Решение № 1920 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 212/2026 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 348 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/. Делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“- гр. Разград към ИА „Автомобилна администрация“ – гр. София против Решение № 45/26.03.2026г., постановено по АНД № 20263330200032 по описа за 2026 на Районен съд – Разград, отменящо Наказателно постановление /НП/ №37-0002110 от 26.11.2025г. издадено от жалбоподателя, с което на Ю. П. И. на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т. 2 от същия закон във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, е наложено наказание глоба от 3000 лв. /1533,88 евро/ Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 от АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като касаят необоснован извод на въззивния съд за приложимост на разпоредби предвидени в Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /Наредбата/, които са неотносими за процесното нарушение. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно, и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено издаденото от касатора НП. В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът не се е явил лично или чрез упълномощен процесуален представител. Ответникът по касационната жалба – Ю. П. И. е депозирал писмен отговор, в който заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Не се е явил лично или чрез процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание. Представител на Окръжна прокуратура – Разград не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на оспорване е Решение № 45/26.03.2026г., постановено по АНД № 20263330200032 по описа за 2026 на Районен съд – Разград, с което е отменено Наказателно постановление №37-0002110 от 26.11.2025г. издадено от жалбоподателя. Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е отменено, процесното нарушение се изразява в следното: на 29.10.2025г., около 13:57 часа в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 70, до музей Абритус в посока изхода за гр. Шумен, водачът Ю. И. извършвал обществен превоз на товари /рапица/ на територията на Република България по пътищата отворени за обществено ползване по маршрут от с. Ловец /обл. Шумен/ до гр. Русе, с пътен лист серия А№0795311/20.10.2025г., товарителница серия В№0897948/29.10.2025г., кантарна бележка за измерване № 1044/29.10.2025г. с час вход 11:13:31 часа и час изход 11:52:44 часа, като управлявал съчленена композиция от ППС-та, състояща се от МПС /влекач/ ДАФ ХФ460ФТ с рег. № [рег. номер] от кат. N3 с две оси и прикачено към него полуремарке Мега МНЛ с peг. № [рег. номер] от кат. О4 с три оси, с общо допустима маса от 40 тона /40 000 кг/, която в момента на проверката е 46,6 тона /46 600 кг/ бруто. От фактическа страна, въззивният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля М. М.-Д. /актосъставител/, е намерил за установено, че гореописаното деяние е установено в хода на извършена проверка на 29.10.2025г., около 13:57 часа в гр. Разград от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“- гр. Разград към ИА „Автомобилна администрация“ – гр. София /един от които е горецитирания свидетел/, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 01966 от 29.10.2025г. съобразно чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 б.а от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Въз основа на така съставения АУАН Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“- гр. Разград към ИА „Автомобилна администрация“ – гр. София, издал обжалваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка и правната квалификация от АУАН, за което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП, на извършителя Ю. П. И. е наложено наказание глоба от 3000 лв. /1533,88 евро/ НП било връчено на нарушителя на 03.12.2025г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното. От правна страна въззивният съд е достигнал до извод, че от гореприетата фактическа обстановка се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Приел е, че АУАН и НП съдържат изискуемите по ЗАНН задължителни реквизити и са съставени от компетентни длъжностни лица и адм. орган, доколкото ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, а Началника на ОО „АА“ – Разград при ИА „Автомобилна администрация” гр. София е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП по контрол относно спазването на чл. 139 от ЗДвП, респ. чл. 177 от ЗДвП предвид дадената им специална компетентност по силата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП в новата й редакция публикувана в ДВ бр.64/2025г., в сила от 06.05.2026г., и съобразно делегираните му правомощия по приложената заповед № РД 01-66/29.02.2024г. на Изпълнителния директор на ИА АА. Районният съд е приел, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не обосновават всички обективни признаци от състава на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП- управлението на товарния състав, освен с натоварване на осите, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и в нарушение на установения за това ред. В обстоятелствената част на АУАН не са посочени релевантните към нарушението обстоятелства, дали е имало издадено разрешение за движение на тежкото ППС и съответно заплащане на дължимата такса. Не са спазени изискванията на чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП, тъй като контролните органи не са уведомили жалбоподателя за възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата, което нарушава правото му на защита, доколкото последиците от заплащането на компенсаторна такса, води до отпадане на административно наказателната отговорност. Нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП касае движение на превозни средства, за които е предвиден специален ред, свързан със заплащане на такса и по отношение на него действа Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, като изискването на чл. 9а за съразмерност на санкциите, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. С последното изменение на текста на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, предвидената глоба е с фиксиран размер, в нарушение на изискването за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г. е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 от НПК касационни основания, прави следните правни изводи: Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се установи такова, което обаче не е довело до неправилен краен резултат. Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция е събрала по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и устни доказателства. Следва да бъде споделена възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, която съответства на събраните по делото доказателства. Правилни и законосъобразни са изводите в оспореното решение, че АУАН е съставен и НП е издаден от компетентентни органи в съответствие с императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН по отношение на формалните изисквания за съдържанието им. В случая и преди изричното влизането в сила на новата норма на чл. 166, ал. 2 т. 12 от ЗДвП /на 07.05.2026г./, органите на ИА „АА“ са били оправомощени да осъществяват контрол относно размерите, масата или натоварването на ос на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, съобразно нормата на чл. 166, ал.1 т. 1 от ЗДВП, чрез използване на технически средства по см. на т. 8 от с.н. или при безспорно тегло на товара установено в превозните документи, както е в настоящия казус. Настоящият съдебен състав споделя доводите в касационната жалба, че в случая РРС неправилно се е позовал на нормите на Раздел III от Наредба № 11/2001г. на МРРБ, тъй като от тяхното структурно, граматическо и логическо тълкуване следва, че са приложими единствено относно неделими товари по см. на § 1, т. 14 от ДР към Наредбата, независимо дали са извънгабаритни или тежки. Тези норми са предвидени, за да съобразят частния интерес на превозвачи и собственици на неделими тежки товари да бъдат транспортирани при производствена или икономическа обоснованост, като от друга страна е съобразена и нуждата от компенсация - за създадените затруднения на обществото в лицето на останалите участници в движението и собственика на използвания път чрез натоварването му над допустимите норми, което води до многократно увеличен риск от неговото структурно увреждане. Безспорен е извода и без необходимост от специални познания, че процесният товар – насипна рапица, не е неделим. Правилен е извода на РРС за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение по см. на чл. 348, ал. 3 от НПК, изразяващо се в несъобразяване на адм. органи с действащата към момента на извършване на нарушението норма на чл. 189е, ал.2 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г.), според която при установяване на нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, чл. 179, ал. 3 - 3в от този закон и по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от ЗП. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта. Липсата на спазване на тази процедура представлява съществено процесуално нарушение, тъй като лишава извършителя от изрично предвидено в закона негово право да предотврати налагането на наказание чрез заплащане на такса. В тази насока следва да бъде отбелязано, че касационната инстанция не споделя извода на районния съд за приложимост на даденото с Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. тълкуване на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и относно нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, които не касаят неделими товари по см. на § 1, т. 14 от ДР Наредба № 11/2001г. на МРРБ, тъй като превоза на такива товари не се регламентира по правилата за предварително заплащане на такса за ползване на пътна инфраструктура, респ. за превозвачите не е предвидена възможност да бъдат предварително таксувани в зависимост от конкретен маршрут. Отделен е въпроса, че липсват мотиви на законодателя за приемането на измененията в ЗДвП указващи приложимостта на нормата на чл. 189е, ал.2 от ЗДвП относно тези нарушения, които както беше отбелязано по-горе, засягат обществените отношения свързани с опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, пряко обусловено от осигуряване на неувредени от претоварени МПС пътища /ноторно е известно състоянието на автомагистралите и другите пътища в страната в частите им със засилен трафик на товарни автомобили превозващи насипни товари/ Предвид изложените правни доводи се налага извода, че обжалваното наказателно постановление е формално и материално законосъобразно, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на процедурата при издаването му, поради което правилно е било отменено от районния съд. С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че макар и да са налице част от твърдените касационни основания, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. По отговорността за разноски – При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, поради което на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, в негова полза следва да се присъди такова за производството пред настоящата инстанция в размер на 307 евро, колкото е посочено като платено в представения договор за правна помощ. Поради изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд