Решение № 8059 от 1.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44896/2025 г.

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 287191/29.08.2025 г. от ЗАД „А*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ст* срещу ЗЕАД „Д*“, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация:

1. чл.411 КЗ, с който „ЗЕАД „Д*“, ЕИК * да бъде осъден да заплати на ЗАД „А*“ АД, ЕИК * сумата от 1166.15 лева (хиляда сто шестдесет и шест лева и петнадесет стотинки), представляващо дължимо регресно

вземане по заведена щета № 0300/23/702/500094, за това, че на 18.06.2021

г. около 15:30 ч., в гр. *", като при движение, след завой надясно, от бул.

„Симеон Велики" към ул. „Ангел Кънчев", водачът на лек автомобил

марка „*", модел „*", рег. № * не и съобразил дистанцията си до движещия се пред него лек автомобил марка „*", модел „*", рег.№ *

резултат на което причиняла ПТП, в настъпили вреди по автомобила,

ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба

(29.08.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата

1. чл.412, ал.3 вр. чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.86 ЗЗД, с който „ЗЕАД „Д*“, ЕИК

• да бъде осъден да заплати на ЗАД „А*“ АД, ЕИК * сумата от 447.26

л е в а (четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет и шест

стотинки), представляващи мораторна лихва върху главницата от 1166.15

лева за периода от 29.08.2022 г. до 28.08.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 18.06.2021 г. около 15:30 ч., в гр. *", Е. Ж. И., водач на лек автомобил марка „*", модел „*", рег. № *, виновно е предизвикал ПТП, при което са причинени материални щети на лек автомобил марка „*", модел „*", рег.№ *, управляван от Д. Б. и собственост на „*" ЕООД. При движение, след завой надясно, от бул. „Симеон Велики" към ул. „Ангел Кънчев", водачът на лек автомобил марка „*", модел „*", рег. № * не съобразява дистанцията си до движещия се пред него лек автомобил марка ..*", модел „*", рег.№ *, поради което се удря в последния. За произшествието е Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие на 18.06.2021 г.

Твърди, че увреденото МПС марка „*", модел „*", рег.№ *, към датата на ПТП, е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А*", полица № 0306X0607034 и период на застрахователното покритие 29.11.2020 г. - 28.11.2021 г.

Сочи, че към датата на застрахователното събитие лек автомобил марка „*", модел „*", рег. № *, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" при „З*" АД, съгласно Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие на 18.06.2021 г. След справка в сайта на Гаранционния фонд към 28.06.2021 г. е установено, че горепосоченият лек автомобил е валидно застрахован при ответника.

Твърди, че Виолета Бубева е заявила претенция към ищеца, за което е образувано ликвидационна преписка. Твърди, че е извършен ремонт на автомобила, която стойност възлиза на стойност 2 362.30 лева.

Твърди, че ищецът е заплатил тази сума по отстраняване на щетите. Счита, че с изплащането встъпва в правата на удовлетворения кредитор, на основание чл.411 КЗ срещу причинителя на вредата или неговия застраховател. Твърди, че е изпратил покана до ответника за възстановяване на тази сума, която покана ответникът е получил на 05.01.2022 г. Твърди, че сумата удовлетворена частично и то само сумата от 1 196.15 лева. Остана незаплатена сума е в размер на 1 166.15 лева.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава на основание чл.412, ал.3 ГПК след 05.02.2022 г. Претендира обезщетение за забава от 29.08.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, както и след нея.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: IBAN: *, Банка: ЦКБ- клон София, Титуляр: ЗАД „А*“.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Същият е противоречив. От една страна ответникът оспорва абсолютно всичко. Но от друга страна, признава, че е платил частично вземането. Ето защо отговорът е противоречив и взаимно изключващ се. Прави възражение за съпричиняване - водачът на МПС марка „*“, модел „*“, рег. № * без причина намалява рязко скоростта и спира в нарушение на разпоредбите на чл. 24 от ЗДвП, както и че същият е разполагал с възможността да предотврати удара и щетите. Признава, че на 26.01.2022 г. заплатил сумата от 1 196.15 лева, представляваща половината от претендираната от ищеца стойност на застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски, с оглед приноса на застрахования при ищеца водач, който определил на 50%. Твърди, че не всички увреждания са в резултат на това ПТП. Твърди, че обезщетението е прекомерно. Оспорва иска за лихва. Оспорва съдържанието на частните документи.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски в размер на 250.00 лева. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

В открито съдебно заседание самото ищецът се явява. Ответникът депозира молби. Ищецът поддържа иска. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО ВАЛИДНОСТТА И ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска – чл.411, КЗ и чл.412, ал.3 вр. чл.86 ЗЗД.

С определение № 44763/28.10.2025 г. (л. 64-71 от делото), Съдът е разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките, за да възникване на регресното вземане по иска с правна квалификация чл.411 КЗ:

1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения

автомобил лек автомобил – МПС „*", модел „*", рег.№ *, с покрит риск за процесното ПТП;

2. този договор да е бил в действие към датата на възникване на застрахователното

събитие 18.06.2021 г.;

3. л.а. „*", модел „*", per. № * да е имал сключена Гражданска отговорност при ответника в периода на застрахователното събитие – 18.06.2021 г.;

4. Възникнало ПТП на 18.06.2021 г. около 15:30 ч., в гр. *", между МПС „*", модел „*",

рег.№ * и л.а. „*", модел „*", per. № *, като при движение, след завой надясно, от бул.

„Симеон Велики" към ул. „Ангел Кънчев", водачът на лек автомобил марка „*", модел

„*", per. № * не съобразява дистанцията си до движещия се пред него лек автомобил

марка „*", модел „*", рег.№ *

5. Имуществени вреди лек автомобил МПС „*", модел „*", рег.№ *

6. имуществени вреди да са причинени, вследствие от ПТП;

7. виновно противоправно поведение на водача на л.а. „*", модел „*", рег. № *

8. размерът на щетите е 2362.30 лева

9. ищецът е изплати процесната сума от 2362.30) лева за отстраняване на щетите

10. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение от ищеца на 05.01.2025 г.

11. ответникът е заплатил сумата по претенцията в размер на 1196.15 лева на ищеца.

При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи, че е платил по задължението си по чл.411 КЗ, както и направените от него възражения:

Правопогасяващо – размерът на вредите не е този, който претендира ищецът;

съпричиняване от страна на водача на л.а. „*“; съпричиняване от страна на водача на л.а. „*“, който без причина е намалил рязко скоростта и спрял в нарушение на разпоредбите на чл. 24 от ЗДвП, както и че водачът на л.а. „*“ е разполагал с възможността да предотврати удара и щетите.

За да бъде уважен иска по чл.86 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:

1. наличие на главно вземане

2. период на забава

3. размер на вземането

Ответникът, при условията на насрещно и пълно доказване, следва да установи, че е платил задължението.

С определение № 44763/28.10.2025 г. (л. 64-71 от делото), настоящия съдебен състав е отделен като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:

1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения

автомобил лек автомобил – МПС „*", модел „*", рег.№ *, с покрит риск за процесното ПТП;

2. този договор да е бил в действие към датата на възникване на застрахователното

събитие 18.06.2021 г.;

3. л.а. „*", модел „*", per. № * да е имал сключена Гражданска отговорност при ответника в периода на застрахователното събитие – 18.06.2021 г.;

4. Възникнало ПТП на 18.06.2021 г. около 15:30 ч., в гр. *", между МПС „*", модел „*",

рег.№ * и л.а. „*", модел „*", рег. № *, като при движение, след завой надясно, от бул.

„Симеон Велики" към ул. „Ангел Кънчев", водачът на лек автомобил марка „*", модел

„*", рег. № * не съобразява дистанцията си до движещия се пред него лек автомобил

марка „*", модел „*", рег.№ *

5. Имуществени вреди на лек автомобил МПС „*", модел „*", рег.№ *

6. ищецът е изплати процесната сума от 2362.30 лева за отстраняване на щетите

7. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение от ищеца на 05.01.2025 г.

8. не се спори, че ответникът е заплатил частично сумата от 2362.30 лева, а именно

1196.15 лева.

Не се спори по т.1,2,3,4 (в частта за настъпило ПТП), 5,6,7,9,10,11 от погоре разпределената доказателствена тежест.

Не се спори, че ответникът е изпаднал в забава в 30-дни от получаването на покана, а именно 05.01.2022 г., на основание чл.412, ал.3 КЗ. Не е спорен периода на забавата, както и размера на мораторната лихва. Спорно е наличието на главно задължение.

Не спори, че водачът на л.а. „*", модел „*", pег. № * има частична вина.

Страните спорят относно наличието на пълна вина у водача на л.а. „*", модел „*", pег. № *, механизъм на ПТП, размера на вредите, наличието на съпричиняване от МПС „*", модел „*", рег.№ *

Страните спорят по т.4 (механизъм на ПТП и вина), 8 (размер на вредите) и съпричиняване у водача на л.а. МПС „*", модел „*", рег.№ *, който е застрахован при ищеца, от по-горе разпределената доказателствена тежест.

По делото от двете страни са ангажирани свидетелски показания, които съдът напълно кредитира като обективни, пълни и достоверни. Същите са подкрепят от останалият доказателствен материал. От показанията се установи участващите МПС, датата и начина по който е осъществено ПТП. Установи се метеорологичната обстановка, мястото на ударите по л.а., както и какви са вредите. Свидетелят установяват, че непосредствено при завиване на дясно по ул. „Ангъл Кънчев“ в гр. Стара Загора л.а. * ударил отзад, движеният се пред него л.а. * *. Установяват, че пътят е бил мокър, след дъжд.

По делото е депозирано заключение на САТЕ (л.133-162 от делото), което съдът напълно кредитира като обективно, пълно, изготвено от компетентно вещо лице. Страните не са го оспорили или направили възражения по него. От него се установи механизма на ПТП:

На 18.06.2021 г. около 15:30 на ул. „Ангел Кънчев“ в гр. Стара Загора, в лентата за движение от ул. „Цар Симеон Велики“ към ул. „Свети Княз Борис“ настъпва ПТП. Л.а „*“ модел „*" с рег. № *, управляван от Д. Б. се движи в лентата си за движение по ул. „Ангел Кънчев“ в посока от ул. „Цар Симеон Велики“ към ул. „Свети Княз Борис“. На около 30 m след кръстовището на ул. Ангел Кънчев с ул. Цар Симеон Велики, водачът на л.а. „*“ е ударен отзад непосредствено преди да завие надясно по безименна улица. Ударът настъпва на около 1,9 m – 2 m вляво от десния край на платното за движение, като към момента на удара намиращият се отзад л.а. * *, управляван от Е. Ж. И., се движи с около 26 km/h, a намиращият се пред нея л.а. * с около 17 km/h. Първоначалният контакт е между предната част на л.а. * * и задната лява част на л.а. * *.

Вследствие на ПТП настъпват материални щети по задната лява част на л.а. „* *“.

Заключението установява, че максималната допустима скорост на мястото била 50 km/h към онзи момент. Опасната зона на л.а. * е около 13.5 m, а на * 8 m.

Експертизата установява, че водачът на л.а. * има техническа възможност да възприеме движещият се пред него автомобил, да намали скоростта си и да предотврати ПТП. Технически правилно е водачът на л.а. * да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Водачът на л.а. * имал техническа възможност да предотврати ПТП като възприеме намиращият се пред него в неговото лента за движение л.а. * и намали скоростта си на движение. Водачът на л.а. „* *“ има техническа възможност да предотврати ПТП и при наличната си скорост на движение, като възприеме намиращият се пред него в неговата лента за движение л.а. * и намали скоростта си или при необходимост спре.

Причината за ПТП са технически неправилните действия на водача а л.а. “*“ модел „*“. Технически правилно е водачът на автомобил „* *“ да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко

Водачът на л.а. „*“ няма техническа възможност да предотврати ПТП. Водачът на л.а. „*“ да е допринесъл за настъпването на ПТП. По делото няма данни за екстрено спиране от страна на водача на л.а. „*“.

С оглед изложеното съдът приема, че вина за процесното поведение има водачът на л.а. *, тъй като е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.23 ЗДвП. Същият не е избрал необходимото разстояние – дистанция между него и пред него л.а. *, както не е бил със съобразена скорост с оглед факта, че е валяло дъжд и спирачният път е намален.

Видно от САТЕ, водачът на л.а. * не е намалил рязко скоростта, нита е бил спряла в нарушение о чл.24 ЗДвП. Такива доказателства не са ангажирани от ответника и не се установиха. Ето защо възражението му не е основателно. Освен това, водачът на л.а. * не е разполагал с възможността да предотврати скоростта, защото неговото поведение не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

С оглед изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание.

От САТЕ се установи и размера на вредите и че същите отговорят по място, механизъм, сила и интензитет на процесното ПТП, поради което е налице причинно-следствена връзка между настъпилите вреди, увредените части на л.а. * и процесното ПТП. Експертизата установява, че стойността на щетите по средни пазарни цени е 2302.30 лева, а при ремонт на официален сервиз на колата е 2416.00 лева. Стойност на щети на база средни пазарни цени, без тези на официалния сервиз е 2226.50 лева. Съгласно чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка.

Следователно чл.411 КЗ регламентира отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО) на виновния водач спрямо застрахователя по имуществена отговорност (ЗИМ) на увредения автомобил, като не поставя ограничение в размера обезщетението. Отговорността се свежда единствено и само до размера, който ЗИМ е платил на собствения на увредения автомобил.

Но само ако причинените вреди надхвърлят застрахователната сума, тогава ЗИМ може да предяви вземането си срещу причинителя на вредата и то само за разликата между застрахователната сума по договора и причинените вреди, които е заплатил на собственика на увредения л.а.

Следователно спорен е въпросът каква е застрахователната сума, т.е. до какъв размер отговаря ЗИМ спрямо увреденото лице. Това ще отговори на възражението на ответника каква е неговата отговорност – дали размерът на обезщетението е по средни пазарни цени или при официален сервиз.

Видно от договора за имуществено застраховане Пълно Каско действителната стойност на л.а. и неговата застрахователна сума са едни и същи, а именно 17 000 лева (л.6 от делото). Автомобилът е с година на производство 2014 г., което означава, че към датата на настъпване на ПТП 2021 г. автомобилът е на 7 години.

Видно от договора за Каско страните са се договорили обезщетението да бъде по експертна оценка или възстановяване в доверен сервиз или от друг сервиз.

При това положение за процесния случай са валидни чл.72 от ОУ – обезщетението се определя по фактури от сервиз или по експертна оценка.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума освен в предвидените в закона случаи – чл. 386, ал. 1 КЗ. В случая при частична уврежда на процесния автомобил размерът на дължимото застрахователно обезщетение е равно на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения /решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о./, постановени при действието на КЗ (отм.) , но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

По изложената аргументация следва извода, че дължимото се застрахователно обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП.

При това положение съдът приема, че размерът на вредите от това ПТП са 2302.30 лева.

Не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1196.15 лева.

При това положение ответникът продължава да дължи разликата между платената част от 1196.15 лева до размера на вредите, а именно 2302.30 лева, което е 1106.15 лева.

Следователно искът е доказан по размер на 1106.15 лева, за която част следва да се уважи, но не и за разликата от 1106.15 лева до пълния претендиран размер от 1166.15 лева., за която част следва да се отхвърли.

По иска за лихва

Доколкото се доказана наличие на главен дълг, то следва, че искът за лихва също е основателен.

С определението по чл.140 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че от 05.01.2022 г. ответникът е изпаднал в забава. Същото не е оспорено от страните, поради което съдът го приема за доказано.

Искът е предявен за периода от 29.08.2022 г. до 28.08.2025 г. с оглед факта, че към 05.01.2022 г., ответникът е бил в забава, то е доказано, че за посочения исков период, също ответникът е бил в забава.

При това положение, при използване на онлайн калкулатори за изчисляване на законна лихва за забава за периода от 29.08.2022 г. до 28.08.2025 г. върху главница от 1106.15 лева се получава, че дължимата лихва е в размер 423.89 лева или 216.73 евро.

Следователно искът за лихва следва да се уважи за 423.89 лева (216.73 евро) и да се отхвърли за горницата от 423.89 лева до пълния претендиран размер от 447.26 лева, а именно 23.37 лева.

По разноските

С оглед изхода от делото двете страни имат право на разноски.

Исковете са предявени за 1613.41 лева, а е уважен за 1530.04 лева. Отхвърлен е за 83.37 лева.

Ищецът претендира: 51.13 евро държавна такса (л.49 от делото), 283.06 евро адвокатско възнаграждение (л.166-167 от делото), 511.29 евро депозит за вещо лице (л.74 от делото) и 153.39 евро депозит за свидетел (л.91 от делото). Не е основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. Първо, същото е бланкетно. Второ, с оглед фактическата и правна сложност, явяването на процесуалния представител на ищеца в няколко о.с.з., материалния интерес, съдът приема, че възнаграждението за адвокат не е прекомерно. Ето защо следва да се признаят разноски на ищеца в общ размер на 998.87 евро.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 947.26 евро (998.87 х 1530.04/1613.41), представляващи разноски по това дела.

Ответникът е направил разноски за експертиза 1200.00 лева и 200.00 лева депозит за свидетел (л.81-82 от делото). Ответникът се представлява от юрисконсулт. На основание чл.78, ал8 ГПК следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл.25 НЗПП възнаграждението е между 200 и 450.00 лева. С оглед факта, че ответникът се е явявал в някои от о.с.з., както и фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде в размер на 300.00 лева, около средния размер. При това положение на ответника следва да се признаят разноски в размер на 1700 лева или 869.20 евро.

С оглед отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 0.33 лева или 37.26 евро (869.20 х 83.37/1944.74).

Воден от горното, СЪДЪТ