Решение № 69 от 19.9.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 106/2023 г.

С присъда № 45 от 13.10.2022г. по НОХД №564/2022г., Окръжен съд- Бургас (БОС) е признал подсъдимия К. С. В. ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че на 01.11.2021г. в гр.Бургас, причинил по непредпазливост смъртта на Н. Р. Й. ЕГН •••••••••• от с.Екзарх Антимово, вследствие на умишлено нанесени на 22.10.2021г. в землището на с.Екзарх Антимово, обл.Бургас, общ.Карнобат, местност „Пиличарника“ средни телесни повреди, чрез нанасяне на удари в областта на лицето с юмрук или длан, и блъскане на пострадалия Й., в резултат на които последния е паднал от собствен ръст на неравен терен, след придадено ускорение и загуба на равновесие, вследствие на което получил: счупване на ребра вляво от 2-ро до 12-то и вдясно от 2-ро до 5-то, довели до трайно затруднение движението на снагата за срок от около 1.5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; левостранен емфизем и пневмоторакс на белия дроб, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, които са довели до остра сърдечна недостатъчност, получила се в резултат на развилата се тромбемболия- изпълване на дясна сърдечна половина и съдовете на белия дроб с червени тромби, която е непосредствена причина за смъртта, поР. което и на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от пет години.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направените в досъдебното производство разноски, както и направените от частните обвинители М. А. Г., В. Н. Й. и Д. Н. Й. разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановения съдебен акт e подадена въззивна жалба от частния обвинител С. Й., чрез нейния повереник - адв.С. К., според която наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.337, ал.2, т.1 и т. 2 от НПК, като увеличи размера на наказанието лишаване от свобода от 3 години на 5 години и да отмени приложението на чл.66 от НК. В подаденото допълнително изложение от упълномощения за въззивната инстанция повереник на частния обвинител Й. - адв.К., се поддържа искането за увеличаването на наказанието на пет години лишаване от свобода, като са развити доводи за неправилна преценка от БОС на отегчаващите и смегчаващи обстоятелства при определянето му.

Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители М. А. Г., Д. Н. Й. и В. Н. Й., които я обжалват чрез повереника си адв.Пл.Н. със заявени в бланкетна жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на заниженото наказание. Отправени са искания за отмяна на постановената присъда и връщане на делото на прокурора за отстраняване съществени нарушения, ограничаващи правото на защита на частните обвинители, или алтернативно - за изменение на първоинстанционната присъда, като се увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл.66 от НК. От името на същите частни обвинители е внесена жалба от адв.Д. М., в която е направено искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода до максималния размер и за отмяна приложението на чл.66 от НК.

В съдебните прения пред въззивния съд, представителят на Апелативна прокуратура -Бургас застъпва становището, че първоинстанционната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според прокурора обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, защото в неговата обстоятелствена част липсват факти и обстоятелства, свързани с начина на извършване на деянието от страна на подсъдимия - липсата на яснота колко и какви удари са били нанесени, в коя част на тялото на пострадалия и по какъв начин. Като е приел, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, съдът е допуснал подсъдимият да признае факти и обстоятелства, които липсват в обстоятелствената част на обвинителния акт и като ги е отразил в мотивите си, БОС на свой ред е допуснал съществени процесуални нарушения. Като съществено процесуално нарушение прокурорът преценя още и алтернативното посочения в диспозитива на присъдата начин на нанасяне на ударите от подсъдимия, както и противоречието на тази част от присъдата с мотивите към същата, където е прието, че ударите са нанесени само и единствено с юмрук. Счита, че присъдата на БОС следва да бъде отменена, като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Повереникът на частните обвинители М. А. Г., Д. Н. Й. и В. Н. Й. - адв.П., преупълномощена от адв.М., поддържа оплакването за явна несправедливост на наказанието, което намира за несъответно на изключително високата тежест на престъплението. Позовава се на части от съдържанието на обвинителния акт, относно нанасянето на жесток побой чрез множество удари в областта на лицето с юмрук или длани, блъскане на пострадалия, причиняването на изключително тежки травми тежест от деянието, които по никакъв начин първата инстанция не е отчела. Моли за изменение на първоинстанционната присъда, като се отмени приложението на чл. 66 от НК и се увеличи размера на наказанието, или алтернативно така определеното по размер от първия съд наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

Във въззивното производство адв.К. поддържа подадената въззивна жалба от частния обвинител С. Й. и доводите си от допълнителното изложение за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, които аргументи настоява въззивният съд да съобрази, проверявайки изцяло правилността на присъдата. Моли, ако делото не бъде върнато на БОС, въззивната инстанция да измените присъдата, като увеличи наложеното наказание на около 5 години лишаване от свобода.

Участващият лично частен обвинител Р. Й. настоява за подсъдимия да изтърпи ефективно наказание.

Защитникът намира жалбите за неоснователни. Счита, че БОС не е допуснал отстранимо съществено процесуално нарушение. Според защитника обвинителният акт отговаря на изискванията на НПК, както и на ТР № 2/2002 г., като описанието на извършеното деяние, в което е обвинен подс. В., е ясно, точно и конкретно посочено в неговата обстоятелствена част. Посочва, че с оглед липсата на възражения в разпоредително заседание и жалби от частните обвинители за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, към настоящия момент е преклудирана възможността, да се правят такива. Намира, че в изготвените мотиви няма допуснати пропуски или допълнения с факти и обстоятелства, които не са били посочени в обвинителния акт. Според защитника, определеното по размер и начин на изпълнение наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и пледира присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият изразява искрени съболезнования на роднините и близките на починали и съжаление за случилото се. Моли присъдата на БОС да бъде потвърдена.

След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

С внесения на 08.06.2022г. в БОС обвинителен акт подс. К. С. В. е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, предл.I, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК.

В проведено на 12.09.2022г. разпоредително заседание, след обсъждане от страните на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдът е приел, че обвинителния акт е съответен на чл.246, ал.2 от НПК, поР. което и като не е уважил искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, е насрочил съдебно заседание за разглеждането му по общия ред. В следващото съдебно заседание - на 11.10.2022г., преди започване на съдебното следствие по общия ред и по молба на защитника и подсъдимия, БОС е провел предварително изслушване, приел е, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства в досъдебното производство и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си. Първоинстанционното производство е приключило с постановяване на обжалваната осъдителна присъда.

При разглеждането на настоящето дело въззивният съд намира, че са налице основанията на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд поР. наличие на отстраними нарушения на процесуалните правила.

1.) Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК за пълно, точно и ясно формулиране на обвинението. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. По този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и се гарантира осъществяването на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Ето защо, прокурорът задължително трябва да изложи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и участието на обвиняемия в него - т. 4.2 от ТРОСНК № 2/2002 г. Непосочването на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия.

1.1.) В изложението на приетата от прокурора фактология във внесения обвинителен акт не се съдържа описание на начина на осъществяване на вменяваното във вина на подсъдимия деяние. Вместо това, в тази част от съдържанието на фактическата обстановка са преразказани показанията на бащата на подсъдимия - „Обв.К. В. казал на баща си - св.С. В., че постр.Н. Р. Й. го напсувал и му казал „педераст мръсен“, след което обв.К. В. го ударил няколко пъти. Св.С. В. не видял сина му да нанася удари на Н. Й., като същия отрича да е нанасял удари по пострадалия. Св. С. В. разбрал от сина си, че последният е удрял с юмруци постр.Н. Р. Й..“-л.4 от НОХД№564/2022г. на БОС. Този и следващите преразкази на извършените процесуално-следствени действия и заключенията на експертизи, не може да замести липсващата ясно изразена възприета фактология за начина на извършване на деянието от подсъдимия и конкретизация на действията, с които той е осъществил състава на престъплението по чл.124, ал.1 от НК.

В изложението на правните изводи относно квалификацията на същото деяние са посочени няколко варианта за осъществяване на изпълнителното деяние, различаващи се помежду си по това дали пострадалия е паднал от ударите или от блъскането; дали подсъдимият изобщо е блъскал или блъснал пострадалия; дали ударите са били нанасяни само с юмрук или и с длан; дали са били нанасяни само в лицето, само в главата или и по тялото - „От обективна страна обв.К. С. В. е осъществил изпълнителното деяние…. чрез нанасяне на удари в областта на лицето с юмрук или длан, и блъскане на пострадалия Й., в резултат на които последния е паднал от собствен ръст на неравен терен, след придадено ускорение и загуба на равновесие от ударите и блъскането…“ - абзац втори, л.6 от обв.акт; в следващия абзац - „От доказателствата по делото….е нанесъл множество удари в ръка в областта на тялото и главата на постр.Н. Й., от които удар са причинени телесни увреждания, водещи до причиняване на две „средни” телесни повреди...“; на л.7 от обв.акт, абзац предпоследен - „Обвиняемият К. В. е действал при инцидентно възникнал умисъл по отношение на телесните увреждания, …. обвиняемият К. В. започнал да нанася с дясната си ръка удари по тялото и главата на пострадалия, като постр.Н.Й. видимо е загубил равновесие, тъй като е бил с гръб към обвиняемия и бягайки от последния, не е очаквал удари, и предвид данните за употреба на алкохол, същия е паднал от собствен ръст на земята от придаденото от ударите ускорение.“ и в следващия абзац - „Този извод се подкрепя и от начина по който са причинени травмите, довела до смъртта - няколкократно удряне на пострадалия Н.Й. с ръка в тялото и главата и блъскане на пострадалия Н.Й. на земята.“ Липсва посочена връзка между конкретни действия на подсъдимия и съответното от цитираните в обвинителния акт и констатирани при аутопсията на трупа травматични увреждания: „кръвонасядане по клепачите на двете очи; мозъчен и белодробен оток; пневмоторакс и тотален емфизем вляво, поР. което е била направена и торакоцентеза; кръвонасядане в дясно на меки черепни покривки с наличие на малък епидуларен хематом вдясно; изпълване на дясна половина на сърцето и белодробните съдове с различни по големина червеникави тромби; счупване на ребра в ляво от 2-ро до 12-то и в дясно от 2-ро до 5-то по предна мамиларна линия с кръвонасядане в местата на счупванията.“ Неясен остава механизмът на получаване на счупванията на ребрата - дали е причинено от множеството удари с ръка в областта на тялото и главата или от падане от собствен ръст на земята от придаденото ускорение и това ускорение на ударите ли се дължи или на блъскането. Също така не е ясно соченото като теренна травма счупване на ребрата от лявата и дясната страна едномоментно ли е получено, защото в обясненията на подсъдимия се твърди двукратно падане на пострадалия след всеки от двата последователно нанесени му удара и изобщо не се споменава за негово блъскане. Напълно ненужно в обвинителния акт е правена съпоставка на обясненията на подсъдимия с дадените от него сведения пред полицейски орган в деня на инцидента, както и неправилно са били предоставени същите сведения за ползване от вещото лице, изготвило СМЕ на живо лице, касаеща възможността увреждането в областта на кокалчетата на пръстите да е получено от подсъдимия при нанасяне на удари с дясната ръка към датата на инцидента.

1.2.) Във внесения обвинителия акт, освен че липсва ясно фактическо описание на начина, по който подс.В. е причинил уврежданията на пострадалия ( т.е. липсва яснота за начина на осъществяване на изпълнителното деяние), липсва и яснота относно причинно-следствена връзка между причиняването на наранявания от страна на подсъдимия и настъпилия впоследствие фатален резултат. Включително чрез преразказаната СМЕ, не става ясно кое нараняване или наранявания е породило развилата се тромбоемболия (изпълване на дясна сърдечна половина и съдовете на белия дроб с червени тромби) и със същото/същите ли е причинена черепно-мозъчната травма, а след това и изпадането в кома и поставянето на пострадалия на изкуствена белодробна вентилация(постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота) и има ли връзка с непосредствената причина за смъртта. Не е посочено също кое нараняване и как е довело до появата на левостранния емфизем и пневмоторакс на белият дроб, квалифицирани като една от двете умишлено причинени средни телесни повреди на Н. Й.. В обобщение - отсъства относимостта и връзката на отделните причинени от подсъдимия наранявания към генезата на смъртта. Отделно от това, не е изяснена точната последователност на прогресиращото влошаване на здравето на пострадалия, за да се стигне до развилата се тромбоемболия, която пък е довела до непосредствената причина за смъртта - остра сърдечна недостатъчност. За изясняването на тези въпроси са необходими специални знания и е било наложително назначаването още в досъдебното производство на допълнителна експертиза. Съществуващата непълнота не може да бъде отстранена при избраната диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК в съдебната фаза на производството и сериозно компрометира обективността и обосноваността на положителната преценка на съда за подкрепеността на самопризнанието от събраните в досъдебното производство доказателства.

Страните по делото не следва да бъдат поставяни в положение, в което да е необходимо да анализират и оценяват механично възпроизведените и цитирани в обвинителния акт доказателствени източници и способи на доказване, за да узнаят каква е действителната воля на прокурора по фактите, на които се основава обвинителната теза, за да са в състояние да упражняват ефективно процесуалните си права. Настоящият случай демонстрира точно такава неяснота относно начина на осъществяване на деянието и опити за интерпретации както в самия обвинителен акт, така и пред въззивната инстанция от страна на поверениците за обосноваване несъответствие на наказанието с тежестта на извършеното от подс.В.. 2. Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и на очертаните в ТРОСНК№2/2002г. критерии за пълно, точно и ясно формулиране на обвинението. Като не е изпълнил правомощието си по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, окръжният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт, поР. което е необходимо да бъде отменена първоинстанционната присъда и делото да бъде върнато на БОС за изпълнение на тези правомощия. Допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо от въззивния съд, но остранимо при новото разглеждане на делото. По повод възражението на защитника в пледоарията пред настоящия състав, следва да се отбележи, че нормата на чл.248, ал.3 от НПК не ограничава възможността въззивната инстанция служебно да констатира допуснати в предходната фаза съществени процесуални нарушения и да предприема действия по тяхното отстраняване. Установената в същия текст преклузия за страните, несъответстваща на член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е неприложима за случаите, когато съдът не може да даде съответстващо на посочените съюзни норми тълкуване на НПК, за да обезпечи провеждането на справедлив съдебен процес(Решение от 21.10.2021 г. по Дело C-282/20 на Съда на Европейския съюз).

1. Когато в обстоятелствената част на обвинителния акт не са отразени съществени факти, значими за правилната квалификация на деянието, очевидно не са налице законовите предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие. Наличието на отклонение на съдържанието на обвинителния акт от предписаното в чл. 246, ал. 2 от НПК е препятствие за положителната преценка на съда по чл. 372, ал. 4 от НПК. Обхвата на самопризнанието на подсъдимия по Глава двадесет и седма от НПК се разпростира задължително и изцяло върху фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. В конкретния случай е повдигнато обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие умишлено нанесена телесна повреда, поР. което фактите относно начина на извършване на деянието са основна част от предмета на доказване и признаването им от подсъдимия се нуждае от доказателствената подкрепа, предвидена в чл. 372, ал. 4 от НПК. Непълноценната оценка по чл. 372, ал. 4 от НПК, обосновава извод за наличие на съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. След като е приел за разглеждане обвинителния акт в този му вид, първостепенният съд е следвало сам да изясни съществени моменти относно механизма на причиняване на нараняванията, взаимовръзката между тях, получените увреждания и настъпилия смъртен изход. БОС е положил за това усилия, като опитвайки се да посочи всички действия, изброени в диапозитива на обвинителния акт(нанасяне на удари в областта на лицето с юмрук или длан, и блъскане на пострадалия) е приел факти от значение за съставомерността на деянието, които не са били третирани въобще в обстоятелствената част на обвинителния акт (по т.т.1.1, 1.2 от настоящото изложение) и не са включени във фактологията, обхваната от самопризнанието на подсъдимия.

Квалификацията на деянието като престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК зависи от вида на телесната повреда, която умишлено е причинена от дееца. Умисълът на дееца за причиняване на конкретна телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смъртта, се изяснява от неговите действия, тъй като те обективират отношението му към увреждането и последиците от това увреждане. Когато обективно е причинена по-лека по степен телесна повреда, от която настъпят по-тежки усложнения или смърт, деецът следва да носи отговорност за причиняване на непредпазлива смърт във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено. По отношение на субективната страна в обвинителния акт не е направено разграничение на отношението на подсъдимия към двете различни по медико-биологични признаци средни телесни повреди. Същият подход е възприет и в мотивите на присъдата( черепно-мозъчната травма изобщо не е сред тези две средни телесни повреди), като съдебна аргументация е насочена към възможността подсъдимият да предвиди смъртта на починалия, но липсва обосновка за пряк умисъл към причиняване именно на някоя от посочените средни телесни повреда (чл.348, ал.3, т.2 от НПК). Изложението в обвинителния акт и в мотивите към обжалваната присъда, дори и след допълнително внесената фактология, не позволява да се установи и какви точно последици са били обхванати от умисъла на подсъдимия. Посочените по т.1.1 и 1.2. пропуски, неясноти и противоречия в обвинителния акт се отнасят към предмета на доказване по чл.102 от НПК и налагат извод за отсъстваща обоснованост на направеното самопризнание, съответно на критерии, пояснени в ТРОСНК №1/2009г.

Предвид изложеното, БАС приема, че е налице хипотезата на чл. 335, ал. 2 от НПК, поР. което обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото да бъде върнато на БОС за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание, като при новото разглеждане се извърши обективна преценка дали обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК по начин, че да очертае рамките, в които следва да се развие съдебното производство по делото.

ПоР. наличието на констатираното основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане, настоящият състав на въззивната инстанция не дължи произнасяне по наведените оплаквания и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, Бургаският апелативен съд