Решение № 397 от 28.9.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 494/2026 г.

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК. С Решение № 28/31.03.2026 г., постановено по гр. дело № 29/2026 г. по описа на РС– гр. Никопол са постановени мерки за закрила на основание чл.5 ал.1 от ЗЗДН, както следва: Задължава на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН извършителя Р. Ц. К., ЕГН ••••••••••, от ••• да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката М. И.а К., ЕГН •••••••••• и спрямо пострадалото дете Ц. Р. К., ЕГН •••••••••• и двете с настоящ адрес: •••. Постановено е да се издаде заповед за наложената мярка за закрила. Осъден е на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителят Р. Ц. К., ЕГН •••••••••• да заплати по сметка на РС -Никопол, сумата от 10,86 евро - държавна такса по делото. Осъден е на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН извършителят Р. Ц. К., ЕГН •••••••••• да заплати в полза на М. И.а К., ЕГН •••••••••• сумата 330,00 евро, явяваща се направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция. Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от Р. Ц. К., ЕГН ••••••••••, чрез Адв. дружество „А. и А.“, представлявано от адв. П. А. от САК, в която се изразява становище, че същото е изцяло неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Въззивникът счита, че решението е постановено при липса на категорични и безспорни доказателства за извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Приетите от съда фактически изводи се основават единствено на декларацията по чл. 9 ЗЗДН и на свидетелски показания на лица, които се намират в пряка зависимост от молителката, което поставя под съмнение тяхната обективност и безпристрастност. Съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания на лица, които се намират в пряка лична и емоционална обвързаност с молителката, а именно лицето, с което същата съжителства на семейни начала, както и нейни близки родственици. Тези обстоятелства обуславят наличието на очевидна заинтересованост от изхода на делото, поради което показанията им следва да бъдат преценявани с особена критичност и съпоставени с останалите доказателства по делото. Твърди, че Декларацията по чл.9 от ЗЗДН притежава доказателствена стойност, но когато е изрично оспорена, какъвто е настоящия случай, тя не може да обоснове извод за осъществен акт на домашно насилие, поради което молителят следва да докаже твърдението си, че е жертва на домашно насилие. Счита за процесуално нарушение отказът на първоинстанционния съд да допусне участието на ответника да бъде чрез видеоконферентна връзка. Въззивникът твърди, че първоинстанционния съд не е отчел съществения факт, че между страните е налице задълбочен конфликт и паралелно протичащи съдебни производства, което изисква особено внимателна и критична преценка на твърденията за насилие. Не е съобразено и обстоятелството, че тези твърдения се появяват след настъпилата фактическа раздяла между страните, при липса на данни за предходна системност или аналогично поведение. Посочва, че съгласно целта и разпоредбите на Закона за защита от домашното насилие, мерките за защита се налагат при наличие на реална и непосредствена опасност от извършване на насилие, като твърди, че в конкретния случай такава опасност не е налице. Установено е, че страните не съжителстват и пребивават в различни населени места, отстоящи на значително разстояние едно от друго - над 200 км, което обективно изключва възможността за ежедневен контакт и непосредствено въздействие. Липсват и данни за продължаващо поведение, което да обосновава извод за реален риск от бъдещи действия. Твърди, че липсва съпоставка между Декларацията по чл.9 от ЗЗДН и други доказателствени източници, не е извършен критичен анализ на съдържанието й, нито е проверена нейната достоверност чрез обективни данни. Съдът фактически е възприел твърденията на молителката без необходимата проверка, което е довело до неправилен правен извод. Изводът за наличие на психическо насилие е изграден върху твърдения, които не намират опора в обективни доказателства. По делото липсват медицински данни, липсват предходни сигнали за подобно поведение и не е установена каквато и да е форма на системност или продължителност на твърдените действия. По делото липсва оценка на риска, съгласно прил. 5 във вр. с чл. 74 от Правилника за прилагане на ЗЗДН. В постановения съдебен акт съдът е възприел изцяло тезата на молителката, без да обсъди в необходимата степен защитната позиция на ответника и изложените от него възражения. Не са отчетени обстоятелствата, свързани с конфликтността на отношенията между страните, както и данните за възможна злоупотреба с процесуални права. Съдът не е обсъдил представените от ответника писмени доказателства и становища, което представлява нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и на принципа на състезателност. В мотивите липсва анализ на тези доказателства, липсва съпоставка между насрещните твърдения и не е посочено защо едни доказателства се приемат, а други се игнорират. Решението страда от съществен порок - липса на достатъчно мотиви. Съдът не е извършил задълбочен анализ на доказателствата, не е изложил ясна връзка между установените факти и направените правни изводи и не е обсъдил възраженията на ответника. Въззивникът твърди, че наложената мярка не изпълнява защитната функция на закона, а води до изкривяване на фактическите отношения между страните, създава изкуствено положение на „извършител" и оказва влияние върху други съдебни производства, включително тези относно родителските права. В този смисъл мярката е несъразмерна и несъответстваща на целта на закона. Твърди, че е налице злоупотреба с процесуални права и недопустима рефлексия върху други производства, като настоящото производство следва да бъде разглеждано в контекста на множество паралелно водени дела между страните, включително бракоразводно производство и спорове относно детето. Налице е поведение, при което чрез последователно сезиране на институции се цели изграждане на негативна представа за ответника и създаване на доказателствена основа за използване в други производства. От събраните по делото доказателства не се установява наличие на елементите от фактическия състав на чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие. Липсва доказан акт на домашно насилие, липсва реална и непосредствена опасност от такова, както и не е налице каквато и да е системност или тежест на твърдяното поведение, които да обосноват необходимостта от налагане на защитни мерки. Въззивникът моли окръжния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно,необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и да постанови друго по същество, с което да отхвърли молбата за защита по ЗЗДН като неоснователна и недоказана, да отмени наложената мярка за защита по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, да отмени осъждането за държавна такса и разноски, респективно да присъди направените по делото разноски в полза на жалбоподателя, както и да присъди в полза на Р. К. разноските, направени пред въззивната инстанция. В законоустановения срок не са постъпили писмени отговори от въззиваемите М. И. К. и малолетното дете Ц. Р. К. чрез особен представител адв. Т. А. от Пл.АК, както и от заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Никопол. В съдебно заседание, въззивникът Р. Ц. К. се явява лично и процесуалния си представител – адв. П. А. от САК, която моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на РС – Никопол, като излага подробни съображения по съществото на спора. Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, въззиваемата М. И. К. не се явява. Процесуалният й представител адв. Н. Н. от Пл.АК моли Окръжния съд, да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски по делото. В съдебно заседание въззиваемата Ц. Р К. се представлява от назначеният особен представител адв. Т. И. от Пл.АК.Същият излага становище, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Никопол се представлява от социален работник В.И. която моли съда да се произнесе изцяло в интерес на детето. Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Районен съд – Никопол е сезиран с молба с правно основание чл.4 от ЗЗДН, подадена от М. И.А К., ЕГН ••••••••••, лично и като майка и законен представител на Ц. Р. К., ЕГН ••••••••••, в която се твърди извършено на •••г. в дома на родителите на молителката в ••• домашно насилие върху нея от ответника в присъствието на малолетното им дете Ц., изразяващо се в отправяне на обидни думи, както и закани, че ще я ликвидира. Твърди се, че на посочената дата ответникът Р. К. е отправил обидни думи и към лицето К.К., който е бил гост в дома на родителите й. Молителката е помолила Р. К. да прекрати обидите и заканите, при което същият е влезнал през вратата, блъскайки майка й и е изпочупил елхата и коледната декорация. Твърди се, че молителката е подала сигнал на тел. 112, като по-късно е отишла в РУ – •••, за да подаде жалба. При пристигането в Районното управление молителката е видяла там Р. К., брат му К. К. и съпругата на брат му – С. К., като Р. К. и брат му К. К. са започнали да й нанасят удари в областта на ръцете, гърдите и главата. Ответникът Р. Ц. К. твърди, че изложените в молбата твърдения не съответстват на обективната действителност, като посочва, че страните не живеят в едно домакинство, не поддържат съвместно съжителство и към момента на подаване на молбата се намират на значително разстояние – над 200 км. една от друга, поради което липсва каквато и да е обективна възможност за осъществяване на твърдяното домашно насилие. С определение № 6/19.01.2026 г. съдът е конституирал като пострадало лице малолетното дете на страните - Ц. Р. К., ЕГН •••••••••• и е постановил да се издаде Заповед за незабавна защита в полза на молителката М. И.а К.. Въз основа на Определение № 6/19.01.2026 г. е издадена Заповед за незабавна защита № 1/19.01.2026 г., с която са постановени мерки за закрила по реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, както следва: Задължава на основание чл.18, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Р. Ц. К., ЕГН •••••••••• да се въздържа от домашно насилие по отношение на М. И.а К., ЕГН ••••••••••. Забранява на основание чл.18, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Р. Ц. К., ЕГН •••••••••• да доближава на разстояние по-малко от 100 метра М. И.а К., ЕГН •••••••••• до издаването на заповед за защита или отказ на съда да издаде такава. Въз основа на събраните по делото доказателства, Окръжният съд намира за установено следното: С подадената молба по чл.4 от ЗЗДН от М. И.а К. е приложена Декларация от същата за извършено домашно насилие по чл.9 ал.3 от ЗЗДН за изложените в молбата факти и обстоятелства, представляващи акт на домашно насилие, извършен на ••• г. от страна на Р. Ц. К.. С оглед изискването на чл.9 ал.4 от ЗЗДН в първоинстанционното производство е изискана справка за съдимост на ответника Р. Ц. К., от която се установява, че същият не е осъждан. От изисканата справка за съдимост на молителката се установява, че М. И. К. не е осъждана. От изисканата справка от ЦПЗ „Проф. Шипковенски“ ЕООД е видно, че ответникът Р. Ц. К. не се води на диспансерно наблюдение в посоченото здравно заведение. От изисканата справка от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен - ОДНБПЗ е видно, че молителката М. И.а К. не се води на диспансерно наблюдение в ОДНБПЗ на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен. За установяване на семейната и родствена връзка между страните, съгласно изискването на чл.9 ал.5 от ЗЗДН по делото е изискана Справка за родствени връзки на молителката М. И. К.. Приложени са и Удостоверение за сключен граждански брак между М. И. К. и Р. Ц. К., както и Удостоверение за раждане на детето Ц. Р. К., от което е видно, че молителката и ответникът са нейни родители. С оглед дадената възможност в чл.9 ал.6 от ЗЗДН, съдът да изисква служебно и други справки за целите на производството, по делото е изискана цялата пр. пр. № 190/2026 г. по описа на РП – Монтана, от която се установява, че същата е образувана по повод заявление на ответника Р. К. против съпругата му М. К. с твърдения, че молителката неправомерно ограничава контактите му с детето им Ц.. В хода на извършената проверка е установено, че е налице висококонфликтна родителска ситуация, която не попада в обхвата на наказателното право и е отказано образуване на досъдебно производство. По делото е изготвен Социален доклад от ДСП – Никопол, като от извършеното социално проучване е установено, че детето Ц. Р. К. се отглежда в семейната среда на нейната майка М. К.. Установено е, че за детето се полагат всички необходими грижи относно неговото отглеждане и възпитание в семейна среда. М. К. притежава подходящи социално-битови условия за живот, както и необходимите родителски качества, умения и опит за полагане на правилни и адекватни грижи за детето, съобразно неговите потребности и нужди. На детето е подсигурено всичко необходимо за нормалното му физическо и психическо развитие. Наблюдава се емоционална привързаност между детето Ц. и неговата майка М.. По делото е изготвен Социален доклад и от ДСП – Красно село, в който от направеното социално проучване е установено, че бащата има сигурна работа и постоянен доход, стабилна подкрепяща среда в лицето на неговите родители, както и добри жилищни условия, съобразени с нуждите на детето. Р. К. желае да обгрижва детето, както и да му осигури пълноценно детство и добър начин на живот, необходим за неговото правилно израстване като личност. Спорно по делото е осъществено ли е от ответника Р. Ц. К. домашно насилие на посочената в Декларацията по чл.9 от ЗЗДН дата – ••• г. Настоящата съдебна инстанция счита, че правилно Никополски районен съд е приел, че е налице осъществен акт на домашно насилие от страна на Р. Ц. К. спрямо молителката М. И. К. на посочената дата ••• г. За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното: Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществени спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в чл.3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят от съда и получат защита на правото си на лична неприкосновеност чрез налагане на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен акт на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни форми. Няма спор, че ответникът Р. Ц. К. попада в кръга от лицата, посочени в чл.3 т.1 от ЗЗДН, като съпруг на молителката М. И. К., а конституираното пострадало лице Ц. Р. К. е лице по т.4 от тази разпоредба. Няма спор, че за описания в молбата акт на домашно насилие на ••• г., извършен спрямо М. И. К. е подадена декларация по чл.9 от ЗЗДН от М. И. К.. На тази декларация по чл.9 от ЗЗДН, с оглед специфичния характер на отношенията, за които се търси защита, законодателят, в чл.13 ал.3 от ЗЗДН, е придал особена доказателствена сила в процеса. Тя представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание, както е в случая - посочване на датата, мястото и конкретните действия, с което е извършено домашното насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и няма други събрани преки доказателства. Когато ответникът оспорва да е извършил акт на домашно насилие, както е в случая, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията. За изясняване на спорните по делото обстоятелства в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Е.М.А. и К.В.К.. От показанията на св. Е. А., която е майка на молителката се установява, че на посочената в исковата молба дата – •••г. ответникът Р. К. е отишъл в нетрезво състояние в дома й в с. •••, общ. •••, където са били тя, съпругът й, дъщеря й М. и нейната дъщеря Ц., както и К.К.. Разговаряли са на терасата, като при връщането ответникът е влезнал вътре насила, отправял е закани срещу М., обидни думи. Свидетелката не му е позволила да влезне вътре, той я бутнал на земята, при което елхата е паднала на земята. Свидетелката твърди, че на ••• Р. е бил поканен от нея и М. във връзка със семейна кола, която имат на лизинг. Р. е пристигнал и е започнал да отправя заплахи, че ще запали къщата, обиждал е М., че е лека жена. Свидетелката го е приканила да си тръгне и той си е тръгнал. На ••• 2025 г., когато е отишъл да вземе детето, Р. е казал, че няма да го върне, защото тази вечер ••• /местността, където живеят/ ще гори. Отправил е закани към К.Я.. Когато Р. е отишъл на ••• свидетелката не го е пускала да влезне вътре, той я бутнал на вратата, казал М. да излезне навън, нахълтал е, успял да я бутне, елхата е паднала, като детето е било там. Тогава М. е извикала полиция. Р. е взел детето, за да го заведе при другите баба и дядо и при връщане на детето след 30-40 минути отново е опитал да обижда и да унижава, като обидите са били към дъщеря й и към К.. Свидетелката твърди, че тогава детето е било там, качило се е на дивана в ъгъла и се е изплашило, защото за първи път вижда баща си в такова състояние. Твърди, че е дошла полиция и конфликтът е продължил в полицейското управление. От показанията на св. К.К. се установява, че на 24 и ••• е бил поканен от семейството на Е., И. и М. като техен приятел да прекарат заедно коледните празници в дома им в с. •••. На ••• свидетелят е имал уговорка с Р. К. във връзка с бракоразводното дело, за детето, като твърди, че между тях не е имало конфликт, който да доведе до поведението и отношението на Р., който е започнал да отправя към свидетеля заплахи, че няма да си тръгне жив от там, както и обиди към М., че е пропаднала, долнопробна, че е курва, а той е циганин. На следващия ден – ••• са седнали да празнуват и според свидетеля, Р. е знаел, че той е там на гости явно и е организирал нещата да го направи това него, М. и нейното семейство, да нанесе побой. Свидетелят посочва, че Р. е дошъл към 16,30 часа, но преди 17,00 часа. Тогава на ••• Р. не е бил поканен. Свидетелят е бил вътре в дома и през прозореца е видял, че Р. идва. Няма спомен кой е излезнал, когато е дошъл Р., дали е била Е., като Р. е започнал да се заканва с думите „този циганин да излиза от тук“, вратата е била отворена, М. е излезнала, баща й също е излезнал. Твърди, че не е имал пряк контакт с Р., от вътре е чувал какво става. Те са влезнали на терасата, която е пред входната врата. Свидетелят е чувал, че Р. обижда М., започнал е да бута М. и Е. и елхата е паднала. Твърди, че детето Ц. е плачело. Твърди, че не е излизал навън, тъй като е виждал накъде отиват действията. Твърди, че Р. е започнал да обижда М. с думите „курва“, „боклук“, много унизителни епитети. Това е станало пред детето и пред майката и бащата на М.. Твърди, че те са нахлули вътре за саморазправа с него и то без причина. Твърди, че Р. е бил пиян, видимо всички са били пияни. Р. е дръпнал детето от М. или от Е., Ц. е плачела, била е притеснена, като Р. я е взел. Свидетелят е звъннал на тел.112 и е подал сигнал. Твърди, че заплахите и заканите за убийство са били спрямо него, а към М. са били псувни и бутания, удряния, Р. буквално е вървял между Е. и М., бутнал е Е. и елхата е паднала, бутал е, удрял е М., псувал е и е замахвал през цялото време. След това Р. е взел детето и е тръгнал, а Х. и Д. са останали, след което М. или Е. са звъняли на Р. и той е върнал детето. Свидетелят твърди, че полицейския патрул е дошъл към 21,30-22,00 часа, След това Р. е заминал да вози Ц. напред назад и в момента са били Х. и Д.. Твърди, че към 22,00-23,00 часа с М. са отишли в ••• в РПУ-то и със спирането пред РПУ-то е спрял автомобил, от който са слезнали хора, които свидетелят не познава и са започнали да викат „К.е, ела тука бе боклук, пумияр“, „М., курва долна“, „ей сега ще бъдете бити, убити“. В този момент свидетелят е видял Р., само него е познал, влезнали са в РПУ-то, те са го хванали и са започнали да го дърпат, започнали са да дърпат и М.. Р. е започнал да ръкомаха, ударил е М., ударил е и него. Тогава Р. е бил задържан, както и брат му. След това са разбрали, че това е бил негов брат, който свидетелят никога не е виждал и снаха на Р. - на брат му жена, която жена през цялото време е удряла М., а Р. е псувал него и М. през цялото време с обидни думи. С въззивната жалба е направено искане за разпит на свидетели за установяване на липсата на контакт между страните, реалното местоживеене на молителката, преследването и тормоза спрямо ответника, липсата на конфликтно поведение, личностните качества на Р. К., както и дистанцираността на М. К.. С оглед така направеното искане и при спазване принципа на равнопоставеност на страните ,са допуснати до разпит свидетелите Х. И.в А. и Д.Ц.Д. От показанията на свидетеля Х.И.А., който е брат на молителката М. К. се установява, че на ••• г. са отишли да вземат детето да прекара празника с Р. и майка му и баща му. Свидетелят твърди, че е станал скандал, тъй като М. и Р. са имали предишни конфликти. М. първо не е искала да даде детето, но след това го е дала, с уговорката, че ще го върнат след това. Свидетелят твърди, че е имал разправия с уж работодателя на М.. Твърди, че М. ги е изгонила, заплашила ги е, че ще извади оръжие, ако не напуснат дома на родителите му. Твърди, че не е имало насилие нито от страна на М., нито от страна на Р.. Твърди, че М. ги е обиждала. Твърди, че детето е било вътре в къщата и не е станало свидетел на тези неща, които са се случили отвън на терасата. Твърди, че Р. не е обиждал М., държал се е спокойно и го е подканял да си тръгват. Майка му също е била там, като свидетелят твърди, че Р. не я е бутнал, а тя това го твърди, защото М. я заплашва, че няма да й даде детето да го вижда. Посочва, че вечерта се е върнал, искал е да се изяснят с К., тогава той е подал сигнал на тел.112 и са го задържали. Свидетелят твърди, че М. повече се е карала, наричала е Р. „тъпанар“ и други обидни думи. Твърди, че Р. не е обиждал М., не й е казвал обидни думи, не се е заканвал. Твърди, че детето е било вътре в къщата и нищо не е чуло. Твърди, че М. е крещяла, казвала им е да напуснат и да не идват, да не правят проблеми, защото са празници. Посочва, че след като са го задържали в полицията, Р. е отишъл и също е бил задържан. Свидетелят посочва, че Р. и М. са разделени от една година, Р. живее в гр. София, а М. от месец октомври – ноември живее в с. •••. Твърди, че Р. е спокоен, не обича проблеми и не се заяжда. Твърди, че Р. не е бутал нито майка му, нито елхата, а елхата е паднала заради него, той е бутнал елхата, защото се е опитвал да разговаря с К.. От показанията на свидетеля Д.Ц.Д., който е приятел на ответника Р. К. се установява, че миналата година отидохме на Коледа са отишли да вземем детето на Р., да му подарим подаръци. Свидетелят твърди, че не е имало никакво спречкване от страна на Р.. Твърди, че М. е започнала да вдига някакви скандали, обиждала е Р., че е тъп, че е смотан, че не става нищо от него и затова го е сменила с този циганин, обиждала е Р. без причина. Твърди, че не е имало провокации или побой, Р. не е удрял М., дори тон не й е повишавал. Там са били М. и новият й мъж, майка й и баща й. Твърди, че не са влизали вътре в къщата, били са отвън на верандата до вратата, там са били разговорите между Р. и М.. Р. не е влизал в къщата. Твърди, че от страна на Р. разговорът е бил спокоен, единствено М. е крещяла, държала се е агресивно, казала е на Р., че е идиот, че е смотан, че не може да взима детето, когато си поиска. Братът на М. е бил там. Свидетелят не знае някое от лицата да е било задържано в този ден. Посочва, че когато са отишли да вземат детето, К. е бил горе в къщата, а майката на М. е била с тях отвън. Докато се е провеждал разговора, детето е било вътре. Свидетелят не знае, че е имало сигнал на тел.112, като предполага, че сигурно М. е подала сигнал. Свидетелят твърди, че към 17:00 часа са взели детето и към 18:00-18:30 часа са го върнали. Твърди, че Х. е бил с тях до 22:00-23:00 часа. Свидетелят не знае кога са арестували Х.. Неговият спомен е, че Х. е бил до 22:00-22:30 часа с него. Твърди, че когато са отишли да вземат детето, майката на М. е излезнала първа, Р. само й е казал, че идват да вземат детето, след това е излезнала М., К. е стоял вътре, започнал е скандал, М. е започнала да обижда Р.. Свидетеля твърди, че никой не е влизал в къщата, като не е видял да пада елхата. Окръжният съд счита, че събраните в първоинстанционното производство доказателства категорично подкрепят изложеното в декларацията по чл.9 от ЗЗДН по отношение на акта на домашно насилие, осъществен на ••• г. спрямо М. И. К.. Според настоящата инстанция разпитаните във въззивното производство свидетели не разколебават приетото от първоинстанционния съд, че в случая е налице твърдения в молбата акт на домашно насилие спрямо молителката М. И. К.. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/25.11.2020 г. по т. д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при определяне на защитна мярка по чл.5 ал.1 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в чл.3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни форми. От дефиницията, дадена в чл.2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗЗДН следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на ответника общо, а конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В производството по ЗЗДН се касае за защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на преки свидетели - очевидци. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. За да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който последният е описан в депозираната молба за защита, т.е. следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие. Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. Законът предоставя възможност за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, да представи декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, като съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, но само в случай на липса на други доказателства. В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила. В тази насока, според настоящия въззивен състав ответникът не е провел успешно насрещно доказване по отношение на отразеното в Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН на молителката. Според настоящата съдебна инстанция отразеното в подадената от М. И. К. Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН не е оборено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В този смисъл, следва да се посочи, че показанията на всички разпитани свидетели, вкл. и на тези, разпитани пред въззивната инстанция не съдържат противоречия досежно посещението на ответника Р. К. на процесната дата – ••• г. в дома на молителката, взимането на детето от страна на ответника и връщането му впоследствие, както и досежно развилия се конфликт. Противоречиви са показанията на свидетелите единствено досежно отправяните закани, заплахи и обиди. В тази връзка, показанията на свидетелите Е.М.А. и К. Владимиров Крумов установяват и са в подкрепа на изложеното в Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от М. К.. Показанията на св.Д.Ц.Д. който е близък приятел на въззивника са противоречиви,самият свидетел отговаря ,че не знае някой от участниците в конфликта да е бил задържан,да е подаван сигнал на 112 ,не е бил пряк очевидец на развилите се събития на посочения в Декларацията по чл.9 от ЗЗДН ден,поради което показанията на този свидетел остават изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал. Твърдяното от свидетеля Х. И.в А. също е в разрез с останалата група свидетелски показания по делото.Сам свидетелят признава ,че е бил в конфликт със св. К.К.- работодател на М. К.,който е бил поканен от нейното семейство за празниците,поради което при преценка на неговите показания следва да се вземе предвид и това обстоятелство. Въззивната инстанция счита,че следва да се даде вяра на показанията на свидетелите Е.М.А. и К.В.К.,които са безпротиворечиви и последователни. С оглед изложеното и поради липсата на оборване на Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, съдът приема, че ответникът действително е извършил акт на домашно насилие спрямо М. И. К. на посочената дата – ••• г., в с. •••, подробно посочен в Декларацията. Настоящата съдебна инстанция счита, че постановените от Никополски районен съд мерки за защита по ЗЗДН са адекватни, с оглед вида на акта на домашно насилие и с оглед установеното от събраните гласни и писмени доказателства. Несъмнено поведение, изразяващо се в обиди и заплахи по отношение на съпругата е обществено неприемливо и морално укоримо. В допълнение следва да се посочи, че конфликтите и влошените отношения в семейството водят до сериозни проблеми в детската психика, поради което не може да се пренебрегне факта, че след като детето е на възраст, в която липсва разбиране на смисъла и значението на казаното и конфликтът не е интегриран като личен емоционален опит на детето, тези влошени отношения между родителите няма да имат отражение на по-късен етап от неговото развитие. Семейната среда играе ключова роля в изграждането на психичното здраве и емоционалното развитие на детето и в тази връзка, конфликтите между родителите могат да имат дълготрайни последици върху неговото развитие. Конфликтните отношения между възрастните също нанасят сериозни емоционални щети на детската психика и двамата родители следва да управляват поведението си по подходящ начин, независимо от трудните периоди, през които преминават. Безспорно е по делото, че страните имат проблеми в отношенията помежду си, като според настоящата съдебна инстанция наложената мярка по чл.5 ал.1 т.1 – задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката М. И. К. и детето Ц. Р. К. е подходяща, доколкото по делото е установено, че между страните е налице конфликт, който в известна степен е свързан и със спорове относно упражняването на родителските права по отношение на детето. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че страните следва да положат усилия за подобряване на отношенията си, тъй като влошените им отношения рефлектират в найголяма степен върху психиката на детето, което в тази възраст се изгражда и трябва да получава топлина, разбиране, възпитание и пример. Определянето на тази мярка е съобразено с обстоятелството, че в случая се касае за насилие с нисък риск, като не е необходимо налагане на друга мярка по реда на ЗЗДН, която не би била подходяща особено при детето Ц. Р. К., доколкото бащата е с добър родителски капацитет, а и както се посочи по-горе, основният конфликт е между молителката и ответника, а не между пострадалото дете и ответника. Предвид изложеното РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. При постановяване на решението и определяне на подходящата мярка за закрила, предвидена в чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, първоинстанционният съд е наложил същата, отчитайки тежестта на извършените действие на домашно насилие. С оглед изхода на спора, разноски се дължат на въззиваемата М. И.а К., но доколкото процесуалният й представител адв. Н. Н. не претендира разноски за въззивното производство, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, съдът