Решение № 8409 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 571/2026 г.

Производството е по реда на чл.4, ал.1 и чл.9“б“ от З-на за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл.107, ал.3 и 4 от ДОПК вр. с чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на С. Н. Н. , чрез упълномощения адв. Р. Д. , против Акт за установяване на задължения по декларация /АУ3Д/ № МД-АУ-6537-1/21.11.2025 г. , с който за 2025г. по парт. № 5305Н592161 са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБ0/ , както и лихви към датата на издаване на акта за два имота - 1/4 ид.ч. от земя с площ от 725 кв.м. , находяща се в [населено място], [улица] 1/2 ид.ч. от жилище с РЗП от 71.45 кв.м. , находящо се в същият поземлен имот , а по парт. № 5305Н696542 са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2020 г. , 2021 г. , 2022 г. , 2023 г. , 2024 г. и 2025 г. за следните четири имота : по 1/2 ид.ч. от жилище с РЗП от 68 кв.м. , от жилище с РЗП от 150 кв.м. , от търговски обект с РЗП от 30 кв.м. , от втори търговски обект с РЗП от 30 кв.м. , всички находящи се в [населено място], [улица] , с година на построяване 2018 год. , конструкция МЗ , като общото установените задължения /главница+лихви/ за ДНИ и ТБО за всички данъчни периоди и имоти възлизат на 2348,98 евро/4594,21 лв.

Жалбата съдържа доводи за издаване на оспореният АУЗД в нарушение на разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК и при липсата на мотиви , като същевременно се твърди , че данъците били заплащани от наследодателя Е. С. В. без прекъсване до момента на нейната кончина. Иска се отмяна изцяло на оспореният акт , както и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д. , която изрично заявява , че не се оспорват задълженията по т.1 и т.2 от оспореният АУЗД , които касаят имота по партиден № 5305Н592161, а именно ДНИ за 2025 г. в размер на главницата от 20,34 евро и лихва в размер на 0,56 евро и ТБО за 2025 г. в размер на главницата от 15,26 евро и лихва в размер на 0,41 евро. Представена е писмена защита с.д. 12257/9.06.2026 г. , която освен , че основно акцентира върху липсата на мотиви относно приложените ставки на облагане, началния момент от който са изчислени лихвите , конкретните изчисления при формиране на данъчните оценки и подробния начин на формиране на ДНИ и ТБО по обекти и години , навежда и доводи за необоснованост относно отговорността на наследника за задължения за период преди откриване на наследството , а възражението за нищожност е условно предявено – ако съдът установи липсата на изрична заповед на кмета на община Варна за оправомощаване на служителя издал оспореният АУЗД.

Ответникът – директора на дирекция "Местни данъци" при Община-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт М. Д. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение , като в определеният от съда срок не представя поисканата от пълномощника писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното :

С [нотариален акт], том *, рег. № *, дело № •• г. е отстъпено право на строеж на Е. С. В. върху дворно място придобито от П. В. и Е. В. при равни квоти , а именно УПИ ••, находящо се в [населено място] , [улица] , по силата на което по съгласуван и одобрен инвестиционен проект и издадени строителни книжа , да се построи в североизточната част на имота сграда , която да стане изключителна собственост на Е. В. , състояща се от : на първи етаж - жилище със ЗП 68 кв.м. , магазини два броя със ЗП по 30 кв.м. , на втори етаж жилище със ЗП от 150 кв.м. , на трети етаж – жилище със ЗП от 150 кв.м.

Съгласно издаденото от Район „Приморски“ удостоверение № 111/24.10.2028 г. /л.20 от адм. преписка/ , жилищната сграда на два етажа с [идентификатор] , находяща се в поземлен имот с [идентификатор] , идентичен с УПИ * , кв.*по плана на *-ти м.р. , [населено място] с административен адрес : [населено място] , [улица] , с възложител Е. С. В. съгласно горепосоченият [нотариален акт] , е въведена в експлоатация и изпълнена в съответствие с одобрените проекти , Акт за узаконяване № 24/2.05.2007 г. и изискванията към строежите съгласно чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ.

С договор по [нотариален акт], том *, рег. № •• , дело № ••год. /л.29 от преписката/ , М. Г. В. е дарила на дъщерите си Е. С. В. и П. С. В. притежаваните от нея в лична собственост и по наследство 4/6 ид.ч. от жилищна сграда находяща се в [населено място] , [улица] , със застроена площ от 48.50 кв.м. , заедно с 8/10 ид.ч. от УПИ * в кв.*по плана на *-ти подрайон на [населено място] , цялото с площ от 750 кв.м.

Съгласно представеното удостоверение за наследници с изход. № 37047/ 12.08.2025 г. , Е. С. В. е починала на 20.06.2025 г. като е оставила двама наследници – дъщеря С. Н. Н. и син М. Н. Н..

На 16.10.2025 г. е подадена от С. Н. декларация по чл.14 от ЗМДТ , която е заведена с вх. № 5305037976 , като на същата е поставен парт. № 5305Н592161. С нея са декларирани следните недвижими имоти : земя с площ от 725 кв.м. представляваща [ПИ] , дата на придобиване 20.06.2025 г., собственици П. В. - 2/4 ид.ч. , С. Н. - 1/4 ид.ч. и М. Н. - 1/4 ид.ч. ; жилищна сграда на един етаж , дата на придобиване 20.06.2025 г. , година на построяване 1950 г. , РЗП 71.45 кв.м. , конструкция ПМ, техническа инфраструктура – електрификация , водопровод , канализация , по 1/2 ид.ч. от жилищната сграда за С. Н. и М. Н..

На 23.10.2025 г. е подадена от С. Н. декларация по чл. 14 от ЗМДТ , която е заведена под вх. № 5305038885 , като на същата е поставен парт. № 5305Н696542. С нея са декларирани следните недвижими имоти : 1. жилище - дата на придобиване 20.06.2025 г. , година на построяване 2018 г. , РЗП 68 кв.м., конструкция МЗ , техническа инфраструктура – електрификация , водопровод, канализация ; 2. магазин - дата на придобиване 20.06.2025 г. , година на построяване 2018 г., РЗП 30 кв.м. , конструкция МЗ , техническа инфраструктура – електрификация , водопровод , канализация ; 3. магазин - дата на придобиване 20.06.2025 г. , година на построяване 2018 г. , РЗП 30 кв.м. , конструкция МЗ, техническа инфраструктура – електрификация , водопровод , канализация ; 4. жилище - дата на придобиване 20.06.2025 г. , година на построяване 2018 г. , РЗП 150 кв.м. , конструкция МЗ , техническа инфраструктура - електрификация, водопровод , канализация. В декларацията е посочено , че С. Н. и М. Н. са собственици всеки на по 1/2 ид.ч. от четирите имота , както и че двете жилища са основни за двамата съсобственици.

Съгласно издаденото от УМБАЛ „С. М.-В.“ ЕАД експертно решение № 91539 от 85/30.04.2024 г. е определена на С. Н. 50 % ТНР за срок от 3 години – до 1.04.2027 год.

С издадена от кмета на община Варна на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА заповед № К-005/16.02.2024 г. е наредено на 19.02.2024 г. и на 20.02.2024 г. функциите на кмет на община Варна да се изпълняват от Х. Н. Р. -заместник-кмет на община Варна. При разпореденото с тази заповед заместване , от заместник-кмета Р. е издадена заповед № 0447/20.02.2024 г. , с която на основание чл. 44, ал.1, т. 2 от ЗМСМА във вр. с чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ са определени длъжностите от общинската администрация , които да изпълняват функциите на органи по приходите при установяването, събирането и контрола на местните данъци и такси битови отпадъци. В т.ІІ.1.6 от заповедта е посочена длъжността инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ , която съгласно писмо на директора на дирекция УЧРАУ при Община Варна с рег. № УЧРАУ26000399ВН/2.06.2026 г. /л.38 от делото/ , от 22.04.2020 г. се заема от В. К. К..

В изпълнение на правомощията си по тази длъжност , гл. инспектор КРД В. К. издава оспореният АУЗД № МД-АУ-6537-1/21.11.2025 г. , който е връчен на С. Н. на 4.12.2025 г. /л.4 от преписката/ , след което тя подава жалба срещу него до директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна , която е приета с рег. МД-Т25010482ВН/17.12.2025 год. /л.9 от делото/. При липсата на произнасяне от страна на директора на дирекция „Местни данъци“ , С. Н. подава до АС-Варна жалба срещу въпросният АУЗД , която е приета с вх. № 3845/24.02.2026 год.

При така установеното от фактическа страна , съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на оспореният АУЗД, след провеждане на задължителното административно обжалване , като е спазен срока по чл.156, ал.5 от ДОПК . Жалбата на Н. до директора на дирекция „Местни данъци “ при Община Варна срещу АУЗД е приложена на л.9 от делото, като същата е подадена в 14-дневния срок за обжалване по адм. ред. При липсата на произнасяне от директора на дирекция „Местни данъци “ при Община Варна в 60-дневният срок по чл.155, ал.1 от ДОПК е налице мълчаливо потвърждаване на АУЗД , което е настъпило на 17.02.2026 г. , а жалбата до съда е подадена на 24.02.2026 год. С оглед изложеното , съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество , жалбата е неоснователна.

В жалбата не се съдържат конкретни възражения относно валидността на оспореният акт , като се иска съдът да извърши проверка в тази насока. За целта са събрани необходимите доказателства , от които се установява , че актът е издаден от материално компетентен орган. Съществуващата в тази връзка нормативна уредба се съдържа в нормите на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ , според които служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите , като същите се определят със заповед на кмета на общината. Както бе посочено по-горе , със заповед на кмета на община Варна № 0447/20.02.2024 г. /издадена съгласно заповед № К-005 от 16.02.2024 г. при условията на заместване – чл.39, ал.2 от ЗМСМА/ са определени длъжностите в общинска администрация - Варна , които да изпълняват функциите на органи по приходите , като сред тях попада заеманата от издателя на оспореният акт В. К. К. длъжност инспектор „Контролно-ревизионни дейности“. По тези съображения , съдът намира оспореният АУЗД за валиден адм. акт , по отношение на който не е налице основанието за оспорване по чл.146, т.1 от АПК.

Основните релевирани с жалбата възражения са концентрирани относно формата на оспореният АУЗД , които съдът намира за неоснователни. За формата на оспореният акт е приложима разпоредбата на чл.107, ал.2 от ДОПК, съгласно която задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина по който е изчислено задължението , съдържаща данни за задълженото лице , вида и основанието , общия и неплатения размер. Нормата е специална и дерогира общата разпоредба на чл.59 от АПК , от която жалбоподателката неправилно черпи доводи. Разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК регламентира в изречение първо , че размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице , което ако не е съгласно с него може само да поиска издаването на акт за установяване на задължението , включително като се възползва от правото си по ал.2 да поиска съответната справка. Наличието на така регламентираното право на справка освобождава органа по приходите когато служебно издава акт при неплатени задължения и липсата на извършена ревизия какъвто е процесния случай , от задължението му да пресъздава в АУЗД същата информация , която би се съдържала във въпросната справка. По тези причини , пропускът в случая на жалбоподателката да се възползва от правото си на справка не може да има за последица незаконосъобразност на оспореният АУЗД , тъй като ако тя бе надлежно упражнила това си право , то би получила информацията незнанието на която от нейна страна е посочено в жалбата като нарушение на формата на АУЗД , а именно такава за ставки на облагане , начален момент на изчисляване на лихвите , конкретни изчисления при формиране на данъчните оценки , подробният начин на формиране на ДНИ и ТБО по обекти и по години. Така съществуващата нормативна уредба относно формата на процесният АУЗД прави абсолютно несъстоятелни доводите на процесуалния представител на жалбоподателката , че представената от ответника в съдебно заседание Методика за определяне на задълженията представлявала незаконосъобразно последващо дописване и мотивиране на оспореният акт – точно обратното , същата замества непоисканата от Н. и предхождаща издаването на АУЗД справка по чл.107, ал.2 от ДОПК. По тези съображения съдът намира , че не е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК за отмяна на оспореният АУЗД.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила релевирано с аргумента , че установяването на задълженията за ДНИ и ТБО е станало извън срока по чл.109, ал.1 от ДОПК. Разпоредбата определя , че не се образува производство за установяване на задължения за данъци , когато са изтекли 5 години от изтичането на годината , в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Казусът касае декларация по чл. 14 от ЗМДТ , с която не се декларират текущи задължения за съответен данъчен период , а собствениците на недвижими имоти , съответно носителите на ограничени вещни права уведомяват за това дирекцията по местонахождението на имота , с оглед облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Декларацията се подава еднократно , като данъкът върху недвижимите имоти, респективно таксата битови отпадъци има периодичен характер и се дължат ежегодно в сроковете по чл. 28 от ЗМДТ. При това положение , при преценката за спазване на срока по чл. 109, ал.1 от ДОПК е от значение не датата на подаване на декларацията , а периода за който се установява съответното задължение. В случая , оспореният АУЗД обхваща задълженията за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2025 г. и тъй като ДНИ и ТБО се заплащат в годината за която те се отнасят , то според правилото , че [възраст] срок се брои от изтичането на годината , то за най-старите задължения , т.е. тези за данъчен период 2020 г. , срокът по чл. 109, ал.1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2021 г. и съответно изтича на 31.12.2025 г. , а оспореният АУЗД е издаден на 21.11.2025 год. , поради което срокът се явява спазен. След като срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК е спазен за най-старите задължения , то същият е спазен и за последващите задължения за данъчни периоди 2021 г., 2022 г. , 2023 г. , 2024 г. и 2025 год. В тази връзка , изложените в жалбата доводи във връзка с издаденото на 24.10.2018 г. удостоверение за въвеждане в експлоатация № 111 са относими към данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. , по отношение на които срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК действително е изтекъл , но процесният АУЗД не касае установяване на задължения за същите данъчни периоди.

Правото на защита на жалбоподателката не е нарушено предвид факта , че в процесният АУЗД не са посочени изрично и отделно задълженията за лично декларираните от наследодателя имоти , в който смисъл същият не обективира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Причината е в характера на оспореният АУЗД , който е установителен такъв по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК – констатират се вече възникнали задължения , които обаче се определят по основание и размер към датата на издаване на АУЗД , а не към датата 20.06.2025 г. когато е открито наследството. Подобно възражение би имало значение ако се отричаше наследственото правоприемство за обложените с данък и ТБО имоти , но фактите по делото не са такива – точно обратното , обстоятелството за подадени от Н. декларации по чл.14, ал.6 от ЗМДТ потвърждава факта за приемане на наследството , за което нито се твърди , нито се представят доказателства да е станало по опис съгласно чл.60, ал.2 от ЗН. Нормата на чл. 30, ал. 1 ЗМДТ регламентира , че наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи , както и другите му имуществени права , вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго. В този смисъл , към момента на установяване на задълженията с издаденият АУЗД , субект на същите , т.е. данъчно задължени лица съгласно чл.11, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ са наследниците на починалата на 20.06.2025 г. наследодателка Е. С. В. в качеството им на собственици на обложените недвижими имоти , един от които е именно жалбоподателката С. Н..

Що се касае до възражението , че не били определени задълженията за отделните съсобственици , същото не съответства на обективното съдържание на оспореният АУЗД , доколкото в него изрично и в съответствие с чл.12, ал.1 от ЗМДТ е посочено , че задължението за поземления имот е за  ид. части , а за жилищата и търговските обекти е за  ид. части. Това възражение би имало смисъл , ако се оспорваше размера на съответните ид. части , какъвто случаят не е , доколкото те са определени така както са декларирани с подадените от Н. декларации по чл.14, ал.6 от ЗМДТ.

По тези съображения , съдът намира , че не е налице основанието по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспореният АУЗД.

Оспореният АУЗД е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона , предвид следното :

По отношение на т.1 и т.2 от акта , с които са установени за 2025 г. задължения за ДНИ в общ размер на 20,90 евро и за ТБО в общ размер на 15,67 евро за имота по партиден № 5305Н592161 е налице признание на задълженията, предвид изричното направеното в първото съдебно заседание волеизявление , че същите не се оспорват.

Възражението на жалбоподателката , че установените в т.3-14 от акта задължения за ДНИ и ТБО били платени от наследодателя е недоказано. Приложима в това отношение е нормата на чл.15, ал.2 от ЗМДТ , според която при прехвърляне на собствеността приобретателят дължи данъка , освен ако е платен от прехвърлителя. Плащането от прехвърлителя представлява благоприятен и положителен за жалбоподателя юридически факт, поради което доказателствената тежест за установяването му принадлежи именно на него – ответникът не е длъжен да доказва отрицателния факт , че ДНИ и ТБО не са били платени от наследодателя Е. С. В.. Възражението е предявено със самата жалба и е част от нейното съдържание , във връзка с което доказателствената тежест за установяването на релевантния за него факт за погасяване на задължението от наследодателя е указана още с разпореждането за насрочване на делото /л.21/ , но въпреки това в съдебно заседание жалбоподателката не сочи конкретни факти за това , нито представя доказателства за същото. По причина на последното , съдът приема, че недоказаните факти са несъществуващи такива.

Същевременно , нито с жалбата , нито в съдебно заседание са отправени конкретни възражения по единствените релевантни за определяне на задълженията за ДНИ и ТБО юридически факти касаещи данъчната оценка и фактическото извършване на услугите по чл.62 от ЗМДТ , доколкото останалите такива са нормативно определени съгласно чл.22 и чл.67 от ЗМДТ. Определянето на данъчната оценка е регламентирано съгласно чл.20 от ЗМДТ в Приложение № 2 към ЗМДТ , но нито един от релевантните за нея фактически елементи като площ на имота , конструкция на сградата и др. не са оспорени от жалбоподателката въпреки , че от страна на ответника са представени на л.41-46 от делото подробни данни в тази насока , а фактическото извършване на услугите по чл.62 от ЗМДТ по отношение на процесните имоти е признато от процесуалния представител на жалбоподателя в първото съдебно заседание.

Съгласно чл.22 от ЗМДТ, размера на ДНИ се определя от Общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. За територията на Община Варна същият е определен с Наредба на ОбС-Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна , като съгласно чл.14 той е в размер на 2,00 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗМДТ регламентира , че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината за която се дължи, а съгласно чл.28 ал.1 от ЗМДТ той се плаща на две равни вноски в следните срокове : първа до 30 юни и втора до 31 октомври на годината , за която е дължим.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ , таксата се заплаща за услугите по събирането и транспортирането на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране , третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации , както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината , като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 и чл.67 от ЗМДТ. Съгласно чл.64 от ЗМДТ , таксата се заплаща от лицата по чл. 11 – собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти и се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет.

С оглед последното , приета е Наредба на ОбС – Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна , според която ТБО се определя ежегодно от Общинския съвет в Приложение 1 към Наредбата. Съгласно чл. 18, т. 2.1 от Приложение № 1 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна , в сила от 01.01.2015 г. , Общински съвет-Варна определя такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на физически лица в размер на 3, 7 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка на имотите , а за жилищни имоти на физически лица в размер на 0,98 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка на имотите , изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. По видове услуги , таксата е както следва : за сметосъбиране и сметоизвозване – 0,35 на хиляда за жилищни и 2. 00 на хиляда за нежилищни имоти на граждани ; за обезвреждане на битови отпадъци и депо – 0,35 на хиляда за жилищни и 0,55 на хиляда за нежилищни имоти ; за почистване на териториите за обществено ползване – 0,28 на хиляда за жилищни и 1,15 на хиляда за нежилищни имоти.

Съгласно чл. 20 от Наредба на ОбС-Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна , ТБО се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данък върху недвижимите имоти , т. е. съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината , за която е дължима.

Според действащите във времето разпоредби от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна , дължимият данък недвижими имоти е в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка за периода от 2020 г. до 2025 г. вкл. , а ТБО с включените три компонента за жилищните имоти е в размер на 0.98 на хиляда върху данъчната оценка за периода от 2020 г. до 2024 г. , за търговските обекти с включените три компонента е в размер на 3,7 на хиляда върху данъчната оценка за периода от 2020 г. до 2024 г. , а за периода 2025 г. ТБО с включените три компонента за жилищните имоти е в размер на 1.5 промила върху данъчната оценка , съответно ТБО за нежилищни имоти вкл. търговски обекти е 5.66 на хиляда върху данъчната оценка за периода 2025 год.

Доколкото с оглед изричното волеизявление на процесуалния представител на жалбоподателката спорът по делото касае четирите имота декларирани с партиден № 5305Н696542 , по отношение на тях съдът намира следното по приложението на материалния закон и съответствието с целта на закона :

1.За жилище с РЗП от 68 кв.м. , находящо се в [населено място], [улица] , за периода от 2020 г. до 2023 г. е определена данъчна оценка както следва : BS=14.5, КМ = 70.2, К1=0.98, КХ=1.0, КВ=1.0, К0=1.0, PL =68.00 , т.е. същата възлиза на сумата от 34682.46€ /67833.00лв. , като във формулата BS - е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове ; КМ е коефициент за местоположение ; KI е коефициент за инфраструктура ; КХ е коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване ; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 17341.23€ /33916.50лв. , съответно при ставка 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 34.68€ /67.83лв. за всяка от годините [рег. номер] 2023 год. вкл.

За 2024 г. за същото жилище от 68 кв.м. , данъчната оценка е определена както следва :BS=14.5 , КМ = 70.2, К1 = 0.98, КХ=1.0, КВ=1.0, КО = 0.995, PL=68.00, т.е. същата възлиза на сумата от 34509.03€/67493,80 лв. , като във формулата ВS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове ; КМ - коефициент за местоположение ; KI - коефициент за инфраструктура ; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ - коефициент на височина ; КО - коефициент на овехтяване ; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 17254.52€/33746.50лв. , съответно при ставка 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 34.51€/67.49лв. за 2024 год.

За 2025 г. за същото жилище от 68 кв.м. , данъчната оценка е определена както следва : BS=14.5 , КМ = 70.2 , К1 = 0.98, КХ=1.0 , КВ=1.0, КО = 0.99, PL=68.00 , т.е. същата възлиза на сумата от 34335.60€/67154.60лв. , като във формулата ВS - базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове ; КМ - коефициент за местоположение ; KI - коефициент за инфраструктура ; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ - коефициент на височина ; КО - коефициент на овехтяване ; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 17167.80€/33577.30лв. , т.е. при ставка 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 34.34€/67.15лв.

2.За жилище с площ от 150 кв.м. , находящо се в [населено място], [улица] , за периода от 2020 г. до 2023 г. е определена данъчна оценка както следва : BS=14.5 , КМ=70.2, К1=0.98 , КХ=1.0, КВ = 1.0 , КО=1.0, PL =150.00 , т.е. същата възлиза на сумата от 76505.32€/ 149631.40лв. , като във формулата BS е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове ; КМ - коефициент за местоположение ; KI - коефициент за инфраструктура ; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ - коефициент на височина ; КО - коефициент на овехтяване ; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 38252.66€/74815.70лв. , т.е. при ставка от 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 76.51€/149.63лв. за всяка от годините [рег. номер] 2023 г. вкл.

За 2024 г. за същото жилище от 150 кв.м. , данъчната оценка е определена както следва : BS=14.5 , КМ=70.2 , К1=0.98 , КХ=1.0 , КВ=1.0 , К0 = 0.995 , PL =150.00 , т.е. същата възлиза на сумата 76122.77€/148883.20лв. , като във формулата BS е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове ; КМ - коефициент за местоположение ; KI - коефициент за инфраструктура ; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ - коефициент на височина ; КО - коефициент на овехтяване ; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 38061.39€/74441.60лв. , т.е. при ставка от 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 76.13€/148.88лв.

За 2025 г. за същото жилище от 150 кв.м. данъчната оценка е определена както следва : BS=14.5 , КМ=70.2 , К1=0.98 , КХ=1.0 , КВ=1.0 , КО=0.99 , PL=150.00, т.е. същата възлиза на сумата от 75740.22€/148135.00лв. , като във формулата BS е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове ; КМ - коефициент за местоположение ; KI - коефициент за инфраструктура ; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ - коефициент на височина ; КО - коефициент на овехтяване ; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от жилището възлиза на 37870.11€/74067.50лв. , т.е. при ставка от 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 75.74€/148.13лв.

3. За търговски обект - магазин с площ от 30 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] , за периода от 2020 г. до 2023 г., данъчната оценка е определена както следва : BS = 14.5 , КМ=98.28 , К1=0.98 , КХ=1.0, КВ=1.0 , КО=1.0 , PL =30.00 , т.е. същата възлиза на сумата от 21421.49€/41896.80лв. , като във формулата BS е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове ; КМ - коефициент за местоположение ; KI - коефициент за инфраструктура ; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ - коефициент на височина ; КО - коефициент на овехтяване ; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от търговския обект възлиза на 10710.74€/20948.40лв. , т.е. при ставка от 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.42€/41.90лв.

За 2024 г. за същия търговски обект , данъчната оценка е определена както следва : BS = 14.5 , KM=98.28 , KI = 0.98 , KX=1.0 , KB=1.0 , КО = 0.995 , PL =30.00, като във формулата BS е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове ; КМ - коефициент за местоположение ; KI — коефициент за инфраструктура ; КХ -коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ — коефициент на височина; КО — коефициент на овехтяване ; PL - площ. Данъчната оценка възлиза на сумата 21314.43€/41689.40лв. , съответно данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от търговския обект възлиза на 10657.22€/20844.70лв. , т.е. при ставка от 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.31€/41.68лв.

За 2025 г. за същия търговски обект, данъчната оценка е определена както следва : BS = 14.5 , КМ=98.28 , К1=0.98 , КХ=1.0 , КВ=1.0 , К0=0.99 , PL =30.00, като във формулата BS е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове ; КМ - коефициент за местоположение ; KI - коефициент за инфраструктура ; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване ; PL – площ. Данъчната оценка възлиза на сумата от 21207.26€/41477.80лв. , която за 1/2 ид.ч. от търговския обект възлиза на 10603.63€/21238.90лв. , т.е. при ставка от 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.21€/42.48лв.

4. За втори търговски обект - магазин с площ от 30 кв.м. , находящ се в [населено място] , [улица] , за периода от 2020 г. до 2023 г. данъчната оценка е определена както следва : BS = 14.5 , КМ=98.28 , К1=0.98 , КХ=1.0, КВ=1.0 , КО=1.0 , PL =30.00 , т.е. същата възлиза на сумата от 21421.49€/41896.80лв. , като във формулата BS е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение; KI - коефициент за инфраструктура ; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ - коефициент на височина ; КО - коефициент на овехтяване ; PL - площ. Данъчната оценка за 1/2 ид.ч. от търговския обект възлиза на 10710.74€/20948.40лв. , т.е. при ставка от 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.42€/41.90лв.

За 2024 г. за същият търговски обект , данъчната оценка е определена както следва : BS = 14.5 , KM=98.28 , KI = 0.98 , KX=1.0 , KB=1.0 , КО = 0.995 , PL =30.00 , като във формулата BS е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове; КМ - коефициент за местоположение ; KI — коефициент за инфраструктура ; КХ -коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ — коефициент на височина; КО — коефициент на овехтяване ; PL - площ. Данъчната оценка възлиза на сумата 21314.43€/41689.40лв. , която за 1/2 ид.ч. от търговския обект възлиза на 10657.22€/20844.70лв. , т.е. при ставка от 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.31€/41.68лв.

За 2025 г. за същия търговски обект , данъчната оценка е определена както следва : BS = 14.5 , КМ=98.28 , К1=0.98 , КХ=1.0 , КВ=1.0 , К0=0.99 , PL =30.00, като във формулата BS е базисна данъчна стойност на 1 кв.м в левове ; КМ - коефициент за местоположение ; KI - коефициент за инфраструктура ; КХ - коефициент на индивидуалните характеристики ; КВ - коефициент на височина; КО - коефициент на овехтяване ; PL – площ . Данъчната оценка възлиза на сумата от 21207.26€/41477.80лв. , която за 1/2 ид.ч. от търговския обект възлиза на 10603.63€/21238.90лв. , т.е. при ставка от 2‰ ДНИ за имота възлиза на сумата от 21.21€/42.48лв.

Доколкото съгласно чл.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти представлява сума от данъчните оценки на отделните обекти , то при така посочените данни дължимия от С. Н. ДНИ за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. за горепосочените четири обекта - две жилища и два магазина , възлиза на 34.68€ + 76.51€ +21.42€ +21.42€ = 154.03€ , т.е. колкото е посочената главницата на задължението в т.3, т.4 , т.5 и т.6 от оспореният АУЗД.

За 2024 г. дължимия от С. Н. ДНИ за горепосочените четири обекта възлиза на 34.51€+76.13€+ 21.31€+ 21.31€=153.26€ , т.е. колкото е посочената главница на задължението в т.7 от оспореният АУЗД.

За 2025 г. дължимия от С. Н. ДНИ за горепосочените четири обекта възлиза на 34,34+75,74+21,21+21,21 =152,50 евро , като на основание чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ и предвид едновременно декларираните две основни жилища и наличието на ТЕЛК , данъкът за тях считано от м.07.2025 г. е определен от органа по приходите с намаление , като по този начин е установено задължение в размер на главницата от 111,21 евро. Така установеното е в противоречие с разпоредбата на чл.25, ал.3 от ЗМДТ , съгласно която при едновременно деклариране на две основни жилища облекченията по ал.1 и ал.2 не се прилагат и данъка се дължи в пълен размер. Предвид забраната за влошаване на положението на жалбоподателя , в тази макар и материално незаконосъобразна част по т.8 , оспореният АУЗД не подлежи на изменение.

Законната лихва върху така посочените в т.3 – т.8 от оспореният АУЗД главници на задължението за ДНИ за периодите от 2020 г. до 2025 г. вкл. за имота с партиден № 5305Н696542 е правилно установена като изчислена съобразно изискуемостта на две равни вноски считано от датите по чл.28, ал.1 от ЗМДТ до датата на издаване на оспореният АУЗД – 21.11.2025 год.

По отношение на задълженията за такси за битови отпадъци за периода от 2020 г. до 2023 г. вкл. , ТБО е общо 0,98 на хиляда за жилищни имоти , като същата включва 0,35‰ сметосъбиране и сметоизвозване , 0,35‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо и 0.28‰ за почистване на териториите за обществено ползване. При горепосочените данъчни оценки за двата жилищни имота , ТБО за жилището от 68 кв.м. възлиза на сумата 16.99€ , а за жилището от 150 кв.м. възлиза на 37.49€. Съответно , за същите периоди ТБО за нежилищните търговски обекти е общо 3,7 на хиляда , като същата включва 2‰ сметосъбиране и сметоизвозване , 0,55‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо и 1.15‰ за почистване на територии за обществено ползване , при което ТБО за всеки един от магазините възлиза според тяхната данъчна оценка на 39.63€.

При тези данни дължимата ТБО за 2020 г. , 2021 г. , 2022 г. и 2023 г. за горепосочените четири обекта - две жилища и два магазина възлиза на 16.99€ + 37.49€ +39.63€ +39.63€ = 133.74€ , т.е. колкото е главницата посочена в т.9, т.10 , т.11 и т.12 от оспореният АУЗД.

По отношение на задълженията за такси за битови отпадъци за 2024 г., ТБО за жилищни имоти е общо 0,98 на хиляда , като същата включва 0,35‰ сметосъбиране и сметоизвозване , 0,35‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо и 0.28‰ за почистване на териториите за обществено ползване. При горепосочените данъчни оценки за двата жилищни имота , ТБО за жилището от 68 кв.м. възлиза на сумата от 16.92€ , а за жилището от 150 кв.м. възлиза на 37.29€. Съответно , за същият период на 2024 г. , ТБО за нежилищните търговски обекти е общо 3,7 на хиляда , като същата включва 2‰ сметосъбиране и сметоизвозване , 0,55‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо и 1.15‰ за почистване на територии за обществено ползване , при което ТБО за всеки един от магазините съобразно данъчната му оценка възлиза на 39.43€.

При тези данни дължимата ТБО за 2024г. за горепосочените четири имота - две жилища и два магазина възлиза на 16.92€ + 37.29€ +39.43€ +39.43€ = 133.07€, т.е. колкото е главницата посочена в т.13 от оспореният АУЗД.

По отношение на задължения за такси за битови отпадъци за 2025 г. , ТБО за жилищните имоти е общо в размер на 1,5 на хиляда , като същата включва 0,42‰ сметосъбиране и сметоизвозване , 0,54‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо и 0.54‰ за почистване на териториите за обществено ползване. При горепосочените данъчни оценки за двата жилищни имота , ТБО за жилището от 68 кв.м. възлиза на сумата от 25.75€ , а за жилището от 150 кв.м. възлиза на 56.80€. За същият период на 2025 г. ТБО за нежилищните търговски обекти е общо в размер на 5,66 на хиляда , като същата включва 1.59‰ сметосъбиране и сметоизвозване , 2.03‰ за обезвреждане на битови отпадъци и депо и 2.04‰ за почистване на територии за обществено ползване , при което ТБО за всеки един от магазините съобразно тяхната данъчна оценка възлиза на 60.02€.

При тези данни дължимата ТБО за 2025г. за горепосочените четири имота -две жилища и два магазина възлиза на 25.75€ + 56.80€ + 60.02€ +60.02€ = 202.59€. В т.14 от оспореният АУЗД главницата на това задължение е установена в незаконосъобразно по-ниския размер от 181,95 евро , но с оглед забраната да се влошава положението на жалбоподателя, в тази част оспореният АУЗД не подлежи на изменение.

С оглед горецитираната разпоредба на чл.20 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна , дължимата законна лихва върху главниците на всички установени с оспореният АУЗД задължения за ТБО е правилно установена като изчислена съобразно изискуемостта на две равни вноски считано от датите по чл.28, ал.1 от ЗМДТ до датата на издаване на оспореният АУЗД - 21.11.2025 год.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК , жалбата на С. Н. срещу оспореният АУЗД с който са установени задължения за ДНИ и ТБО в общ размер на 2348,98 евро/4594,21 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователна.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.1 от ДОПК , жалбоподателката дължи на ЮЛ на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед осъщественото по делото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт М. Д. , което съгласно чл.37 от ЗПП във вр. с чл.24, изр. ІІ от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъди в размер на 178,95 евро/350 лв.

Предвид изложеното , съдът