Решение № 5827 от 19.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2348/2025 г.

Производството е по реда на чл.118 и сл. КСО. Образувано по жалба на С. Г. Т. от [населено място], чрез адв. А. А. срещу Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 1040-15-257/26.09.2025 г., с което е оставена без уважение жалбата на й против разпореждане № 5104-15-234/28.07.25 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60 ал.1 от КСО. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни норми и несъответствие с целта на закона, по които се претендира отмяната му. В съдебно заседание, жалбоподателката не се представлява. Постъпило е становище от адв. А. А., с която моли да бъде обявено решението на директора на ТП на НОИ Пловдив за нищожно, алтернативно да се отмени същото и да бъде прието, че станалата злополука е трудова. Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт В.- М. в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки. Заинтересованата страна „АМБИ-АБ“ ЕООД/в несъстоятелност/, чрез синдика адв. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни М. Г. Т. и Т. Г. Т. не вземат участие в производствтото. Административен съд- Пловдив, тринадесети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: На 15.01.2019 г. в ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 57 ал. 2 КСО, е подадена Декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-8/15.01.2019 г. от С. Г. Т. – наследник на Г. М. Т., чрез пълномощника си адв. Г. В.. Към декларацията са приложени: допълнително споразумение № 00000109/03.01.2017 към трудов договор № 00000487, сключено между Г. М. Т. и „Амби – АБ“ ЕООД; констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/19.01.2018 г.; пълномощно; съобщение за смърт № 26/21.01.2018 г.; препис - извлечение от Акт за смърт; удостоверение за наследници изх. № 20/08.01.2019 г. и съдебномедицинска експертиза на труп № 26/2018 г. Във връзка с подадената декларация е открито досие № 20191500008, като впоследствие допълнително са приложени длъжностна характеристика и страници от книга за инструктаж. С писмо изх. № 5101-15-8#1/22.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив са уведомени осигурителят и наследниците на Г. Т., че на основание чл. 58 ал. 1 КСО ще се проведе разследване на декларираната злополука С писмо изх. № 5101-15-8#2/22.01.2019 г. е уведомен осигурителят, че следва да посочи двама представители от комитета/групата по условия на труд, които ще бъдат включени в комисията на ТП на НОИ-Пловдив за разследване на декларираната злополука. От страна на осигурителя „Амби – АБ“ ЕООД са посочени определените лица за участие в комисията по разследване на злополуката. Със Заповед № 1015-15-30/01.02.2019 г. на директорът на ТП на НОИ-Пловдив е наредено да се извърши разследване на злополуката, станала на 19.01.2018 г. с Г. Т., декларирана с декларация вх. №5101-15-8/15.01.2019г. в осигурител „АБМИ-АБ“ООД. Наредено е разследването да се извърши от комисия с конкретно посочени лица, като е определено разследването да започне на 01.02.2019 г. и за резултатите от него комисията да изготви протокол в срок до 12.02.2019 г. Подадено е Уведомление от 18.02.2019 г. от осигурителя "АМБИ-АБ" ЕООД с което са изложени възражения за недопустимост на производството, свързани с подаването на декларацията. Посочва се още, че злополуката не е трудова, тъй като Г. Т. е пътувал за среща с негова приятелка в [населено място], а впоследствие неговата съпруга е заявила, че няма претенции смъртта на Г. Т. да е трудова злополука. Назначената Комисия е обективирала резултатите от извършеното разследване в Протокол № 7/20.02.2019 г. Впоследствие е подадено искане от осигурителя за допълване на протокола за резултатите от разследването. С Разпореждане № 5104-15-53/05.03.2019г. на длъжностното лице при ТП на НОИ-Пловдив на основание чл. 60 ал. 1 КСО декларираната трудова злополука вх. №5101-15-8/15.01.2019 г., станала в „Амби – АБ“ ЕООД с Г. Т. на 19.01.2018г., е приета за трудова злополука по чл. 55 ал. 2 КСО. За да достигне до този извод, органът се е позовал на установеното в Протокол за разследване №7/20.02.2019 г. В тази връзка е прието, че Г. Т. е назначен на работа в „Амби – АБ“ ЕООД, за което е сключен трудов договор №487/27.12.2016г. на длъжността „пазач“ в производствената база на дружеството в [населено място], община П. баня. През периода от 13.04.2017г. до 15.01.2018г. същият е работил в производствената база в [населено място], а впоследствие със Заповед №4/15.01.2018г. е преместен на работа в производствената база в [населено място], считано от 16.01.2018 г. Прието е, че злополуката е станала на 19.01.2018г. около 14:50 часа на главен път I-6 на км. 268+400 м., между [населено място] и [населено място]. Съгласно представен констативен протокол за ПТП №3/19.01.2018г., съставен от дежурен по ПТП при ОД на МВР-Пловдив, РУ-Карлово, около 14:50 часа управляваният от Г. Т. лек автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е възникнал челен сблъсък с насрещно движещ се автомобил, като при сблъсъка между двете превозни средства Г. Т. е загинал на място. Посочено е, че работното време на Г. Т. в деня на злополуката е било от 17:00 часа на 19.01. 2019 г. до 05:00 часа на 20.01.2019 г. Подадена е жалба от "АМБИ-АБ" ЕООД срещу Разпореждане № 5104-15-53/05.03.2019г. на длъжностното лице при ТП на НОИ-Пловдив. По повод направените оплаквания в жалбата, директорът на на ТП на НОИ-Пловдив е изискал от началника на РУ-Карлово информация за на точния час на възникване на разследваното ПТП и впоследствие е спрял административно производство. На 15.05.2019г. от РУ - Карлово е постъпил отговор, в който се посочва, че часът на възникване на ПТП е 14:50 часа, поради което е възобновено спряното производство. Постановено е Решение № 2153-15-150/03.06.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено Разпореждане №5104-15-53/05.03.2019г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив и не е приета станалата на 19.01.2018г. злополука с Г. Т. за трудова такава. Органът е приел, че не са установени данни за попадане на злополуката в обхвата на разпоредбата на чл.55 ал.2, т.1 КСО. За да достигне до този резултат, административният орган подробно е описал установената от разследващия орган фактическа обстановка, в т. ч. е извършил проверка в РУ-Карлово и е приел, че злополуката с Г. Т. е станала около 14:50 часа на място, отстоящо на разстояние около 20 км. до местоработата му в [населено място], което пострадалият би изминал за около 20 минути при шофиране с разумна скорост. В този случай същият би пристигнал в [населено място] към 15:10 часа, т. е. около 2 часа преди началото на неговото дежурство, започващо в 17:00 часа. В рамките на административното производство не са установени доказателства за наличие на основателна причина, налагаща с 2 часа по - ранно явяване на Г. Т. на работното му място, което е дало основание на административния орган да приеме, че отразеното в писмените обяснения на Т. А. е достоверно и доказва намерението на пострадалия да се отклони от обичайния си маршрут, преди да се яви на работното си място в [населено място]. Същото се подкрепя и от обясненията на И. Е., който е провел телефонен разговор на 19.01.2018г. по обяд с пострадалия, като същият му заявил, че закъснее за работа не повече от 10-15 минути, което е наложило на обекта да бъде оставен служител, който да изчака пострадалия до неговото пристигане на работното му място. Органът не е кредитирал писмените обяснения на В. Т. Д., М. Т., С. Т., тъй като представляват описание на обичайните ежедневно извършвани действия от пострадалия преди да замине за работното си място, но в тях не се съдържат конкретни данни и доказателства, че в деня на злополуката. Наследниците на пострадалото лице са обжалвали решението на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, за което е образувано и се е провело съдебно производство по адм. дело № 1848/2019г по описа на Административен съд - Пловдив, по което са събрани по искане на страните гласни доказателства, касаещи обяснения на заинтересованата страна, показания на свидетелите В. Д., Т. А., И. Е. и Д. Р., както и писмени доказателства - материали по ДП№47/2018г. по описа на РУ МВР-Карлово, Справка изх. № ОД-03-2-1/27.01.2020 г. от НИМХ - Филиал Пловдив и копие от искова молба. Прието е заключение на съдебно техническа експертиза. Постановено е решение № 2194/01.12.2020 г. по адм. дело № 1848/2019г по описа на Административен съд -Пловдив, с което е отменено Решение № 2153-15-150/03.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и на основание чл. 173 ал. 2 АПК преписката е върната на длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив, за ново произнасяне по декларация за трудова злополука вх.№5101-15-8/15.01.2019 г., при съблюдаване на дадените със съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на решение № 2194/01.12.2020 г. по адм. дело № 1848/2019г по опис на Административен съд -Пловдив е прието, че при установяване на спорното обстоятелство дали има настъпила трудова злополука, както от страна на длъжностното лице, издало разпореждането по чл.60 ал.1 КСО, така и от горестоящия административен орган, са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановените административни актове. Изрично са изложени мотиви, че за да се приеме, че е настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал. 2 т. 1 КСО по отношение на Г. Т., следва да бъде установено по безспорен начин, че това се е случило по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, като се съобрази и обективно съществуващият факт, че на 19.01.2018г. пострадалият е следвало да застъпи на смяна в базата на осигурителя в [населено място], общ. Павел баня. Посочил е обективно установеният факт, че мястото на ПТП, а именно км. 268+400 м на главен път I-6 по посока [населено място] в участъка [населено място] – [населено място], е единственото възможно за него, за да достигне до работното си място, поради което и следва да се приеме за обичайния такъв път, за да достигне до базата, като е без значение дали преди това е ходил в [населено място] или е пътувал директно от [населено място], с кого се е срещал, връщал ли се е до [населено място], поради което и не е необходимо изясняването на тези обстоятелства. Изложени са мотиви за необходимостта за изясняване на началния период на работното време на Г. Т., касаещ началният час на дежурството, както и каква е била неговата цел за пътуване по времето, през което е настъпила злополуката – дали е отивал към работа или по свои лични дела. В тази връзка изрично е обсъдил събраните по делото доказателства, изясняващи обстоятелството дали началният час на дежурството е от 16:00 часа, както е посочено в декларацията, или от 17:00 часа, като навел доводи относно пропуски в част от събраните доказателства, свързани с представените Правилник за вътрешния трудов ред, влизащ в сила в период след злополуката и График за месец януари 2018г., който е в противоречие с останалите събрани доказателства. Изрично е посочил да се изяснят обстоятелствата, свързани с факта, че на 19.01.2018г. пострадалият не е бил дежурен по график на базата в [населено място], а това се е наложило, с оглед извънредно настъпили обстоятелства, поради което е налице необходимост от представяне на нов график, който да носи датата на изготвянето му, а за удостоверяване на това обстоятелство, е необходимо представянето на евентуално налични два графика или поправен такъв. Посочил е необходимостта от представяне на трудов договор, в който да е отбелязано работното му време, както и заповедта за преместването му на работа в производствената база в [населено място]. Дал е указания, че при новото разглеждане на преписката, органът следва да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички съотносими доказателства, като в случай, че не се обори посоченият в декларацията час на започване на работа на пострадалото лице, а именно 16:00 часа и с оглед твърденията на директора по производството в дружеството - осигурител, че пазачите е следвало да са на работното си място по - рано за приемане и предаване на смяната, е безпредметно обследване на следващото спорно обстоятелство, а именно каква е била целта на пътуване на пострадалия по обичайния му път до работното място. Посочил е, че при оборване на твърденията в декларацията от 15.01.2019г., административният орган следва да събере доказателства за установяване на целта на пътуване на Т. по обичайния му път до работното място повече от два часа преди началото на работния ден. В тази връзка е дал указания да се обсъдят както твърденията на осигурителя, че Т. е имал да свърши лична работа, така и твърденията на наследниците, че пострадалият е бил повикан да отиде по - рано на работа, като им бъде указано, че на основание на чл. 58 ал. 4 вр. ал. 5 КСО, при разследване на злополуката имат право да присъстват или да посочат да присъстват работник или служител от същата професия, или член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или представител на синдикалната организация, в която членува, както и представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд. Посочил да се изискат данни от мобилния оператор, за входящите и изходящите му телефонни обаждания на Г. Т., както и да се проведе техническа експертиза в тази връзка, с цел установяване твърденията на страните и преценка верността на дадените писмени обяснения. Съдебното решение е било оспорено по касационен ред, като с Решение № 10528/18.10.2021 г., постановено по адм. дело № 5139/2021г по опис на ВАС, е оставено в сила. В решението на касационната инстанция се посочва, че произшествието е станало по обичайния път за работа от жилището/жилищата на пострадалия към мястото на работа, но до началото на работното време има около два часа, което е в повече от необходимото време за пристигане. Според касационната инстанция при това възникнал като спорен фактически въпрос пряко и само към към работното място ли е тръгнал пострадалият, или само по ранното тръгване следва да се вземе предвид при квалификацията на поведението му като отиване на работа. В тази връзка е прието, че първоинстанционният съд е дал указания за изясняване на тези обстоятелства, които са съществени за изхода на спора. След получаване на административната преписка за ново произнасяне, е издадена заповед № 1015-15-10/11.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с която е назначена комисията за извършване на допълнително разследване на обстоятелствата по настъпилата злополука. Приети са трудов договор № 0000487/27.12.2016 г., сключен между „Амби-АБ“ ЕООД и Г. Т., както и Заповед №4/15.01.2018г на управител на „Амби-АБ“ ЕООД за преместване на Г. Т. на обект в [населено място], като в тези документи не се съдържат данни за началния час на дежурството. Представени са още длъжностна характеристика за длъжността „Пазач“, част от книга за проведен инструктаж, карта за оценка на риска и програма за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска при работа. С писмо изх.№ 5101-15-8/22/15.02.2022г. са изискани от осигурителя „Амби – АБ“ ЕООД актуален график за 19.01.2018г. на пазачите на обект в [населено място] и/или коригиран график, в случай че е изготвен такъв, както и Правилник за вътрешния трудов ред, актуален към 19.01.2018г. С отговор вх. № 5101-15-8/22/15.02.2022 г. синдикът на „Амби – АБ“ ЕООД е посочил невъзможността да ги представи поради липса на достъп до документацията, касаеща трудовите правоотношения. С писмо вх. №5101-15-8/26 от 25.02.2022 г. е представен Правилник за вътрешният трудов ред за производствена база в [населено място], в сила от 01.01.2017 г. и действащ към дата 19.01.2018 г. Представен още график за работното време на служителите на длъжност „пазач невъоръжена охрана“, който е с начален час 17:00 часа и краен час на работния ден - 05:00 часа. В графика пострадалият е вписан на последния ред с работно време с начален час 17:00 часа. Изискана е справка от мобилен оператор за телефонните разговори на пострадалото лице от 19.01.2018г, като поради изтекъл срок на съхранение на данните, такава не е била предоставена. Снети са допълнителни обяснения от И. Д. Е. на 01.03.2022 г., според които началният час на дежурството на Г. Т. е от 17:00 часа на 19.01.2018г. и същият е следвало да се яви 15 минути преди този час на обекта, където ще го изпълнява. Не е имало причина да бъде повикан по - рано на работното си място, като проведеният помежду им телефонен разговор се е отнасял само за своевременното му застъпване. По отношение на представеният график на дежурства за м. януари 2018г. е посочил, че той не е променян, а Г. Т. е добавен в него с оглед настъпилите извънредни обстоятелства. Снети са обяснения от Н. П. К., заемащ длъжността „пазач невъоръжена охрана“, в база [населено място], в които е посочил, че началният час на дежурствата по график винаги е бил от 17:00 часа, а конкретно за деня няма информация за промяната му, свързана с Г. Т., което по принцип се е съгласувало с Е. . Резултатите от допълнително разследване на комисията са оформени в Протокол №5103-15-3 от 11.03.2022г. В него са описани обстоятелствата, касаещи предприемането на необходимите процесуални действия по събиране на доказателства, касаещи изясняване на спорните факти по това производство съобразно дадените в съдебно решение указания по прилагане на закона - началният час на дежурството на пострадалия, както и каква е била целта на същия за пътуване по времето, през което е настъпила злополуката – дали е отивал към работа или по свои лични дела. Комисията е направила извод, че евентуална цел на пътуването на пострадалия на 19.01.2018г към момента на възникване на ПТП в 14:50 ч. не е била във връзка с изпълнение на служебните му задължения. Издадено е Разпореждане № 5104-15-64 от 05.04.2022 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ-Пловдив, с което е прието, че процесната злополука не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Изведени са изводи, че обясненията, дадени от наследниците на пострадалото лице касаят описание на ежедневието на починалия на 19.01.2018г., като те не отразяват годни обстоятелства, че пътуването му е било свързано с изпълнение на трудови задължения. Дадени са вяра на обясненията на Т. А., според които пострадалият е имал намерение да се отклони от обичайния си маршрут до работното си място. Прието е, че мястото на злополуката съвпада с обичайния път, по който се е придвижвал до работното си място, но същият е тръгнал два часа преди започване на дежурството му (при съобразяване на часа на инцидента, разумната скорост на придвижване и разстоянието между дома му и работното място), при което се е отклонил от обичайния си маршрут до работното място, поради което не е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Издаденото разпореждане е било обжалвано пред директор на ТП на НОИ-Пловдив, който с Решение № 2153-15-170 от 13.05.2022 г. е потвърдил констатациите в него за липса на трудова злополука. Прието е, че злополуката е станала с осигурено лице на място, съвпадащо с обичайния път на същият за отиване или връщане от работното му място, но това не е станало в рамките на минималното необходимо време за това. Приел, че е безспорно установено, че началният час на дежурството на Г. Т. е от 17:00 часа, а злополуката е станала в период, значително надвишаващ минималното необходимо време за предвижване до работното му място, поради което не са налице обстоятелства за хипотезата на чл. 55 ал. 2 КСО. Наследниците на пострадалото лице са обжалвали Решение № 2153-15-170 от 13.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, за което е образувано адм. дело № 1492/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Постановено е решение № 121/19.01.2023 г. по адм. дело № 1492/2022 г. по описа на Административен съд -Пловдив, с което е обявено за нищожно Решение № 2153-15-170 от 13.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и преписката е върната на директора на ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне срещу Разпореждане №5104-15-64 от 05.04.2022 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ-Пловдив, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решение № 2194/01.12.2020 г. по адм. дело № 1848/2019 г по опис на Административен съд -Пловдив. В мотивите на решение № 121/19.01.2023 г. по адм. дело № 1492/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив се посочва, че снетите допълнителни обяснения на Е. и К. единствено преповтарят обясненията си от предходно проведеното разследване на злополуката. Според съда не са коментирани и не са изяснени констатираните противоречиви данни в тези обяснения с другите събрани по делото. Останал неизяснен отговорът на въпроса за съдържанието на проведения разговор на 19.01.2018г между Е. и Г. Т.. В тази връзка се допълва, че съдържащите се в обяснението на Е. твърдения за начало на работната му смяна от 17 часа са в противоречие с останалите изложени от негова страна факти, че той го е търсил за проверка за началото на започването на дежурството, наложилото се оставяне на друг човек на смяна (неизяснено е обстоятелството кое е това лице, за да даде обяснения за времето, през което е следвало да остане в повече до дочакването на пострадалия), извозването на служителите с автобуси (кога е станало това конкретно за този ден) и последващото му очакване да срещне по пътя пострадалия, включително забелязването на автомобила му на мястото на инцидента, за което логически извода, че тръгването на Е. е станало във времеви период преди настъпването на произшествието в 14:50 ч. Тези противоречия в неговите обяснения касаят съотносимите по делото обстоятелства кога точно пострадалият е следвало да бъде на смяна и неизясняването им води до извеждането на погрешни изводи относно минималния период, необходим за предвижването на Г. Т. до работното му място. Неизпълнението на тези логични и следващи се за разследването действия води до неизпълнение на дадените със съдебното решение указания да се съберат всички необходими доказателства относно началния час на започване на работна смяна от пострадалия в конкретният работен ден. В мотивите на съдебния акт е посочено, че не са изяснени и не са проверени и съдържащите се в приложените по делото документи – декларацията за настъпила трудова злополука и протокола за резултатите от извършеното разследване данни за много по ранен час на започване на дежурството на пострадалия. Според съда изясняването на горното обстоятелство е свързано с установяването на относим факт със съществено значение за определянето на злополуката от длъжностното лице по чл. 60 КСО и правилното решаване на делото, а именно целта на пътуването, която също е останала недоказана при новото разследване на злополуката. Изследването на посочените обстоятелства има съществено значение за преценка на степента на относимост и правдоподобност на обсъжданите от административните органи свидетелски показания. В заключение в съдебния акт е пояснено, че мотивирането на административния акт касае посочване на коректни относими обстоятелства, касаещи установяване на всички релевантни факти с необходимите доказателства, включително да бъдат ясно и безпротиворечиво констатирани съществени обстоятелства около възникването на злополуката и причините постадалият в конкретният период от време да се намира на посоченото място, което е неговия обичаен път при отиване до работното му място. В тази връзка в оспорвания акт отново липсвали конкретни, ясни, обосновани с необходимия анализ мотиви относно приетите обстоятелства за минималното необходимо време за предвижване на пострадалият до работното му място. Съдебното решение е било оспорено по касационен ред, като с Решение № 12023/06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 3936/2023 г. по описа на ВАС, е оставено в сила. В решението на касационната инстанция е прието, че в отменителното решение № 2194/1.12.2020г. по адм. дело № 1848/2019г. на Административен съд – Пловдив са дадени указания за изясняване на определени обстоятелства (към работното място ли е тръгнал пострадалият или само по - ранното тръгване следва да се вземе предвид при квалификацията на поведението му като отиване на работа), които са съществени за изхода на спора. Касационната инстанция е споделила изводите на първата инстанция, че указанията не са били изпълнени, което според чл. 177, ал. 2 АПК води до нищожност на административния акт. В решението на касационната инстанция се посочва конкретен пример за неспазване на указанията на отменителното решение по по адм. дело № 1848/2019г. на Административен съд – Пловдив, тъй като органът се е позовал на обяснения на Т. А., които са дадени като сведения до управителя на „Амби – АБ“ ЕООД, а съгласно чл. 39 АПК същите се дават по реда и във формата по чл. 44 АПК за да бъдат годни доказателства в административното и съдебно производство. В случая нито процедурата по чл. 44 АПК е спазена, нито редът за даването им, нито е предупредено лицето, че може да бъде призовано като свидетел в съда. Независимо от това нарушение, органът се позовал на тези сведения в първоначалния им вид по отношение на съществен факт от значение за разрешаването на спора - има ли отклонение от обичайния маршрут на пострадалия при отиването му към работното място значително преди началото на работа. По тези съображения според касационната инстанция няма изпълнение на указанията на съда, свързани с установяване на всички факти от значение за разрешаване на спора и събирането на доказателствата с предвидените средства по АПК за установяване на фактите, след което при обсъждането им да се изведат правните изводи относно характера на злополуката с Г. Т. на 19.01.2018 г. Последвало е издаване на Решение № 2153-15-2/03.01.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ – [населено място], с което е отменено Разпореждане № 5104-15-64 от 05.04.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив и преписката е върната на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО за ново произнасяне, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решение № 2194/01.12.2020 г. по адм. дело № 1848/2019 г по опис на Административен съд - Пловдив. В мотивите на оспорения акт са обсъдени мотивите на съдебните актове, постановени по адм. д. № 1848/2019 г. и адм. д. № 1492/2022 г. и двете по по описа на Административен съд – Пловдив, както и мотивите от решенията на касационната инстанция. Направен е извод, че не са изяснени всички факти от значение за разрешаването на случая с доказателствата, предвидени в АПК. Изложени са мотиви, че по отношение на обясненията на Т. А., И. Е. и Н. К., отнасящи се за релевантни факти по случая, не е спазена разпоредбата на чл. 44 АПК. Решение № 2153-15-2/03.01.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ – [населено място] било оспорено от „АМБИ-АБ“ ЕООД - в несъстоятелност и по същата жалба е било постановено решение № 6479/18.07.2024 г. по адм. д. 179/24 г., на АС Пловдив с което жалбата е била отхвърлена. В мотивите на съдебния акт се приема, че органът отново не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на казуса, тъй като обясненията на Т. А., според които пострадалия се е отклонил от обичайния си маршрут, не са събрани по надлежния ред. Освен това, обясненията на И. Е. възпроизвеждат предходните му обяснения, но не дават отговор за съдържанието на телефонния разговор с пострадалия или за обстоятелства, свързани с местонахождението, ангажименти и други на пострадалия, отнасящи се непосредствено преди инцидента. Решение № 6479/18.07.2024 г. по адм. д. 179/24 г., на АС Пловдив е оставено в сила с решение 13722/17.12.2024 г. по адм. д. 9526/24 г., по описа на ВАС. В изпълнение на решение №2153-15-2/03.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, е проведено ново разследване на злополуката, обективирано в протокол №5103-15-25/19.05.2025 г. на ТП на НОИ - Пловдив, при което са събрани доказателства и доказателствени средства (писмени документи, нови писмени обяснения от лица неучастващи в производството, при спазване на чл. 44 от Административнопроцесуалния кодекс, извършена е и техническа експертиза) насочени към установяване началният час на започване на работа на пострадалото лице на 19.01.2018 г. и дали целта на пътуването на Г. Т. на 19.01.2018 г., 14:50 ч. по обичайния му път за работа е била работното му място в [населено място]. Представени са следните документи: заверени копия на документи, съдържащи се в трудовото досие на Г. М. Т., заверено копие на ведомости за заплати на осигурителя за база е. Тъжа, за месец 01.2018 г. и заверено копие на ведомости за заплати на база [населено място], за месец 01.2018 г. Приобщени са по преписката писмени обяснения на г-н И. Д. Е., бивш служител, заемащ длъжност “мениджър производство” към 19.01.2018 г. в “АМБИ - АБ” ООД, [населено място], понастоящем “АМБИ - АБ” ЕООД, [населено място] - в несъстоятелност, дадени пред контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив и регистрирани с вх. №1012-15-26# 17/04.02.2025 г., на 18.01.2018 г. служител от охраната е заявил желание за прекратяване на трудовото правоотношение. Това е наложило, да бъде заменен от служител от друга база, от база в [населено място] до база [населено място], който да поеме дежурството от 17:00 часа на 19.01.2018 г. до 05:00 часа на 20.01.2018 г. По предварителна уговорка, г-н Е. е трябвало да проведе телефонен разговор на 19.01.2018 г. по обяд с Г. Т., с цел уточняване явяването му на работа в същия ден. Г. Т. е уточнил, че няма промяна в явяването му на работното място по уточнения график. Явяването на работа ставало 10-15 минути, преди началото на работната смяна с цел запознаване с обстановката. Поради неявяване в рамките на уточненото време е бил помолен друг служител да изчака идването на Г. Т.. До тръгването на г-н Е. от базата в Тъжа към 17:15 часа, Т. не се явил на работното място. При прибирането на г-н Е. към [населено място], по пътя той е видял възникнало ПТП, след ханче Бяла река по посока [населено място], при което колата му се сторила позната. Веднага е позвънил на управителя на фирмата, за съмнение относно възникналото ПТП. След известно време, управителят на дружеството е потвърдил, че има инцидент с Г. Т.. При тази обстановка, е бил извикан друг колега, който да поеме смяната. Съгласно писмени обяснения на г-н П. П. С., бивш служител на длъжност “пазач” на “АМБИ - АБ” ООД, [населено място], понастоящем “АМБИ - АБ” ЕООД, [населено място] - в несъстоятелност, предоставени пред контролен орган на ТП на НОИ - Стара Загора на 12.02.2025 г., през 2018 г. графикът за работата му като “пазач” за месец януари 2018 г. е бил от постъпване в 16:00 часа до 08:00 часа на следващия ден. Не му е известно да е имало изискване за идване по-рано, преди работната смяна. П. С. е отразил, че не познава лицето Г. М. Т., който да е работил като пазач в базата в [населено място] през 2018 г. Съгласно обясненията на г-н Б. С. С., бивш служител на длъжност “пазач” в [населено място] на “АМБИ - АБ” ООД, [населено място], понастоящем “АМБИ - АБ” ЕООД, [населено място] - в несъстоятелност, дадени пред контролните органи на ТП на НОИ-Пловдив чрез проведен телефонен разговор, за което на основание чл. 46, ал. 3 от АПК е съставен протокол регистриран с вх. №1012-15-26#22/18.02.2025 г., поради това, че лицето е извън Република България,“работното време на работниците, заемащи длъжността “пазач” в базата на горепосочения осигурител в е. Тъжа за месец януари 2018 г. е било от 17:00 часа до 07:00 часа, като той се е явявал на работното си място, малко преди края на работното време на работниците в базата, което е 17.00 ч. Представен е Правилник за вътрешния трудов ред в „АМБИ-АБ“ ЕООД, изискан от контролни органи на ТП на НОИ - Пловдив по повод на Решение №324/18.07.2023 г. на ПОС относно обявяване на дружеството “АМБИ - АБ” ЕООД в несъстоятелност и прекратяване на дейността му, съгласно който регламентираното работното време за работещите на длъжност “пазач невъоръжена охрана”, е със сумирано изчисление, е едномесечен период на отчитане и разпределение през два дни от 17:00 часа до 05:00 часа. Събраните при проведеното ново разследване на злополуката доказателства и доказателствени средства са обсъдени от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив, което е издало и разпореждане №5104-15-234/28.07.2025 г., с което декларираната с вх.№5101-15-8/15.01.2019 г. злополука, станала на 19.01.2018 г. с Г. М. Т. не е приета за трудова. Същото е потвърдено с оспореното пред настоящия съд решение № 1040-15-257/26.09.2025 г. на директора н ТП на НОИ Пловдив. Контролните органи приели, че не следва да се кредитират обясненията на П. С., досежно началният час на работното време на служителите на длъжност “пазач” на “АМБИ - АБ” ООД, [населено място], понастоящем “АМБИ - АБ” ЕООД, [населено място] - в несъстоятелност, а следва да бъдат кредитирани тези на И. Д. Е. и на Б. С. С., като подкрепящи се от надлежни писмени документи и обосновано е прието, че началният час на започване на работа на пострадалото лице на 19.01.2018 г. е бил 17.00 часа. На следващо място, контролните органи не кредитират и твърденията на наследниците на пострадалото лице, че на 19.01.2018 г. Г. Т. е следвало да се яви по-рано на работа в базата в [населено място]. Нито едно от лицата, заемали длъжност “пазач” в “АМБИ - АБ” ООД, [населено място], понастоящем “АМБИ - АБ” ЕООД, [населено място] - в несъстоятелност, не сочело, че за същите е било необходимо да се явяват значително време преди началото на работната смяна. Сведенията са за 10-15 минути и 15- 20 минути, преди началото на работната смяна е цел запознаване е обстановката. Според контролните органи, твърденията, че Т. е пътувал по-рано, тъй като И. Е. му се е обадил да отиде на работа по-рано на работа не се потвърждават, видно от писмените обяснения на това И. Е., регистрирани е вх. №1012-15-26# 17/04.02.2025 г. Коментирано било и заключението на изготвената в административно производство техническа експертиза на електронно устройство от 24.04.2025 г., съгласно която на 19.01.2018 г. И. Е. се е опитал да се свърже с Г. Т. в 16:02 часа и 16:05 часа, но от това не следва непременно, че работното време на Т. е било от 16:00 часа. Тези доводи и аргументи, в оспорените пред настоящото производство Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 1040-15-257/26.09.2025 г., и потвърденото с него разпореждане № 5104-15-234/28.07.25 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60 ал.1 от КСО са послужили на органите на ТП на НОИ Пловдив да приемат, че не са установени данни, сочещи, че придвижването на Г. М. Т. по обичайния път до местоработата му в деня на инцидента 19.01.2018 г. към 14,50 ч. е обслужвало навременното му явяване на работното му място в [населено място], общ. Павел баня за започване на работния процес. Отречен е трудовия характер на настъпилата злополука. В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция беше разпитан св.Т. А., който работел по същото време в другата фабрика на “АМБИ - АБ” ООД в [населено място]. Двамата с Г. Т. се разбрали А. да отиде в [населено място], за да му даде Т. някакви бали. Това се случило на обяд на 19.01.2018 г./в интервала от 12.00-13.00 ч./ Цялата работа станала за 5-10 мин, тъй като Т. много бързал. А. натоварил балите, и му платил. Т. не му казал къде отива, само казал „давай по- бързо, че нямам време“. Съдът не намира основания да дискредитира показанията на св. А., но същите не изясняват от фактическа страна правния спор, тъй като дори и да е имало среща между Т. и А. във Войнягово, тя е била много по-рано от инцидента/срещата е приключила най- късно в 13,00 ч., съгласно показанията на А., а инцидента е настъпил близо 2 часа по- късно- в 14,50 ч./. От друга страна, от показанията на св. А. не се установява пострадалия да е имал среща в [населено място] с приятелка, каквато версия е поддържана в предходно съдебно производство, тъй като Т. не е споменал на свидетеля къде отива. От друга страна, нелогично е да се бърза за среща в населено място, което се намира на по-малко от час разстояние, при положение, че ПТП-то е настъпило много по- късно от времето, необходимо за достигане до [населено място] и то на място, разположено преди него. При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пловдив обуславя следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество –основателна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, разпореждане № 5104-15-234/28.07.25 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60 ал.1 от КСО е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО е постановено и оспореното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 55 ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа или при всяка друга друга работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. С разпоредбата на чл. 55, ал. 2 КСО са уредени три специални състава на внезапно увреждане на здравето, които се приравняват на трудова злополука. Това са хипотезите на настъпила злополука с осигурено лице по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. По силата на закрепената в чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО правна фикция придвижването на работника/служителя от работното място до основното място на живеене (или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер) е приравнено на трудова злополука с оглед обслужващата явяването на работа функция, която същото изпълнява. В разпоредбите на чл. 55 КСО не се дава легална дефиниция на "обичаен път при отиване или връщане от работа". Съдебната практика е възприела становището, че понятието се изразява в повтарящи се действия по придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време за това. Тези иманентни характеристики го определят като част от трудовия процес и осигурен социален риск. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО визира не всяко придвижване по обичайния маршрут до работното място, а само това, което обслужва навременното явяване на работното място за започване на работния процес. В конкретния случай, както е и прието и в мотивите на решение 2194 по адм. 1848/2019 г. по описа на АС Пловдив, с оглед доказателствата по делото, няма пречка да се приеме, че ако Сопот е основното място на живеене на Т., то в [населено място] е другото допълнително място с постоянен характер. Основният спорен момент относно характера на злополуката е установяване на точния час на започване на смяната на починалото лице в деня на злополуката, а именно дали е бил 16.00 ч. или 17.00 ч. Доказателствата в тази връзка са противоречиви. В декларацията за настъпила трудова злополука е посочено начало на работното време в 16 ч. В подкрепа на тази декларация са и писмените обяснения, дадени по реда на чл. 44 от АПК от П. С./л.140/, бивш служител на „АМБИ- АБ“, в които изрично заявява, че началото на смяната му през януари 2018 е било 16.00 ч. От друга страна, друг бивш служител за заинтересованата страна, Б. С., твърди, че работното време започва в 17.00 ч. Обясненията от това лице обаче са взети по телефона, без да е удостоверена самоличността му/изискването на информация от кой телефон се обажда лицето, не удостоверява самоличността му/, а и без данни лицето да е уведомено, че може да бъде разпитано пред съд, съгл.чл. 44 ал.4 от АПК и в този смисъл настоящият съд не ги кредитира. Неправилно органът кредитира обясненията на И. Е./л. 147/ относно началния час на смяната. Тези обяснения е следвало да бъдат тълкувани критично, като се вземе в предвид, че лицето е било разпитвано и в качеството на свидетел по адм. д. 1848/2019 г. по описана АС Пловдив /приобщено към настоящото дело/. На л.450 т. 2, в качеството на свидетел, Е. е заявил, че разговарял с Т. около обяд и че той е казал, че уговорката остава. Тъй като Т. не се появил, оставили колега да изчака, а Е. се опитал да му се обади, но телефонът му давал свободно. Т.е. когато Е. е направил опит да се свърже с Т. по телефона, последният е трябвало вече да е застъпил на смяна и именно неявяването му според уговорката с Е. , е продиктувало последващото обаждане. В тази връзка, по преписката е назначена техническа експертиза, която е отчела два броя пропуснати обаждания от Е. , съответно в 16.02 и 16.05 ч. Техническата експертиза не е оспорена по делото и при тълкуването й съвместно с останалите събрани гласни и писмени доказателства е следвало да бъде направен извод, че началото на работната смяна на Т. е 16.00 ч., а не 17.00 ч. Отделно от това следва да се отбележи, че няма как да бъде подходено безкритично към посочения в Правилник за вътрешния трудов ред в „АМБИ- АБ“ ЕООД начален час на работната смяна на длъжността „пазач“, като се има предвид, че това писмено доказателство няма достоверна дата, а представения по- рано Правилник за вътрешния трудов ред изрично не е бил кредитиран от съда по адм. д. 1848/2019 г. по описана АС Пловдив. При констатирани данни, че пазачите на „АМБИ- АБ“ ЕООД застъпват на работа 10-15 мин преди началото на смяната за запознаване с обстановката, не може да се приеме, че Т. е щял да пристигне много по- рано на работа, при положение, че смяната му започва в 16.00 ч., а произшествието е настъпило от 14,50 ч., като се съобрази също, че му е трябвало и още време за придвижване. В този ред на мисли е без значение, дали е имало уговорка с Е. пострадалият да застъпи по- рано на смяна, след като трудовата злополука е настъпила именно по обичайния път на лицето до отиването му на работа и липсват каквито и да е доказателства да се приеме, че лицето е пътувало по различни от трудовия процес причини. Липсват данни да са изпълнени всички указания, дадени от съда и по- конкретно да е установен и да са снети обяснения от служителя от съседно село, който е заместил Т., когато последният не се е появил навреме на работа. Според настоящия съд обаче даването на указания за извършване на допълнителни действия повече от осем години след злополуката само ще забави допълнително и без това движещото се извън всякакви разумни срокове административно прозводство. Като краен следва да бъде направен извода, че внезапното увреждане на здравето на пострадалия Т., довело до неговата смърт е настъпило по обичайния път на лицето до отиването му на работа, съответно представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал.2 т.1 от КСО. С оглед изложеното, обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени поради противоречие с материално правните разпоредби - чл. 146, т. 4 АПК. Предвид компетентността по чл. 60 КСО и разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да бъде върната на длъжностното лице за произнасяне съобразно изложените мотиви по прилагането на закона в съответствие с фактите по случая. При този изход на спора, предвид своевременно направеното искане, на жалбоподателката се дължат разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, които се констатираха в общ размер на 260,76 евро, от които 5,11 евро държавна такса и заплатен адвокатски хонарар в размер на 255,65 евро. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив,