Мотиви към Решение № 45 от 23.4.2024 г. на Районен съд - Несебър по дело № 113/2024 г.

МОТИВИ към Решение № 45 от 23.04.2024г. по НОХД № 113/2024г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, председател Валери Събев. Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу подсъдимия А.П.Ж. за това, че на 10.08.2022г. в гр. О., в жилище находящо се на ул. •••••••••, в условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удар с ръка в главата, е причинил лека телесна повреда на Т.Г.П. с ЕГН ••••••••••, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 НК. В съдебно заседание представителят на районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, поддържа обвинението. Счита, че е доказано по безспорен и несъмнен начин, както от събраните в хода на ДП доказателства, така и от показанията на свидетеля Т.П.. Намира, че съобразно разпоредбата на чл. 78а НК са налице предвидените законови предпоставки и подсъдимият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Предлага разноските, направени в хода на ДП, да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия Ж. и същите да бъдат заплатени по сметка на ОД МВР Бургас. Защитникът на подсъдимия намира за установено, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му от държавното обвинение престъпление. Моли, ако бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на глоба в минималния размер, а именно 1000 лева. Подсъдимият заявява, че не желае да плаща глоба за нещо, което не е извършил. В последната си дума моли да бъде оправдан. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното: Съдебното производство се е развило по реда на глава двадесет и осма от НПК, тъй като въпреки внесения обвинителен акт съдът се е възползвал от правомощията си по чл. 252, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК и в разпоредително заседание е преценил, че са налице основанията за разглеждане на делото по този ред. При разглеждането на делото по реда на тази глава се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият А.П.Ж. е роден на ••••••••г. в гр. С., Р.Ф., гражданин на Р.Ф., с адрес на пребиваване: град О., ул. •••••••••, средно образование, разведен, реабилитиран, безработен ЕГН ••••••••••. От характеристична справка за лицето се установява, че има данни за системна употреба на алкохол. От около 2010г. подсъдимият Ж. заживял на семейни начала със св. Т.П. на адрес в гр. О., ул. „••••• – в дома на нейните родители. От съжителството си подсъдимият и П. имали две общи деца. В началото отношенията им се развивали нормално, но около 2019г. подсъдимият започнал да употребява системно алкохол, вследствие на което проявявал агресия в обитавания от съжителите дом. На 27.11.2019г. Ж. ударил П. с дреха, а след това с юмрук. На 30.11.2019г. П. била в дома си и около 18: 00 часа Ж. се прибрал и започнал да обижда децата им. Докато св. П. ги обличала подсъдимият й нанесъл три удара с юмрук в тила, след което я съборил на земята и започнал да я души с ръце. За случая била сигнализирана РП Бургас, ТО Несебър, като било образувано ДП № 304 ЗМ – 1925/2019г. по описа на РУ Несебър, прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.04.2020г. (на л. 87 – л. 88 от ДП). На 03.07.2020г., около 13: 00 часа, св. П. се прибрала в дома си и заварила Ж. в нетрезво състояние. След като започнал да се дразни с нея и да я обижда, тя му казала да напусне жилището им. Обърнала се с гръб към него, за да излезе от стаята и чула нещо да се удря във вратата, а когато се обърнала установила, че това бил кухненски нож, хвърлен от Ж. по нея. За случая бил подаден сигнал до РП Бургас, ТО Несебър, като било образувано ДП № 304 ЗМ – 330/2020г. по описа на РУ Несебър, прекратено с постановление за прекратяване на досъдебно производство от 28.01.2021г. (на л. 76 – л. 77 от ДП). На 08.08.2022г. св. П. се прибрала от работа, като възприела, че Ж. бил в двора и във видимо нетрезво състояние обиждал майка и. П. му казала да напусне къщата, но той започнал да я обижда. Свидетелката П. се качила на третия етаж и започнала да готви, но Ж. се качил при нея и продължил да я обижда, да я блъска, ударил я няколко пъти отзад и отстрани по главата. След това се съблякъл чисто гол и св. П. му направила забележка да се облече заради дъщеря им, но той отново я ударил. Впоследствие Ж. се скарал и с бащата на св. П., като за случая бил подаден сигнал на полицейските органи –от съседка – св. П.Д.В.. Сигналът бил подаден около 20: 00 на 08.08.2022г., като на място пристигнали полицейските служители – свидетелят В.З. и колегата му – К.П.. Установили, по данни на подалата сигнала, че причината за него е скандал в дома на подсъдимия, при който Ж. се разхождал гол, ударил св. Г.П., а също така и дъщеря му – св. Т.П.. Полицейските служители установили на втория етаж Ж., който бил във видимо нетрезво състояние и лъхал на алкохол, буйствал и говорел несвързано, поради което се наложило да бъдат използвани помощни средства – белезници, при задържането му. На 10.08.2022г. сутринта Ж. се прибрал в дома в гр. О., като св. П. вече била заминала на работа. Когато се върнала от работа – след обяд, той пак бил във видимо нетрезво състояние и отново започнал да я обижда, да буйства. Нанесъл удар с ръка в областта на главата на П., като от баща й – св. Г.П., отново бил подаден сигнал до съответните полицейски органи. Около 18: 40 часа на място се явили полицейски служители – св. В.Т. и колегата му – З.Ф.в. Установили Ж. и П., като подсъдимият, във видимо нетрезво състояние, бил на двора и отправял обиди към св. П.. Дори след намесата на полицейските служители не прекратил това свое поведение. Поради поведението му Ж. отново бил задържан за срок от 24 часа от полицейските служители, като на 11.08.2022г. му бил съставен протокол за полицейски предупреждение (на л. 14 от ДП). От съдебномедицинска експертиза № 448/2023г., изготвена от вещото лице М. (на л. 90 – л. 91 от ДП), се установява, че пострадалата П. е получила удар в областта на главата, без видими травматични увреждания, вследствие на което е претърпяла болка. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК. В тази връзка следва се отбележи, че по искане на защитата и подсъдимото лице, в хода на съдебното следствие е извършен нов разпит на св. П., като от показанията й, вкл. прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК (дадени пред съдия на 10.05.2023г. по ЧНД № 242/23г. по описа на Районен съд Несебър – на гърба на л. 72 от ДП) категорично се потвърждават извършени спрямо нея актове от страна на Ж.. Относно актовете от 08.08.2022г. и 10.08.2022г. е налице конкретно и точно посочване от свидетелката, което напълно се потвърждава от всички останали доказателства по делото – показанията на свидетелите Г.П. и Н. П. – очевидци на събитията, а така също показанията на св. Пролетка Василев – съседка, която е възприела както събитията от 08.08.2022г., така и множество агресивни прояви на Ж. назад във времето. Показанията на свидетелката П. относно случаите от 08.08.2022г. и 10.08.2022г. се потвърждават напълно и от разпитаните полицейски служители – З. и Т., които са посетили адреса, установили са случилото се и са възприели нетрезвото състояние на Ж.. Относно събитията от 27.11.2019г., 30.11.2019г. и 03.07.2020г. отново са налице показания на св. П., дадени в хода на съдебното следствие. Макар и без конкретика в датите, тези показания потвърждават случаите от тези дати, а конкретните дати се установяват от приобщените по ДП писмени материали от образуваните във връзки с предходните инциденти досъдебни производства - постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.04.2020г. (на л. 87 – л. 88 от ДП) и постановление за прекратяване на досъдебно производство от 28.01.2021г. (на л. 76 – л. 77 от ДП). Както се посочи – миналите събития се потвърждават от показанията на св. Василева, а така също и от показанията на пребивавалите през този период на адреса – Г.П. и Н. П. – родители на св. Т.П.. Всички тези доказателствени източници са изключително последователни, логични, допълващи се и безпротиворечиви и установяват категорично описаните по-горе факти. Конкретните, преживени от пострадалата телесни увреждания, се потвърждават от изготвената на ДП и приобщена на основание чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК – съдебномедицинска експертиза. Единственото доказателствено средство, което частично не отговаря на установените от горепосочените доказателства факти, са обясненията на подсъдимия, но следва да се има предвид, че същите са и средство за защита, чрез което той е направил опит да лансира своята защитна теза. Ето защо обясненията му не следва да се кредитират изцяло. Същите противоречат на целия събран доказателствен материал, а освен това са неясни, нелогични и страдат от липса на последователност. Макар да се свеждат до декларативното твърдение на Ж., че не е удрял пострадалата П., в същото време в тях се съдържат твърдения, че я е „бутал“, което е още един признак на вътрешната им противоречивост. Ето защо съдът кредитира всички обсъдени по-горе доказателствени източници – показанията на св. П., дадени в хода на съдебното следствие и показанията на всички останали свидетели, разпитани на ДП, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК. Не се кредитират единствено обясненията на подсъдимия – по посочените вече причини. Писмените доказателства по делото (вкл. протокол за предупреждение от 11.08.2022г., материалите от предходни наказателни производства, характеристична справка, справка за съдимост) потвърждават установената фактическа обстановка. Налага се краен извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. На базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна страна достигна до извод, че подсъдимите е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 НК. Според чл. 130, ал. 2 НК на наказание подлежи лице, което причини другиму лека телесна повреда, изразяваща се в болка или страдание, без разстройство на здравето. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 10.08.2022г. в гр. О., в жилище находящо се на ул. •••••••••, Ж. нанесъл удар с ръка в областта на главата на Т.Г.П.. От своя страна заключението на съдебномедицинската експертиза е в насока, че П. е претърпяла болка вследствие на нанесения удар. Ето защо е налице причинна връзка между удара и претърпяната от П. телесна повреда. По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание. Следва да се има предвид, че засягането на здравето се преценява към момента, в който е настъпило увреждането. При наличието на различни по вид телесни повреди престъплението е едно и се квалифицира с оглед най-тежкия резултат. По делото се установява, че с поведението си подсъдимият е причинил болка на пострадалата, чрез удар с ръка в областта на главата. По този начин й е причинил болка, без разстройство на здравето, което попада в обхвата на чл. 130, ал. 2 НК. Следователно всички обективни елементи на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК са налице. На следващо място, за да е изпълнен съставът по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, е необходимо леката телесна повреда да е извършена в условията на домашно насилие. По арг. от действалата към 10.08.2022г. (датата на извършване на деянието) редакция на чл. 93, т. 31 от НК „в условията на домашно насилие“ означава да е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. Безспорно актът от 10.08.2022г. е извършен от Ж. спрямо П. в момент, в който двамата са живели във фактическо съпружеско съжителство, като освен това двамата имат общи деца. Относно понятието „системност“, в съдебната практика е изведено изискването за поне три доказани акта на домашно насилие. Както се посочи в периода 2019г. – 2022г. подсъдимият и св. П. са живели при условията на фактическо съжителство, като от фактическа страна се установява актове на физическо насилие – нанесени удари с ръце в областта на главата на 27.11.2019г. и 30.11.2019г. и психическо насилие – хвърляне на нож в посока на пострадалата на 03.07.2020г. Установено е и нанасяне на удари и обиди (физическо и психическо насилие) на 08.08.2022г. Следователно по делото се установяват повече от три акта, представляващи проявни форми на упражнено от Ж. спрямо П. физическо и психическо домашно насилие, което означава, че деянието от 10.08.2022г. е предхождано от системно упражнявано физическо насилие. Като такова то представлява нанасянето на лека телесна повреда при условията на „домашно насилие“ по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 5а НК. Съдът намира, че деянието е извършено умишлено при форма на вината – пряк умисъл. Самото въздействие на подсъдимия (нанасяне на удар с ръка в областта на главата) върху пострадалата е от такова естество, че може да причини различни степени на увреждане. След като е насочен удар към главата на пострадалата, подсъдимият безспорно е целял да й причини телесна повреда. Със сигурност е целял настъпването поне на лека телесна повреда, тъй като посочените удари са от такова естество, че са годни да причинят болка. Налице е и умисъл за извършването й в условията на „домашно насилие“, тъй като подсъдимият безспорно е съзнавал, че живее при условията на фактическо съжителство с пострадалата, че имат общи деца, че е извършвал системно спряно нея актове на физическо и психическо насилие в периода 2019г. – 2022г. и че нанася удара именно като част от тази система от агресивни действия. С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 НК. Налице са и предпоставките на чл. 78А от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 НК наказание е лишаване от свобода до една година или пробация. В хода на разпоредителното заседание, в протоколно определение, постановено по реда на чл. 248 НПК, съдът във връзка с преценката по чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК е разгледал подробно предходните осъждания на Ж. и е достигнал до краен извод, че макар да е освобождаван по реда на чл. 78А НК от наказателна отговорност, няма пречка да бъде освободен отново по този ред с оглед изтеклите срокове във връзка настъпила реабилитация за предишни осъждания. Ето защо не е нужно мотивите на съда да бъдат преповтаряни, а следва да се възприеме направеният вече извод, че съдебното минало на подсъдимия към момента позволява спрямо него да бъде приложен чл. 78А НК. От престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 3500 лв. При определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде определено в размер от 3500 лв. Вярно е, че предходните осъждания на Ж. (с оглед реабилитацията му) не могат да бъдат вземани предвид. Следва обаче да се обърне внимание, че е налице едно трайно поведение на подсъдимия, изразяващо се в актове на домашно насилие, вкл. над минимално изискуемите за квалифицирането на проявите му като „системни“. Освен това два дни преди деянието – на 08.08.2022г. той е извършил друг акт на домашно насилие спрямо пострадалата, за което е бил задържан от полицейските органи и непосредствено след излизането му от ареста е извършен актът, предмет на настоящото производство. Т.е. самото престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 НК е извършено като част от изключително системно агресивно поведение на подсъдимия, поради което действията му се характеризират с висока степен на агресия. Описаните обстоятелства следва да се приемат за отегчаващи отговорността на подсъдимия. В тази връзка следва да се отбележи, че в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета е отдадено съществено значение на насилието срещу жени. Според съображение 5 от Преамбюла на директивата в резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените държавите членки бяха призовани да подобрят своето национално законодателство и политики за борба с всички форми на насилие срещу жени, както и да предприемат действия с цел справяне с причините за насилието срещу жени, не на последно място чрез използване на превантивни мерки. В предложение 18 е предвидено, че жените са засегнати непропорционално от този вид насилие и положението може да бъде по-лошо, ако жената е зависима от извършителя на престъплението икономически, социално или във връзка със своето право на пребиваване. При оценките следва да се обръща специално внимание дали тези жертви са изложени на риск от подобно виктимизиране, сплашване и отмъщение и следва да се съществува сериозна презумпция, че тези жертви ще извлекат полза от специални мерки за защита – предложение 57. В подобна насока е и чл. 22, пар. 3 от Директивата. Подобно е разбирането и в трайната практика на ЕСПЧ, като в Решение от 22.03.2022г. по дело Y AND OTHERS v. BULGARIA, жалба № 9077/18, е възприето, че компетентните органи са длъжни (ако разполагат с информация за актове на домашно насилие) да предприемат подходящи мерки в рамките на своите правомощия, за да защитят живота на съответното лице. Сходни са изводите и в решение на Голямата камара от 15 юни 2021г. по делото Курт срещу Австрия, жалба № 62903/15, решение от 9 юни 2009 по делото Опуз срещу Турция, жалба № 33401/02 и др. Т.е.става въпрос за обществени отношения, които подлежат на сериозна защита, вкл. и от законодателството на ЕС, поради което се налага извод, че самата обществена опасност на извършеното е висока. Самият механизъм на твърдяното деяние (и интензивната дейност, която го предхожда, установена по делото) предполага висока степен на обществена опасност и сочи, че е налице реална опасност за пострадалото лице, вкл. и възможност за повторна виктимизация. С оглед всичко изложено, съдът констатира, че обществената опасност на дееца и на самото деяние следва да бъдат определени като високи (въпреки ниските размери на определените от законодателя наказания за посоченото деяние). При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до извод, че деянието е осъществено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, които са интензивната системна агресивна дейност на подсъдимия, характеристиките му като лице, употребяващо често алкохол, изключително недисциплинраното му поведение в хода на съдебното производство, наложило отправяне на множество предупреждения от председателя на състава по чл. 266 и чл. 267 НПК. При сравнително високата обществена опасност на извършеното, размерът на наказанието е определен над средния, предвиден в чл. 78а НК. Така наложеното наказание „глоба“ в размер на 3500 лв. в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху подсъдимия и обществото. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Ж. беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените разноски в досъдебното производство в размер на 117 лева. Така мотивиран съдебният състав произнесе решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: