Решение № 56 от 9.3.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 275/2026 г.

Производството е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/. Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд-Бургас Удостоверение от 28.07.2025 г. по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, във връзка с чл. 16 от ЗПИИСРРПУНПМАС, за признаване и изпълнението на наказателна присъда № 468/31.07.2025г., постановена по наказателно дело № 7778/118/2024, влязла в сила на 09.12.2025 г., с която за извършени на 25.05.2023г. две престъпления Трафик на мигранти, предвиден в чл. 263, ал. 1 и ал. 2 б. „б“ от Наказателния кодекс на Румъния и управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление, предвидено в чл. 335 ал. 2 от НК на Румъния, на •••••• гражданин С. Х. Ч. е наложено наказание две години и два месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено със срок за надзор от две години и шест месеца, през който период са му определени пробационни мерки, изброени в присъдата. Към Удостоверението е приложена и наказателна присъда № 468/31.07.2025 г., постановена по наказателно дело № 7778/118/2024, влязла в сила на 09.12.2025г. Удостоверението, както и присъдата, са придружени с превод на български език. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас изразява становище за признаване и изпълнение на присъдата за налагане на пробационни мерки, чрез тяхното адаптиране спрямо българския наказателен закон.Същото становище излага и упълномощеният защитник на Ч. –адв.Р.Нуретин.Осъденият Ч. заявява, че желае да изпълни наложените му пробационни мерки в България. Бургаският окръжен съд в рамките на своята компетентност, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, приема за установено следното: Постановената спрямо осъдения в Република Румъния Ч. наказателна присъда № 468/31.07.2025 г., постановена по наказателно дело № 7778/118/2024 на Съдът в Констанца- Наказателно отделение, влязла в сила на 09.12.2025г. е издадена в държава членка на Европейския съюз и е изпратена за признаване и изпълнение в Бургаският окръжен съд. Осъденото лице С. Х. Ч. е роден на •••••• г. в гр. ••••••, ••••••, •••••• гражданин, •••••• образование, ••••••, ••••••, ••••••, ЕГН ••••••••••,с постоянен адрес: с.••••••, общ. ••••••, обл. ••••••, ул. „••••••“ № ••••••, поради което и Окръжен съд-Бургас е родово и местно компетентен съд, според от чл.8 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Видно от наказателна присъда № 468/31.07.2025 г., постановена по наказателно дело № 7778/118/2024 на Съдът в Констанца- Наказателно отделение, влязла в сила на 09.12.2025г.., •••••• гражданин Ч. е бил признат да е извършил от фактическа страна следното:На 25.05.2023г. е участвал в организирано транспортиране на 26 незаконни мигранти – граждани на Афганистан, които са преминали незаконно държавната граница между България и Румъния. Мигрантите са били транспортирани с товарен автомобил ••••••, управляван от осъдения, при условия, които са поставяли в опасност живота и здравето им, тъй като превозното средство не е било предназначено за превоз на хорапрестъпление по чл. 263 ал. 1 и ал. 2 б. „б“ от Наказателния кодекс на Румъния. Установено е също, че към момента на извършване на деянието Ч. е управлявал превозното средство с отнето право да управлява МПС, поради което е осъществил и престъпление по чл. 335 ал. 2 НК на Румъния. От представеното удостоверение се установява, че осъденото лице Ч. е било уведомено за съдебното производство и е участвало лично или чрез защитник в процеса пред съда на издаващата държава. За съответните престъпления на •••••• гражданин Ч. е наложено наказание е наложено наказание две години и два месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е условно отложено, като е определен срок на надзор от две години и шест месеца. В рамките на този срок са му определени следните пробационни мерки: -явяване пред пробационната служба в Констанца на определените от нея дати; -приемане на посещения от пробационен служител, назначен да го наблюдава ; -предварително уведомяване за промяна на адреса или пътуване над 5 дни; -уведомяване за промяна на местоработата; -предоставяне на информация относно средствата за съществуване; -участие в програма за социална реинтеграция; -извършване на неплатен общественополезен за период от 90 работни дни. При извършване на проверка по същество настоящият съдебен състав приема, че са налице условията за признаване и изпълнение по чл.14 от ЗПИИСРРПУНПМАС, поради следното: Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение от държава-членка на Европейския съюз, се отнася за деяние, което съставлява престъпление и по законодателството на Република България, което съгласно фактическото описание на деянията в чуждия съдебен акт покриват признаците на престъпленията по чл. 281 НК – противозаконно подпомагане на чужденци да пребивават или преминават през територията на страната и е аналогично на чл. 343в НК – управление на МПС без съответно право, след като то му е било отнето по администравен ред. Ч. има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, местоживеене на територията на страната и се е върнал в България, с което са се изпълнили кумулативните изисквания посочени в чл. 14, ал.3 от ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване на изпратената присъда. Не са налице основанията за отказ, посочени в чл.15, ал.1, т.1 до т.13 от ЗПИИСРРПУНПМАС, доколкото представеното удостоверение по чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт - процесната наказателна присъда № 468/31.07.2025 г., постановена по наказателно дело № 7778/118/2024 на Съдът в Констанца- Наказателно отделение, влязла в сила на 09.12.2025г. На следващо място, Република България е държавата, чийто гражданин е осъденото лице, в която то има местоживеене, като съответно се намира на нейна територия и лицето изрично в съдебно заседание заяви, че желае да изтърпи наказанието в България. Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от посочения закон, поради което е безпредметно обсъждането й, тъй като се касае за лице, което има местоживеене и се намира на територията на Република България. Изпратената за признаване и изпълнение наказателна присъда № 468/31.07.2025 г., постановена по наказателно дело № 7778/118/2024 на Съдът в Констанца - Наказателно отделение, влязла в сила на 09.12.2025г., се отнася до мерки, за които липсват изразени от Република България резерви или декларация, относно упражняване на надзор. Признаването и упражняването на надзор върху пробационните мерки не е в противоречие с принципа "ne bis in idem", тъй като от данните от изпратената за признаване наказателна присъда е видно, че Ч. е лице с чисто съдебно минало, поради което и липсва основание да се счита, че би имало опасност от накърняване посочения принцип, гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде наказвано два пъти за едно и също деяние. Престъпленията, за които е осъден Ч. са наказуеми и по българския Наказателен кодекс. Изпълнението на определеното с наказателната присъда наказание не е погасено по давност. Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство и е пълнолетно. Ч. се е явил лично в хода на съдебния процес. Наказанието по наказателната присъда не съдържа медицинско или терапевтично лечение, върху което Република България да не може да упражнява надзор. Наложените пробационни мерки са с продължителност повече от шест месеца. Наказателната присъда се отнася за престъпления извършено в Република Румъния. Съдът счита, че по делото не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт, по чл. 16, ал. 5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, тъй като, както се отбеляза, Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на български език. В обобщение настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Бургас намира за налични основанията за признаване на изпратената наказателна присъда на държава-членка на Европейския съюз и следва да бъде постановено нейното изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки. Наказателната присъда на Съдът в Констанца-Наказателно отделение съгласно съдържанието си съставлява акт по смисъла на чл. 3, т. 1 б. „б“ от ЗПИИСРРПУНПМАС - съдебно решение с отложено изпълнение, съпроводено с една или повече пробационни мерки. Съгласно чл.3, т.2 от ЗПИИСРРПУНПМАС „наказание с отложено изпълнение“ е наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е условно отложено, изцяло или частично, когато наказанието е наложено с постановяване на една или повече пробационни мерки. На осъденото лице е наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за период на надзор от две години, като именно по време на „срока на надзор“ на осъдения са били определени и посочените по-горе мерки. Съгласно чл. 5 ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, изпълняващият съд следва да съобрази в максимална степен наложените от издаващата държава пробационни мерки, като при необходимост ги адаптира към съответните мерки, предвидени в българското законодателство. По естеството си наложените пробационни мерки в установения изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, не съставляват наказанието „пробация“ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК, представляващо съгласно чл. 42а, ал. 1 от НК „съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно“, а са наложени в хипотеза, съответна на предвидените в чл. 67, ал. 3 от НК. Действително в разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК на Република България е предвидено, че когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една или няколко от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2 от НК, през изпитателния срок. В конкретния случай се касае за наказание с отложено изпълнение, чийто аналог според българското наказателно право е условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед изискванията на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, изпълняващият съд е задължен да съблюдава изискването за максимално съобразяване с наложената в издаващата държава мярка. Вземайки предвид характеристиките на наложените пробационни мерки, съдът намира, че на адаптиране към българското законодателство подлежат следните пробационни мерки да се явява пред пробационна служба на датите, посочени от нея; да приема посещенията на пробационния служител, определен за надзора му; да посещава програма за социална реинтеграция, провеждана от пробационната служба; както и да полага общественополезен труд за период от 90 дни. Наложената пробационна мярка от румънските съдебни власти за срок от две години „Да се явява в пробационната служба на гр. Констанца на определените от службата дати“ съответства на пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ по чл. 42а, ал.3, т.1, вр. чл.42а, ал.2, т.1 от НК доколкото предполага задължение за осъдения да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по малко от два пъти седмично съгласно чл.42б, ал.1 от НК. Съдът в решението си е определил, че Ч. следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години и шест месеца съгласно разпоредбата на чл.42б, ал.1 от НК. Наложената пробационна мярка от румънските съдебни власти „Да получава посещения от пробационния съветник, определен да упражнява надзор над него“ съответства на пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ по чл. 42а, ал.3, т.1, вр. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК за срок от две години и шест месеца доколкото предполага периодични срещи с пробационен служител в пробационната служба, на чиято територия е настоящия адрес на осъдения, като срещите могат да бъдат планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения съгласно чл. 42 б, ал.2 от НК. Пробационната мярка „да участва в програма за социална реинтеграция, ръководена от пробационната служба или организирана в сътрудничество с обществени институции“ съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл. 42б, ал. 4 от българския НК „включване в програма за обществено въздействие“. Пробационната мярка „да полага неплатен общественополезен труд от 90 дни“ съответства на пробационната мярка, предвидена в чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42б, ал. 5 от НК на Рeпублика България, а именно „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Доколкото съобразно НК на Рeпублика България тази пробационна мярка може да бъде с продължителност от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години, наложената с присъдата от румънския съд пробационна мярка „да извършва общественополезен труд за период от 90 дни“, равняваща се на 720 часа (при осем часов работен ден), следва да бъде адаптирана за две години, съобразявайки румънския съдебен акт, което прави по 360 часа годишно. Но доколкото съгласно българския закон не може да надвишава 320 часа годишна, то наказанието следва да се адаптира по този начин. Затова и в решението си съдебният състав определи осъденият Ч. да полага безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 640 часа за срок от две години, но не повече от 320 часа годишно. Мярката „да обявява предварително промяната на местоживеенето и всяко пътуване, надвишаващо 5 дни“ не съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 42б, ал. 3 от НК на Република България, изразяваща се в „ограничения в свободно предвижване“, която включва забрана за посещение на точно определени места, райони и заведения, за напускане на населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от пробационен служител или прокурора, за напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието. Това е така, защото наложената пробационна мярка от румънския съд има уведомителен характер, докато по същността си пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК на Република България има характеристиките на ограничаваща и забраняваща мярка. В този смисъл адаптиране на пробационна мярка „да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от пет дни“ не следва да се допусне, тъй като същото би влошило наказателно-правното положение на осъденото лице и би подменило волята на решаващия съд. Наложените пробационни мерки от румънските съдебни власти за срок от две години „Да уведомява за промяна на местоработата си“ и „Да съобщава информация и документи позволяващи да се проверят средствата му на издръжка“ не намират сходство, с която и да било от пробационните мерки в националното законодателство, поради която и причина не са наложени от настоящия съдебен състав, поради липсата на изначална възможност за адаптиране. С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за признаване на съдебния акт и за постановяване на неговото изпълнение на територията на Република България, чрез адаптиране на наложените пробационни мерки, поради което и