Решение № 260001 от 22.6.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 3367/2019 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. С Решение № 42 от 31.01.2025 г. по гр.д. № 3341 /2023 г. по описа на ВКС е отменено Решение № 156 от 06.04.2023 г. по гр.д. № 664/2022 г. по описа на ПОС, в частта, с която е потвърдено Решение № 261222 от 23.12.2021 г. по гр.д. №3367/2019 г. по описа на ПРС, в частта относно извършването на съдебната делба чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК между Ц.Н.С. и Б.Н.Т. и осъждането на съделителите да заплатят държавна такса в производството съобразно стойността на дяловете им и в тази част делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд. Постановено е също делото да се изпрати на ПРС след влизане в сила на решението по извършване на съдебната делба за произнасяне по обективираното във въззивната жалба от 28.01.2022 г. на Ц.Н.С. искане за допълване на първоинстанционното решение по предявената от нея акцесорна претенция за законната лихва върху сумата по претенцията по сметките по чл. 346 ГПК. С влязло в сила на 14.04.2026 г. Решение № 19 от 12.01.2026 г. по в.гр.д. №73/2025 г. по описа на ПОС е потвърдено Решение № 261222 от 23.12.2021 г. по гр.д. №3367/2019 г. по описа на ПРС, в частта относно извършването на съдебната делба чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК между Ц.Н.С. и Б.Н.Т., като същото решение е отменено в частта, с която са определени стойностно съответстващи на всеки дял идеални части от общите части на сградата и на дворното място и размера на дължимите държавни такси, като са определени припадащи се към всеки от разпределените по реда на чл. 353 ГПК имоти идеални части от общите части, както и в частта, с която е осъдена Ц.Н.С. да заплати на Б.Н.Т. сумата от 2550 лв. за уравнение на дяловете ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение и вместо това е постановено да заплати Б.Н.Т. на Ц.Н.С. сумата от 8605 лв. за уравнение на дяловете ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на вземането. Решение № 156 от 06.04.2023 г. по гр.д. № 664/2022 г. по описа на ПОС, в частта, с която е потвърдено Решение № 261222 от 23.12.2021 г. по гр.д. №3367/2019 г. по описа на ПРС досежно предявената по реда на чл. 346 ГПК претенция по сметките за заплащане на стойността на направените подобрения на съсобствена сграда с идентификатор № •••••.•••.•••.* по КККР на гр. П. не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 1685 от 08.04.2024 г. по гр.д. № 3341/2023 г. по описа на ВКС и е влязло в сила на 08.04.2024 г. Съдът намира, че след постановяването на Решение № 261222 от 23.12.2021 г. по гр.д. №3367/2019 г. по описа на ПРС по делото ответницата Ц.Н.С. е подала писмена молба за допълване на решението, като е поискала съдът да се произнесе по обективираното във въззивната жалба от 28.01.2022 г. на Ц.Н.С. искане за допълване на първоинстанционното решение по предявената от нея акцесорна претенция за законната лихва върху сумата по претенцията по сметките по чл. 346 ГПК, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата, с която счита, че са налице основанията по чл.250, ал.1 от ГПК за допълването му в частта за присъждане на законна лихва върху присъдената й сума от 2150 лв. на правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, съставляваща стойността на направените от нея подобрения на триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № , начиная от влизане в сила на решението -08.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В законоустановения срок по чл. 250, ал. 2 от ГПК ищецът Б.Н.Т. чрез процесуалният си представител по делото, своевременно и редовно уведомен за постъпилата молба на ответника по делото Ц.Н.С. /получавайки препис от въззивната жалба от 28.01.2022 г. обективираща искане за допълване на първоинстанционното решение по предявената от нея акцесорна претенция за законната лихва върху сумата по претенцията по сметките по чл. 346 ГПК /, е представил отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. След като се запозна с всички материали по делото, както и със становищата и доводите на страните, първоинстанционният съд намери за установено следното: На основание чл. 250, ал. 2, изречение второ от ГПК, съдът следва да се произнесе по молбата на ответника за допълване на решението в закрито заседание, тъй като не счита, че е необходимо явяването и призоваването на страните по делото с оглед изясняване на неразрешената част от спора, след изчерпателното събиране на доказателства и съответно разглеждането на делото. Съобразно разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Молбата за допълване на решението по чл. 250 от ГПК се съдържа във въззивната жалба на ответницата от 28.01.2022 г., а решението е било връчено на процесуалния представител на ответницата на 14.01.2022 г. Налага се категоричният извод, че молбата на ответницата е своевременно подадена. По същество е основателна, доколкото такава претенция е била заявена с молбата по чл. 346 ГПК /л. 49 от гр. д № 3367/2019 г. по описа на ПРС/.По изложените съображения съдът намира, че следва да допълни диспозитива на постановеното решение, в частта относно присъждане на законна лихва върху присъдената сума от 2150 лв. на ответницата на правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, съставляваща стойността на направените от нея подобрения на триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № , начиная от влизане в сила на решението -08.04.2024 г. /Определение № 1685 от 08.04.2024 г. по гр.д. № 3341/2023 г. по описа на ВКС и е влязло в сила на 08.04.2024 г. /до окончателното изплащане на сумата. Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК съдът