Решение № 556 от 10.8.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 636/2022 г.

Производството пред ОС-София е образувано по искова молба на „ Интерстелар „ ЕООД срещу Г. К. К., с която е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от общо 133 483.13 лева, представляваща сбор от следните суми, които последният е получил при начална липса на основание: 1. сумата от 55 637.33 лева, представляваща „ мениджърско възнаграждение по трудово договор № 003/25.08.2015год. за периода от м.12.2015год. до м.август 2018год., 2 / сумата от 13 275.80лева, представляващи получени в периода от 17.12.2015год. до 28.05.2018год. суми в брой, чрез тегления с банкови карти, собственост на „ Интерстелар“ ООД, по които Г. К. е имал качеството картодържател, 3 / сумата от 40 970лева, представляващи получени в периода от 11.11.2015год.-07.10.2016год. суми в брой, чрез директни тегления от банковите сметки на „ Интерстелар“ ООД/на каса/, както и 4/ сумата от 23 600лева, представляваща получени в периода от 04.01.2017год.-01.12.2017год. суми, чрез банкови преводи от сметки на „Интерстелар“ ООД по лични сметки на Г. К., както и сумата от 1 493.93лева –на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 145 от ТЗ, представляваща претърпяна от „ Интерстелар“ ЕООД имуществена вреда /загуба/ от неизпълнението на сключения между ответника и „ Интерстелар“ ООД мениджърски договор /обективиран в трудово договор № 003/25.08.2015год./, която вреда е причинена чрез извършване на картови разплащания от ответника със средства на „ Интерстелар „ ООД за погасяване на лични задължения на Г. К.. При условията на евентуалност „ Интерстелар „ЕООД е предявил и иск по чл. 55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за осъждане на ответника Г. К. да му заплати сумата от 77 845.80 лева, представляваща суми, получени с оглед на неосъществено основание и формирани от следните суми: 1 / сумата от 13 2275.80 лева, представляваща получени в период от 17.12.2015год.-28.05.2018год. суми в брой, чрез тегления с банкови карти, собственост на „ Интерстелар“ ООД, по които Г. К. е имал качеството картодържател, 2 / сумата от 40 970 лева, получени в периода от 11.11.2015год.- 07.10.2016год в брой, чрез директни тегления от банковите сметки на „ Интерстелар“ ООД/на каса/ и 3 /сумата от 23 600лева, получени в периода от 04.01.2017год.-01.12.2017год. чрез банкови преводи от сметки на „ Интерстелар“ ООД по лични сметки на Г. К.. При условията на евентуалност по отношение на главния иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, но само за сумата от 77 845.80 лева и по отношение на първия евентуален иск по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД „ Интерстелар „ ЕООД е предявил против Г. К. и иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 145 от ТЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 77 845.80 лева, представляваща претърпяна от „ Интерстелар „ ЕООД имуществена вреда /загуба / от неизпълнението на сключения между ответника и „ Интерстелар“ ООД мениджърски договор / обективиран трудов договор № 003/25.08.2015год./, която вреда е причинена чрез получаването от Г. К. на суми в брой или чрез банкови преводи от сметки на „ Интерстелар“ ЕООД и се изразява в редуциране на актива на „ Интерстелар“ ООД/ на вземанията на посоченото дружество. При условията на евентуалност по отношение втория главен иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр с чл. 145 от ТЗ „ Интерстелар „ ООД е предявил срещу Г. К. и иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 493.93 лева, с която ответникът се е обогатил без основание и за сметка на „ Интерстелар“ ЕООД. Върху претендираните суми и на основание чл.86 от ЗЗД ищецът е претендирал и присъждане на законна лихва, считано от датата на предявяване на исковете- 12.01.2021год. до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба се твърди, че в периода 20.07.2015год.-08.02.2019год. ответникът, заедно с Х. В. М. са били съдружници в „ Интерстелар“ ООД като първият е притежавал 30 % от капитала на дружеството, а вторият-70%. Членственото правоотношение на съдружника Г. К. било прекратено и на 08.02.2019год. същият бил заличен като съдружник, а освободените дялове били приети от втория съдружник и организационната форма на дружеството била променена от ООД в ЕООД. През цитирания по-горе период „ Интерстолар „ ООД е имало двама управители- Г. К. и Х. В. д. М. и Г. К., които го управлявали и представлявали заедно и поотделно и че през периода м.11.2015год. м.09.2018год. Г. К. бил получил мениджърско възнаграждение на значителни суми при начална липса на основание, без съгласието на мажоритарния съдружник и в нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ. Касае се сума в общ размер от 55 637.33 лева, конкретизирана по размер с посочване на дата и начин на получаване в обстоятелствената част на исковата молба. Поддържа се, че тази съгласно сключения на 25.08.2015год. между „Интерстелар „ ООД и Г. К. договор, имащ характер на мениджърски такъв, ответникът е следвало да получи нетно възнаграждение в размер на 2500 лева месечно за 2015 год., 3 500 лева –за 2016год. и за 2017год. и 2018год.- в размер на 3 512.52 лева, вместо което за периода на действие на мениджърския договор е получил в повече сума в размер на 55 637.33 лева, които са получени при начална липса на основание- без такова възнаграждение да е било гласувано на ОС на съдружниците, нито да е било съгласувано от мажоритарния съдружник и управител Х. В. М. чрез подписването на Анекс № 001/30.12.2015год. Твърди се в исковата молба че през периода м.ноември 2015год. –м.май.2018год. ответникът К. бил извършил лично, в своя полза и редица други трансакции с парични средства на „ Интерстелар“ ООД, а именно тегления в брой от АТМ устройства, чрез дебитни банкови карти, собственост на „ Интерстелар“ ООД, извършване на АТМ разплащания с дебитни банкови карти, собственост на „ Интестелар“ ООД в лична полза, тегления в брой директно от банковите сметки на „ Интерстелар“ ООД и нареждане на банкови преводи от сметки на дружеството по свои лични сметки. Разяснява се, че съдружникът е имал качеството „картодържател“ и че възползвайки се от тези си права за периода от 17.12.2015год. до 28.05.2018год. бил изтеглил през АТМ, чрез дебитните банкови карти, тегления в брой от сметките на „ Интерстелар“ ООД в общ размер на 13 275.80лева, като момента на извършване на тегленията, изтеглените суми, устройствата от които са извършени и сметките от които са изтеглени сумите, са надлежно описани в табличен вид в обстоятелствената част на исковата молба. Поддържа се, че същите са изтеглени при изначално липса на основание за това, като в условията на евентуалност се поддържа, че са получени с оглед неосъществено основание. Твърди се, че тези суми са получени при налална липса на основание, респ. с оглед на неосъществено основание, тъй като същите не били отчетени на „ Интерстелар“ ООД чрез съответните разходно-оправдателни документи и по този начин е причинени имуществена вреда на дружеството/претърпяна загуба/. С изтеглените суми ответникът бил извършил и разплащания в брой, с които бил погасил свои лични задължения в размер на 1 493.93лева /конкретизирани в обстоятелствената част на исковата молба/, по който начин също била нанесена имуществена вреда на дружеството. Твърди се, че в периода 11.11.2015год.-07.10.2016год. ответникът бил извършил и тегления в брой /на каса/ от банковите сметки на „ Интерстелар“ ООД в общ размер на 40 970лева. В тази връзка се поддържа сумата е получена при начална липса на основание, а при условията на евентуалност- с оглед на неосъществено основание, тъй като не са представени разходо- оправдателни документи за използването на изтеглените суми в брой в полза на дружеството. Датата на всяко едно от извършените тегленията, изтеглената сума и сметката, от която са изтеглени са посочени в обстоятелствената част на исковата молба. Сочи се, че през периода от 04.01.2017год.-01.12.2017год. ответникът си е „ самонаредил“ банкови преводи от сметки на „ Интерстелар“ ООД по свои лични банкови сметки в общ размер на 23 600лева, за която сума и въпреки посоченото основание за преводите /конкретизирани в исковата молба/ същата е получена при начална липса на основание, респ. с оглед неосъществено основание. В подаден писмен отговор предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. Оспорват се в по-голямата си част изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като се излагат такива във връзка с отношенията между съдружниците в „ Интерстелар“ ООД. Твърди се, че осъществяването на общ бизнес чрез „ Интерстелар“ ООД е било по инициатива на Х. В. М., че сключеният между ответника и дружеството договор бил трудов и че същият и анекса към него били подписани от Х. В. М.. Поддържа се, че често уговорките между съдружниците били устни, но в случая, относно уговореното възнаграждение на ответника били налични документи, които Х. В. М. бил задържал при него, след влошаване на отношенията им. Твърди се, че за разпределението на функциите между съдружниците, възнагражденията на управителите, техния размер и начин на плащане били налични документи- протоколи от провеждани общи събрания на съдружниците, в които в частност съдържали и уговорките относно основното възнаграждение на ответника като управител и за допълнителните му бонуси. В писмения отговор се поддържа, че ответника е получавал всеки месец различен по размер възнаграждение и бонуси, по силата на взети на общо събрание на съдружниците решения в този смисъл и със съгласието на мажоритарния съдружник Х. В. д. М.. В тази връзка ответникът се позовава на протокол от проведено на 15.12.2017год. общо събрание на съдружниците, на което били присъствали и двамата съдружници, както и служители в дружеството- Е. К. и Д. В.. Дори и да не се приеме наличието на валидно взето решение на съдружниците от 15.12.2017год. в горния смисъл, то следвало да се приеме че с конклудентни действия съдружниците са се били съгласили относно възнаграждението на ответника.За такива се сочат осчетоводяването на по-високия размер на възнаграждението на ответника в счетоводството на „ Интерстелар“ ООД, заплащането на данъци и осигуровки върху този размер, заплащането до м.10.2016год. на възнаграждението на ответника, без противопоставяне от мажоритарния съдружник, който контролирал всички извършвани в дружеството плащания и подписвал финансовите отчети на дружеството. За знание и съгласие с възнаграждението си ответникът извежда и от изготвените от Х. В. М. справки за извършваните разходи в дружеството, в това число и за възнагражденията и изпращането им на ответника-съдружник. По отношение получените от ответника суми чрез тегления в брой или чрез банкови преводи от сметки на „ Интерстелар“ ООД се твърди, че и двамата съдружници са имали качеството „ картодържатели “ по договори сключени със Сибанк и Банка ДСК, като необходимостта от издаването на тези карти била обусловена от това управителите и съдружници в дружеството да могат лесно да плащат разходи, свързани с дружеството. Поддържа се, че всички изтеглени суми са били необходими с цел осъществяване на дейността на дружеството, като за всяка една от тях е предоставял разходо-оправдателни документи. Касае се за покриване на представителни разходи на дружеството, разходи за ресторанти, посещения на клиенти, разходи за транспорт, ремонт на ползваните автомобили, командировки, хотели и др.Всички тези разходи са били отчитани от ответника всеки месец, представял е за тях разходо-оправдателни документи, които са били осчетоводявани от счетоводното дружество на Х. В. М.- „ ВДМ Интернешънъл“ ЕООД. Извършваните разходи били осчетоводени и ако са били налице неотчетени суми, същите са щели да фигурират по баланса на дружеството, раздел „ Вземания“ или като касова наличност, което не било така. Като неверни се сочат твърденията за директни преводи от банковите на дружеството към банкови сметки на ответника като сумата от 4 500лева била преведена по сметка на Г. К. за извършено обслужване, поддръжка и закупуване на суми за ползвания служебен автомобил, а с превода на сумата от 15 000лева и сумата от 4 100лева –бил частично върнат/погасен/ предоставен от К. на „ Интерстелар“ ООД заем в общ размер на 28 900лева. В тази връзка се твърди, че заемът е предоставен от съдружника К. на дружеството поради влошаване на финансовото му положение чрез извършване на превода – на сума в размер от 18 900лева на 14.03.2017год. и на сума в размер на 10 000 лева на 01.11.2017год.Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции. В срока за писмен отговор е депозирана насрещна искова молба от Г. К. срещу „ Интерстелар“, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати на основание чл. 79, ал.1, предл. 1 вр. с чл. 286 от ЗЗД следните суми: -сума в размер на 17 999.42 лева, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение по договор за управление за м. 10.2016год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на насрещната искова претенция- 17.03.2021год. до окончателното й изплащане на сумата - сума в размер на 31 971.92 лева, представляваща дължимо и неплатено възнаграждение по договор за управление за м.12.2016год., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2021год. до окончателното й изплащане - сума в размер на 6 036.03 лева, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение по договор за управление за м.08.2018год., ведно със законната лихва за забава, считано от 17.03.2021год. до окончателното й изплащане - сума от 6 039.65 лева, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение по договор за управление за м.09.2018год., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.03.2021год. до окончателното й изплащане - сума в размер на 7 910.47 лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през календарната 2018год., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2021год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 240 от ЗЗД – да му заплати сумата от 9 800лева, представляваща невъзстановена част от паричен заем, предоставен от Г. К. на „ Интерстелар“ ЕООД на 01.11.2017год., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2021год. до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност, сумата от 9 800лева се претендира да бъде присъдена на основание чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД- като пратена на неосъществено основание- невзето решение за допълнителни парични вноски от съдружниците или на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД-като получена от „ Интерстелар“ ЕООД без основание. В насрещната искова молба се твърди, че в периода от 20.07.2015год. до 08.02.2019год. ищецът бил управител на „ Интерстелар“ ООД със сключен договор за възлагане на управлението, наименуван „ Трудов договор № 003/25.08.2015год.“, към който бил сключен Анекс № 001/30.12.2015год. и че извън уговореното в договора възнаграждение, по решение на ОС на съдружниците на „ Интерстелар“ ООД било гласувано да получава допълнителни суми към възнаграждението под формата на бонуси, единият от които в размер на 1 250 лева месечно като компенсация за ползването на закупен от него автомобил, използван за служебни цели и втори бонус- размерът на който зависел от постигнатите от него бизнес резултати през съответния месец.Твърди се, че въз основа на тези решения облагаемият доход на ищеца всеки месец бил различен, като същият бил начисляван и деклариран в НАП. Към момента на прекратяване на правоотношенията му с ответното дружество на 08.02.2019год. били останали неизплатени възнаграждения за четири месеца, а именно м.10.2016год., м.12.2016год., м.08.2018год. и м.09.2018год., като общият размер на дължащото му се и неполучено възнаграждение възлизало в общ размер на 62 047.02лева, което било дължимо. В насрещната искова молба се твърди, че след прекратяване на правоотношенията с ответното дружество му се дължало и обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20 дни за календарната 2018год., което също не му било изплатено и било дължимо в размер на 7 910.47лева. Твърди се също така, че на 14.03.2017год. поради влошено финансово състояние на „ Интрестелар „ ООД и съгласувано със съдружника Х. В. М. ищецът бил предоставил на дружеството заем в размер на 18 900лева, а на 01.11.2017год.-заем в размер на 10 000 лева, преведени по банковата сметка на ответника. Сочи, че на 29.11.2017год. дружеството му било възстановило сума в размер на 15 000лева, а на 01.12.2017год.- такава в размер на 4 100лева, с която обща сума сума заемът от 18 900лева бил изцяло погасен, а с останалата част-погасена сума в размер на 200лева от заема в размер на 10 000лева и че са останали невъзстановени 9 800лева от предоставения заем, които се дължат и към настоящия момент от ответното дружество. В депозирана допълнителна искова молба са оспорени твърденията в писмения отговор за наличие на уговорки между съдружниците относно размера и изплащане на месечното възнаграждение, че между дружеството и ответника бил сключен трудов договор, че единствено съдружника Х. В. М. отговарял за редовното водене на дружествените книжа и че последният бил укривал документи и манипулирал отразяването на разходо - оправдателните документи в счетоводството на дружеството. В тази връзка се твърди и се излагат аргументи за това, че между дружеството и ответника бил сключен не трудов, а мениджърски договор, че за определяне на допълнителни бонуси към възнаграждението на ответника е следвало да е било взето решение на ОС на съдружниците, каквото липсва, че протоколът от 15.12.2017год. не бил подписан и че всякакви съглашения в тази връзка, след като не отговарят на предвидената писмена форма за действителност, били нищожни поради липса на предвидената от закона форма. Оспорват се твърденията и се излагат доводи за това, че ответникът не бил представял разходо-оправдателни документи за разходваните от него суми, изтеглени чрез банковите карти от сметките на „ Интерстелар „ ООД. Оспорва се погасяващото действие на извършените преводи по сметка на ответника със сумите от 15 000лева и 4 100лева, като се оспорва наличието на заемно правоотношение между страните, като основание за извършване на двата превода. Оспорва се като неоснователно заявеното възражение за погасителна давност с позоваване на разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.март.2020год. и за преодоляване на последиците. Срещу насрещната искова молба е подаден писмен отговор от „ Иннтерстолар“ ЕООД, с която се оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се, че в същата се съдържа признание, че сключеният на 25.08.2015год. договор не бил трудов, а мениджърски по смисъла на чл.141, ал.7 от ТЗ, но същият бил подписан от ищеца в двойно качество –като служител и като работодател. Поддържа се, че единственият акт, с който може да бъде определен размерът на възнаграждението по мениджърски договор с ООД е решение на ОС на съдружниците по чл.137, ал.1, т.5, предл.2 от ТЗ, а в случая такова решение не било приемано. Сочи се, че за м.12.2016год. ищецът бил получил възнаграждение, в определения му съгласно подписания на 30.12.2015год. анекс № 001 към трудов договор № 003/25.08.2015год. и че не е имал право на по-висок размер възнаграждение от определения в цитирания анекс. Излагат се съображения, че за по-висок размер на възнагражденията на ищеца не може да се съди от вторичните записи в счетоводството на „ Интерстелар“ ООД, нито на подадените справки към НАП. Излагат се доводи за това, че на ищеца било изплатено дължащото му се възнаграждение и не му се дължат претендираните от него допълнителни бонуси към възнаграждението.Прави се и възражение за погасяване по давност на претенциите за м.10.2016год. и м.12.2016год. Срещу претенция за обезщетение за неплатен годишен отпуск се излагат доводи за нейната неоснователност, доколкото се претендирала една и съща сума два пъти-като елемент от неплатеното мениджърско възнаграждение и като обезщетение за неплатен годишен отпуск за 2018год.Твърди се, че ищецът бил ползвал по негова молба отпуск от 5 дни и че в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение № 002/10.10.2018год. изрично било посочено, че не му се дължи обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ и той се бил съгласил с това. Претендираното обезщетение не било и дължимо, тъй като ищецът нямал право на 20 дни отпуск, а на 15 дни и същият ги бил използвал. Ответното дружество сочи, че не оспорва извършения по негова банкова сметка превод от ищеца в размер на 18 900лева, но категорично оспорва, че сумата от 18 900лева представлява предоставен заем на дружеството. Оттук сочи като невярно и твърдението на ищеца, че с дружеството било превело по негова сметка сумите от 15 000лева и 4 100 лева с погасителна цел- погасяване на предоставения заем.Нямало доказателства за сключен договор за заем, нито решение на ОС на съдружниците в тази връзка. Преводът на сумата от 18 900лева от дата 14.03.2017год. бил извършен с основание „ захранване“, което било достатъчно да опровергае твърденията за наличие на заем. Захранването било осъществено със средства на дружеството, а не с лични средства на ищеца, като тези средства били преведени на ищеца от „ Терабилд Инженеринг“ ЕООД като авансово плащане по проформа фактура № РR20170011017. Сумата съставлявала плащане към „ Интрестелар“ ООД за извършена доставка на стоки.За доставянето на стоките бил подписан на 27.03.2017год. приемо –предавателен протокол, а на 30.11.2017год. „ Интерстелар „ ООД бил издал данъчна фактура към „ Терабилд Инженеринг“ ЕООД за доставените стоки. Плащането по фактурата било получено от К., който след това, на 14.03.2017год., го бил превел по банковата сметка на „ Интрестелар“ ООД. В депозиран допълнителен писмен отговор по допълнителната искова молба на „ Интерстелар“ ЕООД се оспорва изложеното в допълнителната искова молба. Твърди се, че на 08.06.2016год. Х. В. М. е подписал декларация, с която е потвърдил получаваното от ответника възнаграждение в размер на 5 500 лева, че са неверни и манипулативни твърденията и че с извършения от ответника по сметка на „ Интерстелар“ ООД превод на сума в размер на 18 900лева е захранил сметката със средства на дружеството, а не със свои лични средства.Твърди се, че няма връзка между предоставената от Г. К. на ищеца сума в размер на 18 900лева и сумата твърдяна от ищеца по сделка между „ Интерстелар „ ООД и „ Терабилд Инженеринг“ ЕООД. В допълнителна искова, с оглед подадения писмен отговор по насрещната искова молба на Г. К., се твърди, че ответното дружество признава /с изложеното в писмения отговор /, че няма вземания към Г. К.. Поддържа се, че липсата на осчетоводени вземания на дружеството към Г. К. се дължи на представени разходо-оправдателни документи. Твърди се, че съдружникът Г. К. по никакъв начин не е бил в положение да контролира счетоводството на „ Интерстелар „ ООД, тъй като същото се е осъществявало от „ ВДМ Интернешънъл“ ЕООД, което е еднолична собственост на съдружника в „ Интрестолар“ ООД- Х. В. М.. Поддържа се, че вземането за възнаграждение за м. 10.2016год. и м.12.2016год. не било погасено по давност, тъй като договорът между Г. К. и „ Интрестолар“ ООД бил мандатен-договор за поръчка, поради което спрямо него не намирала приложение кратката погасителна давност по чл.111, б.“ а“ и б.“в“ от ЗЗД. Оспорва се като невярно твърдението на ответника, че ищеца бил използват 15 дни платен отпуск, като допуска манипулация в счетоводното отразяване с оглед изложените по-горе доводи във връзка с осъществяване счетоводството на дружеството. Поддържа се, че същата е дължима в претендирания размер, изчислен на база БТВ, дължимо се за пълния изработен месец- м.09.2018год. Оспорва се твърдението, че сумата от 18 900лева била внесена от ищеца с получени средства от „ Терабилд Инженеринг“ ЕООД като дължимо авансово плащане към „ Интерстелар“ ООД. По така предявените искове, ОС-София се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение и е постановил описания по-горе резултат. Като основополагащо както по отношение претенциите на „ Интерстелар „ ЕООД спрямо Г. К., така и спрямо насрещните претенции на Г. К. към „ Интерстелар „ ЕООД първоинстанционния съд е приел, че сключеният на 25.08.2015год. между Г. К. и „ Интерстелар“ ООД договор е мандатен-договор за поръчка / чл.141, ал.7 от ТЗ/, поради което дължимото на управителя възнаграждение е това, което ОС на съдружниците е определило с решението си по чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ и регламентирано в договора за управление. Независимо от липсата на решение на ОС на съдружниците за посоченото в договора и анекса към него, с оглед подписването им от съдружниците и управителите на „ Интерстелар „ ООД е приел, че дължащото се на Г. К. възнаграждение като управител на дружеството е единствено и само посоченото такова в договора и анекса. С оглед липсата на решение на ОС на съдружниците по чл. 137, ал.1, т.5 от ТЗ, с което този размер да е променен / увеличен с твърдените от Г. К. / бонуси и установените като получени от съдружника –управител в повече суми като възнаграждение 55 637.33 лева, съдът е приел, че са получени без основание, поради което и е уважил предявеният главен иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в този размер /претендирания от ищеца/. За да уважи иска по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД относно получените от ответника в качеството му на картодържател суми в брой чрез тегления от АТМ с банкови карти в размер на 12 835.83лева, съдът се е съобразил с размера на изтеглените суми по описаните в исковата молба банкови сметки, позовавайки се на данните в изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза и с размера на исковата претенция. По същия начин е процедирал с претенцията по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно получените от ответника суми чрез директни тегления от банковите сметки на ищеца. –сумата от 40 970лева. С обобщаващи мотиви първоинстанционният съд е приел, че цитираните по-горе суми са получени от ответника, но същият не бил доказал, въпреки възложената му доказателствена тежест, основанието на което ги е получил, поради което същите се явявали получени без основание и подлежали на връщане на ищеца. За да отхвърли иска по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 23 600лева, представляваща получени суми от ответника в периода от 04.01.2017год.-01.12.2017год. чрез банкови преводи от сметки на „ Интерстелар“ ООД по лични сметки на ответника, съдът е приел че за сумата от 4 500лева /като част от сумата от 23 600лева /не се установява ответникът да я е получил по банкова сметка, както твърди ищеца, а в брой, а с останалата сума- 15 000 лева е погасено задължението на дружеството към ответника по предоставен от последния на дружеството заем в размер на общо 33 400 лева, извършено с парични преводи от 04.01.2017год.- за сумата от 4 500 лева, на 14.03.2017год.- за сумата от 18 900 лева и на 08.11.2017 год.-със сумата от 10 000 лева. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на исковата претенция първоинстанционния съд е посочил липсата на доказателства, подкрепящи тезата на ищеца за наличие на връзка между преводите на ответника към „ Интерстелар“ ООД и финансовите транзакции по повод издадената проформа фактура за доставка на стоки с получател „ Терабилд инженеринг“ ООД, респ. с издадената от „ Интерстелар“ ООД данъчна фактура от 30.11.2017год. За да отхвърли иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно сумата от 8 250 лева, съставляваща сбор от сумите, получени от ответника чрез директни плащания от банковите сметки на ищеца, съдът е приел, че исковата претенция е погасена по давност. Приел е, че исковата молба е депозирана на 12.01.2021год., от което следвало че претенциите на ищеца за всички суми, получени преди 12.01.2016год., е погасена поради изтичане на 5 годишната давност по чл.110 от ЗЗД.Същата била спряла да тече за период от 34 дни по силата на чл.3, т.2 от ЗМДВИП, поради което претенцията била погасена само за сумите получени педи 09.12.2015год. По отношение сумите, по отношение на които искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е приет за неоснователен и е отхвърлен и по изложените за това мотиви, първоинстанционният съд е приел, че същите не се дължат от ответника и на предявените от ищеца при условията на евентуалност основания. За да уважи частично втория главен иск на „ Интерстелар“ ЕООД по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.145 от ЗЗД първоинстанционния съд е приел, че с извършените от ответника и установени от съдебно-икономическата експертизата картови разплащания със средства на дружеството за негови лични задължения е нанесена имуществена вреда на дружеството, доколкото същите са извършени в нарушение на сключения мениджърски договор и е намален актива на дружеството. За част от сумата-389.50лева съдът е приел за основателно направеното възражение за погасителна давност, поради което е уважил иска за сумата от 679.03лева и го е отхвърлил за сумата от 389.50лева като погасен по давност, а в останалата част-до пълния предявен размер-като неоснователен. За сумата от 814.90 лева съдът е отхвърлил и предявения при условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД по изложените по-горе мотиви, по които е отхвърлил иска по чл.79, ал., от ЗЗД вр. с чл.145 от ЗЗД касателно тази сума. С позоваване на вече изложените от него мотиви касателно характера на сключения между „ Интерстелар“ ООД и Г. К. договор, първоинстанционният съд е отхвърлил насрещния иск на Г. К. срещу „ Интерстелар“ ЕООД по чл. 79, ал.1 от ЗЗД касателно претендираното за неизплатено възнаграждение и претендираното като неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск. За да отхвърли насрещната искова претенция по чл.240 от ЗЗД е приел, че предоставеният от Г. К. на „ Интерстелар“ ООД заем в общ размер на 28 900лева бил частично погасен с извършения на 29.11.2017год. превод на сумата от 15 000лева и с извършения на 01.12.2017год. превод на сумата от 4100лева. Липсвало непогасен остатък от така твърдения заем, тъй като не било установено по делото ищецът Г. К. да е предоставил такъв с извършен на твърдяната от него дата 01.11.2017год. превод на сума от 10 000лева. Ищецът изрично бил твърдял в исковата молба, че част от предоставения заем бил превел по сметка на „ Интерстелар“ ООД на дата 01.11.2017год., с което твърдение съдът бил обвързан и тъй като не се установява извършването на паричен превод към „ Интерстелар“ ООД от тази дата, то такава сума не била предоставена в заем на дружеството, респ. последното не дължало връщането й. По същите мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил и предявения евентуален насрещен иск по чл.55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД касателно сумата от 9 800 лева и иска по чл.59 от ЗЗД за същата сума. За да се произнесе по основателността на подадените въззивни жалби настоящият въззивен състав намира следното: По иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, предявен от „ Интерстелар“ ЕООД срещу Г. К. касателно сумата от 55 637.33 лева, получена като „мениджърско възнаграждение „ по трудов договор № 003/25.08.2015год. за периода м.12.2015год.-м.август 2018год. при начална липса на основание- без да е гласувано това възнаграждение от Общо събрание на съдружниците съгласно изискването на чл.137, ал.1 т.5 /нищожност на решението на ОС касателно определянето на това възнаграждение/ и без да е съгласувано това възнаграждение с мажоритарния собственик и управител Х. В. М. чрез подписването на Анекс № 001/13.12.2015год.: По иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи че е предал процесната сума на ответника, която е получил и липсата на основание на основание за предаването й. В тежест на ответника е да докаже основанието, но което е извършено плащането. От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че през исковия период- м.12.2015год. –м.август.2018год. ответникът е получил като възнаграждение от ищцовото дружеството /като преведени по банков път / сума в общ размер от 166 966.46 лева, от който 166 566.46 лева с основание „ заплата“ и “допълнително възнаграждение „ и „ трудово възнаграждение“ и 1000 лева - с основание „ бонус 2015год.“ Спорът по делото е съсредоточен върху сумата от 55 637.33 лева като част от получената от ответника сума в общ размер от 166 566.46 лева, а именно дали е било налице основание за извършеното плащане с оглед наличната между страните уговорка относно размера на дължащото се на ответника като управител на дружеството възнаграждение в трудов договор №003/ 25.08.2015год. и анекс № 001/ 30.12.2015год. Ищецът поддържа, че липсва решение на ОС на съдружниците на „ Интрестелар“ ООД за увеличаване размера на възнаграждението на Управителя К. над договореното в трудовия договор и анекса, и дори и да се приеме наличието на такова-то същото било нищожно, както и че такова увеличение не било съгласувано с мажоритарния съдружник Х. В. М. чрез подписване на анекс № 001. Ответникът твърди, че е налице решение на ОС на съдружниците на „ Интерстелар“ ООД от 15.12.2017год.за изплащането му на допълнителни суми към уговореното в договора възнаграждение под формата на бонус за автомобил и постигнати резултати от продажби и сключени договори, чието изплащане е осъществено със съгласието и по нареждането на Х. В. М..Дори и да не било налице валидно решение в горния смисъл, следвало да се приеме, че с конклудентни действия съдружниците са постигнали съгласие за заплащане на допълнително възнаграждение на ответника, след като не са възразили срещу превеждането на сумите и са заплатени данъци и осигуровки върху тях. В случая, основополагащо за разрешаването на правния спор, е определянето на характера на сключения между „ Интерстелар“ ООД и Г. К. договор № 003/ 25.08.2015год., наименуван като „ трудов договор „. Както правилно го е определил първоинстанционния съд, независимо от обозначаването му от страните като трудов договор, същият съставлява договор за управление, а относно правният характер на договора за управление е налице постоянна практика, формирана с решение № 88/22.06.2010год. по т.д.№ 911/2009год. на ВКС, решение № 306/25.06.2012год. по т.д. № 1387/2011год. на ВКС, решение № 150/ 29.05.2015год. по гр.д.№ 5272/2014год. и др./ В посочените решения се приема, че правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право.Отношенията между управителя, съответно между членовете на съвета на директорите и на управителния съвет, от една страна и дружеството, от друга, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който следва да е писмен.Този договор е мандатен -договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което е възложено управлението няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Възнаграждението, дължимо от дружеството е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени в него. Основните елементи на мандатното правоотношение –възлагането на управлението и дължимото за това възнаграждение се определят с решение на общото събрание на съдружниците по чл.137, ал.1, т.5 предл.2 от ТЗ. В договора за управление следва да се отрази размерът на месечното възнаграждение на управител я, определен от общото събрание, начина на плащането му, както и другите права и задължения, които страните са поели по силата на постигнатото между тях съгласие- размер и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и други.В този смисъл и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 150/29.05.2015год. по гр.д.№ 5272/2014год. на ВКС, в което се приема, че с договора за управление може да бъдат уредени отношения, но без да се засяга установеното от закона съдържание на договора, нито решенията на общото събрание /например това за определяне размера на възнаграждението/. Следователно размерът на възнаграждението на управителя не може да бъде променян чрез последваща уговорка, ако не бъде прието съответното решение от компетентния волеобразуващ орган. При споделяне на посочената съдебна практика и отчитане признанието на ищцовото дружество относно обвързващото го с ответника действие на сключения между тях „трудов договор „ № 003/ 25.08.2015год. и анекс № 001/ 30.12.2015год. настоящият съдебен състав приема, че полученото от ответника възнаграждение за периода от м.12.2015год. до м.08.2018год. в размер на 55 728.58 лева /като част от общо получената сума за този период от 166 966.46 лева/ е получено на валидно правно основание - цитирания по-горе договор и анекс към него, а останалата част, в която се включва и претендираната такава от ищеца в размер на 55 637.33лева -е получена без основание. Това е така, тъй като по делото не се доказва наличието на решение на ОС на съдружниците по чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ, с което да е постигнато съгласие за увеличаване уговорения в трудовия договор и в анекса към него размер на възнаграждението на управителя К. чрез прибавяне на допълнителни плащания като бонуси постигнати резултати и автомобил. Предвид събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че по делото не се доказа решение в посочения по-горе смисъл/твърдян от ответника К./ да е взето на проведено ОС на съдружниците на „ Интерстелар“ ООД на 15.12.2017год. /. За такъв се сочи приложения към мейл документ, изпратен на Г. К. от Х. В. М. на 28.12.2017год. Мейлът, както и приложения документ е представен по делото и с надлежен превод на български език. Ищецът оспорва както изпращането на цитирания мейл, така и документа, за който се твърди, че е изпратен с него. Твърди, че същият не е подписан и че по никакъв начин не може да бъде квалифициран като легитимен протокол от Общо събрание на съдружниците. Оспорването е основателно, с оглед представения по делото документ, сочен от ответника като протокол от проведено на 15.12.2017год. ОС на съдружниците на „ Интерстелар“ ООД, доколкото върху него липсват подписи на съдружниците, в частност на съдружника Х. В. М.. След като същият не е подписал документа, то обективираното в него волеизявление не произтича от него, дори и да се приеме, че това изявление е в твърдения от ответника смисъл. Съгласие за промяна на възнаграждението не може да се постигне чрез конклудентни действия и това виждане е възприето в цитираната по-горе от съда съдебна практика. В последната е посочено, че размерът на възнаграждението на управителя не може да бъде променен чрез сключено в изискуемата писмена форма допълнително споразумение към договора за управление, ако не бъде прието съответното решение от компетентния волеобразуващ орган. На още по - голямо основание размерът на възнаграждението не може да бъде изменян с конклудентни действия. Установената от разпоредбата на чл.293 ал.3 от ТЗ забрана страната да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, намира приложение към сключваните от търговеца сделки. Решенията на общото събрание на дружеството като волеобразуващ орган, винаги следва да са недвусмислено изрично изразени поради въведения с нормите на ТЗ ред за формирането им, като с оглед на правната сигурност не подлежат на извеждане чрез тълкуване. Поради това липсата на прието решение на общото събрание на дружеството относно размера на възнаграждението на управителя не подлежи на саниране чрез приложението на разпоредбите на чл.293, ал.3 от ТЗ и чл.301 от ТЗ. С позоваване на цитираната съдебна практика, настоящият съдебен състав приема, че липсата на решение на ОС на съдружниците на „ Интерстелар“ ООД за заплащане на допълнително възнаграждение на управителя К. извън договореното между страните в трудовия договор и анекса към него не може да бъде преодоляна чрез изразено с конклудентни действия съгласие за това, макар по делото да са налице доказателства за извършени такива действия. Предвид гореизложеното, предявеният иск от „ Интерстелар „ ООД срещу Г. К. по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД се явява основателен касателно „ мениджърското възнаграждение“ и правилно е уважен от първоинстанционния съд в посочения от него размер. По отношение на размера съдът се е съобразил с данните на изготвената съдебно-икономическа експертиза относно полученото като възнаграждение от ответника за процесния период и действително дължащото му се възнаграждение по трудов договор № 003/ 25.08.2015год. и анекс № 001/ 30.12.2015год., както и с претенцията на ищеца. Така, постановеното по иска решение, се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба от Г. К. се явява неоснователна и следва да се отхвърли. По иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, предявен от „ Интерстелар“ ЕООД срещу Г. К. касателно сума в общ размер от 13 275.80 лева, получена в брой, чрез тегления извършени от него през АТМ от банкови сметки на „ Интерстелар“ ООД, чрез дебитни банкови карти, по които има качеството „ картодържател“ в периода от 17.12.2015год. до 28.05.2018год. при начална липса на основание: По иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи че е предал процесната сума на ответника, която е получил и липсата на основание за предаването й. В тежест на ответника е да докаже основанието, но което е извършено плащането. Ищецът твърди, че сумата от 13 275.80лева е получена от ответника Г. К. при първоначална липса на основание, а ответника- че получените суми е разходвал за осъществяване дейността на дружеството и че е представял на дружеството разходо-оправдателни документи за всеки направен разход, които са били осчетоводявани в счетоводството на ищеца. В счетоводството на ищеца нямало осчетоводени вземания на дружеството към съдружника, от което следвало че нямало задължения към ищцовото дружество, респ. суми, които следвало да възстановява. На това твърдение ищецът противопоставя доводи, че в счетоводството на ищеца било осчетоводявано задължение на ответника към дружеството по всяко теглене на суми от сметката на дружеството/ аналитична разчетна сметка 493/2, но в края на годината /2016год./ и впоследствие в края на всеки месец водените по аналитична разчетна сметка 493/2 задължения на Г. К. били счетоводно прихванати срещу юридически несъществуващи „ вземания“ на ответника за „ бонуси“ и „ работна заплата“, което било извършвано с цел счетоводно „изчистване“ на задълженията на Г. К. към „ Интрестелар“ ООД. От изготвената пред първоинстанционния съд допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че по договор между „ Интерстелар „ ООД и „ Сибанк“ АД е издадена банкова карта с № •••••• хххххх2017, свързана с разплащателната сметка на „ Интерстелар“ ООД с IBAN •••••••••• с картодържател Г. К., която карта е била активна в периода 21.07.2015год. до 25.07.2016год., както и по договор между „ Интерстелар „ ООД и „ Сибанк“ АД е издадена банкова карта с № •••••• хххххх8513, свързана с разплащателната сметка на „ Интерстелар“ ООД с IBAN ••••••••••, картодържател по която е бил Г. К. и картата е била активна през периода 30.06.2016год. до 09.03.2017год. Установява се също така, че съгласно сключен договор с „ Банка ДСК“ към банковата сметка на „ Интерстелар“ ООД с IBAN •••••••••• е издадена карта- VISA Business Space № ••••••хххххх3008 с картодържател Г. К.. В съдебно икономическата експертиза се съдържат данни за това, че Г. К. е изтеглил в брой от името на „ Интерстелар „ ООД следните суми от банковите сметки на дружеството, а именно: 2 400лева –изтеглени на 01.02.2016год., 3000 лева- изтеглени на 11.02.2016год., 2 750 лева- изтеглени на 12.02.2016год. и 1 620 лева-изтеглени на 19.02.2016год. Налице са и данни за това, че през периода 17.12.2015год.- 28.05.2018год. са извършени тегления в брой с дебитна карта № ••••••хххххх2017 на сума в общ размер на 6 130 лева, като 100 лева са били осчетоводени като вземане по дебитна сметка 493/2“ С/А Г. К., а 6 030лева- по дебитна счетоводна сметка 493/3 „ С/А акционери“. Установява се, че същия период с дебитна банкова карта № ••••••хххххх8513 ответникът е изтеглил сума от сметката на „ Интрестелар“ ООД в размер на 1 941.80лева. Тази сума също е била осчетоводена като вземане по следния начин: 391.80лева-по дебита на счетоводна сметка 493/2 „ С/А Г. К. и 1 550лева-по дебита на сметка 493/3 „ С/А акционери. Установява се от експертизата, че през периода от 17.12.2015год.-28.05.2018год. с дебитна банкова карта № ••••••хххххх3008 е изтеглена сума в общ размер 800 лева, които са изтеглени през 2016год.и които са осчетоводени като вземане в счетоводството на „ Интерстелар“ ООД по дебита на счетоводна сметка 493/3, „С/А акционери. От експертизата е видно също така, че от сметка на ищцовото дружество през цитирания по-горе период е изтеглена с карта № ••••••хххххх1099 и сума в размер на 3 944 лева, погрешно посочена от ищеца като такава в размер на 4 034 лева. Последната е осчетоводена в счетоводството на дружеството както следва: 3 584 лева-вземане по дебита на счетоводна сметка 493/2 „ С/А „ Г. К., 40 лева –вземане по дебита на сметка 422/1 и 250.03лева –начислени разходи по дебита на счетоводна сметка 609/6“транспортни разходи и счетоводна сметка 609/8 „ Командировки в чужбина“. С оглед на тези данни, настоящият съдебен състав приема за доказано по делото, че през исковия период от сметката на „ Интерстелар“ ООД са изтеглени суми в брой от АТМ със следните банкови карти: банкова карта № ••••••хххххх2017, банкова карта № ••••••хххххх3008, банкова карта № ••••••хххххх8513 и банкова карта № ••••••хххххх1099 или сума в общ размер на 12 815.80лева. По делото се установи, че картодържател на четирите банковите карти е бил Г. К., поради което съдът приема, че същият е получил сумите изтеглени от тези банкови карти, които са в общ размер на 12 815.80лева. От цитираната вече съдебно-икономическа експертиза се установява, че изтеглените от ответника чрез АТМ суми чрез банковите карти/ посочени по-горе / са осчетоводени като вземане по дебита на сметка 493/2, „ С/А Г. К.. Салдото по тази сметка към 31.12.2018год. е дебитно / вземане/ в размер на 752.69лева. Същите тези данни са намерили отражение и в счетоводния баланс на „ Интерстелар“ ООД към 31.12.2018год. и оборотна ведомост за 2018год. В оборотната ведомост салдото по сметка 493/2 е отразено в актива на баланса към 31.12.2018год., раздел В.Текущи /краткотрайни / активи, група 2 Вземания, статия „ Други вземания“ 14 хил.лева, което вземане се формира от следните салда: 9 974.11лева дебитно салдо по сметка 454/2 „ данък върху доходи от наем“, 1 510.91лева -дебитно салдо по сметка 461/1, „ разчети за ДОО“, 752.69 лева дебитно салдо по сметка 493/2 „ С8А Г. К.“, 0.23 лева дебитно салдо по сметка 493/3 „ С/А акционери“ и 2 037.84 лева дебитно салдо по сметка 494/1 „ застраховка“. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че посоченото по сметка 493/2 „ С /А Г. К. дебитно салдо отразява размера на задълженията му към дружеството към 31.12.2018год., което в конкретния случай означава че изтеглените от него в броя на АТМ чрез посочените банкови карти суми от сметката на „ Интерстелар“ ООД, за които не е представил разходо-оправдателни документи са в размер на 752.69лева, респ. наличие на такива документи за останалите изтеглени суми-от 752.69лева до 12 85.80лева, за да бъде намалено дебитното салдо с тяхната стойност. Счетоводните отразявания по сметка 493/2 „ С/А Г. К.“ предпоставя наличие на разходно- оправдателни документи за изтеглените суми. С оглед конкретиката на случая настоящият съдебен състав намира, че нито една от двете страни не може да се позовава на нередовно водено счетоводство, тъй като както ответника, така и едноличния собственик и управител на дружеството ищец, предишен мажоритарен съдружник в „ Интерстолар“ ООД като управители на „ Интерстолар“ ООД са имали задължение да ръководят дружеството, в това число и дейността по осчетоводяване на стопанските операции. Противното би означавало да черпят права от неизпълнението на възложените им по закон задължения. С оглед на това, искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно сумите получени от ответника в качеството му картодържател и изтеглени от него от АТМ чрез банкови карти се явява основателен в размер на сумата от 752.69лева, а не както е приел първоинстанционния съд –в размер на 12 835.83 лева. С оглед на това постановеното по този иск решение следва да се отмени за сумата от 12 083.14 лева и се постанови ново за отхвърляне на иска по отношение на тази сума, ведно претендираната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Решението, в частта в която искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е уважен за сумата от 752.69лева се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отхвърлянето на главния иск предпоставя разглеждането на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал.1, предл.2 от ЗЗД касателно сумата от 11 589.17лева, която сума съставлява разликата между неоснователно претендираната сума на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в размер на 12 083.14лева и отхвърлените 439.97лева по иска по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД. За сумата от 439.97лева първоинстанционния съд е разгледан евентуалния иск по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД и го е отхвърлил като неоснователен и в тази си част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Евентуалният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, предл.2 от ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, който е получил нещо с оглед на неосъществено основание, е длъжен да го върне. При този фактически състав на неоснователно обогатяване, престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено - така Постановление № 1 от 28.05.1979 год. по гр.д. № 1/ 1979 год. на Пленума на ВС. Този състав на неоснователно обогатяване е налице, когато при получаване на дадено благо не съществува валидно правно основание, което да оправдава даването и получаването, но страните разумно очакват такова да възникне и с оглед на това очакване предприемат действия, водещи до имуществено разместване. В случая не са налице елементите фактическия състав на соченото от ищеца основание на исковата претенция, тъй като се установи по делото / съображенията за това са изложени по-горе в решението /, че за изтеглената чрез АТМ сума в размер на 11 589.17лева са предоставени от ответника разходо-оправдателни документи, респ. не е налице получена/задържана от него сума, която да подлежи на връщане. С последното настоящият състав аргументира и неоснователност на евентуалния иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.145 от ТЗ за сумата от 11 589.17лева. Не е налице вреда, причинена на ищцовото дружество, което да дава основание да се ангажира имуществената отговорност на ответника като негов бивш управител на основание чл.145 от ТЗ. С оглед гореизложеното, предявените при условията на евентуалност искове по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 вр. с чл.145 от ТЗ са сумата в размер на 11 589.17 лева се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят, ведно с претенцията за законна лихва върху сумата, считано от 12.01.2021год. до окончателното й изплащане. По иска по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно сумата от 40 970 лева получени в брой при начална липса на основание чрез директни тегления от банкови сметки на „ Интерстолар“ ООД / „на каса“/ през периода от 11.11.2015год. до 07.10.2016год. По иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи че е предал процесната сума на ответника, която е получил и липсата на основание за предаването й. В тежест на ответника е да докаже основанието, но което е извършено плащането. Ищецът твърди, че сумата от 40 970 лева е получена от ответника Г. К. при първоначална липса на основание, а ответника- че получените суми е разходвал за осъществяване дейността на дружеството и че е представял на дружеството разходо-оправдателни документи за всеки направен разход, които са били осчетоводявани в счетоводството на ищеца.В счетоводството на ищеца нямало осчетоводени вземания на дружеството към съдружника/управител, от което следвало че нямал такива задължения, респ. суми, които следва да възстановява.Всички разходи били съгласувани със съдружника Х. В. д. М. и приемани от него, който не бил оспорвал тяхното извършване във времето на тяхното съдружие. От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че през исковия период от сметка с IBAN BG86 •••••••••• и сметка с IBAN •••••••••• суми в брой в общ размер от 43 970 лева, от които 8 250лева –изтеглени през 2015год. и 35 720- през 2016год. От данните от експертизата е видно, че от изтеглената през 2015год. сума в общ размер от 8250лева, 2 500лева са изтеглени на 11.11.2015год., която сума е възстановена в касата на дружеството. Вещото лице е посочило, че липсва документ, установяващ лицето, изтеглило сумата. Остатъкът от 5 750лева са изтеглени от ответника К. на 08.12.2015год., която сума е осчетоводена по като вземане по дебита на сметка 493/2 „ С/А/ Г. К.. От експертизата е видно също така, че през 2016год. от сметките на дружеството са изтеглени суми в общ размер на 9 770 лева, като в извлеченията не е вписано лицето, изтеглило сумата, но същата е осчетоводена като вземане по дебита на сметка 493/2 „ С/А Г. К.. При тези данни и с оглед посоченото вече по-горе във връзка с доказателствената стойност на счетоводните записвания настоящият съдебен състав намира, че през исковия период ответникът е изтеглил в брой от банковите сметки на ищцовото дружество сума в размер на 38 470 лева, за които не е представил разходо -оправдателни документи, поради което същите са отразени като дебитно салдо по сметка 493/2 „ С/А Г. К.“, тоест като задължение към дружеството. Така, сумата от 38 470 лева се явява получена от ответника при начална липса на основание и подлежи на възстановяване на ищеца, поради което въззивната жалба на ответника, в частта с която е уважен иска от първоинстанционния съд за сума в размер на 32 720 лева се явява неоснователна и следва да се отхвърли. По същите съображения се явява частично основателна въззивната жалба на ищцовото дружество за сума в размер на 5 750 лева / разликата между присъдения размер на исковата претенция по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД от 32 720лева до действително дължащия се такъв от 38 470 лева / и неоснователна до пълния предявен размер от 40 970лева / или за сумата от 2 500лева. С оглед горното първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно получени от ответника суми брой от банковите сметки на „ Интерстелар“ ООД през периода от 11.11.2015год. до 07.10.2016год. чрез директни тегления /„на каса“ / за сумата от 32 720 лева и в частта му, в която искът е отхвърлен за сума в размер на 2 500 лева следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а в останалата му / отхвърлителна/ част следва да се отмени като се постанови ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати на „ Интерстелар“ ООД сумата от 5 750 лева като получена от него при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба- 12.01.2021год. до окончателното й изплащане. Отхвърлянето на главния иск за сумата от 2 500лева предпоставя разглеждането на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал.1, предл.2 от ЗЗД единствено по отношение на тази сума. Доколкото първоинстанционния съд е разгледал евентуалния иск и за сума в размер на 5 750 лева /за която главния иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен /, то решението, в тази му част, следва да бъде отменено. Казаното е относимо и за постановеното от първоинстанционния съд решение касателно същата сума, но по евентуалния иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.145 от ТЗ. Евентуалният иск по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за сумата от 2 500лева е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.В случая не са налице елементите фактическия състав на соченото от ищеца основание на исковата претенция- чл. 55, ал1, предл.2 от ЗЗД, тъй като се установи по делото / съображенията за това са изложени по-горе в решението /, че за изтеглената сума от банковите сметки на „ Интерстелар“ ООД чрез директни тегления в размер на 2 500лева са предоставени от ответника разходо-оправдателни документи, респ. не е налице получена/задържана от него сума, която да подлежи на връщане. С последното настоящият състав аргументира и неоснователност на евентуалния иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.145 от ТЗ за сумата от 2 500лева. По иска по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно сумата от 23 600лева получени при начална липса на основание на основание за периода от 04.01.2017год. до 01.12. 2017год. чрез банкови преводи от сметки на „ Интерстелар“ ООД по лични сметки на ответника Г. К.. По иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи че е предал процесната сума на ответника, която е получил и липсата на основание за предаването й. В тежест на ответника е да докаже основанието, но което е извършено плащането. Ищецът твърди, че в периода от 04.01.2017год. – 01.12. 2017год. Г. К. е „ самонаредил“ /без правно основание / и директни банкови преводи от сметки на „ Интерстолар“ ООД по свои банкови сметки сума в размер на 23 600лева. Сочи, че соченото основание за извършване на преводите – връщане на сума „ не е налице, тъй като към момента на извършване на преводите „ Интерстелар“ ООД не е имал каквито и да било задължения за „ връщане „ на сума на Г. К.. Ответникът твърди, че сумата от 4 500лева е била преведена по негова сметка на 04.01.2017год. като същата е била необходима, за да може да заплати извършено обслужване, поддръжка и закупуване на гуми на автомобил, ползван за служебни цели. Сервизът не приемал плащания по банков път, а само в брой, срещу което била издадена фактура на тази стойност, която била осчетоводена в счетоводството на дружеството. По отношение сумата от 15 000 лева, преведена по сметка на ответника на 29.11.2017год. и сумата от 4 100лева-преведена на 01.12.2017год., твърди, че със същите е погасен предоставен от него на „ Интерстелар“ ООД заем, необходим за финансиране на дружеството с оглед влошеното му към този момент финансово състояние. Заемът бил предоставен чрез превеждане по банковата сметка на дружеството на сума в размер на 18 900лева на 14.03.2017год. и на сума в размер на 10 000лева на 01.11.2017год. Сочи, че с извършения на 29.11.2017год. и на 01.12.2017год. превод по негова сметка на сума в общ размер от 19 100лева е погасен предоставения заем, поради било видно и от посоченото основание за превода. От предоставения заем, след извършеното погашение, бил останала неиздължена част в размер на 9 800лева. Ищецът твърди, че между „ Интерстелар „ООД и ответника не бил подписван договор за заем, че от банковото извлечение било видно, че преводът на сумата от 18 900лева от дата 14.03.2017год. е извършен на основание „ захранване“, а не с основание „ заем“ или „ допълнителна парична вноска“, като „захранването „ било извършено не със лични средства на ответника, а със средства на дружеството- сума, получена от „ Терабилд Инженеринг“ ЕООД в размер на 18 900.52 лева като авансово плащане по проформа фактура № PR 20170011017.Авансовото плащане било извършено по сметка на Г. К., след което, на 14.03.2017год.е внесъл получената сума по сметка на „ Интерстелар“ ООД. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че внесената от него по сметка на „ Интерстелар „ ООД сума в размер на 18 900лева представляват средства на дружеството-заплатени суми по договор за доставка. Сочи че няма връзка между двете суми, че такава връзка съзнателно е създадена и че няма основание, а и дори в нарушение на закона би било заплащането на суми за доставката да бъде извършено в брой, на ответника, вместо по сметка на дружеството-доставчик. По делото е представена проформа фактура № PR 20170011017/08.03.2017год., издадена от „ Интерстелар“ ООД с получател „ Терабилд Инженеринг“ ООД за сума в размер на 18 900.52лева.Във фактурата като материално отговорно лице за издателя е посочен Г. К.. Върху проформа фактурата липсва подпис на съставител и получател. Представен е и приемо- предавателен протокол от 27.03.2017год. по цитираната по-горе проформа фактура за предадени на „ Терабилд Инженеринг“ ООД стоки. Върху протоколът е наличен подпис и печат, като за предал сумата и под подписа е посочен Г. К.. От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че в счетоводството на „ Интерстелар „ ООД са налични данни за следните преводи от сметки на дружеството по лични сметки на ответника К., а именно: 1. Извършен превод в размер на 15 000лева на 29.11.2017год. и с основание „ връщане на сума“ сумата е наредена с електронен подпис, без да е посочено лицето, подписало платежното нареждане и 2.извършен превод в размер на 4 100 лева на 01.12.2017 год. с основание „ връщане на сума“. Сумата е наредена с електронен подпис, като не е посочен наредителя. Установява се също така, че е налице и изтеглена в брой на каса от Г. К. сума в размер на 4 500 лева съгласно дневно извлечение № 1 /04.01.2017год. От експертизата се установява също така, че в счетоводството на „ Интерстелар „ ООД на 30.11.2017год. е осчетоводена фактура с № 2017001254/30.11.2017год. с получател „ Терабилд Инженеринг“ ООД. Фактурата е отразена като вземане по дебита на сметка 411/1 „ Клиенти в страната „ в размер на 18 900.52 лева, включена е в дневника за продажби за месец ноември 2017год. В експертизата са разяснени счетоводните операции, чрез които е осчетоводена фактурата като е посочено, че по данни от счетоводните регистри на „Интерстелар“ ООД фактурата е платена от „ Терабилд инженеринг“ ООД на 04.12.2017год. като плащането е осчетоводено с котировка № 2205/04.12.2017год. В експертизата изрично е посочено, че при проверка на банковото извлечение № 180 от 04.12.2017год. не е установено наличие на постъпила сума от „ Терабилд инженеринг“ ООД.От банковото извлечение било видно, че на 04.12.2017год. по сметка на „ Интерстелар „ ООД са постъпили два превода на обща стойност 18 900.52лева, но наредени от „ Уърдгейм „ ООД. От експертизата става ясно, че сумата от 4 500лева е изтеглена в брой от ответника и че е осчетоводена като вземане по дебита на сметка 493/3, като по същия начин са осчетоводени в „ Интерстелар“ ООД и нередените суми от по 15 000лева и 4 100лева. Установява се също така, че неудовлетворените вземания срещу Г. К. са се водили по дебита на сметка 422/1 „ Г. К., дебита на сметка 493/2“ С/А Г. К. и дебита на сметка 493/3“ С/А акционери, като към 31.12.2018год. осчетоводените неудовлетворени вземания срещу Г. К. са както следва: 752.69 лева по дебита на сметка 493/2 „ С/А Г. К. и 0.23 лева по дебита на сметка 493/3 „ С/А акционери. В същия смисъл са и отразяванията по оборотните ведомости на дружеството като задължения на съдружниците / управителите/на „ Интерстелар“ ООД. Установява се, че инвентаризация за касови наличности не са извършвани в ищцовото дружество. По делото е представено молба от „ Терабилд Инженеринг“ ООД, в което се съдържа изявление до съда, че не познават Г. К. и че в счетоводството на „ Терабилд Инженеринг“ ООД не е отразявана фактура с № 2017001254/30.11.2017год., издадена от „ Интерстелар"“ООД. В молбата е посочено, че „ Терабилд Инженеринг“ ООД не е заявявало описаните в проформа фактурата стоки, такива не са му доставяни и нее бил в договорни отношения с „ Интерстелар“ ООД във връзка с тяхната доставка.Фактурата и проформа фактурата не били подписани от представител на дружеството, а лицето подписало приемо-предавателния протокол, не е притежавало представителна власт, а и никога не е бил служител в дружеството. От така събраните доказателства, разгледани в съвкупност и взаимовръзка, настоящият съдебен състав намира, предявеният иск за частично неоснователен –за сумата от 4 500лева. На първо място следва да се отбележи, че съдът счита за доказано получаването на процесните суми от ответника / сумата от 4 500лева –в брой на 04.01.2017год. и останалите две-чрез банкови преводи по негови сметки, извършени съответно на 29.11.2017год. и на 01.12.2017год. /.Преводът на последните две суми е извършен от ответника и изявление в този смисъл е направено от вещото лице в с.з. пред първата инстанция. Независимо от твърденията на ищеца, че сумата от 4 500лева е „ самонаредена“, респ. преведена по банков път по личните сметки на ответника, а пък се установява, че същата е получена от него в брой, горното не съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция, както е приел първоинстанционния съд. Начинът на получаване на сумата стои извън фактическия състав на основание на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, както правилно е отбелязал процесуалния представител на ищцовото дружество, като релевантен е факта на получаване на сумата, което се установява по делото и този факт, изрично не само че не е оспорен от ответника, но е и признат от него. На второ място счита, предвид изложените по горе- съображения във връзка с доказателствената стойност на счетоводните отразявания по дебита по сметка 493/2 и сметка 493/3, че след като в тях към 31.12.2018год. не фигурират задължения към дружеството в претендирания от ищеца размер от 4 500лева, то за тази сума са били представени разходо –оправдателни документи, респ. същата не подрежи на връщане като получена при начална липса на основание. Горните изводи обаче не са относими към останалите суми, получени от ответника чрез банков превод съответно на 29.11.2017год. и 01.12.2017год. Както вече се посочи по-горе ответникът твърди, че е предоставил в заем на ищцовото дружество две суми- 18 900лева, които е превел по сметка на дружеството на 14.03.2017год. и 10 000 лева –на 01.11.2017год., което прави сума в общ размер от 28 000лева, а не посочените от първоинстанционния съд 33 400 лева. Твърди също така, че част от предоставените суми му е възстановена сума в размер на 19 100лева, преведена по негова сметка с двата банкови проведи от 29.11.2017год. и 01.12.2017год. и е останал невъзстановен остатък в размер на 9 800лева. От представените по делото писмени документи- извлечение от банковата сметка на „ Интерстелар“ ООД действително се установява, че 14.03.2017год. Г. К. е превел по сметка на „ Интерстелар“ ООД сума в размер на 18 900лева с основание „захранване“, а на 08.11.2017год.-сума в размер на 10 000 лева с основание „ заем“.Не се установява да е превел на сочената от него дата - 01.11.2017год. по сметка на „ Интерстелар“ ООД сума в размер на 10 000лева с основание „ заем.“ С оглед на гореизложеното и липсата на доказателства са съществуващо между Г. К. и „ Интерстелар“ ООД заемно правоотношение, както и липсата на данни за това по какъв начин получената сума в общ размер от 28 900лева е осчетоводена в счетоводството на дружеството и дали е извършено разпореждане с нея от получателя, за да се материализира съгласието на последния за получаването й именно на посоченото от наредителя основание, то твърдението на ответника К. че горното сума е предоставена в заем на ищцовото дружество и е подлежала на връщане, респ. че с получените него по сметка суми от 28 000лева е погасено задължението на ответника за връщане на част от отпуснатата в заем сума, се явява недоказано. Извод за противното, при недоказан дълг на „ Интерстелар“ ООД към Г. К. по заемно правоотношение, не може да се обоснове единствено и само въз основа на посоченото основание за извършените преводи от 29.11.2017год. и на 01.12.2017год.-„ връщане на сума“. Само по себе си посоченото основание е и неконкретизирано и би могло да бъде отнесено и към друг източник на задължението за връщане, извън твърдения договор за заем. Макар и да не променя направения вече извод за основателност на исковата претенция по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно сумата от 19 100лева, съдът счита за необходимо да отбележи че счита за несъстоятелно възражението на ищцовото дружество, че сумата от 18 900лева, предоставена от ответника на ищцовото дружество всъщност не съставляват лични негови средства, а такива на ищцовото дружество.По делото няма данни такава сума да е получавана от ответника по какъвто и да било начин и то преди 14.03.2017год., когато последният е превел на ищцовото дружество сумата от 18 900лева. Освен това се установи, че в счетовдството на „ Интерстелар“ ООД е осчетоводена фактура № 2017001254 с отразено плащане по нея на 04.12.2017год, което само по себе си, опровергава твърденията за извършено предходно авансово плащане по същата. Установи се, че въпреки осчетоводяването на извършеното плащане, такова реално не е извършено, тъй като в банковото извлечение от 04.12.2017год. няма отразяване за постъпила сума от „ Терабилд инженеринг“ ООД. Та дори и да се приеме, че плащането по фактурата е извършено на 04.12.2017год., то това е станало няколко месеца след извършения от ответника на 14.03.2017год. превод в полза на „ Интерстелар“ ООД, тоест те не са били налична към 14.03.2017год., за да може с тях да бъдат извършвани преводи. Предвид гореизложеното искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно сумата от 4 500лева правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено. Неправилно искът е отхвърлен за сумата от 19 100 лева, поради което в тази част, решението следва да бъде отменено и постановено ново, с което искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД се уважи за сумата от 19 100лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -12.01.2021год. до окончателното й изплащане. По изложените вече по-горе съображения, отнасящи се и за конкретната сума от 4 500лева, неоснователни се явяват и предявените по отношение на нея евентуални искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 145 от ЗЗД, поради което обжалваното решение, постановено по тези искове следва да се потвърди. По иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 145 от ЗЗД за сумата от 1 493.93 лева, представляваща претърпяна от „Интерстелар“ ЕООД имуществена вреда /загуба/ от неизпълнението от сключения между „ Интерстелар“ ООД и Г. К. мениджърски договор от 25.08.2015год., която вреда е причинена чрез извършване на картови разплащания от ответника със средства на „ Интерстелар“ ООД за погасяване на лични задължения на Г. К.. Касае се за разплащания, извършени с банкова карта № •••••• хххххх2017, банкова карта № ••••••хххххх8513 и банкова карта № ••••••хххххх1099. Настоящият съдебен състав намира така предявения иск за частично основателен. От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че с горепосочените банкови карти са заплатени суми в размер на 1 068.53 лева, а не твърдените от ищеца 1 493.93лева. Установява се също така, че с банкова карта № ••••••хххххх2017 през 2015год. е платена сума в общ размер 639.10лева като е посочено основанието за плащане, както и че платените суми са осчетоводени като вземане по дебита на сметка 493/2 „ С/А“ Г. К.. През 2016год. с карта № ••••••хххххх8513 е платена сума в размер на 214.70лева, като е посочено основанието за плащане, както и че платените суми са осчетоводени като вземане по дебита на сметка 493/2 „ С/А Г. К., а през 2017 год.с банкова карта № ••••••хххххх1099-сума в размер на 214.73лева, осчетоводена също по дебитна сметка 401/1 „ доставчици и със сумата е закрито задължение към „Инкофудс“ с дата 29.12.2017год. От констатациите на експертизата е видно също така, че също така че претендираните разплащания с горепосочените банкови карти през 2015год. в общ размер 629.10лева са осчетоводени като вземане по дебита на сметка 493/2 и салдото по сметката е отразено в пасива на баланса към 31.12.2016год., а съответно разплащането в размер на 214.70лева през 2016год.- осчетоводено по дебита на сметка 932/2 и отразено в баланса към 31.12.2016год. и съответно- плащането през 2017год. в размер на 214.73лева –отразено като вземане по дебита на сметка 493/2, респ. в пасива на баланса към 31.12.2017год. В експертизата са посочени сметките, по които са отчитани задълженията на съдружниците /управителите към дружеството.Отчитането им е проследено в хронологичен ред- за 2015год., 2016год., 2017год. и съответно за 2018год. и ведно, че към 31.12.2018год. като вземания на дружеството към Г. К. е отчетено по релевантната сметка- дебитна сметка 493/2 „ С/А Г. К. „ единствено такова за сума в размер на 752.69лева, за което и по изложените по-горе съображения е прието в настоящото решение, че получена от него при начална липса на основание с банкова карта чрез АТМ. В дебитното салдо по сметка 493/2 „ С/А“ Г. К.“ не фигурира сума в размер на 214.73лева, отразена като вземане по дебита на същата сметка и по баланса към 31.12.2017год., поради което и по изложените вече по –горе съображения относно доказателствената стойност на счетоводните записвания, настоящия съдебен състав приема че за извършените картови плащания в размер на 214.73лева ответникът е представил разходно – оправдателни документи, респ. същите не са погасени негови лични задължения, за да е настъпила имуществена вреда на „ Интерстелар“ ООД, която да подлежи на обезщетяване на основание чл.145 от ТЗ. За тази сума искът по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 145 от ТЗ се явява неоснователен и не доказан и следва да бъде отхвърлен. По изложените по-горе съображения във връзка с неоснователността на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.145 от ЗЗД постановеното по него първоинстанционно решение се явява неправилно и следва да бъде отменено в частта му, с което иска е уважен за сумата от 679.03лева и вместо него да се постанови ново за отхвърляне на иска в този му размер. В останалата си отхвърлителната му част на решението – за сумата от 814.90 лева, решението се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. По изложените по-горе мотиви предявеният при условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД касателно сумата от 1 493.93 лева се явява неоснователен и следва да се отхвърли, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021год. до окончателното й изплащане. Правилно е първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Г. К. срещу „Интерстелар“ ЕООД първи главен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД- за заплащане на сумата от 69 957.49лева, съставляваща неизплатени по сключен между страните договор за управление № 003/25.08.2015год. както следва: Възнаграждение за м. 10.2016год. в размер 17 999.42лева Възнаграждение за м. 12.2016год. в размер на 31 971.92лева Възнаграждение за м.08.2018год. в размер на 6 036.03лва Възнаграждение за м.09.2018год. в размер на 6 039.65лева и - Обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018год. в размер на 7 910.47лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 17.03.2021год. до окончателното й изплащане. За отхвърлянето на исковите претенции първоинстанционния съд е изложил съображения, изцяло изградени въз основа на характера на сключения между „ Интерстелар „ ООД и Г. К. договор, които настоящият въззивен състав напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.Самият въззивен състав, в настоящото си решение и по предявените от „ Интерстелар „ ЕООД искове срещу Г. К. е изложил самостоятелни доводи за това, че сключеният договор, наименован от страните, не е трудов и че поради липса на решение на ОС на кредиторите, на Г. К. не се следва възнаграждение в по-висок размер, от уговорения в договора. С оглед на това, претенцията за това по насрещния главен иск се явява неоснователна, поради което правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд.По същите съображения е недължимо и претендираното от него обезщетение за неползван платен годишен отпуск. По предявения втори насрещен осъдителен иск по чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 800лева, представляваща невъзстановен остатък от предоставен заем от ищеца на ответното дружество в общ размер на 28 900лева, на два пъти, както следва: на 14.03.2017год. сумата от 18 900лева и на 01.11.2017год.-сумата от 10 000, медно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба- 13.03.2021год. до окончателното й изплащане. Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД.Договорът за заем е реален договор. Елементите от фактическия му състав включват съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. В производството по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им. Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд че по иск с правно основание чл.240 от ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание. В този смисъл - решение № 192/07.11.2014 г. по гр. д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., на ВКС, ІV г.о., решение № 52/22.5.2009 г. по гр. д. № 695/2008 г. на ВКС, I т.о., решение № 390/20.5.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 837/13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. и др. С оглед на изложеното по-горе във връзка с недоказаната от ищеца Г. К. облигационна обвързаност по договор за заем с ответното дружество, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с произтичащите от това последици. Следва да се отбележи, че настоящият въззивен състав напълно споделя и мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на насрещната искова претенция по чл.240 от ЗЗД, поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално право. В случая исковата претенция е основана на твърдения от ищеца факт- предоставен на ответното дружество паричен заем чрез превод на сума в размер на 10 000лева, извършен на 01.11.2017год., който факт не се доказва по делото. Предвид гореизложеното постановеното от първоинстанционния съд решение по иска по чл.240 от ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено. Споделените доводи на първоинстанционния съд относно неоснователността на иска по чл.240 от ЗЗД обосновават извод за неоснователност и на предявените от ищеца при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, обжалваното решение и в тези си части се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд –София