Решение № 1457 от 5.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2972/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на заместник- кмет на Община Варна, подадена чрез ю.к. Д., против Решение №1241/21.10.25г. по НАХД № 3553/2025г. на ВРС, ІV състав, с което е отменено наказателно постановление № 100572/08.08.25г. на заместник-кмет на Община Варна, с което на „Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ- индивидуална практика стоматологично студио В.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.134, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците. С решението са присъдени и разноски. Касаторът твърди в жалбата, че ВРС неправилно е приел, че нарушението е недоказано от обективна и субективна страна и НП е издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, НП е издадено в законоустановения срок и от компетентен орган, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, индивидуализирано е в степен, позволяваща наказаното лице да разбере наказанието и да организира защитата си, посочени са всички съставомерни признаци и относими към тях факти, включително място на извършване на нарушението. Твърди, че на нарушителя е наложено наказание по чл.29 ал.2 от ЗУО, като санкционната разпоредба на чл.134 ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците предвижда имуществена санкция в размер от 1 400 лв. до 4 000 лв., като в случая е наложено минималното наказание, предвидено в закона. Твърди, че не са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, доколкото обществената му опасност не е явно незначителна и отсъстваща. В случая не е налице маловажност и незначителност на вредните последици. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение, като потвърди издаденото НП. Претендира разноски. Ответната страна- „Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ-индивидуална практика стоматологично студио В.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Р., оспорва жалбата. Твърди, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, правилен е изводът му за незаконосъобразност на издаденото НП. Твърди, че в деня, в който е направена проверката от служители на община Варна, не са констатирани изхвърлени кашони на мястото, указано на сигнала, поради което правилно ВРС правилно е приел, че нарушението не е доказано. Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, липсват доказателства за извършено нарушение по чл.29 ал.2 от Закона за управление на отпадъците на посочената дата и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ- индивидуална практика стоматологично студио В.“ ЕООД против наказателно постановление № 100572/08.08.25г. на заместник-кмет на Община Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 03.07.2025г. е съставен констативен протокол за извършена проверка от служители на Община Варна, сред които св. Г., по повод на постъпил сигнал от св. Е., който, в качеството си на активист, полагащ грижи за градската среда, подал четири сигнала за замърсяване с кашони, на които имало товарителници с посочен получател, като изпратил и снимков материал. На 11.07.2025 г. св. Г. съставила АУАН срещу дружеството за това, че на 03.07.2025г., около 10,40 часа в гр. Варна, [жк], до съдовете за общ битов отпадък, между бл.20, ОУ„Г.[населено място]“ и ГПЧЕ „Й. Е.“, е установено изхвърляне на отпадъци от опаковки от кашони до съдовете за общ битов отпадък- на неразрешено /различно/ място от посоченото от Общината. Отпадъците от опаковки /кашоните/ са със счетоводни документи, в които е посочен адрес - стоматологично студио В.. Описаното нарушение е квалифицирано по чл. 29 ал.2 вр. чл.134 ал.1 от ЗУО. Съставеният АУАН е предявен на представляващ дружеството, като в законоустановения срок не е постъпило писмено възражение по съставения акт. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че със съставеният акт за установяване на административно нарушение спрямо дружеството е възведено обвинение, което като фактически състав неясно е визирало установено на 03.07.2025г., около 10,40 часа изхвърляне на отпадъци от опаковки – кашони, на място, различно от посоченото от Общината, като с наказателното постановление е бил направен опит да се прецизира обвинението, като са били привнесени конкретни факти- че на 03.07.2025г., около 10,40 часа е установено изхвърляне на отпадъци от опаковки до съдовете за общ битов отпадък и деянието е извършено от служител на „Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ – индивидуална практика стоматологично студио В.“ ЕООД. ВРС е приел в мотивите си, че е неясно по какъв начин са били установени тези конкретни факти, предвид категоричността на показанията на св. Г., че по време на извършената проверка не са били установени изхвърлени отпадъци, а предоставените от св. Е. снимки са били от друг ден. ВРС е приел, че липсват данни от наказващия орган да е било проведено допълнително разследване, при което да са били събрани доказателства относно привнесената в обстоятелствената част на НП конкретика, поради което е налице недопустимо и недоказано допълване на фактите от обвинението едва с наказателното постановление. Конкретиката относно вида на изхвърления отпадък, мястото и начина на осъществяване на нарушението е елемент от обективната страна на нарушението и непосочването на тези факти в съставения АУАН не може да бъде санирано на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН. Възприемането на конкретни факти едва с НП съществено ограничава правото на защита на обвиненото лице и в този смисъл НП следва да бъде отменено на това основание като незаконосъобразно и необосновано. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган- заместник- кмет на община Варна И. К. в кръга на неговите правомощия, съгласно заповед № 0004/2.01.2025 год. на кмет на община Варна Б. К.. Правилни и обосновани са изводите на въззивният съд, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 2 и 5 от ЗАНН, в АУАН, съответно в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. За да се приеме, че дружеството е нарушило цитираната разпоредба на чл.29, ал.2 ЗУО, е следвало нарушението да бъде описано със съставомерните му елементи, съответно да се установява от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. В случая не е установено посочените в наказателното постановление отпадъци къде е трябвало да бъдат изхвърлени и защо изхвърлянето им по описания начин е противоправно, нито са налице доказателства, които да установяват, че на посочените в НП дата и място са били изхвърлени отпадъци в нарушение на цитираната разпоредба, и то именно от наказаното дружество. Както правилно е приел и ВРС, от показанията на свидетелката Г. се установява, че на датата на извършване на проверката -03.07.25г., посочена в НП и за дата на нарушението, около 10.40ч. на мястото, посочено в подадения сигнал, е нямало опаковки от кашони, съответно на тази дата не е било извършено нарушение, за което да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Този извод се потвърждава и от показанията на св. Е., че изпратените с подадения от него сигнал снимки са от друг ден. Отговорността на дружеството е ангажирана за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. Неясното описание на фактите и административнонаказателното обвинение възпрепятства правото на защита на санкционираното лице, поради което представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за неговата отмяна. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение, а в случая събраните по делото доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Предвид гореизложеното правилни и законосъобразни са изводите на въззивният съд, че наказаното лице не е осъществило състава на вмененото с НП нарушение и като е отменил НП същият е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна