Решение № 21 от 20.2.2025 г. на Районен съд - Несебър по дело № 811/2024 г.

Производството е на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Д.К.“ ЕООД с ЕИК-207•••••, представлявано от управителя К.В., заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Р.С. от БАК срещу наказателно постановление № 02-2400525/08.10.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас. С обжалваното наказателно постановление на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда. В жалбата се оспорва като неправилно, констатираното при извършената проверка нарушение, а именно че дружеството е допуснало до работа непълнолетно лице – Д.О.Б.а, като се твърди, че същата заедно с брат й-Мехмед Мехмед са племеници на работещия готвач в ресторанта и в деня на проверката са били при него, за да обядват. Допълва, че за д.б. дружеството е подало заявление за допускане до работа от Д“ИТ“-Бургас на 09.07.2024г., като такова е било издадено на 16.07.2024г., а проверката, по повод на която е издадено обжалваното НП е извършена на 15.07.2024г.. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, за въззивната страна, редовно призована не се явява процесуален и законен представител. Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю. к. Николова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като излага съображения, че нарушението е доказано. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 15.07.2024г. в 13, 25ч. от служители на Д "ИТ"- Бургас по повод постъпил сигнал за извършване на трудова дейност от непълнолетни, е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – ресторант „В.“, находящ се в гр.с.в., ул.Б.••, стопанисван от „Д.К.“ ЕООД. В хода на проверката са установени две непълнолетни лица да извършват трудова дейност в кухнята на ресторанта като „помощник кухня“, едно от които била Д.О.Б.а с ЕГН-••••••••••. Б. е установена от проверяващия екип да приготвя храна в кухнята, съгласно т.3 от констатациите в съставения ПИП № ПР2427409/13.08.2024г., като в о.с.з. св.И. Д. пояснява, че Б. се е намирала в зоната на студена кухня, като е извършвала дейност по рязане на зеленолистни растения. В саморъчно попълнена декларация по чл.402 КТ Б. е посочила, че работи в ресторант „В.“ в гр.с.в., стопанисван от „Д.К.“ ЕООД по силата на сключен трудов договор с работно място „студена кухня“, работно време от 13, 00ч. до 21, 00ч., без почивки в работния ден, с един почивен ден седмично, при уговорено трудово възнаграждение от 933лв., като е постъпила на работа на 05.07.2024г.. В хода на проверката по документи било констатирано още, че за непълнолетното лице от страна на въззивното дружество не е получено разрешение от Инспекция по труда за приемането му на работа. Видно от приложенията по представената от наказващия орган преписка дружеството жалбоподател е депозирало на 09.07.2024г. искане до Д“ИТ“-Бургас за издаване на разрешение по чл.303, ал.3 КТ за приемане на работа на непълнолетната д.б.. По това искане е издадено разрешение № 24069709/16.07.2024г. от директора на Д“ИТ“-Бургас за приемане на работа на посоченото непълнолетно лице. В хода на проверката по документи работодателят е представил и трудов договор № 015/12.07.2024г. за приемане на работа на Д.О.Б.а на длъжност „помощник кухня“ с място на работа ресторант „В.“ в гр.с.в., със срок до 15.09.2024г., уговорен едномесечен срок за изпитване в полза на работодателя, при трудово възнаграждение от 950лв. и 7-часов работен ден със задължение за постъпване на работа на 16.07.2024г.. Уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ за така сключения договор е изпратено от работодателя на НАП на 15.07.2024г. в 14, 47ч.. С оглед горните констатации, на 13.08.2024 г. Св.И. Д., на длъжност инспектор в Д"ИТ"-Бургас съставил против въззивника АУАН № 02-2400525 за нарушение по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда, за това, че на 15.07.2024г. дружеството е приело на работа лицето Д.О.Б.а с ЕГН-•••••••••• да изпълнява трудови функции на "помощник кухня", в посочения по горе ресторант, преди да е получило разрешение от Инспекцията по труда за приемането му на работа. В обстоятелствената част на АУАН е отчетено депозираното от дружеството искане за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетното лице, както и последващото издаване на разрешение № 24069709/16.07.2024г., но доколкото непълнолетната е установена да полага труд на 15.07.2024г., т.е. преди издаването на разрешение по чл.303 от Д“ИТ“-Бургас е прието, че деянието е осъществило състава на нарушението по чл.303, ал.3 КТ. Видно от разписка, АУАН е предявен и връчен на управителя на дружеството на 13.08.2024г., като е подписан без възражения. В законовия срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, писмени възражения по акта не постъпили в Д"ИТ" - Бургас. Административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „Д.К.“ ЕООД административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ. НП е връчено на представляващия санкционираното дружество на 18.11.2024г., а жалбата против него е постъпила на 02.12.2024г. в Д“ИТ“-Бургас. Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно –АУАН, декларация и от останалите писмени доказателства по делото. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 КТ или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция "ИТ" Бургас, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е приложената по делото Заповед № З-0860/17.10.2022г. на ИД на "ГИТ" Видно от т. 5 от заповедта с нея ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на дирекции "ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от " "ИТ". АУАН също е съставен от компетентен орган, служители на Д“ИТ“-Бургас, съобразно разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете п о чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление е дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство не се събраха доказателства, които да оборят изложените фактически обстоятелства и констатации в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 303, ал. 3 от КТ: " лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Разпоредбата на чл.303, ал.4 от КТ посочва, че условията и редът за даване на разрешение за работа по ал. 3, на разрешение за работа на лица, ненавършили 16 години, както и задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за лицата, ненавършили 18 години, се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Съгласно чл.16, ал.3 от НАРЕДБА № 6 от 24.07.2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, при подадено искане по чл.303, ал.3 от КТ, Директорът на териториалната дирекция "Инспекция по труда" или упълномощеното от него длъжностно лице се произнася по искането в 7-дневен срок от подаването му или от датата на отстраняване на констатираните непълноти или нередовности. По делото е установено, че работодателят е подал искане на 09.07.2024г. до Д“ИТ“- Бургас за издаване на разрешение по чл.303, ал.3 КТ за приемане на работа на непълнолетната д.б.. По това искане в рамките на регламентирания от посочената наредба 7-дневен срок е издадено разрешение № 24069709/16.07.2024г. от директора на Д“ИТ“-Бургас за приемане на работа на посоченото непълнолетно лице. Следователно работодателят има право да приеме на работа непълнолетното лице след датата на издаване на разрешението по чл.303, ал.3 КТ, т.е. след 16.07.2024г./доколкото допускането до работа е обусловено и от предхождащо задължение на работодателя да предостави на работника на сключен трудов договор и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ/. В конкретния случай при извършена по сигнал физическа проверка в ресторанта на 15.07.2024г. непълнолетната д.б. е установена да полага труд в кухнята, то правилно и обосновано е прието от административно наказващият орган, че в нарушение на чл.303, ал.3 от КТ работодателят е приел на работа непълнолетно лице преди да му бъде издадено разрешение от Д“ИТ“-Бургас. Въпреки наведените в жалбата твърдения, че непълнолетното лице не е полагало труд по време на проверката, а се е намирало в кухнята на ресторанта за да обядва, по делото не се събраха доказателства, разколебаващи извода за осъществена от дружеството жалбоподател деятелност, която изпълва състава на чл.303, ал.3 КТ. Тук следва да се отбележи, че допускането на външни лица в кухнята на ресторанта от своя страна също съставлява административно нарушение. В санкционната норма на чл. 414, ал. 1 КТ е предвидена отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наказващият орган правилно е определил и санкционната норма по чл. 414, ал. 1 КТ, съобразно параметрите на която е наложил "имуществена санкция" в минималния предвиден размер от 1500лв., като са изложени мотиви за индивидуализацията на размера. Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя, като не споделя становището, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като деянието е неотстранимо, доколкото с приемането на работа се счита за довършено. Съображенията за това са следните: Действително в настоящото администранивно - наказателно производство не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание парична санкция, но в многократно по-нисък размер от 100лв. до 300лв. /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. Анализът на нормата сочи, че приложимостта и се обуславя от отстраняването на нарушението веднага след установяването му, когато обаче не са налице вредни последици по отношение на работници или служители. Изразът "отстраняване на нарушението след установяването му" следва да се тълкува съгласно формалната логика, която сочи, че няма как установено вече нарушение да се отстрани, но могат да се отстранят възникналите последици или да се преустанови положението, което нарушението е създало. Липсата на вредни последици досежно работника или служителя означава липса на какъвто и да е вредоносен резултат, който е настъпил вследствие на нарушението. Както е посочено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 година на ОСК на ВАС по ТД № 7/2010 година, което не е загубило значението си, нормата на чл. 415в от КТ е привилегирован състав по отношение на нарушенията на чл. 414, ал. 3 от КТ. Както е посочено в това ТР, тълкуването на посочената разпоредба води до извод за неприложимост на общият институт на чл. 28 от ЗАНН, като от друга страна обаче наличието на предпоставките му задължава административно-наказващия орган да приложи последиците му. Съгласно цитираното тълкувателно решение на ВАС, административният съд може да приложи посоченият привилегирован състав. В конкретния случай от установените от наказващия орган по административнонаказателното производство, а и в съдебното производство факти може да се направи извод, че нарушението е отстранено веднага след установяването му. Разоподателят е подал искане до Д“ИТ“-Бургас по чл.303, ал.3 от КТ на 09.07.2024г. с вх.№ 2408854 по описа на инспекцията. Нарушението е установено на 15.07.2024г. На следващия ден 16.07.2024г., явяващ се и последен 7-ми ден за произносане от административния орган по искането на работадателя от Д“ИТ“-Бургас е издадено разрешение на работодателя да приеме на работа д.б.. На 12.07.2024г. е бил сключен и трудов договор с непълнолетното лице, в който е посочена дата за постъпване на работа на 16.07.2024г., като е изпратено до НАП и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Следователно нарушението е отстранено веднага след установяването му и то по инициатива на жалбоподателя, тъй като необходимите документи са били подадени още преди проверката, като считано от 16.07.2024г. реализирането на правото на труд от страна на д.б. е било осигурено в пълна степен по предвидения в КТ начин, като е преустановена и възможността за настъпване на каквито и да било неблагоприятни последици за непълнолетното лице. Според съда е налице и втората предпоставка, а именно, че от нарушението не са произтекли вредни последици за работника. Действително на 15.07.2024 г. непълнолетната е осъществявала трудова дейност без необходимото разрешение, но намерението на работодателя изначално е било да се снабди с необходимото разрешение, като е подал искане за това още на 09.07.2024г. С получаване на разрешение на 16.07.2024 г. и сключване на трудов договор с непълнолетния работник на същата дата, правото й на труд е гарантирано по предвидения в КТ ред. Като в случая преценката на компетентата Д“ИТ“- Бургас е била в същата насока, доколкото след установеното на 15.07.2024г. нарушение, на следващия ден – 16.07.2024г. е издала на работодателя разрешение за приемане на непълнолетната на работа. Следователно наказващ орган е приел, че работодателят не нанася вреди на работещия непълнолетен работник и му е позволил да го приеме на работа. При тези съображения съдът намира, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, поради което размерът на наложената имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 КТ – 1500 лв. Следва да бъде намален до предвидения диапазон в чл.415в, ал.1 КТ/от 100лв. до 300лв./ При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е "имуществена санкция" в размер от 300 лв., Действително нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за непълнолетния работник, но тези обстоятелства са взети предвид и ценени като квалифициращи белези за приложението на хипотезата на привилегирования състав по чл.415в, ал.1 от КТ и няма законово основание да бъдат втори път ценени като смегчаващи отговорността обстоятелства. За определяне размера на санкцията следва да се съобрази, че до работа е допуснато непълнолетно лице без разрешение, поради което и в съответствие с целите на наказанието по чл.12 от НАНН на работодателя следва да се наложи именно наказание „имуществена санкция“ от 300лв.. Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, нарушението да бъде преквалифицирано като такова по чл. 415в, ал. 1 КТ вр. чл. 303, ал. 3 КТ, а наложеното на жалбоподателя наказание - да бъде намалено до "имуществена санкция" в размер на 300 лв. При този изход на делото наказващият орган има право на разноски. Сторено е своевременно искане в тази насока от процесуалния представител на ДИТ Бургас. В ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. т. е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 120 лв., като с оглед изхода на спора и съобразно практиката на БАС, на АНО следва да се присъди възнаграждение в размер на 24 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда " вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК. Мотивиран от горното и на осн.чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът