Решение № 9573 от 21.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1685/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция [населено място] срещу Решение № 398/02.04.2026г., постановено по АНД № 2285/2025г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 11-01-925/19.05.2025г. на Директора на АДФИ [населено място], с което за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, вр.чл.2, ал.1, т.2, вр.чл.59, ал.2 от ЗОП и вр.чл.61, ал.1, т.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на Д. Г. Г. [ЕГН] е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 6000лв. (3067,75 евро) на основание чл.247, ал.1, пр.1 от ЗОП и с което АДФИ е осъдена да заплати на санкционираното лице сумата от 500 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. С касационната жалба решението на Районен съд – Варна се атакува като неправилно и незаконосъобразно като е изразено становище, че съдът е постановил същото при допуснато нарушение на закона. Оспорва се като неправилен генералният извод на въззивната инстанция, че от санкционираното лице Д.Г. Г. реално не е осъществило състава на описаното в НП административно нарушение чл.2, ал.2 от ЗОП, вр.чл.2, ал.1, т.2, вр.чл.59, ал.2 от ЗОП и вр.чл.61, ал.1, т.2 от ЗОП. В касационната жалба пространно са развити съображенията на касатора, с които се оспорва решението на предходната съдебна инстанция. Обобщено същите се свеждат до това, че ЗОП предвижда, че при възлагане на обществени поръчки /ОП/ може да бъде поставен критерий за подбор за икономическо и финансово състояние „Професионална отговорност“ когато такова изискване произтича от нормативен акт. В разглеждания случай, такова условие е предвидено в Закона за туризма /ЗТ/, който в чл. 97, ал. 1 регламентира задължението на туроператора ежегодно да сключва договор за задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“ със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането /КЗ/. Нормата е доразвита със следващата алинея от същата разпоредба (чл. 97 ЗТ), с която такова задължение е въведено и за „търговеца, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги“, който по смисъла на §1, т. 91 от ДР на ЗТ е всеки търговец по смисъла на т. 68б, който оказва съдействие на пътуващия при сключване на самостоятелни договори за туристическа услуга с отделни доставчици на туристически услуги, които предоставят свързани туристически услуги; търговци, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги, и които могат да са също и туроператорите, туристическите агенти или доставчиците на туристически услуги. Посочва се, че съществува разлика между понятията „туроператор“ и „туристически агент“, които са дефинирани от приложимия закон – Закона за туризма. В този смисъл, поставяйки при възлагане на обществена поръчка с Решение № [рег. номер] изискване към потенциалните кандидати да притежават задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на туроператора с минимално изискване – да притежава валидна застраховка по чл. 97, ал. 1 от ЗТ - „Отговорност на туроператора“, без да е посочена възможност за представяне на друг вид застраховка за професионална отговорност, е ограничено участието на потенциални икономически оператори, които не са регистрирани като туроператори, но също биха могли да изпълнят обществената поръчка. Посочва се в жалбата, че включването на това условие може да повлияе върху определена група икономически оператори дали да се включат в процедурата, доколкото за същите липсва правна сигурност, че при предоставяне на доказателства за сключена друг вид застраховка биха били допуснати от възложителя до участие в процедурата. Подробно е обоснован извод за доказано наличие на съставомерните елементи на посоченото в НП нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, вр.чл.2, ал.1, т.2, вр.чл.59, ал.2 от ЗОП и вр.чл.61, ал.1, т.2 от ЗОП. До съда е отправено искане за отмяна на въззивното решение, както и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Т., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа се и искането за присъждане на разноски. Ответникът по касация – Д. Г. Г., чрез процесуалния си представител - адв. Р., депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на касационната жалба, респ. за правилност на постановеното решение. Счита за правилен извода на въззивния съд, че санкционираното лице не е извършило нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Въведените при обявяване на обществената поръчка критерии за подбор са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката и са въведени , за да гарантират качественото извършване на услугата съобразно нуждите на възложителя и съответстват на нормативните изисквания. Позовава се на съдебна практика на СЕС – С-195/21, в което съдът допуска възможност в рамките на процедурата за възлагане на ОП възлагащият орган да разполага с известна свобода, за да определи кои изисквания за участие в процедурата счита за пропорционални на предмета на поръчката, включително и да наложи като критерий за подбор по-стриктни изисквания от тези на националното право, стига те да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът е способен да изпълни възлаганата поръчка. Изложени са конкретни подробно развити съображения. Отправя до касационната инстанция искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът Д.Г. Г. не се явява. За него се явява адв. М. Р., който поддържа и доразвива аргументите, изложени в писменото становище, като прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските, направени от страната за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба от инж. Д. Г. Г. срещу НП № 11-01-925/ 19.05.2025год. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателя Д. Г. на основание чл. 247, ал. 1, предл. първо от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 6000лв. за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, вр.чл.2, ал.1, т.2, вр.чл.59, ал.2 от ЗОП и вр.чл.61, ал.1, т.2 от ЗОП. За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел следната фактическа обстановка: Със заповед № ФК-10-1056 от 31.10.2024год. на директора на АДФИ на М. С. Е. на длъжност държавен финансов инспектор в АСФИ било възложено извършването на финансова инспекция на Медицински университет /МУ/ „Проф. д-р П. С.“ [населено място] като една от поставените със заповедта задачи била проверка за законосъобразност относно спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при провеждане на процедура „публично състезание“ с предмет: „Осигуряване на хотелско настаняване на територията на страната за нуждите на Медицински университет „Проф. д-р П.С.“ [населено място]“, вписана в Регистъра на обществените поръчки с УИН 00983-20203-0041, в частта на установените данни евентуални нарушения при определяне на критериите за подбор, както и използването на незаконосъобразна методика за оценка. В хода на проверката инсп. М. Е. констатирала следното: Медицински университет „Проф. д-р П. И. С.“, [населено място] (МУ - Варна) попада в обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). МУ - Варна е държавно висше училище, което съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) е юридическо лице с [ЕИК] и седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]. В решението, след анализ на разпоредбите на Закона за висшето образование, е посочено кои са органите за управление на висшето училище - общото събрание (ОС), академичният съвет (АС) и ректорът, които се избират с четиригодишен мандат. Посочено е, че правомощията и задълженията на ректора са определени с чл. 32, ал. 1 от ЗВО. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВО, ректорът представлява висшето училище, член е на академичния съвет и негов председател. Към момента на проверката МУ - Варна се представлява от проф. д-р Д. И. Р., д.м.н. - ректор на МУ - Варна. Поименно са посочени предходните ректори на Медицинския университет и периода, за който са били избрани на тази длъжност. На основание чл. 90, ал. 1 от ЗВО, държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита бюджет. Съгласно чл. 90, ал. 3 от ЗВО, в приходната част на бюджета постъпват: трансфери от държавния бюджет; финансова помощ от общините; дарения, завещания, наследство, спонсорство; собствени приходи и приходи по чл. 13, ал. 2 и по чл. 89, ал. 3 от ЗВО. Съгласно чл. 11, ал. 9 от ЗПФ, разпоредителите с бюджет по бюджетите на Българската академия на науката и държавните висши училища, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но бюджетните им взаимоотношения, утвърдени със закона за държавния бюджет за съответната година, се включват в бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, са със статут на второстепенен разпоредител с бюджет. С Постановление №13 от 31.01.2018г. Министерският съвет е определил второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката, включително с чл. 2, т. 2 - ректорите на висшите училища, посочени в Приложение №2. МУ-Варна е вписано в Приложение №2 по т. 23. На основание чл. 11, ал. 13 от ЗПФ, първостепенните разпоредители с бюджет упражняват контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по- ниска степен. Ректорът на МУ - Варна е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на университета, като контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета се осъществява от министъра на образованието и науката. След анализ на приложимата правна регламентация от въззивната инстанция е обоснован извод, че МУ - Варна е организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Ректорът на университета е ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗФУКПС и на бюджетна организация по смисъла на §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси (ЗПФ). Всички средства, които се събират, получават, съхраняват, разпределят и разходват от организациите от публичния сектор са публични средства по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗФУКПС. МУ-Варна е публичноправна организация по смисъла на §2, т. 43 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗОП и е регистриран в Регистъра на обществените поръчки (РОП) на Агенцията по обществени поръчки (АОП) с партиден номер 00983. Ректорът на МУ-Варна е публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), който на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОП е отговорен за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане на резултатите от обществените поръчки. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОП, възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки. С изключение на случаите по ал. 1, в отсъствие на възложителя правомощията му, свързани с възлагане на обществени поръчки, се изпълняват от лицето, което го замества, съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя (чл. 7, ал. 2 от ЗОП). Длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП за МУ - Варна е Д. Г. Г., помощник ректор на МУ - Варна, който с Пълномощни №099-127/12.01.2023г. и № 099- 1713/20.06.2023г. на ректора на университета е оправомощен да организира и/или да възлага обществени поръчки, включително да сключва договори за обществени поръчки и подписва приемо- предавателните протоколи за изпълнение на договорите. При проверката за законосъобразност относно спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при провеждането на процедура „публично състезание“ с предмет: „Осигуряване на хотелско настаняване на територията на страната за нуждите на МУ „Проф. д-р П. С.“, [населено място]“, вписана в Регистъра на обществените поръчки с УИН 00983-2023-0041, в частта на установените данни за евентуални нарушения при определянето на критериите за подбор, инсп. М. Е. констатирала, че процедурата за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, чрез публично състезание, с предмет: „Осигуряване на хотелско настаняване на територията на страната за нуждите на МУ „Проф. П. С.“ - Варна“ е била открита с Решение №[рег. номер] от 09.06.2023г. на пом. ректора инж. Д. Г. Г.. В решението било направено описание на обществената поръчка, а именно, че: поръчката включва осигуряване на настаняване при индивидуални и групови пътувалия на служители, студенти и други лица, както и при мероприятия, изискващи настаняване на групи от хора в хотели с 3 *, 4 * и 5 *; настаняванията се реализират на територията на страната при служебни пътувания, посрещане на гости, участия в конференции, обучения, семинари, кръгли маси, промоции, научни журита, спортни състезания, работни срещи, фестивали и други. Уточнено било, че параметрите на всяко отделно настаняване се посочват в конкретно запитване, подадено по електронна поща от представител на Възложителя в срока на договора, като в запитването се посочват минимум: дати на настаняване, местоположение, категоризация на хотела, броя на нощувките и лицата (конкретен или индикативен) и изисквания за единично/двойно настаняване. Определен бил и прогнозен брой нощувки - 1 700, като възложителят си запазвал правата да увеличи или намали посочените обеми, съобразно потребностите и финансовата си обезпеченост. Обектът на обществената поръчка бил услуги, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Обществената поръчка била с прогнозна стойност в размер 250 000лв. без ДДС, без обособени позиции, мотивирано в решението и с код по CPV 55220000 „Услуги по хотелско настаняване“. С Решение №[рег. номер] от 09.06.2023г. възложителят e одобрил обявление за оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие (Указания за провеждане на обществената поръчка, Приложение №1 Техническа спецификация, Приложение №2 Методика за комплексна оценка и проект на договор). Обществената поръчка била регистрирана в електронния регистър на АОП с уникален номер 00983- 2023-0041. В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка бил сключен Договор № ЗОП-ДУ-13/14.08.2023г. с определения за изпълнител участник „К. T.“ ЕООД, [населено място] като съгласно чл. 7, ал. 2 от договора максималната стойност на договора не може да надвишава 250 000 лв. без ДДС. Договорено било, че общата стойност на услугите е максимална за срока на договора (12 месеца, считано от датата на сключването му или до достигане на максимално допустимата стойност, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано) и не е обвързваща за страните като възложителят има право да заявява услугите, предмет на договора в зависимост от нуждите си и финансовата си обезпеченост. Изискванията към участниците и критериите за подбор възложителят бил определил в Раздел III. 1.1) Годност за упражняване на професионалната дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри и в Раздел III. 1.2) Икономическо и финансово състояние от обявлението за обществената поръчка, в Раздел II Изисквания към участниците, т. 3 Критерии за подбор от Указанията за провеждане на обществената поръчка. Сред изискванията за икономическо и финансово състояние бил въведено и такова участникът в процедурата да притежава валидна застраховка „Професионална отговорност“ на туроператора, с минимално изискване - да притежава валидна застраховка „Отговорност на туроператора” в съответствие с чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма. Вписано било мястото на деклариране на съответствието с критерия за подбор в ЕЕДОП, документите за доказване на съответствието (заверено копие на застрахователна полица или еквивалентен документ (за чуждестранните лица), съобразно декларираното в ЕЕДОП), както и възможността за доказване на икономическото и финансово състояние на участника с помощта на всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ, когато по основателна причина участникът не е в състояние да представи поисканите от възложителя документи. Не били поставени изисквания за технически и професионални възможности. С оглед на поставените от възложителя изисквания за „годност за упражняване на професионалната дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри“, св. Е. приела, че в обществената поръчка могат да участват лица, които осъществяват туроператорска и туристическа агентска дейност и са вписани в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, както и лица по чл. 62, ал. 1 от ЗТ (туроператор или туристически агент, в случаите на свободно предоставяне на услуги на територията на Република България), които имат валидна застраховка, покриваща отговорността за причинени вреди вследствие на не разплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност, и за които е налична информация в публичния регистър на туроператорите и туристическите агенти. Приела също така, че при определяне на критериите за подбор за покриване на изискванията за икономическо и финансово състояние възложителят е изискал участникът да притежава валидна застраховка „Отговорност на туроператора” в съответствие с чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, каквато застраховка не бил длъжен да сключва туристическия агент, тъй като дейността му била различна от тази на туроператора. Въз основа на горното инсп. Е. приела, че с въведеният критерий за подбор участниците в процедурата да притежават застраховка „Отговорност на туроператора” в съответствие с чл. 97, ал. 1 от ЗТ към потенциалните участници, които могат да бъдат туроператори, туристически агенти и лица по чл. 62, ал. 1 от ЗТ, туристически агенти не могат да покрият този критерий, съответно не могат да участват в процедурата, като така поставеното условие (критерий за подбор) е ограничително предвид разубеждаващото му въздействие и възпрепятстване от участие на тези потенциални кандидати, които могат да изпълнят дейностите по поръчката, но не изпълняват поставеното изискване. Обоснован е извод, че с поставения критерий за подбор Д. Г., помощник-ректор на МУ - Варна, в качеството си на длъжностно лице по чл.7, ал.1 от ЗОП, е ограничил конкуренцията, а именно участието на регистрираните туристически агенти, и е дал необосновано предимство на регистрираните туроператори, с което деяние е нарушил разпоредбите на чл. 2, ал.2 от ЗОП, вр. чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОП вр. чл. 59, ал.2 от ЗОП и вр. чл. 61, ал.1, т.2 от ЗОП. За констатираното нарушение на 16.12.2024год. инсп. Е. съставила срещу Д.Г. Г. АУАН № 11-01-925/16.12.2024г. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че има възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН, на 18.12.2024год., Д. Г. подал писмено възражение срещу АУАН, в което изложил доводи, както за това, че МУ Варна не е публичноправна организация по смисъла на §2, т. 43 от ДР на ЗОП, така и такива за липса на извършено нарушение от негова страна. Възражението не е прието от АНО, с оглед на което на 19.05.2025 г. е издадено процесното НП, в което АНО приел изцяло изложените в акта фактически констатации, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗОП вр. чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОП, вр. чл. 59, ал.2 от ЗОП вр. чл. 61, ал.1 т.2 от ЗОП и на основание чл. 247, ал.1 от ЗОП му наложил адм. наказание глоба в размер на 6000 лева (3067,75 евро). При постановяване на въззивното решение, въз основа на горните факти съдът приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 261 от ЗОП и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение от обективна и субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Независимо от горното, при проверка материалната законосъобразност на обжалваното НП и след подробен анализ на легалните дефиниции на понятията „туроператор“, „туристическа агентска дейност“ и „туристически агент“, дадени в точки 60, 61 и 62 от ДР на Закона за туризма, съдът е достигнал до извод, че дейността на туроператора и турагента е различна, като туроператорската дейност не включва в себе си агентската дейност. В случай, че туроператор желае да извършва и дейност като туристически агент, той е длъжен, съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗТ, да направи допълнителна регистрация като туристически агент. Посочено е в мотивите, че законът не прави разграничение между туроператорите и туристическите агенти при залагане на изискванията за регистрация, необходима за осъществяване на дейността, включително и задължителното наличие на застраховка. Такова разграничение не се прави и при дефиниране на условията за прекратяване на регистрацията на лицата, осъществяващи туроператорска и туристическа агентска дейност – аргумент от чл.70, ал.1 от ЗТ. С оглед на тези съображения съдът е обосновал извод, че, макар и в нормата на чл. 97, ал.1 от ЗТ да е посочено, че туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със застраховател по смисъла на Кодекса, за застраховането, то волята на законодателя е такава застраховка да има и турагента. Въз основа на горните съображения е формиран крайният извод на съда, че вмененото с оспореното НП на Д. Г. Г. обвинение в качеството му на длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП не е било осъществено от обективна страна. Намира, че деянието не е съставомерно и субективно. Този извод обосновава, позовавайки се на публикувани в регистъра на АДФИ други обявления за обществени поръчки от други публично-правни организации. Мотивиран от изложеното, въззивният съд е постановил оспореното НП № 11-01-925/19.05.2025 г. на Директора на АДФИ [населено място], с което за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, вр.чл.2, ал.1, т.2, вр.чл.59, ал.2 от ЗОП и вр.чл.61, ал.1, т.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на Д. Г. Г. [ЕГН] е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 6000 лв. (3067,75 евро) на основание чл.247, ал.1, пр.1 от ЗОП. С тези съображения ВРС отменил изцяло НП, като присъдил в полза на ответника и разноски за адвокатско възнаграждение. При извършената проверка по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, поради което е процесуално допустима. Въззивното решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Независимо от горното, разгледана по същество, жалбата е основателна. При правилно установени факти съдът е формирал неправилни правни изводи относно приложението на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НПК. Между страните в производството липсва спор относно обстоятелството, че с Решение №[рег. номер] от 09.06.2023г. ответникът по касация – Д.Г. Г., в качеството на длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, е открил процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „Осигуряване на хотелско настаняване на територията на страната за нуждите на МУ „Проф. П. С.“ - Варна“ с прогнозна стойност в размер на 250 000 лв. без ДДС, без обособени позиции. Както правилно е установила предходната съдебна инстанция, изискванията към участниците и критериите за подбор възложителят е определил в Раздел III 1.1) Годност за упражняване на професионалната дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри, като от анализа на съдържанието на решението, с което е открита процедурата, е видно, че възложителят допуска в нея да кандидатстват няколко групи лица – 1) туроператори 2) туристически агенти, или 3) лица по чл. 62 от ЗТ. Допуснато е в процедурата да участват и обединения на лица от посочените групи, както и на чуждестранни лица, които отговарят на същите критерии за подбор. Страните не спорят и относно факта, че сред изискванията за икономическо и финансово състояние на кандидатите е въведено и такова участникът в процедурата да притежава валидна застраховка „Професионална отговорност“ на туроператора, с минимално изискване - да притежава валидна застраховка „Отговорност на туроператора” в съответствие с чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма. Посочената норма вменява единствено и само на лицата, които имат качеството туроператор по смисъла на т. 60 от §1 на ДР на ЗТ, установен на територията на Република България, ежегодно да сключват договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. В следващата алинея (ал. 2) на същата разпиредба идеята на законадателя е доразвита. Същата вменява на търговецът, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, установен на територията на Република България, ежегодно сключва да договор за задължителна застраховка "Отговорност на търговеца, улесняващ предоставяне на свързани туристически услуги" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. Но възможността за предоставяне на такъв вид застраховка от кандидатите за участие в процедурата по ЗОП не е посочена в решението на възложителя на обществената поръчка. Обстоятелството, че за туроператорите и за другите лица, предоставящи туристически услуги на територията на България, в ЗТ са предвидени различен вид професионални застраховки опровергава извода на първоинстанционния съд, че законодателят поставя еднакви изисквания към двете групи лица, с което е обоснован изводът му за несъставомерност на деянието. От горното се налага извод, че, макар в решението за възлагане на обществената поръчка формално да е посочено, че в процедурата могат да участват лица, които са регистрирани не само като туроператори, но и/или като туристически агенти или лица по чл. 62 от ЗТ, то с въвеждане на посоченото изискване – наличие на задължителна застраховка "Отговорност на туроператора", се дава необосновано предимство на първите и необосновано се ограничава участието на втората група потенциални кандидати. От това следва извод, че санкционилраното лице е осъществило състава на посоченото в НП нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя становището на процесуалния представител на ответника по касация, че непосочването в решението за възлагане на обществената поръчка на други конкретни видове застраховки за професионална отговорност е преодоляно с текста, че участникът може да докаже икономическото си и финансово състояние да изпълни поръчката като представи „всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ, когато по основателн причина участникът не е в състояние да представи поисканите от възложителя документи“. Така формулираният текст съдържа субективен критерий – „който възложителят приеме за подходящ“ и действително има възпиращо действие спрямо онези потенциални участници в процедурата, които не са регистрирани като туроператори, съответно – не притежават прафесионална застраховка застраховка "Отговорност на туроператора". Посочената в отговора на касационната жалба съдебна практика, както и посочените други решения за възлагане на обществени поръчки с аналогичен предмет, публикувани в Регистъра на Агенцията за обществени поръчки, който е публичен, не разколебават горните изводи на касационната инстанция. От изложеното, следва извода, че в случая вмененото на Д. Г. Г. в качеството на длъжностно лице по чл. 7, ол. 1 от ЗОП нарушение е установено безалтернативно, поради което, като е отменил оспореното НП, ВРС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като НП. При този изход на спора и предвид направеното искане, на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. На основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ вр. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН и превалутирано на основание § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона, съдът определя същото в размер на 132,94 (сто тридесет и две евро и деведесет и четири евроцента) евро. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна,