Решение № 188 от 27.4.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 110/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд рег.№1423 от 24.11.2025г. постановено по гр.д.№3455/2024г. по описа на същия съд е отхвърлен иска на К. А. Г., ЕГН ••••••••••, от с. ••••, срещу А. К. Г., ЕГН ••••••••••, действащ със съгласието на майка си Н. А. М., и Н. А. М., ЕГН ••••••••••, двамата с адрес в с. ••••, за прогласяване на нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 20, том III, рег. № 5292, нотариално дело № 378/2016 г. на нотариус 154 - Н. Х., вписан под номер от дв.вх.рег. 8521 от 09.09.2016 г., акт 14, том 28, н.д. 4416/2016 г., с който ищецът К. Г. и втората ответница Н. М. (тогава Г.а) даряват на сина си А. Г. – първия ответник, урегулиран поземлен имот и жилищна сграда в с. Лозен, общ. Септември, поради това, че майката на малолетния надарен по договора – ответника А. К. Г., Н. А. М., е участвала в сделката едновременно като дарител и като представител на надареното малолетно дете – порок, квалифициран от ищеца като липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а от съда – като противоречие със закона по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Със същото решение е осъден ищеца К. А. Г. да заплати на Н. А. М. разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер 800 лв.; Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№ 33716/02.12.2025г подадена от К. А. Г., с ЕГН: •••••, с адрес: с. ••••, Община-Септември, обл. Пазарджик, чрез процесуалния си представител: адвокат Л. И. К., от АК-гр. Пазарджик, с доводи за порочност като неправилно, немотивирано и необосновано, не кореспондиращо със събраните по делото доказателства противоречащо със задължителната съдебна практика на ВКС, като моли да се отмени изцяло. Не се споделят мотивите на съда въз основа на които е постановен съдебния акт квалифицирал довода за липсата на назначен особен представител на детето при сделката поради това, че законният му представител ( майката в случая) участва и на другата страна по същата сделка, като този твърдян порок е квалифициран от ищеца като липса на съгласие „ резултат на отсъствие на представителна власт чл.26, ал.2 от ГПК. Твърди се, че практиката на ВКС и другите съдилища квалифицира същия порок, когато той е налице, като противоречие със закона — чл.26, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1 от 33Д — забрана за договаряне на представителя от името на представлявания лично със себе си. Поддържа, че воля е изразена от представителя и няма липса на съгласие, но законът забранява такова договаряне поради опасността от злепоставяне на интереса на представлявания. И че забраната важи и когато представителят като лично участващ в сделката е представляван на свой ред от трето лице ( както в случая — от адвокат), тъй като опасността от накърняване на интересите на представляваното лице не отпада и в този случай. Счита, че съдът е пропуснал да даде правилната възприета от практиката квалификация на иска, но че това не е довело до указване на различни относими факти и доказателствена тежест . Твърди още, че цитираното от ищеца решение на ВКС по гр. д. №1403/2016 год. на II ГО, оставящо без уважение искането за отмяна на влязло в сила решение, съдържа думите: цитира „ При договор между родител и дете интересите им се явяват противоречиви, поради естеството правното им положение, длъжник и кредитор. В тези случаи е необходимо по аргумент от чл.129, ал.2 от СК, участието на особен представител, с оглед защита интересите на детето, които могат да се окажат накърнени, дори при безвъзмезден договор, какъвто е договорът за дарение“. Смята, че този въпрос не е обусловил решението, а се е оказал неотносим към конкретния спор, и от друга страна, са налице повече от едно решение на ВКС, от които може да се направи извод за неоснователност на предявения по настоящето дело иск. Посочва още, че съдът е цитирал Решение № 60149 от 21.07.2021г. по гр. дело 2376/2019 год. на I ТО на ВКС, че при договаряне сам със себе си е налице нищожност, а действия без представителна власт (тъй като тази власт е ограничена от чл.38 от 33Д) водещи до висяща недействителност, на която може да се позове само представляваният, а не и насрещната страна, както е в случая. Счита, че това становище не се споделя от по-голямата част от практиката, приемаща, че е налице нищожност поради противоречие със закона (каквато квалификация й се посочи по-горе ) на която може да се позове всяка от страните. Допълва, че изрично в смисъл, че законния представител на малолетно дете може да договаря сам със себе си, когато действа в интерес на детето, се произнася ВС в решение №296 от 31.03.1992 год. по гр.дело № 98/1991год. на I ГО, в което се разглеждал въпросът за продажба на имот от родител на дете, при която единият родител дава съгласие по чл.13, ал. 7 от СК от 1968 год. в лично и като представител на малолетното си дете -купувач И че подобен случай при действието на отменения СК се разглежда в решение № 128 от 23.10.2019 год. по гр. дело № 418/2019 год. на I ГО на ВКС, което също приема за валидно дарение на имот в режим на СИО в полза на малолетното дете на съпрузите в случай, когато единият съпруг е участвал в сделката като дарител, а другият — като законен представител на детето, с оглед съгласието по чл. 13, ал.7 от СК от 1968 год. Акцентира, че в това решение също не се споменава за нужда от особен представител на детето поради противоречие на интересите му с изразяващия съгласие за сделката родител. Признава, че точно такъв иск за установяване на нищожност, основан на противоречие на интересите между представляван и представител, не е бил предявен по цитираното дело, но ако двойното качество на родителя по сделката е налагало особен представител, вероятно ВКС би го посочил. Заключава, че извън решението по гр. дело№ 1403/2016 год. на II ГО на ВКС, цитирано в исковата мелба, което не засяга пряко такъв спор, останалата част от практиката на съдилищата не приема безусловно, че противоречие на интересите на родител и дете по смисъла на чл. 129, ал.2 от СК е налице във всички случаи на договаряне между тях, а насочва към конкретна преценка за наличие на възможно противоречие. Смята, че по силата на процесната сделка детето е получило имот безвъзмездно и за накърняване на интересите му не може да се говори. Затова съобразно разрешението на цитираната практика на ВКС следва да се направи извод, че сделката е валидна, а искът да се отхвърли със съответно присъждане на разноски. Въз основа на цитираната съдебна практика въззивникът твърди, че , решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. както и със задължителната съдебна практика на ВКС. Счита, че по така възприетите и неоспорени от страните факти по делото съдът е направил погрешни правни изводи, като се е позовал на съдебна практика несъотносима към случая, тъй като се касае за други правни сделки извън настоящият случай. Цитира мотивите на ВКС по гр. дело № 1403/2016 год. на II ГО на ВКС, че особен представител се назначава и при определен вид сделки например, когато родителите даряват имот на детето си; Че една от хипотезите при които закона приема, че е налице противоречие в интересите е при извършване на сделки с недвижими имоти собственост на „деца. Такъв именно е случаят и с извършването на Договор за дарение в полза на малолетно лице. Твърди, че при договор между родител и дете интересите им се явяват противоречиви, поради естеството правното им положение, длъжник и кредитор-приобретател по бъдещата сделка ще бъде отново тяхното дете, което означава родителите да договарят със себе си, ако няма особен представител. Цитира се практиката на ВКС-Решение №106/19. 10.2016 по дело № 1403/2016г. на ВКС, ГК, II г.о. Смята, че в този случай е необходимо, по аргумент от чл.129, ал 2 от СК, участието на особен представител с оглед защита интересите на детето, които могат да се накърнени, дори при безвъзмезден договор, какъвто е договорът за дарение. И че страни по него са лицата между които е налице съсобственост върху движима или недвижима вещ или право. Тъй като с договора за дарение страните извършват разпореждане с права, които притежават, изисква се да имат пълна дееспособност. Смята, че когато страната по Договора не е навършила пълнолетие или е запретена, необходимо е разрешение от съда и участие на нейния представител. за да даде съгласие за делбата /чл. 73, ал. З от СК/. Допълва, че назначаването на особен представител съгласно чл.29. ал.4 от ГПК става при хипотеза на противоречие между интересите на представителя и представлявания, като особения представител винаги се явява трето лице по отношение на първоначално възникналото представителството. Жалбоподателят заключава, че от събраните и приети по делото доказателства се установява, че при извършените от ответницата правни действия е възникнало противоречие между интересите й на договарящ прехвърлител по сделката дарение и интереса на представлявания от нея, при хипотезата на законно представителство, малолетни деца. Смята, че въпреки, че дарението е безвъзмездна сделка и е изцяло в полза на детето, правната теория разглеждала тази ситуация като потенциален конфликт на интереси. И че това произтича от обстоятелството, че родителите в случая дарители прехвърлят собственост, а непълнолетното дете (надарено) я придобива. Дори и тази явно облагодетелстваща сделка, се приема, че интересите на даващия и получаващия не са идентични. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.29. ал.4 от ГПК, че при явно противоречие с интересите на представлявания, съдът назначава особен представител. И че законът описва подробно процедурата в чл.29 ГПК, в която са описани хипотезите за назначаване на особен процесуален представител. Като най-често става дума за лица които са: безвестно изчезнали, нетърпящи отлагане процесуални действия срещу недееспособен, лице с неизвестен адрес, малолетни и непълнолетни. Смята, че няма правна възможност при дееспособни родители на малолетно лице, чиито интереси да са в противоречие с интересите на детето. Поради това съдът игнорира делегираната им от закона представителна власт и назначава особен процесуален представител. Заключава, че хипотеза „противоречие на интереси” е налице когото законният представител — родител има пряк или косвен интерес от сделката, който може да влезе в конфликт с интересите на детето, възниква хипотеза на противоречие на интереси. В тези случаи, съдът назначава особен представител на детето — обикновено адвокат, който да защитава неговите права и интереси по време на сделката или съдебното производство. Моли да се отмени изцяло Решение 1423/24.11.2025 год. издадено от Районен съд-Пазарджик, по гражданско дело №3455/2024 год. като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон, както и в разрез със задължителната практика на ОСГТК на ВКС, като се постанови Решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск срещу ответните. Претендира присъждане на разноски . В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна Н. А. М. , ЕГН-•••••••••• чрез адв. Е. Д. П. от ПАК, , с вх.№ 35259 от 18.12.2025г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество, а обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Отговаря се на всяко едно от твърденията изложени в жалбата. По твърдението за неправилно приложение на материалния закон се поддържа, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал спорните правоотношения и е приложил материалния закон, изложил е детайлни мотиви защо цитираното от ищеца Решение №106/19.10. 2016 по дело№ 1403/2016 на ВКС, ГК, II Г.О. не е приложимо в случая, тъй като същото не засяга пряко такъв спор, а е по дело за отмяна и въпросът за особения представител не е обусловил решението. Смята, че исковият съд, правилно се е позовал на по-голяма част от практиката на съдилищата, която не приема безусловно, че противоречие на интересите на родител и дете по смисъла на чл. 129, ал. 2 СК е налице във всички случаи на договаряне между тях, а насочва към конкретна преценка за наличие на възможно противоречие. Поддържа, че в конкретния случай, по силата на процесната сделка детето е получило имот безвъзмездно и за накърняване на интересите му не може да се твърди. Още повече, че бащата - К. А. Г., си е запазил правото на ползване на имота. с което ползвателят има специфични финансови задължения, включително данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци, разходи, свързани с ползването, и поддръжка на имота. Заключава, че по този начин надареното дете не е обременено с никакви тежести и плащания, което допълнително потвърждава, че сделката е изцяло в негов интерес. Счита, че няма нарушение на съдопроизводствените правила от съда, доколкото той е извършил цялостна и всестранна преценка на всички доказателства по делото, съгласно чл.12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, като в мотивите си изрично е обсъдил всички релевантни факти и е направил обосновани изводи; че тези мотивите на съда са ясни, пълни и логически непротиворечиви, като изводите следват пряко от установената фактическа обстановка. Поддържа се, че няма твърдяна необоснованост на решението защото мотивите на съда са логични и взаимно свързани, като въз основа на събраните доказателства е направен единствено възможният и правилен извод по съществото на спора, а именно, че дарението е валидно, тъй като е изцяло в интерес на детето и не налага назначаване на особен представител. Въззиваемата страна моли да се отхвърли жалбата и се потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Постъпил е писмен отговор и от назначения по делото на непълнолетното дете А. К. Г. особен представител адв.О. Г., с вх.№ 35747 от 29.12.2025г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа, че районният съд е дал правилен отговор на единствения релевантен правен въпрос, а именно, че не е нищожен договор за дарение, при който родителят договаря сам със себе си като дарител, от една страна, и от друга страна, като законен представител на малолетния (надарения). Поддържа, че за решаване на въпроса следва да се даде отговор на подвъпроса противоречи ли на интереса на детето по смисъла на чл. 130, ал. 3 от СК конкретното дарение, с което детето получава недвижим имот, доколкото единствената възможност за противоречие с интереса на детето би могла да се изведе от хипотетичното задължение на надарения да плаща издръжка на дарителя си (чл. 227, буква „в” от ЗЗД). Но че в случая, тъй като надареният е непълнолетен, следователно за него не е възникнала пълна дееспособност, затова той не може да дължи издръжка до навършване на 18 годишна възраст. Допълва, че чл.130, ал. З от СК осигурява на детето текуща защита, тоест само до навършване на пълнолетие, но не държи сметка дали имущественото разпореждане би могло да увреди детето в бъдеще, след като навърши пълнолетие. Заключава, че надареното дете не е имало нужда от съдебен контрол върху дарението само поради вида на сделката — това, че се е извършвало дарение. Смята, че дарението на необременен с тежести недвижим имот принципно не уврежда интереса на който да било надарен. Отделно от това се поддържа, че участието на особен представител при дарение в полза на деца не е изведено от закона като задължително, нито като елемент на съгласието за сделката. И че неучастието на особен представител не е изведено от закона като предпоставка за нищожност на дарението. Въззиваемата страна поддържа съдебната практика от писмения отговор на исковата молба, и че в случая, е приложимо решение на ВКС по чл. 290 ГПК — Решение №296 от 31. .III.1992 г. по гр. д.№98/91г., в което е прието, че законният представител може да договаря сам със себе си когато това е в интерес на малолетното дете. И че за придобиване на имущество от малолетното дете не е необходимо разрешение от районния съд. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Няма направени доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца в производството пред първата инстанция К. А. Г., ЕГН-•••••••••• чрез адв.Л. К., с вх.№33716 от 02.12.2025г. и постъпилите отговори от насрещните страни, и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е иск с правно основание в чл.26 ал.1 във връзка с чл.38 ал.1 от ЗЗД -прогласяване нищожност на договор за дарение поради противоречие със закона изразяващо се в забраната Представителят да не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. В исковата си молба с вх.№20722 от 16.08.2024г. / гр.д.№ 20245220103455 по описа на РС-Пазарджик / подадена срещу ответницитенепълнолетния А. К. Г., ЕГН-••••••••••, роден на 18.06.2009г., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. А. М., както и лично срещу самата Н. А. М., ЕГН-••••••••••, двамата от с.•••••, обл. Пазарджик, ищецът К. А. Г., ЕГН-••••••••••, от с.••••, се твърди, че на 09.09.2016г. в Пазарджик, при Нотариус-Н. Х., вписан под №154 по регистъра на Нотариалната камара, с ответника А. Г. е сключен Договор за дарение на недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот /УПИ/ III-440, в квартал 42 по плана на с. .Лозен, Община-Септември, обл. ••••, целият с площ от 970.00 кв.м., ведно с масивна жилищна сграда застроена на площ от 76кв.м. и навес, застроен на площ от 25.00 кв.м., при съседи на имота: УПИ II- 438, УПИ IV-441, и от двете страни улици, като дарителят К. А. Г., ЕГН- ••••••••••, си запазва правото да ползва жилищната сграда и дворното място за личните си нужди безвъзмездно до края на живота си, който е обективиран в нотариален акт №20., том III, рег. №5292, нотариално дело №378/2016г. Твърди се, че при изповядване на нотариалната сделка пред Нотариуса, са се явили: пълномощника на ищеца, И. Е. Б. с ЕГН-••••••••••, адвокат от Адвокатска колегия-Пазарджик, със служебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов” №8, ет.2, упълномощен с пълномощни №4767/18.08.2016 год. том I, №84 и №5169/02.09.2016 год. том 1, №90, на Н. Х., нотариус рег.№154, и Н. А. Г.а, с ЕГН:••••••••••, от с. ••••, обл. Пазарджик, от една страна като дарители, и А. К. Г., с ЕГН-••••••••••, представляван от неговата майка и законен представител Н. А. Г.а, с ЕГН:••••••••••, от с. ••••, от друга страна като надарен, и след като нотариусът се убедил в тяхната самоличност, дееспособност и представителна власт, заявили, че сключват описаният погоре Договор за дарение на процесният недвижим имот, като към датата на сключване на сделката данъчната оценка на имота е 6567.10 лева. Ищецът се позовава на съдебна практика на ВКС, че при дарение между родител и малолетно дете следва на детето да се назначи особен представител по чл. 129, ал. 2 СК (Решение №106 от 19.10.2016 , постановено по гр. д. №1403/2016 г. по описа на ВКС: Цитира, че „При договор .между родител и дете интересите им се явяват противоречиви, поради естеството на правното им положение, длъжник и кредитор. В тези случаи е необходимо, по аргумент от чл. 129, ал.2 от СК, участието на особен представител, с оглед защита интересите на детето, които могат да се окажат накърнени, дори при безвъзмезден договор, какъвто безсъмнено е договорът за дарение”. Ищецът заключава, че в тези случаи е необходимо, по аргумент от чл. 129, ал.2 от СК, участието на особен представител, с оглед, защита интересите на детето, които могат да се окажат накърнени, дори при безвъзмезден договор, какъвто безсъмнено е договорът за дарение. Допълва, че страни по него са лицата между които е налице съсобственост върху движима или недвижима вещ или право и че понеже с договора за дарение страните извършват разпореждане с права, които притежават, изисква се те да имат пълна дееспособност. Заключава, че процесният Договор за дарение, който е обективиран в нотариален акт №20, том III, рег.№5292, нотариално дело №378/2016 год. издаден от нотариус Н. Х., рег. №154, е сключен без участието на особен представител, с оглед защита интересите детето, е нищожен поради липса на съгласие, с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД. Ищецът К. А. моли да се постанови решение, с което на основание: чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД, да се прогласи нищожността на Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №20, том III, рег.№5292, нотариално дето №378/2016 год. на Нотариус Н. Х., рег. №154, поради липса на съгласие, в резултат на отсъствие на представителна власт. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни- непълнолетния А. К. Г., действащ лично и чрез назначения му особен представител адв.А. Г. от АК-Пазарджик, с вх.№15621 от 02.06.2025г. / л.38 /в който предявеният иск се квалифицира за допустим, тъй като при прогласяване на нищожност на договора, ищецът ще стане собственик на ½ от имотите, предмет на договора, но че по същество искът е неоснователен. Излага съображения, че на първо място, Законът поставя изискване в едни случаи малолетният да се представлява от законен представител, а в други от особен такъв. Като разликата произтича от това какъв е интересът на малолетния предвид естеството на сделката и правното му положение. Допълва, че в първият случай е приложим при интерес в полза на детето (“в негов интерес”, чл. 129, ал. 1 in fine), a особен представител е необходим при противоречив интерес. Заключава, че от значение е какъв е бил интересът на детето в конкретната сделка, а не видът на сделката – дарение или друго. Акцентира, че съдът трябва да реши този въпрос въз основа на конкретните обстоятелства (цитира Решение № 859 от 7.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2069/2008г., в което прието, че дали един договор, сключен от представител е във вреда на представлявания, е въпрос, който подлежи на анализ от съда, при отчитане на всички релевантни обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, като сговарянето във вреда на представлявания трябва да бъде доказано. И че ако се окаже, че договорът би бил във вреда на малолетния, едва тогава би се стигнало до ненадлежно представителство (а не директно до липса на съгласие, както се твърди в ИМ). Допълва, че в случая в исковата молба не се твърди, че договорът е бил във вреда на малолетния. Смята, че ненадлежното представителство не води задължително до липса на съгласие и на него може да се позове само мнимо представлявания (т. 2 и т. 3 от ТР 5/2014 по т.д. 5/2014, ОСГТК). Посочва, че ищецът ползва като аргумент единствено мотивите на Решение на № 106/19.10.2016 г. по гр..д. № 1403/2016 на ВКС, която съдебна практика не е по чл. 290 ГПК и не е относима. И че ако се съобрази същата, от ВКС се решава правният въпрос кога дарението е нищожно, доколкото същото е тристранна сделка от гледна точка на броя на изявленията. А от гледна точка на броя на задълженията дарението по начало е едностранен договор, защото надареният обикновено не поема задължения, но може да бъде уговорено и обратното, което да го направи длъжник по договора. По тази причина според особения представител, ВКС изследва въпроса какво е правното положение на детето, като се сочи че интересите са противоречиви „поради естеството на правното им положение, длъжник и кредитор“. И тъй като детето може да се окаже длъжник по договор за дарение, затова ВКС приема, че интересите на детето „могат да се окажат накърнени“ и при договор за дарение. Но че накърнените интереси ВКС сочи, като хипотетична възможност, а дали в случая са били накърнени е въпрос, който трябва да се реши в хода на делото, като страната излага аргумент за обратното. Акцентира се, че при дарението детето не е поело никакви задължения; дарителят е запазил пожизнено право на ползване, което означава, че детето няма да дължи местни данъци, които в случая са за сметка на ползвателя; че детето не влиза в състояние на съсобственост с други лица, което не е добре за него, а става единствен собственик на имотите. Затова смята, че след като се направи извод за положителен интерес на малолетното дете, приложимо е решение на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 296 от 31.III.1992 г. по гр. д. № 98/91 г., в което било прието, че законният представител може да договаря сам със себе си когато това е в интерес на малолетното дете. Заключава, че за придобиване на имущество от малолетното дете не е необходимо разрешение от районния съд. Коментира се още, че в цитираното Решение на № 106/19.10.2016 г. по гр.д. № 1403/2016 на ВКС се сочи случай на договор „между родител и дете“, тоест само един родител „от двете страни“ на сделката, а в случая дарените имоти са били в режим на СИО, като имотът е придобит по време на брака между ищеца и Н. А. М. и е дарен на 09.09.2016 г., от което се заключава, че дарението е преди развода от 22.11.2016 г. Заключава, че по силата на чл. 24, ал. 2 от СК за дарението са били необходими разпорежданията и на двамата съпрузи. Допълва, че от сочения в ИМ порок – неучастието на особен представител, би могло да страда само разпореждането на Н. Ц., която едновременно дарява имущество и го приема като представител на детето, като при разпореждането на самия ищец страните са две различни. Допълва, че Дарственото разпореждане се прави от К. А. Г., а приемането на дарението се прави от Н. А. Ц.. Като това друго валидно направено разпореждане, на самостоятелно основание е годно да породи вещно транслативен ефект за всички имоти, предмет на договора за дарение. И че само това валидно разпореждане на ищеца прави сделката относително недействителна, но не я прави нищожна (чл. 24, ал. 4 СК). и че дори да се приеме, че при дарението е бил необходим особен представител, то пак нямало да е налице соченото основанието в исковата молба основание – липса на съгласие. Предвид изложеното се моли да се отхвърли иска като неоснователен. Постъпил е и писмен отговор на исковата молба и от майката на непълнолетния А. Г., а именно Н. А. М. ,чрез процесуалния си представител адв. Е. Д. П., с вх.№26879 от 30.10.2024г. /л.34/ в който предявеният иск се квалифицира изцяло като неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца, че нот. Акт № 20, том III, рег. № 5292, нот. Дело №378/2016г. е сключен без представителна власт за надареното лице А. К. Г.. Счита, че такава би била налице, само и единствено когато ищеца сам е собственик на процесния имот и едновременно с това приема дарението от името на своето дете А. К. Г., но не и когато имота е придобит по време на брака и е съпружеска имуществена общност. Допълва, че в чл.129, ал.1 от СК е посочено, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес. И че именно майката е представлявала сина си по дарението, като се акцентира, че дарителят, ищец в процеса, си запазва правото пожизнено да ползва имота. Допълва, че в исковата молба не се споменава, че имота е закупен по време на брака и е съпружеска имуществена общност, като от 22.11.2016 г., бракът между дарителите е прекратен, а дарението е направено по време когато дарителите - съпрузи са били във фактическа раздяла. И че същото е направено в периода на време от завеждане на исковата молба за развод в Районен съд Пазарджик до влизане в сила на решението за развод. Поддържа, че от 1.07.2015г. майката Н. А. М. е във фактическа раздяла със съпруга си, ищец по делото и от тази дата тя сама отглежда и възпитава детето си, съгласно решението за развод. И че през този период от 1.07.2015 г. до датата на решението за развод от 22.11.2016г. съпругът дори не заплащал издръжка на детето си. Смята, че от дата на фактическа раздяла 1.07.2015 г. до датата на развода, съпругата представлява малолетното си дете, че официалният развод е на 22.11.2016г., но година и половина преди това, детето се отглежда само и единствено от неговата майка. Акцентира се, че имота, предмет на дарението е съпружеска имуществена общност, и че при този режим вещите и правата върху тях принадлежат и на двамата съпрузи по равно, поради което ищецът няма правно основание да води този иск, тъй като той е дарил своята част от имота, а дарението на тази част е прието от детето, чрез неговата майка, а не чрез него /дарителя/. Смята, че основание за завеждане на този иск би било налице когато имота е собственост само и единствено на ищеца и той е едновременно дарител и приемащ дарението от името на детето, като негов законен представител. Като при положение, че имота е придобит по време на брака, се приема, че той е на половината негов и следователно той дарява неговата 1/2 идеална част от имота, а съпругата която де юре е собственик на другата 1/2 идеална част приема дарението от името на детето им А. К. Г.. И че законът забранява договаряне сам със себе си, но в този случай не е така, доколкото не е налице правно основание за завеждане на този иск от ищеца. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да й се присъдят разноските по делото. Постъпил е и писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК лично и от Н. А. М. като самостоятелен ответник, конституиран по делото, с вх.№24262 от 09.09.2025г.,/л.59/ чрез пълномощника си адв. Е. П., в който предявеният искът се квалифицира като допустим, но неоснователен и недоказан, поради което се оспорва изцяло. Оспорват се, изцяло ищцовите претенции, че дарението е направено без представителна власт за надареното лице А. К. Г.. Смята, че тази хипотеза би била налице, само и единствено когато ищецът сам е собственик на процесния имот и едновременно с това приема дарението от името на своето дете А. Г., но не и когато имотът е придобит по време на брака и представлява съпружеска имуществена общност. Заключава, че в конкретния случай, ищецът К. А. Г. е бил дарител по сделката и е изразил своето съгласие за дарението чрез свой пълномощник, поради което той не може да се позовава на липса на съгласие от страна на надарения, за да оспори собствения си акт на дарение. Акцентира, че дарението е безвъзмезден акт, който облагодетелства надарения, поради което не е налице противоречие в интересите на детето с тези на родителя-дарител, което да налага назначаване на особен представител по чл. 129, ал. 2 СК. Смята, че липсата на особен представител не води до нищожност на договора за дарение поради липса на съгласие, тъй като волята на надарения е била формирана от неговия законен представител-майка му, а не е налице хипотеза на пълна липса на воля. Счита, че правното основание за нищожност, посочено от ищеца — чл. 26, ал. 2, предл. 2 33Д (липса на съгласие), е неправилно, тъй като евентуалната липса на представителна власт (ако такава е налице) е самостоятелно основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД. Твърди, че ищецът не е посочил конкретни фактически твърдения, които да обосноват накърняване на интересите на детето в резултат на дарението, което е необходимо условие за прилагане на чл. 129, ал. 2 СК и доколкото Нотариусът е удостоверил самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се страни. Посочва, че според нот.акт за дарение, ищеца, като дарител е бил представляван от адв. И. Б., самият ищец не е присъствал на дарението, като той е направил изрично пълномощно, което е нот. заверено с дадените от него права и представителна власт. Смята, че дори и да бъде приет за допустим, искът е изцяло неоснователен. Опровергават се изложените в исковата молба твърдения и правни аргументи, именно за липса на съгласие, с довода, че ищецът се позовава на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от 33Д и на твърдяно противоречие на интереси по чл. 129, ал. 2 от СК, който правен аргумент смята за неправилен и неприложим в случая доколкото договорът за дарение е сключен между двама дарители- Н. А. М. (тогава Г.а) и К. А. Г., чрез адв. И. Б., от една страна, и надарен — А. К. Г., представляван от неговата майка и законен представител, от друга; че в сделката няма противоречие на интереси, тъй като надареното дете приема дарението и че то не извършва никакво разпоредително действие и не поема никакви задължения, доколкото дарението е безвъзмезден акт, който е изцяло в полза на надарения. Посочва, че приложимостта на чл. 129, ал. 2 от СК се отнася до случаи, в които родителят извършва сделка за сметка на детето, което поема задължения, или когато родителят се разпорежда с имущество на детето и че в този случай ответницата като майка и законен представител, е приела дарението в полза на детето и че действията на ищеца, който е дарител, не могат да се квалифицират като ”противоречие на интереси” с надарения, тъй като той не е негов представител по сделката. Опровергават се и твърденията за липса на представителна власт и че ответницата Н. М. като майка и законен представител на надареното дете, има пълна представителна власт да приема дарения в полза на детето без необходимост от съгласие на съда или назначаване на особен представител, тъй като имота е закупен по време на брака и е бил СИО, тоест частта на баща е приета от детето чрез неговата майка, съгласно чл. 129, ал. от СК, като родителят е законен представител на детето. Оспорва се цитираната от ищеца съдебна практика-Решение № 106/19.10.2016 г. на ВКС, като неприложима в конкретния случай доколкото в цитираното съдебно решение е разгледан хипотетичен казус на дарение от родител на дете, но че съществува трайна съдебна практика, включително на ВКС, че при дарение от родител на дете не е необходимо назначаването на особен представител, тъй като липсва конфликт на интереси. Предвид изложеното, ответницата моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да се осъди ищеца да й заплати направените разноски. С определение по чл.140 от ГПК №1847 от 11.06.2025г. е изготвен от първоинстанционния съд проектодоклад, допълнен в откритото съдебно заседание проведено на 19.09.2025г., в който съдът приема, че между страните няма спор по фактите - не е спорно сключването на сделката и представителството на страните по време на сключването и, в частност не е спорно, че майката е била представлявана от адвокат като продавач и е представлявала детето като купувач. Конкретни указания по приета правна квалификация на иска и по разпределение на доказателствената тежест между страните не са давани от исковия съд като са приети единствено доказателствата посочени от страните в производството. Посочена е единствено заявената с ИМ правна квалификация на иска по чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД във връзка с чл.129 ал.2 от СК и без същата да е подлагана на анализ и преценка за нейната правилност предвид изложените факти и обстоятелства. Няма взето отношение от ищеца по доводите и възраженията на въззиваемите страни, изложени в отговорите им срещу така заявената искова претенция, включително и заявени оспорвания по въпроса, че дареният имот, чиято нищожност се претендира, преди това е придобит от родителите на детето А. по време на брака им и е в режим на СИО, както и че дарственият акт е извършен по време на фактическата раздяла между двамата съпрузи и преди прекратяването на брака им с развод. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: По делото няма спор, а това се установява и от събраните доказателства, че ищецът К. А. Г. и ответницата Н. А. М. /с фамилно име по време на брака Г.а/ са родители на непълнолетния ответник А. К. Г., роден на 18.06.2009г. по време на брака им, сключен на 22.02.2009г., прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло на 22.11.2016г., съдебно решение на Пазарджишки районен съд №905 от 22.11.2016г. по гр.д.№803/2016г. по описа на същия съд, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А. се предоставят на майката, при определен режим на лични отношения на бащата с детето, а ползването на семейното жилище, находящо се в с.•••••, община Септември, обл.Пазарджик се предоставя на съпруга К. А. Г.. В решаващите мотиви на брачния съд е записано, че по време на брака си двамата съпрузи са придобили възмездно недвижими имот за който е съставен н.а. №110, том II, н.д.№272 от 15.04.2009г. /или преди раждането на детето А./, представляващ УПИ-III-440, находящ се в кв.42 по плана на с.Лозен, обл. Пазарджик, с площ от 970кв.м.,ведно с построената в имота масивна жилищна сграда на 76кв.м. и навес с площ от 26кв.м., при запазено безвъзмездно пожизнено право на ползване върху първия етаж за продавачите Г. А. Г. и А. П. Г., при настъпила фактическа раздяла между съпрузите на 01.07.2015г., /като детето живее при майката и двамата са напуснали семейното жилище/ както и че същия придобит по време на брака застроен недвижим имот е бил предмет на извършено от родителите в полза на малолетното дете А. в последствие дарение от 09.09.2016г. От приложения по делото в заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот №20, том III, рег.№5292, нот.д.№378 от 09.09.2016г. на нотариус Н. Х., нотариус с район на действие РС-Пазарджик /или сделката е изповядана както се посочи по време на фактическата раздяла на родителите на детето/ , вписан в Службата по вписванията гр.Пазарджик, с вх.рег.№8514 от 09.09.2016г., дв.вх.рег.№8521, Акт №14 т.28, н.д.4416, се установява, че съгласно клаузите на договора дарителят съпруг К. А. Г., ЕГН-••••••••••, представляван с пълномощно от адвокат И. Б. от АК-Пазарджик и съпругата Н. А. Г.а,ЕГН-••••••••••,представлявана от същия пълномощник адв.И. Б., за които упълномощавания са посочени две отделни съставени пълномощни, двамата съпрузи и родители като дарители от една страна и от друга малолетния им син А. К. Г. , ЕГН-••••••••••, представляван от неговата майка и законен представител Н. А. Г.а, като надарен, по силата на който К. и Н. Г.и представлявани от пълномощника им адв.И. Б. от АК-Пазарджик даряват общо на сина си А. К. Г., представляван от неговата майка и законен представител , недвижим имот представляващ Урегулиран поземлен имот III- 440 в кв.42 по плана на с.Лозен, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“Седма „№22, целия с площ от 970кв.м., ведно с масивна жилищна сграда застроена на площ от 76кв.м. и навес, застроен на площ от 25кв.м., при запазено безвъзмездно пожизнено право на ползване на жилищната сграда и дворното място в полза на единия от дарителите-бащата на надареното дете К. А. Г., при данъчна оценка на имота от 6567.10лв. Като от името на дарителите на имота, документът /н.а./ е подписан от пълномощника им адв.И. Е. Б. от АК- Пазарджик, а като надарен документът е подписан от Н. А. Г.- -записана като майка и законен представител на надареното дете А. К. Г.. От страна на законния представител на надареното дете, майката е изразено изрично съгласие че приема дарението на имота, направено в полза на детето със запазеното право на ползване в полза на единия от дарителите -бащата К. Г.. За изповядването на сделката пред нотариуса са представени удостоверение за сключен граждански брак, цитиран и в бракоразводното решение, нот. акт №110, том II,н.д.№272 от 15.04.2009г./по сигнатурата на нотариус Х./, за покупко-продажба на имота от родителите на детето и съпрузи по време на брака им, посочен и в същото бракоразводно решение. В нотариалният акт за дарение няма изложени факти и обстоятелства, че процесният имот е обременен с вещни и други тежести в полза на трето лице извън сделката, или че примерно е ипотекиран за обезпечение на вземане или за задължение на някой от дарителите или върху него има наложена възбрана или да е предоставен в залог или с каквито и да било други тежести, които следват имота независимо от промяната на титуляра на правото на собственост. За наличието на такива обременителни тежести върху дарения имот, които да са преминали върху новия му собственик /надарения малолетен А. К. Г./ не се твърди от ищеца и баща на надарения нито в исковата молба нито в хода на производството, нито такива факти и обстоятелства се сочат и във въззивната жалба. Такива тежести не се установяват и от представените по делото писмени доказателства от страните. В случая запазеното право на ползване на дарителя баща не е обременително за детето тъй като правото на ползване не предполага опасност от разпореждане с този имот от страна дарителя /бащата/ в полза на трети лица, а единствено му е запазено правото на ползване и детето придобива голата собственост, която тежест не е решаваща при упражняване правото на собственост на този имот от страна на надарения, още повече, че това не е жилището трайно обитавано от детето и че същото да е единственото необходимо за задоволяване на жилищните му нужди, доколкото и към момента детето живее при своята майка и законен представител в с.Ковачево по силата на бракоразводното решение. Твърдения за обратното няма въведени по делото от ищеца претендиращ нищожност на дарението. Освен това няма и пречка бащата сам да се лиши от запазеното си право на ползване на дарения имот като предостави /прехвърли/ ползването изключително в полза на надарения си син. Бащата-ищец не изтъква като довод за нищожност на дарението, че тази тежест /запазено за дарителя право на ползване/ е в същност обременяващо правото на собственост на надарения син и не е в негов интерес или че представлява опасност от увреждане на интересите на детето, поради което да е налице противоречие в интересите на представител и представляван и основание да се назначи особен представител на детето по сделката. За да постанови обжалваното решение от правна страна исковият съд е, приел по допустимостта на иска, че обстоятелството, посочено като фактическо основание на иска, е описано като липса на назначен особен представител на детето при сделката поради това, че законният му представител (майката в случая) участва и на другата страна по същата сделка, и че този твърдян порок е квалифициран от ищеца като липса на съгласие „в резултат на отсъствие на представителна власт“ – чл. 26, ал. 2 от ГПК. Като отчита практиката на ВКС и другите съдилища, исковият съд квалифицира същия порок, когато той е налице, като противоречие със закона – чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗЗД – забрана за договаряне на представителя от името на представлявания лично със себе си. Допълва, че воля е изразена от представителя и няма липса на съгласие, но законът забранява такова договаряне поради опасността от злепоставяне на интереса на представлявания. И че забраната важи и когато представителят като лично участващ в сделката е представляван на свой ред от трето лице (както в случая – от адвокат), тъй като опасността от накърняване на интересите на представляваното лице не отпада и в този случай. Исковият съд акцентира, че е пропуснал да даде правилната възприета от практиката квалификация на иска, но че това не е довело до указване на различни относими факти и доказателствена тежест. Според исковият съд цитираното от ищеца решение на ВКС по гр. дело №1403/2016 г. на I I ГО, оставящо без уважение искане за отмяна на влязло в сила решение, действително съдържа думите: „При договор между родител и дете интересите им се явяват противоречиви, поради естеството правното им положение, длъжник и кредитор. В тези случаи е необходимо, по аргумент от чл. 129, ал. 2 СК, участието на особен представител, с оглед защита интересите на детето, които могат да се окажат накърнени, дори при безвъзмезден договор, какъвто безсъмнено е договорът за дарение". Но че този въпрос не е обусловил решението, а се е оказал неотносим към конкретния спор, и от друга страна, са налице повече от едно решения на ВКС, от които може да се направи извод за неоснователност на предявения по настоящото дело иск. Допълва, че по повод представителство на юридически лица в решение № 60149 от 21.07.2021 г. по гр. дело 2376/2019 г. на I ТО на ВКС се приема, че при договаряне сам със себе си е налице не нищожност, а действия без представителна власт (тъй като тази власт е ограничена от чл. 38 от ЗЗД), водещи до висяща недействителност, на която може да се позове само представляваният, а не и насрещната страна, както в случая. И че това становище не се споделя от по-голямата част от практиката, приемаща, че е налице нищожност поради противоречие със закона (каквато квалификация и се посочи по-горе), на която може да се позове всяка от страните. Исковият съд акцентира, че несъмнено чл. 38 от ЗЗД е установен в интерес единствено на представляваното лице, и за случаите на законно представителство, където не е възможно представляваният да даде съгласие за договарянето на представителя сам със себе си, съдебната практика прави отклонения от възприетото иначе разрешение за абсолютна нищожност във всички случаи. Посочва, че изрично в смисъл, че законният представител на малолетно дете може да договаря сам със себе си, когато действа в интерес на детето, се произнася ВС в решение № 296 от 31.03.1992 г. по гр. дело 98/1991 г. на I ГО, в което се разглежда въпросът за продажба на имот от родители на дете, при която единият родител дава съгласие по чл. 13,ал. 7 от СК от 1968 г. в лично качество и като представител на малолетното си дете – купувач. И че ВС е изразил това становище недвусмислено не само относно конкретния случай на съгласие на единия съпруг за разпореждане от другия, но и изобщо за договаряне от родителя сам със себе си в интерес на детето. Посочва още, че подобен случай при действието на отменения СК се разглежда в решение № 128 от 23.10.2019 г. по гр. дело 418/2019 г. на I ГО на ВКС, което също приема за валидно дарение на имот в режим на СИО в полза на малолетното дете на съпрузите в случай, когато единият съпруг е участвал в сделката като дарител, а другият – като законен представител на детето, с оглед съгласието по чл. 13, ал. 7 от СК от 1968 г. И че в това решение също не се споменава за нужда от особен представител на детето поради противоречие на интересите му с изразяващия съгласие за сделката родител. Отчита се, че точно такъв иск за установяване на нищожност, основан на противоречие на интересите между представляван и представител, не е бил предявен по цитираното дело, но ако двойното качество на родителя по сделката е налагало особен представител, вероятно ВКС би го посочил. Заключава, че извън решението по гр. дело №1403/2016 г. на I I ГО на ВКС, цитирано в исковата молба, което не засяга пряко такъв спор, останалата част от практиката на съдилищата не приема безусловно, че противоречие на интересите на родител и дете по смисъла на чл. 129, ал. 2 от СК е налице във всички случаи на договаряне между тях, а насочва към конкретна преценка за наличие на възможно противоречие. Заключава, че по силата на процесната сделка детето е получило имот безвъзмездно и за накърняване на интересите му не може да се говори. Затова съобразно разрешението на цитираната практика на ВКС следва да се направи извод, че сделката е валидна, а искът да се отхвърли със съответно присъждане на разноски. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав в рамките на правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищеца да установи нищожност на договора за дарение поради противоречие със закона чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.38 ал.1 от ЗЗД и с чл.129 ал.2 от Семейния кодекс изразяващо се в законова забрана представителят да не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това, по отношение на придобиване на имот по дарение от ненавършило пълнолетие дете от своя родител. По въпроса за правната квалификация. Правилно първоинстанционният съд е приел квалификация за иск за прогласяване нищожност на договора за дарение поради противоречие със закона, поради законова забрана за представителя да договаря от името на представлявания нито лично за себе си ,нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Доколкото изложените факти и обстоятелства в исковата молба поддържани по време и на целия исков процес от ищеца са именно в тази насока -липса на изразено съгласие от назначен особен представител поради противоречиви интереси между длъжник и кредитор ,който да защитава интересите на детето. Касае се не просто за липса на съгласие поради отсъствие на представителна власт, а за законова забрана представителят да се договоря сам със себе си без съгласието на представлявания, нарушаването на която води до нищожност на сделката поради противоречие с императивна материално правна законова норма. В случая не се установява да е налице твърдения от ищеца порок на дарението, водещо до нищожност на същото на посоченото правно основание. В тази връзка въззивният съд споделя доводите развити от Пазарджишкия районен съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, със следните допълнения и уточнения: Безспорно родителите са законни представители на ненавършилите си пълнолетие деца , и същите са тези които извършват действия по управляване и стопанисването имуществото на децата си. Всяка сделка водеща до увеличаването на имуществения актив на детето в хипотеза когато същата не е нито безполезна за него нито се придобива при явно неизгодна цена , е в негов интерес. Реална или хипотетична опасност за интересите на детето при придобиване на имущество винаги е налице когато се касае за придобиване на обременено с всякакви възможни тежести недвижимо имущество , които следват имота независимо от това кой е негов последващ приобретател. Когато приобретател е непълнолетното дете противоречиви интереси между представляван и представител следва да има когато явно и недвусмислено от придобивания имот детето получава единствено тежести и без никакви ползи по начин, че детето не може да се възползва от тази имуществена придобивка в свой собствен интерес. Когато прехвърлителят е и родител на детето приобретател противоречиви ще бъдат интересите когато родителят има мотив и интерес да се освободи от тежестите върху прехвърляния на детето имот, и които следват този имот и да ги възложи в тежест на детето ,прехвърляйки му правото на собственост, с което реално да се обремени и придобиваното от детето имущество .Прехвърляйки обременено имущество ако родителят укрие тези тежести, то той би сериозно злепоставил интересите на детето .Очевидно в този случаи са налице противоречиви интереси поради вероятност интересите на представляваното дете да бъдат накърнени и безвъзвратно увредени чрез придобиване на имущество с тежести, които то не би желаело да получи поради което в този случай е необходимо назначаване на особен представител на детето, който изначално да провери, да анализира и да защити подобаващо и в съответствие на закона интересите на детето като след съответната проверка да изрази съгласие дали да се придобие от детето или да не се придобие имот обременен с тежести. В случая, ищецът не излага такива доводи, нито твърди, че дарявания имот е обременен с такива тежести, които реално да влизат в противоречие с интересите на детето или да ги злепоставят, поради което да е следвало да му бъде назначен особен представител в хипотеза когато дарението се прави едновременно от двамата родители като дарители, действащи чрез пълномощник и надарения им ненавършил пълнолетие син, действащ чрез своята майка и законен представител като едновременно с това майката е и дарител наред с бащата на имота придобит в режим на СИО. Следователно майката на детето Н. М. /Г.а/ обладава едновременно две правни качества-като един от прехвърлителите на имота като СИО и като законен представител на малолетния приобретател, в хипотеза когато имотът изобщо не е обременен с никакви тежести. Противоречиви интереси между родителя и детето налагащи назначаването на особен представител произтичат именно от това дали имотът който се дарява от родителя който едновременно е и законен представител на детето е обременен с тежести или е без тежести в полза на трети лица от категорията на тези посочени по-горе в изложението. При липса на такива тежести не е налице дори и хипотетична опасност от застрашаване интересите на детето, защото той придобива чист и необременен с никакви тежести недвижим имот от своите законни родители изразили съгласие за затова и като резултат детето получава само в лично свой имуществен актив някакво имущество движимо или недвижимо. Интересите на детето са запазени и съхранени напълно и по никакъв начин не са накърнени в случая. Затова не е необходимо назначаване на особен представител при придобиване от детето на имущество което му се предоставя от неговия законен представител, който формално го и приема и приобщава към патримониума на детето като негов представител и без настъпването на каквито и да било неблагоприятни последици на детето. Предвид изложените в ИМ факти и обстоятелства и мотиви от ищеца, извършил прехвърлянето на дарението на имота наред с другия родител и съпруг в режим на СИО , както и с оглед становището на ответниците по иска, не се налага за нуждите на редовността на прехвърлителната сделка да се назначава непременно особен представител на детето, който да приеме от негово име дарението, защото на практика няма процесуална нужда и необходимост от това и доколкото интересите на детето са напълно защитени и гарантирани от самите родители от една страна добросъвестно прехвърлящи необременен с нищо имот в негова полза, а от друга детето получава единствено и само имуществен актив който не е обременен с каквито и да било тежести и нищо друго. По този начин интересът на детето е защитен в най-висока степен и не съществуват никакви противоречиви интереси между родител и дете. Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , нищожни са договорите, които противоречат на закона. Непротиворечиво възприето е в доктрината и съдебната практика, че това основание за нищожност е налице, когато сделката противоречи на императивна, но не и на диспозитивна правна норма, доколкото от предписанията на диспозитивните норми страните са свободни да се отклоняват. Правилото на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не е от императивен характер. Същото не е установено в защита на публичен интерес, поради което и не е от публичен ред. Нормата е установена в защита единствено на интереса на представлявания предвид възможността при сключване на сделка от представителя сам със себе си да е налице конфликт на интереси между представителя и представлявания. Интересът на представлявания и начините за неговата защита обаче са предоставени единствено на неговата свободна преценка, при което същият разполага с възможността да се откаже от общо предоставената му от чл. 38, ал. 1 ЗЗД защита, било като изрази предварително съгласие, изрично упълномощавайки представителя да договаря сам със себе си, съгласно изрично предвиденото в самия текст на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, било като впоследствие потвърди сключената сделка. Следователно нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е от диспозитивен характер, поради което сделките, сключени в отклонение от нея, не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ./ Р Решение № 60149 от 19.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2376/2019 г., I т. о., ТК. По същите съображения законният представител може да договаря сам със себе си когато това е в интерес на малолетното дете. Твърдението на ищеца и доводът му че сделката, извършена с нотариален акт за дарение на недвижим имот №20, том III, рег.№5292, нот.д.№378 от 09.09.2016г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като законната представителка е договаряла сама със себе си в нарушение на чл. 38 ЗЗД, е неправилен. Поначало и принципно представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласие за това. Но така цитираната забрана е диспозитивна, но понеже представляваният е малолетен, тя не може да бъде дерогирана. Тази забрана, когато законният представител договаря сам със себе си, е релативна /относителна/. Тя е императивна тогава, когато има противоречие между интересите на родителя като законен представител и малолетното дете. В този случай следва да се назначи с определение от съда, основано на чл. 29, ал. 4 от ГПК във връзка с чл.129 ал.2 от СК , особен представител. Това произтича от основното правило на представителството - защитата интересите на представлявания, защото лицето, когато действува като законен представител и като страна, може да пожертва интересите на малолетното дете или да ги увреди в свой интерес. Тогава, когато законният представител - родител, несъмнено, явно и недвусмислено действува в интерес на малолетното дете, правните му действия са действителни, той изразява действителната си воля, с която защитава интересите му, поради което може да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38 от ЗЗД. В случая съгласието на майката като дарител и на майката като законен представител на надареното дете е действително. То е породило правните последици, присъщи на сделката, защото малолетният син е облагодетелствуван от същата, придобил е необременен с никакви тежести недвижим имот. Сделката е валидна от всяка гледна точка и с оглед на другите нормативни актове, действащи по време извършване на сделката, като в случая, за придобиването на имущество от малолетното дете не е необходимо разрешение от районния съд по смисъла на чл. 130 ал.3 от СК , доколкото в случая не се касае за разпореждане с недвижим имот принадлежащ на детето, а се касае единствено и само за придобиване на имот, за несъмнено увеличаване на патримониума на малолетното дете, но не и до действия за отчуждаването и намаляването му. За такива неблагоприятни за надареното дете действия не се твърди и не се сочат от ищеца както в производството пред първата инстанция, така и във въззивното производство. Нещо повече ищецът и баща на детето, К. А. Г. не е изразил такива съмнения и опасения за застрашаване или реално увреждане на интересите на детето си , чиито родител е и при самото изповядване на дарствения акт. Дори да се приеме ,че е налице хипотезата на чл.38 ал.1 от ЗС в смисъл, че по общо правило представителят няма право да договаря сам със себе си (освен със съгласие на представлявания и че такова не е изразено от последния,), в този случай приложение намират разрешенията по ТР № 5/2014 на ВКС-ОСГТК, а именно т. 2, съгласно която Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД . При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, тоест сключеният от представител без представителна власт договор е в състояние на висяща недействителност, като представляваният може да го потвърди или да откаже потвърждаването му. В последния случай на недействителността може да се позовава само представляваният, респ. неговите универсални правоприемници. Освен това дали един договор, сключен от представител в нарушение на чл.38 ал.1 от ЗЗД е във вреда на представлявания, е въпрос, който подлежи на анализ от съда, при отчитане на всички релевантни обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, като сговарянето във вреда на представлявания ако има трябва да бъде доказано. Освен това съгласно, чл.130 от Семейния кодекс / Управление и разпореждане с имуществото на детето/ ал.1 предвижда, че Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин. Следователно презюмира се от закона като валидно и процесуално допустимо само онова поведение на родителите което несъмнено е в интерес на детето или в хипотезите когато липсва каквото и да било противоречие на интересите между родител и дете. Съгласно чл.129 от СК /Представителство и попечителско съдействие/ а л .