Решение № 2535 от 27.5.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 304/2026 г.

Образувано е по жалбата на А. Г. Ш. срещу Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ЗДОИ-6-001/17.02.2026 г. на гл. специалист „ОМП“, бедствия и аварии в дирекция „ПО“ в Община Пазарджик (оправомощен със Заповед № 54-1/12.01.2024 г. на кмета на Община Пазарджик), в частта, с която е отказано предоставяне на информация. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на постановения частичен отказ, с оглед обстоятелството, че исканата информация е свързана с разходването на публични средства, които се изплащат от бюджета на общината. Поддържа се, че актът в оспорената му част е немотивиран, като бланкетно е прието, че се засяга правото на защита на личните данни. Иска съдът да отмени решението в обжалваната му част и да задължи административния орган да предостави исканата информация относно трудовото възнаграждение на директора на ОП „Чистота“. Ответникът - Главен специалист ОМП, бедствия и аварии в Дирекция ПО в Община Пазарджик – А. Д. в писмено становище оспорва жалбата като недопустима, респективно неоснователна, и моли същата да бъде оставена без разглеждане, алтернативно – отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд – Пазарджик, от фактическа страна намира за установено следното: Производството е образувано по Искане за предоставяне на достъп до обществена информация вх.№ ЗДОИ-6/03.02.2026 г., подадено от А. Г. Ш. – общински съветник в Общински съвет – Пазарджик, с което е поискано от кмета на община Пазарджик да бъде предоставена информация относно размерът на месечната и брутна работна заплата на Я. М. - директор на ОП „Чистота“, изплащана от бюджета на Община Пазарджик, както и на какво правно основание е назначена (трудов договор, заповед на кмет, проведен конкурс) включително и срок на правоотношението, ако е срочно; ползва ли служебна или наета квартира в гр. Пазарджик във връзка със заеманата длъжност и ако да, кой поема разходите за това и в какъв месечен размер; в случай, че не ползва квартира – осъществява ли ежедневно пътуване по маршрут Хасково-Пазарджик-Пазарджик-Хасково, във връзка със служебните си задължения, за чия сметка са разходите и ако са за сметка на община Пазарджик или на общинското предприятие – в какъв месечен размер и на какво правно основание ги получава. С обжалваното решение е предоставен частичен достъп до исканата информацията, с мотива, че липсата на създавана и съхранява информация представлява пречка за предоставянето й в цялост, както и поради спазване на основните принципи при осъществяване правото на достъп във връзка с чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ. По отношение на исканата информация, касаеща размерът на брутното и нетното трудово възнаграждение на директора на ОП „Чистота“, е посочено, че същата съдържа лични данни на конкретно физическо лице, поради което предоставянето ѝ би засегнало правото му на защита на личните данни, при липса на изрично съгласие за разкриването им. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, „обществена информация“, по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Обществената информация е: официална - която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ), служебна - информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). Задължените да предоставят обществена информация субекти са посочени в чл. 3 ЗДОИ, а субектите на правото на достъп до информация в чл. 4 от същия закон. В процесния случай кметът на община Пазарджик е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ за предоставяне на обществена информация, в тази връзка с нарочна заповед на кмета на общината са оправомощени две лица от състава на общината, единият от които издателят на атакуваното решение. Общинското предприятие, каквото е ОП „Чистота“, се явява специфичен правен субект, носещ белезите на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. а от ДР на ЗДОИ, вр. с чл. 53, т. 2, вр. с чл. 52, вр. с чл. 51, ал. 2 от Закона за общинската собственост /в този смисъл Решение № 15ЗЗ/2013 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2012 г./. Това е така, тъй като предприятието осъществява стопанска дейност на общината и е създадено на основание чл. 52 от ЗОС с цел предоставяне на услуги по управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Община Пазарджик, а съгласно чл. 52, ал. 5 от ЗОС, директорът на общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджет. Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗОС, директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския съвет. Ето защо информацията относно трудовото възнаграждение на директора на ОП „Чистота“, изплащано от общинския бюджет, представлява обществена информация, съхранявана от кмета на Община Пазарджик в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Според определението на чл. 11 ЗДОИ по своя характер тя е служебна. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като може да бъде ограничен само при изброените в ал. 2 хипотези или в случаите по чл. 37, ал. 1, т. 2 и 3 ЗДОИ. Основателно в случая е твърдението на жалбоподателя, че процесното решение не отговаря на изискването за форма съгласно чл. 38 ЗДОИ, според който трябва да бъдат посочени фактическите и правни основания за отказа. Решението на практика не съдържа конкретизация коя от изрично посочените хипотези за постановяване на отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ има предвид издателят на акта. Напротив, налице са твърде общо изложени мотиви, от които не става ясно какво точно е имал предвид органът, за да постанови отказа си. В тази насока следва да се посочи, че съобразно чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, основание за отказ от достъп до обществена информация е налице когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. В случая от съдържанието на решението, в частта, с която е отказано предоставянето на достъп до информация, не може еднозначно да се направи извод към коя от посочените правни хипотези издателят на акта отнася постановения отказ. От друга страна, в решението си гл. специалист „ОМП“, бедствия и аварии в дирекция „ПО“ в Община Пазарджик – А. Д. се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗДОИ, според която законът не се прилага за достъпа до лични данни, без да са изложени конкретни съображения. В случая заявителят е поискал достъп до информация, касаеща разходването на публични средства, тъй като възнаграждението на директора на ОП се изплаща от общинския бюджет, поради което искането не е насочено към предоставяне на лични данни. Тази информация би дала възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно правомерното разходване на публични средства, което е свързано с обществената оценка за това дали администрацията действа добросъвестно и справедливо. След като при издаване на частичния отказ органът е приел, че в исканата информация са налице лични данни и се е позовал на чл. 2, ал. 5 ЗДОИ, то е следвало да проведе процедурата по чл. 31 ЗДОИ като иска съгласие от третите лица, за които се отнася обществената информация, за нейното предоставяне, съответно при изразено несъгласие, извършване на преценка на обстоятелствата по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. В процесното решение не е посочено нито чии интереси са засегнати от евентуалния достъп до информация, нито дали органът е спазил процедурата по чл. 31 ЗДОИ и какъв е бил изходът от същата, като от представената административна преписка, липсват данни за изискано изрично писмено съгласие от което и да било трето лице. Нещо повече, трудовото възнаграждение не попада в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. „Лични данни“ е понятие по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). Съгласно тази норма всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. С данните за полученото възнаграждение, което е обективно съществуващ факт, произтичащ от надлежно утвърдени правила и норми, не може да бъде идентифицирано дадено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният отказ на административния орган е незаконосъобразен поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби на Закона за достъп до обществена информация. Предмет на заявлението, по което е постановен обжалваният отказ, е информация с различен характер, достъпът до която е обусловен от наличието на съответните правнорелевантни обстоятелства, посочени по-горе в изложението. В тази връзка административният орган е следвало да се произнесе мотивирано по всеки един от пунктовете на заявлението, като посочи фактическите и правни основания за отказа/съответно за предоставяне на част от поисканата информация. Липсата на мотивиране от административния орган по какви критерии и на какво основание е отказал достъп на заявителя до исканата обществена информация препятства възможността съдът да упражни ефективен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт и е основание за неговата отмяна, като на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде изпратена на органа за произнасяне по подаденото заявление. Съгласно чл. 174 от АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение. При този изход на спора разноски в полза на жалбоподателя се следват, но с оглед липсата на заявена претенция, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик,