Решение № 172 от 3.9.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 188/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивните жалби на „Слънчев бряг” АД с ЕИК 812020577 (вх.№ 4450/08.03.2024 г. по описа на БОС) и на Община Несебър (вх.№ 3978/29.02.2024 г. по описа на БОС), против решение № 135/07.02.2024 г. по гр.дело № 1610/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас. Въззивникът-ищец „Слънчев бряг“ АД обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска на дружеството против О. Н. за приемане за установено, че ответната О. не е собственик на поземлени имоти с идентификатори 51500.505.•••, 51500.502.••• и част от 51500.502.••• с площ от 2 915, 70 кв.м по КККР на гр. Н. Твърди се, че в обжалваната от ищеца част, решението е неправилно, като постановено при липса на събрани по делото доказателства, подкрепящи изложените в него мотиви, а така също и при неправилно тълкуване на нормата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС към изяснената по делото фактическа обстановка. По-конкретно се твърди, че в контекста на установената от първоинстанционния съд приложимост на нормата на §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС по отношение правото на собственост на ответника върху спорните имоти, съдът не е зачел забраната по §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА. Твърди се, че съдът правилно е приел в мотивите си, че актуваният с АДС № 2600/18.07.1995 г. имот, съставляващ земя от 2150 дка, с описани граници, е предоставен за управление на „Слънчев бряг“ ЕАД и впоследствие - включен в капитала на ищеца „Слънчев бряг“ АД, но в противоречие с това и с нормата на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, е приел, че имоти с идентификатори 51500.505.•••, 51500.502.••• и част от 51500.502.••• са „държавна собственост", тъй като съществува „индиция“ в тази насока, с оглед отреждането им по действащия план - „за озеленяване“ - за имоти с идентификатори 51500.505.••• и 51500.502.•••, и „за алея“ - за имот с идентификатор 51500.502.•••. Този извод на съда се оспорва като неправилен и в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС, съгласно която в хипотезата на §42 от ПЗР на ЗОС общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот само, ако държавата е притежавала такова право, а по делото ответната Община, върху която лежи тежестта на доказване обстоятелството, че актуваните като общински имоти са били държавна собственост /и то „частна“ държавна собственост/, не е провела такова доказване. По изложените съображения се твърди, че изводите на първоинстанционния съд за частична неоснователност на предявения от „Слънчев бряг“ АД отрицателен установителен иск срещу О. Н., са необосновани - почиват не на доказателства, а на предположение за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по §42 от ПЗР на ЗИДЗОС. На следващо място се твърди, че решението е неправилно в обжалваната от ищеца част и поради незачитане на нормата на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА и постоянната съдебна практика, предвид обстоятелството, че к.к. С. б. е с национално значение. По изложените съображения, че не е налице приетото от съда основание по §42 от ПЗР на ЗИДЗОС (липсват доказателства, че имотите с идентификатори 51500.505.•••, 51500.502.••• и част от 51500.502.••• с площ от 2915, 70 кв.м по КККР на гр. Н. са имали статута на „частна държавна собственост“ към датата на завеждане на иска през 2020 г.; а от събраните по делото доказателства се установява принадлежност на тези имоти към курорт с национално значение, което е пречка за придобиването им от общината, както по реда на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, така и при условията на §7 от ПЗР на ЗМСМА) се твърди, че решението на БОС, в обжалваната от ищеца част, е незаконосъобразно, тъй като. Оспорен е изводът на съда, че отредените „за озеленяване“ и „за алея" имоти са държавна собственост (респективно - годна да бъде трансформирана впоследствие в общинска), по съображения, че по този начин първоинстанционният съд на практика отрича законовоуредената възможност за градоустройство на самите курортни обекти с озеленяване и алеи. Претендира се съдът да отмени решението на БОС в обжалваната от ищеца отхвърлителна част и да постанови решение, с което да уважи иска на „Слънчев бряг“ АД изцяло. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски. Въззивникът-ответник О. Н., обжалва решението на БОС, в частта, с която е прието за установено по отношение на „Слънчев бряг” АД, че О. Н. не е собственика на ПИ 51500.505.••• на площ от 326 кв.м и на ПИ 51500.505.••• на площ от 11 409 кв.м., двата имота - по КККР на гр. Н. Твърди се, че в обжалваната от ответника част, решението е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалният закон. На първо място се твърди, че при предявените от „Слънчев бряг” АД отрицателни установителни искове, първоинстанционният съд не се е съобразил с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012 г., ОСГТК при преценка на допустимостта на предявените искове, като не е изложил съображения за наличието на изброените в ТР предпоставки, обосноваващи правния интерес на ищеца. В тази връзка се твърди, че с Определение № 470/02.11.2023 г. по в.ч.гр.д.345/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, съдът е върнал делото за ново разглеждане единствено и само с мотива, че БОС следва да се произнесе с решение, а не с определение. Поради това се твърди, че при произнасянето на обжалваното решение първоинстанционният съд е следвало да се съобрази и с предпоставките описани в ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012 г., ОСГТК, преценявайки наличието на правен интерес за ищеца от предявения иск. Сочи се, че доколкото по делото ищецът претендира самостоятелно право, а именно, че е собственик на процесиите имоти въз основа на АДС № 2600 от 18.07.1995 г., съдът е трябвало да изследва въпроса дали и кога „Слънчев бряг” АД е станал собственик на имота описан в АДС № 2600 от 18.07.1995 г., оспорен от О. Н. като нищожен, респ.неверен в частта в която е посочено, че имотът е предоставен в оперативно управление на „Слънчев бряг” ЕАД. Оспорват се като необосновани изводите на първоинстанционния съд, че следва да се приеме за установено и че този терен е бил даден за управление на ДФ „Слънчев бряг” при нейното създаване през 1990 г. Изложени са подробни съображения, че процесните имоти, част от територията на гр.Несебър, въз основа на Заповед № РД-14-02 1394/30.12.1985 г. на Министъра на МССУ, са включени в границите на гр. Н., урегулирани са, с предназначение „за озеленяване”, поради което не може да се сподели тезата на БОС, че имотът описан в АДС № 2600 от 18.07.1995 г. е предоставен за стопанисване и управление на ДФ ’’Слънчев бряг”, тъй като няма как, при разпоредбата на чл.2, ал.1 от НДИ /отм./, на търговско дружество да бъдат предоставени терени предназначени за обществено ползване, след като предметът на дейност на това дружество не е да поддържа територии предназначени за обществено ползване. Твърди се на следващо място, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че на ДФ ’’Слънчев бряг” е било предоставено право на стопанисване и управление върху земя. Изложени са подробни съображения, че след прекратяването на ДФ „Слънчев бряг” въз основа на Решение № 83 18.06.1991 г. на Председателя на Комитета по туризъм, и поемането на имуществото на държавната фирма от 13 ЕООД-та, в приложенията, от № 1 до № 13 към Решение № 83/18.06.1991 г. на Председателя на Комитета по туризъм, и в съдебните Решения за регистрацията на тринадесетте дружества, в посоченото имущество, част от ДФ „Слънчев бряг”, което всяко едно от дружествата придобива, е посочено, че новообразуваните търговски дружества придобиват право на собственост върху строежи, не и върху земя. Посочено е още, че дори да се сподели довода на БОС, че земята описана в АДС № 2600 от 18.07.1995 г. е била дадена за управление на ДФ ’’Слънчев бряг“, по силата на цитираното от БОС ПМС № 201/1993 г., тя не е включена в капитала на новообразуваните търговски дружества, тъй като чл.1, ал.1 на ПМС № 201/1993 г. изрично е посочено „освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго”, а в приложенията, от № 1 до N 13, към Решение № 83/18.06.1991 г. на Председателя на Комитета по туризъм, е посочено, че капиталът на 13-те ЕООД включва единствено и само строежи, но не и земя. Оспорва се като необоснован и изводът на първоинстанционния съд, че следва да се приеме за установено и че този терен е бил даден за управление на ДФ ’’Слънчев бряг” при нейното създаване през 1990 г., тъй като единственият документ, в който се сочи, че е предоставяна земя за стопанисване и ползване е АДС № 2600 от 18.07.1995 г., а към тази дата не са съществували нито ТК „Балкантурист”, нито ДФ ’’Слънчев бряг”. На следващо място се твърди, че по делото са приети две СТЕ, като според едното вещо лице двата ПИ, по отношение на които община Несебър оспорва Решението на БОС, попадат в обхвата на АДС № 2600 от 18.07.1995 г., а според другото вещо лице - не попадат. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на първото вещо лице Д. С., са че в АГКК ’’Слънчев бряг” АД е вписан, като собственик, но не е отчел факта, че правото на собственост се доказва с писмен акт, а не с вписване в каквито и да било регистри. Твърди се, че съдът е приел, че имотите са с предназначение за „курортно реакционен обект”, което е така към настоящия момент, но не е отчел факта, че релевантната дата за спора е 17.09.1991 г., когато е обнародван §7 от ЗМСМА, и към който момент процесните имоти са с предназначение „за озеленяване” и по силата на закона са станали общинска собственост. Твърди се, че след като О. Н. е придобила правото на собственост по силата на закона и с оглед предназначението на имотите, каквито и да било промени впоследствие, като граници, площ и предназначение, са неотносими към правният спор. На следващо място се посочва, че съдът не е изложил нито мотиви, нито правни изводи и по отношение на Заповед № 256/21.10.1996 г. на Председателя на Комитета по туризъм, оспорена от О. Н. на основание чл.17, ал.2 от ГПК, съгласно която увеличението на капитала е резултат, както на оценка на предоставеният капитал, така и на „включването в капитала на правото на собственост върху земята”. Отново се посочва, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че земята е включена в капитала на което и да е търговско дружество. Оспорва се и извода на БОС, че имотът описан в АДС № 2600 от 18.07.1995 г., след изключването му от държавния горски фонд, е предаден на к.к. „Слънчев бряг”. Сочи се, че К.К. „С. б.” е територия, курортен комплект, а не правен субект. Като извод от изложеното се твърди, че: О. Н. е придобила правото на собственост с влизане в сила на §7 от ПЗР към ЗМСМА; по делото липсват доказателства процесните терени да са били предоставени за стопанисване и управление на ДФ ’’Слънчев бряг” или да са включени в капитала й; дори земята описана в АДС № 2600 от 1107.1995 г. да е била предоставена за стопанисване и управление на ДФ ’’Слънчев бряг”, при образуването на 13-те ЕООД-та тя не е включена в капитала на никое от тях; след като капиталът на ’’Слънчев бряг” ЕАД се формира от капитала на 13-те ЕООД-та, а 13-те ЕООД-та не притежават право на собственост върху земя, ’’Слънчев бряг” АД също не е придобил право на собственост върху земята описана в АДС № 2600 от 18.07.1995 г.; след регистрирането на „Слънчев бряг” ЕАД, с Решение от 07.10.1996 г. по ф.д. № 3202/1996 г. по описа на БОС, липсва акт на компетентен орган, с който земята описана в АДС № 2600 от 18.07.1995 г. да е апортирана в капитала на дружеството. Претендира се съдът да отмени решението на БОС в обжалваната от ответника част, и вместо това да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу Община Несебър искове. Също не се сочат нови доказателства. В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от „Слънчев бряг” АД, с който е оспорена подадената от О. Н. въззивна жалба. Изложени са твърдения, че решението на БОС в обжалваната от ответника част не страда от сочените в жалбата пороци, допустимо е и е правилно. По отношение на допустимостта на предявените искове се твърди, че въпросът с правния интерес, съотв.с активната легитимация на дружеството, е решен с определение № 470 от 02.11.2023 г. по в.ч.гр.д.345/2023 г. на БАС. Оспорени са оплакванията за неправилност и необоснованост на решението. Изложени са подробни съображения. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част. Не са заявени искания по доказателствата. Въззивникът ответник О. Н. не е представил в законовия срок отговор на въззивната жалба на ищеца. При извършената проверка по чл.267 ГПК съдът констатира, че двете въззивни жалби са подадени в законовия срок, от легитимирано лице, поради което са допустими. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на „Слънчев бряг“ АД, за приемане за установено по отношение на ответника О. Н., че О. Н. не е собственик на следните поземлени имоти по КККР на гр. Н.: ПИ с идентификатор 51500.505.•••, с площ от 3 092 кв.м.; ПИ с идентификатор 51500.502.••• с площ от 3 268 кв.м; ПИ с идентификатор 51500.505.••• с площ от 326 кв.м.; ПИ с идентификатор 51500.505.••• с площ от 11 409 кв.м.; и част от ПИ с идентификатор 51500.502.••• с площ от 2 915, 70 кв.м. от обща площ на имота 24 231 кв.м. - по защрихованата част от приложената комбинирана скица, при граници: ПИ 51500.502.307, ПИ 51500.502.•••, ПИ 51500.502.••, ПИ 51500.502.••, съобразно края на регулацията по план за регулация, одобрен със Заповед № 1322/ 24.08.1959 г. Ищецът твърди, че е собственик на имота, актуван с АДС № 2600/18.07.1995 г. - „2 150 дка земя, предадена за нуждите на к.к. С. б. със Заповед № 3890/14.12.1973 г. на Министерство на горите и опазване на околната среда, при граници: север - южните части на ръба на отводнителния канал, запад - стария път Варна - Бургас до разклона за гр. Н., юг - пътя за гр. Н. до входа на северния плаж, изток - плажната ивица край морето“. Твърди се, че югоизточната част от имота е заснета в КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изп.директор на АГКК, като ПИ с идентификатор 51500.505.•••, с площ от 3 092 кв.м, ПИ с идентификатор 51500.502.•••, с площ 01 3268 кв.м, ПИ с идентификатор 51500.505.•••, с площ от 326 кв.м, ПИ с идентификатор 51500.505.•••, с площ от 11 409 кв.м и част от ПИ с идентификатор 51500.502.••• с площ от 2 915, 70 кв.м - от обща площ на имота 24 231 кв.м. Сочи се, че описаната югоизточна част от собствения на дружеството имот е неправилно актувана като собственост на О. Н. с актове за частна общинска собственост, както следва: АЧОС № 894/29.11.2000 г. за УПИ 1-за обществено обслужване, хотели, трафопост и озеленяване, кв. ••• по плана на гр. Н.; АЧОС № 895/29.11.2000 г. за парцел 1- за хотелски комплекс, трафопост и озеленяване, с площ от 4 300 кв.м, в кв. ••• по плана на гр. Н.; АПОС № 896/29.11.2000 г. за парцел II-за обществено обслужване и озеленяване, с площ от 6800 кв.м, в кв.••• по плана на гр. Н.; АЧОС № 853/03.11.2000г. за имот в кв. ••, с площ от 14 615 кв.м. по плана на гр. Н.; АЧОС № 889/29.11.2000 г. за недвижим имот - улична мрежа, тротоари, паркинги, свободна общинска площ, с обща площ 36 100 кв.м., заключваща се между о.т.541 и о.т.350 и между квартали ••, •••, •••, ••• по регулационния план на гр. Н. Твърди се, че съгласно приложените към АДС № 2600/18.07.1995 г. документи, описаният в него имот е предоставен за стопанисване и управление на ТК „Балкантурист“ - Слънчев бряг за нуждите на к.к. С. б. с разпореждане № 238/20.11.1973 г. на Бюрото на Министерски съвет за отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени нужди, въз основа на протокол на комисията по чл.12 от ППЗГ от 25.04.1973 г. като с последваща заповед № 3890/14.12.1973 г. на министъра на горите и опазване на околната среда, издадена на основание т.2 от цитираното разпореждане, 2 150 дка залесена и незалесена горска площ са изключени безвъзмездно от Държавния горски фонд. Изложени са твърдения, че с разпореждане на МС № 1/12.02.1988 г. за преустройство на дейността, организацията и управлението на туризма и отдиха, считано от 01.03.1988 г. са образувани отделни предприятия в системата на „Балкантурист“, от които със седалище в Слънчев бряг - „Балкантурист - Месембрия“ - Несебър, „Балкантурист - Тракия“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Кубан“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Емона“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Глобус“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Елените“ - Слънчев бряг, „Спорт и други дейности“ - Слънчев бряг и „Предприятие Строителство и ремонт“ - Слънчев бряг. Сочи се, че с решение № 13/24.04.1990 г. на председателя на Комитета по туризъм на основание чл.11, ал.3, б.„а“ от Указ № 56 за стопанската дейност и чл.3 от ПМС № 35/10.04.1990 г., считано от 24.04.1990 г. е образувана ДФ „Слънчев бряг“ като правоприемник на описаните предприятия, регистрирана с решение от 28.04.1990 г. по ф.д.№ 1270/1990 г. на ОС Бургас и й е предоставен уставен фонд - държавно имущество. Твърди се, че с решение № 83/18.06.1991 г. на председателя на Комитета по туризъм към МС на основание чл.11, ал.3, б.„а“ от Указ № 56 за стопанската дейност и чл.5, ал.1 от ПМС № 2/1989 г. дейността на ДФ „Слънчев бряг“ е прекратена и активите и пасивите по баланса й, ведно с другите права и задължения, са поети от тринадесет новообразувани държавни фирми. Решение № 83/18.06.1991 г. е допълнено с решения на КТ към МС и създадените тринадесет държавни фирми са преобразувани в еднолични търговски дружества с държавно имущество („Спорт - Слънчев бряг“ ООД, „Туристтур - Слънчев бряг“ ООД, „Поморие - Слънчев бряг“ ООД, „Сатурн - Слънчев бряг“ ООД, „Бургас - Слънчев бряг“ ООД, „Кубан - Слънчев бряг“ ООД, „Гларус - Слънчев бряг“ ООД, „Диамант - Слънчев бряг“ ООД, „Черно море - Слънчев бряг“ ООД, „Глобус - Слънчев бряг“ ООД, „Ресторанти - Слънчев бряг“ ООД, „Хотели - Слънчев бряг“ ООД и „Автотранспорт - Слънчев бряг“ ООД). Твърди се, че с решение № 5190/25.08.1992 г. по ф.д.№ 5500/1992 г. на Окръжен съд Бургас в Търговския регистър е вписано обединението на описаните тринадесет еднолични търговски дружества с държавно имущество в консорциум - „Слънчев бряг консорциум“ ООД въз основа на решение № 4/16.07.1992 г. на председателя на КТ към МС. „Слънчев бряг“ АД е образувано с разпореждане № 134/28.12.1992 г. на председателя на КТ към МС и вписано с решение по ф.д. № 838/1993г. на БОС, като дружеството поема всички активи и пасиви на тринадесетте еднолични държавни дружества с държавно имущество и на „Слънчев бряг консорциум“ ООД по баланса им към 30.11.1992 г. Твърди се, че с това включване на капитала на всички дружества - правоприемници на ДФ „Слънчев бряг“ и на „Слънчев бряг консорциум“ ООД в „Слънчев бряг“ АД, с поемането на всички активи и пасиви на тези дружества, последното е станало собственик и на имота от 2 150 дка, описан в АДС № 2100/18.07.1995 г. Със заповед № 237/30.09.1996 г. на председателя на КТ към МС капиталът на дружеството е станал 1 429 309 000 лв, разпределен в 1 429 309 акции по 1 000 лв всяка, а със заповед № 256/21.10.1996 г. капиталът е увеличен на 1 957 808 000 лв, разпределен в 1 957 808 акции по 1000 лв. Твърди се, че по този начин процесният имот, предоставен за стопанисване и управление на ТК „Балкантурист“ - Слънчев бряг, съотв.на ДФ „Слънчев бряг“, и актуван с АДС № 2600/18.07.1995 г., е включен в капитала на „Слънчев бряг“ АД по силата на чл.1, ал.1 от ПМС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, респ.по силата на чл.17а от ЗППДОП /отм./, като се владее и ползва и до настоящия момент от ищеца. Сочи се, че съгласно заповед № 105/07.12.2000 г. на кмета на О. Н. и комбинирана скица за територията на спорните поземлени имоти, е одобрен и действащ ЗРП на к.к. С. б. - изток, съгласно предвижданията на който имотите попадат в кв. ••, УПИ • - за национален център по обучение на кадри - ГУП, УПИ •• - за водна пързалка и обслужващи функции, УПИ ••• - за озеленяване и УПИ •• - за озеленяване. Със заповед № 107/20.12.2000 г. на кмета на О. Н. е одобрен и частичен ЗРП на гр. Н. - северна част, с който повторно са урегулирани описаните поземлени имоти - в обхвата на кв. ••• и кв. •••, съответно - в обхвата на в УПИ • - „за хотелски комплекс, тп и озел.“, УПИ •• - за обществено обслужване и озеленяване от кв. •••, частично в УПИ I - „за обществено обслужване, хотели, тп и озел.“ от кв. ••• и в предвидено разширение на уличната регулация. Твърди се, че описаните актове за общинска собственост на процесните имоти са съставени въз основа на предвижданията ЧЗРП, одобрен със заповед № 107/20.12.2000 г., с посочено правно основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС /обн. ДВ бр. 96/ 1999 г./. Твърди се, че към датата на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС имотите не са попадали в предметния й обхват, тъй като не са били отредени по действащ план за жилищно строителство или за обществено и благоустройствено мероприятие на О. Н. На следващо място се твърди, че за актуването на спорните имоти изначално е била налице и забраната на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/1999 г., в сила от 17.09.1991 г./, доколкото през целия период от изключването на имота от 2 150 дка от ДГФ през 1973 г. до включването му в капитала на „Слънчев бряг“ АД през 1996 г., същият е бил предоставен за стопанисване и управление на ищцовото дружество. По изложените съображения се твърди, че посочените актове за общинска собственост са без годно правно основание. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен. В представения в законовия срок писмен отговор излага различна хронология по регистрацията на „Слънчев бряг” ЕАД и имуществото, което придобива. Признава се, че ДФ „Слънчев бряг” е регистрирана с решение № 1367/28.04.1990 г. по ф.д.№ 1270/1990 г. на БОС на основание решение № 13/24.04.1990 г. на председателя на КТ към МС, както и че ДФ е правоприемник на ТК „Балкантурист - Слънчев бряг”, който се прекратява като юридическо лице. Признава се, че с решение № 83/18.06.1991 г. на председателя на КТ, ДФ „Слънчев бряг” е прекратена, като имуществото й е поето от описаните 13 ЕООД. Твърди се, че в приложенията към това решение /№1-№13/ и в съдебните решения за регистрацията на тринадесетте дружества е посочено имуществото, част от ДФ „Слънчев бряг”, което всяко едно от тях придобива. Твърди се, че с разпореждане № 134/28.12.1992 г. на МС 13-те ЕООД се сливат в акционерно дружество с наименование „Слънчев бряг”, като новото ЕАД поема всички активи и пасиви на дружествата с ограничена отговорност. Твърди се, че „Слънчев бряг” ЕАД с държавно имущество е вписано с решение от 17.02.1993 г. по ф.дело № 838/1993 г. по описа на БОС, което решение, по протест на Окръжна прокуратура Бургас, е отменено с окончателно решение № Ф-234/26.01.1996 г. по ф.д.143/1994 г. по описа на ВС и е отказано вписването в регистъра на търговските дружества на търговско дружество с наименование „Слънчев бряг” ЕАД, образувано чрез сливане, като е постановено да се заличат направените вписвания. Посочва се, че решение № 463/23.09.1996 г. по гр.д.216/1996 г. по описа на ВС е оставена без уважение подадената от „Слънчев бряг” ЕАД молба за преглед по реда на надзора на решение № Ф-234/26.01.1996 г. по ф.д.143/1994 г. на ВС. Излага се, че с решение от 07.10.1996 г. по ф.д.3202/1996 г. по описа на БОС е регистрирано търговско дружество с наименование „Слънчев бряг” ЕАД, поради което, според ответника, „Слънчев бряг” ЕАД е възникнал като правен субект на 07.10.1996 г. При така описаната от ответника фактическа обстановка се оспорва като нищожен АДС № 2600 от 18.07.1995 г. Твърди се, че на първо място през 1995 г. не е съществувал правен субект „Слънчев бряг” ЕАД, поради което не може да притежава каквито и да е права. Позовава се на чл.497 от ГПК /отм./ и на мотивите на ВС по гр.д.216/1996 г., че правата на трети добросъвестни лица, придобити до окончателният отказ за вписване, са гарантирани от нормата на чл.173 от ТЗ /отм./. На второ място се твърди, че към 07.10.1996 г. е бил в сила Законът за държавната собственост, по силата на чл.66 и сл. от който актовете за държавна собственост се съставят от министъра на финансите или от областните управители. При условията на евентуалност на основание чл.193 от ГПК АДС № 2600 от 18.07.1995 г. е оспорен този като неистински документ - отразява невярното обстоятелство, че актуваният недвижим имот е предоставен за оперативно управление на „Слънчев бряг” ЕАД. Заповед № 256/21.10.1996 г. на председателя на Комитета по туризъм е оспорена на основание чл.17, ал.2 от ГПК като нищожна с твърдението, че председателят на Комитета по туризъм не притежава право на разпоредителни действия по отношение на имота, описан в АДС № 2600/18.07.1995 г. Посочва се, че 2 150 дка земя е изключена от горския фонд е и предадена за стопанисване и управление на Комитета по отдих и туризъм за стопанисване и управление, като никое от описаните 13 ЕООД не е било титуляр на правото на стопанисване и управление на земята, описана в АДС № 2600/18.07.1995 г. Твърди се, че съгласно чл.90 и чл.94 от НДИ /отм./, лицата, на които е предоставено право на стопанисване и управление нямат право на разпоредителни сделки с тези имоти, а увеличението на капитала на „Слънчев бряг” ЕАД с правото на собственост върху описаната в АДС земя, представлява действие на разпореждане, тъй като по този начин държавата губи правото си на собственост върху земята. При условията на евентуалност заповедта е оспорена като незаконосъобразна по съображения, че не е налице посоченото в заповедта правно основание по чл.10 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, които се упражняват от МС, а не от Комитета по туризъм. По тези съображения ответникът твърди, че ДФ „Слънчев бряг” и 13- те еднолични дружества не са притежавали право на стопанисване и управление върху земята, описана в АДС № 2600/18.07.1995 г., както и че ищецът „Слънчев бряг” ЕАД не е собственик на земята, описана в АДС. Оспорено е твърдението на ищеца, че процесните недвижими имоти се владеят и ползват от ищеца. С обжалваното от двете страни решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове, като е приел за установено, че Община Несебър не е собственик на ПИ с идентификатор 51500.505.•••, с адрес гр. Н., С. б. № •, с площ от 326 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно- рекреационен обект, и на ПИ с идентификатор 51500.505.•••, с адрес гр. Н., С. б. № •, с площ от 11 409 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом. По отношение на тези два имота съдът е приел, че са били част от изключената през 1973 г. от ДГФ 2100 дка гора, предадена на Комитета за отдих и туризъм за нуждите на к.к.Слънчев бряг, а впоследствие - като част от актувания с АДС № 2600/18.07.1995 г. имот, предоставен за оперативно управление на „Слънчев бряг“ ЕАД, образуван след сливането на 13 ЕООД, които са били получили съответните активи и пасиви на създадената през 1990 г. ДФ Слънчев бряг. Съдът е приел, че съгласно чл.1, ал.1 от ПМС 201/25.10.1993 г. теренът от 2150 дка, който е бил държавна собственост и е бил предоставен за стопанисване и управление на ДФ Слънчев бряг, след преобразуването на ДФ в търговско дружество е внесен в капитала на това дружество, съотв. към момента на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗОС вече не е бил държавна собственост и не би могъл да премине в собственост на О. Н. Искът е отхвърлен по отношение на ПИ с идентификатор 51500.505.•••, с адрес гр. Н., к.к. С. б., с площ от 3092 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за водна спортна база; ПИ с идентификатор 51500.502.•••, с адрес гр. Н., ул. “Х. К.“ •, с площ от 3 268 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи; и част от ПИ с идентификатор 51500.502.•••, с адрес гр. Н., Н. - нов град № 1, с площ от 2 915, 70 кв.м от обща площ на имота 24 231 кв.м. - по защрихованата част от приложената на стр.14 от делото комбинирана скица, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за алея, при съседи: ПИ 51500.502.•••, ПИ 51500.502.•••, ПИ 51500.502.••, ПИ 51500.502.••, съобразно края на регулацията по план за регулация, одобрен със Заповед № 1322/24.08.1959 г. По отношение на тези имоти съдът е приел, че от представените по делото доказателства, вкл.от заключенията по приетите СТЕ може да се направи извод, че тези имоти не попадат в обхвата на терена от 2 150 дка, актуван с АДС № 2600/18.07.1995 г. и предоставен за оперативно управление на „Слънчев бряг“ ЕАД, съгласно плановете на гр. Н. от 1985 г. и последващите ЗРП, имотите са били отредени за озеленяване, впоследствие – за обществено обслужване и озеленяване и алея, от което следва, че към момента на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗОС имотите са били държавна собственост и са преминали в собственост на О. Н. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата страна съдебни разноски съобразно уважената, съотв.отхвърлената част от исковете. Както се посочи по-горе, решението е обжалвано от двете страни и във всичките му части, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция изцяло. При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на допустимостта на решението следва да се посочи, че според настоящия състав, то е постановено по допустим иск предвид обосноваването от страна на ищеца на правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск с твърдението му, че е собственик на процесните имоти, които владее и към момента на завеждане на иска и за които имоти ответната община е съставила актове за общинска собственост, т.е. налице са предпоставките по ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012 г., ОСГТК за допустимост на предявения иск. По заявените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: Предвид основанието на предявения иск – отрицателен установителен иск, и твърденията на страните по фактите, ответната О. Н. следва да докаже, че са били налице основанията за съставяне на актове за общинска собственост за процесните недвижими имоти - ПИ с идентификатор 51500.505.•••, с площ от 3092 кв.м.; ПИ с идентификатор 51500.502.••• с площ от 3 268 кв.м.; ПИ с идентификатор 51500.505.••• с площ от 326 кв.м.; ПИ с идентификатор 51500.505.••• с площ от 11 409 кв.м.; и част от ПИ с идентификатор 51500.502.••• с площ от 2 915, 70 кв.м. от обща площ на имота 24 231 кв.м. - по защрихованата част от приложената комбинирана скица. Доколкото в съставените за процесните имоти АОС № 894/29.11.2000 г., АОС № 895/29.11.2000 г., АОС № 896/29.11.2000 г. и АОС № 889/29.11.2000 г., като правно основание за актуването на имотите като общински е посочено: чл.2, ал.1, т.4 и т.9, чл.2, ал.2, чл.3, ал.1, т.1 и т.2, чл.5, ал.1, чл.56 от ЗОС и §42 от ПЗРЗИДЗОС, ответната община, върху която лежи тежестта на доказване, следва да докаже, че са били налице посочените основания за актуване на имотите като общински. Предвид текста на §42 от ПЗРЗИДЗОС, в редакцията му към момента на съставяне на АОС, ответната община следва да докаже, че към този момент актуваните имоти са били частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. С оглед изискването на §42 от ПЗР ЗИД ЗОС имотите да са били частна държавна собственост към момента на влизане в сила на тази разпоредба, и твърдението на ищеца, че към този момент имотите са били негова собственост в качеството му на правоприемник на ДФ „Слънчев бряг“, трябва да се изследва статута на имотите през годините, евентуално – предоставянето им за стопанисване и управление на ДФ „Слънчев бряг“ и включването им в капитала на „Слънчев бряг“ ЕАД. С ПМС № 201/25.10.1993 г. е прието, че при преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, правото на собственост върху земите и другите недвижими имоти, предоставени на предприятията, се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта за преобразуването е посочено друго. Съгласно чл.17а от ЗППДОП (отм.) предпоставките за придобиване на собственост от търговско дружество с държавно имущество включват: собственост на държавата по отношение на конкретно имущество; предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие; преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството, респ. в акта за преобразуването не е предвидено нещо друго относно това имущество. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно и при наличието им правото на собственост преминава в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. Установява се от представения АДС № 2600/18.07.1995 г., че с него е актуван като държавен имот, представляващ земя от 2 150 дка, предаден за нуждите на КК С. б. със Заповед № 3890/14.12.1973 г. на Министерство на горите и опазване на околната среда, с граници: север – южните части на ръба на отводнителния канал, запад – стария път В. - Б. до разклона за гр. Н., юг – пътя за гр. Н. до входа на северния плаж, изток – плажната ивица край морета. В АДС е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на „Слънчев бряг“ ЕАД. В АДС е посочено, че към него са приложени Заповед № 3890/14.12.1973 г., Разпореждане № 238/20.11.1973 г. на Бюрото на МС, Протокол на Комисия по чл.12 от ПП на Закона за горите от 25.04.1973 г. и скица. С оглед разпоредбата на чл.78 от Наредбата за държавните имоти (отм.), уреждаща издаването на актовете за държавна собственост към момента на съставяне на АДС № 2600/18.07.1995 г., съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ответника, че посоченият АДС е нищожен, тъй като не е съставен от Министъра на финансите или от областния управител, съгласно изискванията на чл.66 и сл. от Закона за държавната собственост (Обн., ДВ, бр.44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г.). От приложените към АДС документи (представени по делото) се установява, че с разпореждане на Бюрото на МС от 20.11.1973 г. е разрешено на министъра на горите и опазване на природната среда да изключи от държавния горски фонд 2 150 дка гора в района на Горско стопанство Несебър и да я предостави за нуждите на КК Слънчев бряг. Със заповед № 3890/14.12.1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда е изключена безвъзмездно от ДГФ 2 150 дка залесена и незалесена горска площ, която е предадена на Комитета за отдих и туризъм за нуждите на КК Слънчев бряг. С решение от 24.04.1990 г. на председателя на Комитета по туризъм е била образувана ДФ „Слънчев бряг”. С решение № 83 от 18.06.1991 г. на председателя на Комитета по туризъм фирмата е прекратена, като е постановено нейните активи и пасиви да се поемат от 13 новообразувани фирми. Впоследствие с поредица от решения на комитета по туризъм от 22.08.1991 г. тези фирми са преобразувани в еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество („Спорт - Слънчев бряг“ ООД, „Туристтур - Слънчев бряг“ ООД, „Поморие - Слънчев бряг“ ООД, „Сатурн - Слънчев бряг“ ООД, „Бургас - Слънчев бряг“ ООД, „Кубан - Слънчев бряг“ ООД, „Гларус - Слънчев бряг“ ООД, „Диамант - Слънчев бряг“ ООД, „Черно море - Слънчев бряг“ ООД, „Глобус - Слънчев бряг“ ООД, „Ресторанти - Слънчев бряг“ ООД, „Хотели - Слънчев бряг“ ООД и „Автотранспорт - Слънчев бряг“ ООД) и са вписани в търговския регистър. С решение № 5190/25.08.1992 г. на БОС по ф.дело № 5500/1992 г. в ТР е вписан консорциум под формата на дружество с ограничена отговорност с фирма „Слънчев бряг” ООД, със съдружници изброените ООД. С решение от 17.02.1993 г. на БОС по гр.д.838/1993 г. е вписано в регистъра на търговските дружества еднолично акционерно дружество с държавно имущество с наименование Слънчев бряг АД, което е образувано на основание сливането на конкретно посочени дружества ООД-та. Посочено е, че новосъдаденото акционерно дружество поема всички активи и пасиви на сливащите се дружества по баланса им към 30.11.1992 г. В устава на Слънчев бряг АД, е посочено, че дружеството е еднолично акционерно дружество с държавно имущество, което е учредено чрез сливането на 13 ООД, чийто капитал е изцяло държавен. С решение от 07.10.1996 г. на БОС по гр.д.3202/1996 г. в ТР е вписано акционерно дружество с фирма Слънчев бряг АД. По протест на Окръжния прокурор на Бургас, с решение № Ф- 234/26.01.1996 г. по ф.д.143/1994 г. по описа на ВС са отменени решенията от 17.02.1993 г. и от 22.07.1993 г. по ф.д.838/1993 г. на БОС и е постановен отказ да се впише в регистъра на търговските дружества на еднолично акционерно дружество с държавно имущество с наименование „Слънчев бряг” ЕАД, образувано чрез сливане на 14 търговски дружества. Постановено е и да се заличат направените по силата на отменените решения вписвания. С решение № 463/23.09.1996 г. по дело № 216/1996 г. по описа на ВС, петчленен граждански състав, е оставена без уважение подадената от „Слънчев бряг” ЕАД молба за преглед по реда на надзора на решение № Ф-234/26.01.1996 г. по ф.д.143/1994 г. на ВС. С решение от 07.10.1996 г. по ф.д.3202/1996 г. по описа на БОС (л.91- 94) е регистрирано търговско дружество с наименование „Слънчев бряг” ЕАД. Видно от представеното решение, то е постановено след отмяната на решенията от 17.02.1993 г. и от 22.07.1993 г. по ф.д.838/1993 г. на БОС и постановения отказ да се впише в регистъра на търговските дружества на „Слънчев бряг” ЕАД с държавно имущество. От изложеното в решение е видно, че то е постановено по подадено заявление, придружено от Заповед № 237 от 30.09.1996 г. на Председателя на Комитета по туризъм при МС, с която е изменено решение № 19 от 16.02.1993 г. на Председателя на КТ при МС, въз основа на което е образувано ф.д.838/1993 г. на БОС. В решението на БОС са обсъдени както представените със заявлението документи, така и наличните във ф.д.838/1993 г. на БОС и е прието, че са отстранени констатираните в отменителното решение на ВС недостатъци, заради които е било отменено вписването по отмененото решение. Съдът е посочил, че извършените от дружеството правни действия в периода от вписване на отмененото решение до постановяване на това решение, следва да се ценят като извършени от името на дружество в процес на регистрация съгласно чл.69 ТЗ. Установява се от заключението на вещото лице Х. по назначената и приета в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза, че до вземането на решение за образуването на ДФ Слънчев бряг на 24.04.1990 г. СИЕ не е открила други записи за предоставяне и стопанисване на земя, освен свързаните с Разпореждане № 238 от 20.11.1973 г. на Бюрото на МС и със Заповед № 3890 от 14.12.1973 г. на МГООС, т.е.за предоставянето за нуждите на КК Слънчев бряг на 2 150 дка гора в района на Горско стопанство Несебър, изключена от ДГФ. След прекратяването с решение № 83/18.06.1991 г. на Председателя на КТ към МС на ДФ Слънчев бряг и създаването на 13-те новообразувани държавни фирми (ДФ Автотранспорт – Слънчев бряг, ДФ Туристтур – Слънчев бряг, ДФ Спорт – Слънчев бряг, ДФ Кубан – Слънчев бряг, ДФ Бургас – Слънчев бряг, ДФ Поморие – Слънчев бряг, ДФ Глобус – Слънчев бряг, ДФ Сатурн – Слънчев бряг, ДФ Гларус – Слънчев бряг, ДФ Черно море – Слънчев бряг, ДФ Диамант – Слънчев бряг, ДФ Хотели – Слънчев бряг и ДФ Ресторанти – Слънчев бряг), според вещото лице Хаджиатанасов в балансите на новообразуваните фирми не е остойностена земя. Според вещото лице и след сливането на преобразуваните в ЕООД 13 държавни фирми в „Слънчев бряг“ АД, при което акционерното дружество е поело всички активи и пасиви на 13-те ЕООД с държавно имущество по балансите им към 30.11.1992 г., в балансите на дружествата не е включена земя освен в „Хотели-Слънчев бряг“ ООД, където има отразена земя в обект ВС „Зора“. Съгласно заключението на вещото лице инж. Д. С. по СТЕ (отговор на въпрос № 7), като се съпоставят наличните планове и описанията на границите на имотите в документите за собственост, ПИ с идентификатор 51500.505.••• и ПИ с идентификатор 51500.505.••• попадат в терена, описан в АДС № 2600/18.07.1995 г. Останалите процесни поземлени имоти попадат извън границите на терена, описан в този АДС. При отговора на въпрос № 6 относно границите на терена, описан в АДС № 2600/18.07.1995 г., вещото лице е посочило, че поради липсата на скица към АДС № 2600/18.07.1995 г., издадена по конкретен план, както и поради липсата на описание на границите на имота с номер и граници по план, границите на този терен не могат да се отразят точно в сега действащата кадастрална карта. Посочено е, че в АДС границите на имота са посочени така, както са отразени в текста на Заповед № 3890/14.12.1973 г., към която е имало скица в М 1: 10000. При определянето на границите на терена по АДС № 2600/18.07.1995 г., по-конкретно – по отношение на югоизточните граници на терена, вещото лице се е аргументирало със съвпадането на границите от юг и от изток на границите на терена по АДС № 2600/18.07.1995 г. с тези на имота в кв. •• по плана на гр. Н. по АЧОС № 853/03.11.2000 г., към който има скица в М 1: 1000 и съответния му имот с пл. № 71 по кадастралния план на гр. Н., одобрен със Заповед № 300-4- 48/17.06.2002 г. Съгласно заключението на вещото лице инж. Р. К. по СТЕ (отговор на въпрос № 5), процесните имоти не попадат в границите на терена, отразен на скицата към АДС № 2600/18.07.1995 г. За този свой извод в.л.инж.К. се обосновава като твърди, че измерена графично, дължината на южната граница на терена, описан в АДС № 2600/18.07.1995 г. („пътя за гр. Н. до входа на северния плаж“) е 550 м по права линия след кръстовището. Вещото лице е посочило, че в случая единственият характерен елемент е улица (път) в посока на пътя за гр. Н., а от плановете и от КАИС – Портал за електронни услуги се установява, че по протежение на пътя има една улица в посока юг (ул. “С.“), която е срещу западната граница на ПИ с идентификатор 51500.505.•••. В скицата към тази експертиза (л.537) обаче границата на имота по АДС преминава през имот 51500.505.•••, като по-голямата част от този ПИ и по тази скица попада в терена АДС № 2600/18.07.1995 г. В съдебно заседание при изслушване на вещото лица, инж. К. признава, че не е изследвала дали има промени в ул. “С.“ към датата на изготвяне на заключението и към 1995 г. С оглед изложеното съдът кредитира по отношение на южната и източната граница на имота по АДС № 2600/18.07.1995 г., заключението на в.л.Д.Стоянова, съгласно което ПИ с идентификатор 51500.505.••• и ПИ с идентификатор 51500.505.••• попадат в терена, описан в АДС № 2600/18.07.1995 г. С оглед изложеното съдът намира, че поземлените имоти с идентификатор 51500.505.••• и идентификатор 51500.505.••• не са общинска собственост. Поради обстоятелството, че според настоящия състав, двама поземлени имота попадат в терена актуван с АДС № 2600/18.07.1995 г. и предоставен за оперативно управление на „Слънчев бряг“ ЕАД (правоприемник на ТК „Балкантурист“ – Слънчев бряг и ДФ „Слънчев бряг“), съгласно ПМС 201/1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия и чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), теренът, предаден за нуждите на КК Слънчев бряг с Разпореждане № 238/20.11.1973 г. на Бюрото на МС и със Заповед № 3890/14.12.1973 г. на Министерство на горите и опазване на околната среда е станал собственост на „Слънчев бряг“ ЕАД, доколкото не е бил изрично изключен. Във връзка с изричните оплаквания във въззивната жалба на ответника, следва да се посочи, че според настоящия състав, по делото е доказано предоставянето за стопанисване и управление на земята, актувана впоследствие с АДС № 2600/18.07.1995 г., първоначално на ТК „Балкантурист“ Слънчев бряг - с предаването с Разпореждане № 238/20.11.1973 г. на Бюрото на МС и със Заповед № 3890/14.12.1973 г. на Министерство на горите и опазване на околната среда за нуждите на КК Слънчев бряг на терена от 2 150 дка залесена и незалесена горска площ, изключена от ДГФ, а впоследствие – с преобразуването с Разпореждане № 1/12.02.1988 г. за преустройство на дейността, организацията и управлението на туризма и отдиха, на ТК „Балкантурист“ Слънчев бряг и създаването на отделни предприятия в системата на „Балкантурист“ (т.6б и Приложение № 4, III към нея) – на новосъздадените предприятия (съгласно т.7 от Разпореждането, активите и пасивите на прекратените предприятия по баланса към 29.02.1988 г., както и другите им права и задължения, се поемат от организациите, към които преминава дейността им). Образуваната с Решение №13/24.04.1990 г. на Председателя на Комитета по туризъм ДФ „Слънчев бряг“, съгласно решението, поема съответната част от активите и пасивите, както и от правата и задълженията на прекратения ТК „Балкантурист“ Слънчев бряг. С Решение № 83/18.06.1991 г. на Председателя на КТ при МС, с което ДФ „Слънчев бряг“ е прекратена и са създадени 13 бр.фирми с държавно имущество, е посочено, че новообразуваните фирми поемат, съгласно разделителните протоколи, активите и пасивите на прекратената фирма по баланса й към 31.05.1991 г., както и другите права и задължения. С Решение № 83Б-2/22.08.1991 г. на Председателя на КТ при МС, е допълнено Решение № 83/18.06.1991 г. на Председателя на КТ при МС, и 13- те държавни фирми са преобразувани в еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество като правоприемници на съответното поделение на прекратената ДФ „Слънчев бряг“. Съгласно трайната съдебна практика (решение № 197 от 27.10.2015 г. по гр.д.№ 2426/2015 г. на ВКС, І ГО; решение № 22 от 11.02.2011 г. по гр.д.№ 1339/2009 г. на ВКС, ІІ ГО и др.), ако в акта за преобразуване не е посочено изрично имуществото, което се прехвърля, то се приема, че в капитала на дружеството се включва цялото имущество, предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие. Ако обаче волята на принципала е изразена изрично чрез посочване на конкретно имущество или чрез друг отграничаващ го белег, прехвърлянето се отнася само за имуществото, за което това изрично е предвидено в акта за преобразуване – т.е. от значение е волята на принципала. По делото не са представени разпределителните протоколи, с които са разпредели активите и пасивите, както и другите права и задължения между 13-те държавни фирми, а съгласно заключението по СИЕ, в балансите на дружествата не е била включена земя. Предвид разяснението, дадено по т.2г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба на ответната Община, че имотът не е станал собственост на ищеца, тъй като не е бил включен в баланса на дружествата. Съгласно разяснението в ТР, за да се приложи нормата на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Ето защо, предвид приетото от съда, че теренът е бил предоставен за стопанисване и управление на ТК „Балкантурист“ Слънчев бряг, впоследствие – на ДФ „Слънчев бряг“, а след прекратяването й е преминал в новосъздадените 13 бр.фирми с държавно имущество, впоследствие – 13 бр ЕООД с държавно имущество, съдът приема, че на основание ПМС 201/1993 г. и чл.17а от ЗППДОП (отм.) е станало собственост на тези дружества. С оглед изрично посоченото в решението от 07.10.1996 г. по ф.д.3202/1996 г. на БОС, че извършените от дружеството правни действия в периода от вписване на отмененото решение до постановяване на това решение, следва да се ценят като извършени от името на дружество в процес на регистрация съгласно чл.69 ТЗ, съдът намира за неоснователно твърдението на ответника в отговора на исковата молба и във въззивната му жалба, че след като „Слънчев бряг“ ЕАД е възникнал като правен субект на 07.10.1996 г., АДС № 2600/18.07.1995 г. е нищожен или неистински, отразяващ невярно обстоятелство – че актуваният недвижим имот е предоставен за оперативно управление на „Слънчев бряг“ ЕАД. Доколкото ПИ с идентификатор 51500.505.••• и ПИ с идентификатор 51500.505.•••, попадащи в терена, описан в АДС № 2600/18.07.1995 г., според настоящия състав са били собственост на ищцовото дружество към момента на влизане в сила на §42 от ПЗР ЗИД ЗОС, те не биха могли да станат общинска собственост на това основание, тъй като с включването им в капитала на търговските дружества вече не са били частна държавна собственост. Независимо от това, че според настоящия състав, останалите процесни поземлени имоти - с идентификатори: 51500.505.•••, 51500.505.••• и 51500.505.••• не попадат в терена, описан в АДС № 2600/18.07.1995 г., следва да се посочи следното: В съставените за тези (а и за всички процесни) имоти актове за частна общинска собственост, като правно основание за собствеността на имотите е посочено: „чл.2, ал.1, т.4 и т.9, чл.2, ал.2, чл.3, ал.1, т.1 и т.2, чл.5, ал.1, чл.56 от ЗОС; §42 от ПЗРЗИДЗОС“. Предпоставките по § 4 2 от ПЗРЗИДЗОС за възникване на общинска собственост върху даден имот са: към датата на влизането в сила на този закон имотът, застроен или незастроен, да е частна държавна собственост и да е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове. Съгласно заключението на в.л.инж.Д.Стоянова по основната и допълнителна СТЕ, съгласно одобрения със Заповед № 1322/24.08.1959 г. кадастрален и регулационен план на гр. Н., територията на процесните имоти е извън обхвата на кадастралния и предвижданията на регулационния план на гр. Н. (отговор на въпрос 4д от СТЕ); съгласно одобрения със Заповед № РД- 14-02-1394/30.12.1985 г. кадастрален и регулационен план на гр.Несебър, територията на процесните имоти попада в кв.78 – за озеленяване (отговор на въпрос 4с от СТЕ); със заповед № 105/07.12.2000 г. на кмета на О. Н. е одобрен ЗРП на к.к.“Слънчев бряг“ – изток, без кв. ••, в който попадат процесните поземлени имоти – УПИ • „за национален център по обучение на кадри ГУП“, УПИ •• „за водна пързалка и обслужващи функции“, УПИ ••• – „за озеленяване“ и УПИ •• – „за озеленяване“ (кв. •• е отразен в графичната част на ЗРП, но не е посочен в текстовата част на заповедта на кмета и върху графичната част от ЗПР към заповедта - л.112 и 113 изрично е отразено, че частта по отношение на кв.62 не е одобрена с тази заповед) - отговор на въпрос 4а от СТЕ и IV от ДСТЕ). Със заповед № 107/20.12.2000 г. на Кмета на О. Н. е одобрен частичен ЗРП на гр. Н. – северна част, с който са урегулирани процесните имоти съгласно предвижданията на който, имотите попадат в кв. •••, УПИ • „за хотелски комплекс, ТП и озеленяване, УПИ •• „за обществено обслужване и озеленяване“ и в предвидено разширение на уличната регулация. Съгласно отговора на въпрос 3 от СТЕ, регулацията, предвидена в ЧЗРП не е приложена и не е проведена процедура по отчуждаване, касаеща процесните имоти. В този смисъл е и заключението на в.л. инж. К. по ПСТЕ (отговор на въпрос № 3). С решение на Общински съвет № 450 от Протокол № 14-00 от 08.07.2005 г. е одобрена актуализация на ЗРП Н. - северен бряг за кв. •• като се образуват нови квартали ••, •••, •••, ••• и •••. Според вещото лице инж. Р. К. по повторната СТЕ, със Заповед № 308/22.10.1999 г. на ВрИД Кмет на О. Н. е одобрена актуализация на ЗРП на гр. Н., северен бряг, кв. ••, като се образуват нови квартали – ••, •••, •••, •••, •••. Върху графичната част на плана е отбелязано, че З-д № 308/22.10.99 г. е отменена с Решение № 29 (Протокол № 3) 01.12.99 на ОбС Н. Актовете за частна общинска собственост, с които ответната Община се легитимира като собственик на процесните имоти, са съставени през 2000 г. Съгласно основното заключение на в.л. инж. С. по СТЕ, към датата на влизане в сила на §42 от ПЗРЗИДЗОС (както и към момента на датата на влизане в сила на §7 от ПЗР на ЗМСМА), за процесните недвижими имоти е бил действащ кадастралният и регулационен план на гр. Н., одобрен със Заповед № РД-14-02-1394/30.12.1985 г., съгласно който територията на процесните имоти попада в кв. •• – за озеленяване. Според в.л. инж. К. по ПСТЕ, към датата на влизане в сила на §42 от ПЗРЗИДЗОС (обн.ДВ бр.96/05.11.1999 г.), за процесните недвижими имоти е бил действащ планът, одобрен със Заповед № 308/22.10.1999 г. на ВрИД Кмет на О. Н., при който от кв. •• се образуват нови квартали – ••, •••, •••, •••, •••. С тази заповед се обособяват парцел I „За крайморски парк с обществено обслужване, летен амфитеатър, хотели, трафопост, помпена станция и озеленяване“, парцел II „За крайморски атракционен парк, обществено обслужване, помпена станция, трафопост и озеленяване“, парцел III „За озеленяване“, парцел VIII „За хотел, ресторант и озеленяване“, парцел IX „За хотел, ресторант и озеленяване“, в кв. ••• - парцел I „За хотелски комплекс и озеленяване“, в кв. ••• - парцел I „За обществено обслужване, хотели, трафопост и озеленяване“, в кв. ••• - парцел I „За хотелски комплекс, трафопост и озеленяване“, парцел II „За обществено обслужване и озеленяване“, в кв. ••• - парцел I „За търговия и озеленяване“. С оглед така установеното, съдът намира, че поземлените имоти, за които съдът приема, че не попадат в терена, предоставен за стопанисване и управление на ДФ „Слънчев бряг“ и станал собственост на ищцовото дружество към момента на влизане в сила на §42 от ПЗРЗИД ЗОС, а именно ПИ с идентификатор 51500.505.•••, ПИ с идентификатор 51500.505.••• и ПИ с идентификатор 51500.505.•••, са станали общинска собственост на основание §42 от ПЗРЗИД ЗОС. По делото не се установи те да са били собственост на физическо или юридическо лице към този момент. Нещо повече, предвижданията на действащия до момента на одобряване със Заповед № 308/22.10.1999 г. на ВрИД Кмет на О. Н. на актуализация на ЗРП на гр. Н. за кв. ••, в който попадат процесните имоти, е „за озеленяване“, от което може да се направи извод, че към този момент той е бил държавна собственост. Към момента на влизане в сила на посочената законова разпоредба (§42 от ПЗРЗИД ЗОС е обн.ДВ бр.96 от 05.11.1999 г.) е действащ планът, одобрен със Заповед № 308/22.10.1999 г. на ВрИД Кмет на О. Н.), в който предвижданията за посочените имоти отново е за обществено обслужване и озеленяване (за ПИ 51500.505.••• и ПИ 51500.505.••• – парцел •• в кв. ••• – „за обществено обслужване и озеленяване“; за ПИ 51500.505.••• – парцел •• в кв. ••• – „за обществено обслужване, хотели, трафопост и озеленяване“), т.е.отново следва извод, че имотите са държавна собственост. Съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ищеца, че първоинстанционният съд не е зачел забраната по §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно тази разпоредба не преминава в собственост на общините имущество по ал.1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Както се посочи по-горе, настоящият състав приема, с оглед кредитираното от него заключение по СТЕ на в.л. инж. Д. С., че в обхвата на терена попадат само ПИ с идентификатор 51500.505.••• и 51500.505.•••, съотв.само за тези имоти съдът приема, че са били предоставени на ТК Слънчев бряг и на ДФ „Слънчев бряг“, съотв.попадат в хипотезата на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА. Останалите процесни имоти – ПИ 51500.505.•••, ПИ 51500.505.••• и ПИ 51500.505.•••, доколкото попадат извън терена, предоставен на ТК Слънчев бряг и на ДФ „Слънчев бряг“, не попадат в хипотезата на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като за тях няма данни да са били включени в капитала, уставния фонд или да се водили по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. По същите съображения – че трите поземлени имота не попадат в терена, предоставен на ТК Слънчев бряг и на ДФ „Слънчев бряг“, съотв. към влизане в сила на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА и на §42 от ПЗРЗИД ЗОС тези имоти са станали общинска собственост, съдът намира, че не е била необходимо провеждане на процедура по отчуждаването им. Отново с оглед предвижданията за тези имоти по действащия към момента на влизане в сила на §42 от ПЗРЗИД ЗОС – за обществено обслужване и озеленяване, съдът приема, че е била налице и втората предпоставка по този законов текст за възникване на общинска собственост върху имотите – те да са отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК. С оглед потвърждаването на първоинстанционното решение, съотв.оставянето без уважение и на двете въззивни жалби, съдът намира, че разноските следва да останат за страните така, както са направени от тях във въззивното производство. Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд