Решение № 68 от 25.9.2026 г. на Районен съд - Троян по дело № 186/2026 г.

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН С наказателно постановление № 80-00-36 от 15.05.2026 г., издадено от •••• –Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ (ДНПЦБ) гр. Габрово, на И. Г. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 51.13 евро (50.00 лева) за нарушение по чл. 21, т. 16, пр. 2 от Закона за защитените територии във вр. т. 14, пр. 3 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т. 16 ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016 – 2025 г. Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от И. Г. В., като с жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, недоказаност на нарушението и доводи, че случаят е маловажен. Жалбоподателят И. Г. В., р. пр., не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. Въззиваемият Директор на ДНПЦБ гр.Габрово, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. От страна на АНО са ангажирани доказателства. За Районна прокуратура гр. Ловеч не се явява представител в с.з. От прокуратурата не е взето становище по жалбата. От приложените към делото и приети писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Ц. Ц. и В. А. Б., от данните на приобщените веществени доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 27.09.2025 г. служители на ДНПЦБ-Габрово – свидетелите Р. Ц. Ц. и В. А. Б., осъществявали контрол на територията на НПЦБ, Парков участък - Троян, охранителен участък „Стенето“, по маршрут м. Беклемето - хижа „Дерменка“. Около 14.10 часа двамата служители се намирали до хижа „Дерменка“ и констатирали, че извън паркинга за свободно паркиране на МПС до хижата бил паркиран лек автомобил марка •••• модел ••• с •••. Свид. Ц. съставил КП, в който описал къде е установен автомобилът, паркиран извън зоните за свободно паркиране около хижа „Дерменка“, като точното място било установено посредством служебен джипиес и изготвени два броя фотноснимки със служебен фотоапарат. До автомобила нямало лица и до приключване на проверката не се появил собственикът/ползвателят на превозното средство. По регистрационния номер на лек автомобил марка •••• модел ••• с ••• било установено, че същият е собственост на жалб. И. Г. В.. За посоченото МПС нямало издадено съгласувателно писмо за премИ.ване през участъка м. Беклемето - хижа „Дерменка“ за 27.09.2025 г. На И. Г. В. била изпратена покана за съставяне на АУАН изх. № 94 00 - 307/29.10.2025 г., връчена й чрез известие за доставяне. Жалб. В. подала писмени обяснения до ДНПЦБ-Габрово във връзка с изпратената й покана, в които посочила, че не може да се яви на посочената дата, като изложила обстоятелства, които поискала да бъдат взети предвид при съставяне на АУАН. На 18.11.2025 г. свид. Р. Ц. Ц. съставил на И. Г. В. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 0226048 за нарушение по чл. 21, т.16, пр. 2 от Закона за защитените територии във вр. т. 14 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т. 16 ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016 – 2025 г., за това, ч е на 27.09.2025 г. в 14.10 часа на територията на НПЦБ, зона Инфраструктурна, ПУ-Троян, ОУ Стенето, землище с. Черни Осъм, общ. Троян, обл. Ловеч, на място с посочени джипиес коордИ.ти, е паркирала МПС - лек автомобил марка •••• модел ••• с ••• , в нарушение на забраната за паркиране на МПС извън паркингите със свободен достъп на територията на НПЦБ, без писмено съгласуване от ДНПЦБ. АУАН е съставен в отсъствие на И. Г. В., в качеството й на нарушител, като й бил връчен лично на 22.01.2026 годИ.. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН В. депозирала писмено възражение срещу АУАН, в което изложила, че действително на 27.09.2025 г. тя посетила територията на парка като турист, като се придвижила със собствения си лек автомобил, който пакирала на място, където нямало знаци, забраняващи това или указващи, че мястото не е разрешено за паркиране. Посочила, че на същото място вече имало паркирано друго превозно средство, което създало у нея убеждение, че мястото се използва обичайно за паркиране и престой. На 15.05.2026 г. •••• - Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ гр. Габрово, е издал атакуваното наказателно постановление. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. По приложението на процесуалния закон: Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № РД-552 от 01.08.2023 годИ. на Министъра на околната среда и водите, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка със Заповед № РД-559 от 01.08.2023 годИ. на Министъра на околната среда и водите, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Атакуваното наказателно постановление е издадено в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като и АУАН, и НП съдържат изискуемите по закон реквизити. След извършената проверка за законосъобразност съдът счита, че в хода на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да обосновават отмяна на наказателното постановление. Настоящият състав счита за неоснователни направените възражения от жалбоподателя относно допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в неправилно посочване на мястото на твърдяното нарушение. Мястото на нарушението е конкретизирано с посочване на джипиес коордИ.ти и е уточнено, че се намира на територията на НПЦБ, зона Инфраструктурна, ПУ-Троян, ОУ Стенето, землище с. Черни Осъм, общ. Троян, обл. Ловеч. По приложението на материалния административен закон: Настоящият състав счита, че нарушението по чл. 21, т. 16, пр. 2 от Закона за защитените територии, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на И. Г. В., е осъществено от санкционираното лице и е доказано със събраните доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 16, пр. 2 от Закона за защитените територии, в националните паркове се забраняват дейности, определени с плана за управление. Съгласно Плана за управление 2016-2025 г. на НПЦБ, приет с Решение на МС № 195/24.03.2016 г., в сила от 05.04.2016 г., в т.14 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21, т.16 ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“, е регламентирано, че се забранява движение, престой и паркиране на МПС (вкл. ATV и UTV от всички класове) извън определените и обозначени за тази цел пътища и паркинги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3., без писмено съгласуване по реда на § 7 от ПЗР на ЗЗТ; Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЗТ , собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Съгласно чл. 11 от ЗЗТ, собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. По делото е установено и не се оспорва от жалбоподателката, че същата е собственик на лек автомобил марка •••• модел ••• с •••, който тя е паркирала в близост до хижа „Дерменка“ на 27.09.2025 г., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ. Потвърждават се от приобщените фотоснимки твърденията на жалб. В., че тя е паркирала на място, където е имало паркиран друг лек автомобил. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че на мястото, където тя е паркирала, не е имало знак, забраняващ това или такъв, който да указва, че не следва да се паркира там. НПЦБ, където е осъществено нарушението, е защитена територия по см. на чл.4 , ал.1 от ЗЗТ и всички дейности, които могат да се извършват, се подчиняват на разрешителен или съгласувателен режим. Безспорно установено е обстоятелството, че до хижа „Дерменка“ , където е бил паркиран автомобила на жалбоподателката, единственият път за движение на МПС е от местн. „Беклемето“, където има поставена табела, указваща забраната за движение на МПС. Посочената забрана се дерогира единствено чрез писмено съгласуване, каквото липсва в настоящия случай. С оглед на което и съгласно разпоредбата на т.14 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21, т.16 ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“, забраната за паркиране на МПС е за всички места извън определените и обозначени за тази цел паркинги. С оглед на което на мястото, където е бил установен паркиран автомобилът на жалбоподателката, не е имало знаци или табели, които да указват тази забрана. Мястото на нарушението –землище с. Черни Осъм, общ. Троян, обл. Ловеч, е доказано чрез индивидуализирането му с джипиес коордИ.ти и приложената към материалите по АНП скица. От показанията на разпитаните свидетели Ц. и Б., които са очевидци на извършеното нарушение, се установява, че те констатират наличието на автомобила на мястото в близост до х.“Дерменка“. Именно по рег.номера на превозното средство е установено, че същото е собственост на жалбоподателя. Съдът счита, че извършеното нарушение е доказано, като показанията на двамата свидетели кредитира като съответстващи както помежду си, така и със събраните писмени доказателства и доказателствени средстваконстативен протокол, скица на мястото по джипиес коордИ.ти, фотоснимки. Съдът намира, че АНО правилно е приел, че се касае за маловажен случай на посоченото административно нарушение, но неправилно е наложил наказание глоба в предвидения максимален размер 100.00 лв.( на основание чл. 81, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗЗТ). Директорът на ДНПЦБ-Габрово, като е отчел липса на предходни нарушения и на отегчаващи отговорността обстоятелства, е приел, че се касае за маловажно нарушение, но е счел, че същото е с повисока степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с други маловажни нарушения на режима на защитената територия, поради което е наложил наказание в максимално предвидения размер. Съдът намира извода на АНО за неправилен и необоснован. Директорът на ДНПЦБ-Габрово бланкетно е посочил, че конкретното нарушение се отличава с по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, но не е посочил обстоятелствата, въз основа на които е мотивирал това свое становище. В случая се касае за нарушение, извършено от лице, което е турист, което няма други извършени нарушения. Не са установени отегчаващи отговорността обстоятелства, които да характеризират И. В. като личност с висока степен на обществена опасност. Като смегчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме факта, че жалб. В. е паркирала автомобила си на място, където вече е имало паркиран друг автомобил, с което се доказва възражението й ( направено и пред АНО), че у нея е било формирано убеждение, че мястото се използва обичайно като паркинг в близост до хижата. Съгласно чл. 28 ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Посочените по-горе обстоятелства са били известни преди съставяне на АУАН и НП, но не са били взети предвид от административнонаказващия орган. От изложеното се установява, че в случая не се касае за деяние и за нарушител с висока степен на обществена опасност и АНО е следвало да предупреди жалбоподателката В. писмено или устно, че при повторно извършване на нарушението ще й бъде наложена санкция. В нарушение на процесуалните правила, без да бъдат съобразени горепосочените обстоятелства, наказващият орган, който необосновано е приел, че се касае за маловажен случай на деяние с по-висока степен на обществена опасност на конкретното нарушение и на дееца, е издал на практика един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено, като на осн. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН следва да бъде предупреден нарушителят И. Г. В., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Жалбоподателят И. Г. В. не претендира присъждане на разноски. На основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН, съдът