Решение № 5320 от 19.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 76686/2024 г.

дело № 20241110176686 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв. М., срещу Гаранционен фонд, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 499, ал. 5, изр. 2 (сега ал. 6) вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на „Алианц България“ АД сумите, както следва: 1/ 2510,60 евро (4910,30 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща регресно вземане за изплатено от страна на ищеца на 24.07.2024 г., по сметка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 29.01.2020 г. в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, причинено по вина на водача на л.а. с рег. № ••••••••• както и лихва за забава в размер на 144,48 евро (282,58 лв.), начислена върху главницата за периода от 25.07.2024 г. до 23.12.2024 г.; 2/ 351,90 евро (688,26 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца на 01.10.2024 г., по сметка на НББАЗ, обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 20.02.2024 г. в Република Румъния, причинено по вина на водача на л.а. с рег. № ••••••••, както и лихва за забава в размер на 11,06 евро (21,63 лв.), начислена върху главницата за периода от 02.10.2024 г. до 23.12.2024 г.; 3/ 2476,34 евро (4843,30 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща регресно вземане за изплатено на 25.11.2024 г., по сметка на НББАЗ, обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 16.01.2024 г. в Република Италия, причинено по вина на водача на л.а. с рег. № •••••••••, както и лихва за забава в размер на 26,20 евро (51,25 лв.), начислена върху главницата за периода от 26.11.2024 г. до 23.12.2024 г. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответникът дължи на дружеството възстановяване на стойността на изплатени обезщетения за причинени щети от пътнотранспортни произшествия, реализирани извън територията на Република България, както следва: 1/ регресно вземане за изплатено на 24.07.2024 г., по сметка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), обезщетение на стойност 4910,30 лв., във връзка с настъпило ПТП на 29.01.2020 г. в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, по вина на водача на л.а. с рег. № ••••••••• ведно с дължимата лихва за забава в размер на 282,58 лв., начислена върху главницата за периода от 25.07.2024 г. до 23.12.2024 г.; 2/ регресно вземане за изплатено на 01.10.2024 г., по сметка на НББАЗ, обезщетение на стойност 688,26 лв., във връзка с настъпило ПТП на 20.02.2024 г. в Република Румъния, по вина на водача на л.а. с рег. № ••••••••, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 21,63 лв., начислена върху главницата за периода от 02.10.2024 г. до 23.12.2024 г.; 3/ регресно вземане за изплатено на 25.11.2024 г., по сметка на НББАЗ, обезщетение на стойност 4843,30 лв., във връзка с настъпило ПТП на 16.01.2024 г. в Република Италия, по вина на водача на л.а. с рег. № •••••••••, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 51,25 лв., начислена върху главницата за периода от 26.11.2024 г. до 23.12.2024 г. Излага доводи, че вследствие от настъпилото събитие на 29.01.2020 г. са последвали имуществени вреди за другия участник в произшествието, за обезщетяването на които била образувана щета при Бюрото на автомобилните застрахователи във Великобритания (MIB). След отправена от MIB претенция към НББАЗ било изплатено застрахователно обезщетение, ведно с дължимите ликвидационни разходи, на обща стойност от 2085,52 евро. След погасяването на посочено вземане, НББАЗ отправило регресна претенция към Гаранционен фонд за сумата от 4910,30 лв., формирана, както следва: 3425,32 лв. – обезщетение за имуществени вреди, 1400,88 лв. сума по фактура и 84,10 лв. – банкови такси. Ответникът отказал да изплати претендираното вземане, при твърдения, че същото е дължимо от ЗАД „Алианц България“ АД, доколкото към датата на ПТП дружеството имало качеството застраховател по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с предмет – отговорността на водача на л.а. с рег. № •••••. Предвид извършения отказ за плащане от страна на ответника, НББАЗ насочило претенцията си към ЗАД „Алианц България“ АД, като с оглед изискването на чл. 499, ал. 5 КЗ, дружеството погасило търсеното вземане, с уточнението, че същото се дължи от Гаранционен фонд, доколкото застраховката „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. с рег. № ••••• била прекратена, считано от 14.11.2019 г. Ищецът твърди, че доколкото към датата на застрахователното събитие не е бил налице действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то обезщетението се дължи от Гаранционен фонд, като счита, че последният е изпаднал в забава за плащане на претендираното регресно вземане, обуславяща начисляването на мораторно обезщетение. На следващо място, излага доводи, че вследствие от настъпилото застрахователно събитие на 20.02.2024 г., от Националното бюро на застрахователите на Република Румъния бил отправен иск до НББАЗ, по реда на Съвета на бюрата, за заплащане на сумата от 292,57 евро, включваща изплатени външни разходи и такса за обработка. След изплащане на претенцията от НББАЗ, същото отправило искане за възстановяване на сумата в размер на 686,66 лв. с ДДС, от страна на Гаранционен фонд. Ответникът отказал да удовлетвори искането на НББАЗ, с мотиви, че за л.а. с рег. № •••••••• бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с „Алианц България“ АД, със срок на валидност от 21.08.2023 г. до 20.08.2024 г., прекратен на 28.11.2023 г. поради неплащане на вноска. От страна на Гаранционен фонд били наведени твърдения, че прекратяването на посочения договор било незаконосъобразно. Предвид постановения от ответника отказ, ищцовото дружество изплатило претендираното от НББАЗ вземане, въпреки законосъобразното прекратяване на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. с рег. № ••••••••. Ищецът поддържа, че обезщетението било дължимо от ответника, като претендира лихва за забава от датата на извършеното от дружеството плащане към НББАЗ. По отношение на претенцията по т. 3 ищецът твърди, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 16.01.2024 г., от страна на Националното бюро на застрахователите на Република Италия било отправено искане за изплащане от НББАЗ на обезщетение в размер на 2084,48 евро. След изплащане на посочената сума, НББАЗ отправило регресна претенция към Гаранционен фонд, който отказал да удовлетвори искането му, при твърдения, че отговорността на водача на л.а. с рег. № ••••••••• била покрита от страна на „Алианц България“ АД, въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден до 31.03.2024 г., който бил неоснователно прекратен от застрахователя на 29.11.2023 г. На 25.11.2024 г. ищецът изплатил на НББАЗ сумата от 4834,30 лв., като твърди, че ответникът му дължи възстановяване на стойността на извършеното плащане, ведно с дължимата лихва за забава. Ищецът поддържа, че не са налице валидни основания за заплащане на процесните суми от страна на дружеството, поради липсата на облигационни отношения по сключени договори за застраховка към датата на реализираните произшествия. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да заплати на дружеството процесните вземания за изплатени застрахователни обезщетения, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното им погасяване, както и дължимите мораторни обезщетения, начислени върху претендираните суми. Прави искане за присъждане на сторените в производството разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Ш., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага доводи, че прекратяването на сключените от ищеца договори за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирани в застрахователна полица № •••••••••••••, с предмет - отговорността на водача на л.а. “Мерцедес Вито“, с рег. № ••••••••• застрахователна полица № •••••••••••, с предмет - отговорността на водача на л.а. “Алфа Ромео“, с рег. № ••••••••, както и застрахователна полица № •••••••••••, с предмет отговорността на водача на л.а. “Шевролет Матиз“, с рег. № •••••••••, било в противоречие със законоустановената презумпция по чл. 336, ал. 1 КЗ и чл. 487, ал. 2 КЗ. Излага съображения, поради които счита, че застрахователят е прекратил неправомерно действието на сключените договори за застраховка поради неплащане на първа вноска от разсрочената за изплащане застрахователна премия. Оспорва изцяло твърдените от ищеца застрахователни събития, съответно механизма на ПТП, противоправното поведение на водачите на посочените автомобили, както и причинната връзка между твърдените вреди и поведението на делинквентите. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В проведеното първо открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител, уточнява по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, че застрахователните договори, касаещи л.а. с рег. №•••••••• и л.а. с рег. № •••••••••, са били прекратени не заради неплащане на първите вноски, а поради смяна на собствеността, повишаване на застрахователния риск, определяне на по – висока допълнителна премия, която не била заплатена в указания от застрахователя срок. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 5 КЗ (сега ал. 6), в редакция към датата на всяко едно от процесните ПТП, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл. 518 КЗ и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 КЗ е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми, а ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. С оглед на това, основателността на предявените главни искове се предпоставя от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните материални предпоставки: 1. настъпване на твърдените застрахователни събития; 2. платени от него в полза на НББАЗ обезщетения за претърпените от пострадалите лица вреди, вследствие на настъпилите ПТП с участието на застрахованите извън територията на страната, но в рамките на Европейския съюз, водачи на автомобили с рег. № ••••••••• № •••••••• и № •••••••••; 3. твърдения размер на вредите. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието на валидно сключени застрахователни договори по застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца, които да са породили своето действие, в т. ч. и наличието на валидни сертификати „Зелена карта“. Съгласно Решение № 52/04.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 762/2021 г., II ТО и Определение № 65/14.02.2022 г. по т. д. № 2261/2020 г. на ВКС, ІІ ТО, отговорността на Гаранционния фонд по чл. 499, ал. 5, изр. второ КЗ е предпоставена единствено от наличието на плащане от застрахователя на обезщетение, без законът изрично да предвижда развило се предварително особен вид спорно производство като условие за възникване на регресното право на застрахователя, тъй като тази разпоредба е "израз на общото правило за суброгация по чл. 74 ЗЗД, предвиждащо правото на този, който е заплатил чуждо задължение, като е имал интерес да стори това (в хипотезата на чл. 499, ал. 5, изр. първо КЗ - когато е платил по силата на закона), да встъпи в правата на кредитора". От събраните по делото доказателства, в това число застрахователни полици и представените от НББАЗ преписки по щети, несъмнено се установява настъпването на процесните застрахователни събития на 29.01.2020 г. в Северна Ирландия, на 20.02.2024 г. в Румъния и на 16.01.2024 г. в Италия, вследствие на виновното и противоправно поведение на водачите на описаните леки автомобили, съответно с рег. № ••••••••• № •••••••• и № •••••••••. Установява се също така от представените преводни нареждания за кредитен превод (л.21, 31 и 39), а и ответникът изрично е заявил с молба от 12.05.2025 г. (л.99 от делото), че не оспорва заплащането от страна на ищцовото дружество на застрахователните обезщетения в полза на НББАЗ, съответно в размер на 2510,60 евро (4910,30 лв.), 351,90 евро (688,26 лв.) и 2476,34 евро (4843,30 лв.). Тези установени обстоятелства – настъпили застрахователни събития извън територията на България, извършени от НББАЗ плащания на суми за застрахователни обезщетения на увредените лица и възстановяването на тези суми от ищеца, сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обуславя допустимост на предявената регресна претенция от застрахователя срещу Гаранционния фонд по чл. 499, ал. 5 (сега ал. 6) от КЗ. С оглед така посоченото настоящият състав намира, че основният спор между страните е концентриран върху въпроса относно наличието към датата на всяко едно от процесните ПТП на валидни облигационни отношения по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователни полици за леки автомобили с рег. № ••••••••• № •••••••• и № •••••••••. По отношение на първата претенция за заплащане на сумата в размер на 2510,60 евро (4910,30 лв.) съдът приема следното: По делото е представена застрахователна полица № •••••••••••••-101/22.10.2019 г., с която между застрахователя ЗАД „Алианц България“ АД и застрахования „ТЕХНОТЕРМ ИНВЕСТ“ ЕООД е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за притежаваното от последния МПС – „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. № ••••••••• със срок от 00:00 ч. на 26.10.2019 г. до 24:00 ч. на 25.10.2020 г. при застрахователна премия в общ размер на 460.29 лв., платима на четири вноски, с падеж на първата вноска на 22.10.2019 г., на втората вноска на 25.01.2020 г., на трета вноска на 25.04.2020 г. и на четвърта вноска на 27.07.2020 г. В полицата е отразено, че е залепен стикер на ГФ с посочен номер. Отразено е, че при неплащане или непълно плащане на дължима вноска, договорът се прекратява автоматично към 24.00 часа на 15-тия ден от датата на падежа на разсрочената вноска. В полицата е посочено изрично, че договорът е сключен на 22.10.2019 г., чрез застрахователния посредник Борислав Жеков Борисов. Предпоставка за уважаване на регресната претенция на застрахователя срещу Гаранционния фонд по отношение на възстановеното от него на НББАЗ застрахователно обезщетение по чл. 499, ал. 5, изр. 2 от КЗ е установяването, че отговорността за обезщетяване на увреденото лице е на Гаранционния фонд. В случая регресната претенция на ищеца срещу Фонда за платената от него на НББАЗ сума от 4910,30 лв. като застрахователно обезщетение за вредите, настъпили от ПТП в Северна Ирландия на 29.01.2020 г., се основава на твърдението му, че към датата на ПТП сключеният договор за застраховка с полица •••••••••••••-101 е бил прекратен на основание чл. 368, ал. 4 от КЗ – поради неплащане на разсрочена вноска. Ищецът се позовава на факта, че за настъпилото автоматично прекратяване на застрахователния договор на посоченото основание той е подал информация до Гаранционния фонд и прекратяването е било вписано в Информационния център на Фонда. Само по себе си вписването в информационната система на Гаранционния фонд на предоставените от застрахователя и подлежащи на регистрация обстоятелства, вкл. за прекратените договори по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не съставлява неопровержимо доказателство за възникване на тези обстоятелства. Съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ вписаните данни от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват обстоятелствата, свързани със сключването и действието на застрахователния договор. В случая е установено, че в Информационния център на Фонда е вписано прекратяване на процесната застрахователна полица на 14.11.2019 г. Ответникът обаче е оспорил това обстоятелство с твърденията, че към момента на настъпване на застрахователното събитие сключеният застрахователен договор е бил действащ и е било налице валидно застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лекия автомобил, причинил процесното събитие. С оглед на това предмет на установяване в настоящото производство е дали към момента на настъпване на ПТП на 29.01.2020 г. сключената на 22.10.2019 г. застрахователна полица •••••••••••••-101 е имала застрахователно покритие за риска по сключената застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Настоящият съдебен състав приема, че събраните по делото писмени доказателства установяват наличието на застрахователно покритие по сключения договор за застраховка с полица •••••••••••••-101 към момента на настъпване на застрахователното събитие – 29.01.2020 г. Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ застрахователното покритие започва след заплащане на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на премията. В процесния застрахователен договор не е уговорено нещо различно – в него е посочено, че договорът влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията. В разпоредбата на чл. 367, ал. 1 от КЗ е предвидено, че цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключване на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 367, ал. 1 във връзката й с чл. 351, ал. 3 от КЗ обуславя извод, че плащането на цялата застрахователна премия, респ. на първата вноска от нея при разсрочено плащане, е част от фактическия състав на сключването на застрахователния договор, тъй като такъв договор не може да се сключи, ако не се плати премията или първата вноска от нея от застрахованото лице. В този смисъл в общия случай самият застрахователен договор, след като е сключен, обективира плащането на премията, респ. на първата вноска. Както бе посочено по-горе процесният застрахователен договор от 22.10.2019 г. е бил сключен чрез застрахователен посредник, действащ от името на ищеца ЗАД „Алианц България“ АД, като за дължимата по него премия от 460,29 лв. е уговорено разсрочено плащане на четири вноски, с падеж на първата вноска на 22.10.2019 г., на втората вноска на 25.01.2020 г., на трета вноска на 25.04.2020г. и на четвърта вноска на 27.07.2020 г. В полицата е отразено, че е залепен стикер на ГФ с посочен номер, като същата е и надлежно регистрирана в информационната система на ГФ по чл. 571 КЗ. Тези данни са достатъчни, за да се приеме за доказано плащането на първата вноска от премията. Това е така, тъй като в системата на ГФ се отразяват само действащи договори, а освен това – хипотезата на издадена полица с поставен стикер на ГФ без платена поне първа вноска от премията е житейски и стопански неправдоподобна (в този смисъл е Решение № 657 от 29.12.2025 г. на САС по в. т. д. № 475/2025 г.). Съгласно чл. 487, ал. 1 КЗ, знакът, който се издава от Гаранционния фонд, удостоверява наличието на застрахователен договор по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че при договорено разсрочено плащане на премията знакът удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия, като застрахователят е длъжен да издаде знака по ал. 1 за целия срок, за който е събрана застрахователната премия. При разсрочено плащане на премията застрахователят няма право да издава знака по ал. 1 за целия срок на полицата, ако не е събрана изцяло застрахователната премия – ал. 3 на чл. 487 от КЗ. Сертификатът "Зелена карта" се издава заедно с полицата по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като при договорено разсрочено плащане на застрахователната премия застрахователят е длъжен да издаде този сертификат за целия срок, за който е платена премията, и няма право да издава сертификата за целия срок на полицата, ако не е платена изцяло застрахователната премия – чл. 488 от КЗ. Фактът, че при сключване на процесния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на застрахованото лице е предоставен знакът по чл. 487, ал. 1 от КЗ, отрязък от който е залепен върху екземпляра от застрахователната полица, която полица е отчетена от застрахователя съобразно изискванията на Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане, обуславя извод за валидно сключен застрахователен договор и платена първа вноска от разсрочената застрахователна премия, за периода на която е издаден този знак. След като знакът е издаден и предоставен на застрахования, това означава, че застрахователният договор е произвел действие, а съгласно клаузите на самия договор и разпоредбите на чл. 351, ал. 3 и чл. 367, ал. 1 от КЗ действието на договора е предпоставено от плащането на премията или на първата вноска от нея при договорено разсрочено плащане. Издаването на знака, както и обявяването на застрахователния договор в информационния масив на ГФ, като действия по административно валидиране на сключения договор за застраховка от страна на застрахователя, представляват доказателство за плащането на първата вноска от разсрочената премия от страна на застрахования, което плащане е условие за действие на този договор. Допълнителен аргумент за този извод е и фактът, че застрахователят е изпълнил задължението си за издаване заедно с полицата на сертификат "Зелена карта". Наличието на издаден такъв сертификат, който макар и самостоятелно да няма удостоверително значение за наличието на валиден застрахователен договор (каквото значение има знакът по чл. 487, ал. 1 от КЗ), представлява доказателство, че договорът за застраховка е породил действието си – така Решение № 201 от 10.04.2025 г. на САС по в. т. д. № 1/2025 г., както и Решение № 882 от 13.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 13676/2023 г. Отделно от гореизложеното – при положение, че в полицата е посочено, че първата вноска е с падеж на датата на издаване на полицата, то е очевидно, че самата полица удостоверява плащането на тази сума. Също така следва да се отбележи, че съобразно чл. 294, ал. 6 КЗ, когато застрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, сключва застрахователен договор от името на застраховател и получава от ползвателя на застрахователна услуга застрахователна премия или вноска, се смята, че премията или вноската е получена от застрахователя. Дали и как впоследствие посредникът е отчел събраните суми на застрахователя е ирелевантно за надлежността на плащането от клиента и за действието на застрахователния договор. Това е въпрос на вътрешните отношения между посредника и застрахователя, които не влияят на вече възникналото застрахователно правоотношение със застрахования (в този смисъл е Решение № 657 от 29.12.2025 г. на САС по в. т. д. № 475/2025 г.). Следователно, сключеният застрахователен договор от 22.10.2019 г. е породил действие съобразно чл. 351, ал. 3 КЗ, като не се установява да е бил прекратен преди настъпване на процесното застрахователно събитие от 29.01.2020 г. При това положение не е налице основание по чл. 519, ал. 1, т. 2 КЗ за ангажиране на отговорността на ГФ – не е налице липса на действащ застрахователен договор, а напротив – установи се, че такъв има. Ето защо в полза на ищеца не е възникнало претендираното регресно вземане срещу ответника. Следователно, искът за заплащане на сумата в размер на 2510,60 евро (4910,30 лв.) е изцяло неоснователен. Липсата на главен изискуем дълг обуславя и неоснователността на предявената акцесорна претенция за мораторна лихва в размер на 144,48 евро (282,58 лв.), поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също подлежи на отхвърляне. По отношение на втората претенция за заплащане на сумата в размер на 351,90 евро (688,26 лв.) съдът приема следното: По делото е представена застрахователна полица № •••••••••••/16.08.2023 г., с която между застрахователя ЗАД „Алианц България“ АД и застрахования К.Г.К. е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за МПС – „Алфа Ромео“, модел „145“, с рег. № ••••••••, със срок на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 21.08.2023 г. до 24:00 ч. на 20.08.2024 г. при застрахователна премия в размер на 261,51 лв., която е била заплатена. В подкрепа на изложеното за плащането на сумата е изпратеното от ищеца до ответника писмо (л.133), в което изрично е посочено, че в системата на ЗАД „Алианц България“ АД има издадена полица с посочения номер и срок на покритие, която е била платена с еднократна премия. Представена е и втора застрахователна полица ••••••••••• от същата дата - 16.08.2023 г., в която е отразено, че между застрахователя ЗАД „Алианц България“ АД и застрахования Славчо Г. Славчев е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за същото МПС – „Алфа Ромео“, модел „145“, с рег. № ••••••••, година на производство – 1995 г., със същия срок на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 21.08.2023 г. до 24:00 ч. на 20.08.2024 г., но при застрахователна премия в размер на 12 712,01 лв. В случая регресната претенция на ищеца срещу Фонда за платената на НББАЗ сума от 688,26 лв. като застрахователно обезщетение за вредите, настъпили от ПТП в Румъния на 20.02.2024 г., се основава на твърдението му, че към датата на ПТП сключеният договор за застраховка с полица ••••••••••• е бил прекратен на 29.11.2023 г., поради „смяна на собствеността на моторното превозно средство, повишаване на застрахователния риск, определяне на по – висока допълнителна премия, която не е била заплатена в указания от застрахователя срок“. За установяване на това обстоятелство ищецът е представил единствено добавък •••••••••••/1 от 10.11.2023 г., влизащ в сила от 10.11.2023 г., към посочената по – горе застрахователна полица, в който е отразено, че е във връзка със „смяна собственост на МПС, водач и/или лизингополучател“ и е посочено, че в срок до 5 дни от датата на промяната застраховащият се задължава да плати допълнителна застрахователна премия в общ размер на 12 450,50 лв. за посочения автомобил, който е произведен през 1995 г., т.е. е на 28 години към датата на добавъка. Същевременно, обаче, от представените документи от ОДМВР – Монтана се установява, че за периода от 16.05.2014 г. до 30.09.2024 г. не е имало смяна на собствеността на процесното МПС – „Алфа Ромео“, модел „145“, с рег. № ••••••••. Още повече, че съгласно чл. 491, ал. 1 КЗ, в случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 491, ал. 5 КЗ, съгласно която застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя (чл. 491, ал. 5, изр. 2). При промяна на застрахователната премия поради повишаване на риска при смяната на собствеността застрахователят трябва писмено да уведоми приобретателя за размера на премията и за срока, в който да бъде платена. При неплащане на премията в указания от застрахователя срок договорът се прекратява считано от изтичане на срока за плащане на увеличената премия (чл. 491, ал. 6 КЗ). В случая обаче, доколкото не се установява да е имало промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство, то разпоредбите на чл. 491, ал. 5, изр. 2 и ал. 6 КЗ са неприложими. Също така следва да се отбележи, че съгласно изричната разпоредбата на чл. 484 КЗ, застраховател няма право да сключва задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при наличието на друга такава за едно и също превозно средство, ако застрахователните периоди на двете застраховки изцяло или частично съвпадат. В случая по делото се установява, че за едно и също превозно средство са сключени две застраховки „Гражданска отговорност“ от една и съща дата, за един и същи застрахователен период, като според твърденията на застрахователя сключването на втората застраховка е мотивирано от смяна на собствеността на превозното средство, каквато не се установява, а още по – малко се установява „повишаване на застрахователния риск“, което да обосновава определяне на допълнителна премия, която е около 49 пъти по – висока от премията по първата застрахователна полица. Хипотеза на едностранно прекратяване на застрахователния договор е предвидена в разпоредбата на чл. 490 от КЗ, която има отношение към разсроченото плащане на застрахователните вноски по застраховка "ГО", където няма регламентирана подобна на процесния случай възможност, а отделно от това в случая застраховащият е заплатил изцяло застрахователната премия за период от една година в момента на сключване на застрахователния договор и е справедливо да се очаква от добросъвестния застраховател да носи риска и покритието на договора за посочения период. Съгласно чл. 354, ал. 2 КЗ застрахователният договор може да се прекрати и на основания, предвидени в него, когато те не противоречат на правилата на добрите нрави и интересите на ползвателите на застрахователни услуги не се засягат необосновано, какъвто не е настоящият случай. За пълнота на изложеното и във връзка с доводите на процесуалния представител на ищеца, обективирани в писмената защита, следва да се отбележи, че отразеното в справката от ОДМВР-Монтана, че спрямо посоченото МПС е била взета принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „в“ е неотносимо към предмета на спора, тъй като посоченото обстоятелство е валидно към 30.09.2024 г., т.е. след датата на настъпване на процесното ПТП (20.02.2024 г.), а и след изтичане на срока на договора по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В подкрепа на изложеното е и писмото от ОДМВР-Монтана (л.219), в което е отразено, че посоченото МПС е спряно от движение на 30.09.2024 г. Отделно следва да се има предвид, че законът не предпоставя валидността на договора за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със сключването му от собственика на моторното превозно средство. Според чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахован е не само собственикът, но и ползвателя и държателя на моторното превозно средство, за което и налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Според чл. 483, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите може да сключи не само собственика, но и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство. От посочените законови разпоредби следва, че меродавно за валидността на договора за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е идентифицирането в полицата на моторното превозно средство, за което се сключва договора, а не дали договорът е сключен от собственика или от друго трето лице (така Решение № 52 от 4.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 762/2021 г., II т. о., ТК). Следователно, сключеният застрахователен договор от 16.08.2023 г. е породил действие съобразно чл. 351, ал. 3 КЗ, като не се установява да е бил надлежно прекратен преди настъпване на процесното застрахователно събитие от 20.02.2024 г. При това положение не е налице основание по чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ГФ – не е налице липса на действащ застрахователен договор, а напротив – установи се, че такъв има. Ето защо в полза на ищеца не е възникнало претендираното регресно вземане срещу ответника. Следователно, искът за заплащане на сумата в размер на 351,90 евро (688,26 лв.) е изцяло неоснователен. Липсата на главен изискуем дълг обуславя и неоснователността на предявената акцесорна претенция за мораторна лихва в размер на 11,06 евро (21,63 лв.), поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също подлежи на отхвърляне. По отношение на третата претенция за заплащане на сумата в размер на 2476,34 евро (4843,30 лв.) съдът приема следното: По делото е представена застрахователна полица № •••••••••••/29.03.2023 г., с която между застрахователя ЗАД „Алианц България“ АД и застрахования В.С.П. е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за МПС – „Шавролет“, модел „Матиз“, с рег. № •••••••••, със срок на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 31.03.2023 г. до 24:00 ч. на 30.03.2024 г. В случая регресната претенция на ищеца срещу Фонда за платената на НББАЗ сума от 4843,30 лв. (2476,34 евро) като застрахователно обезщетение за вредите, настъпили от ПТП в Италия на 16.01.2024 г., се основава на твърдението му, че към датата на ПТП сключеният договор за застраховка с полица ••••••••••• е бил прекратен на 29.11.2023 г., поради „смяна на собствеността на моторното превозно средство, повишаване на застрахователния риск, определяне на по – висока допълнителна премия, която не е била заплатена в указания от застрахователя срок“. За установяване на това обстоятелство ищецът е представил единствено добавък •••••••••••/1 от 13.11.2023 г., влизащ в сила от 13.11.2023 г., към посочената по – горе застрахователна полица, в който е отразено, че е във връзка със „промяна в собствеността на МПС“ и е посочено, че се начислява допълнителна застрахователна премия в размер на 10 627,31 лв. за посочения автомобил, който е произведен през 2005 г., т.е. е на 18 години към датата на добавъка. Посочено е, че срокът за плащане на тази сума е 13.11.2023 г., т.е. денят на издаване на добавъка. Същевременно, обаче, от представеното удостоверение от СДВР – ОПП се установява, че за периода от 31.03.2023 г. до 29.11.2023 г. не е имало смяна на собствеността на процесното МПС. В същия смисъл е и писмото от СДВР – ОПП (л.292), в което изрично е отразено, че посоченото МПС е регистрирано на 08.09.2014 г. с първоначална регистрация и към 22.10.2025 г. няма данни за промяна в собствеността. Ето защо, по гореизложените мотиви и след като не се установява да е имало промяна на собствеността на превозното средство, следва да се приеме, че сключеният застрахователен договор е породил действие съобразно чл. 351, ал. 3 КЗ, като не се установява да е бил надлежно прекратен преди настъпване на процесното застрахователно събитие от 16.01.2024 г. При това положение не е налице основание по чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ГФ – не е налице липса на действащ застрахователен договор, а напротив – установи се, че такъв има. Ето защо в полза на ищеца не е възникнало претендираното регресно вземане срещу ответника. Следователно, искът за заплащане на сумата в размер на 2476,34 евро (4843,30 лв.) е изцяло неоснователен. За пълнота на изложеното и във връзка с доводите на процесуалния представител на ищеца, обективирани в писмената защита, следва да се отбележи, че отразеното в справката от СДВР – ОПП, че регистрацията е била прекратявана служебно по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, не е аргумент за основателност на предявения иск, тъй като именно застрахователят оповестява прекратяването на застрахователния договор, но както се установи – в случая не са били налице предпоставките за това. Липсата на главен изискуем дълг обуславя и неоснователността на предявената акцесорна претенция за мораторна лихва в размер на 26,20 евро (51,25 лв.), поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също подлежи на отхвърляне. По разноските: При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът, който претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 евро. Така мотивиран, Софийски районен съд