Решение № 419 от 6.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2820/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда №20062613/19.10.2023 г., постановена по НОХД №4215/2021 г. по описа на СРС, НО съдът е признал подсъдимия С. М. С., с ЕГН: ••••••••••, роден на •••••г. в гр. София, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, ученик, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.12.2019 г. около 21: 00 часа в гр. София, пред заведение „РМ Street chefs”, находящо се на бул.„Президент Линкълн” №255, макар и непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си, е нанесъл удари с ръце и крака по тялото и лицето на Я.С. Я., с което му причинил две средни телесни повреди, както следва: 1) отчупени коронки на 1-ви горен десен и 1-ви горен ляв, централни зъби- резци, до нивото на венеца реализирало медико-биологичния признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето“; 2) счупване на носните кости, с изместване на носната пирамида наляво, затруднение носно дишане с дясната ноздра, наложили провеждане на оперативно лечение по спешност реализирало медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“ - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което му наложил наказание ”лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца, който срок, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, е намален с 1/3 на шест месеца. На основание чл. 69, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от една година. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. М.- защитник на подсъдимия С. С., в която се сочи, че присъдата била неправилна, необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание било явно несправедливо. Налице била пълна липса на доказателства, които са събрани по реда на НПК. Съдът разгледал делото, без да е спазена процедурата по връчване на обвинителния акт и без да са налице условията за разглеждане на дела срещу непълнолетни по НПК. Ето защо моли въззивния съд да отмени присъдата и да върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – да измени присъдата, като наложи по-леко наказание. В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. С. С. редовно призован, явява се. За него се явява адв. К. М.. В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия С., поддържа съображенията, изложени във въззивната жалба. Представителят на Софийска градска прокуратура сочи, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Подсъдимият бил признал фактите от обвинителния акт и посочил, че не желае да се събират доказателства за тях. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IX-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. На първо място отговор следва да получат въпросите дали предходните съдебни инстанции са допуснали съществени нарушения на правата на подсъдимия, дали съдебният състав е бил законен и дали при установяване на фактическата обстановка са спазени правилата за събиране и проверка на доказателства. Въззивният съд намира за неоснователно възражението, че не са били налице предпоставките за разглеждане на делото срещу непълнолетен подсъдим. Съдебният състав, разгледал делото в първоинстанционното производство, отговаря на изискванията на чл. 390, ал. 1 НПК. Съдията-докладчик и съдебните заседатели са избрани на случаен принцип. В случая предвид участието в съдебния състав на съдебен заседател – педагог, както е удостоверено от съдебния състав в проведеното на 19.10.2022 г. открито съдебно заседание. Следва да се посочи също тала, че процесуално нарушение от вида на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК според правната теория и съдебната практика е налице, когато не са спазени изискванията за участие на съдии и съдебни заседатели, когато броят им не е съобразен със закона, когато не са избрани по съответния ред, когато за някой от тях е съществувало основание за отвод, т. е. когато са нарушени разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от НПК. Останалите процесуални нарушения извън "абсолютните", каквото е това на чл. 390, ал. 2 от НПК, следва да бъдат преценявани според отражението им върху процесуалните права на страните, гарантиращи справедливост на процеса и правилност на съдебния акт. Смисълът на изискването съдебните заседатели да са учители или възпитатели е в създаването на законова гаранция, че съдът разполага с известни познания в областта на детската психология, правата на децата, подходящите техники за извличане на информация, общуването на език, пригоден за деца, ефикасността на различните методи за въздействие и превъзпитание. Същото процесуално право на непълнолетния подсъдим – да получи отношение, съобразено с възрастта му, степента на образование и социална зрялост, е гарантирано и чрез участието на педагози, психолози и социални работници в съдебното заседание. Същевременно, липсва изискване за допълнителна квалификация на съдиите, които участват в разглеждането на делата с непълнолетни подсъдими. Очевидно законодателната идея е, че не е необходимо всички членове на съдебния състав да са със специфична професионална компетентност, след като решенията се взимат от колегиален орган, поради въззивният съд намира, нарушението на чл. 390, ал. 2 НПК не е съществено и не налага отмяна на присъдата. За съдебните заседания пред първата инстанция е била призована П.Н.И. – родител на подсъдимия, като същата е присъствала в откритото съдебно заседание на 19.10.2022 г. Неоснователно е и възражението, че производството пред първата инстанция е протекло без връчване на обвинителния акт на подсъдимия. Видно от приложените по първоинстанционното производство призовки, при призоваването на подсъдимия С. за разпоредително заседание, на същия е връчен препис от обвинителния акт. В посоченото заседание съдът не е дал ход на делото, като е дал на прокуратурата 7- дневен срок по чл. 248а НПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт относно името на подсъдимия. Разпоредбите на чл. 248а НПК не предвиждат задължение за съда да връчи отново на подсъдимия препис от обвинителния акт. В допълнение следва да се има предвид, че л. 114 от първоинстанционното производство се намира писмо от СДВР, с което се уведомява съда, че подсъдимият С. С. е задържан на 10.10.202 г. от служители на 03-С-р ОПКП СДВР, като са му връчени изпратените от Софийски районен съд материали с писмо от 04.10.2022 г. между които е и обвинителния акт, което обстоятелство е било констатирано и от районния съд в проведеното на 19.10.2022 г. открито съдебно заседание по делото. В първата инстанция производството е протекло след своевременно направено искане от подсъдимия и защитника му по реда на диференцираната процедура уредена в глава XXVII от НПК. При законосъобразно допуснато от съда и проведено съобразно правилата на чл. 372 от НПК предварително изслушване на страните подс. С. С. е направил самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, като се е съгласил изцяло с фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е изразил съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти. Софийски районен съд в съответствие с изискванията на чл. 371, т. 2 от НПК е направил заключение, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че при постановяването на присъдата ще се ползва от него, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства. В контекста на така предпочетената процедура първостепенният съд в кореспонденция с изискванията на чл. 373, ал. 3 от НПК е посочил в мотивите си установените фактически обстоятелства, като се е позовал на направеното самопризнание и подкрепящите го в досъдебното производство доказателства и приел следната фактическа обстановка. Подсъдимият С. М. С., ЕГН: ••••••••••, роден на ••••• г. в гр. София, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, ученик. На 20.12.2019г., около 20: 00ч., св. Я.Я., св. К.Б., св. Т.С., св. М.Б. и св. Д.П. се намирали в заведение „РМ Street chefs”, находящо се в гр.София бул.„Президент Линкълн” №255. Около 20: 30ч. св. Я.Я. започнал да пише чрез платформата „Снапчат" на св. Славея С., с която се познавал от няколко години и я поканил да дойде при тях в заведението. Св. С. се съгласила да дойде, но написала, че ще дойде с гаджето си — подс. С. С.. Св. Я. споделил на приятелите си, че св. С. ще дойде с подсъдимия, но те не били съгласни и той написал на св. С., че е по-добре да дойде сама. Кореспонденцията между св. С. и св. Я. станала достояние на подс. С., като в даден момент, последният пишел от името на св. С.. Подсъдимият С., очевидно подразнен от това, че св. Я. пише на св. С. поканил двама негови приятели, да ги придружат до заведението. Така около 21: 00ч., св. С., подс. С. и двете неустановени лица стигнали до заведение „РМ Street chefs', като вътре влязла само С.. Св. С. поздравила компанията на св. Я., а него помолила да излезе отвън и да се запознае с приятеля й — подс. С.. Св. Я. излязъл пред заведението, при което подс. започнал да му държи сметка за това, че пише на св. С.. Св. Я. предложил да „изтрие” св. С. от контактите си за да докаже, че няма скрити намерения по отношение на нея. Подс. С. одобрил това и св. Я. „изтрил” св. С. контактите си под надзора на подсъдимия. След това св. Я. подал ръка на подс. С., с което искал да покаже, че няма проблем и поканил всички да влязат в заведението. Св. С., подс. С. и приятелите му отказали да влязат вътре, след което св. Я. се върнал при своята отново компания. Минути по-късно, св. С. отново влязла в заведението и казала, че подс. С. иска св. К.Б. и св. Я.Я. да излязат отвън. Въпреки възраженията на останалите от компанията св. Я. и св. Б. последвали св. Сандева пред заведението. Там били подс. С., заедно с двете неустановени по самоличност лица, като тримата започнали да приканват св. Б. и св. Я. да се бият. Последните отказали, като последният направил коментар за възрастта на подсъдимия и му предложил да отиде в някоя тренировъчна зала. В този момент подс. С., който бил поставил на дланта си „бокс”, започнал да нанася удари с юмрук в областта на лицето на св. Я., а когато той паднал на земята, започнал да го рита по тялото и лицето. Междувременно двамата неустановени по делото приятели на подс. С., задържали св. К.Б., с цел същият да не може да помогне. В един момент, привлечени от шума навън, излезли хора от заведението, както и част от персонала, при което св. С., подс. С. и двете неустановени лица избягали. По лицето на св. Я. имало кръв, като същият усетил, че му липсват и зъби. Св. Б. и св. Д. го изпратили до дома му, а след това св. М. Я.а и св. С. Я. — негови родители го завели в УМБАЛСМ ”Н. И. Пирогов”, където му била оказана лекарска помощ. Депозираните в хода на съдебното следствие самопризнания на подсъдимия С. С., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, правилно СРС е намерил, че се подкрепят, съгласно изискванията на чл. 372, ал. 4 от НПК от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, а именно: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Я.Я. (л. 4-5 от ДП), Д.П. (л. 30-31 от ДП), К.Б. (л. 32-33 от ДП), М.Б. (л. 34-35 от ДП), Т.С. (л. 36-37 от ДП); писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за разпознаване заедно с фотоалбум (л. 110-113 и л. 115-118 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия С. С. (л. 120 от ДП); експертни способи на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 73-79 от ДП) и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л. 89-94 от ДП). Производството пред районния съд се е развило по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като на основание чл. 283 от НПК са приобщени събраните в досъдебното и в съдебното производство доказателства. Предвид естеството на процедурата в нейната разновидност по чл. 371, т. 2 от НПК и съгласно т. 8. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд следва да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. От протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се установява, че законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК са били съобразени от първоинстанционния съд. На подсъдимия са били разяснени правата по чл. 371 от НПК, както и последиците от направеното самопризнание, като правата и законните му интереси са били защитени в максимална степен с участието на служебен защитник. След като процесуалните права са били разяснени на подсъдимия, той е признал всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че ще се ползва от направеното самопризнание при постановяване на своя съдебен акт. Въззивният съд споделя този извод, тъй като събраните по делото доказателства подкрепят еднопосочно направеното от подсъдимия самопризнание. Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, обсъдени, предвид изискванията на глава XXVII от НПК в мотивите на първоинстанционната присъда. Настоящият въззивен състав не намира основания за изменение на изводите по фактите, а и не счита, че при разглеждането на делото е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. На следващо място, след като прие, че преценката на първоинстанционния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК е законосъобразна, въззивният съд извърши проверка на приложението на материалния закон в присъдата. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подс. С. С. е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи: От обективна страна се установява, че подсъдимият С. М. С., с ЕГН: •••••••••• е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно: на 20.12.2019 г. около 21.00 часа в гр. София, пред заведение „рМ Street chefs”, находящо се на бул.„Президент Линкълн” N255, макар и непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си, е нанесъл удари с ръце и крака по тялото и лицето на Я.С. Я., с което му причинил две средни телесни повреди, както следва: отчупени коронки на 1-ви горен десен и 1-ви горен ляв, централни резци, до нивото на венеца реализирало медико-биологичния признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето”; счупване на носните кости, с изместване на носната пирамида наляво, затруднено носно дишане с дясната ноздра, наложили оперативно лечение по спешност реализирало медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Въззивният съд намира за правилни и изводите на районния съд за субективната съставомерност на деянието на подс. С. С.. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл спрямо съставомерния резултат, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната отговорност на подс. С. С. и наложеното му наказание по вид и размер. Правилно районният съд е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК, тъй като не е констатирал наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят и най-лекото предвидено за съответното престъпление наказание несъразмерно тежко. Законосъобразно районният съд е отчел като смекчаващи санкционната отговорност на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало и изразеното съжаление, а като отегчаващи вината обстоятелства – обстоятелството, че освен инкриминираните две средни телесни повреди, пострадалият е получил и няколко леки телесни повреди. Първостепенният съд е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца, като е взел предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца и целите, предвидени в чл. 36 от НК. Прилагайки разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд е определил наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление при условията на чл. 58а от НК. След приложението на намалението на наказанието с една трета с оглед изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК наложеното с първоинстанционната присъда наказание е шест месеца лишаване от свобода. Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от една година, като СРС правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието лишаване от свобода е до три години, подсъдимият е неосъждан и не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на условното осъждане без социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимото лице, като го мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще престъпления с оглед възможността наказанието да се активира и изпълни. С оглед изхода на делото СРС правилно е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия. Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд