Решение № 329 от 1.6.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 179/2026 г.

Н. Т. А., ЕГН ••••••••••, чрез адвокат Г. Й. Й., член на САК съдебен адрес: гр. С., бул. “Е и Х.Г.” № ••, •• е предявила против „ДЗ” АД, ••, лицензен №1/26.03.1998г., със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ••, бул. „К.А.Д.“, ••, представлявано от Р.Ц.Д. и М.В.К. осъдителен иск за застрахователно обезщетение вследствие смъртта на нейния съпруг А.А. А. по повод сключена застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ за смърт в резултат от злополука на пътниците в средствата за обществен превоз, настъпила под формата на ПТП от 21.02.2023 г. в размер на 16667 лева./8521.70 евро/ Предендира се лихва за забава върху присъденото обезщетение за смърт в резултат от злополука на пътниците в средствата за обществен превоз от датата на доброволната покана към застрахователя -25.08.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се разноски Предявените искове са с правно осн. чл. 474 КЗ и чл.86 ЗЗД. П. А. А. с ЕГН:••••••••••, чрез адвокат Г. Й. Й., член на САК съдебен адрес: гр. С., бул. “Е и Х.Г.” № ••, •• е предявила против Д.З.” АД, ••, лицензен №I/26.03.1998n, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ••, бул. „К.А.Д.“, ••, представлявано от Р.Ц.Д. и М.В.К. осъдителен иск за застрахователно обезщетение вследствие смъртта на неговия баща А.А. А. по повод сключена застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ за смърт в резултат от злополука на пътниците в средствата за обществен превоз, настъпила под формата на ПТП от 21.02.2023 г. в размер на 16667 лева./8521.70 евро/ Предетнира се лихва за забава върху присъденото обезщетение за смърт в резултат от злополука на пътниците в средствата за обществен превоз от датата на доброволната покана към застрахователя -25.08.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се разноски. Предявените искове са с правно осн. чл. 474 КЗ и чл.86 ЗЗД. Н. А. А. с ЕГН:•••••••••• чрез адвокат Г. Й. Й., член на САК съдебен адрес: гр. С., бул. “Е и Х.Г.” № ••, •• е предявила против Д.З.” АД, ••, лицензен №1/26.03.1998г., със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ••, бул. „К.А.Д.“, ••, представлявано от Р.Ц.Д. и М.В.К. осъдителен иск за застрахователно обезщетение вследствие смъртта на неговия баща А.А. А. по повод сключена застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ за смърт в резултат от злополука на пътниците в средствата за обществен превоз, настъпила под формата на ПТП от 21.02.2023 г. в размер на 16667 лева./8521.70 евро/ Предетнира се лихва за забава върху присъденото обезщетение за смърт в резултат от злополука на пътниците в средствата за обществен превоз от датата на доброволната покана към застрахователя -25.08.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се разноски. Предявените искове са с правно осн. чл. 474 КЗ и чл.86 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 21.02.2023 г., около 19:40 ч., па кръстовището на път VRC-1028 (кв. К. - с. П.), с О.п. на гр. В. е настъпил пътен инцидент, в който като водач на лек таксиметров автомобил е починал А.А. А. , съпруг на Н. А. и баща на П. А. и Н. А.. Твърди се, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 87/21.02.2023г„ с рег. № УРИ 967 р-1299/22.02.2023г. и видно от Протокола на 21.02.2023 около 19:40 ч., на кръстовището на път VRC-1028 (кв. К. - с. Н.) с О.п. на гр. В. е настъпил пътен инцидент между участник А.А. А. с МПС марка „Ш.“, модел „Ф.“, с peг .№ •• и ••, управлявайки МПС е pen ••, марка „••“, модел „••“ и ППС с рег.••, марка „••“, модел ••••••“. Обстоятелствата, при които с настъпило ПТП били следните: лек автомобил марка „Ш.“ модел „Ф.“, с рег.№ •• се с движел по път № •••••, с посока па движение от с. Н. към гр. В., когато достигайки до кръстовището образувано с главен път В 79, предприел пресичането му. Преминавайки през кръстовището, лекия автомобил марка „Ш.“, модел „Ф.“, с penN ••, бива застигнат и блъснат от движещия се по пътя с предимство МПС е per.••, марка .••“, модел „••“ и закрепено полуремарке с рег.№ •••••••, марка •••••, модел ••••• От така настъпилия удар бил починал водачът на МПС марка „Ш.“, модел „Ф.“, с рег.№ •• А.А. А., съпруг и баща на ищците. По случая било образувано ДП . №189/21.02.20231. по описа на РУ - В.. Твърди се, че видно от съобщение за смърт №14/23.02.2023г., издадено от Съдебна медицина гр. В., причината за смъртта е открита черепно мозъчна травма: открито импресионно многофрагментарно счупване на черепната кост, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и кръвоизливи под меките мозъчни обвивки. Смъртта била настъпила от нещастен случай, установена е от съдебен лекар - Р. А. Н., след извършена аутопсия. При пострадалия били констатирани мозъчни стомах чета; гръдна травма: множествени счупвания на ребра: счупване на лява мишнична кост. Твърди се, че видно от Добавьк №1 към полица № ••••••••••••••••••по комбинирана автомобилна застраховка „А.“ на 28.1l.2022i. е извършена промяна на собствеността и като нов собственик по застрахователна полица •••••••••••••••е посочен А.А. А., като всички останали условия по посочената полица остават непроменени. От Полица ••••••••••••••••. за застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ ставали ясни следните обстоятелства: застраховател е „.ДЗ“ АД, данни за МПС: таксиметров автомобил, марка „Ш.“, с рег.№ ••, застрахователното покритие в случай па смърт от злополука в размер от 50001.00лв., периодът на застрахователното покритие е от 12:00 часа на 01.09.2022г. до 23:59 часа на 31.08.2023г. Твърди се, че на 25.08.2023 г., претенцията за обезщетение в случай на смърт от злополука по застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ била надлежно заведена пред застраховатсля, видно от молба с вх. № 31013013168/25.08.2023 г. и впоследствие допълнена с Молба с вх.№310В007776/03.04.2024 г. Твърди се, че въпреки че в предвидения в КЗ срок за произнасяне по преписката е изтекъл до настоящият момент не е постъпило предложение за обезщетение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалите лица. В законовият срок от ответника ДЗ АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с която оспорват изцяло предявените искове по основание и размер. Не се оспорва, че на 01.09.2022г. между ДЗ АД и С., ••••••••••••• е сключена полица за доброволна застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт“, •••••••••• като в покритието се включвало и водача на застрахованото МПС. С Добавък № 1 от 28.11.2022г. била вписана промяна на собстаеника на процесното МПС, с нов собственик – А. А. А.. Не се оспорва, че към дата на ПТП от 21.02.2023г. полицата е действаща. Твърди се, че с молба вх. № 310В019168У25.08.2023 г. пред застрахователя е направено искане за изплащане на застрахователната сума, за настъпила смърт на водача на процесното МПС, от неговите наследници по закон. За изясняване на основанието на предявената претенция, от ищците били изискани документи по образуваното досъдебно производство. С писмо изх. №310002651/28.03.2024г. застрахователят е установил, че към тази дата по преписката не са постъпили допълнително изисканите от ищците документи, поради което и на основание чл. 108, ал.2 от Кодекса за застраховането е бил принуден да приключи разглеждането на претенцията като няма основание да я уважава и отказва да изплати застрахователната сума по преписка № 211559743. Указано е било на молителите че след представяне на въпросните документи и книжа претенцията ще бъде повторно разгледана като част от тези документи и книжа са постъпили при застрахователя с молба, вх.№310В007776 едва на 03.04.2024г. С оглед факта, че ищците не са попълнили преписката с изисканите в пълнота документи, вкл. банкови сметки, застрахователят нямал основание да продължи работата по преписката. Твърди се, че от частично представените документи можело да се направят следните изводи: а) наследодателят на ищците е причинил виновно ПТП и вредоносния от ПТП резултат (неговата смърт) с пряк резултат от неговото поведение (няма данни за настъпването на злополука по дефиницията в ОУ); б) наследодателят на ищците е управлявал МПС без поставен предпазен колан, което е допринесло изключително за настъпване на вредоносния за него резултат; в) няма данни за проведените изследвания на кръвта (за които се споменава в аутопсионния протокол), с оглед установяването на алкохол в кръвта на пострадалото лице, като при изследване на трупа са взети надлежно кръвни проби за това, а наличието на такъв е основание за отказ по т.13.9 от Общите условия;г/ налице било основание за отказ от плащане на застрахователна сума, на основание т.13.4 от Общите условия, защото поведението на водача на лекия автомобил Ш. покривало наказателния състав на чл. 343 от НК и застрахователят не осигурява покритие в тази хипотеза. Твърди се, че смъртта на застрахованото лице не е резултат от злополука, защото не отговаряло на изискването в дефиницията дадена на това понятие в т.66.1 от Общите условия по застраховката, а именно събитието да е настъпило ,,не по волята на пострадалия". Твърди се, че след като е нарушил изискването да спре пред знак Б2 ('Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!'), след като е пътувал без поставен предпазен колан, и евентуално ако се установи употребата на алкохол (което е изключен риск съгласно т.13.9 от ОУ), то всичко това правело събитието, което е последвало напълно предвидимо с оглед действителната фактическа обстановка и условията в които е настъпило ПТП при взетите решения отнапред от водача на МПС. Оспорва се твърдението, че смъртта на водача се явява злополука и е покрит риск по тази застрахователна полица. Твърди се, че е налице проява на груба небрежност от страна на водача на процесното МПС, според многобройните тежки по степен и съществени за встъпването на ПТП нарушения на ЗДвП каквито са: чл.50, ал,1 от ЗДвП, чл. 137а. ал.1 от ЗДвП и евентуално чл.5 от ЗДвП . Твърди се, че ищците не са представили банкови сметки, по които при уважаване на претенцията, застрахователят да изплати съответните по размер застрахователни суми. Оспорват се акцесорните искове за лихви, както и исковете за разноски, с оглед направените оспорвания и възражения по главните искове. По отношение на претенциите за дължими лихви се твърди, че същите не са основателни предвид че ищците не са представили своите банкови сметки на застрахователя. Твърди се, че исковете са изцяло неоснователни поради липса на злополука, а при условие на евентуалност -неоснователни и недоказани, вкл. по размер и при условия на изключителен принос-самоувреда на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат и молят съда да ги отхвърли. Претендират се разноски. С разпореждане №342/02.06.2025 г. О. с. В. е разпоредил връчване на преписи от отговора с приложенията като е указал на ищците, че в двуседмичен срок от връчване на писмения отговор има право да подадат допълнителна искова молба в която могат да пояснят и допълнят исковата молба, да се измени предявените искове; да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях; да поиска съдът да се произнесе с решение и относно съществуването или е съществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изхода на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба. В указания от О. с. срок ищците се предявили допълнителна искова молба ищците са посочили, че възражението на ответника за липса на законово основание за изплащане на обезщетение по застрахователна полица на основание нарушаване на Общите условия, а именно т.13.4 е неоснователно. Твърди се, че в настоящият случай липсва извършване на престъпление от общ характер, каквото именно изисква посочената хипотеза. Твърди се, че съгласно образуваното ДП №189/2023 г. по описа на Ру В. нямало категорични данни за причините за настъпване на процесния пътен инцидент и досъдебното производство е прекратено. Твърди се, че липсват доказателства за употреба на алкохол или наркотични вещества или други действия, които да бъдат квалифицирани като престъпление от общ характер. Поддържа се, че събитието е резултат от непредпазливо поведение, което не може да бъде основание за отказ от изплащане на обезщетение по доброволна застраховка „Злополука“ С разпорежда №435/15.07.2025 г. Окръжен съд В. е указал да се връчи на ответника препис от допълнителната искова молба като съдът е указал, че следва в двумесечен срок от връчване на препис от допълнителната искова молба и разпореждането да подаде писмен отговор. В законовият срок от застрахователя е постъпил отговор на допълнителна искова молба, с който оспорват допълнителната искова молба и са подставени допълнителни въпроси към автотехническата и медицинската експертиза. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От заключението на назначената и приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че на 21.02.2023 г. около 19.40 часа в тъмната част на денонощието в дясната лента на платното за движение на главен път Е 79 в посока от гр. М. към гр. С. се е движила товарна композиция в състав: седловият влекач марка „••“, модел ....... с per. ........с прикачено полуремарке марка и модел „•• К.“ с .........., управляван от ••, роден на 20.09.1981 г. гр. Б. със скорост около 60 км/ч. В същото време лекият автомобил „Ш. Ф.“ с per. ........... управляван от А.А. А. от гр. В. път №10103 се движел в посока от с.Н. към гр. В. в дясната лента на платното за движение със скорост около 51 км/ч. Водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.“, приближавайки кръстовището на път ..... с главен път Е 79, където срещу него е имало поставен пътен знак Б2 (Стоп), не е спрял и е предприел пресичане на кръстовището. В определен момент водачът на седловия влекач •• Х. с полуремарке „•• К.“, когато се намирал на около 40 метра от мястото на удара е възприел лекия автомобил „Ш. Ф.“, като опасност и е употребил спирачка за да избегне ПТП. Поради липса на време и разстояние при достигане на мястото на удара седловият влекач “•• Х.“ с полуремарке “•• К.“ е блъснал с предната си част дясната странична част на лекия автомобил „Ш. Ф.“ в областта на десните врати. Ударът между лекия автомобил „Ш. Ф.“ и седловия влекач “••...........“ с полуремарке "•• К.“ е настъпил в дясната лента на платното за движение в района на кръстовището. След удара седловият влекач “•• ......T“ с полуремарке „•• К." е продължил движението си напред около 21 метра, след което се установил в покой с предната си част насочена по посока на огледа. В резултата на удара със седловия влекач “•• ............“ с полуремарке “•• К.“, лекия автомобил „Ш. Ф.“ се завъртял на около 70° в посока обратна на въртенето на часовниковата стрелка, като е продължил движението си напред с отклонение в дясно около 26 метра, при което е напуснал платното за движение и се установил в тревната площ на четирите си колела, така както е показан на скицата на ПТП. В следствие на настъпилото ПТП. водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.“ А.А. А. от гр. В. е починал на място. По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №87 от 21.02.2023 г. съгласно който около 19:40ч. на 21.02.2023 г. е настъпило ПТП на кръстовището на път VRC-1028 /кв.К.-с.Н. с О.п. гр.В. между МПС с рег.№••, Ш., Ф. и МПС с рег.•• марка •• модел •• в резултат на което е убит водача на МПС с рег.№••, Ш. Ф. –А.А. А.. Приложено е още съобщение за смърт №14 издадено от Община В. от 23.02.2023 г. на А.А. А., както и препис-извлечение от акт за смърт на А. А. с посочена дата на смърт 21.02.2023 г. Приложена е полица............... за застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ със застраховател „ДЗ“ АД с период на застрахователно покритие от 12:00ч. на 01.09.2022 г. до 23:59ч. на 31.08.2023 г., както и Общи условия за застраховка „Злополука на лицата в превозните средства“. Видно от удостоверение за наследници издадено от Община В., А. А. е оставил за свои законни наследници Н. Т. А., П. А. А. и Н. А. А.. Приложение е удостоверение Серия ••••••за водач на лек таксиметров автомобил издадено на А. А.. На 21.02.2023 г. е съставен протокол за оглед на пътно-транспортно местропроизшествие. Приложена е съдебно медицинска експертиза на труп №14/2023 г. изготвена по досъдебно производство №189/2023 г. по описа на РУ на МВР-В.., тройна съдебна автотехническа експертиза по досъдебно производство №189/2023 г. по описа на РУ на МВР-В.., От заключението на назначената и приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че в района на процесното ПТП кръстовището на главен път Е 79 (В. - М.) и път •••••• ( В. - с.Н.) водачът на седловия влекач „•• •••••••• “•• К.“ е имал предимство пред водача на лекия автомобил „Ш. Ф.“ с per.№•••••••••. В условията на произшествието - наличието на пътен знак Б2 пред него, водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.“ с per. №••••••••••• е трябвало до спре на стоп линията и да осигури предимство на влекач „•• ••••••“ с полуремарке “•• К.“ Водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.“ с per. №••••••••• не е изпълнил изискванията на ЗДвП. Скоростта на движение на седловия влекач „•• ••••••••••• „•• К.•••••••“ в момента на удара с лекия автомобил „Ш. Ф.” е била около 37 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „Ш. Ф.” в момента на удара със седловия влекач „•• •••••••••“ с полуремарке “•• К. е била около 51 км/ч. От прочита на приложения в делото запис на тахографа на седловия влекач „•• •••••••“ с полуремарке "•• К.“ е установено, че скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била около 60 км/ч. а в момента на удара с лекия автомобил ..Ш. Ф.” е била 37 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на седловия влекач "Д.“ с полуремарке “•• К.“ при движение с определената скорост от 60 км/ч в условията на произшествието е била около 50 метра. Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил „Ш. Ф.“ при движение с определената скорост от 51 км/ч в условията на произшествието е била около 31 метра. Времето е било ясно с нормална видимост, което е давало възможност на водача на лекия автомобил „Ш. Ф.” да възприеме своевременно седловия влекач „•• ••••••“ с полуремарке “•• К.“, който се е движил по главен път Е 79 към кръстовището, на което е станало ПТП-то. Водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.”, ако е спрял пред пътен знак Б2 (Стоп) и осигурил предимство на седловия влекач „•• •••••••••“ с полуремарке “•• К.“ е могъл да предотврати ПТП-то. За водача на седловия влекач „•• ••••••••“ с полуремарке “•• К.“ от техническа гледна точка моментът на възникване на опасността е настъпил, когато водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.“ не е спрял пред пътен знак Б2 (Стоп) и е предприел пресичане на кръстовището. Предната част на седловия влекач „•• ••••••“ с полуремарке “•• К.“ в момента на възникване на опасността е отстояла от мястото на удара на около 40 метра. Дължината на опасната зона за спиране на седловия влекач „•• Х.“ с полуремарке “•• К.“ при движение с определената скорост от 60 км/ч в условията на произшествието е била около 50 метра. От техническа гледна точка водачът на седловия влекач „•• Х.“ с полуремарке “•• К.“ не е могъл да предотврати ПТП-то с аварийно спиране. Причина за настъпване му са субективни действия на водача на лекия автомобил „Ш. Ф." с органите за управление, което е довело предприемане на пресичане на кръстовището, при наличие на пътен знак Б2 (Стоп) без да осигури предимство на седловия влекач „•• Х.“ с полуремарке „•• К.", при което е попаднал в опасната му зона на спиране, с което сам е поставил себе си и другия водач в невъзможност да предотвратят станалото ПТП. Водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.’’ по време настаналото ПТП е бил без предпазен колан. Водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.”, ако е спрял пред пътен знак Б2 (Стоп) и осигурил предимство на седловия влекач „•• Х.“ с полуремарке „Шмитп К.“ е могъл да предотврати ПТП-то. За водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.” ПТП-то е неизбежно, ако не предприеме аварийно спиране независимо с каква скорост се движил преди това. От техническа гледна точка в случай, че водачът е бил с поставен предпазен колан би намалило интензитета на травмите, но какъв би бил резултата от тях може да се коментира само от медицинско лица. От заключението на назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че причина за смъртта на А. е съчетана травма довела до състояние несъвместимо с живота. Уврежданията довели до настъпване на смъртта по своя характер отговарят на медико-биологичния квалификационен признак „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Налице е причинно следствена връзка между процесното ПТП, причинените телесни увреждания и настъпилата смърт. Налице е пряка причинноследствена връзка между процесния пътен инцидент и настъпилата смърт на А. А.. Съгласно експертното заключение имайки предвид механизма на ПТП, а именно че се касае за страничен удар от тежкотоварен автомобил, то не може да се каже с категоричност, че ако А. е бил с предпазен колан същия би предотвратил настъпването на неблагоприятния изход, но при последвало движение на лекия автомобил след сблъсъка, той би фиксирал тялото и седалището към седалката и облегалката и не би допуснал тялото да премине през панорамното стъкло. В съдебно заседание вещото лице изготвило съдебно-медицинската експертиза твърди, че обезопасителния колан има превантивна функция при скорост до 60 км в час и то такава към момента на удара и най-вече при челен сблъсък. При страничен сблъсък тази функция е сведена до нула, т.е. в конкретния случай имайки предвид, че все пак ПТП-то е между лек автомобил и тир композиция предпазния колан не е имал никакъв ефект за предотвратяване на травматично увреждане и най-вероятно настъпилата смърт. Тези увреждания са получени в резултат на процесното ПТП. Тези увреждания са получени в резултат на съприкосновение на тялото включително главата, корпуса и крайниците в интериорните части на лекия автомобил, т.е. по вътрешната част на купето. Вещото лице твърди, че непоставянето на колан единствено не е спряло движението на тялото, но в никакъв случай не би предотвратило гръдната травма, която е доста тежка при първичния сблъсък между тир композицията с лек автомобил, тъй като става въпрос за високо енергийна травма вследствие на блъскане на лекия автомобил с товарен автомобил с голям тонаж. Гръдната травма е много тежка с оформяне на гръден капак, разкъсване на мускулатура, кръвоизлив в гръдната кухина, кръвоизлив в средностението и сама по себе си води до смърт. При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 471, ал. 1 от КЗ, превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на РБ, са длъжни да сключат и поддържат задължителна застраховка "Злополука" на пътниците. Съгласно чл. 474, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователната сума или на съответната част от нея се поражда в случаите, когато вследствие на злополука, покрита по договора за застраховка по чл. 471, е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник. За да бъде уважен предявеният главен иск, е необходимо да са налице няколко предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, настъпило застрахователно събитие на пътник в средство за обществен превоз, при която е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и настъпилата трайна загуба на работоспособност. Безспорно между страните е, че е сключена Полица № BG/08/222000016562/01.09.2022г. за застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ , по която застраховател е „.ДЗ“ АД, с данни за МПС: таксиметров автомобил, марка „Ш.“, с рсг.№ •• като застрахователното покритие в случай па смърт от злополука в размер от 50001.00лв., а периодът на застрахователното покритие е от 12:00 часа на 01.09.2022г. до 23:59 часа на 31.08.2023г. Безспорно е също така, че на 21.02.2023 г. около 19.40 часа на главен път Е 79 в посока от гр. М. към гр. С. е настъпило ПТП между седлов влекач марка „••“, модел „Х.“ с per. •• с прикачено полуремарке марка и модел „•• К.“ с per. ••, управляван от •• и лек автомобил „Ш. Ф.“ с per. ••. управляван от А.А. А. от гр. В. път №10103, в резултат на което водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.“ А.А. А. от гр. В. е починал на място. В случая А.А. А. е управлявал таксиметров автомобил и е водач на същия автомобил, а съгласно чл.472 ал.3 КЗ не са обект на застраховане здравето, животът и телесната цялост на водачите на превозните средства и на обслужващия персонал, поради което не е налице една от кумулативните предпоставки за уважаване на предявеният иск, а именно смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник, в резултата на причинноследствена връзка между застрахователното събитие и настъпилата трайна загуба на работоспособност. С оглед тези съображения предявените искове за сумата от по 8521.70 евро /16667 лева/ за застрахователно обезщетение вследствие смъртта на А.А. А. по повод сключена застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ от 21.02.2023 г. предендирано от всеки един от тримата ищци следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед отхвърляне на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за сумата от за забава върху присъденото обезщетение за смърт в резултат от злополука на пътниците в средствата за обществен превоз от датата на доброволната покана към застрахователя - 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. С оглед изхода от спора в полза на ответната страна „ДЗ“ АД следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 383.46 евро –възнаграждения за вещи лица и 86.92 евро юрисконсултско възнаграждение, при което всеки един от ищците следва да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на по 156.79 евро Водим от гореизложеното, съдът