Решение № 340 от 25.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 796/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1/05.01.2026 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – ИАМН гр. София, с което д-р Р. З. Х., с ЕГН: ••••••••••, в качеството му на ••••, осъществяващ първична извънболнична медицинска помощ и регистрирал „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ на д-р Р. З. Х.“ („АИППМП на д-р Р. З. Х.“), на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева /с еврова равностойност 511.29 евро/ за нарушение на Наредба № 2/23.12.2020 г., вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Жалбоподателят, д-р Р. З. Х., чрез своя процесуален представител, моли за отмяната на процесното наказателно постановление, навеждайки доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. На първо място се оспорва фактът на извършеното нарушение, като в тази връзка се твърди, че д-р Х. притежава компетентност, на базата преминати курсове, за които притежава и представя съответни Удостоверения, позволяващи му да извършва процесната високоспециализирана дейност. На следващо място се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, и по-конкретно, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана на бланкетно основание, както и че НП не съдържа реквизитите, предвиденив чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Поради това се претендира за отмяна на обжалваното НП с присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – ИАМН гр. София, оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На основание Заповед № РД-13-912/11.08.2025 г. на заместник изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН) е извършена проверка по отношение на практиката на д-р Р. З. Х., регистриран като „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ на д-р Р. З. Х.“, със седалище и адрес на управление: ••••••• и с адрес на дейност: •••••••••. Периодът на осъществяване на контролното производство е бил от 12.08.2025 г. до 18.08.2025 г., включително.

Проверката е била възложена по повод постъпил в ИАМН сигнал от Т. М., в който същата изказва неудовлетвореност от оказана медицинска помощ на синът й - Д. Д. В. от д-р Р. Х.. В сигнала е описан, че д-р Р. Х. след извършения от него преглед е поставил на детето диагноза и предписал лекарствена терапия, непопадащи в обхвата на придобитата от него професионална квалификация.

От извършената проверка е установено, следното:

Съгласно издадено от РЗИ-Пловдив Удостоверение № 0890/25.07.2016 г. „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ на др Р. З. Х. е регистрирано като лечебно заведение: „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, с адрес на дейност: ••••••••• и с предмет на дейност: осъществяване на извънболнична

първична медицинска помощ, съгласно чл. 11 от ЗЛЗ. Лечебното заведение се представлява от д-р Р. З. Х.. В хода на проверката било установено, че р-р Р. З. Х. притежава Свидетелство за призната специалност „Обща медицина“ от 2020 г. От д-р Х. е предоставен „Ценоразпис на медицинските услуги на д-р Р. Х.“ и същия съдържал следните услуги и цени:

1. Преглед и ехография на тазобедрени стави 90.00 лв./46.01€;

2. Преглед 50.00 лв./25.56€

3. Консултация 50.00 лв./25.56€.

От д-р Х. е предоставен списък с наличната в амбулаторията медицинска апаратура:

„Ехограф Меделком - модел SLE-101MF и Трансдюсер - детски линеен: 7.5- 9.5MHz.

Посочената апаратура е установена, като налична в амбулаторията и на място от проверяващата комисия.

На 12.08.2025 г. от д-р Х. е осъществена ехография на Е. К.. На фиша от извършеното образно изследване е вписано: Амб. № 227/12.08.2025 г. Няма данни за клинични и ехографски данни за LCC и DCC. Има оформени ядра. Контролен преглед при прохождането. Съдържат се подписи за д-р Х. и родител. Към фиша е приложена фактура № 48/12.08.2025 г. на името на Е. К. с вписано основание: 1. Ехография. 2. Преглед на стойност 90.00 лв.

В хода на проверката въз основа на проверени медицински документи, издадени от д-р Р. Х. става ясно, че съшият осъществява прегледи на деца, отразяващи оценка на опорно-двигателна система и ехографски изследвания на тазобедрените стави.

Тъй като е преценено, че посочената дейност не отговаря на квалификацията на д-р Х., срещу същия е съставен АУАН № А-151/27.10.2025 г. в присъствие на нарушителя.

В срока по чл. 44. ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение.

Въз основа на така съставения АУАН е било издадено обжалваното НП, с което д-р Р. З. Х., с ЕГН: ••••••••••, в качеството му на ••••, осъществяващ първична извънболнична медицинска помощ и регистрирал „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ на д-р Р. З. Х.“ („АИППМП на д-р Р. З. Х.“), на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева /с еврова равностойност 511.29 евро/ за нарушение на Наредба № 2/23.12.2020 г., вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който с жалбата си и в съдебно заседание, посредством своя процесуален представител, релевира доводи за отмяната му.

Изложената в АУАН и възпроизведената в НП фактическа обстановка се възприема и от настоящия съдебен състав, като същата се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, включително от показанията на свидетеля д-р П. П. Т. (••••• в Дирекция КМДПП), който като присъстващ на извършената проверка и свидетел по установяване на нарушенията, потвърждава законосъобразния начин на съставения процесен АУАН и съдържащите се в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, неопровергани и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства (Възражение с вх. № В-43/04.11.2025 г. - оригинал; Акт за установяване на административно нарушение № А-153/27.10.2025 г. с разписка за връчване - оригинал; Акт за установяване на административно нарушение № А- 151/27.10.2025 г. с разписка за връчване - оригинал; Покана за съставяне и връчване на АУАН с изх. № 07-129/13.10.2025 г.; Заповед № РД-13- 912/11.08.2025 г.- оригинал; Контативен протокол № 792/28.08.2025 г. – оригинал; Разписка за връчване на КП № 792/28.08.2025 г. - оригинал; Отговор до г-жа Т. Д. М. е изх. № 96-00-537/25.09.2025 г.; Жалба с вх. № 96- 00-537/22.05.2025 г.; Становище от д-р Р. З. Х. - оригинал; Удостоверение за регистрация ма лечебното заведение № 890/25.07.2016 г. - заверено копие; Ценоразпис - заверено копие; Квалификационни документи на д-р Х. - заверено копие; Амбулаторен дневник - заверено копие; Амбулаторни листа - - заверено копие; Издадени финансови документи - заверено копие; Допълнителни документи, предоставени от РЗИ-Пловдив по случая във връзка с водено съдебно производство) като относими и допринасящи за правилното решава не на делото.

Тази фактическа обстановка и събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

По безспорен и категоричен начин се доказа, че на посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят д-р Х., в качеството му на ••••, осъществяващ първична извънболнична медицинска помощ и регистрирал „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ на др Р. З. Х.“ е извършил нарушение на Наредба № 2/23.12.2020 г., вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.

Видовете дейности в обхвата на специалността „Обща медицина“ са посочени в Наредба № 2 от 23 декември 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща медицина“ в частта: „1.3.1.3. Основни диагностични методи в ОМП: анамнеза, физикално изследване, поставяне на предварителна диагноза, определяне на диференциално-диагностичен план, анализ на резултатите от параклинични изследвания, извършване на инструментални функционални изследвания (електрокардиография, сфигмоманометрия и др.), анализ на резултатите от консултативните прегледи и изследвания, извършени на други нива на здравната система, поставяне на работна диагноза. Съгласно Наредбата, прилагането на всеки от тях поотделно или в съчетание зависи от преценката на общопрактикуващия лекар“.

Съгласно т. 6.3. от Наредба № 9 от 13 юли 2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика“, ултразвукова диагностика (ехография) - метод за получаване на двумерен образ чрез отражение (ехо) на ултразвуковите вълни на границите между биологичните структури с различен акустичен импеданс е една от основните групи методи в образната

диагностика. В същия е определено, че интерпретацията (разчитането) на образното изследване се извършва от специалист или специализант по образна диагностика.

В Наредба № 1 от 28 януари 2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“ е определено: „т. 4 Изисквания към лекарите - специалисти по ортопедия и травматология, за осъществяване на специфични медицински дейности в областта на ортопедията и травматологията, които изискват допълнителна кватификация:

Документ за преминато обучение и успешно положен изпит се изисква за следните дейности, за които е необходима допълнителна кватификация: 4.4. ултразвуково изследване на стави;

От горното се извежда изводът, че осъществената от д-р Х. ехография на Е. К. не попада в обхвата на дейностите, определени за специатност „Обща медицина“ съгласно Наредба № 2 от 23 декември 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща медицина“. Предвид това се установява, че д-р Р. З. Х. в качеството си ••••, осъществил образно изследване - ехография на Е. К. на 12.08.2025 г. е извършил дейност, непопадаща в определените за специалност „Обща медицина“, като по този начин е извършил нарушение на Наредба № 2 от 23 декември 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща медицина“ в частта: „1.3.1.3. Основни диагностични методи в ОМП: анамнеза, физикално изследване, поставяне на предварителна диагноза, определяне на диференциално - диагностичен план. анализ на резултатите от параклинични изследвания. извършване на инструментални функционални изследвания (електрокардиог- рафия. сфигмоманометрия и др.), анализ на резултатите от консултативните прегледи и изследвания, извършени на други нива на здравната система, поставяне на работна диагноза. Прилагането на всеки от тях поотделно или в съчетание зависи от преценката на общопрактикуващия лекар.“.

Правилно при това положение е прието, че дейността на д-р Х., досежно изследвания случай с детето Д. Д. В., е извършена в нарушение на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, с което е нарушен чл. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Правилно е определено, че датата на извършване на нарушението е датата на която д-р Р. Х. е осъществил образно изследване - ехография на Е. К. - 12.08.2025 г., респ., че същото е установено на 18.08.2025 г. - последната дата за извършване на проверката.

Съдът не споделя наведените в жалбата доводи, че д-р Х., преминавайки през определени курсове за допълнителна квалификация, се явява компетентен да осъществява коментираната високоспециализирана дейност. Съгласно Наредба № 9 от 13 юли 2018 г. в частност в т. 6.3 относно утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика“ ултразвукова диагностика (ехография) - метод за получаване на двумерен образ чрез отражение (ехо) на ултразвуковите вълни на границите между биологичните структу ри с различен акустичен импеданс е една от основните групи методи в образната диагностика, като е утвърдено, че интерпретацията (разчитането) на образно изследване се извършва ог специалист или специализант по образна диагностика. Посочените в жалбата курсове и специализации по индивидуално обучение не отговарят на Наредба № 1 от 28 януари 2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“ в частност т.4 Изисквания към лекарите - специалисти по ортопедия и травматология, тьй като е необходима следдипломна квалификация, поради високоспециализираната дейност, в която се изразява конкретното изследване. Следдипломното обучение в специалност „Обща медицина“ има за цел именно подготвянето на висококвалифицирани специалисти в съответната област на медицината. Това е процес, който включва обучение за придобиване на специалност, съгласно номенклатура на специалностите и сроковете за придобиването им в системата на здравеопазването съгласно Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. Същевременно това е обучение за придобиване на професионална квалификация за извършване на висококвалифицирани дейности в определена област на здравеопазването за лица с призната специалност. Ето защо не би могло да се приеме, че курсовете и специализациите в областта на изследването и лечението в частност на д-р Х. са равносилни на специализацията, която се получава с придобиването на съответната квалификация. Точно обратното - едва след придобиването на съответната квалификация би било позволено от закона и логично преминаването през съответните курсове и специализации, които да затвърдят или надградят придобитите знания и умения от придобиването на съответната квалификация. Сами по себе си тези курсове не биха могли да обосноват извод за наличие на квалификация за извършване на коментираната високоспециализирана дейност. Показателни в това отношение са и показанията на свид. д-р П. П. Т., според когото всеки, който си плати за участие в съответния курс, би могъл да придобие удостоверение за преминаването му, нещо, което не се явява споделимо при придобиването на следдипломна квалификация, което е свързано с по-завишени изисквания, стандарти, преминаване през изпити и придобиване на съответна допълнителна квалификация по ред, утвърден със съответната нормативна уредба.

Горното обосновава извода, че в конкретния случай правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененното му във вина административно нарушение, доказано по несъмнен начин.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Съгласно чл. 115, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, който извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Видно е, че в случая нарушителят е санкциониран с глоба в минимален размер, което е съобразено с обстоятелството, че нарушението се явява извършено за първи път, като съдът не намира основания за ревизиране на този размер.

Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, именно защото конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид, нещо повече – касае се за дейност, засягаща новородени и малки бебета, което завишава обществената опасност на неправомерно извършвата от д-р Х. дейност.

С оглед извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав, намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тази връзка не се споделят доводите, наведени в жалбата и поддържани в съдебно заседание за допуснати нарушения на процесуалноте правила. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализираното на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Всичко гореизложено и предвид това, че възраженията на жалбоподателя останаха недоказани, обосновават и извод за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като правилно, обосновано и законосъобразно, да бъде изцяло потвърдено.

По въпроса за разноските:

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство се изразява в изготвяне на писмено становище относно законосъобразността на НП и основателността на депозираната жалба, както и процесуално представителство пред настоящата инстанция, намира, че в полза н а Изпълнителна агенция „Медицински надзор” - София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 92.03 евро.

По изложени съображения, Пловдивски районен съд, IV н.с.