Решение № 83 от 17.6.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 84/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. •••Д, с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, представлявано от управителя ••• Д., обжалва Наказателно постановление № КГ-2574/09.01.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което, за извършено нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закона за чистия атмосферен въздух /ЗЧАВ/, във вр. чл. 6, т.2 от Приложение № 2 на Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, на основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл. 43а, ал.3 от ЗЧАВ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, на основание чл. 34, ал.2 от ЗЧАВ, с отбелязване, че размерът на наказанието е определен при спазване разпоредбата на чл. 34, ал.7 от ЗЧАВ. В жалбата си жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като твърди, че същото е постановено при сериозни нарушения на административно-наказателната процедура, и моли, съдът да постанови решение, с което да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно, смята, че следва да бъде освободен от административно-наказателна отговорност, с приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание, жалбоподателят •••Д, редовно призован, не се представлява. Административнонаказващият орган – Председателят на ДАМТН, редовно призован пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител за съдебното заседание. Същият е депозирал пред съда становище във връзка с жалбата /л. 62-64/. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна: На 08.10.2024 година, свидетелите Г. Т. Д. и С. Ж. Р. – служители на длъжност „главен инспектор“ в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България" /РО ПККТГ ЮБ/ при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ /ГД ККТГ/ към ДАМТН, извършили проверка на обект – Бензиностанция „•• 1“, управляван от •••Д – гр. ••, находящ се в гр. ••, ул. „•• при която от бензиноколонка № 2 е взета проба от разпространяваното течно гориво за дизелови двигатели с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-0132/08.10.2024 г. При проверката е установено, че последната доставка на гориво е в количество 1989 L по Приемо-предавателен протокол № 1127868/11.09.2024 г., с АДД № 0000000008921209/11.09.2024 г. и с Декларация за съответствие № 3141/09.09.2024 г., издадена от „САКСА“ ООД за партида S-DF-9924, в количество 7199 t. В присъствието на управителя ••• Д., с протокол № С-0132/08.10.2024 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво /л. 23-25/ е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво за дизелови двигатели за изпитване в съответствие с чл. 18 от НИКТГУРНТК от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 2, с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели. Обемът на резервоар № 2, свързан с бензиноколонката бил 5097 L, а наличното количество в същия резервоар в момента на проверката било 2828,03 L. Преди да се вземе пробата, през дозиращия накрайник, били източени 9,0 L от горивото, което било удостоверено с издаден касов бон. Впоследствие, чрез дозиращия накрайник на бензиноколонка № 2, била взета проба от 5,41 L, разпределена последователно в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 80 % от обема си, след което веднага били затворени, етикетирани и пломбирани с еднократна пластмасова пломба № 114690 и обозначение „ГД ККТГ“, като в общото количество взета проба било включено и горивото, изразходвано за промивка на всеки метален съд за еднократна употреба, преди запълването му с течно гориво. Четири от съдовете били означени като съдържащи контролна проба, а останалите два броя – арбитражна проба. Един съд с контролна проба бил предоставен на проверяваното юридическо лице/обект, с цел да послужи за изпитване при процедура по спор на етап 1 от Приложение № 12 към чл. 22, ал.9 от НИКТГУРНТК. За пробовземането бил съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-0132/08.10.2024 г., като в същия било отразено и вземане на проба от автомобилен бензин RON 95, от бензиноколонка № 1. На 09.10.2024 г. трите броя метални контейнера с проба „гориво за дизелови двигатели“, затворени и пломбирани по горепосочения начин, постъпили за изследване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН – ГД ККТГ – гр. София, акрeдитирана от ИА БСА, притежаваща сертификат за акредитация с рег. № 35 ЛИ/04.06.2024 г., валиден до 30.10.2024 г. Резултатите от изпитването били отразени в Протокол от изпитване № С-0294-2/11.10.2024 г. /л. 34/, а експертизата на резултатите – в Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП- 0511/11.10.2024 г. /л. 36/. В констативния протокол било обективирано заключение, че изследваното течно гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показател „съдържание на сяра“, тъй като полученият резултат от изпитването е 12 mg/kg, при норма максимум 10,0 mg/kg. В констативния протокол било посочено, че съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите – Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите на изпитване“, при получен резултат от изпитването над 11,79 mg/kg продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател. В констативния протокол, също така, било обективирано заключение, че изследваното течно гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показател „пламна температура“, тъй като полученият резултат от изпитването е под 40°С, при норма над 55°С. В констативния протокол било отбелязано, че за получения резултат от изпитването не могат да се приложат критериите за прецизност на използвания метод, съгласно БДС EN ISO 4259-2, тъй като резултатът е извън обхвата на стандарта за изпитване, както и че по този показател продуктът не съответства на изискванията за качество. Протоколът от изпитване и констативният протокол били връчени на управителя на проверяваното дружество на 11.10.2024 г., видно от разписка № Ф-ВП-ККТГ-05.01-68 /л. 47/. •••Д не оспорило резултата на изпитаната в ГД „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН контролна проба от течно гориво за дизелови двигатели в срока по чл. 30в, ал. 1, т. 4 от ЗЧАВ. С оглед направените констатации и събраните доказателства, до •••Д била изготвена покана по чл. 40, ал.2 от ЗАНН, връчена на управителя на дружеството на 17.10.2024 г., за явяване на представляващия юридическото лице или нарочно упълномощен негов представител на 22.11.2024 г. в ДАМТН – гр. ••“, ул. •• № 2, на 22.11.2024 г., за съставяне на АУАН за нарушение на чл. 8, ал.2 от ЗЧАВ, констатирано на обект на дружеството – Бензиностанция „•• 1“, находящ се в гр. ••, ул. ••. На 22.11.2024 г. управителят на дружеството-жалбоподател – ••• Д. се отзовал на отправената му покана, като в негово присъствие и в присъствието на свидетеля С. Ж. Р., свидетелят Г. Т. Д. съставил АУАН № А-137/22.11.2024 г., като приел, че, предлагайки на 08.10.2024 г. в обекта си – Бензиностанция „•• 1“, находящ се в гр. ••, ул. „•• течно гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за качество по показатели „съдържание на сяра“ (mg/kg) и „пламна температура“ (°С), дружеството •••Д, в качеството си на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл. 8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, във вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. АУАН № А-137/22.11.2024 г., екз. № 2 и бланка-предложение за споразумение били връчени на управителя на дружеството-жалбоподател на 22.11.2024 г., видно от разписка № Ф-ВП-ККТГ-05.01-47 /л. 52/, като на лист 4 от акта, Димитър Д. отбелязал собственоръчно, че ще представи възражения в писмен вид. На 09.01.2025 г., след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 83, ал.1 от ЗАНН и чл. 43а, ал.3 от ЗЧАВ, и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 34, ал. 2 и ал. 7 от ЗЧАВ ангажирал имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател за посоченото по-горе нарушение, като му наложил имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева и му възложил да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 1040 /хиляда и четиридесет/ лева. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Горан Т. Д. и С. Ж. Р., както и приетите писмени доказателства: АУАН № А-137/22.11.2024 г., покана по чл. 40, ал.2 от ЗАНН, декларация за съответствие на качеството на течните горива № 3141/09.09.2024 г., издадена от „САКСА“ ООД /л. 29-31/, протокол № С-0132/08.10.2024 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво /л. 23-25/; протокол от изпитване № С-0294-2/11.10.2024 г. /л. 34-35/, констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0511/11.10.2024 г. /л. 36/, Заповед № А 223/04.06.2024 г. и Заповед № А 224/04.06.2024 г. – и двете на изпълнителния директор на ИА „БСА“ /л. 37-41/, писмо изх. № 84-01-866/11.10.2024 г. от ДАМТН – ГД ККТГ до управителя на дружеството-жалбоподател и известие за доставяне /л. 42- 43/, калкулация на разходите по вземане и изпитване на проба по АУАН № А- 137/22.11.2024 г. /л. 53/. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са очевидци на нарушението. Показанията им са категорични, ясни, непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства по делото. За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства. С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения: Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална компетентност, спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Ясно е означена и формата на изпълнителното деяние на нарушението, при която е ангажирана отговорността на наказаното дружество, а именно: разпространение на течно гориво, неотговарящо на някое от изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК, в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ. Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от състава на чл. 34, ал. 2 и ал. 7, във вр. чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ. Част от фактите от обективна страна не са спорни по делото. Събраните доказателствени материали са еднопосочни и дават основание да се приеме, че към датата на проверката - 08.10.2024 г., в обект на жалбоподателя ••, а именно: Бензиностанция „•• 1“, находяща се в град ••, ул. „•• е била извършена проверка от инспектори в Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" при ДАМТН относно качеството на предлаганите течни горива – автомобилен бензин RON 95 и гориво за дизелови двигатели. По делото не е спорно, че дружеството е стопанисвало посочения търговски обект и е предлагало и продавало продукти от нефтен произход, като непосредствено са зареждани пътни превозни средства на клиенти с горива, срещу заплащане. Не е спорно, че като лице, което извършва дейност по разпространяване на течни горива на бензиностанция, с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства, дружеството има качеството на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР от ЗЧАВ, адресат е на нормативното предписание в чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ и е субект на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Не е спорно, че при извършената проверка, в присъствието на управителя на обекта – ••• Д., са взети необходимия брой контролни и арбитражни проби течно гориво за дизелови двигатели /чрез накрайника на бензиноколонка № 2, свързана с резервоар № 2/, които на следващия ден са предадени за изпитване и са изследвани в акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. София. Безспорно е и обстоятелството, че отчетеният при изпитването на течното гориво за дизелови двигатели резултат за съдържание на сяра и за стойност на пламна температура, обективно не съответстват на изискването за качество на горивото. Писмените и гласните доказателствени средства са еднопосочни, че в момента на вземане на пробите от течно гориво за дизелови двигатели, в резервоар № 2 на бензиностанцията на дружеството е съхранявано, както горивото от последната доставка по-горе, така и гориво от по-рано извършени такива, с което се е смесило, като общото налично количество в резервоара при вземането на пробата е било значително по-голямо – 2828,03 L. Наличието, обаче, на декларация за съответствие, придружаваща горивото по последната доставка, не изключва отговорността на дружеството като краен разпространител за общо наличното в обекта му и предлагано на пазара течно гориво /от което е взета пробата/, при констатирано отклонение от нормата за качество. В същия смисъл е и административнонаказателната разпоредба на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ. Основателно АНО, чрез процесуалния си представител, изтъква, че от момента на постъпване на горивото на обекта същото става собственост на лицето, стопанисващо обекта и именно то носи отговорност за нарушения, свързани с предлагането и разпространението му. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че констатираното отклонение на показателя „Пламна температура“ в пробата няма връзка с другите изследвани показатели и че по същество процесното гориво за дизелови двигатели е стандартен продукт с „минимално замърсяване“ от леки въглеводородни фракции, както и че вероятна причина за това „минимално замърсяване“ на процесното гориво би могло да бъде „минималното смесване на горива“ при доставянето на гориво за дизелови двигатели и бензин, вследствие възможна субективна /човешка/ грешка или процедурна грешка в СУК по веригата за разпространение на гориво за дизелови двигатели от производителя до крайния разпространител. „Пламната температура“ е един от показателите, характеризиращи горивото за дизелови двигатели, включен в националното законодателство. Експлоатацията на превозно средство с несъответстващо на изискванията за качество гориво за дизелови двигатели по показател „пламна температура“, предизвиква отделяне на определено количество пари при по-ниски температури и образуваната горивовъздушна смес е с влошени експлоатационни качества по отношение на самовъзпламеняването в двигателите с вътрешно горене. В резултат на неправилно и непълно изгаряне на горивото в двигател с вътрешно горене, в атмосферния въздух се отделя поголямо от допустимото количество вредни емисии, които пряко влияят на здравето на хората. Полученият резултат от изпитването е под 40° С, при норма над 55° С, т.е. резултатът е много под утвърдения стандарт. Доказателствените материали по делото убедително сочат, че пробите течно гориво за дизелови двигатели, са взети при стриктно спазване на изискванията, установени в чл. 18 и следващите от НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. В съставения за това действие Протокол № С-0132/08.10.2024 г. изчерпателно и в хронологична последователност са описани действията по вземане на пробата - означени са мястото и начина на вземането й, осъщественото предварително източване през дозиращия накрайник на девет литра гориво /удостоверено с касов бон, приет като писмено доказателство/, промивката на шестте предварително охладени метални еднолитрови съдове за еднократна употреба преди напълването им с общо източеното гориво, обемът, до който е запълнен всеки от тях, ползването на специален накрайник за целта, затварянето, етикетирането и пломбирането на всеки от съдовете, означаване на предназначението им /контролни и арбитражни проби/, предоставянето на един от съдовете с контролна проба на проверяваното юридическо лице и начина на транспортирането им. От съдържанието на протокола се установява, че при вземането на пробите е присъствал управителят на обекта – ••• Д., който е подписал съставения в негово присъствие протокол без възражения и е приел предоставения му съд с контролна проба. В този аспект отклонения от установения в посочения нормативен акт ред за вземане, съхранение и транспортиране на пробите до постъпването им за изследване в лабораторията към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. София, не се констатират. По делото отсъстват доказателства, дискредитиращи резултата от изпитването на пробата течно гориво за дизелови двигатели. Изпитването е проведено в акредитирана стационарна лаборатория на ГД "ККТГ" по реда, установен в чл. 22 от НИКТГУРНТК, в срок е изготвен констативен протокол, със заключение за съответствието на горивото с изискванията за качество, копие от който, заедно с протокола от изпитване, са изпратени на •• – гр. •• и са получени на 17.10.2024 г. Както се посочи, резултатите от изпитването не са оспорени от наказаното дружество по процедурата за оспорване, посочена в приложение № 12 към чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, нито в предвидения в чл. 30в, ал. 1, т. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух седмодневен срок от получаване на протоколите по-горе, нито след изтичане на срока. Съгласно разпоредбата на чл. 30в, ал. 1, т. 6 от същия закон резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора. След като провереното дружество е разполагало с възможност да оспори резултатите от изпитването по нормативно определен ред, при това в кратък срок след вземането на пробите, от която възможност не се е възползвало, то възраженията на настоящия етап в насока недостоверност на същите са напълно произволни. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух: "Забранява се пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1" – Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. В конкретния случай е установено, че в деня на проверката в бензиностанцията, стопанисвана от ••, дружеството е предлагало течно гориво за дизелови двигатели в отклонение от изискванията за качество, тъй като след изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана лаборатория към ДАМТН – ГД ККТГ е установено съдържание на сяра в пробата – 12,0 mg/kg, при норма максимум 10,00 mg/kg, както и пламна температура под 40° С при норма над 55° С, съгласно БДС EN ISO 4259-2 БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите – Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите на изпитване“. По съображенията, които се изложиха, съдебният състав приема, че така отразените в акта и в наказателното постановление фактически констатации са формирани обективно, съответстват на действителното положение и намират убедителна обоснованост в писмените и гласните доказателствени източници, между които противоречия не се установяват. Предвид горното, съдът приема релевантните за казуса факти за безспорно установени. Те напълно се субсумират в посочения административнонаказателен състав, поради което формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, респективно - законосъобразно срещу жалбоподателя е образувано административнонаказателно производство за посоченото административно нарушение. Изложените доводи в насока „маловажност“ по чл. 28 от ЗАНН, не се споделят от настоящия съдебен състав. Нарушението е формално, определено е от законодателя като такова, поради което за осъществяването му е достатъчно да се констатира разпространение на течно гориво от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ. Затова, евентуалното отсъствие на произтекли неблагоприятни последици за обществото от извършеното нарушение е ирелевантно при реализиране отговорността на нарушителя. Ирелевантни са и обстоятелствата имало ли е клиенти, зареждащи автомобилите си в момента на проверката, и какво е било предназначението на горивото - за продажба на потребителите или за зареждане на собствени моторни превозни средства на дружеството. Самият факт, че бензиностанцията е била отворена и в резервоар 2 е разполагала с течно гориво за дизелови двигатели, достъпно за потребителите чрез бензиноколонка 2, определя качеството на •• на „краен разпространител на течни горива", съгласно дефиницията на понятието в § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ. Обществените отношения, които регулира ЗЧАВ се отличават с особена обществена значимост и със засилена защита, доколкото са свързани с опазване здравето на хората и тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности, а въведените нормативни изисквания са насочени към ограничаване на вредните въздействия, предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух. Постигането на тези цели, залегнали в чл. 1 от ЗЧАВ е обезпечено и с установени сериозни по размер административни санкции за констатирани нарушения, което също е показател за високата степен на значимост на охраняваните обществени отношения. В случая са засегнати обществените отношения, свързани със спазването на изискванията за качество на разпространяваните течни горива. В този контекст нарушението, изразило се в предлагане на течно гориво, несъответстващо на нормативното изискване за съдържание на сяра и за стойност на пламна температура в течно гориво за дизелови двигатели, не може да се третира като маловажно. Стойностното изражение на конкретното отклонение от изискването за съдържание на сяра в течно гориво и стойност на пламната температура на същото, отново не обосновава маловажност. След като законодателят е установил норма за качество по показател „съдържание на сяра“ максимум 10,0 mg/kg, то всяко отклонение от този показател във възходяща посока води до влошаване качеството на горивото, без да е необходимо доказване на това обстоятелство с други средства. Същото се отнася и за пламната температура – след като законодателят е установил норма за качество над 55° С, то всяко отклонение от този показател в низходяща посока води до влошаване качеството на горивото, респективно – до компрометиране чистотата на атмосферния въздух, без да е необходимо доказване на това обстоятелство с други средства. Съдът не установява наличието на други обстоятелства, които да очертаят конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Установените в казуса факти сочат, че конкретното нарушение е типично спрямо останалите от същия вид и не се отличава с особености, които да мотивират извод за неправилно приложение на закона, респективно да обуславят основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Относно индивидуализацията на наказанието: Административнонаказателната разпоредба на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ предвижда имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лева за юридическо лице, което разпространява, включително като краен разпространител, течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, а според тази на ал. 7 на чл. 34 от ЗЧАВ: „размерът на наложените глоби и имуществени санкции нараства пропорционално спрямо минималния им размер в зависимост от броя на установените несъответствия с изискванията за качество, определени в наредбите по чл. 8, ал. 1 или чл. 8а, ал. 1“. В случая, преценявайки обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, АНО е определил санкция на •• в минимален размер /при приложение разпоредбата на чл. 34, ал.7 от ЗЧАВ/. С оглед изхода на делото, законосъобразно АНО е възложил на •• да заплати направените в производството разходи за вземане и изпитване на пробата течно гориво за дизелови двигатели, възлизащи общо на 1040 /хиляда и четиридесет/ лева (531,74 евро), удостоверени в писмен документ, приет по делото. Съгласно чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК тези разходи са за сметка на лицата, които пускат, разпространяват, съхраняват и/или използват течни горива, когато те не съответстват на изискванията по Наредбата. Доказаното в случая несъответствие на горивото с изискванията на Наредбата по показатели „съдържание на сяра“ и „пламна температура“ обосновава възлагането на разходите в тежест на нарушителя. Тези съображения мотивират потвърждаване на наказателното постановление изцяло. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Изходът на делото обосновава присъждане на възнаграждение на ДАМТН – София, чийто орган е издал акта по чл. 58д, тъй като е бил защитаван от служител с юридическо образование – главен експерт, юрист към ДАМТН - Ренета Шаламанова, която своевременно е направила такова искане, обективирано в писмено становище от същата /л. 62-64/. Предвид горното, на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, на ДАМТН – София следва да се присъди възнаграждение за защита от служител с юридическо образование в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 лева до 190 лева. При определяне на възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, и са проведени две съдебни заседания, и двете - без лично участие на упълномощения юрист, което мотивира присъждане на възнаграждение в минимален размер, а именно - 130 /сто и тридесет/ лева. Считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1,95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в България. Поради това в диспозитива на настоящото решение сумите следва да бъдат посочени в евро и в левовата им равностойност. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ