Решение № 699 от 29.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 440/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответниците в първоинстанционното производство А. А. С. и А. Б. С., срещу Решение № 294 /29.12.2023г. и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №1 от 02.01.2024г. по гр.д.№ 442/22 по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е признато за установено по отношение А. А. С., ЕГН ••••••••••, и А. Б. С., ЕГН ••••••••••, съществуването на следните вземания на „Глоуейв България“ ЕООД, ЕИК 202098422: вземане в размер на 54 712 евро на основание запис на заповед, издаден на 1 юни 2008 г. с падеж 31 май 2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 871/2022 на Районен съд – Монтана; вземане в размер на 47 860 евро на основание запис на заповед, издаден на 1 юни 2008 г. с падеж 31 май 2021 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1342/2022 на Районен съд – Монтана; вземане в размер на 44 694 евро на основание запис на заповед, издаден на 1 юни 2008 г. с падеж 31 май 2022 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1343/2022 на Районен съд – Монтана и са присъдени разноски. Твърди се, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като съдът неправилно и незаконосъобразно е съединил производството по трите иска с правно основание чл. 422 от ГПК по различните и отделни три заповедни производства без да са били налице основания за това и това е затруднило защитата на ответниците. Дори да се приеме, че решението е допустимо, твърди, че същото е неправилно. Излага съображения, че съдията-докладчик е следвало да се отведе от разглеждането на делото, тъй като е разглеждал друг спор между същите страна по повод друг издаден запис на заповед по гр.д. № 13/21 по описа на ОС-Монатна и в другото постановено решение е приел за установена друга фактическа обстановка по отношение на техническото изготвяне на записите на заповед и тяхното отпечатване. Твърди се, че не е обсъдено заключението на съдебно-техническата експертиза и по-точно изложеното от вещото лице Бачев при разпита му в откритото с.з., а именно, че отпечатаният текст от двете страна на записа на заповед е отпечатан на един и същи принтер, с едно и също мастило, което е малко вероятно да е станало в рамките на четири години. Счита, че следва да се направи извод, че процесният запис на заповед не е издаден на датата, която е посочена в него, т.е. липсва съществен реквизит за неговата действителност и това го прави недействителен. В тази връзка и джирото следва да бъде признато за такова. Твърди се, че първоинстнационният съд неоснованиелно не е изключил от доказателствата по делото представените с исковата молба „преписи“ от записа на заповед, въпреки, че било видно че същите не са направени от оригиналите, които са представени впоследствие по делото. Твърди, че липсват оригинали на представените с исковата молба записи на заповед и те е следвало да бъде изключени от доказателствата по делото на основание чл. 183 от ГПК. Във връзка с констатираното разминаване между заверените преписи и оригиналите, твърди, че неправилно съдът не е уважил искането му за спиране на производството на основание чл. 229 ал.1 т.4 и 5 от ГПК и подновява това си искане пред въззивната инстанция. По съществото на постановеното решение, счита че неправилно е прието от МОС, че записите на заповед са издадени въз основа не само на едно каузално правоотношение, а въз основана на договора за заем от 2007г. за сумата 600 000 евро и въз основа на договора за сух лизинг на въздухоплавателно средство от 01.04.2008г. за сумата 120 000 евро. Твърди, че и по двата договора било предвидено издаване на записи на заповед и в случая не може да се отгрА.чи, процесните записи на заповед по кой договор са издадени. Твърди, че съдът незаконосъобразно не е съобразил обстоятелството, че вземането по договора за лизинг е погасено по давност, което възражение е наведено своевременно. Твърди, че споразумението от 01.06.2008г. е нищожно, тъй като с него е осъществено кредитиране по смисъла на ЗКИ. Твърди, че спорът относно действителността на договор за цесия от 08.06.2012г. между В. С. и „Глоуейв България“ ЕООД, на който ищецът основава правата си е висящ пред САС, което е още едно основание за спиране на настоящото производство. Твърди, че незаконосъобразно не е уважено заявеното възражение за прихващане, като са изключени представените от него доказателства и не е ценено заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза. Счита, че от събраните доказателства е доказано възражението му, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, който не е предявил своите права по записите на заповед в производството по несъстоятелност за издателя на същите „Ава спорт“ ООД (н), а е предявил единствено правата си по каузалното правоотношение. Моли да бъде прекратено производството, като образувано по недопустим иск; да бъде отменено решението и постановено ново, с което бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснованиелни и недоказани, а ако се уважат – да бъде уважено заявеното възражение за прихващане. Моли и за спиране на производството на заявените основания. Не са направени доказателствени искА.я. Претендират се разноски. В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Не са заявени доказателствени искА.я. Претендират се разноски. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо. По наведеното оплакване в жалбата, че същото е постановено по недопустимо съединени искове следва да бъде взето предвид, че оплакването е неоснованиелно. Налице са били основанията на чл. 210 от ГПК за обективно, кумулативно съединяване на исковете с предявяването на една искова молба. На първо място са спазени сроковете за предявяване и на трите иска по трите заповедни производства. Едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК е започнал да тече на 23 ноември 2022 г., когато на ищеца са били връчени съобщения по чл. 415 от ГПК по трите заповедни производства, а исковата молба е подадена чрез куриер на 15 декември 2022 г. На второ място страните по трите иска са едни и същи, делата подлежат на разглеждане от един и същи съд по правилата на родовата и местна подсъдност и по един и същи процесуален ред. Обстоятелството, че исковете са предявени за установяване на вземания по издадени три броя заведени за изпълнение не е пречка за съединяване на исковете. В производството по исковете по чл. 422 от ГПК се прилагат правилата на исковото производство, какъвто е и чл. 210 от ГПК. В жалбата е наведено възражение, че с това процесуално действие са нарушени правата на ответниците. Възражението е неоснованиелно, тъй като видно от процесуалното поведение на ответниците и направените твърдения и възражения от същите, те са невели едни и същи твърдения и възражения и по трите иска и при условията на процесуално икономия са провели доказването на същите и по трите иска в едно съдебно производство. Неоснованиелно е и възражението за наличие на основания за отвод на съдията-докладчик, тъй като същия е разглеждал друг спор между същите страни и е приел нещо различно. Посоченото от жалбоподателите дело е с предмет правоотношения между същите страни по повод различен от процесните запис на заповед и по всяко отделно дело, съдът приема за установени факти, които основава на събраните по конкретното дело доказателства относно подлежащите на доказване факти, което не сочи на предубеденост или евентуална пристрастност на съда. Тъй като производството не е недопустимо, не следва да се прекратява същото, а следва настоящата инстанция да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност. О т събраните доказателства се установява следното от фактическа страна: „Глоуейв България“ ЕООД е подал заявления за издаване на заповеди за незабавно изпълнение на основание чл. 417 от ГПК срещу ответниците А. А. С. и А. Б. С. по ч. гр. д. № 871/2022, ч. гр. д. № 1342/2022 г. и по ч. гр.д. № 1343/2022 г., всички по описа на РС – Монтана. Като основание за идването са посочени: запис на заповед, издаден на 1.06. 2008 г. с падеж 31 май 2019 г. е за сумата 54 712 евро, запис на заповед от 01.06.2008г. с падеж 31 май 2021 г. за сумата 47 860 евро и запис на заповед от 01.06.2008г. с падеж 31 май 2022 г. е за сумата 44 694 евро. Издател на ценните книги е „Ава спорт“ ООД, чрез представителя си А. Б. С.. За място на издаване на и на трите записа на заповед е посочено град София. За място на плащане е посочено гр. Банкя, ул. „Родина“ № 2. Посочено е, че сумите следва да бъдат заплатени на или на заповедта на В. С. С.. Посочено е, че записът на заповед е платим на падеж. Всеки от посочените записи на заповед е авалиран от поръчителите А. Б. С. и А. А. С.. Върху всеки от посочените записи на заповед, на обратната страна на листа е оформено джиро за прехвърляне на записа на заповед от дата 08.06.2012г., с което В. С. С. прехвърля вземането си по съответния запис на заповед „Глоуейв България“ ЕООД с всички произтичащи от това права. След издаването на заповеди за изпълнение А. С. и А. С. са подали възражения по чл. 414 от ГПК, поради което ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията по издадените записи на заповед. Записите на заповед са издадени, за да обезпечат срочното погасяване на задължение на „Ава Спорт” ООД по сключен на 11 май 2007 г. договор за паричен заем, според който заемодателят „Вест 64” ЕООД, представлявано от управителя В. С., е предоставил на заемополучателя „Ава Спорт” ООД, представлявано заедно от А. С. и А. С., в заем парична сума в размер на 600 000 евро при договорена 8 % годишна лихва и едногодишен гратисен период за погасяване на главница съгласно погасителен план, приложение към договора. Дългът е обезпечен с учредяване на ипотека върху недвижими имоти, както и чрез издаване на 15 записа на заповед - по един за всяка година от срока на договора, на обща стойност сбора от главницата и договорната лихва за срока на договора, На 28 май 2008 г. вземанията на „Вест 64” ЕООД по договора за заем са прехвърлени ведно с обезпеченията безвъзмездно на физическото лице В. С., като в договора за цесия вземането е посочено в общ размер 962 159 евро, от който 600 000 евро главница и 362 159 евро лихва. За извършеното прехвърляне длъжникът „Ава Спорт” ООД е уведомен от „Вест 64” ЕООД на 1.06.2008 г. На 01.06.2008г. между В. С. и „Ава Спорт” ООД в гр. София е сключено споразумение, с което след като страните по него са констатирали, че размерът на дълга по договора за заем е 962 159 евро, включващ главница и договорна лихва, както и че е налице забава за плащане на вноски по погасителния план общо 28 000 евро, конкретно посочени с падежи и са постигнали съгласие забавените вноски да се заплатят в срок до 3.06.2008г., при което върху същите няма да се начислява неустойка за забава, като „Ава Спорт” ООД е издало нови записи на заповед от 01.06.2008г. (между които и процесните) в полза на В. С. за сумата 962 159 евро, а издадените са били върнати в оригинал на издателя им. На 30.11.2009 г. между В. С. и „Ава Спорт” ООД е сключено споразумение към договора за заем от 11 май 2007г., с което страните са констатирали, че след прехвърляне на вземанията на Стайков заемополучателят е в забава и не е извършвал никакви плащания на вноски по заема и желае да изпълнява задълженията си заедно е начислената неустойка за забава. страните са приели още, че до момента на това споразумение са били платени само пет вноски по договора в общ размер 20 000 евро с посочени дати на плащане. Констатирали са, че към 30.11.2009 г. задълженията са в размер на 987 244.60 евро, формирани от 600 000 евро главница, 269 800, 40 евро непросрочена договорна лихва, 92 358, 60 евро просрочена договорна лихва и 25 085, 60 евро неустойка за забава и са уговорили нов погасителен план за изпълнение за срока на договора с посочване банковата сметка, по която следва да се плащат погасителните вноски, като останалите клаузи на договора за заем за останали непроменени. На 08.06.2012г. с писмен договор, вписан в службата по вписванията на 27.06.2012г., В. С. е прехвърлил на „Глоуейв България” ЕООД вземанията си към „Ава Спорт” ООД по договора за заем от 11.05.2007г. ведно с всички привилегии и обезпечения срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1 402 000 евро. С договора за цесия прехвърленото вземане е индивидуализирано в общ размер 1 429 837.74 лева съгласно Приложение, неразделна част от договора. Видно от това приложение размерът на вземането е формиран от сумата 987 244.60 лева, съгласно споразумението от 30.11.2009 г., както и от сумата 442 593.14 евро неустойка за забава, считано от 01.12.2009 г. до 08.06.2012 г., за което прехвърляне длъжникът „Ава Спорт” ООД е уведомен на 06.08.2012 г. Между „Глоуейв България” ЕООД и „Ава Спорт” ООД е подписан нов погасителен план за заплащане главница и договорна лихва по договори за цесия от 08.06.2012 г. С този погасителен план е уговорено плащане на вземане от 1 139 553.20 евро на вноски за периода 31.08.2012 г. - 31.12.2024 г. Установено е, че с договор за цесия, сключен на 08.06.2012 г., „Глоуейв България” ЕООД е придобило от В. С. и вземане към „Ава Спорт” ООД в размер на 223 995.45 евро с основание договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство, сключен на 1.04.2008г, като вземането е формирано от сумата 152 308.60 евро главница и 71 686.85 неустойка за забава. В погасителния план, подписан между страните за заплащане на главница и договорна лихва по сключените на 08.06.2012 г. договори за цесия вземането от 1 139 553.20 евро е формирано от сумата 987 244.60 евро вземане по договора за заем съгласно споразумение от 30.11.2009 г. и от сумата 152 308.60 евро главница по договора за сух лизинг, като в погасителния план не са включени за плащане неустойките за забава по двата договора. По молба на длъжника „Ава спорт“ ООД, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството по т. д. № 198/2020 г., с решение от 09.02.2021 г. е обявена неплатежоспособността му с начална дата 16.09.2020 г., открито е производство по несъстоятелност, одобрени са с определение от 08.06.2021 г. списъци на приети вземания, а с решение от 12.07.2021 г. дружеството е обявено в несъстоятелност с постановено започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. В приложения към молбата по чл. 625 от ТЗ списък на кредитори е посочено „Глоуейв България” ЕООД със задължение по заем в размер на 1 133 100.80 лева, а в одобрения от съда списък на приети вземания са включени вземания на дружеството с основание договор за паричен заем от 11.05.2007 г. в размер на 1 834 664.10 лева главница и 727 455.06 лева лихви и неустойки. Вземането е оспорено от длъжника „Ава спорт“ ООД чрез предявяване на иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, по който е образувано т. дело № 85/2021 г. по описа на МОС. След извършена служебна справка се установява, че производството по делото в момента е висящо по касационна жалба пред ВКС. На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: При условията на обективно и субективно, кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.422 ал.1 ТЗ във вр. чл.485 ал.1 ТЗ вр. чл.538 ал.1 от ТЗ вр. чл.513, ал.1 от ТЗ. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК. Предявени са искове срещу авалистите за вземането по процесните записи на заповед. Тъй като съгласно чл.485 ал.1 от ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал следва да се установи действителността на задължението. Представените по делото записи на заповед са редовни от външна страна и съдържат всички реквизити по чл. 535 ал.1 от ТЗ. Съгласно цитираният текст записът на заповед следва да съдържа: наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. В отговора на исковата молба, ответниците са навели възражение, че процесните записи на заповед са неистински документи и не са подписани от тях по времето и на мястото за което се твърди в исковата молба, твърди се, че джирото е антидатирано и се оспорва неговата дата. Във връзка с искането на ответниците е задължен ищеца да представи оригиналите на представените копия. Същият е представил оригиналите, като е констатирано от съда, че те не съответстват изцяло на представените по делото с исковата молба копия, тъй като поставените от РС-Монтана печати за издаването на изпълнителни листи се намират на различни места на гърба на записа на заповед. Втората разлика се състои в това, че приложените към исковата молба преписи носят и печат, удостоверяващ верността им с оригинала. Този печат е положен от служител на Райнонен съд – Монтана. В тази връзка ответниците са направили искане за спиране на производството, като твърдят наличие на престъпно обстоятелство. МОС е отказал искането за спиране с мотивирано определение, като пред настоящата инстанция се твърди, че е допуснато процесуално нарушение, като производството по делото не е било спряно на основание чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК. Ответниците сами са подали сигнал до ОП-Монтана, но не са представени доказателства за движението на преписката. Настоящата инстанция намира, че не е било допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, като е отказал да спре производството по делото. Правилно и законосъобразно е преценено, че въпреки откритите разлики, не са налице данни за престъпление. Приложенията към исковата молба са изготвени въз основа на преписи, т.е. преписи на преписите. Несъвпадане местоположението на печатите за издаване на изпълнителни листове се дължи на факта, че печатите са били поставени поотделно върху оригиналите и върху копията, защото копията са били фотокопирани от оригиналите преди поставяне на печата за изпълнителен лист. Очевидно преписите на оригиналните записи на заповед са били изготвени и в последствие след произнасянето на МРС е удостоверено издаване на изпълнителен лист, както изисква чл. 406, ал. 6 от ГПК. Това удостоверяване е било извършено веднъж върху оригинала и втори път върху заверения препис, държан от ищеца. Във въззивната жалба се твърди също така, че тъй като не е налице пълно съответствие между представените с исковата молба преписи и оригиналите, не е било изпълнено изискването да представяне на оригнала на приложените в копие документи и те следва да се изключат на основание чл. 183 от ГПК от доказателствата по делото. Възражението е неоснованиелно, предвид изложеното по-горе и тъй като се установява, че документите запис на заповед, описани във фактическите констатации, съответстват изцяло на изготвените такива, а разликата е в допълнително поставените от съда печати. Няма разминаване в съдържанието на представените преписи и оригинала относно съществените елементи на записите на заповед. Неоснованиелно е и възражението в отговора, че трите документа са неистински, като съставени чрез комбиниране на части от други документи и подписи на авалистите, полагани по друг повод и върху други книжа. Такава задача е била поставена на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. В заключението на вещото лице В. Б. се установява, че трите записа на заповед са отпечатани чрез едно преминаване на хартията през печатащото устройство, поради което не е възможно да е бил добавян текст към вече съществуващ такъв. Анализът на пресичане на ръкописно положените щрихи на подписите и отпечатаните линии показва, че подписите са положени върху машинно отпечатаните редове, т.е. записите на заповед са подписани след отпечатването им. Изключена е възможността да е бил налице бланкет, върху който да е отпечатано съдържание на ценна книга. Не са налице основания за изключване на заключението от доказателствата по делото, тъй като то е обективно и безпристрастно, основано на научен анализ на получените чрез използване на прецизна техника данни от изследването. Във въззивната жалба е наведен довод, че не е взето предвид изложеното при разпита на вещото лице в открито с.з., а именно, че записът на заповед на лицевата страна и джирото на обратната страна са отпечатани с един и същ тонер на печатащото техническо средство, макар и с разлика от близо четири години, изведена от датите на същите. Според жалбоподателите, това води до извода, че записан на заповед е антидатиран, тъй като той и джирото са отпечатани по едно и също време. От разпита на вещото лице в с.з. не може да се направи категоричен извод, че констатираната еднаквост на тонера води до извод, че двете части на документа са отпечатани едновременно. Вещото лице не е изключило възможността това да се случи с разлика от четири години и при липса на други доказателства, не може да се приеме, че записите на заповед от 2008г. и джирата от 2012г. са отпечатани едновременно. Ответниците, в качеството им на авалисти, разполагат с възможността да навеждат възражения относно нарушена форма на записите на заповед на основание чл. 485 ал.2 от ТЗ. Записите на заповед са прехвърлени по предвидения в закона ред – с редовни джира на ищеца на 08.06.2012 г. като са спазени изискванията на чл.466, ал.1 и чл.468, ал.1 от ТЗ. Представените записи на заповед са с посочен падеж, поради което не е необходимо да бъдат предявявани. Това важи и за задължението на поръчителя, тъй като авала е в полза на издателя на записа на заповед. С оглед абстрактния характер на менителничният ефект, наличието на редовни от външна стана записи, съдържащ всички необходими реквизити, е достатъчно за да ангажира отговорността на издателя и авалистите. Менителничното поръчителство (авал) е едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. То има самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от поръчителството в гражданското право, уредено в чл.138 и сл.ЗЗД. Менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да му противопостави издателя на ефекта: както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение възражението за недостатък във формата му), така и личните му, относителни, възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Възражения, основА. на несъществуването на задължението по каузалното правоотношение биха били допустими от страна на авалиста, когато същият е и страна по каузалното правоотношение, както и в хипотезата на недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с право (в този смисъл решение № 17/21.04.2011 год. по т.д.№ 213/2010 год.на ІІ отд., решение №120 по т.д.№ 988/2009 год., решение № 21 по т.д. № 1091/2010 год., решение № 26 по т.д.№ 1027/2013 год., решение № 2 по т.д.№ 984/ 2012 год., всички на ІІ т.о. на ВКС и др.). Недобросъвестност или злоупотреба с право е налице при знание на поемателя по запис на заповед, за наличие на относителни възражения: правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи на издателя на ефекта, като длъжник по каузално правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което каузално правоотношение поемателят се явява кредитор (така решение № 2 по т.д.№ 984/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 40 по т.д.№ 148/2011 год. на І т.о. на ВКС, решение № 230 по т.д.№ 383/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др.). Възражението за недобросъвестност и злоупотреба с право следва да бъде конкретно. В случая, ответниците са навели такова възражение, като са твърдели, че недобросъвестността на ищеца се изразява в предявяването на вземанията на „Глоуейв България“ ЕООД в производството по несъстоятелност на „Ава спорт“ ООД. Ищецът е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност и видно от публикувания в търговския регистър списък на приетите вземания, вземането по договора за заем е прието, но осребряване все още не е извършено и разпределение на суми за погасяване на дълга не е осъществено от синдика, поради което възражението на ответниците е неоснованиелно. Недобросъвестност и злоупотреба с право ще е налице, ако, реализирайки правата си по ефекта, като са му известни личните възражения на издателя, поемателят би получил повторно плащане, което да доведе до неоснованиелно обогатяване. В този смисъл, всички наведени възражения относно действителността на каузалните правоотношения, относно обезпечителната функция на записите на заповед не само по отношение на договора за заем, а и по отношение на договора за лизинг; погасяването по давност на вземанията по договора за сух лизинг на въздухоплавателно средство и характера на договора за кредит, а именно, че заемодателя осъществява кредитиране по ЗКИ без да са налице условията да това, са нетоносими към предмета на доказване в настоящото производство. основанието за ангажирането на отговорността на ответниците е поетото от тях задължение, в качеството има на авалисти, за което се установи, че е действително. Във въззивната жалба е наведено и възражение, че „Глоуейв България“ ЕООД не е предявило правата си в производството по несъстоятелност въз основа на процесните записи на заповеди, а въз основа на договорите и споразуменията между него и длъжника „Ава спорт“ ООД. Съгласно чл.513 ал.1 от ТЗ отговорността на авалиста е солидарна, но поемателят може да я ангажира самостоятелно като авалистът няма възражение за поредност по силата на чл. 513, ал. 2 ТЗ. Неоснованиелно в този смисъл е възражението, че записът на заповед е следвало да бъде предявен в производството по несъстоятелност на дружеството - издател. Неоснованиелно, по изложените по-горе съображения, е и твърдението в жалбата, че е налице процесуално нарушение, тъй като е следвало производството по делото да бъде спряно до приключването на производството по иска с правно основание чл. 694 ал. 1 т. 1 от ТЗ, по който е образувано т. дело № 85/2021 г. по описа на МОС. По отношение на възражението за прихващане, заявено своевременно от ответниците: твърденията за плащания от главния длъжник „Ава спорт“ ООД, освен установените със споразуменията са недоказани, тъй като не са представени надлежни писмени доказателства за това. Приложените с отговора на исковата молба платежни нареждания представляват заверени фотокопия, които след оспорването им от ищеца са били изключени от доказателствения материал от първата инстанция, поради непредставяне на оригиналите от ответниците. Не са събрани други доказателства за изпълнение на паричното задължение по договора за заем, включително и с назначената съдебно-счетоводна експертиза, поради което не може да се приеме, че с погасяване на главния дълг е отпаднало и задължението по записите на заповед, които го обезпечават. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция, относно основаниелността на предявените искове, съвпадат изцяло с тези на МОС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение. Ответникът по жалбата не е претендирал разноски. Поради неоснованиелността на жалбата на въззивниците не са дължат разноски. Ръководен от изложеното, съдът