Решение № 58 от 5.5.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 124/2025 г.

Производство по търговски спор – глава XXXII от ГПК. Делото е образувано по иск на адвокат Ю. М. пълномощник на К. Ц. Н. с ЕГН •••••••••• със съдебен адрес за връчване и призоваване: гр. В. Т., ул. "В. Л." № ••, ет. *, чрез адв. Ю. М., против „Саламандър 911“ ООД ЕИК гр. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 64, представлявано от управителя Е. В. Ж., съдът да постанови решение, с което да осъди „Саламандър 911“ ООД ЕИК 117072197 да заплати на К. Ц. Н. ЕГН •••••••••• сумата от 77853 лв. представляваща останалата част от стойността на неговия дружествен дял след уважаването на иска му и влизането в сила на Решение № 131/23.11.2023 г. постановено по т. д. № 300/2021г по описа на РОС ведно със законната лихва за забава върху горната сума от датата на завеждане на иска 1.07.2025г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата 29885,73 лв. законна лихва за забава, считано от 01.07.2022г до 1.07.20205г., и всички правни последици от това включително и всички разноски по производството. Ищецът К. Ц. Н. е бивш съдружник в „Саламандър 911“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 64, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 117072197. С решение на ОС на съдружниците взето на 01.03.2021г К. Н. е изключен като съдружник, а имуществените отношения между него и дружеството е прието да се уредят след изготвяне на одит на дружеството. Ищецът не е оспорил основанието на което е прекратено участието му като съдружник, тъй като е имал уверението на останалите съдружници, че имуществените отношения между него и дружеството ще бъдат уредени в най-кратки срокове и съобразно баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието му. Въпреки горните уварения, ищецът не е получил по доброволен път стойността на дела си определена по реда на ТЗ и съгласно Решението на общото събрание на съдружниците на ответното дружество. Поради това е бил принуден да предяви правата си по съдебен път - депозирал е искова молба, с която е предявил иска с правно основание чл. 125, ал. 3 вр. с чл. 127 от ТЗ като частичен до размера на 150 000 лева, по която искова молба по описа на РОС е образувано т.д. №300/2021г . По това дело е постановено Решение № 131/ 23.11.2023 г, с което решение е прието, че съгласно счетоводната експертиза размерът на дела на К. Н. е изчислен в размер на 227853 лева и искът е уважен до предявения му частичен размер - 150000 лева. Решението, в частта му с която е осъдено „Саламандър 911“ ООД да заплати на К. Ц. Н. сума в размер на 150000 лева е влязло в сила и в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист. До предявяване на настоящия иск ответното дружество не е заплатило остатъка от стойността на дружествения дял. Налице е пряк интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 125, ал. 3 във вр . чл. 127 от ТЗ за осъждането на „Саламандър 911“ ООД да заплати разликата над 150000 лв. до пълната сума установена от вещото лице по т. д № 300/2021г. като стойност на дружествения му дял и по - конкретно сумата от 77 853 лв. Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, делът на прекратилия съдружник е следвало да се изплати най- късно на 01.04.2021г, от която датата дружеството е изпаднало в забава за изпълнение на това свое парично задължение, поради което ищецът претендира законната лихва за забава считано от 01.04.2021г. Ответникът „Саламандър 911“ ООД ЕИК 11707072197 гр. Русе, бул. “Цар Освободител“ № 64, представлявано от управителя Е. В. Ж. чрез пълномощник адвокат Е. М., подава отговор на исковата молба, в който определя предявения иск като частично основателен. Определена от вещото лице по предходното дело между страните стойност на дружествения дял 227853,42лева следва да бъде намалена със следните суми: 1. Сумата от 1500 лева, представляваща вноска за придобиване на дела на ищеца, или т.нар. дялова вноска не следва да се включва в актива на дружеството при формиране на стойността на дружествения дял на ищеца. Дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу което той придобива дружествен дял от имуществото на дружеството. Тази вноска не подлежи на връщане при прекратяване на участието на съдружника. 2. Сумата от 11317,67 лева, представляваща окончателен данък върху определения дружествен дял в размер на 5% съгласно чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ. Тази сума не следва да се изплаща реално на ищеца, а следва да бъде заплатена в полза на бюджета от ответното дружество. Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДФЛ, дължимият окончателен данък следва да бъде заплатен в полза на бюджета от предприятието - платец на дохода. Видно и от приетата по делото експертиза, вещото лице е посочило, че сумата която ищецът следва реално да получи е в размер на 215035,75 лева. Този сума е определена като от установения размер на дружествения дял са приспаднати горепосочените суми от 1500 лева и от 11317,67 лева. Имайки предвид решението по гр. дело №300/2021год., по което на ищеца на присъдени 150000 лева, ответното дружество дължи на ищеца заплащането само на сумата от 65035,75 лева. (227853,42 -1500- 11317,67-150 000). Поради тези съображения ответникът иска да бъде отхвърлен предявения иск за заплащането на останалата част от стойността на дружествения му дял за размера над сумата от 65035,75 лева до предявения размер от 77853 лева като неоснователен и недоказан. Ответникът иска да бъде отхвърлен иска за заплащането на лихва за забава от 01.04.2021год. до завеждане на делото. В чл. 125, ал. 3 от ТЗ е определен само моментът и базата, на която ще бъде изчислен размерът на дружествения дял на изключения съдружник, а именно - по междинен баланс, съставен към края на месеца, през който съдружникът е бил изключен. В тази разпоредба не е посочен срок, в който делът на съдружника следва да бъде изплатен. Простата изискуемост не поставя длъжника в забава, докато той не бъде поканен. Ищецът не е отправял покана до ответното дружество да му бъде заплатена паричната стойност на дружествения дял. Едва с подаването на исковата молба до съда, ответното дружество е изпаднало в забава. Поради това лихва за забава се дължи от подаването на исковата молба до съда, по която е образувано настоящото производство. Ответникът прави възражение за прихващане до размер 50000 лева. На 02.08.2021год. съдружниците са взели решение за предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ срещу ищеца за причинени от него вреди да дружеството, като за представител на дружеството за водене на процеса е бил определен сегашният управител на дружеството Е. В. Ж.. През 2013год. дружеството е придобило в собственост лодка /кораб/, който е бил регистриран в Агенция „Морска администрация“ - Русе с регистров номер ••••. Корабът е имал следните характеристики: дължина - 4,30м., ширина - 2,10 м, височина на борда 1,30м, тип на двигателя „Меркюри F 60“, посочени в издаденото от Агенцията удостоверение за регистрация №05/01-0544/12.05.2023год. Дружеството е заплащало и различни ремонти и подмяна на частите на плавателното средство. Ищецът е заявил при напускане на дружеството, че няма да върне, а ще задържи за себе си тази лодка, като е изразил желание стойността й да бъде приспадната от сумата, която дружеството му дължи като равностойност на дружествения му дял. До настоящия момент ищецът не е върнал на дружеството горепосочената лодка и не е ясно какви са намеренията му във връзка с нея. Ответното дружество търпи вреди в следствие на отказа на ищеца да върне на горепосочената вещ, която е собственост на „Саламандър 911“ ООД. Имуществото на дружеството е намаляло със стойността на задържаната вещ. Вещта не може да се ползва от дружеството, нито същото може да се разпореди с нея и да реализира някаква печалба. Според ответника пазарната стойност на вещта е 50000 лева. До този размер ответникът прави възражение за прихващане с претенцията на ищеца. В съдебно заседание на 7 април 2026г. след изслушване на вещото лице ответникът увеличава размера на възражението така: да се счита предявено за за сумата от 12457,27 евро + 745.08 – стойността на липсващите елементи = 13202.35 евро. Ищецът К. Ц. Н. в допълнителна искова молба оспорва възражението за намаляване стойността на дружествения дял с двете суми, както и възражението за прихващане със стойността на плавателния съд. Правната квалификация на главния иск е чл. 125, ал.3 вр. чл. 127 от ТЗ – иск за заплащане стойност на дружествен дял след прекратяване членство на съдружник в дружество с ограничена отговорност, на акцесорния иск за законна лихва – чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 309а ТЗ, на възражението за прихващане – чл. 104 от ЗЗД вр. чл. 371 ГПК. Ответникът признава, че дължимия остатък на дружествения дял е 65035,75 лв., но иска тази сума да бъде намалена в резултат на прихващане с със сумата 13202.35 евро. Обстоятелствата, приети за установени с решение на Русенски окръжен съд по т. д. № 300/2021г., въз основа на които е уважен частичен иск за 150000 лв., не се нуждаят от доказване. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право – т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 на ОСГТК на ВКС. Русенският окръжен съд с Решение № 131 от 23 ноември 2023г. по т. д. № 300 по описа за 2021 година осъжда „Саламандър 911“ ООД, ЕИК 117072197 със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 64, представлявано от управителя Е. В. Ж., да заплати на К. Ц. Н. ЕГН ••••••••••, постоянен адрес гр. Р., ул. "Д." № ••, бл. "М.", вх. *, стойността на неговия дружествен дял в размер на 150000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), предявен частично от пълния размер 215035,75 лв. ведно със законната лихва за забава върху сумата 150000 лв. считано от 13.07.2021г. датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила – виж Решение № 44/19.05.2025 по Въззивно търговско дело № 83 по описа за 2024 година на Великотърновски апелативен съд. При разглеждане на първия частичен иск е установено, че на 1.03.2021г. на общо събрание на съдружниците в „Саламандър -911“ ООД съдружникът К. Ц. Н. е изключен с решение по т. 1 от дневния ред, а имуществените отношения ще бъдат уредени чрез извънсъдебно споразумение, което ще се изготви след счетоводен баланс след месец март 2021г. и приключване на възложен одит във връзка с дейността на изключения съдружник. На 08.03.2021 г. е вписано в търговския регистър заличаването на К. Ц. Н. като съдружник и преразпределение на дружествените дялове. Съдебно-счетоводната експертиза по дело № 300/2021г. дава заключение, че счетоводството на „Саламандър 911“ ООД е водено редовно и отговаря на изискванията на счетоводното законодателство. Всички активи, пасиви и разчети са представени съобразно приложимите счетоводни стандарти. Вещото лице не е открило промени в счетоводната политика на дружеството преди и след 31.12.2020г. Въз основа на счетоводен баланс към 31.03.2021г. вещото лице е определило чистата стойност на капитала: общо активи 800720.67 лева - общо пасиви 41209.27 лева = чиста стойност на капитала 759511.40 хил. лева. Дяловото участие в капитала на съдружника К. Ц. Н. е 30 дяла с единична номинална стойност 50 лева, с обща номинална стойност 1500 лева, представляваща 30% от регистрирания капитал. Стойността на дружествения дял на съдружника К. Ц. Н. е равна на: 759511,40 лева х 30% = 227853,42 лева. Стойността на дружествения дял на К. Н. се изчислява така: 227853.42 - 1500 лв. цена на придобиване на дела в лева = 226353,42 чиста сума в лева – 11317,67 лв. данък 5% = 215035,75 лв. Великотърновският апелативен съд в мотивите към Решение № 44/19.05.2025 по Въззивно търговско дело № 83 по описа за 2024 година констатира: „Пред Окръжен съд Русе е изслушано заключение, изготвено от експерта С. Г. А., което съдът приема за законосъобразно и обосновано.“ Видно от заключението на вещото лице по т. д. № 300/2021г. РОС, възприето от Русенски окръжен съд и от Великотърновския апелативен съд, пълната стойност на дружествения дял на К. Н. е установена в размер 215035,75 лв. като са приспаднати 1500 лв. цена на придобиване на дела в лева и 11317,67 лв. данък 5%. Окръжният съд по настоящото дело приема, че равностойността на дружествения дял се определя върху чистия актив, като от пасива се изключват собственият капитал и резервите, поради което дяловата вноска на напусналия съдружник не се включва в сумата, подлежаща на изплащане. Дължимият 5% данък при източника върху получаваната сума представлява публично задължение на съдружника, което дружеството е длъжно да удържи и внесе по силата на чл. 46, ал. 3 и чл. 65, ал. 4 ЗДДФЛ, поради което частта, съответстваща на данъка, се приспада от дължимата сума. Приспадането на тези две стойности осигурява защита на имуществените интереси на дружеството и останалите съдружници, съответствие със задължителната съдебна практика относно методиката за опреД.е на дружествения дял, както и изпълнение на данъчните задължения по закон. По тези съображения съдът присъжда на напусналия съдружник нетната стойност на неговия дружествен дял, след приспадането на дяловата вноска и 5% данък при източника. В решението по първия частичен иск по т. д. № 300/2021г. Русенски окръжен съд е приел, че пълният размер на сумата, която „Саламандър 911“ ООД дължи като дружествен дял на бившия съдружник К. Н. е 215035,75 лв. В мотивите към Тълкувателно решение № 3/2016 на ОСГТК на ВКС се посочва, че силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е помалко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение. Водим от това, окръжният съд приема, че дължимият остатък от дружествения дял е 215035,75 лв. минус 150000 лв. присъдени по първия частичен иск равно на 65035,75 лв. или 33252,25 евро. Възражението за прихващане, предявено от „Саламандър 911“ ООД, е заявено в размер на пазарната стойност на моторна лодка регистрирана в Агенция „Морска администрация“ - Русе с регистров номер ••••, предявено първоначално за 50000 лв., увеличено след изслушване на вещо лице на 12829,81 евро + 745,08 евро стойност на липсващи елементи. Пазарната стойност на моторна лодка с име „Саламандър“ с регистров номер ••••, TOM XXVII, стр. 79 пристанище на регистрация Русе (Дирекция „Речен надзор — Русе"), Удостоверение за регистрация № 05/01-0544/12.05.2023 г. към дата 20.03.2026 г. възлиза на 12829,81 евро според заключение на приетата по делото експертиза. Ответното дружество твърди, че ищецът е заявил при напускане на дружеството, че няма да върне, а ще задържи за себе си тази лодка, като е изразил желание стойността и да бъде приспадната от сумата, която дружеството му дължи като равностойност на дружествения му дял. Ищецът не е върнал на дружеството лодката. Имуществото на дружеството е намаляло със стойността на задържаната вещ. Вещта не може да се ползва от дружеството, нито същото може да се разпореди с нея и да реализира някаква печалба. Ищецът посочва, че възражението не е ясно: дали се претендира обезщетение за лишаването на ответното дружество от ползването на собствената му вещ или това са вреди представляващи стойността на самата вещ. Ответното дружество се опитва да се домогне до принудителна продажба на движима вещ, към която явно не проявява никаква грижа като собственик и няма стопански интерес към нея. Ищецът не желае да придобие собствеността върху плавателния съд за сметка на изплащане на остатъка от съдебно установената стойност на дела му от капитала на „Саламандър 911“ ООД. Вещото лице е извършил оглед на лодката със съдействието на ищеца. Посочва, че плавателният съд се намира в с. С., на 10 км от Р. Изтеглен е на брега, на суша в селскостопански двор. Свидетелят по делото А. И. П. има имот в с. С. ул. "А. С." № ••. От много години познава К. Н.. Последният през 2019г. помолил свидетеля да паркира лодката в двора. Лодката е на фирма „Саламандър“, има табела на нея. К. Н. казал на свидетеля, че се разделя с фирмата и че другите съсобственици ще дойдат да си я приберат. Свидетелят се съгласил да я даде, ако му покажат някакъв документ, но досега никой не е идвал. Лодката е поставена върху един колесар, на който гумите вече са спаднали. Лодката е завита с мушами, за да се пази от дъжда. Лодката е в състоянието, в което била докарана. Достатъчно е на свидетеля да се обади К. Н., че ще дойде някой да вземе лодката, и свидетелят ще я даде на посочения от него човек. Никой не е идвал да я иска. К. не е казвал на свидетеля, че има желание да купува тази лодка. Съдът намира възражението за прихващане със стойността на моторната лодка за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, прихващане е допустимо само когато двете насрещни вземания са за пари или еднородни и заместими вещи, и когато активното вземане е изискуемо и ликвидно. Прихващане със стойността на вещ е недопустимо, ако не е извършена конверсия в парично вземане съгласно чл. 57, ал. 2 ЗЗД, което се прави само когато вещта е погинала, отчуждена, изразходвана. В случая лодката съществува и е в добро състояние, така че такава предпоставка липсва. Чл. 65 от ЗЗД гласи, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме нещо различно от дължимото. Ищецът изрично заявява, че не желае да задържи лодката като компенсация или придобивка вместо паричната стойност на дружествения си дял. Следователно няма съгласие за конверсия на задължението в натурална форма (владение на лодката). Дружественият дял е парична равностойност, дължима на напускащия/изключен съдружник. Тази стойност не може да се намалява с произволно определена материална стойност, ако дружеството не е доказало реална загуба – погиване на вещта или невъзможност да си възвърне вещта. Самият факт, че дружеството не полага грижи за лодката и не търси нейното връщане, изключва основание за обезщетение или приспадане. Ищецът иска осъждане на ответното дружество да заплати сумата 29885,73 лв. законна лихва за забава, считано от 01.07.2022г до 1.07.2025г. Лихва за минало време не е присъждана по т. д. № 300/2021г. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Простата изискуемост не поставя длъжника в забава, докато той не бъде поканен. По настоящото дело няма данни ищецът да е отправял покана до ответното дружество да му бъде заплатена паричната стойност на дружествения дял. Свидетелят Г. И. Ч. установява, че страните са преговаряли за уреждане на имуществените отношения след прекратяване членството на ищеца в ответното дружество, но са били обсъждани различни варианти, например: „Той искаше офиса и, ако се споразумеят, разликата в пари“. Едва с подаването на исковата молба до съда, ответното дружество е изпаднало в забава. Поради това лихва за забава се дължи от подаването на исковата молба до съда, по която е образувано настоящото производство. По изложените съображения окръжният съд