Решение № 486 от 11.2.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 990/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Н. И. К., с [ЕГН], чрез пълномощника си и съдебен адресат адв. А. Б., със съдебен адрес: Благоевград, ул.“Д-р Христо Татарчев“ № 25, срещу Заповед № 328/23.05.2023 г. на Кмета на Община Гърмен, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 2, чл. 128, ал. 7 и чл. 60 от ЗУТ, е одобрен ПУП – ПЗ за имот с [идентификатор], в местност „Туркаре“, по одобрената със Заповед № РД-18-304/13.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК – [населено място], КККР на землището [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград, за „Добив на инертни материали“, 1. Устройствена зона – „Пп“ със следните показатели – плътност до 80%, Кинт до 2.50, озеленяване 20% и височина до 10.00 м.; 2. План-схеми на инженерната инфраструктура в обхвата на ПУП – ПЗ, съгласно приложения проект. В жалбата се твърди, че оспореният индивидуален административен акт е нищожен и се иска да бъде обявен за такъв. Освен това, в условията на евентуалност се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и на материалноправните норми. При новото разглеждане на спора след отмяна на съдебното решение, в съдебно заседание жалбата се поддържа на основанията, изложени в нея. От страна на процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя се навеждат доводи за незаконосъобразност. Твърди се за допуснато от страна на административния орган нарушение на чл. 156, ал. 3 от АПК, изразяващо се в издаване на оспорената заповед, след оттегляне на предходната от административния орган, без наличие на нови обстоятелства. Навежда се и друго ново възражение за незакосъобразност, в подкрепа на което се сочи, че към датата на издаване на оспорената заповед, в района на спорния имот, няма одобрен и действащ Общ устройствен план, поради което, според застъпената от жалбоподателя теза, при липса на доказателства за съществуването на такъв план, е налице пречка за изработване и одобряване на ПУП – ПЗ за имот, който е извън регулация. Претендира се отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Страната е сезирала съда с изрично искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Кметът на Община Гърмен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна „Бистрица 2002“ ЕООД – възложител на одобрения ПУП-ПЗ, се представлява от адв. А., който оспорва жалбата, като неоснователна, и иска същата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни И. С. М., Г. С. М., Х. Г. Б. и С. Г. Б., като наследници на б.ж. на [населено място] С. И. М., починал на 21.10.1993 год., не се явяват в съдебно заседание. Процесуалният представител по пълномощие на същите - адв. Б.-Б., застъпва становище, с което заявява, че не оспорва жалбата. Приемайки същата за основателна, по изложените в нея доводи за незаконосъобразност, претендира отмяна на процесната заповед на кмета на община Гърмен. Заинтересованата страна – Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните, не се представлява в съдебно заседание, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата, включително и по законосъобразността на оспорената заповед. В съдебното производство са събрани писмени доказателства и е приложено в цялост приключилото с влязъл в сила съдебен акт адм. дело № 211 по описа на Административен съд – Благоевград за 2023 год. Назначена е съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като заключението на вещото лице е прието. Експертът е изслушан повторно при новото разглеждане на делото. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и доводите на страните, намира за установено следното: По силата на Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост № 42/24.04.2017 г. (л. 6-7 от адм. дело № 598/ 2023 г.) жалбоподателят Н. И. К. черпи собственически права върху недвижим имот, представляващ – изоставена нива, с площ от 3.112 дка, Х категория, находяща се в м. “Туркаре“, [имот номер] по картата на землището на [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград. Към договора са представени справки (разпечатки от КАИС на АГКК) за [имот номер] и за [имот номер] (л. 8-9 от адм. дело № 598/ 2023 г.). С Решение № 3980 от 03.01.1994 год. на Общинска служба „Земеделие“, [населено място], общ. Гърмен е възстановено правото на собственост на Държавен поземлен фонд, съгласно плана за земеразделяне върху нива от 56.186 дка., находяща се в местност „Туркаре“ , [имот номер] по плана за земеразделяне (л. 134 от адм. дело № 598/ 2023 г.). След реституирането му по реда на ЗСПЗЗ с цитираното решение, същият е актуван с Акт № 4208/29.08.2022 г. за частна държавна собственост (л.130 от адм. дело № 598/ 2023 г.), като Поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград, с площ от 56 191. 00 кв.м, с ТПТ: земеделска, НПТ – нива е актуван като частна държавна собственост. На 17.03.2006 г. е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Марчево“, общ. Гърмен, обл. Благоевград, между Р България, представлявана от МРРБ – концедент, и „Бистрица 2002“ ЕООД – концесионер. Предмет на договора е концесия с предмет – особено право за добив и ползване на подземни богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Марчево“, общ. Гърмен, обл. Благоевград, представляващи изключителна държавна собственост, със срок на концесията 25 години, считано от датата на влизане в сила на договора. С договора са определени правата и задълженията на страните по него, началния срок и условията за осъществяване на концесията, гаранциите за изпълнение на задълженията по договора, концесионното възнаграждение, отговорността за неизпълнение задълженията на страните по договора и други условия (л. 48-73 адм. дело № 598/ 2023 г.). Към договора са приложени като неразделна част от същия 5 приложения (л. 74–99 адм. дело № 598/ 2023 г.). С Решение № БД–18-ПР/2007 г., издадено от Директора на РИОСВ – Благоевград, на основание чл. 93, ал. 3 и ал. 5 от ЗООС, е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение за „Добив на пясъци и чакъли от находище „Марчево“ (л. 105-107 адм. дело № 598/ 2023 г.). На 08.02.2008 г. към Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Марчево“, общ .Гърмен, обл. Благоевград, между Р България, представлявана от МРРБ – концедент, и „Бистрица 2002“ ЕООД – концесионер, е сключено Допълнително споразумение № 1 (л. 41-47 от адм. дело № 598/ 2023 г.), касаещо клаузите на договора, досежно определяне на дължимото концесионно възнаграждение. Оригиналът на Допълнителното споразумение № 1 към договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Марчево“, общ. Гърмен, обл. Благоевград е приета на 28.03.2008 г. от управителят на „Бистрица 2002“ ЕООД, което се установява от приемо-предавателен протокол (л. 40 от адм. дело № 598/ 2023 г.). С Решение № 895 по Протокол № 34/28.10.2022 г. на Общински съвет /ОбС/ - Гърмен, е разрешено да се изработи ПУП-ПЗ за промяна предназначението на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Гърмен, в м. “Туркаре“, от „нива“ в „площадка за добив на подземни богатства - строително материали – пясъци и чакъли“ (л. 33,34 от адм. дело № 598/ 2023 г. ). Във връзка с подадено от „Бистрица 2002“ ЕООД уведомление за „Проект за Подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) на част от поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Гърмен, в м. “Туркаре“, с цел отреждане на „площадка за добив на подземни богатства - строително материали – пясъци и чакъли“, с писмо изх. № 3772/14.12.2020 г. от Директора на РИОСВ – Благоевград, дружеството е било уведомено, че не е необходимо провеждане на процедура по оценка за съвместимост по реда на Глава ІІ от Наредба на ОС (л. 101-104 от адм. дело № 598/ 2023 г.). На 31.01.2023 г. в О. Г. е подадено Заявление вх. № УТ-2060-13 от „Бистрица 2002“ ЕООД, адресирано до кмета на О. Г. за одобряване на ПУП-ПЗ за УПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Гърмен (л. 35 47408.30.3 по КККР на [населено място], общ. Гърмен, в м. “Туркаре“, от „нива“ в „площадка за добив на подземни богатства - строително материали – пясъци и чакъли“), към което са били приложени изискуемите се документи. Във връзка с подадено от „Бистрица 2002“ ЕООД уведомление за „Проект за Подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) на част от поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Гърмен, в м. “Туркаре“, с цел отреждане на „площадка за добив на подземни богатства - строително материали – пясъци и чакъли“, с писмо изх. № 3772/14.12.2020 г. от Директора на РИОСВ – Благоевград, дружеството е било уведомено, че не е необходимо провеждане на процедура по оценка за съвместимост по реда на Глава ІІ от Наредба на ОС (л. 101-104 от адм. дело № 598/ 2023 г.). Становище от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и Справка за показатели на земя от ОСЗ – Гърмен. (л. 36 – 39 от адм. дело № 598/ 2023 г.) Към преписката е приложен и Протокол № 5 от проведено на 03.05.2023 год. заседание на Експертния съвет по устройство на територията на община Гърмен, на което съветът е взел решение за одобряване на основание чл. 129 ЗУТ ПУП-ПЗ на [ПИ], землище на [населено място] за добив на инертни материали, въз основа на предоставена концесия, като същевременно не е приела за основателно възражение вх. № 94-00-594/ 10.04.2023 год. по проекта за ПУП-ПЗ. (л. 29 от адм. дело № 598/ 2023 г.) Административният орган е информирал заинтересованите страни по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. На 10.04.2023 г. Н. И. К. е депозирал в О. Г. В. вх.№ 94-00-594 срещу внесения за одобрения ПУП – ПЗ на [ПИ], [населено място], общ. Гърмен, за „Добив на инертни материали“ (л. 32 от адм. дело № 598/ 2023 г.). Административно производство е приключило със издаване на Заповед № 328/23.05.2023 г. на Кмета на Община Гърмен, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 2, чл. 128, ал. 7 и чл. 60 от ЗУТ, е одобрен ПУП – ПЗ за имот с [идентификатор], в местност „Туркаре“, по одобрената със Заповед № РД-18-304/13.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК – [населено място], КККР на землището [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград, за „Добив на инертни материали“, 1. Устройствена зона – „Пп“ със следните показатели – плътност до 80%, Кинт до 2. 50, озеленяване 20% и височина до 10. 00 м.; 2. План-схеми на инженерната инфраструктура в обхвата на ПУП – ПЗ, съгласно приложения проект (л. 20-22 от адм. дело № 598/ 2023 г.). Тази заповед е била съобщена на Н. И. К. на 31.05.2023 г., видно от известие за доставяне (л. 25 от адм. дело № 598/ 2023 г.). На 13.06.2023 г. Н. К. е оспорил заповедта пред БлАС (вж. датата на клеймото в/у жалбата на стр. 1). В производството по настоящото дело е приложено в цялост адм. дело № 211 по описа на БлАС за 2023 г. Предмет на адм. дело № 211/ 2023 г. по описа на БлАС е оспорването от Н. И. К. на Заповед № 103/ 06.02.2023 г. на Кмета на Община Гърмен, с която е одобрен проект на ПУП – ПЗ на [ПИ], намиращ се в землището на [населено място], общ. Гърмен, общ. Гърмен, обл. Благоевград, за „Добив на инертни материали“. С Определение № 357/ 01.03.2023 г., постановено по адм. дело № 211/2023 г., БлАС, на основание чл. 159, т. 3 от АПК, във вр. с чл. 156, ал. 1 от АПК, е оставил жалбата на Н. И. К. срещу Заповед № 103/06.02.2023 г. на Кмета на О. Г. без разглеждане и е прекратил производството по делото. Като мотив за прекратяване, съдът е посочил отмяната на оспорената Заповед № 103/ 06.02.2023 г. на Кмета на О. Г. със Заповед № 140/ 27.02.2023 год. на кмета на О. Г.. Видно от съдържанието на въпросната Заповед № 140/ 27.02.2023 год., с която административният орган е оттеглил обжалваната заповед, като основание за издаването й е посочено допуснати в процедурата по издаване на административния акт на съществени процесуални нарушения. Определение № 357/01.03.2023 г. постановено по адм. дело № 211/2023 г., на БлАС е влязло в законна сила на 14.04.2023 г. В настоящото съдебно производство е назначена СТЕ, по което е изготвено заключение от назначеното вещо лице. (л. 180-187; 189,190 от адм. дело № 598/ 2023 г.). По искане на страните, съдът е допуснал в настоящото производство повторно изслушване на вещото лице. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване пред БлАС. По смисъла на чл. 131, ал. 1 във връзка ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. В случая, имотът на жалбоподателя, като съседен имот е непосредствено засегнат от предвижданията на плана, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съдебния контрол - засягане правната сфера на оспорващия. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения : Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Обжалваната заповед е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган – Кмета на О. Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, ПУП за поземлени имоти извън границите на населените места и селищни образувания се одобрява със заповед на кмета на общината. Неоснователно е твърдението на оспорващата страна, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена при липса на надлежно сезиране на административния орган, както и при липса на предпоставка за служебно издаване на административен акт от Кмета на О. Г.. В случая Кметът на Община Гърмен е бил надлежно сезиран със Заявление вх. № УТ-2060-13 от „Бистрица 2002“ ЕООД до Кмета на Община Гърмен за одобряване на ПУП-ПЗ за УПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Гърмен (л. 35 от адм. дело № 598/ 2023 г.). Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискваните от закона – чл. 59, ал. 2 от АПК, реквизити, поради което е валиден акт. Съдът приема за неоснователно оплакването в жалбата, че административният акт е немотивиран и това нарушава правото на защита на жалбоподателя. Заповедта, макар и неподробно, съдържа достатъчно информация относно обстоятелствата, наложили нейното издаване. Настоящият съдебен състав не установи нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени и които да налагат отмяната на обжалваната заповед на това основание, както неоснователно иска жалбоподателят. Изцяло е спазена процедурата по издаване на заповедта – възложителят е подал заявление, представил е проект, проектът е съобщен на заинтересованите лица, дадена е възможност за искания и възражения, жалбоподателят е направил възражение, което не е било прието от органа за основателно, прието е Решение № 66 по Протокол № 5/03.05.2023 г. на ОЕСУТ при Община Гърмен, с което е одобрен процесния ПУП-ПЗ, заповедта е надлежно съобщена. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е нарушен чл. 60 от ЗУТ, посочен като право основание на заповедта. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУТ, разположението на строежите в случаите по чл. 58 и 59 се определя с оглед на бъдещо урегулиране, като не се допуска застрояване в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, улици или съседни поземлени имоти, и като се оставя свободна площ за изграждане на нови или за разширяване на съществуващите улици. Строежите край водни площи (реки, канали, езера и други) се разполагат с оглед на вероятното им бъдещо коригиране. От заключението на ВЛ, в отговор по т. 1 експертът е приел, че няма необходимост от бъдеща корекция на р. Места и в тази част съдът кредитира заключението на ВЛ като обосновано. В останалата част съдът не кредитира заключението на ВЛ, тъй като то се е произнесло по въпроси, които не са му поставени и както основателно посочва процесуалният представител на заинтересованата страна „Бистрица 2002“ ЕООД, те биха намерили място в един бъдещ инвестиционен проект. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗУТ, застрояването се разрешава, когато за обектите са осигурени водоснабдяване и електрозахранване, както и транспортен достъп. По отношение на процесната заповед няма данни и доказателства за конкретен обект, за който не са осигурени водоснабдяване и електрозахранване, както и транспортен достъп. В процедурата по изработване, приемане и одобряване на ПУП не са допуснати нарушения на чл. 108, ал. 4 от ЗУТ и Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържането на ПУП, в частта за съдържанието на обяснителната записка, както и на чл. 125, ал. 2 от ЗУТ. Според чл. 108, ал. 4 от ЗУТ, неразделна част от подробните устройствени планове, с изключение на комплексните проекти за инвестиционна инициатива по чл. 150, са правилата и нормативите за тяхното прилагане, които се изработват в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 и се одобряват едновременно с плановете. Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, Подробният устройствен план се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. С плановете за регулация се определят напречните профили на улиците с предвиденото озеленяване и сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, ако има такива извън уличната регулация. С план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията. Видно от самата специфика на концесионния договор, тези изисквания са неприложими в конкретния случай, тъй като процесния ПУП - ПЗ е такъв относно земеделски земи. Съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗУТ, заданието, съставено от възложителя, обосновава необходимостта от изработването на плана и съдържа изисквания относно териториалния му обхват, сроковете и етапите за изработване. Заданието се придружава от необходимата информация за съществуващото положение и за действащите за съответната територия концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове. И това изискване е неприложимо, когато предмет на изработвания ПУП-ПЗ са земеделски земи. Аналогично е положението и с изискванията, на които следва да отговаря обяснителната записка като съдържание съгласно нормите на Наредба № 8/2001 г. Доколкото е било възможно и доколкото е било необходимо, съдържанието на представената обяснителна записка съответства на целта на изработвания ПУП-ПЗ. Следва да се посочи, че съгласно чл. 82 от ЗПБ, търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства, техническата ликвидация или консервацията на геологопроучвателни и миннодобивни обекти и рекултивацията на засегнатите земи се осъществяват въз основа на съгласувани от министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице цялостни и годишни работни проекти. В този смисъл за концесионера възниква задължение да изработи подобен проект, в който ще бъде включен и процесния имот. Това е причината, поради която възниква необходимост тази земеделска земя да промени предназначението си за реализиране на концесионната дейност. Също така следва да се отбележи, че инвестиционното намерение и проектът за ПУП са съгласувани с всички контролни органи, поради което неоснователно е твърдението на оспорващата страна, че липсва преценка за ОВОС и са съществено нарушени процедурите, предвидени в ЗОЗЗ. Получено е предварително съгласие от МЗХ по реда на чл. 24в от ЗСПЗЗ (л. 108-110 от адм. дело № 598/ 2023 г.); налични са становище от „Електроразпределителни мрежи Запад“ (л. 36, 37 от адм. дело № 598/ 2023 г.) и писмо (л. 101-104 от адм. дело № 598/ 2023 г.) и решение на РИОСВ – Благоевград (л. 105-107 от адм. дело № 598/ 2023 г.). Не се споделят доводите на оспорващата страна, че план-схемите, които се одобряват с процесната заповед не са били съобщавани на жалбоподателя. За образуваното административно производство същият е бил уведомен и е могъл да се запознае с всички представени документи, ако е имал желание. По отношение на наведеното възражение за незаконосъобразност на заповедта, обосновано от твърдението за допуснато от страна на административния орган нарушение на чл. 156, ал. 3 от АПК, изразяващо се в издаване на оспорената заповед, след оттегляне на предходната от административния орган, без наличие на нови обстоятелства, съдът намира същото за неоснователно. В случая, видно от мотивите на Заповед № 140 от 27.02.2023 год., кметът на Община Гърмен е отменил Заповед № 103/ 06.02.2023 год., предмет на разглеждане в прекратеното с Определение № 357 от 01.03.2023 год., постановено по адм. дело № 211 по описа на Административен съд - Благоевград за 2023 год. производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения по провеждане на процедурата по издаване на същата. Въпросната заповед не е обжалвана. Съгласно чл. 156, ал. 3 от АПК, оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства, т. е. установява се забрана за повторно издаване на оттегления акт при същите фактически обстоятелства. Фактическите основания за издаване на административния акт са онези факти и обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложимостта на конкретна правна норма, представляваща правното основание за издаване на акта. Причините, поради които органът оттегля акта си, са ирелевантни за съда, защото предмет на спора не е законосъобразността на оттеглянето. За валидността на направеното оттегляне е необходимо то да изхожда от издалия оспорения акт орган и този последващ акт да достигне до съда или до заинтересованите лица. Именно защото мотивите за оттеглянето са без правно значение за главния спор, забраната по чл. 156, ал. 3 от АПК предвижда повторно издаване на акт с идентично съдържание само при нови факти, не и при нови мотиви. Нови обстоятелства по смисъла на правната норма биха били нововъзникнали юридически факти след оттегляне на административния акт по чл. 156, ал. 1 от АПК, обективно възникнали, и в обхвата на които не се включва неправилната преценка на административния орган, но в същото време биха променили фактическите установявания по същество. От данните по делото е безспорно, че процесната заповед и оттеглената такава имат припокриване на фактическите обстоятелства, но след оттегляне на първоначалната заповед, към преписката е приложен Протокол № 5 от проведено на 03.05.2023 год. заседание на Експертния съвет по устройство на територията на община Гърмен, на която съветът е взел решение за одобряване на основание чл. 129 ЗУТ ПУП-ПЗ на [ПИ], землище на [населено място] за добив на инертни материали, въз основа на предоставена концесия, като същевременно не е приела за основателно възражение вх. № 94-00-594/ 10.04.2023 год. по проекта за ПУП-ПЗ (л. 29 от адм. дело № 598/ 2023 г.). Възприемайки приемането на проекта за ПУП от експертния съвет като ново обстоятелство по смисъла на правната норма, в частност нововъзникнал юридически факт след оттегляне на административния акт по чл. 156, ал. 1 от АПК, според съда, в случая не е допуснато нарушение на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ. Оттеглянето на административен акт по реда на чл. 156, ал. 1 от АПК е действие, обратно на издаването му. С това действие органът едностранно прекратява правата и задълженията, които е разпоредил с акта. Това е форма на отзива, при която контролен орган се явява самият издател на акта. Оттеглянето на административния акт има правните последици на отмяната му с влязло в сила съдебно решение, а именно занапред между страните е установено, че за адресата са преклудирани разпоредените правни последици окончателно. Тази същност на оттеглянето на акта е изрично прогласена в забраната по чл. 156, ал. 3 от АПК – същият акт, тоест същите правни последици, могат да бъдат разпоредени спрямо същия адресат само ако настъпят нови обстоятелства, а това са без съмнение нови фактически основания за издаване на оттегления акт, каквито в конкретния случай са налице. Горното, според съда, сочи на извода, че с издаване на оспорената заповед не е допуснато нарушение на принципите на правната сигурност и предвидимост, а с действията си административният орган не е нарушил и принципът на съразмерност, произтичащ от разпоредбата на чл. 6, алинеи 1 и 5 от АПК. Предвид гореизложеното съдът не установи нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че обжалваната заповед е съответна на приложимия материален закон и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, а и такива конкретно не се твърдят в жалбата. Съдът не установи твърдяното в жалбата нарушение на целта на закона. Целта на закона е във всеки един момент промяна на предназначението на земята, особено на земеделски земи, да бъде извършвана при спазване на установените условия и ред. В конкретния случай, промяната на предназначението на земеделските земи е реализирано по предвидения в закона ред, като безспорно се установи, че възложителя е изпълнил всички законово въведени условия за това. В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност на оспорената заповед съдът не констатира отменителни основания по чл.146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и че ответникът и заинтересованата страна „Бистрица 2002“ ЕООД не претендират разноски, то съдът не дължи произнасяне по присъждането им. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр. от АПК, Благоевградският административен съд