Решение № 493 от 22.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14589/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 19555/27.11.2023г. по гр.д. № 72354 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 170-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 110730/17.12.2021г. на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407 срещу Застрахователно дружество Бул Инс“АД, ЕИК831830482 с правно основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 5025,43лв., представляващи застрахователно обезщетение пратено по застраховка „Каско“ полица № 440119021048319/12.12.2019г. за вреди от застрахователно събитие , настъпило на 12.12.2019г. , за което е образувана щета № 44010212004567, като ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407 е осъдено да заплати на Застрахователно дружество Бул Инс“АД, ЕИК831830482 на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 250лв., представляващи съдебни разноски. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 943/08.01.2024г. по регистъра на СРС от ищеца ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407 в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано. Посочило е, че неправилно било прието че е налице изключен риск по чл. 494, ал.1, т. 2 от КЗ. Възможно било С.С. да е син на М.С., но той бил навършил възраст от 18 години към дата на ПТП, не се твърдяло и установявало да е продължил образованието си във ВУЗ, нито да е недееспособен или трайно нетрудоспособен. Така при съобразяване на разпоредбата на §1, т. 25 от ДР на КЗ не можело да се приеме, че е член на семейството и нямало основание да се отхвърли иска, следвало да се присъди и лихва от подаване на исковата молба. Претендирал е разноски. Въззиваемият-ответник по исковете - Застрахователно дружество Бул Инс“АД, ЕИК831830482 е оспорил жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно. Посочило е , че участниците в ПТП били брат и сестра, живеели на един и същ адрес, двата автомобила били собственост на членове на едно и също домакинство. В случая нямало трето лице по смисъла на чл. 493 от КЗ. Без значение била възрастта, от решаващо значение било, че живеят под един покрив , споделят едно домакинство с родителите си. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 110730/17.12.2021г. по регистъра на СРС от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407 срещу Застрахователно дружество Бул Инс“АД, ЕИК831830482 с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата 5025,43лв., ведно със законната лихва от 17.12.2021г. до изплащането й, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски последните в размер на 15лв. по застраховка „Каско” полица № 440119021048319/12.12.2019г. за вреди по автомобил Опел“, рег. № А 7691 НМ , настъпили при ПТП на 13.08.2020г. в с. Снежа, Руен, Бургас от виновно противоправно поведение на водач С.С. на „Опел“ застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Посочил е, че застрахования при него автомобил бил управляван от Мерием М., вредите по него били по предна броня, преден капак, предна дясна врата, преден десен калник, , два огледа били извършени на автомобила и установени и други увредени детайли, за отстраняване на вредите платил на сервиза Бова“ООД обезщетение от 5010,43лв., направил ликвидационни разноски от 15лв. Поканил ответника да му възстанови сумата. Претендирал е разноски. Ответникът Застрахователно дружество Бул Инс“АД, ЕИК831830482 в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че действително бил обвързан от застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на автомобил рег. № А 5662КВ,. Причината за ПТП била обаче поведението и вината на водача на застрахования при ищеца автомобил, който нарушил чл. 37, ал. 3 и чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Отделно случаят бил изключен риск по т. 8, 8-8, раздел І от ОУ на ищеца. Същевременно двамата водачи били брат и сестра, живеели на един и същ адрес, двата автомобила били собственост на едно и също лице – М.С., налице било и изключението по чл. 494, т.2 от КЗ. Претендиран размер не съответствал на стойността на реално претърпените вреди , извършени били дейности, които не били необходими, нямало доказателства за плащане на суми за определяне на щетата Претендирал е разноски.Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна. С определение от 20.07.2022г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на водач на автомобил с рег. № А 5662КВ Приета е преписка по щета № 44010212004567 съгласно която на 13.08.2020г. е образувана застрахователна щета по искане на М.А. за обезщетение за вреди по собствения му автомобил Опел Кросленд, рег. № А 7691НМ, настъпили на 13.08.2020г. в с. Снежа, Руен, Бургас , като е посочено, че в този момент автомобил бил управляван от М. М.С., родена през 1999г. и която била дъщеря на собственика. Застрахователят е огледал автомобила, установил е уврежданията по него, възложил е отстраняването им на Бова“ЕООД за което платил сумата от 5010,46лв., начислил ликвидационни разходи от 15лв., поканил ответника да му възстанови сумата, ответникът на 11.06.2021г. е отказал сочейки че виновен за ПТП е водачът на застрахован при ищеца автомобил, който навлязъл от крайпътна територия без да пропусне движещия се по пътя автомобил, застрахован при ответника, налице бил и изключен риск по т.8, 8-8, раздел І от ОУ на ищеца. В преписката се съдържа регистрационен картон и застрахователна полица № 440119021048319 съгласно които тази полицата е сключена на 12.12.2019г. за срок от 1 година, считано от 17.12.2019г. за територия включваща тази на РБългария за автомобил Опел Кросленд, рег. № А 7691НМ при застрахователна сума от 23 000лв., автомобил бил произведен през 2018г. Посочено е, че собственик на автомобила е М.А. живущ в гр. Бургас, ул. •••, застраховката е „Пълно Каско“. В преписката се съдържа декларация от 13.08.2020г. сочеща, че собственик на Опел Корса“ рег. № А 5662КВ е Милием Сюлейман, като водачът на този автомобил при маневра назад навлязъл лекво в насрещно платно и предизвикал ПТП. Приети са ОУ на ищеца, съгласно раздел І, т.1.9.8 застрахователят не изплаща обезщетение за щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахован или умишлени действия на лице, което има право да получи застрахователното обезщетение, самоубийство или опит за самоубийство/убийство на:застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, или лица, на които застрахованият е предоставил МПС за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други. Тези ОУ не съдържат т.8, 8-8 в раздел І. По делото е приет двустранен протокол за ПТП носещ подпис на водачите на МПС, участвали в него, съгласно който на 13.08.2020г. в с. Снежа е настъпило ПТП с участието на автомобил рег. № А 5662КВ, управляван от С.С. и Опел Кросленд, рег. № А7691НК, управляван от М.С., при което Кросленд излиза от паркинг/черен път/частен терен, а МПС рег. № А5662КВ се движи назад и настъпва удар, при който по Кръсленд са нанесени вреди по предна броня, капак, пасажерска врата, а по другия автомобил – в задна част по броня, която е счупена, водачът на този друг автомобил е посочил, че е виновен. В протокола е посочено, че двамата водачи имат един и същ адрес – ул. Резвая“ № 16. Всеки от водачите е посочен като застрахован за автомобила, който е управлявал. Ва схемата в протокола двата автомобила са показани на пътното платно, при завой на ляво, удар е в самия завой, не е показан терен, паркинг, черен път, от който да навлиза автомобил Кросленд. Разпитан по делото св. М.С. е посочила, че е на 23години, участвала в ПТП на 13.08.2020г. управлявала Опел Кросленд пътували от с. Заимчево към гр. Бургас. Брат й Сюлейман управлявал автомобила, който се движел пред нея, в с. Снежа на един ляв завой с ограничена видимост брат й вече бил завил, тя не го виждала. Оказало се, че пред брат й имало бетоновоз и брат й решил да тръгне назад, тя обаче не го видяла и продължила да кара, спряла в него. Управлявания от нея автомобил бил на баща й. Пътно платно било с една лента за движение в тяхната посока, времето било приятно, движела се със скорост от 50-60 км/ч. , не знаела брат й с каква скорост бил.Видяла автомобила на брат си в последния момент, когато спряла в него Автомобилът бил увреден отпред, а този, управляван от брат й – отзад. Разпитан по делото св. С.С. е посочил, че е на 28 години, участвала в ПТП на 13.08.2020г., , управлявал Опел Корса, в с. Снежа на ляв завой настъпило ПТП. Тогава той завил наляво и видял, че на пътя има бетоновоз и път е затворен. По-нагоре имало друг път, по който можели да заобиколят и решил да поемат по него. Погледнал в огледалото, не видял да има МПС зад него, тръгнал рязко назад, нямал добра видимост, защото завой бил остър, тогава движещата се зад него в друг автомобил негова сестра също завила, тя нямало как да спре и настъпил удар. Автомобилът, който той управлявал бил на сестра му. Пътно платно било с една лента за движение в тяхната посока, времето било хубаво, скоростта му била около 40 км/ч., защото тръгнал рязко назад, но било нещо като нанагорнище, а сестра му се спускала надолу, вероятно сестра му била с около 40-50 км/ч. Видял автомобила на сестра си в момента на удара, не бил подавал светлинен сигнал за маневра. Вреди по управляван от него автомобил били в задната част, а по другия – в предната част, свидетелят бил виновен за ПТП. С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебноавто-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че събраните доказателства по делото сочат, че ПТП е настъпило в район на ляв завой през с. Снежа с радиус от 37м. и така видимостта била не повече от 40-45м. напред, че след този завой Опел Корса видял бетоновоз като препятствие на пътя спрял и рязко тръгнал назад, не възприел движещия се зад него Опел Кросленд , наближаващ острия завой и настъпило ПТП, вредите по Кросленд можело да настъпят при такова ПТП. Посочило е, че пазарната стойност на работи и материали за отстраняване на тези вреди били 5711,90лв. в доверен сервиз, а в официален сервиз стойността би била 7036,70лв., ликвидационни разходи били 15лв. Водач на Кросленд не би могъл да предотврати удара дори да бил задействал спирачната система, причината за ПТП било маневрата за движение назад от водача на Опел Корса. С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част : Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2020г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.) Предявените искове са с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования. За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване. Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната премия. Съдът приема за установено по делото , че застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищеца Опел Кросленд“ рег. № А7691НМ на 13.08.2020г. в с. Снежа е бил увреден по предната част при ПТП, при което е участвал застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на Опел Корса“, рег. № А 5662КВ , стойност за отстраняването на вредите по автомобил Кросленд не е по-малка от 5010,43лв., която сума ищецът е платил за ремонта на автомобила, обичаен размер на ликвидационни разноски е 15лв., ищецът е поканил ответника за му ги възстанови. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото книжа от преписка по застрахователна щета, заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото, двустранен протокол за ПТП, събрани по делото гласни доказателства. Съдът приема за установено по делото, че за настъпване процесното ПТП причина е поведението на водача на Опел Корса“ , който след завой наляво спрял поради препятствие на пътя и рязко потеглил назад при липса на видимост и така реализирал удар с движещия се зад него Опел Кросленд“, който бил навлязъл в острия ляв завой и водачът му нямал възможност да възприеме Опел Корса“. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като еднозначни и резултат от личните впечатления на свидетелите, неопровергани от останалите доказателства по делото. Действително, в протокола за ПТП е отбелязано, че „Опел Кросленд“ излизал от паркинг/черен път/частен терен. Такъв обаче на място на ПТП по делото не е установено да е съществувал. Тези записвания по протокола за ПТП не съответстват на останалите отбелязвания по протокола за ПТП, включително и на схемата, показана в протокола. Отделно те са опровергани и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели и в тази част съдът приема, че обозначението е неточно. При така възприето съдът приема за неоснователни твърденията по отговора на исковата молба за извършени от водача на Кросленд нарушения на чл. 25, ал.1 и на цл. 37, ал. 3 от ЗДвП. Спорен въпрос по делото е дали са налице обстоятелства, които да изключват отговорността на ответника пред ищеца, твърдения за същото са въведени с отговора на исковата молба – клауза на раздел І, т.8, 8-8 от ОУ и на чл.494, т.2 от КЗ. Приетите по делото ОУ не съдържат клауза с обозначение, посочено от ответника по исковете. Клаузата на раздел І, т. 9 сочи изключени рискове, но по делото не е установен факт, попадащ в някоя от хипотезите им. Не е установено да е налице умишлено действие или груба небрежност на застрахован-той в случая е Мехемедали Сюлейман Али , но той не е участвал при управлението на някое от двете МПС при ПТП. Не е установено и умишлено поведение на лице, което има право да получи обезщетението по застаховка „Каско“. Не е установено и някой от водачите да е провел поведение самоубийство , опит за самоубийство или убийство. Следва да се посочи, че ответникът с отговора на исковата молба не е обозначил словесно изключения риск, а само с посочване на цифровото му обозначение. Така съдът приема, че твърденията на ответника по исковете за изключен риск съгласно ОУ на ищеца не са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 494, т.2 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите, причинени на имуществото на член на семейството на застрахования. В случая застрахован по застраховка „ГО“ е водачът на Опел Корса“, тоест – С.С.. Този автомобил съдът приема, че е бил собственост на М.С. към дата на ПТП. Това обстоятелство не е спорно по делото, данни за същото се съдържат в декларацията от преписката по застрахователната щета, както и в показанията на С.С.. Процесните вреди са нанесени по автомобила „Кросленд“, който е собственост на М.А., съгласно представените по делото доказателства - полица, като при ПТП този автомобил е бил управляван от М.С.. Не е спорно по делото, че двамата водачи на автомобилите са брат и сестра Съгласно § 1, т. 25 от КЗ "членове на семейството" са съпругът, съпругата, децата до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно неработоспособни - независимо от възрастта. В конкретния случай по делото се установява че С.С.ов е бил навършил възраст от 18 г. към дата на ПТП. Това следва от записванията по протокола за ПТП, но и от констатациите на съда при снемане на самоличността му при разпита му като свидетел по делото. Не се твърди и не се установява той към дата на ПТП да е продължил образованието си , нито да е бил недееспособен или трайно нетрудоспособен. Така съдът приема, че в случая не е установено изключението по чл. 494, т.2 от КЗ. Обстоятелството , че в протокол за ПТП е посочен адрес на С.С., съвпадащ с адреса на собственика на увредения автомобил не обосновава обратен извод. Това е така, защото изключението по чл. 494, т.2 от КЗ е уредено с императивна норма, тя е с ограничителен характер и не може да се тълкува разширително. Така съдът приема, че дали виновният водач и увреденото лице живеят на един адрес няма значение за приложимостта на чл. 494, т.2 от КЗ, защото общото домакинство не е основание да се приеме, че лицата са членове на едно семейство. Домакинството , както и родствената връзка имат значение за приложението на разпоредбата на чл. 410, ал.2 от КЗ. Адресната регистрация на един и същ адрес е само индиция , но не и пряко доказателство за принадлежност към общо домакинство и сама по себе си не е от естество да установи същата. Извод за общо домакинство съгласно § 1, т. 24 от ДР на КЗ може да се обоснове само при установяване на обстоятелствата, че лицата живеят в заедно в общо жилище и имат общ бюджет. Доказване на такива обстоятелства не е проведено по делото. Същевременно, съдът приема за установено по делото, че виновният водач С.С., застрахован при ответника по „ГО“ е син на собственика на увредения автомобил – М.С. Али, който автомобил е застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ . Изводът на районния съд за тази родствена връзка между тях е изрично посочен в мотивите на решението . Този извод на районния съд не е оспорен във въззивното производство. С възизвната жалба е посочено, че вероятно съществува такава родствена връзка. Въззиваемият е посочил, че изводите на районния съд са правилни. Тази родствена връзка между застрахования по „Каско“ и застрахования по застраховка „ГО“ виновен водач се установява по делото и о събраните доказателства обсъдени в съвкупност. Безспорни са по делото обстоятелства, че С.С. и М.С. са брат и сестра. Установява се по делото, че бащините имена и на двата са М. /установени от съда при снемане на самоличността им при разпита им като свидетели/. Установява се по делото, че баща на М. е М.С.А.. Последното не е спорно по делото, заявено е от свидетеля при разпита й, посочено е и в документите по застрахователната щета – уведомление за щетата, декларацията. Така съдът приема за установено по делото, че виновният водач е син на собственика на увредения автомобил. При така установеното съдът приема, че за да може ищецът да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, съответно на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по делото е следвало да се установи обстоятелството от хипотезата на чл. 410, ал.2 от КЗ – че причинителят на вредата е действал умишлено. Тази норма възпроизвежда нормата на чл. 213, ал. 2 КЗ / в сила от 01.01.2006г., отм/, като с тях последователно законодателят въвежда допълнително изискване за встъпване на застрахователя в правата на застрахования в случая, в който вредите са причинени от лице в определената от закона роднинска връзка със застрахования-например вредите са причинени от низходящ на застрахования , какъвто е случая. Правата на платилия застраховател по чл. 410 от КЗ и по чл. 411 от КЗ са с един и същ обем, поради което и няма основание при иск по чл. 411 от КЗ да не се приложи чл. 410, ал.2 от КЗ. Разпоредбата е императивна и за правилното и приложение съдът следи служебно. Ищецът не е навел твърдения, нито е ангажирал доказателства, че виновният водач е действал умишлено. При така възприето съдът приема, че не е установено допълнително условие по чл. 410, ал. 2 от КЗ и ищецът не е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, съответно срещу застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност“ , тоест предявеният иск е неоснователен. С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд макар и по други съображения, то решението на районния съд като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за въззивно производство в размер на 100лв. за възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване на сложността на делото и положените от процесуалния представител на въззиваемия усилия. Сумата следва да се присъди в равностойността и в евро по курса на БНБ, която е в размер на 51,13 евро. Така мотивиран, Софийският градски съд