Решение № 83 от 1.3.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 685/2023 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С решение №37 от 17.03.2023 г., постановено по т.д.№9/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, са отхвърлени ИСКОВЕТЕ, предявени от Н. И. П., ЕГН ••••••••••, от гр. П., ул., , ’Б.”, № ••, ет. •, ап. ••, в качеството й на процесуален субституент на осн. чл.26, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 382, ал.3 КЗ против „К. Ж. (C. A.) АД, вписано в регистъра на П. т. с. с № •••••••••, със седалище РФ, гр.П., бул. "О." •, действащо на територията на РБ чрез „К. Ж.- К. Б.“, вписан в ТРРЮЛНЦ с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., ••••, ул. „Х. Б.”, № •••, за осъждане на ответника да заплати на съищеца „У. К. Ф.“ ЕАД - гр. С., застрахователно обезщетение в размер на 29 168, 53 лв. по застраховка „К. п. П.“, пакет • •••••••, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за потребителски кредит № ••••••• от •••••••• г., сключен между „У. К. Ф.” ЕАД и И. Д. П., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска - 17.01.22 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 680.60 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 26.10.2021 г. до 17.01.2022 г. (датата на завеждане на иска). Със същото решение е осъдена ищцата Н. И. П., ЕГН ••••••••••, от гр. П., ул. „’Б.”, № ••, ет. •, ап. ••, да заплати на ответника „К. Ж.” (C. A.) АД, вписано в регистъра на П. т. с. с № •••••••••, със седалище РФ, гр.П., бул. "О." •, действащо на територията на РБ, чрез „К. Ж.-К. Б.“, вписан в ТРРЮЛНЦ с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., ••••, ул. „Х. Б.”, № •••, разноските по делото в размер на 4 530, 95 лв. Горното решение е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство Н. И. П., която е подала въззивната си жалба чрез адв. В. К. като неин пълномощник.В жалбата е изложено становището, че решението на ОС- Пазарджик е неправилно поради необоснованост, както и поради нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.В тази връзка жалбоподателката поддържа довода, че първоинстанционният съд е разгледал преклудирано възражение на ответника и това изцяло е обусловило изхода на делото.Посочено е, че както в досъдебната процедура, така и в отговора на исковата молба ответникът се е защитавал срещу иска с възражението за изключен риск поради наличие на съзнателно необявени от застрахования сърдечно-съдови заболявания, сърдечна и дихателна недостатъчност /ОСДН/, хипертонична сърдечна болест /ХСБ/, хронична исхемична болест на сърцето /ХИБС/ и ляв преден хемиблок /ЛПХБ/.И след като от приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза категорично се установило, че застрахования не е страдал от такива заболявания, ответникът за първи път в писмената си защита, както твърди жалбоподателката, се е позовал на възражение за премълчано заболяване “хроничен алкохолизъм”, а съдът в решението си е приел това възражение за непреклудирано по съображения, че до разпита на вещите лица в открито заседание, проведено на 10.01.2023 г., това заболяване било неизвестно на ответника и го е уважил, без да даде възможност на другата страна да се защити.В контекста на изложеното, жалбоподателката твърди, че заболяването “хроничен етилизъм” е било известно на ответника, защото към отговора на исковата молба именно той е приложил епикриза от ••••••••• г., издадена от МБАЛ-П., в която е вписана диагноза “хроничен етилизъм” /алкохолизъм/.Жалбоподателката поддържа още и аргумента, че според задължителната практика на ВКС, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения основани на съществуващи и известни нему факти, като посочва и конкретни решения на ВКС в този аспект, а също се позовава и на т.4 от ТР №1/09.12.2021 г. На ОСГТК на ВКС. На база гореизложеното, жалбоподателката Н. П. счита, че като е отхвърлил иска на основание ненаправено възражение, вместо да го уважи поради недоказаност на направените защитни възражения, първоинстанционният съд грубо е нарушил процесуалните правила.Смята, че допуснатия процесуален порок следва да бъде поправен при разглеждане на делото в настоящата инстанция, както и че в надлежните предметни рамки на спора, с оглед разпределението на доказателствената тежест и събраните доказателства, предявения иск е доказан по основание и размер. В жалбата се поддържа и довода, че дори и възражението за алкохолна болест да е било въведено надлежно от ответника и да е подлежало на разглеждане, то по същество това възражение е неоснователно, а обжалваното решение е неправилно и заради това, че същото възражение е прието за основателно.Според жалбоподателката, ответникът не е доказал нито един от елементите на твърдяния от него фактически състав на изключен риск по смисъла на чл.12 от ОУ, а именно-застрахованият да е страдал от “хроничен алкохолизъм” 2 години преди сключване на застраховката; това заболяване да съставлява обстоятелство от съществено значение за риска по см. на чл.362, ал.2 от ТЗ; това обстоятелство да е съзнателно укрито от застрахования при попълване на медицинския въпросник по чл.362 от КЗ и същото заболяване да е в причинно-следствена връзка с основното заболяване, довело до смъртта на застрахования.По-подробни доводи и обстоятелства в тази насока са изложени в жалбата.В същата се поддържа и довода за нищожност на клаузите на чл.12, т.1 и 2 от ОУ като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП и е изложена конкретна обосновка на този довод. В обобщение, въз основа на изложените във въззивната жалба съображения, жалбоподателката Н. П. моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения от нея иск, като й се присъдят и разноските за двете инстанции. В законния срок е подаден писмен отговор на жалбата от въззиваемия “К. Ж.”АД, регистрирано в П. т. с., РФ под номер ••• ••• •••, действащо чрез Клона си в РБ “К. Ж., К. Б.”КЧТ, регистриран в ТР към А•, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.”Х. Б.”№ ••, вх. •, ет. •-•.В същия отговор, подаден чрез пълномощника адв. В. Р., е взето становище, че въззивната жалба е допустима, но е неоснователна по същество.Счита за неоснователен аргумента на жалбоподателката, че е преклудирано и че неправилно е разгледано от първоинстанционния съд възражението на ответника за изключен риск, базирано на заболяването “алкохолизъм”.В тази връзка въззиваемият моли да се вземе предвид, че с отговора на исковата молба е наведено твърдение, че отказът на К. за изплащане на застрахователно обезщетение е базиран на разпоредби в Общите условия и по-конкретно разпоредбите на т.12.1 и т.12.2, а именно в т.12.1 са посочени някои от заболяванията/състоянията, които застрахователят не покрива, в случай, че застрахователното събитие е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, за което застрахованият е получил медицинско консултиране и лечение.Твърди, че едно от тези заболявания е именно алкохолизма и злоупотребата с алкохол, а от приетата по делото експертиза по категоричен начин се е установило, че г-н П. е бил лекуван нееднократно за негова алкохолна зависимост-болест, която е в причинно-следствена връзка с острия панкреатит, довел до неговата смърт /според въззиваемия/.Поддържа и довода, че застрахованият е имал възможност да декларира, че страда от подобен род заболяване /алкохолизъм/ и че прилага лечение за него, като в попълнената от него собственоръчно декларация в последното поле отбележи това обстоятелство, но същият не е сторил това.В отговора са оспорени като неоснователни и твърденията на жалбоподателката за недоказаност на факта, че г-н П. е страдал от “алкохолизъм” и е бил лекуван за това заболяване.Конкретни контрааргументи в тази насока са изложени в същия отговор.Според въззиваемия са неоснователни и твърденията на жалбоподателката относно липсата на укрИ.е от страна на застрахования на факти и обстоятелства, които са оказали съществено значение за възникване на застрахователно събитие.Оспорено е и твърдението във въззивната жалба за неравноправност на клауза от застрахователния договор, като са изложени и подробни аргументи за обосноваване на това оспорване.И въз основа на всички изложени в отговора доводи въззиваемият моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Моли още да му се присъдят сторените в процеса разноски.Заявява също така, че ако процесуалният представител на насрещната страна претендира адвокатско възнаграждение по-голямо от предвидения минимален размер, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то да се вземе предвид възражението на дружеството- ответник по чл.78, ал.5 ГПК. От дружеството “У. К. Ф.”ЕАД, участващо като страна /съищец/ в настоящото исково производство на основание чл.26, ал.4 от ГПК, не е подаден в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не е взето становище по същата. От дружеството “Е•• М.”ЕООД-гр.С. с ЕИК •••••••••, конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца и съищеца, също не е подаден отговор на въззивната жалба в законния срок и не е взето становище по същата. Пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания от страните. Пловдивският апелативен съд, като се запозна с акта, предмет на обжалване, както и с наведените от жалбоподателката оплаквания, а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна по делото, имаща правен интерес да обжалва първоинстанционното решение с оглед постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259, ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК, Пловдивският апелативен съд намира, че същото решение е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата от закона писмена форма, решението е подписано, волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му. Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира, че решението е процесуално допустимо и в частност-че първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иска, с който е сезиран и който иск също е допустим. По въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение, преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното: По т.д.№9/2022 г. по описа на ОС-Пазарджик ищцата Н. И. П. е предявила осъдителни искове против “К. Ж. (С. A.)” АД, със седалище- П., бул.”О.” •, действащо на територията на РБ чрез: К. Ж. -К. Б., вписан в ТР с ЕИК ••••••••• и със седалище в гр.С., като е поискала ответникът да бъде осъден да заплати на основание чл.382, ал.1 КЗ във вр. с чл.134, ал.1 от ЗЗД на “У. К. Ф.”ЕАД сумата от 29 168, 53 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка “К. п. П.” пакет • №•••••••, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за потребителски кредит №••••••• от •••••••• г., сключен между “У. К. Ф.”ЕАД и И. Д. П., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, както да заплати на същото дружество и сумата от 680, 60 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ за периода от 26.10.2021 г. до 17.01.2022 г.-датата на завеждане на иска.Ищцата е поискала и да й бъдат присъдени разноските по делото. В исковата молба ищцата Н. П. е направила и искане на основание чл.26, ал.4 от ГПК да бъде конституирано като съищец дружеството “У. К. Ф.”ЕАД с ЕИК •••••••••, гр.С., ул.”Г.”№••.С определение №32 от 08.02.2022 г., постановено по първоинстанционното дело, това искане е уважено и посоченото дружество е конституирано като съищец в настоящото исково производство на основание горната разпоредба от ГПК. Предявените искове се базират на следните основни твърдения: Ищцата твърди, че е майка и наследник по закон на И. Д. П., починал на ••••••••• г. в хирургичното отделение на “МБАЛ-П.”АД на 41 годишна възраст.Твърди, че в издадената епикриза като основна диагноза, при която неуспешно е лекуван пациента, е посочен “остър панкреатит”.Твърди още, че приживе наследодателят й И. П. и “У. К. Ф.”ЕАД, с посредничеството на “У. Б.”АД-Офис гр.П., са сключили договор за потребителски паричен кредит №•••••••/•••••••• г., по който е усвоена сума в размер на 32 000 лв., платима съгласно погасителен план с краен срок-14.11.2029 г. Наред с горното се твърди от ищцата, че за обезпечаване финансовия риск по кредита, “У. К. Ф.”ЕАД на основание чл.282 КЗ и при общи условия е застраховал в своя полза неимуществени блага на кредитополучателя в К. Ж.- К. Б. и К. О. з.-К. Б., като видно от издадения сертификат за застраховка “К. п. П.” пакет • №••••••• /заедно с общите условия инкорпорирани в договора за кредит/ е договорено застраховката да покрива риска “смърт” настъпила в резултат на злополука или заболяване, при срок на застраховката равен на срока на кредита или до 14.11.2029 г. Твърди се, че тъй като към датата на застрахователното събитие - •••••••••г., по кредита е налична непогасената част общо в размер на 29 168, 53 лв., в.т.ч. главница и лихви, ищцата уведомила кредитора, който обаче не предявил застрахователна претенция срещу застрахователя. На 08.09.2021г. ищцата уведомила застрахователя за настъпилото застрахователното събитие с искане К. Ж.-К. Б. да заплати на “У. К. Ф.”ЕАД посочената сума, представляваща баланс по кредита, но с писмо изх. №••••/•••••••• г. К. Ж.-К. Б. /приподписано и от съзастрахователя К. О. з.- К. Б./ отказал плащане на застрахователно обезщетение с мотив, че според медицинските документи смъртта на застрахования е в пряка връзка с хронични сърдечно-съдови заболявания, от които застрахования е страдал преди сключването на застраховката-хипотеза, която съгласно ОУ представлявала изрично изключен риск. Според ищцата, застрахователят неоснователно е отказал плащане, защото застрахования не е страдал от хронични сърдечносъдови заболявания и не такива заболявания и/или техни усложнения са довели до настъпилата смърт.Създадената медицинска документация в лечебното заведение съдържала колебания и противоречия и не изяснявала действителната причина за смъртта.Твърди, че застрахователното събитие е непосредствено причинено от динамично и драматично протекло остро заболяване на коремен орган (остър холецистит или по-вероятно остър панкреатит), което за 3 дни е отнело живота на здрав млад човек и с което лекарския екип в хирургично отделение на „МБАЛ П.” ЕАД не е успял да се справи и като диагностика, и като лечение.Затова ищцата смята, че е налице покрит, а не изрично изключен риск и застрахователя дължи реално изпълнение на задължението си да заплати уговореното застрахователно обезщетение. Ищцата твърди още, че встъпвайки в задълженията по кредита, е встъпила и в правата на застрахования, като по силата на чл.382, ал.1 от КЗ е легитимирана от свое име да упражни правото на кредитора да получи от застрахователя дължимото се застрахователно обезщетение, щом самия кредитор бездейства и не предявява застрахователна претенция.Приема с оглед чл. 108 от КЗ, че от датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение ответника е в забава, като за периода от 26.10.2021г. до 17.01.2020г. /датата на завеждане на иска/ на основание чл.86 ЗЗД дължи обезщетение за забавено плащане в размер на 680, 60 лв. В законния срок е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника “К. Ж.”АД, регистрирано в П. т. с., РФ под №••• ••• •••, действащо чрез Клона си в РБ “К. Ж., К. Б.”КЧТ, регистриран в ТР към А•, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.”Х. Б.”№ ••, вх. •, ет. •-•.В същия отговор, подаден чрез пълномощника адв. В. Р., ответникът е изложил становището си, че счита предявените искове за процесуално допустими, но по същество-за неоснователни. В отговора си ответникът е заявил изрично, че не оспорва обстоятелството, че Клона е издал индивидуален застрахователен Сертификат по застраховка „К. п. П.”, пакет • №••••••• на кредитополучателите по потребителски кредити, като в покритието по застраховката е включен и И. Д. П. в качеството му на кредитополучател.Посочил е още, че дружеството е уведомено на 08.09.2021 г. За настъпилото събитие, като от страна на ищцата е отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с включването на нейния син в покритията по застраховката, като случаят е разгледан от експерти на К., които са решили, че в конкретния случай се касае за събитие, което представлява изключен риск по Застраховката и претенцията следва да бъде отказана на това основание. Ответникът е изложил в отговора си и твърдението, че съгласно приложимите по Застраховката Общи условия /ОУ/ отговорността на застрахователя по отношение на риска “Смърт” се изключва в случай, че: т.12.1-при приемане на застраховането или при възникване на събитието са представени неверни или неистински доказателства или документи, както и ако застрахователното събитие е в резултат или в причинно-следствена връзка с всяко заболяване, страдание или физическо състояние, свързано с тях, както и усложнения и рецидивите им, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2 годишен период преди влизането в сила на застраховката.А според т.12.2 от ОУ, както ответникът твърди, ”ако при попълване на “Медицински въпросник” кандидатът за застраховане е декларирал обстоятелство, за което застрахователите са поставили въпрос, застрахователите могат да откажат извършването на застрахователно плащане, ако настъпилото застрахователно събитие (”смърт”) е в резултат или в пряка връзка с декларираното от застрахования обстоятелство. В отговора си ответникът твърди още, че от приложената медицинска документация е видно, че г-н П. е страдал от хронични сърдечно-съдови заболявания, датиращи много преди началото на застраховката /март 2019/ и е бил редовно лекуван от това/тези заболявания.В тази връзка, според ответника, може да се направи обосновано заключение, че посочената основна причина за настъпилата смърт “Остра сърдечна и дихателна недостатъчност”, ”Хипертонична сърдечна болест”, ”Хронична исхемична болест на сърцето” и “ЛПХБ” /съгласно съобщение за смърт №••• от ••••••••• год./ се намират в пряка причинно-следствена връзка с негови предходни сърдечни заболявания, за които г-н П. е получавал редовно медицинска грижа и наблюдение.Твърди, че от представените по случая медицински документи се установява по безспорен начин, че при включването на лицето в покритието по застраховката същото е попълнило собственоръчно “медицински въпросник за приемане на застраховане”, съгласно който г-н П. не е декларирал наличие на здравословен проблем, свързан със сърдечно-съдово заболяване, въпреки че застрахователят изрично е изброил част от заболяванията, за които не носи риска, в случай, че за това заболяване е провеждано лечение, приемани са медикаменти, като тези заболявания изрично са изброени поименно в цитирания “Медицински въпросник за приемане на застраховане”, едни от които са именно “артериална хипертония” и сърдечна недостатъчност”. На база така изложените твърдения ответникът е заявил, че с оглед разпоредбата на чл.363, ал.4 от КЗ, Клона е имал основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият не е декларирал съществени обстоятелства, касаещи негови предходни здравословни проблеми и имащи съществено значение от гледна точка на оценката на риска, като именно тези факти и обстоятелства са оказали съществено въздействие за настъпване на събитието. Предвид горните аргументи, ответникът е поискал в отговора си да бъде отхвърлена изцяло заявената от ищцата осъдителна претенция. В допълнителната искова молба ищцата заявява, че поначало здравословното състояние на И. П. е било добро и напълно съответстващо на възрастта му и той не е страдал от хронични сърдечно-съдови заболявания, които съзнателно да е скрил при сключване на застраховката.Поддържа още, че със сигурност смъртта на И. П. не е настъпила като усложнение от хронични сърдечно-съдови заболявания, както твърди ответн•••/•••••••••••/••••••••• г., представен с отговора на ИМ, като твърди, че същия е с невярно съдържание относно вписаните в т.10- 1-а болести /състояния/ посочени като непосредствени причини за настъпването на смъртта, а именно: ОСН, ОДН, Остър панкреатит, ХСБ, Стенокардия, ХИБС и ЛПХБ.Счита, че по чисто човешка презумпция е неправдоподобно посочените от д-р Ф. Р. Ф. седем болести взети заедно да съставляват непосредствена причина за смъртта. В отговора на допълнителната искова молба ответникът е оспорил твърдението на ищцата, че И. П. не е страдал от хронични заболявания преди датата на смъртта му, заявявайки, че още с отговора на ИМ е навел свои твърдения в обратна посока.В този контекст ответникът отново е изложил твърдението, че П. е страдал от сериозни сърдечно-съдови заболявания още преди включването му в покритието по застраховката.Посочил е още, че самата ищца, който е майка на починалия И. П., е декларирала в уведомлението до К., че причината за смъртта на сина й е “получен инфаркт на ••••••••• г.”, а доколкото според становището й в Д•• причината за смъртта на сина й е неясна, то тя е следвало съгласно чл.98 от Закона за здравето да даде разрешение за извършване на аутопсия на тялото на сина й, но това ищцата не направила в разрез с разпоредбите на Закона и това възпрепятствало установяването с голяма точност на причината за смъртта на сина й.Според ответника, доколкото този пропуск може да се отнесе само и единствено до конкретните действия на ищцата, то К. не следва и не може да носи отговорност за действия, които са били извън регламентираното в закона.По отношение на заявеното в допълнителната ИМ оспорване на съобщението за смърт, ответникът е заявил в допълнителния си отговор, че то е неоснователно, тъй като посоченото съобщение е официален документ и съдържащото се в него, констатирано непосредствено от длъжностно лице в служебните му правомощия, следва да се ползва с безспорна доказателствена сила в съда. По първоинстанционното производство съищецът “У. К. Ф.”ЕАД, участващ в това му качество на основание чл.26, ал.4 от ГПК, е депозирал молба от 18.10.2022 г. /наименована “придружително писмо”/, с която е представил договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.08.2022 г., ведно с приложение №1 към него, сключен между същото дружество като цедент и дружеството “Е•• М.”ЕООД-гр.С. с ЕИК ••••••••• като цесионер, заявявайки в тази връзка, че вземанията по процесния договор за потребителски кредит №••••••• са прехвърлени на последното дружество.На база тези твърдения съищецът е заявил, че няма правен интерес от участие в производството и е поискал да бъде прекратено делото спрямо него.С определение №526 от 19.10.2022 г. това искане на “У. К. Ф.”ЕАД е оставено без уважение, след което от същото дружество е подадена молба от 01.11.2022 г., с която е поискано на основание чл.21, ал.1 от ГПК цесионера “Е•• М.”ЕООД да бъде конституиран като трето лице-помагач на негова страна.На свой ред и ищцата Н. И. П., чрез пълномощника си адв. К. е направила в откритото съдебно заседание, проведено на 15.11.2022 г., искане да бъде конституирано дружеството “Е•• М.”ЕООД като трето лице-помагач на нейна страна.Тези искания на ищцата и съищеца са уважени от първоинстанционния съд и с протоколно определение, постановено в посоченото отрито заседание, е допуснато участието на “Е•• М.”ЕООД-гр.С. като трето лице-помагач на страната на ищеца и съищеца.След конституирането му посоченото дружество не е изразило в първоинстанционното производство становище по предявените искове, не изразява такова становище и в настоящото въззивно производство. С обжалваното решение №37 от 17.03.2023 г. първоинстанционният съд е приел, че с помощта на назначената по делото комплексна съдебно- медицинска експертиза се е установило, че най-вероятната причина застрахованото лице да развие състоянието “остър панкреатит”, в резултат на което е починал, е системната злоупотреба с алкохол и токсичното въздействие върху организма, оказано от нея.Приел е в тази насока за установено, че застрахованият И. П. съзнателно е премълчал обстоятелствата относно злоупотребата с алкохол от негова страна при попълване на “медицинския въпросник” на застрахователя и че е налице премълчаване на обстоятелства по смисъла на чл.363, ал.1 от КЗ, както и че премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието-смъртта на застрахования от остър панкреатит.В крайна сметка, съдът е приел, че в случая е налице основанието на чл.363, ал.4 от КЗ за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника-застраховател и затова процесните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В решението си първоинстанционният съд е изложил и становището си, че макар да не е заявено в отговора на ИМ, правото на ответника да се позове на “алкохолна зависимост” на починалия И. П. като обстоятелство, въздействало за настъпване на застрахователното събитие, не е преклудирано.Изложил е и мотиви за обосноваване на това становище. В процесната въззивна жалба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство, се съдържа на първо място оплакване за допуснато от първостепенния съд нарушение на процесуалните правила, обусловило изхода на спора и изразяващо се в това, че съдът е разгледал преклудирано възражение на ответника, направено за първи път в писмената защита, а именно възражението за изключен риск поради наличието на съзнателно необявено от застрахования заболяване, представляващо хроничен алкохолизъм, съществувало преди сключване на застраховката и имащо причинно-следствена връзка с основното заболяване /остър панкреатит/, довело до настъпване на застрахователното събитие-смъртта на застрахования И. П.. Това оплакване е основателно.Ответникът действително е направил възражение за възникнало право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение поради заболяване на застрахования И. П., свързано с негова алкохолна зависимост, което е съществувало преди сключване на застраховката, за което няколко пъти е посещавал лекар-специалист и което се намира в причинно-следствена връзка с острия панкреатит, довел до смъртта му /т.е. до настъпване на застрахователното събитие/.Но това възражение е направено не в отговора на исковата молба, нито в отговора на допълнителната искова молба, нито в хода на делото до приключване на съдебното дирене, а е заявено за първи път в депозираната пред първата инстанция писмена защита, след като е бил даден ход на делото за решаването му по същество.При тези данни се налага извода, че посоченото възражение е несвоевременно заявено и с оглед на това не подлежи на разглеждане и преценка по същество.Поначало, както повелява разпоредбата на чл.367, ал.2, т.5 от ГПК, ответникът е длъжен да изложи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, в отговора на исковата молба.С други думи, защитните възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, следва да бъдат заявени от ответника в срока за отговор на исковата молба по чл.367, ал.1 от ГПК, а както следва от чл.370 от ГПК, с изтичането на този срок се преклудира възможността ответникът да ги въведе по-късно, освен ако пропускът за своевременното им заявяване се дължи на особени непредвидени обстоятелства /каквито в настоящия случай не се установяват, а дори не се и твърдят/. В отговора на въззивната жалба ответникът-настоящ въззиваем поддържа аргумента, че разгледаното от първоинстанционния съд възражение за изключен рикс не е преклудирано и съдът правилно го е разгледал, а оплакванията на жалбоподателката за преклудиране на същото възражение и неправилното му разглеждане от съда, са неоснователни, понеже още в отговора на исковата молба е наведено твърдението, че отказът на К. за изплащане на застрахователно обезщетение е базиран на разпоредби в Общите условия и по-кънкретно разпоредбите на т.12.1 и т.12.2, като именно в първата точка са посочени някои от заболяванията/състоянията, които застрахователят не покрива в съответно предвидените случаи и едно от тези заболявания е именно алкохолизма и злоупотребата с алкохол.Въззивният съд счита за неоснователни тези аргументи на въззиваемия.Вярно е, че още в отговора на исковата молба същият /като ответник в първоинстанционното производство/ се е позоват на изключен риск по смисъла на т.12.1. и т.12.2 от ОУ към застрахователния договор, но това не е достатъчно да се счете, че се е позовал своевременно на заболяването алкохолизъм, респ. злоупотреба с алкохол при застрахования като обстоятелство, имащо причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие.Защитните възражения на ответника против иска се индивидуализират не само с изложените от ответника правни аргументи, но и с фактическите обстоятелства, на които се основават и тези обстоятелства, както следва от разпоредбата на чл.367, ал.2, т.5 от ГПК, също следва да бъдат изложени в отговора на исковата молба, респ. да бъдат заявени в срока за този отговор, визиран в разпоредбата на чл.367, ал.1 от ГПК, а с изтичането на същия срок правото за заявяването им се преклудира. В обжалваното решение първоинстанционният съд, за да разгледа несвоевременно заявеното от ответника възражение за изключен риск, основано на твърдението за акохолна зависимост на застрахования, се е позовал на разпоредбата на чл.147, ал.1 от ГПК и по-точно е счел, че самият ответник в случая е имал основание да се позове на тази разпоредба, понеже едва след представяне на медицинската документация от РЗ•• и експертното й обсъждане от вещите лица по назначената комплексна СМЕ са му станали известни обстоятелствата каква е действителната пряка причина за смъртта на застрахованото лица, още повече и при констатираното премълчаване /непосочване/ от застрахования на състоянието алкохолна зависимост в медицинския въпросник и некоректното попълване на съобщението за смъртта му.Настоящият състав не споделя тази аргументация на първоинстанционния съд и я счита за неправилна, защото и в хипотеза на направен извод, че ответникът не е могъл да узнае за посочено от него ново обстоятелство до изтичане срока за отговор на исковата молба, то съгласно чл.147, ал.1 от ГПК може да посочи това обстоятелство най-късно до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, а в случая соченото от ответника обстоятелство-алкохолно заболяване на застрахования, е заявено едва в представената по първоинстанционното дело писмена защита-след като съдебното дирене е приключено и вече е даден ход на делото за решаването му по същество.Или, както е видно, твърдяното от ответника “ново обстоятелство” е заявено дори след определения с нормата на чл.147, ал.1 от ГПК срок, а това съставлява още една причина да се счете, че въпросното обстоятелство не подлежи на разглеждане и преценка по същество. В обобщение, с оглед на гореизложените съображения въззивният съд счита, че преценката за основателността на процесния главен иск следва да се извърши при съобразяване само на своевременно заявените от ответника защитни възражения срещу иска, не и на възражението му, основано на твърдение за алкохолна зависимост на застрахования, тъй като това възражение е заявено при настъпила преклузия и затова е недопустимо да бъде коментирано при решаване на спора по същество.При съобразяване на изложеното, по съществото на спора въззивният съд приема следното от фактическа и правна страна: Не е спорно между страните, а и се установява от представеното с исковата молба удостоверение за наследници с изх.№У•-•••• от •••••••• г., издадено от О. П., че ищцата Н. И. П. е майка и единствен законен наследник на И. Д. П., починал на ••••••••• г.Не е спорно и обстоятелството, че между наследодателя на ищцата-И. П. и “У. К. Ф.”ЕАД с ЕИК ••••••••• е бил сключен договор за потребителски паричен кредит №••••••• от •••••••• г. /с посредничеството на “У. Б.”АД-Офис П./, по който е бил отпуснат на наследадателя и последният е усвоил кредит в размер на 32 000 лв., подлежащ на връщане съгласно погасителен план към договора с краен срок-14.11.2019 г.По първоинстанционното дело са представени заверени копия от този договор и погасителния план към него. По делото няма спор и за това, че за обезпечаване на финансовия риск по кредита, ”У. К. Ф.”ЕАД при общи условия е застраховал в своя полза неимуществени блага на кредитополучателя в “К. Ж. -К. Б.” и “К. О. з.-К. Б.”, като е видно от издадения в тази връзка сертификат за застраховка „К. п. П.“ пакет • №••••••• /номерът на сертификата е идентичен с номера на договора за кредит/, а и от общите условия, представляващи неразделна част груповия застрахователен договор по програмата К. п. П.“, е договорено застраховката да покрива риска „смърт“, настъпила в резултат на злополука или заболяване.Срока на застраховката в случая, както е видно от издадения сертификат, представен по първоинстанционното дело заедно с общите условия, е равен на срока на кредита или до 14.11.2029 г. Освен гореизложеното, няма спор и по обстоятелството, твърдяно от ищцата, че на 08.09.2021 г. тя на основание чл.282, ал.1 от КЗ е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие с искане К. Ж.-К. Б. да заплати на “У. К. Ф.”ЕАД сумата от 29 168, 53 лв., представляваща баланс по кредита към датата на застрахователното събитие-••••••••• г., включваща главница и лихви.Обаче с писмо изх.№••••/•••••••• г., представено в заверено копие по първоинстанционното дело и подписано от К. Ж.-К. Б. и К. О. з.-К. Б., плащането на застрахователно обезщетение по предявената от ищцата претенция е отказано с мотиви, че според представената медицинска документация застрахованият е страдал от хронични сърдечно-съдови заболявания, датиращи преди сключване на застраховката и те са в пряка връзка със смъртта му, като това представлява изключение от застрахователното покритие. И именно около този засегнат в горното писмо въпрос-имало ли е основание ответникът в качеството му на застраховател да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по повод на настъпилото застрахователно събитие-смъртта на застрахования И. П., се концентрира основния спор в настоящото исково производство.В тази връзка са спорни и въпросите страдал ли е застрахования от посочените от ответника предходни заболявания, т.е. заболявания, съществували преди сключването на застраховката, бил ли е лекуван той от тези заболявания и имат ли те причинно-следствена връзка със заболяването, довело до неговата смърт. От фактическа страна се установява от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещите лица д-р Д. Д. /специалист-хирург/ и д-р Р. Г. /кардиолог/, че основната и непосредствена причина за смъртта на И. П., настъпила на ••••••••• г., е остър панкреатит.Макар да не оспорва последното обстоятелство, в отговора на исковата молба ответникът, както се посочи по-горе, се е позовал на изключен риск по смисъла на т.12.1 и т.12.2 от приложимите по застраховката Общи условия, свързан с наличието на хронични сърдечно-съдови заболявания на П., датиращи много преди началото на застраховката /март 2019 г./, като в тази връзка е изложил и твърдението, че П. е бил лекуван редовно именно от тези заболявания и че основната причина за настъпилата му смърт е в пряка причинно-следствена връзка именно с тези негови предходни сърдечни заболявания, наличието на които той не е декларирал и е укрил съществуването им при включването му в покритието по Застраховката.А възражението за изключен риск поради заболяването алкохолна зависимост, както вече се коментира в настоящото решение, не е заявено своевременно и затова не подлежи на преценка по същество. Своевременно заявеното възражение за изключен риск, основано на твърдението за съществували преди сключване на застраховката сърдечно- съдови заболявания на застрахования, е неоснователно.В тази връзка в заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещите лица д-р Д. Д. и д-р Р. Г., което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обосновано и професионално извършено, е направена констатацията, че в епикризи от 2019 г. и епикриза от ••••••••• г. са регистрирани заболяванията “хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност”, ”хронична исхемична болест на сърцето, неуточнена”, ”стенокардия, неуточнена” и “ляв преден хемиблок”.За тези заболявания обаче вещите лица сочат, че няма доказателства, няма данни за извършени прегледи при личен лекар със същите диагнози, нито пък данни за извършени консултации при специалист-кардиолог в извънболнична медицинска помощ с последващо диспансеризиране, а също така няма и отбелязана медикаментозна и немедикаментозна терапия на тези заболявания.За същите заболявания вещите лица са направили заключение, че те не са свързани с болестта или състоянието, довело непосредствено до настъпването на смъртта.Посочват още, че в медицинските документи по делото са налични две консултации по време на хоспитализации на И. П., при които е поставена диагнозата “артериална хипертония”, но същите консултации са били проведени по време на спешност, в момент, в който пациента е бил с мозъчно сътресение и когато постъпва с картина на остър панкреатит.В тази връзка вещите лица сочат, че в такава стресова ситуация е нормално организма да реагира с по-високи стойности на артериалното налягане, но в амбулаторни условия не се намират данни за консултации, осъществени по повод страдания на сърдечно-съдовата система, включително и артериална хипертония-както от специалист кардиолог, така и прегледи от личен лекар с отразена диагноза “артериална хипертония”.В крайна сметка, вещите лица заключават, че няма причинно- следствена връзка между доказания остър панкреатит и евентуално предпологаемата придружаваща при пациента артериална хипертония. На база гореизложеното, се налага извода, че е недоказани и съответно на това-неоснователно, твърдението на ответника за съществували предходни сърдечно-съдови заболявания на П., които да са били установени и от които той да е бил редовно лекуван, както и твърдението му за причинно-следствена връзка между такива заболявания и основното заболяване, довело до смъртта на П.. От друга страна, предявеният от ищцата Н. П. срещу ответното застрахователно дружество иск с правно основание чл.382, ал.1 от КЗ във вр. с чл.134, ал.1 от ЗЗД е допустим и доказан по своето основание и размер.Поначало с такъв един иск /т.нар. косвен иск/ кредитополучателят, чийто живот е застрахован срещу определени рискове, респективно наследниците му, имат правен интерес и активна процесуална легитимация да заявят осъдителна претенция против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката/кредитната компания, като искат /в качеството си на процесуални субституенти, упражняващи чуждо материално право/ осъждането на застрахователното дружество да заплати на банката дължимото застрахователно обезщетение при съответно осъществено застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховката, ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.134 от ЗЗД.В случая безспорно се установи, че наследодателя на ищцата е имал сключен с “У. К. Ф.”ЕАД договор за потребителски паричен кредит /с посредничеството на “У. Б.”АД- Офис гр.П./ и че за обезпечаване на финансовия риск по кредита, дружеството-кредитодател на основание чл.282 от КЗ и при общи условия е застраховало в своя полза неимуществени блага на кредитополучателя И. П. в “К. Ж.-К. Б.” и “К. О. з.-К. Б.”, удостоверено с издадения сертификат за застраховка “К. п. П.” пакет • №•••••••, , като е било договорено застраховката да покрива риска „смърт” настъпила в резултат на злополука или заболяване, при срок на застраховката равен на срока на кредита.Наред с това се установи, че по време на действие на застраховката, т.е. в рамките на срока за застрахователна закрила, кредитополучателят-наследодател на ищцата, е починал от горното заболяване и смъртта му е покрит риск от застраховката, а от друга страна не се установи твърдението на ответника за осъществен изключен застрахователен риск.Наред с това, ищцата като законен наследник на починалия кредитополучател, приела наследството на същия /за което по делото не се спори/, е встъпила в правата на застрахования и по силата на чл.382, ал.1 и ал.3 от КЗ е легитимирана от свое име да упражни правото на кредитора да получи от застрахователя дължимото се застрахователно обезщетение, при положение, че самият кредитор бездейства и не предявява застрахователна претенция.За предявяването на такава претенция от кредитора “У. К. Ф.”ЕАД, конституиран на основание чл.26, ал.4 от ГПК като съищец в настоящото исково производство, не е изложил никакви твърдения, а само е заявил в приложена към първоинстанционното дело молба /л.107/, че не е легитимирана по делото страна и не разполага с правен интерес от участие в производството, тъй като вземанията по процесния договор за потребителски кредит №••••••• са прехвърлени /цедирани/ на дружеството “Е•• М.”ЕООД с ЕИК •••••••••, конституирано като трето лице-помагач на страната на ищцата и съищеца. Наред с това съдът счита за доказан и размера на застрахователното обезщетение, представляващо остатъчното задължение по договора за кредит към момента на смъртта на застрахования кредитополучател, като този размер, видно от представената от “У. К. Ф.”ЕАД справка за движение по кредит /л.133-134 от досието на първоинстанционното дело/, е възлизал на сумата от 30 040, 77 лв. към датата 19.08.2021 г. и именно в същия размер е било вземането по процесния договор за кредит към момента на прехвърлянето му с договора за цесия, сключен на 17.08.2022 г. между горното дружество като цедент и третото лице-помагач “Е•• М.”ЕООД като цесионер.При тези данни съдът приема, че и към датата на смъртта на застрахования И. П.-••••••••• г., остатъчното задължение по процесния договор за кредит е в размер на 30 040, 77 лв., която сума изцяло покрива /и дори малко надвишава/ претендираната искова главница.Ето защо се налага и крайният извод за пълната основателност на процесния иск по чл.382, ал.1 от КЗ във вр. с чл.134 от ЗЗД.заявен в размер на 29 168, 53 лв. А предвид основателността на претенцията за главницата, основателна е и претенцията за обезщетение за забавено плащане за исковия период от 26.10.2021 г. до 17.01.2022 г. /датата на подаване на исковата молба пред съда/, за който период обезщетението за забава е в установения по делото /съгласно приложена справка за изтекли лихви/ и претендиран от ищцата размер-680, 60 лв. Освен горното, ищцата се е позовала в първоинстанционното производство, а и в подадената от нея въззивна жалба на нищожност на клаузата на чл.12., т.1 от ОУ към застрахователния договор поради нейната неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП.Съдът и сам служебно е длъжен да преценява действителността на тази клауза, тъй като урежда изключения от застрахователно покритие и на нея ответникът е основал поддържаното основно възражение срещу иска, а именно възражението за изключен риск.Следва обаче да се уточни, че не цялата като съдържание клауза на чл.12.1. от ОУ подлежи на преценка за неравноправност, а само частта от нея, която предвижда, че застрахователите се освобождават от отговорността по отношение на риска “смърт”, ако застрахователното събитие е в резултат или причинно-следствена връзка с всяко заболяване, страдание или физическо състояние, свързано с тях, както и усложнения и рецидивите им, за което застрахователят е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2-годишен период преди влизане в сила на застраховката.По същество съдът счита същата част от клаузата за неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, тъй като в този й вариант, в който е записана в Общите условия, е твърде обща и неясна, като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.Наред с това, цитираната част от клаузата на чл.12, т.1 от Общите условия е неравноправна и по смисъла на чл.143, ал.2, т.6 от ГПК, тъй като позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя.Тя дава на застрахователя възможността почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение, докато задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е безусловно. Предвид гореизложеното се налага извода, че коментираната част от клаузата на чл.12.1 от Общите условия, на която ответникът се е позовал за обосноваване възражението си за изключен застрахователен риск, е неравноправна и нищожна и не може да бъде основание за отхвърляне на иска по чл.382, ал.1 КЗ във вр. с чл.134 от ЗЗД, дори и да бе установено по делото, че наследодателят на ищцата е страдал от недекларирани и предхождащи сключването на застраховката сърдечни заболявания. В заключение, предвид всички изложени по-горе съображения, се налага крайния извод, че предявеният иск по чл.382, ал.1 от КЗ е основателен и доказан в пълния му предявен размер, а е такава и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което първоинстанционното решение, отхвърлящо изцяло исковите претенции, ще следва да се отмени като неправилно и вместо това исковете следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер, като се осъди ответника да заплати в полза на дружеството- съищец “У. К. Ф.”ЕАД исковите суми, както е и поискано от ищцата- процесуален субституент.В този контекст следва да се посочи, че макар вземането на посоченото дружество по сключения с И. П. договор за кредит да е прехвърлено в хода на настоящото дело от същото дружество в полза на „Е•• М.“ЕООД /третото лице-помагач/, както се установява от представения индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 17.08.2022 г. между тези две дружества, а също и от представеното приложение №1 към същия договор за цесия, то исковите суми за застрахователно обезщетение и лихва за забава следва да бъдат присъдени в полза на прехвърлителя „У. К. Ф.“ЕАД.Това е така, защото посочената цесия е равнозначна на прехвърляне на спорното материално право в хода на процеса /доколкото процесната застраховка обезпечава изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит/ и поради това отношенията следва да се регулират по реда на чл.226 от ГПК.Това означава, че въпреки настъпилото материално правоприемство, прехвърлителят-съищец продължава участието си по делото като главна страна, като процесуалната му легитимация вече произтича от закона-чл.226, ал.1 от ГПК, а не от принадлежността на спорното право и исковите суми следва да бъдат присъдени на него, доколкото цесионерът не го е заместил /същият участва в процеса като трето лице- помагач/ и предявените искове не са изменени.При всички положения обаче постановеното в настоящия процес решение ще съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя-цесионер предвид разпоредбата на чл.226, ал.3 от ГПК, а съгласно правилото на чл.429, ал.1 от ГПК, цесионерът ще може да се ползва от издадения в полза на цедента изпълнителен лист. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и приетия извод за пълна основателност на процесните искови претенции, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 4 530, 95 лв. И отново с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Н. П. направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 3320 лв. /включващ платена ДТ в размер на 1166, 75 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. и платен депозит за комплексната СМЕ в размер на 253, 50 лв./. Освен това, с оглед основателността на въззивната жалба, въззиваемото дружество /ответник в първоинстанционното производство/ следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката /ищца в първоинстанционното производство/ сумата от 4114 лв. разноски за въззивното производство /включваща платена държавна такса по жалбата в размер на 614 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв./. Мотивиран от горното съдът