Решение № 60 от 16.4.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 168/2024 г.

Предявен e иск с правно основание чл. 432 от КЗ от ищец Н. Л. Ч., ЕГН: ••••••••••, адрес: село Б., ул.••• ПРОТИВ Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ №67А, п.к.1700, за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000,00 (двеста хиляди)лева. Изложени са следните обстоятелства, на които се основава иска: На 19.04.24г. около 18:00ч. на път III - 803 между село Динката и село Драгов, на км 52 + З00 км, настъпва ПТП, при което водач налек автомобил марка „Митцубиши“, модел „Лансер“, с рег.№ •••, собственост на С. Л. Г., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. П., ул.••• и управляван от А. Н. Д., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. П., ул.•••, поради нарушаване на правилата на ЗДвП, движейки се с несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия, губи контрол над управляваното от него МПС и реализира ПТП, самокатастрофа - блъска се в дърво и се преобръща в крайпътната канавка. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП ищцата Н. Л. Ч., ЕГН: ••••••••••, пътник е лекия автомобил на предна дясна седалка, претърпява множество телесни повреди и е приета за лечение в МБАЛ „Пазарджик“ АД. Видно от Епикриза по ИЗ № 6782/2024г. на МБАЛ „Пазарджик“ АД, ищцата била претърпяла следните травми: Фрактура на ключицата в средна трета; Фрактура на тялото на скапулата; Луксация на лява лакетна става; Фрактура на илиачна кост вляво; Фрактура на трансверзален израстък L 3 без неврологична симптоматика; Фрактура на опашната кост; Фрактура на 4,5,6 задни ребра вдясно с дислокация на фрагментите; Малък преврален излив вдясно; Контузионни промени в десен бял дроб без дихателна недостатъчност; Травми на интраабдуминални органи, счупвания на множество ребра, травми на глава, гръден кош, корем, таз, горни и долни крайници. Приета била за лечение в МБАЛ „Пазарджик“ АД, където са й извършени множество изследвания и видно от Епикриза по ИЗ № 6782/2024г. за болничното й лечение от 19.04.24г. до 27.04.24г. - операция със закрито наместване на дислокация на лакет, под инфилтрационна анетезия, след което й поставят гипсова имобилизация. Механизмът за настъпване на процесното ПТП, реализирано на 19.04.24г., бил описан в Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №1006р 8425/25.04.24г. на ОД МВР Пазарджик и е следният: На 19.04.24г. около 18:00ч. на път III - 803 между село Динката и село Драгов,мн на км 52 + ЗООкм, настъпва ПТП, при което водач на лек автомобил марка „Митцубиши“, модел „Лансер“, с рег.№ •••, собственост на С. Л. Г., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. П., ул.••• и управляван от А. Н. Д., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. П., ул.•••, поради нарушаване на правилата на ЗДвП, движейки се с несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия, губи контрол над управляваното от него МПС и реализира ПТП, самокатастрофа - блъска се в дърво и се преобръща в крайпътната канавка. Към датата на събитието било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност’’ на автомобилистите на л.а. марка „Митцубиши“, модел “Лансер”, с рег.№••• с ЗК “ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София 1700, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ. Ищцата се позовава на данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда, според които към дата 19-04-2024 г. МПС с ДКН ••• има активна застраховка "Гражданска Отговорност, с период на покритие: 02/08/2023 00:00:00 - 01/08/2024 23:59:00, учредена с полица № BG/22/123002333244. Ищцата, в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, счита, че има право, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. На 07.06.2024 г. била заявена пред ответната страна застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощно, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицински документи, доказващи причинените телесни увреждания. На 13.09.2024г. представили молба към в ЗД "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:121130788 за допълнение и увеличение размера на същата, получена в дружеството на 17.09.2024г. Извънсъдебната застрахователна претенция била администрирана в ЗД "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: 121130788 и образувана щета № 0000-1000-03-24 7381/2024 г. Въпреки представянето от ищцовата на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 4, ал. 3 от КЗ, получили отговор на 02.09.2024г., обективиран в писмо с изх. № 8024 от ответника, с който се искало предоставяне на влязъл в сила краен акт на наказателното производство и други неизготвени към настоящия момент документи. Тези действия и бездействия на ответника ищцата счита за отказ, който по своята същност е неправилен. Позовава се на чл. 106, ал. 5 от КЗ, който не допускал изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуването на нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Допълва, че липсата на банкова сметка, дори и такава да е изискана, както и на други документи, не възпрепятства възможността на застрахователя да разгледа претенцията по своята същност и да определи застрахователно обезщетение за всяко едно пострадало лице. Позовава се на практика на Върховния касационен съд в тази насока: Определение № 224 от 15.05.2019г. по описа на ВКС, ТК, I отд., Определение № 352 от 26.06.2018г. по описа на ВКС, ТК, II отд., Определение № 332 от 19.07.2018г. по описа на ВКС, ГК, I ТО отд., Определение № 224 от 15.05.2019г. по описа на ВКС, ТК, I отд. и др. Като пострадала от виновното противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, ищцата счита за справедлив размер на обезщетението да неимуществени вреди претендираната от нея сума от 200 000 лв., позовавайки се описаните по-горе травматични увреждания. Твърди, че след изписването й от болницата й е първичен болничен лист от МБАЛ „Пазарджик“ АД за периода от 19.04.2024г. до 27.05.2024 г. и продължила лечението си в домашни условия, като се нуждаела от чужда помощ при изпълнение на ежедневните си занимания и тоалет. Изпитвала болки и пиела обезболяващи. Не можела да ходи на работа и да изпълнява служебните си задължения, поради което и финансовото й състояние се влошава, социалните й контакти са сведени до минимум, през продължителния оздравителен период, а нуждата от съдействие и за най - елементарните й нужди, я поставя в зависимо състояние, да разчита на близки и роднини, да я обгрижват, хранят и обличат. Преди инцидента Н. Л. Ч. твърди, че е работила като ••• в ••• в село Динката, но и към момента на завеждане на делото все още не се била върнала на работа, поради продължаващ болничен. Влошеното здравословно състояние на ищцата се отразявало тежко и на психиката й чувствала се много зле, ставала потисната, затваряла се в себе си, изпитвала постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загубва апетита си, страда от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрира, станала е по - разсеяна, раздразнителна и самовглъбена. Изпитвала нежелание да остава сама, имала кошмарни сънища от типа „флашбек" във връзка с катастрофата, които водят до упорито безсъние. Допълнителна психотравма причинявало и обстоятелството, че дълго време тя е поставена в състояние на зависимост от чужда физическа помощ, което я кара да се чувства непълноценна и безпомощна. Формулиран е следният петитум: Да се осъди ответника ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София 1700, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, да заплати на Н. Л. Ч., ЕГН: ••••••••••: сумата от 200 000, 00 (двеста хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени при ПТП от 19.04.2024г., ведно със, законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл.429, ал.З от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 07.06.2024г. до окончателното й изплащане; съдебноделоводните разноски, сторени от клиента ни за образуване и водене на настоящото гражданско производство. Ответникът е подал писмен отговор, в който прави следните възражения: Оспорва виновно и противоправно поведение на водача А. Н. Д., срещу когото няма влязла в сила присъда по наказателно дело, съответстващо на описаните вреди. И тъй като нямало установена вина на водач, съгласно чл. 300 от ГПК, ответникът навежда доводи, че виновна за настъпване на процесното събитие е ищцата Н. Л. Ч., която е управлявала л.а. „Митсубиши Лансер” с рег. № ••• с несъобразена с пътните условия скорост и е самокатастрофирала, от което за нея са настъпили неблагоприятни последици. Позовава се на чл. 494, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, според който не се дължи обезщетение за виновния водач. Навежда доводи, че ищцата Н. Л. Ч. има принос за настъпването на травматичните увреждания, тъй като се е возила /или е управлявала/ лек автомобил, без да постави обезопасителен предпазен колан, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Твърди, че ако беше изпълнила задължението да постави предпазен колан, ищцата нямаше да изхвърчи от автомобила, както е записано на стр. 3 от представената Епикриза от „МБАЛ – Пазарджик” АД и да получи наранявания в различни части от тялото, удряйки се в различни предмети от голямо разстояние. Твърди, че ищцата не е провела правилно предписаното лечение, от което има негативни последици и се позовава на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като счита, че обезщетението следва да бъде намалено поради това нейно допринасяне на вредоносния резултат. Оспорва, че в резултат от пътно – транспортно произшествие от 19.04.2024 г., за ищцата са настъпили всички описани в исковата молба, като вид и характер, увреждания и здравословни състояния, като оспорва твърденията относно медико - биологичния им характер, относно характеристиките на лечебния процес и на здравословното състояние на ищцата, както и за продължителността на лечението, необходимостта от чужда помощ, проблеми с психиката, безсъние, кошмари, които ще продължават. Ищцата не била оперирана, а имала закрито наместване на лява лакетна става и гипсова имобилизация. След което в епикризата е записано, че „Няма значими субективни оплаквания.” Изписана е с подобрение, дадени са препоръки за раздвижване на неимобилизираните стави. Оспорва размера на иска, тъй като не отговарял на вида на травмите, на принципите на справедливостта и на обществената практика за определяне на обезщетения при подобни случаи. Оспорвам твърденията за настъпили неимуществени вреди, за тяхното естество и проявление, че същите са настъпили в резултат от осъществяване механизма на транспортния инцидент, както и твърденията за периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера на исковата претенция. Навежда доводи, че ищцата се е възстановила напълно за месец и половина. С исковата молба бил представен Б По отношение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за лихви: оспорвам претенцията като неоснователна и недължима, поради неоснователността на главния, както и с твърдение, че ответникът изпада в забава, след като бъде уведомен и се представят всички необходими документи за удостоверяване, че е настъпило застрахователно събитие, с посочените неблагоприятни последици, причинено от водач, застрахован при него, различен от пострадалия. Признава съществуването на застрахователното правоотношение и представя застрахователната полица. Ищецът се е възползвал от правото си да подаде допълнителна искова молба, в която оспорва възраженията на ответника, като допълва и пояснява своите твръдения относно механизма на ПТП и размера на иска, а по отношение на твърдяното съпричиняване сочи, че значимият за увреждането принос на пострадалия следва да бъде доказан от ответника при условията на пълно главно доказване. Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа всичките си възражения, но в т 2 се появява неяснота относно това, какво твърди всъщност и какво има в предвид под „изключителен принос“ на пострадалата. След като на осн. чл.145 ГПК му бе указано да отстрани противоречията в обстоятелствата, на които основава възраженията си, като посочи какво твърди: дали ищцата е била водача, управляващ самокатастрофиралия автомобил, поради което сама е причинила уврежданията на своето здраве или била пътник, с непоставен предпазен колан, пълномощникът на ответника уточни в съдебно заседание, че ищцата е била пътник с непоставен предпазен колан, поради което и била изпаднала от автомобила и допринесла за получените от нея увреждания. По повод тези твърдения пълномощникът на ищцата направи реплика, че доверителката му е била с колан, а при условията на евентуалност твърди, а уврежданията са такива, че биха били получени и без колан и при правилно поставен, поради което няма връзка между нейното поведение като пътник и вредоносния резултат. След преценка на събраните доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на двете страни, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна: На 19.04.2024 г. на път между селата Динката и Драгор е настъпило ПТП с участието само на едно превозно средство - лек автомобил марка „Митцубиши“, модел „Лансер“, с рег.№ •••, чийто водач е загубил контрол над управлението му. Автомобилът е навлязъл в лентата за насрещно движение, прекосил я е, блъснал се е в крайпътно дърво и се е преобърнал с покрива надолу в канавката. Т. е. става дума за т. нар. "самокатстрофа", а отговорността на лицата, управляващи този автобомил към онзи момент е била застрахована при ответното дружество ЗК"Лев инс", като съществуването на застрахователното правоотношение се признава изрично от ответника, който с отговора си представя и заверен препис от застрахователната полица. Твърдението на ищцата, че автомобилът е бил управляван от А. Н. Д., а тя е била пътник, първоначално бе оспорено от ответника, с твърдение, че самата тя е била водача, предизвикал самокатастрофата, то това твърдение и основаващото се него възражение, че сама е отговорна за причиняването на вредите, бяха оттеглени от пълномощника в първото съдебно заседание. В констативния протокол за ПТП като водач, установен при пристигането на мястото на произшествието е посочен А. Д., а ищцата е вписана като пострадал пътник. Не бе доказано твърдението на ищцата, че автомобилът се движел със скорост, несъобразена с пътните и атмосферните условия, но няма съменение, че водачът му е допуснал отклонение наляво от праволинейната посока на движение, което според вещото лице инж. В. Ф. се дължи на завъртане на волана, чрез което именно е зададена посока в нарушение на правилата за движение по пътищата. Това е станало при движение със скорост от 94 км./ч., на прав пътен участък и добра видимост и скоростта не може да се определи като несъобразена, а е гарантирала безопасно движение, ако е бил упражняван постоянен контрол над управлението му. Не са установени препятствия по пътя или технически причини в самия автомобил, които да са наложили завъртането на волана и навлизането в насрещната лента след голямото отклонение от праволинейната посока. Поради това блъскането в дървото и преобръщането на автомобила се дължи на противоправното поведение на неговия водач, който е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.1 ЗДвП, според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Траекторията на движение на автомобила преди настъпване на ПТП, както и механизма, по който е било причинено, са установени от назначеното по делото вещо лице инж. В. Ф. въз основа на данните са следите от спирачен път, положението на автомобила след катастрофата и др., подробно описани в констативния протокол за ПТП. Липсата на влязло в сила присъда, не е пречка за установяване на виновното противоправно поведение на водача на катастрофиралия автомобил с всички допустими от ГПК доказателства, което успешно бе сторено в настоящия процес. Ответникът, след уточнения на обстоятелствата, на които основава възраженията си, в последна сметка не оспорва, че ищцата е била пътник в този автомобил, поради което следваше да докаже какви увреждания е получила при удара му в дървото и/или при преобръщането му в крайпътната канавка, както и - че е била с предпазен колан или ако не била, че правилното му поставяване не би възпрепятствало причиняването на същите тези увреждания. За изясняването на тези релевантни факти бяха назначение две експертизи - медицинска, изготвена от вещото лице д-р Б. и комплексна, изготвена от същия лекар и от в л. В. Ф. /авто-инженер/. Ищцата твърди, че е пътувала на предната дясна седалка, но в заключенията на вещите лица,се съдържат данни, че е седяла на задната откъдето част от тялото й се е озовало назад в багажника в резултат от завъртането на автомобила и преобръщането му. Тези данни се базират на прочетените от в. л. и дори цитирани от в. л. Б. нейни обяснения, дадени на досъдебното производство. Препис от протокола, съдържащ обясненията й, не е представен като писмено доказателство по делото, поради което възпроизведените части от тях в медицинската експертиза няма как да бъдат ценени от съда, поради това, че не е допустимо от ГПК да се събират по такъв доказателства за изявления на страна по делото, направени пред разследващите органи. На практика обстоятелството на коя седалка е пътувала ищцата не се установява с преки доказателства от по косвен път може да се направи извод, че е седяла отзад, след запознаване с заключението на комплексната експертиза. Описвайки механизма на нараняванията на пострадалата и увредените части на лекия автомобил, експертите установяват, че вторият удар, който е понесъл автомобилът е бил в задната му част и по-ясно изразен от ляво. Изброяват подробно деформациите. Този удар, обяснява и е в пряка причинна връзка с нараняванията на ищцата в лявата част на тялото й: на таза, на левия напречен израстък на 3-ти поясен прешлен и на лявата лакетна става.За това и следва да се приеме за по-логично, че е пътувала на задна седалка, но да се вземе предвид и уточнението, направено от вещите лица, че ако тялото и е било фиксирано към седалката в предпазен колан, независимо - предна или задна седалка, биха се избегнали тези травми от лявата страна на тялото й,но не и осталалите, които е получила при първия удар на автомобила в дърво, които са били в областта на дясната ключица, дясната лопатка и гръдния кош в дясно. При този удар посоката е била отдясно-наляво, преценено по посока на движение на автомобила, а поставения колан няма свойството да фиксира в посока настрани. По-подробно всички травми, които Н. Л. Ч. е получила в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, са описани в заключението на вещото лице д-р Б. и те са: Гръдна травма - Счупване с разместване на 4,5,6 ребра в дясно, малък плеврален излив, контузия на белия дроб; охлузвания по тялото Травма на опорно-двигателния апарат - счупване на дясната ключица с разместване; многофрагментно счупване на дясната лопатка; изкълчване на лявата лакетна става; счупване на левия напречния израстък на трети поясен прешлен; счупване на кръстеца в ляво; охлузвания по крайниците; Счупванията на костите на дясната ключица и дясната лопатка, заедно и поотделно са причинили трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник по смисъла на чл. 129 от НК. Възстановяването до степен годност за физически труд е около 2,5-3 месеца, според експертното заключение. Изкълчването на лявата лакътна става е причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, по смисъла на чл. 129 НК. Възстановяването трае 2-3 месеца, според експертното заключение. Счупването на левия напречния израстък на трети поясен прешлен и счупването на кръстеца в ляво, заедно и поотделно са причинили трайно затрудняване на движението на снагата по смисъла на чл. 129 от НК. Възстановяването до степен годност за физически труд е около 6-8 месец,според експертното заключение. Охлузванията и малкият плеврален излив са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Възстановяването трае по-малко от 30 дни. Проведено е оперативно лечение на изкълчването на левия лакът, като е приложено закрито наместване под обща анестезия и последваща гипсова имобилизация. Последвало е и активно наблюдение и медикаментозно лечение с антибиотици, антикоагуланти, противовъзпалителни, понижаващи температурата, отхрачващи, оводняващи р-ри, гастропротектори, симптоматични средства. Първоначално е била хоспитализирана по спешност. След изписването е ползвала около 10 месеца отпуск по болест за домашно-амбулаторно лечение и възстановяване, като в заключението на д-р Б. за изброени подробно издадените болнични листи, с дата на издаване и продължителност на установената с тях временна неработоспособност. Ищцата е провеждала рехабилитация /ЛФК/, което се установява от свидетелите и от вещото лице, което се е запознало със създадената по този повод медицинска документация. В заключението на д-р Б. се съдържат данни за това кои травми какви и за колко време затруднения са причинили на ищцата, а показанията на нейната майка потвърждават изложеното в исковата молба относно оказваната й помощ в обслужването, придвижването с патерици известно време, търпяните болки и приеманите обезболяващи. Според заключението на вещото лице пациентката е търпяла болки, по-силни в острия стадий на травмата, който е около 30 дни. Впоследствие болките са стихвали.По въпроса дали търпи такива към настоящия момент в. л. д-р Б. дава заключение, че болката е относителна величина с индивидуален декларативен характер и няма как да бъде обективизирана чрез степени, скали и т.н. Тя влияе върху личностния пълноценен здравословен комфорт, самочувствието,настроението и ежедневния витален стереотип. Експертът не изключва към момента ищцата да изпитва болки при промяна в атмосферното налягане, но не дава заключение да има постоянно силни болки, които да й пречат да се движи, да се навежда и изправя, да извършва домакинска и друга лека физическа работа, както твърди св. Ш.. Свидетелските показания на майката на ищцата /св.Ш./ и на св. Д. /вуйчо на ищцата/ следва да бъдат прецени с оглед възможната тяхна заинтересованост и в съответствие с установеното от безпристрастното заключение на вещото лице със специалност съдебна медицина. Анализирайки показанията на майката и възприемайки напълно заключението на вещото лице, съдът достигна до извода, че след посочените от него 6-8 месеца болките от счупването на левия напречния израстък на трети поясен прешлен следва да са отшумяли, да не се изпитват постоянно, а само при промяна в атмосферното налягане и ищцата да е възстановила движението на снагата си в засегнатата област. Временната й нетрудоспособност е преценява поетапно от лекарите и болничния й е бил продължен за срок от 10 месеца след пътната злополука. От казаното от майка й в показанията, може да се приеме, че ищцата избягва да се натоварва по-скоро от страх да не си навреди, което е пък говори за психически последици от преживяното ПТП и понесените болки след наранявания. Според заключението на д-р Б. данните от медицинските документи сочат, че оздравителните процеси са протекли без отклонение от нормата и липсват усложнения, поради което следва да се приеме, че обективно пострадалата вече е напълно здрава физически. Не се доказа твърдението, че има връзка между травмите, причинени на ищцата при ПТП и това, че е напуснала работата си в •••, за което споменават в показанията си нейните майка и вуйчо и до момента все още не е намерила друга работа. Очевидно при нея е налице по-скоро психическа нагласа, че трябва да се щади, за да не изпитва болка и да не навреди на здравето си, за които страхове няма основателни причини към настоящия момент, видно от медицинското заключение по въпроса за продължителността на оздравителния процес и възстановителния период. Св. Ш. потвърждава в показанията си, че „тя просто така психически се е настроила, че няма да е така, както преди“. Същевременно обаче става дума за съвсем млада жена – на 33 години, без данни за предходни заболявания или преживяни други травматични събития, поради което може да се очаква с психологическа подкрепа от близките и/или от специалист да преодолее тази своя нерешителност и страх. Със свидетелските показания на майката няма как се приеме за доказано, че ищцата получава в действителност паник атаки, и то – в причинна връзка с преживяното ПТП. Твърденията, че е посещавала психолог и че й е бил изписан медикамента „Ксанакс“ от личния лекар, не бяха доказани с писмени доказателства. Не се представи препис от рецепта,за да се установи кога е изписано лекарството, а в допуснатите като доказателство справки за проведени прегледи, хоспитализациии др. не се съдържат данни за консултация с личния лекар по повод проблеми с психичното здраве. Въпреки липсата на пълна яснота на коя седалка е пътувала ищцата, следва да се приеме за безспорно установено, че е пътувала без поставен предпазен колан. Коланът на предна дясна седалка е открит блокиран в прибрано положени, което според разясненията в комплексната експертиза означава, че не е бил използван и след удара е задействан дообтегача му, който то е блокирал. Следователно, ако е седяла там, както твърди в исковата молба, не е била с поставен предпазен колан според тези данни. Въпреки липсата на данни за състоянието на предпазните колани на задните три седалки, комплексната експертиза установява, че ако е седяла отзад, пътничката не е била с правилно поставен предпазен колан, съдейки по описанието на получените увреждания при последвала след първия удар ротация на автомобила и втори удар отзад /на таза в ляво, на левия напречен израстък на 3-ти поясен прешлен и на лявата лакетна става/.Те са получени в резултат от свободно придвижване на тялото вътре в купето на автомобила и биха били избегнати, при фиксирането му с колана. За това съдът приема, че ищцата е допринесла за причиняване на описаните три увреждания в лявата част на тялото й, сред които счупването на израстък на 3-ти прешлен и това на таза, фактически са най-тежките от всички травми, нанесени в при станалото ПТП. От тях се е възстановявала най-дълго, изпитвала е най-силни болки, а сега се страхува от натоварване и все още не работи, именно пазейки се от последици от нараняването в тази област на тялото. За изкълчването на левия лакът пък е проведено най-сложното лечение /оперативно външно наместване под обща анестезия/ и е била имобилизирана продължително време и затруднена в обслужването си с тази ръка. На осн. чл. 51,ал.2 ЗЗД дължимото общо обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено, като се вземе в предвид приноса на пострадалата за настъпването на описаните по-горе болки и страдания, свързани именно с тези три увреждания. Пътуването без предпазен колан, независимо дали на предна или задна седалка е в нарушение на правилата на ЗДвП и причинната връзка на това неправомерно поведение на пострадалата с получените при втория удар отзад на автомобила безспорно се установи от комплексната експертиза, изготвена от съдебен лекар и автоинженер. За така установените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с причиненото ПТП съдът определя едно общо обезщетение в размер на 46 000 евро, а доказания принос на пострадалата за получаване на част от травмите с описаните по-горе сериозни и продължителни последици за нейното здраве дава основание това обезщетение да бъде намалено с 50 % и да бъде осъден застрахователят да заплати сумата от 23 000 евро. За да определи този принос на пострадалата съдът взе предвид, че не всички, а само част от травмите биха били избегнати при поставен колан, докато останалите, получени при първия удар в дървото, неминуемо биха настъпили дори тялото да е било фиксирано върху седалката, както и - съотношението между тежестта на едната и другата група травми и продължителността на неблагоприятните последици, свързани с всяка една от тях. За разликата до 102 258,38 евро /равностойността на 200 000 лв., каквато е била цената на предявения иск/, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Тъй като ищцата е освободена от предварително внасяне на държавна такса, ответникът следва да заплати такава в размер на 4% върху уважената част от иска или – 920 евро, както и възнаграждение на пълномощника на ищцата на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 7 847,45 лв., определен по действащата норма на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чиято равностойност след превалутирането е 4012,34 евро. Върху него в конкретния случай се дължи и 20% ДДС /док. на л.271 от делото/, който е 802,48 евро. Разноските по делото на ответника са 2 040 лв. или 1 043,04 евро, от които ищцата следва да му заплати 808,44 евро, съразмерно на отхвърлената част от предявения иск. От бюджета на съда са заплатени разноски за вещо лице в размер на 750 лв. или 383,47 евро, от които ответникът следва да възстанови съразмерно на уважената част от иска сумата от 86, 25 евро. По изложените съображения съдът