Решение № 10259 от 25.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1148/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Р. М. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], представляван от адвокат Д. Д. Б.-Л.- пълномощник, обжалва Заповед №ОСОС-026 от 20.05.2024г. на изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която е прекратено служебното му правоотношение с БАБХ на длъжността “главен експерт в Отдел “Здравеопазване на животните“ (О“ЗЖ“), в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – София област (СО) при БАБХ“, с ранг ІII-ти младши, считано от 20.05.2024г. Претендира се отмяна на обжалвания акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноските (лист 313). Изрично се възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника (лист 316). На 20.11.2024г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№19213 (листи 328-332) от адвокат Б.-Л., в които се излагат съображения, подкрепящи заявеното в жалбата. Към писмените бележки е приложена за сведение практика на Върховния административен съд (ВАС) по аналогични случаи (листи 334-338). Приложено е извлечение от поименно щатно разписание на ОДБХ – СО в сила от 10.04.2024г. (лист 333), както и бланка за пълномощно (лист 333а), която бланка е неотносима към настоящето производство. Ответникът- Изпълнителен директор на БАБХ, чрез адвокат Т. А. (лист 202, 206) и адвокат С. Г. (лист 287) – пълномощници, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноски (лист 315) и доказателства, че същите са действително направени (лист 216а, 316). На 20.11.2024г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№19150 (листи 320-325) от адвокат А., подкрепящи изразеното становище. Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. По допустимостта на жалбата съдът констатира следното: Според положен от жалбоподателя подпис в оспорената заповед (лист 3, 22), същата е получена от К. на 20.05.2024г. От своя страна, жалбата (лист 2) постъпва в съда на 31.05.2024г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното: Според Заповед №РД11-1187 от 06.11.2013г. (лист 312) на изпълнителен директор на БАБХ, както и според Заповед №КВ-197 от 10.06.2014г. (лист 311) на Министър-председател на Република България, жалбоподателят заема длъжност “заместник изпълнителен директор на БАБХ“. Със Заповед №ОСН-54 от 03.07.2018г. (лист 173, 174) на изпълнителен директор на БАБХ жалбоподателят е назначен за държавен служител в О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО при БАБХ, на длъжност “главен експерт“ с ранг I-ви младши, считано от 03.07.2018г. Със Заповед №ОСОС-64 от 12.10.2018г. (лист 162) на изпълнителен директор на БАБХ, на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл (по взаимно съгласие на страните), е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя с БАБХ, за длъжността “главен експерт в О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО при БАБХ“ с ранг I-ви младши, считано от 15.10.2018г. Според Заповед №ОСПД-612 от 30.01.2019г. (лист 154) на изпълняващ длъжността (и.д.) изпълнителен директор на БАБХ, жалбоподателят заема длъжност “инспектор“ в Отдел “Контрол на храните“ (О“КХ“) в ОДБХ – СО при БАБХ. Според Заповед ОСПД-613 от 30.01.2019г. (лист 153) на и.д. изпълнителен директор на БАБХ, жалбоподателят заема длъжност “главен експерт“ в О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО при БАБХ. Според Заповед №ОСПД-3148 от 27.03.2019г. (лист 152) на главен секретар на БАБХ, жалбоподателят заема длъжност “инспектор“ в О“КХ“ в ОДБХ – СО при БАБХ. Като доказателство по делото е прието заверено копие на длъжностна характеристика (листи 137-143) за длъжност “главен експерт“ в О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО при БАБХ, екземпляр от която жалбоподателят е получил на 20.01.2020г. Със Заповед №ОСПД-1767 от 10.08.2020г. (лист 128) на изпълнителен директор на БАБХ жалбоподателят е преназначен на длъжност “началник на О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО при БАБХ“, за срок – до завръщане на титуляра И. П. К., но не по-дълъг от 4 години. Със Заповед №ОСПД-1771 от 26.08.2020г. (лист 126) на изпълнителен директор на БАБХ жалбоподателят е преназначен на длъжност “началник на О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО при БАБХ“, за срок – до завръщане на титуляра И. П. К., считано от 01.09.2020г. Според Заповед №ОСПД-3028 от 04.09.2020г. (лист 119) на изпълнителен директор на БАБХ, жалбоподателят заема длъжност “началник О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО при БАБХ“. Според Заповед №ОСПД-3029 от 04.09.2020г. (лист 118) на изпълнителен директор на БАБХ, жалбоподателят заема длъжност “главен експерт “ЗЖ“ в ОДБХ – СО при БАБХ“. Със Заповед №ОСИР-309 от 29.03.2021г. (лист 108) на главен секретар на БАБХ жалбоподателят, заемащ длъжност “главен инспектор в О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО“ е повишен от IV-ти младши в III-ти младши ранг, считано от 01.03.2021г. Със Заповед №ОСПД-151 от 20.09.2021г. (лист 100) на изпълнителен директор на БАБХ, на жалбоподателя (главен експерт в О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО) е възложено да изпълнява функциите на началник на О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО, за срок до назначаване на служител на незаетата длъжност, но за не повече от 6 месеца, считано от 27.09.2021г. Според Заповед №ОСПД-Н1049 от 17.08.2022г. (лист 83) на изпълнителен директор на БАБХ, жалбоподателят заема длъжност “главен експерт “ЗЖ“ в ОДБХ – СО при БАБХ“. Със Заповед №1992 от 10.11.2022г. (лист 72) на изпълняващ функциите (и.ф.) директор на ОДБХ – СО при БАБХ, е наредено жалбоподателят да изпълнява функциите на началник на О“ЗЖ“ (в ОДБХ – СО) за времето от 14.11.2022г. до 18.11.2022г. Със Заповед №ОСПП-Н017 от 14.11.2022г. (лист 66, 71) на изпълнителен директор на БАБХ жалбоподателят е преназначен на длъжност “директор на ОДБХ – СО при БАБХ“, за срок до 4 години или след едностранно волеизявление на една от страните, считано от датата н връчване на заповедта. Като доказателство по делото е прието заверено копие на длъжностна характеристика (листи 73-78) за длъжност “директор на ОДБХ – СО при БАБХ“, екземпляр от която жалбоподателят е получил на 15.11.2022г. Със Заповед №ОСПД-Н1510 от 15.12.2022г. (лист 63) на изпълнителен директор на БАБХ жалбоподателят е преназначен на длъжност “главен експерт в О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО при БАБХ“, с ранг III-ти младши, считано от 29.12.2022г. Като доказателство по делото е прието заверено копие на длъжностна характеристика (листи 47-52) за длъжност “главен експерт в О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО при БАБХ“, екземпляр от която жалбоподателят е получил на 09.10.2023г. Със Заповед №1628 от 09.06.2023г. (лист 58, 59) на и.ф. директор на ОДБХ – СО, е наредено жалбоподателят да изпълнява функциите на началник на О“ЗЖ“ (в ОДБХ – СО) за времето от 12.06.2023г. до завръщане на титуляра И. П. К.. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции (листи 144-146, (Формуляр №2)), представляващ Приложение №2 към чл.19, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), с период на оценяване от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., според който формуляр жалбоподателят е с годишна оценка на изпълнението “изпълнението надвишава изискванията“. Прието е заверено копие на Формуляр №2 (листи 115-117), с период на оценяване от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., според който формуляр жалбоподателят е с годишна оценка на изпълнението “изпълнението надвишава изискванията“. Прието е заверено копие на части от Формуляр №2 (листи 92-93, 113-114), с период на оценяване от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., от които части на формуляра не може да се направи извод за годишната оценка на изпълнение на жалбоподателя за 2021г. Прието е заверено копие на Формуляр №2 (листи 42-44), с период на оценяване от 15.11.2022г. до 31.12.2022г., от който формуляр не може да се направи извод за оценката на изпълнение на жалбоподателя за посочения период на оценяване. Прието е заверено копие на Формуляр №2 (листи 33-35), с период на оценяване от 01.01.2023г. до 31.12.2023г., според който формуляр жалбоподателят е с годишна оценка на изпълнението “изпълнението надвишава изискванията“. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Експертно решение №91487 от 21.11.2022г. (листи 26-27), издадено от ТЕЛК (териториална експертна лекарска комисия) при УМБАЛ “Пловдив“ АД, Втори състав, с което на жалбоподателя е определена трайна неработоспособност в размер на 60% за срок от 2 години или до 01.12.2024г. Според посоченото експертно решение, водеща диагноза е “Други форми на хронична исхемична болест на сърцето“; общо заболяване – “Други форми на хронична исхемична болест на сърцето“, “Неинсулиновозависим захарен диабет, с други уточнени усложнения“, “Диабетна полиневропатия (Е10-Е14† с общ четвърти знак.4)“, “Други болести на артериите и артероидите“. Като доказателство по делото е прието заверено копие на нарочен доклад с Изх.№449 от 17.05.2024г. (листи 188-193) на директор на ОДБХ – СО, адресиран до ответника по делото (Вх.№10635 от 20.05.2024г.), относно писмо с Изх.№ЗЖ-596 от 17.05.2024г. (неприложено по делото), за дейността на главните експерти и главните инспектори от О“ЗЖ“ в ОДБХ – СО за периода от 17.05.2023г. до 17.05.2024г. Като доказателство по делото е прието заверено копие на нарочен доклад с Вх.№ВД-2592 от 17.05.2024г. (листи 180-181) на главен секретар на БАБХ, адресиран до ответника по делото, относно промени в длъжностното разписание на ОДБХ – СО. Според последно посочения доклад, Във връзка с възникнала обоснована необходимост с оглед по-добро и ефективно изпълнение на целите на О“КХ“, респективно на ОДБХ – СО, организацията и обема на работа в дирекцията, както и по-добрата функционалност при организацията и изпълнението на заложените дейности в О“КХ“, се предлага, считано от 17.05.2024г., да бъде извършена промяна в числеността на персонала в О“ЗЖ“ и О“КХ“, като числеността на персонала в О“КХ“ се увеличи с 1 щатна бройка и щатните бройки в отдела да се променят от 30 броя на 31 броя, а числеността на персонала О“ЗЖ“ да се намали с 1 щатна бройка и щатните бройки в отдела да се променят от 26 броя на 25 броя, като длъжността “главен експерт“ в О“ЖЗ“ под №12 в Поименното разписание на длъжностите на ОДБХ – СО от 10.04.2024г. (листи 228-230) да бъде съкратена, поради необходимост от нейното преместване в О“КХ“ и трансформирането ѝ в длъжност “инспектор“. Предложено е да бъде изменено Длъжностното разписание на ОДБХ – СО, считано от 17.05.2024г., като бъде отразена трансформацията на горепосочената експертна длъжност “главен експерт“ в О“ЗЖ“ в длъжност “инспектор“, като трансформираната длъжност да бъде преместена в О“КХ“, като така се съкращава една щатна бройка от О“ЗЖ“. Върху последно посочения доклад е положен подпис за “одобрявам“ от ответника по делото. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №СОС-093 от 17.05.2024г. (листи 24-25, 182-183) на ответника по делото, с която заповед, на основание чл.5, ал.1, т.2 и т.20 и ал.2, т.1 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните (УПБАБХ), чл.2, ал.3 от ЗДСл, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.14, ал.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА) и одобрен доклад на главен секретар на БАБХ, е извършено изменение в длъжностното разписание на ОДБХ – СО, считано от 17.05.2024г. Според посочената заповед, считано от 17.05.2024г., числеността на персонала в О“КХ“ се увеличава с една щатна бройка (от 30 на 31), а числеността на персонала в О“ЗЖ“ се намалява с една щатна бройка (от 26 на 25). Съкращава се 1 щатна бройка за длъжност “главен експерт“ в О“ЗЖ“ (т.12 от поименното щатно разписание на ОДБХ – СО), която щатна бройка се трансформира в длъжност “инспектор“ в О“КХ“. А както се посочи вече, на 20.05.2024г. е издадена оспорената по делото заповед. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните, предвид разпоредбата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, според която норма органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение при съкращаване на длъжността (какъвто е настоящият случай); както и предвид разпоредбата на чл.5, ал.1, т.10 от УПБАБХ, според която норма изпълнителният директор (на БАБХ) назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Според разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗДСл, длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация, което правило е възпроизведено и в нормата на чл.11 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), а според чл.5, т.20 от УПБАБХ, изпълнителният директор утвърждава структурата на административните звена в агенцията и длъжностните им разписания. Следователно, изпълнителният директор на БАБХ, в качеството си на орган по назначаването, разполага с правомощието да определя конкретното разпределение на длъжностите от агенцията, необходими за функционирането на същата, и това му правомощие е израз на оперативната му самостоятелност, което обстоятелство изключва възможността за съдебен контрол. На следващо място, длъжност в администрацията, според чл.2, ал.1 от НПКДА, е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), на Закона за митниците (ЗМ) или на Закона за дипломатическата служба (ЗДипСл), въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съответно, белезите на понятието “длъжност в администрацията” са два- нормативно определена позиция (1), изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика (2). Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. В случая, видно от длъжностно разписание на ОДБХ – СО, в сила от 10.04.2024г. (листи 184-185, 226-227), общата численост на персонала в областната дирекция е 72 щатни бройки; общата численост на персонала в О“ЗЖ“ е 26 щатни бройки, от които 4 щатни бройки са за длъжност “главен експерт“, заемани по служебно правоотношение; общата численост на персонала в О“КХ“ е 30 щатни бройки, от които 8 щатни бройки са за длъжност “инспектор“, заемани по служебно правоотношение, като в отдела няма длъжност “главен експерт“. Видно от поименното щатно разписание на ОДБХ – СО, в сила от 10.04.2024г. (листи 228-230), една от щатните бройки (№12) за длъжност “главен експерт“ в О“ЗЖ“ се заема по служебно правоотношение от жалбоподателя, а една от щатните бройки (№13) за длъжност “главен експерт“ в О“ЗЖ“ е свободна, по чл.82а от ЗДСл до 12.09.2027г. Видно от длъжностно разписание на ОДБХ – СО, изменено със Заповед №СОС-093 от 17.05.2024г. на ответника по делото, в сила от 17.05.2024г. (листи 186-187, 231-232), общата численост на персонала в областната дирекция е 72 щатни бройки; общата численост на персонала в О“ЗЖ“ е 25 щатни бройки, от които 3 щатни бройки са за длъжност “главен експерт“, заемани по служебно правоотношение; общата численост на персонала в О“КХ“ е 31 щатни бройки, от които 9 щатни бройки са за длъжност “инспектор“, заемани по служебно правоотношение, като в отдела няма длъжност “главен експерт“. Въпреки че ответникът бе задължен с Определение №5018 от 05.06.2024г. (лист 11), както и с протоколно определение от 19.06.2024г. (лист 215) да представи копие на поименното длъжностно разписание на ОДБХ – СО, в сила от 17.05.2024г., то такова не бе представено по делото, тъй като, според молба с Вх.№11098 от 29.06.2024г. (лист218-219, 259-260) на адвокат Т. А., “ Към дата 17.05.2024г. поименно длъжностно разписание няма съставяно, тъй като липсва и такова задължение “. Като доказателство по делото е прието заверено копие на длъжностно разписание на ОДБХ – СО, в сила от 20.05.2024г. (листи 303-304), видно от което общата численост на персонала в областната дирекция е 72 щатни бройки; общата численост на персонала в О“ЗЖ“ е 25 щатни бройки, от които 3 щатни бройки са за длъжност “главен експерт“, заемани по служебно правоотношение; общата численост на персонала в О“КХ“ е 31 щатни бройки, от които 9 щатни бройки са за длъжност “инспектор“, заемани по служебно правоотношение, като в отдела няма длъжност “главен експерт“. Като доказателство по делото е прието заверено копие на поименно щатно разписание на ОДБХ – СО, в сила от 05.08.2024г. (листи 300-302), видно от което в О“ЗЖ“ има 3 щатни бройки за длъжност “главен експерт“, заемани по служебно правоотношение, една от които щатни бройки (№12) не е заета. В О“КХ“ има 9 щатни бройки за длъжност “инспектор“, заемани по служебно правоотношение, като и 9-те щатни бройки са заети. По делото е назначена съдебна експертиза, с вещо лице П. Д. Т. и задачи, подробно формулирани в Становище с Вх.№10351 от 13.06.2024г. на адвокат Т. А. (точка II.2. листи 200-201). Според заключението на експерта Т. (листи 269-275), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, съгласно длъжностните разписания на ОДБХ – СО, считано от 17.05.2024г. се изменя длъжностното разписание на ОДБХ – СО, като щатната бройка на съкратената длъжност “главен експерт“ от О“ЗЖ“ се премества в О“КХ“ и е трансформирана в длъжност “инспектор“… Основната разлика в задълженията и трудовите характеристики на длъжността “главен експерт“ в О“ЗЖ“ и “инспектор“ в О“КХ“ при ОДБХ – СО е преди всичко в предмета /обекта/ на проследяване, анализ и контрол. Грижа и контрол за здравето на селскостопанските животни и свързаните с тях ветеринарномедицински дейности при “главен експерт“ в О“ЗЖ“; контрол в предприятията, произвеждащи и преработващи храни, включително месодобив, обектите за търговия на едро и дребно с храни и заведенията за обществено хранене при “инспектор“ в О“КХ“. Експертът заключава, че при анализа на задължения, полето и обхвата на трудовите функции на “главен експерт“ в О“ЗЖ“ и “инспектор“ в О“КХ“ при ОДБХ – СО, се установяват несъществен кръг сходства между сравняваните длъжности. Налице са сходства при изискванията за заемане на длъжността. Нужно е да се посочи, че намаляването на броя служители, изпълняващи една и съща длъжност, е една от формите на “съкращаване на длъжността“ по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл и е основание за прекратяване на служебно правоотношение. Следователно, налице е действително съкращаване на длъжност, каквато заема жалбоподателят К.в до 19.05.2024г. Преценка на органа по назначаването е дали да се намали обемът на дейността, изразяващо се в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. След като е налице такова редуциране на числеността на щатните бройки за длъжността “главен експерт“ в О“ЗЖ“ при ОДБХ – СО, то следва да се приеме, че е налице и съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Изцяло в кръга на притежаваната компетентност от органа по назначаването е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността ѝ, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в направеното изменение на длъжностно разписание на ОДБХ – СО, съгласно Заповед №СОС-093 от 17.05.2024г., считано от 17.05.2024г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Карабаджаков. Длъжността на жалбоподателя не е закрита като функция и като нормативна позиция, но са намалени бройките, като численост на персонала. Намаляването на броя на длъжностите в длъжностното разписание на съответната структура (О“ЗЖ“) е една от формите на реално съкращаване на длъжността. На следващо място следва да се отбележи, че в ЗДСл не съществува норма, разпореждаща извършването на подбор от органа по назначаване. Преценката кой държавен служител да остане на работа се взема по целесъобразност, но при наличието на утвърдена от самия орган процедура, която изрично да предвижда извършването на подбор, такъв би следвало да бъде извършен и неизвършването му би било основание за отмяна на оспорваната заповед. Независимо от посоченото до тук обаче, за правилното разрешавана на спора следва да бъде взета предвид и практиката на ВАС по аналогичен случай, израз на която е Решение №5031 от 28.04.2020г. по дело №14469 по описа на ВАС за 2019г., Пето отделение, докладчик съдията Според цитираното решение на ВАС, “ В настоящия казус обаче е установено, че служителката е с трайно намалена работоспособност 56% с водеща диагноза злокачествено новообразувание /видно от ЕР №3742/151 от 20.11.2017г. на УМБАЛ-Русе/. Това заболяване е онкологично, поради което лицето, страдащо от заболяването, попада в категорията лица със специална закрила по см. на чл.333 КТ. Според цитираната разпоредба работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Този акт на МЗ е Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда/ обн., ДВ, бр. 33 от 28.04.1987 г., в сила 1.01.1987 г./, според чл.1, т.3 от която при частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни предприятието само след предварително разрешение на съответната окръжна инспекция по охрана на труда може да уволни работници, боледуващи от някоя от следните болести: 3. онкологично заболяване. Спорен е въпросът приложима ли е цитираната норма на КТ спрямо служебно правоотношение. Настоящият съдебен състав дава положителен отговор на този въпрос, съобразявайки възприетото в Решение на СЕС (втори състав) от 9 март 2017 година по дело C-406/15 (задължително за всички съдилища и учреждения в РБ предвид чл.633 ГПК, вр. чл.144 АПК), с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с акт от 16 юли 2015 г., постъпил в Съда на 24 юли 2015 г., в рамките на производство по дело П. М. срещу Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, относно тълкуването на членове 4 и 7 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7), както и до член 5, параграф 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. Според т.1 от Решението, член 7, § 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година, и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която предоставя специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази проверка съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ, съсредоточен върху съвкупността от релевантни правила на националното право, което регламентира, от една страна, положението на лицата с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението на държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид по-конкретно предметът на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното производство. Според т.2 от Решението, в хипотезата, при която член 7, параграф 2 от Директива 2000/78, в светлината на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и във връзка с основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, задължението да се спази правото на Европейския съюз изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане. С оглед изложеното в решението, настоящият състав приема, че установения в националното право чрез КТ и Наредба №5 от 20.02.1987г. диференциран подход към закрилата на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, спрямо тези работещи по служебно такова/държавни служители/ но страдащи от идентични с посочените в чл.1, ал.1 т.1-т.6 от Наредбата заболявания, поставя лицата в служебно правоотношение в неравно в см. по-неблагоприятно положение спрямо тези работещи по трудово правоотношение. Именно в такова положение се намира и ответната в настоящото производство страна М. Д., в качеството й на държавен служител, боледуваща от посоченото заболяване, защото е препятствана да се ползва от закрилата по чл.333 КТ, въвеждаща задължение за оценка от трудово-експертната лекарска комисия на отражението върху здравословното състояние на лицето на факта на евентуално уволнение/чл333, ал.2 вр. ал.1, т.3 КТ/, и съответно разрешение на специализирания контролен орган-Инспекция по труда преди уволнението. Тази закрила безспорно има обективен характер, и не следва да поставя в препятстваща ползването й корелация с вида правоотношение, полаган от страдащото лице, при което е видно, че това диференцирано законодателно разрешение е изцяло в противоречие с целта за осигуряване равно третиране по отношение на заетостта и упражняването на занятие, възприет в чл.1 от Директива 2000/78/ЕО. Следва да се възприеме тълкуването на СЕС Член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО вр. чл.5, §2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, че задължението да се спази правото на ЕС от България като държава членка предполага разширяване приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане. Налага се извода за разширяване обхвата на гаранциите за защита на лицата с увреждания от незаконно уволнение/ материалноправни и процесуалноправни/ не допуска разлика в третирането на засегнатите лица извън обективната необходимост и легитимната цел. Основателно в този смисъл е позоваването на жалбоподателката Д. пред първостепенния съд и на разпоредбата на чл.21 ЗЗдискр, според която работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл.329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл.4, ал.1. Като част от правната уредба за равно третиране същата следва да се разглежда в контекст на легитимната цел на прекратяване на процесното правоотношение с оспорващата с посоченото по-горе решение на СЕС вр. с цитираните национални и общностни норми. След като по делото безспорно се установява, че Д. е лице в уязвимо състояние предвид здравословното й състояние, същата следва да получи закрилата по чл.333 КТ. С оглед липсата на данни по делото, че преди уволнението на служителката е поискано предварително разрешение от Инспекцията по труда, административния орган е издал оспорената заповед в противоречие с правилата, установени в ЗЗДискр. и Директива 2000/78/ЕО. Относно равно третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон“. Предвид посочената практика на ВАС; предвид обстоятелството, че жалбоподателят К. страда от “други форми на исхемична болест на сърцето“, “неинсулиновозависим захарен диабет, с други уточнени усложнения“ и “диабетна полиневропатия (Е10-Е14† с общ четвърти знак.4)“, за което му е призната трайна неработоспособност от 60% за срок до 01.12.2024г., съгласно посоченото по-горе Експертно решение №91487 от 21.11.2022г.; предвид обстоятелството, че според чл.1, ал.1, т.1 и т.6 от Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда (Наредба №5/20.02.1987г.), при частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни предприятието само след предварително разрешение на съответната окръжна инспекция по охрана на труда може да уволни работници, боледуващи от исхемична болест на сърцето или боледуващи от захарна болест (диабет). В случая, по делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от ответната страна, че преди издаването на оспорената по делото заповед е поискано предварително разрешение от органите на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“, поради което заповедта се явява издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. От своя страна, допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон обуславят незаконосъобразността на оспорената по делото заповед и представляват основания за нейната отмяна. Така мотивиран, съдът