Решение № 431 от 17.8.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 847/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от СК като частичен. Ищецът М. Б. М. твърдят, че с ответника са бивши съпрузи. Двамата сключили брак на •••, който бил прекратен с решение по гр.д. № 3285/2024г. на РС - В.Т., влязло в сила на 31.01.2025г. От брака си имали родени три деца – Н.Н. М., родена на •••, М.Н. М., роден на ••• и В.Н. М., родена на •••, като ищцата била поела изцяло грижите по отглеждането и възпитанието им, за да има възможност ответникът да развива професионалната си кариера като ••• и учреденото от него търговско дружество в тази сфера. На ••• ответникът учредил дружеството Р. с основен предмет на дейност •••. От 21.112019 г. съдружник в това дружество станала и ищцата, като двамата с ответника управлявали и представлявали дружеството. Всеки от тях имал равен дял в капитала на дружеството, състоящ се от 100 дяла от по 1 лев. На 16.04.2024г. ответникът й бил прехвърлил своя дял от капитала на това дружество. Твърди, че по време на брака им в края на 2018 година ответникът като съдружник и управител на горепосоченото дружество придобил 160 000 акции от компанията К., със седалище в Д., С., директно от компанията, а не чрез стоковата борса. През 2019 г. ответникът продал 80 000 акции за сумата от 624 00 долара, равняващи се на 1 091 138,88 лева. Ищцата твърди, че с преводно нареждане ответникът й превел по банкова сметка в ОББ АД половината от получената сума пари от продажбата на тези акции. За другата част от акциите ответникът притежавал Сертификат, издаден въз основа на Закона на Д.. Ищцата твърди, че останалата част от 80 000 акциите ответникът продал през 2025г. , след като бракът им вече бил прекратен. Счита, че за придобИ.ето по време на брака им с ответника на тези 160 000 акции има изключителен принос, който се изразявал в полаганите грижи за семейството и трите им деца, както е участвала и с личен труд, полаганите грижи за домакинството. Оказвала е помощ на ответника при осъществяване на търговската дейност на •••. По този начин по време на брака била допринесла за спестяването и натрупването на паричните средства, послужили на ответника за закупуването на акциите. Предвид това счита, че за нея се е породило правото да иска да получи половината от стойността на получената цена при продажбата на акциите. Отправя искане към съда да ги призовем с ответника и след като докаже основателността на твърденията си да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 26 000 лв. представляваща част от претендираното от нея вземане в размер на 545569,44 лв. – половината от стойността на продадените 80 000 броя акции, придобити от ответника по време на брака им, за което имала принос. Претендира присъждане на сторените в хода на производството разноски. Ответникът Н. М. М. чрез пълномощник адв. Т. Ч. В. е подал писмен отговор. Счита иска за недопустим – акциите не могат да бъдат предмет на имуществени отношения между съпрузите. Оспорва посочената от ищеца правна квалификация на иска. Оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че не е продал сочените от ищцата 80 000 броя акции – тип привилегировани от серия А с номинална стойност 0,001 щатски долара. Претендира прекратяване на делото. Алтернативно претендира отхвърляне на иска като неоснователен. Излага правни съждения относно принципите и режимите на имуществените отношения според СК – имуществена общност и режим на разделност. Не оспорва изложените от ищцата факти, че през 2010г. основава собствена компания Р. и работи като •••, като се свързва с К., на която става съосновател и открива техни офиси в Б. и през периода от 2011 г. - 2018 г. управлява над 100 души и 4 офиса в градовете В.Т., С.З., Р. и В.. През 2019 г. напуска тази компания и възобновява дейността на своята фирма, като по настояване на ищцата и все още негова съпруга й прехвърля 50% от дяловете в капитала на дружеството Р.. Ответникът твърди, че ищцата никога не е била ангажирана с търговската дейност, управлението и не е работила във фирмата. Не познава клиентите и служителите, не е вземала управленски решения. С оглед настъпилата криза в брака и поставени от страна на ищцата ултиматуми, прехвърля през 2024г. и останалите 50% от дяловете на Р.. Оспорва твърденията на ищцата да има какъвто и да било принос за придобването на акциите от К. Сочи, че след като американските му партньори установяват, че не е собственик на капитала на Р., поставят условия да работят само с него или с фирма на която той е собственик на капитала, тъй като желаят физическото лице Н. М. да изработва продукти за тях, обосновавайки се с личните му професионални качества и възможности като •••. Това го мотивирало да учреди дружеството •••, в което започнали работа бивши служители на Р. Оспорва твърденията на ищцата само тя да се е грижила за децата и да има принос в придобването на акциите от дружеството К. Ищцата никога не е работила и не е имала желание за това. Предвид това отправя искане към съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира присъждане на разноските, сторени в хода на производството съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник адв. И. М. Ц., който поддържа предявения частичен иск и пледира за уважаването му . В съдебно заседание ответникът се се явява лично и с пълномощник адв. Т. Ч.. Поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлена. СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: От фактическа страна: Страните са били съпрузи в периода от ••• до •••., когато с влязло в сила решение № 203 от 31.901.2025г. по гр.д. № 3285/2024г. по описа на РС – В.Т. бракът им е прекратен. Имат родени по време на брака три деца – Н.Н. М., роден на ••• година, М.Н. М., роден на ••• и В.Н. М., родена на ••• година. По време им с ответника ищцата не е работила по трудово правоотношение, а е била домакиня и е отглеждала децата и се е грижила за семейството. Видно от представените копия от Диплом серия ••• от Р. „А., факултет „Е.“ и Диплом серия ••• от университет ответникът е завършил висше образование с образователно-квалификационна степен бакалавър и магистър •••. На 08.10.2010 година е учредил дружеството Р., на което до 21.11.2019 година е бил управител и едноличен собственик на капитала. Капиталът на дружеството се е състоял от 100 дяла с номинал по 1 лев. На 21.11.2019 година ответникът е прехвърлил на ищцата 50% от дяловете в дружеството и от тогава до 16.04.2024г. двамата са били съдружници при равни дялове от капитала. От 16.04.2024г. едноличен собственик на капитала на дружеството е вече само ищцата. Ответникът по време на брака си с ищцата и във връзка с упражняваната от него професия е придобил 160 000 броя акции от дружеството К., което дружество било негов клиент, докато развивал търговска дейност с Р. В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК ответникът сочи, че по предложение на К., създал офис на американското дружество в Б. с адрес: гр. В.Т. на ул. „З.“. Дейността на Р. била замразена до 2019 г. В периода през който е работил в К. придобивал акциите, наред с възнаграждението за полагания труд и за това, че е работил в продължение на 5 години и е бил лоялен. Всичко това се е случило поради реализирани инвестиции на значителна стойност от K.. През 2019 г. ответникът напуснал K. и възобновил работа в •••. След напускането на дружеството получил половината от общо 160 000 –те бр. акции, а останалата половина били конвертирани на привилегировани с номинал 0,001 щатски долара. През 2019 г. 80 000 бр. акции са продадени срещу сумата от 624 000 долара, от която сума половината е била преведена по банкова сметка на ищцата – обстоятелството, което не се спори от страните по делото. Обстоятелството, че към момента на предявяване на иска ответникът притежава 80 000 броя привилегировани акции от серия А в дружеството К. от представеното като доказателство Временно удостоверение/сертификат/ за акции от 1 август 2020г. и уведомително писмо с електронен подпис ID:••• В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК ответникът сочи, че докато работел за K. в периода от 2011 г. до 2019 г., е ходел в офиса два, три пъти седмично по два, три часа, а през останалото време бил вкъщи със семейството си. Водел децата на училище и лекар, заедно пазарували. През 2010 г. посещавал офиса, но после намалил часовете. Последно ходел по четири часа в седмицата в офиса. Преди 2014 г. работел от 8.00ч. до 17.00 ч., но от 2014 г. до ден днешен не ходи постоянно в офиса. Категорично заявява, че със съпругата си съвместно са полагали грижи за децата и семейството. Ищцата М. М. също е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК като сочи, че по време на съществуване на брака била безработна, не е работила по свое желание, а е полагала единствено грижи за децата, семейството и домакинството. Ответникът ходел на работа, докато тя била вкъщи. Посочва, че ответникът имал офис първо на бул. „Б.“, а после на ул. „З.“. Твърди, че от 2011 година до 2019 година ответникът работел на 8- часов работен ден. В момента била управител на фирма. Признава, че в периода 2012 – 2019 година ответникът е работел от вкъщи. Водил е децата на училище; плащал е сметки. Когато децата били болни само тя полагала грижи за тях. От първи до четвърти клас, когато ответникът тръгвал за работа, водел децата на училище, а те се прибирали сами, понеже училището било отсреща. Понякога и ищцата ги е взимала от училище. Видно от представената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2024 година ответникът е декларирал притежаването на 80 000 бр. акции, придобити на 12.08.2020 година В хода на производството са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите Д.Д. и К. М.. Свидетелят Д.Д. познава добре страните, тъй като от десет години живее на семейни начала с д. на ищцата – П.Н.. През цялото това време Н. М. бил човекът, който работел и изкарвал прехраната на цялото семейство, а М. поддържала семейството. Страните имали ••• свои деца, а М. имала и две други деца, за които също семейството полагало грижи. Свидетелят не знае какво е било работното време на ответника. Предполага, че е стандартното - от 08 часа до 17 часа. Като съпрузи страните по делото и децата живеели в апартамент в кв. „Т.“, ул. „М.Г.“. Свидетелят посочва, че жилището, в което живеят с д. на ищцата, било закупено от Н. М.. Ходели често на гости, всяка седмица, след работно време или уикенда. Докато Н. издържал семейството, М. готвела, перяла, грижила се за семейството. Виждал е и Н. да помага, но повечето време била тя. Виждал е Н. да води сутрин децата на училище. Посочва, че докато единият гледал малкото дете вкъщи, другият карал по-големите деца на училище сутрин. Виждал и двамата родители да приспиват децата. Свидетелят К. М. е сестра на ответника. Потвърждава в показанията си, че периода 2012–2019 г. М. е работел към фирма „К.“. От 2016 г. свидетелката също работи в тази фирма като технически сътрудник. През 2018 г. или 2019 г. правили справки към инвеститори, които щели да купуват компанията в щатите. Тогава разбрала за акциите, които били давани като дарение на няколко човека от фирмата. Въпросните акции не били обвързани с договор, а били дарени на служители, които били труднозаменяеми, за да могат да ги задържат във фирмата. Освен ответника, акции получили и други служители, които свидетелката посочва. Свидетелката предполага, че с паприте от продажбата на част от получените акции е купена къща в А., която според нея не била евтина. Свидетелката сочи, че ответникът не работел в офиса, ходел два пъти в седмицата- понеделник и четвъртък, когато имал среща с другите тийм лидери су•••нта. През това време подписвал договорите, които свидетелката била събрала. През цялото време комуникирали чрез програма. Според свидетелката ответникът работел от вкъщи. От показанията на тази свидетелка се установява, че ответникът е ходил на родителски срещи, вземал децата на детска градина, училище. При необходимост от провеждане на лечение за децата е водил сина им в С., а по-голямата дъщеря по лекари, когато е болна. Свидетелакат осчи, че ответникът също се е включвал в ежедневните грижи за децата, приспИ.е, къпане. Сочи, че ответинкът е полагал грижи и за другите две деца на ищцата – момичета, които също са живеели при тях. По-малката страдала от диабет, за лечението на който ответникът купувал лекарства и я придружавал при посещение на лекари. Свидетелката сочи, че през периода 2012-2019 г. ищцата не е работила, поддържала е домакинството, отглеждала е децата - била добра домакиня и готви добре. Съдът дава вяра на показанията и на двамата свидетели като обективни и последователни. Показанията на свидетелката М. – сестра на ответника, които съдът цени съгласно чл. 172 от ГПК, възпроизвеждат логични и обективни обстоятелства, които кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства, както и с обясненията на страните. Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал.1 от СК. По допустимостта: Искът по чл. 30, ал. 1 от СК следва да се предяви в срок до една година от прекратяването на брака съгласно разпоредбата на чл. 31 от СК. Видно от приложеното по делото решение по гр.д № 3285/2024г. по описа на ВТРС бракът между страните е прекратен на 31.01.2025 г. Искът е предявен и производство е образувано на 21.08.2025г. – следователно спазен е предвиденият в Закона преклузивен срок. Искът се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения иск, основано на твърдението, че акциите, като ценни книги, инкорпориращи имуществени права, не могат да бъдат предмет на имуществени отношения между съпрузите. Съгласно ТР №2/27.12.2001 г. по гр. д №2/2001 г. на ВКС даденото задължително тълкуване на закона по приложението на чл. 29 от СК/отм./, който е идентичен с разпоредбата на чл. 30 от сега действащия СК съпругът, който претендира част от стойността на акции, може да предяви иск по чл. 29 от СК/отм./ - чл. 30 от СК действащ към момента. Акциите не са съпружеска имуществена общност, са лично имущество на съпруга титуляр, какъвто е и настоящия случай. С оглед естеството на правата, които материализират акциите, съпругът нетитуляр не може да претендира дял от тези акции или отделни права по акцията, но може само да претендира част от нейната стойност, като делът му би се определил от приноса на придобИ.ето, а стойността на акцията – към момента на определянето й. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от СК предвижда, че при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобИ.ето им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Искът почива на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Това е иск за дял от стойността на конкретно имущество - вещи, вещни права, вземания, акции, дялове в търговско дружество. За успешно провеждане на иска е необходимо да се установи: 1. съществуването на брак между страните, прекратен поради развод; 2. придобИ.е по време на брака от единия от съпрузите на определено имущество, което служи за упражняване на професията му, включително и вещи и/или вещни права, придобити като едноличен търговец, включително и неговото предприятие по смисъла на чл. 15 от ТЗ или влогове, в това число вземания, произтичащи от дялове и акции в търговски дружества; 3. придобитото имущество да е на значителна стойност; 4. ищецът да е допринесъл за придобИ.ето на това имущество с труда си, с грижите за децата, със средствата си или с работа в домакинството. Искът по чл. 30 СК е облигационен осъдителен и основаващ се на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Той е иск за дял от стойността на конкретно имущество, а в случая – стойността на акциите, които притежава ответника и са придобити по време на брака в конкретно дружество. Претенцията е за парично вземане, представляващо стойностен еквивалент на деля на претендиращия съпруг-несобственик от личното имущество на ответника по иска, служещо за упражняване на професията му. Между страните не е спорно, че страните са били в граждански брак, който е прекратен с развод, както и че ответникът по време брака е придобил 160 000 броя акции от дружеството ••• в резултат на упражняваната от него професия, като в последствие е продал 80 000 бр. акции и е заплатил на ищцата половината стойност получена като цена на акциите. Установи се по несъмнен начин, че ответникът продължава да е титуляр и притежава 80 000 броя привилегировани акции с номинал 0,001 щатски долара в ••• Липсва спор между страните, че стойността на акциите е 624 000 долара. Безспорно придобитото имущество е на значителна стойност. Твърдението на ищцата, че акциите са продадени е оборено и титуляр на акциите, съгласно представените доказателства по делото, е ответникът. За уважаване на исковата претенция, ищцата следваше да докаже, че има принос в придобИ.ето на процесните акции и че този принос e изключителен. Приносът съгласно чл. 30 СК следва да бъде с труд, със средства, с грижи за децата или с работата си в домакинството. След като анализира събраните по делото доказателства, съдъ приема, че ищцата не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване изцяло безспорен и изключителен принос в придобИ.ето на акциите, чрез полагане на грижи за децата или работа в домакинството. Не се установява само ищцата да е полагала грижи за децата и домакинството, докато ответникът е работел на пълен работен ден в офиса или пък в дома им. Както от показанията на свидетелите, така и от самите обяснения на ищцата се установява, че и бащата е полагал грижи за децата – от първи до четвърти глас ежедневно ги е водил до училище, ангажирал се е при отглеждането им и при необходимостта от провеждане на лечение и посещаване на личен лекар и здравни заведения. Ответникът освен, че е работил и осигурявал доходите на семейството е участвал и във фактическото отглеждане на децата, включително и двете дъщери на ищцата от предходен брак. Безспорно ищцата, като майка и съпруга, е полагала грижи за децата и домакинството. През целия период на брака тя не е упражнявала трудова дейност, поради което е разполагала с времето и възможността да се грижи ежедневно за семейството. От своя страна ответникът е реализирал необходимите доходи, с които да осигури издръжката и задоволяването на потребностите на съпругата и децата. Именно реализирания от ответника доход е осигурил финансова стабилност на семейството и възможност ищцата да се отдаде изцяло на отглеждане на децата. Не се доказва твърдението на ищцата, че поради трудовата заетост на ответника е липсвал равностоен принос в грижите за семейството. Следва да се отчете и обстоятелството, че по време на брака ответникът е прехвърлил на ищцата всички дялове от дружеството си „Р.", както и превел по сметката й половината от получената сума от продажбата на 80 000 акции на стойност 1 091 138,88 лева – обстоятелства, които ищцата сама признава в исковата молба. Неоснователно обаче е твърдението на ищцата, че превеждането на въпросната сума по време на брака доказва изключителния й принос в придобИ.е на акциите. Видно е, че ответникът е осигурявал и обезпечавал всички материални нужди на съпругата си като оценка и признание на положените от нея грижи за семейството и домакинството, но това не доказва твърдения от ищцата изключителен принос, надвишаващ обичайния. Категорично двамата съпрузи съвместно са полагали грижи за децата и са осигурявали благополучието на семейството, като не могат да се обезценяват усилията на нито един от тях в тази насока. От установените по делото факти неможе да бъде направен извод за изключителен принос на ищцата в придобИ.ето на акциите в степен, обуславящ правото й да получи част от стойността им. Не се установява приносът на ищцата в грижите за отглеждането и възпитанието на децата и домакинството да е в значително по-голям от този на ответника и да надхвърля обичайното за съпружеските отношения. Напротив, обстоятелствата по делото обосновават извода, че и двамата съпрузи са участвали в грижите за децата и домакинството така както е предвидено в чл. 17 от СК. Страните по делото като съпрузи са изпълнявали своите съпружески задължения чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. Поведението на ищцата като съпруга полагаща грижи за дома, семейството и децата е било напълно в унисон със съдържанието на семейните отношения, но не може да бъде прието като такова, което да е имало съществен принос извън обичайния за придобИ.ето на акциите от ответника в резултат на упражняваната от него професия. Нещо повече не се спори, че именно заради своите лични професионални качества и лоялността към своя партньор в бизнес отношенията е придобил посочените 160 000 броя акции в ••• Предвид изложените мотиви съдът приема осъдителният иск по чл. 30, ал. 1 от СК, предявен като частичен, е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. При този изхода на делото ответната страна има право на разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 40 655,60 лв. По отношение на същото ищцата е заявила възражение за прекомерност. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед предявения частичен размер на иска /26 000 лв./ размерът на минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004 г. би бил 2730 лв. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, характера на производството, вложения от адвоката труд за изготвяне на книжата по делото и осъществено процесуално представителство пред съда, счита, че обоснованото, справедливо и адекватно възнаграждение за процесуалното представителство на ответника е 5000 лева, което към момента на постановяване на решението е 2556,46 евро. Водим от изложените съображения, съдът