Решение № 880 от 26.7.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 854/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 12959/15.02.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от С. В. С., ЕГН ••••••••••, В. В. С., ЕГН •••••••••• и М. Д. П., ЕГН ••••••••••, чрез процесуалния им представител срещу Решение № 158/15.01.2024г. постановено по гр.д. № 7229/2021г. по описа на ВРС, 46-ти състав, изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с Определение № 2648/27.03.2024г. В ЧАСТИТЕ, с които съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателите, че М. М. Г., ЕГН •••••••••• е собственик по силата на саморъчно завещание от ••г. съставено от В. С. Г., починал на ••••г. на следния недвижим имот: поземлен имот с ид. •••• по Кадастралната карта на гр. Б., находящ се в гр. Б., ул. „•••“ № 21, с площ по скица 674 кв.м., а по документ за собственост – 635 кв.м., номер по предходен план: ••, ••, парцел: ХХ, при граници имоти с ид.••, ••, •• и ••, ведно с находящите се в имота 1) еднофамилна жилищна сграда с ид. ••••.1, със застроена площ 46 кв.м. и 2) селскостопанска сграда с ид. ••••.2, със застроена площ 42 кв.м. и ГИ Е ОСЪДИЛ да предадат на ищцата М. М. Г. владението на гореописаните имоти, на основание чл.108 от ЗС; ОСЪДИЛ е С. В. С., ЕГН •••••••••• да заплати на М. М. Г., ЕГН •••••••••• сумата 125, 19 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от правото на ползване на описаните по-горе недвижими имоти дължимо за периода от 24.02.2021г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД; ОСЪДИЛ Е В. В. С., ЕГН •••••••••• да заплати на М. М. Г., ЕГН •••••••••• сумата 125, 19 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от правото на ползване на описаните по-горе недвижими имоти, дължимо за периода 24.02.2021г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Въззивниците – С. В. С., В. В. С. и М. Д. П., чрез процесуалния си представител заявяват становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на направените изводи по същество на спора. Поддържат заявените с отговора на исковата молба оспорвания на материалноправната легитимация на ищцата като собственик на процесния имот въз основа на съставеното в нейна полза саморъчно завещание от ••г. от В. С. Г., които не са били зачетени от първоинстанционния съд при разглеждане на спора, а именно че завещанието е нищожно поради противоречие със закона – чл.181 от ЗУТ и чл.19, ал.1 от ЗН предвид на това, че към датата на смъртта на завещателя процесните сгради са били изградени без строителни книжа и за тях не е била проведена процедура по § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежите; противоречие с чл.110 от Наредба № 7/22.12.2003г. поради това, че жилищната сграда не съдържа минимално изискуемите помещения – кухня, баня-тоалетна и складово помещение, както и липса на светла височина на помещенията от минимум 2, 60м. Възразяват също, че селскостопанската сграда с ид.••••.2 по Кадастралната карта на гр.Б., доколкото има самостоятелен характер и не е била предмет на завещателното разпореждане съставено в полза на М. Г., не е нейна собственост. Поддържат и заявените от С. С. и В. С. възражения по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на техния баща В. С. Г. накърнено с извършеното в полза на М. Г. завещателно разпореждане от ••г. Считат, че доколкото със завещанието е извършено разпореждане с конкретен имот, а завещателят В. Г. е притежавал и друго имущество към датата на смъртта си – 1200 кв.м. ид.части от лозе в местност „•••“, землище на гр.Б. и парични средства по банкова сметка, то същото има характеристиките на завет, а не на универсално завещание. В този смисъл потвърждават, че са узнали за съставеното завещание едва с получаване на копията от исковата молба и приложенията към нея по настоящото дело в процедурата по чл.131 от ГПК, т.е след като вече са били приели наследството от своя баща, поради което считат, че приложима е нормата на чл.55 от ЗН и не са длъжни да удовлетворят завета в полза на М. Г., доколкото той накърнява запазената им част от наследството на В. Г.. Възразяват срещу изводите на съда, че ответниците /въззивници в настоящия процес/ са узнали за съставеното в полза на ищцата завещание в деня на погребението на баща им предвид дадените от тях показания в този смисъл в рамките на проведеното досъдебно производство. Считат, че упражняването на правата по завещанието е сторено от М. Г. едва към момента на обявяването му в кантората на нотариуса, при когото е било оставено за съхранение, поради което фактът на съобщаването за наличието му не се приравнява на приемане на наследството от нея. Поддържат, че са упражнили правата си на наследници по закон на В. Г. най-късно на 13.01.2021г., когато са изтеглили паричните средства от банковата сметка на своя баща в „Банка ДСК“ АД и са я закрили. Считат, че доколкото завещанието е било открито след като те вече са приели наследството на своя наследодател, на основание чл.55 от ЗН имат право да не удовлетворяват завета на процесния имот, а да упражнят правата си по чл.30 от ЗН. На това основание считат, че следва да бъде съставена наследствена маса и да бъде извършена преценка за размера на накърняването, като в случай, че стойността на завещания имот надвишава с повече от ¼ разполагаемата част на наследодателя, на основание чл.36 от ЗН процесният имот предмет на завета следва да остане в патримониума на наследниците по закон, а заветникът да има облигационно вземане за него. Поддържат се и заявените оспорвания от С. С. и В. С. касателно твърденията на ищцата, че те упражняват фактическата власт по отношение на процесните имоти, като посочват, че след сключване на сделката в полза на тяхната майка М. П. с нот.акт № 48/16.02.2021г. единствено тя владее имота. Оспорват като незаконосъобразно и решението в частта, с която са уважени претенциите на ищцата срещу ответниците С. С. и В. С. за заплащане на обезщетение за възпрепятстване на ползването й по отношение на процесните имоти. Молят решението в обжалваните части да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират за присъждане на стоР.те по делото съдебно-деловодни разноски. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – М. М. Г., чрез процесуалния й представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и след извършения анализ на доказателствата е достигнал до правилни изводи за основателност на заявените искови претенции по чл.108 от ЗС за осъждане на всички ответници да предадат на ищцата владението на процесния имот, а също и по чл.59 от ЗЗД за заплащане от ответниците на обезщетение за ползването му без основание в периода от 24.02.2021г. до 20.05.2021г. равняващ се на спестения пазарен наем на имота. Излага, че правилно, на база на проведената СТЕ на вещото лице О., съдът е достигнал до извода, че двете сгради в имота представляват взаимосвързана постройка, която е служела за задоволяване на жилищни нужди и складова част, с която в цялост се е разпоредил В. Г. в полза на ищцата съставяйки процесното завещание. Възразява срещу оспорването от въззивниците на изводите на първоинстанционния съд касателно момента, в който им е станал известен фактът на извършеното в полза на М. Г. завещателно разпореждане. Считат, че същият правилно е установен от съда – 10.01.2021г. денят на погребението на завещателя В. Г. на база на ангажираните гласни доказателства, а така също и на лично дадените от въззивниците обяснения в хода на проведеното досъдебно производство № 440/2021г. по описа на ОД на МВР В., които са зачетени като признание на неизгоден за тях факт. Считат за правилен изводът на съда, че спряно ответниците С. С. и В. С. не е налице материална предпоставка за реализиране на правото им по чл.30 от ЗН, предвид на това, че доколкото упражняват правото си на възстановяване на запазена част от наследството на своя баща спрямо лице, което е извън кръга на наследниците по закон, е следвало да приемат наследството му по опис, съгласно чл.30, ал.2 от ЗН. Поддържа, че независимо от разпоредителната сделка извършена в полза на ответницата М. П., процесните имоти са във фактическата власт и на С. С. и В. С., поради което правилно осъдителните искове за собственост са уважени спрямо всички. Заявява становище и касателно правилността на обжалваното решение в частта досежно уважените искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД с оглед установените размери на облигационните вземания и периода, за който са приети за дължими. Моли първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде потвърдено. В съдебно заседание във въззивната инстанция страните, чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища по жалбата. Въззивниците претендират за присъждане на стоР.те по делото съдебно-деловодни разноски, а пълномощникът им - за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното: Производството пред ВРС е образувано по предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове от М. М. Г. срещу С. В. С., В. В. С. и М. Д. П. с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор •••• по Кадастралната карта на гр. Б., с площ по скица 674 кв., при граници имоти с ид. ••, ид.••, ид.•• и ид. ••, ведно с находящите се в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ••••.1, със застроена площ 46 кв.м. и селскостопанска сграда с ид. ••••.2, със застроена площ 42 кв. м. и за осъждане на ответниците да предадат владението на имотите на ищцата, както и искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата при условията на солидарност сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от правото на ползване на имота за периода 10.01.2021г. до 21.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2021г. до окончателното й изплащане. В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на процесния застроен имот по силата на направено в нейна полза саморъчно завещание от ••г. от В. С. Г.. Излага, че завещателят Г. е починал на ••••г., а завещанието му е било обявено пред нотариус с протокол на ••г. Освен процесният имот в гр.Б. с молба от 29.09.2021г. посочва, че В. Г. е притежавал приживе още лозе с площ 1 дка в гр.Б., къща в гр. Б., ниви с обща площ 22 дка в с. •••, общ. ••, както и средства по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД. Твърди, че с договор за замяна от 16.02.2021г., позовавайки се на качеството си на наследници по закон /синове/ на В. Г., първите двама ответници – С. и В. С.и са прехвърлили на трета ответница – тяхна майка М. П. процесния имот, като считано от 15.01.2021г. ищцата е лишена от възможността да го ползва. Твърди, че понастоящем владението на имота се осъществява съвместно от тримата ответници без основание, поради което предявява искове за осъждането им да предадат владението му. Поради това, че е лишена от ползването на имота за периода от 10.01.2021г. до 21.05.2023г. предявява искове за солидарно осъждане на ответниците да и заплатят обезщетение в размер на 2000 лева, с които са се обогатили неоснователно за сметка на нейното обедняване. Ответниците С. В. С., В. В. С. и М. Д. П. са депозирали чрез процесуалния си представител писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заявяват становище за неоснователност на предявените искове. С. и В. С.и посочват, че са наследници по закон на своя баща В. Г., който починал на ••••г. Оспорват направеното от него в полза на ищцата саморъчно завещание като нищожно поради липса на форма /чл.25 от ЗН/ поради това, че не е написано и подписано от завещателя. Твърдят също, че завещанието е нищожно поради противоречие със закона, тъй като към датата на открИ.е на наследството находящите в имота жилищни сгради не са били завършени до етап „груб строеж“, съответно не са били годен обект на вещни права; построени са без одобР. строителни книжа и без издадено за тях удостовеР.е за търпимост, което считат че прави завещанието нищожно като противоречащо на чл.181 от ЗУТ. Позовават се също и на нищожност поради противоречие и с чл.110 от Наредба 7/22.12.2003г. и чл.40 от ЗУТ предвид на това, че завещаната сграда не отговаря на минимално изискуемите помещения за жилищна сграда и на нормативно установения минимум на светлата височина. Отделно от това се твърди, че заветът на имота в гр.Б. е недействителен, тъй като наследодателят не е бил собственик на жилищната и селскостопанска сграда към датата на открИ.е на наследството /чл.19 ЗН/, както и че селскостопанската постройка не е предмет на завещателното разпореждане, тъй като същата макар да е самостоятелен обект на вещни права, не е била включена изрично в завещанието. Ответниците С. и В. С.и предявяват чрез възражение правото си на възстановяване на запазена част от наследството на В. Г. като твърдят, че наследодателят им се е разпоредил извън разполагаемата си част. Излагат, че не са извършили приемане на наследството по опис, доколкото са били в неизвестност за съставеното в полза на ищцата завещателно разпореждане, което е било обявено на ••г. Оспорват осъдителните искове за собственост като твърдят, че не са във владение на имота. Оспорват и исковете за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на имота считано от м.01.2021г. като посочват, че ищцата им е предала владението на имота на 24.02.2021г. В първото по делото съдебно заседание проведено на 16.03.2022г. ответниците, чрез процесуалния си представител са оспорили извлечението от банковата сметка на наследодателя, като са заявили изрично, че не са теглили пари от банкомат, тъй като не разполагат с дебитна или кредитна карта издадена във връзка със сметката, чрез която технически да са извършили тегленето. СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от представеният нот.акт за продажба на недвижим имот № 112, дело № 11515/12.10.1993г. С. Г. В. е придобил собствеността върху дворно място с площ 635 кв.м., находящо се в гр. Б., парцел ХХ-••, в кв. 63, заедно с построената в него жилищна сграда. Представеният препис-извлечение от акт за смърт и удостовеР.е за наследници издадени от Община Б. удостоверяват, че С. Г. В. е починал на ••г. и негов наследник по закон е синът му В. С. Г.. Последният е починал на ••••г. като е оставил наследници по закон – синовете си С. В. С. и В. В. С.. По делото е представено саморъчно завещание на В. С. Г. от ••г. съставено в гр.Б., с което е завещал на М. М. Г. собственото си жилище с дворно място от 635 кв.м., находящо се в гр.Б., съставляващо парцел № ХХ-••, кв. 63 по плана на гр. Б., област В.. Завещанието е оставено за съхранение в нотариалната кантора на нотариус М. Т. с район на действие района на ВРС. След смъртта на завещателя, по искане на М. М. Г. същото е обявено от нотариус О. Ст. /като правоприемник на архива на нотариус М. Т./ с протокол на ••г. Препис от саморъчното завещание е вписано в Службата по вписвания на 10.03.2021г. Завещанието е било предмет на проведена Съдебно-почеркова експертиза изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице Е. А., който е дал заключение, че ръкописният текст и подписът, положен срещу „завещател“ в Саморъчно завещание от ••г. са изпълнени от В. С. Г.. С нот.акт за замяна на недвижими имоти № 135, том 1, рег.№ 927, дело № 116/16.02.2021г., С. В. С. и В. В. С. са прехвърлили на М. Д. П. свои собствени недвижими имоти придобити по наследство и находящи се в гр.Б., ул. „•••“ № 21 представляващи поземлен имот с ид. •••• по Кадастралната карта на гр. Б., с площ по скица 674 кв.м., ведно с находящите се в имота жилищна сграда с ид. ••••.1, със застроена площ 46 кв.м. ведно с всички насаждения и подобР.я, в замяна на което М. П. им е прехвърлила в равни ид.части ПИ с ид.••• с площ от 5110 кв.м., находящ се в местност „••“, землище с.Б., община А.. Видно от представената разписка /л.64/, на 24.02.2021г. М. М. Г. в присъствието на свидетели О. Н., И. Ж. и С. С. е предала на М. Д. П. ключовете за недвижимия имот – къща с двор в гр.Б., ул.“•••“ № 21. Разписката носи подписите на М. Г. и на М. П.. С покана от 19.05.2021г. /л.20/ без данни за получаване от адресатите, М. М. Г. е поканила С. В. С., В. В. С. и М. Д. П., че следва да й заплащат солидарно обезщетение за ползването на имота на гр.Б. – дворно място съставляващо УПИ XX-•• заедно с построената в него жилищна сграда, чийто собственик е по силата на завещание от ••г. в размер на 200 лева месечно. По делото е проведена Съдебно-техническа експертиза, от чието заключение, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Т. О. се установява, че процесният имот в гр.Б., ул.“•••“ № 21 е застроена с две сгради – жилищна /сграда 1/ и стопанска /сграда 2/, които са свързани помежду си с общи бетонни основи, тухлени стени, гредоред, скатни покриви с покритие от керемиди върху дъсчена обвивка и са изградени приблизително по едно и също време – 60-те години на миналия век. В обема на сграда № 2 е изградена баня с тоалетна. На база техническата и функционална свързаност на двете сгради вещото лице е посочило, че може да се заключи, че става дума за една сграда, която има предназначение на жилищна сграда, състояща се от входно антре с кухненски тракт, две стаи, баня и тоалетна и две складови помещения. От заключението на проведената СТЕ от вещото лице Л. А. се установява, че пазарният наем на процесния имот в гр.Б., ул.“•••“ № 21 за периода от 10.01.2021г. до 21.05.2021г. е в размер на общо 583, 46 лева. С удостовеР.я от 11.05.2021г. /л.65/ и от 16.03.2021г. /л.66/ издадени от Община Б., имотите с ид.••••.2 – стопанска постройка и с ид.••••.1 – жилищна сграда, които са били построени преди 07.04.1987г. и са били в съответствие с тогава действащия ЗРП на гр.Б., са обявени за търпими строежи по смисъла на § 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, които не подлежат на премахване и на забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки. Като доказателство по делото е прието ДП № 440/2021г. на ОД на МВР-В. образувано поради наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление по чл.314 от НПК от ответниците С.и за това, че на 16.02.2021г. в гр.В. умишлено са внесени неверни обстоятелства или изявления в официален документ въз основа на заявление на частно лице и е извършена сделка на разпореждане с недвижим имот, който не е бил тяхна собственост. В рамките на това досъдебно производство са разпитани като свидетели ответниците С. В. С. и В. В. С.. И двамата посочват, че в деня на погребението на техния баща В. С. В., починал на ••••г., след самото погребение, отишли в къщата, в която живеели баща им и М. Г. и тя им заявила, че „баща им и е оставил завещание за къщата и поземления имот в гр.Б., ул.“•••“ № 21“, но отказала да им го покаже. Поради тази причина двамата братя С. и В. решили да направят прехвърляне на имота преди да узнаят официално за завещанието. В протокола за разпит на свидетел от 26.08.2021г. ищцата М. М. Г. е изложила, че след погребението на В. Г. синовете му, с които починалият не се разбирал и майка им дошли в къщата в гр.Б.. Попитали я дали има нещо приписано на нейно име и тя им обяснила, че има оставено завещание за къщата и двора в гр. Б., където тя и В. живеели. Тогава те й отговорили, че ще си търсят правата. Посочва, че тогава не им е показала завещанието, но им обяснила при кой нотариус е оставено. Видно от приложеното на л.146, 147 от делото извлечение от движение по банкова сметка с IBAN ••• в „Банка ДСК“ АД с титуляр В. С. Г., на 11.01.2021г. е регистрирано теглене от АТМ в гр.Б. на сума в размер на 300 лева, а на 13.01.2021г. е извършена операция по закрИ.е на сметката и изплащане на наследствените дялове на В. и С. С.и. В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. З. К., О. А. Н., Ц. М. С. и Г. Н. П.. Свидетелката К. посочва, че М. и В. се събрали да живеят заедно в имота на ул.“•••“ № 21 през 2007г. и това продължило до смъртта на В. на ••••г. Той споделил на свидетелката за намеР.ето си да направи завещание в полза на М., за което синовете и бившата му съпруга разбрали на погребението му /“смъртта“/. Тогава те дошли в къщата, в която М. и В. живеели и бившата съпруга на В. заявила, че къщата е нейна. В отговор М. ги уведомила, че има завещание, но въпреки това те не повярвали и започнали да я гонят с полиция. М. започнала да си изнася багажа, като предала окончателно ключовете за имота на синовете на В. на 24.02.2021г. От тогава в къщата не живеел никой, но я посещавали синовете и бившата съпруга на В. – правели ремонти, боядисали къщата, направили ограда. Свидетелят Н. излага, че познава М. и В., които живеели от 2007г. заедно в имота на ул.“•••“ № 21 в гр.Б. до смъртта му. От своята баба, която присъствала на погребението на В., свидетелят узнал, че синовете и бившата му съпруга тогава узнали за завещанието, което В. направил приживе в полза на М.. Станал скандал и още същия ден те заявили, че завещанието е фалшиво, ходили в полицията и заплашвали М. да се изнася багажа от имота. Тя им предала ключа от имота около 24.02, на което свидетелят присъствал лично. Свидетелят излага, че след това е виждал в имота М. и синовете й – правили ремонтни дейности по къщата и двора и сложили нова ограда. От показанията на свидетелите С. и П. се установява, че са присъствали на погребението на В. Г. заедно със синовете и бившата му съпруга. Св.С. поднесла венец от цветя и си тръгнала без да посещава дома на В. след погребението, а свидетелят П. стоял в двора на къщата, докато се подготвяло самото погребение, а след него не се върнал там. Погребението минало „кротко“ /св.П./, без да са възниквали спорове /св.С./. И двамата посочват, че не са виждали някой, в това число М., да е показвал завещание като документ. След смъртта на В., през лятото на 2021г. синовете и бившата му съпруга започнали ремонти дейности по къщата, двора и оградата. Във връзка с възраженията на ответниците по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на В. С. Г. са събрани доказателства за притежаваното приживе имущество от наследодателя, както и за извършените от него разпоредителни сделки в полза на наследниците по закон. Представен е нот.акт № 21, том 1, рег.№ 514, дело № 18/24.02.2009г., видно от който В. С. Г. е дарил на сина си С. В. Г. ½ ид.част от дворно място с ид.•• и по ½ ид.част от построените в него сгради – жилищна сграда с ид.••.2 и селскостопанска сграда с ид. ••.1, като си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху втория етаж на жилищната сграда. Представен е и нот.акт № 11, том 2, рег.№ 3175, дело № 165/21.03.2003г., с който бащата на В. С. Г. – С. Г. В. е надарен с 1200 кв.м. ид.части от лозе с площ от 5519 кв.м., находящо се в местност „•••“, землище на гр.Б., съставляващо имот с ид.№ ••. Представено е удостовеР.е от ЧСИ Х. Г. изх.№ 07014/29.03.2022г. по изп.дело № 20218920401903 /л.279/, видно от което В. С. Г. и С. В. С. е длъжник по изпълнителното дело за сума в размер общо 175 лева и разноски по изпълнението в размер на 54 лева. В първоинстанционното производство са проведени единична и тройна Съдебно- оценителни експертизи дали заключение за пазарната стойност на процесния имот в гр.Б., ул.“•••“ № 21 и на имота в местност „•••“, землище гр.Б., както следва: Единичната СОЕ на вещото лице М. А. е оценила дворно място и сградите на ул.“•••“ № 21 в размер на 56400 лева, а втория имот – с ид.•• – лозе с площ от 1200 кв.м. ид.части – на 700 лева. Тройната СОЕ изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещите лица Й. А., Р. П. и Н. А. е дала заключение, че пазарната стойност на процесните имоти в гр.Б., ул.“•••“ № 21 е в размер на 59350 лева, а на имота в местност „•••“ – в размер на 973 лева. Във въззивното производство е проведена Съдебно-оценителна експертиза от вещото лице А. А., който е дал заключение, че пазарната стойност на имота по нот.акт № 21, том 1, рег.№ 514, дело № 18/24.02.2009г. - ½ ид.част от дворно място с ид.•• и по ½ ид.част от построените в него сгради – жилищна сграда с ид.••.2 и селскостопанска сграда с ид. ••.1, находящи се в гр.Б., •••, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на дарителя върху втория етаж на жилищната сграда е в размер на 54500 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на настоящия въззивен инстанционен контрол е съдебното решение на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от ищцата М. Г. против ответниците С. В. С., В. В. С. и М. Д. П. искове с правно основание чл.108 от ЗС касателно недвижимите имоти в гр. Б., ул.“•••“ № 21, както и исковете с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, с които ответниците С. С. и В. С. са осъдени да и заплатят обезщетение на ищцата за това, че е била лишена от ползването на имотите за периода от 24.02.2021г. до 20.05.2021г. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства установява, че ищцата М. Г. се легитимира като собственик на процесните имоти по силата на направеното в нейна полза саморъчно завещание от лицето, с което е съжителствала на съпружески начала – В. С. Г.. Към датата на съставяне на саморъчното завещание – ••г., както и към датата на открИ.е на наследството на завещателя Г. с факта на смъртта му настъпила на ••••г., последният е бил собственик на завещаното имущество – дворно място с площ от 674 кв.м. с ид. •••• и построени в него две сгради – жилищна със застроена площ от 46 кв.м. с ид.••••.1 и стопанска сграда с ид. ••••.2, със застроена площ 42 кв.м. Същите са придобити от завещателя по силата на наследяване от баща му С. Г. В., който ги е придобил с договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 112/1993г. Понастоящем макар сградите /жилищна и стопанска/ да са обозначени като самостоятелни обекти в издаваните от СГКК скици, същите съгласно заключението на проведената СТЕ на вещото лице О. са технически и функционално свързани с общи основи, стени и покрив в един общ обект, който разполага с минимално изискуемият обем и вид на помещенията – жилищни помещения, кухня, санитарно помещение /баня-тоалетна/ и две складови помещения. Горното означава, че не е налице отклонение от изискванията на чл.110 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, вр. чл.40 от ЗУТ и чл.72, ал.3 от Наредба № 7, касателно жилищните имоти, поради което възраженията на ответниците за недействителност на завещателното разпореждане на това основание се явяват неоснователни. Видно е от издадените по инициатива на ответниците удостовеР.я за търпимост, че и двете сгради са изградени преди 07.04.1987г., от което следва да се направи извод, че са съществували като завършени обекти към датата на съставяне на завещанието /2009г./ и независимо, че не са били изградени въз основа на строителни книжа, са построени в съответствие с предвижданията на тогава действащия ЗРП на гр.Б., поради което са обявени за търпими при условията на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. На база на това, неоснователно е и възражението за недействителност /нищожност/ на завещанието поради противоречието му на чл.181 от ЗУТ и чл.19, ал.1 от ЗН, поради това, че завещателят не е бил собственик на завещаната вещ. Настоящият съдебен състав приема, че посоченият в завещанието обект „собственото си жилище“, завещателят е имал предвид както жилищната сграда, така и стопанската постройка, които както бе посочено по-горе представляват функционално и технически една сграда служила за задоволяване на жилищните нужди на ищцата и завещателя В. Г.. Пак в скицата сградите са посочени като залепени една до друга, каквото е и фактическото положение на място, като банята и тоалетната на имота се намират в сграда № 2 посочена в издадената скица от СГКК като стопанска постройка. Процесните сгради, съществуващи от преди 1987г., са посочени пак като един жилищен имот и в нот.акт, с който са закупени през 1993г. от наследодателя на В. Г. – С. В.. На база на това се налага извода, че предмет на завещателното разпореждане от ••г. са и двете сгради обозначени с ид.••••.1 и с ид. ••••.2 по Кадастралната карта на гр.Б., които фактически са служели за задоволяване на жилищни нужди и са обозначени като един обект – „жилище“ /в завещателното разпореждане/ и „жилищна сграда“ /в нот.акт № 112/1993г./. Макар във въззивната жалба да не са въведени отново възраженията за нищожност на саморъчното завещание от ••г. на основание чл.25 от ЗН, за пълнота следва да се посочи, че завещанието е действително, тъй като е написано и подписано от посоченият завещател В. Г.. При това положение, съдебният състав приема, че ищцата М. Г. се явява активно материално легитимирана по исковете с правно основание чл.108 от ЗС в качеството си на собственик на поземления имот в гр.Б., ул.“•••“ № 21 и отразените в него две сгради въз основа на направеното в нейна полза действително завещателно разпореждане от ••г. Горното налага в предмета на дължимото съдебно произнасяне да бъдат включени и въведените от ответниците С. и В. С.и с отговора на исковата молба възражения с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на техния баща В. Г. накърнена с процесното завещание, доколкото основателното им провеждане би рефлектирало на преценката дали ответниците разполагат с противопоставими на ищцата права по отношение на процесните имоти. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по същността си саморъчното завещание от ••г. представлява частно завещателно разпореждане - завет, с който В. Г. се е разпоредил за след смъртта си само с един от активите на наследството си, а именно с имотът на ул.“•••“ № 21 в гр.Б., в който е живеел приживе с ищцата. Видно от ангажираните от ищцата доказателства, наследодателят е притежавал приживе и други имоти, които след смъртта му са преминали в наследство към двамата му сина. Независимо от това обаче дали завещанието е универсално или частно /завет/, съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, когато наследникът с накърнена запазена част упражнява правата си спрямо лице, което не е наследник по закон на завещателя, е необходимо той да е приел наследството по опис. С Тълкувателно решение № 3/19.12.2013г. по тълк.дело № 3/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че изискването за приемане по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, каквато в случая се явява ищцата М. Г.. Няма спор по делото, както и доказателства, ответниците С. С. и В. С., които упражняват права по чл.30 от ЗН, да са приели наследството от своя баща В. Г. по опис. Позоваването им в този смисъл е, че са узнали за направеното от него завещателно разпореждане едва с получаването на препис от исковата молба по настоящото дело /10.08.2021г./, поради което не са могли своевременно да проведат процедурата по чл.61 от ЗН в тримесечния срок от открИ.е на наследството. В този случай считат за приложима нормата на чл.55 от ЗН, предвиждаща изключение от изискването за приемане на наследството по опис в случаите, когато завещанието, което не е било известно на наследника по закон, се открие след приемане на наследството от него /по аргумент от Тълкувателното решение по т.дело № 3/2013г. на ОСГК на ВКС/. Предпоставките за упражняване на правото по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследство, в хипотезата на чл.55 от ЗН, т.е без наследникът по закон да е приел наследството по опис, са да е приел наследството на своя наследодател - изрично или с конклудентни действия, както и открИ.е след това на завещание, което не му е било известно. Тежестта за установяването им е на ответниците С.и. В срока за отговор на исковата молба, както и до края на устните състезания пред първоинстанционния съд ответниците не са навели твърдения за това дали, кога и как са приели наследството от баща си. Липсват доказателства за изрично приемане на наследството по реда на чл.49 от ЗН чрез вписване на писменото заявление в този смисъл в особената книга водена в районния съд. По делото са приети писмени доказателства ангажирани от ищцата във връзка с тежестта и да посочи имуществата, който влизат в наследствената маса на В. Г. към датата на смъртта му, сред които е и разпечатка на движението по банковата сметка на наследодателя в „Банка ДСК“ АД. Видно от тях е, че след смъртта на В. Г. настъпила на ••••г. са извършени две разпореждания със средствата по сметката – едното е направено на 11.01.2021г. теглене с банкова карта на сума в размер на 300 лева от банкомат /АТМ/ в гр.Б., ул.“••“ № 20, а второто е отразено като „закрИ.е на наследствени дялове В. и С. С.и“ датирано на 13.01.2021г. Ответниците С.и изрично са оспорили /в съдебно заседание на 16.03.2022г./ да са извършвали банкова операция на 11.01.2021г., поради това че не разполагат с банкова карта към сметката, чрез която да стане техническото изтегляне на парите. Независимо от липсата на позоваване обаче следва да се приеме, че с действията по получаване на наследствените дялове от паричната сума останала по банковата сметка на наследодателя и закрИ.ето й на 13.01.2021г., ответниците С.и са приели с конклудентни действия наследството останало от баща им. Спорният въпрос е дали към момента на приемане на наследството те са знаели, „било им е известно“ завещанието направено от наследодателя в полза на ищцата. Настоящият съдебен състав намира за правилни и доказателствено обосновани изводите на първоинстанционния съд, че ответниците са узнали за извършеното в полза на ищцата М. Г. завещателно разпореждане с предмет процесните имоти в гр.Б., ул.“•••“ № 21 в деня на погребението на В. Г.. Не става ясно кога точно се е състояло погребението, но при дата на смъртта – ••••г. и при липса на данни за отклонение от нормативните изисквания за сроковете за провеждане на погребението от 24 до 48 часа след смъртта съгласно чл.19 от Наредба № 2/21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищните паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници, то се е случило преди 13.01.2021г. Информативни за факта на съобщаването за направеното в полза на М. Г. завещание на ответниците в деня на погребението на завещателя са показания на свидетелите К. и Н., които посочват, че след самото погребение синовете и бившата съпруга на В. дошли в имота на ул.“•••“ № 21 и след като заявили претенциите на собственици, М. им заявила, че има завещание за него, след което избухнал скандал. Другите двама свидетели С. и П. нямат подобни впечатления /за скандал по повод заявеното от ищцата завещание за имота/, тъй като и двамата посочват, че след погребението не са се връщали в дома на починалия. Освен с гласните доказателства фактът, че С. и В. С.и са узнали за завещанието с предмет процесните имоти направено от техния баща в полза на ищцата в деня на погребението му се установява и от изричните им изявления направени в качеството на свидетели пред държавен орган по досъдебно производство /ДП № 440/2021г. по описа на ОД на МВР-В./. Там и двамата единодушно са заявили, че „ в деня на погребението, след него, са отишли в къщата и тя /М. Г./ им съобщила, че баща им и е оставил завещание за къщата и поземления имот в гр.Б., ул.“•••“ № 21“. Нещо повече, заявили са, че са решили да предприемат действия по прехвърляне на имота към тяхната майка М. П. преди „официално“ да узнаят за завещанието, защото се притеснявали да не „загубят“ имота. Посочените изявленията по същността си представляват признание за неизгоден факт, поради което се ползват с доказателствена сила. Ценени в съвкупност – свидетелски показания и признанието на ответниците обуславят извод за опровергаване на твърденията на последните, че са узнали за завещанието направено от техния наследодател в полза на ищцата едва с получаване на исковата молба и приложенията в процедурата по чл.131 от ГПК, както и за доказаност, че това се е случило в деня на погребението на завещателя, преди 13.01.2021г. Заявлението на ищцата пред ответниците и пред свидетели, че в нейна полза е налично завещание от В. Г. за процесните имоти представлява категорично заявяване и упражняване на правата и по него, т.е демонстриране, че приема завещаното имущество. Признанието на ответниците направено пред органите на досъдебното производство е за съществените елементи на завещателното разпореждане – за неговия съставител – баща им, за ползващото се лице – М. Г., а също и за обема на завещаното имущество – не цялото наследство на В. Г., а на конкретен имот - „къщата и поземления имот в гр.Б., ул.“•••“ № 21“. Горното съдът приема като знание на ответниците С.и за извършеното от наследодателя им частно завещателно разпореждане /завет/ в полза на ищцата, което е било в достатъчна степен информативно с оглед възможната преценка на ответниците С.и дали да обезпечат бъдещо реализиране на права по чл.30 от ЗН, чрез приемане на наследството на своя баща по опис, или да приемат останалото наследство направо. Изборът, очевидно е бил наследството да бъде прието с конклудетни действия, а не по опис, а решението им да прехвърлят в полза на майка си имота още на 16.02.2021г. – само малко над месец след смъртта на баща си, при това след обявяване на завещанието му от нотариус на ••г. е бил мотивиран основно с желанието да осуетят правата на ищцата по завещанието, каквато е и линията им на защита по делото. Налице е следователно липсваща материална предпоставка за разглеждане на възражението по чл.30 от ЗН - опис на наследството по чл.30, ал.2 от ЗН, а така също и елемент от фактическия състав по приложимостта на чл.55 от ЗН, а именно на наследникът по закон да „не е било известно“ завещание на наследодателя към датата на приемане на наследството му. При това положение следва да се приеме, че ответниците С.и не са материално легитимирани да заявяват претенции по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на своя баща В. Г., която евентуално е накърнена с извършения в полза на ищцата завет от ••г. Лишаването им от потестативното право по чл.30 от ЗН в случая е функция от изборът им след смъртта на наследодателя и след узнаване на направеното от него завещателно разпореждане в полза на ищцата да приемат наследството му направо, а не по опис, каквото е изискването на чл.30, ал.2 от ЗН. На това основание не се налага и съставяне на наследствена маса по реда на чл.31 от ЗН с цел определяне на разполагаемата част на наследодателя. Конкуренцията в правото на собственост между ищцата М. Г. и ответницата М. П. по отношение на процесните имоти основани на завещанието от ••г. /за ищцата/ и договора за замяна на недвижими имоти от 16.02.2021г. /за ответницата/ се разрешава в полза на първата, доколкото правата на заветника /по валидно и действително завещателно разпореждане/ изключват тези на наследниците по закон /ответниците С.и/, а така също и на майка им като техен частен правоприемник. Спорен в производството е въпросът дали всички ответници владеят процесния имот, в който смисъл са твърденията на ищцата. Ответницата М. П. не оспорва, че владее имотите – дворно място и сграда по силата на правната сделка от 2021г. По отношение на другите двама ответници – С.и се установява от показанията на всички разпитани свидетели, че след като ищцата М. се изнесла от имота, т.е след 02.2021г. те заедно с майка си започнали на ползват имота, извършвайки в него ремонтни дейности – по сградата и по двора – боядисване на къщата, поставяне на нова оградна мрежа, изсичане на дървета, подмяна на лозовата конструкция и др. Горното мотивира съда да приеме, че и тримата ответници оспорват правото на собственост на ищцата с правни и фактически действия, последните реализирани чрез ползването на имота, което обуславя извод за основателност на заявените срещу тях искове за собственост и в осъдителната им част. По отношение на искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците С. и В. С.и да заплатят на ищцата обезщетение за лишаване от ползването на собствените й имоти, възраженията във въззивната жалба са обосновани само с оспорването, че в периода, за който е уважена облигационната претенция – от 24.02.2021г. до 21.05.2021г. те не са ползвали имотите, тъй като в този период фактическа власт по силата на договора за замяна е осъществявала само М. П.. Както бе посочено по-горе, съдът приема, че ползването на застроения поземлен имот фактически е било съвместно от тримата ответници, което означава, че и тримата отговарят за настъпилото имуществено разместване довело до тяхното обогатяване за сметка на обедняването на ищцата със стойността на пазарния му наем. Основанието, размерът на сумите и периодът на дължимостта им са правилно определени от първоинстанционния съд, поради което в тази част на основание чл.272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите му. Претенциите срещу всеки от двамата ответници се явяват основателни за сумата от по 125, 19 лева – обезщетение за лишаването на ищцата от ползването на процесните имоти – ПИ с ид. ••••, сграда с ид. ••••.1 и сграда с ид. ••••.2 по Кадастралната карта на гр.Б., находящ се в гр. Б., ул. „•••“ № 21 за периода от 24.02.2021г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 21.05.2021г. до окончателното изплащане. Оспорването на твърдението на ищцата, че ответниците са били уведомени с писмена покана за заплащане на парично обезщетение за неправомерното използване на имота е основателно /липсват доказателства поканата да е получена от тях/, но в случая е ирелевантно, доколкото получаването на поканата би имало значение само за поставяне на адресатите й в забава, а в случая липсва предявен иск основан на вземане за забавено изпълнение по облигационно правоотношение. Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, съдебно решение в обжалваните му части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Въззивниците са направили искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител по реда на чл.38 от ЗАдв., но с оглед изхода на спора такива не им се следват. Адвокатско възнаграждение на особения представител на въззиваемата страна - М. Г. следва да бъде определен по реда на ЗПП от НБПП. Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд