Решение № 101 от 28.7.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 46/2026 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „••••••••“ ЕООД, с ЕИК ••••••••, с адрес в гр. К., ул. „Я. С.“ № •••••, представлявано от Е.М. Д., срещу Наказателно постановление № 65-КХ 32/30.12.2025г„ издадено от и.д. Директор на ОДБХ гр. Благоевград, с което на дружеството жалбоподател, за нарушение на чл. 78а, ал. 1 от ЗХ, на основание чл. 131а, ал. 1 от ЗХ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. С жалбата се оспорва изцяло законосъобразността и правилността на НП. Заявява се, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се НП да бъде отменено изцяло, тъй като не е осъществен съставът на административното нарушение по чл.78а, ал.1 ЗХ, НП е опорочено още при съставяне на АУАН, поради пропускане на адресът на управление на нарушителя, наложената санкция е в максимален размер , макар органът да е приел споразумение с по-ниска санкция. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила молба, с която се изразява становище делото да бъде разгледано в отсъствие на жалбоподателя и процесуалния му представител, както и да бъде отменено издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за присъждане на разноски. РП - гр. Благоевград, ТО - гр. Сандански редовно и своевременно призовани не се явяват и не се представляват. Административно наказващият орган, редовно призован - представлява се от юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от жалбоподателя. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното от фактическа страна: На 19.09.2025г., в 14.30ч., в търговски обект, хранителен магазин в гр. К., ул. „М.“ № ••••, стопанисван от фирма „••••••••“ ЕООД, са установени 4 бр. кашони, с по 2 бр. метални бутилки, всяка обозначена с количество 2000 г. общо 8 броя Нитрос Мафиа Нитрос Оксид УН 1070 Нитрос Оксид клас 2.2 /5.1/ 8.82 ЛБ/4000г тотал нет НМ НОС 2000 Е 942, индивидуализирани от проверяващите като Диазотен Оксид. На същата дата е съставен констативен протокол с отбелязване на фактите и с отбелязване на данни за извършено престъпление по чл. 234 НК. Издадено е разпореждане за забрана № 10 от същата дата - да не се допуска приемане, съхранение и предлагане за продажба на диазотен оксид. Описани са хранителните добавки и са оставени за съхранение в офиса на ОДБХ - гр. Благоевград. На 23.09.2025г. в присъствието на свидетеля Х. - Б. е съставен АУАН срещу търговеца за нарушение на чл. 78а от ЗХ за административно нарушение. АУАН е връчен на представителя на дружеството без вписани възражения. На 23.09.25г. е съставено предложение за споразумение, но по същото не е отразено извършено плащане. С постановление от 18.12.2025г., споразумението е обявено за непостигнато. На 30.12.2025г. е издадено атакуваното НП, с което, по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, е коригирано допуснато техническо несъответствие досежно адреса на санкционираното лице. Направена е преценка по размера на наказанието и липсата на друго нарушение и е наложена глоба в минимален размер. Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в материалите по АНП, и изцяло от показанията на свидетелите П. Т. и В. Х.-Б., които са еднопосочни и безпротиворечиви и като такива бяха поставени в основата на фактическите изводи на съда. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. На първо място атакуваното НП е издадено от компетентен орган в лицето на и.д.директора на ОДБХ - Благоевград. Според разпоредбата на член 3, § 3 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78 Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламента), "компетентни органи" за целите на този акт на общностното право са: а) централните органи на държавата членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; б) всеки друг орган, натоварен с тази отговорност; в) когато е целесъобразносъответните органи на трета държава. Видно е, че втората хипотеза от тази дефинитивна норма касае посочването на всеки друг орган, който е натоварен чрез правилата на съответната държава членка със същата отговорност като тази на централните органи, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности. Съгласно разпоредбата на чл. 3 § 5 от Регламента "орган с делегирани правомощия" е отделно юридическо лице, на което компетентните органи са делегирали някои задачи, свързани с официалния контрол, или някои задачи, свързани с другите официални дейности. По отношение на компетентността на органа, издаващ НП, "съответното ведомство", съгласно нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/, е именно ръководителят на Българската агенция по безопасност на храните. В същото време, според разпоредбата на чл.4 § 1 от Регламента "За всяка от областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, на които предоставят отговорността за организиране или извършване на официален контрол и други официални дейности", а според § 2 "за една и съща област дадена държава членка може да предоставя отговорността за организиране или извършване на официален контрол или други официални дейности на повече от един компетентен орган на национално, регионално или местно равнище". Предвид изложеното, може да бъде направен извод, че общностното право дава възможност на държавите членки да определят повече от един компетентен орган на централно и/или местно ниво, който да организира, респ. да извършва контрола и прилага правомощията по чл. 1 § 2 от Регламента. Съгласно чл.109, т.1 от ЗХ, БАБХ осъществява официален контрол върху храните на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. В този смисъл директорът на ОДБХ - Благоевград се явява компетентен местен орган във връзка с издаването на обжалваното НП за нарушение на чл. 78а ал. 1 от ЗХ. По същите аргументи такъв е и актосътавителят по отношение процесния АУАН. По-нататък, налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/. АУАН и НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание, съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН- посочено е нарушението, обстоятелствата и датата на извършването му, установен е нарушителят. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателя да разбере какво е нарушил. Предвид изложеното, АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила. Между тези два акта съществува пълна еквивалентност по отношение изложените релевантни факти и определената въз основа на тях нарушена материалноправна норма. На следващо място, съгласно чл.78а ал. 1 от ЗХ, употребата на диазотен оксид като добавка в храни се допуска в: 1) обекти за производство и преработка на храни и 2) заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвянето на храни. В АУАН и НП е посочено изрично, че дружеството е нарушило именно нормата на чл.78а ал.1 от ЗХ, поради което релевираните в жалбата възражения в този смисъл са абсолютно неоснователни. Посочен е конкретният текст на нарушената разпоредба на закона, определяща в т. 1 и т. 2 обектите, в които е допустима употребата на диазотен оксид като добавка в храни, сред които търговският обект, стопанисван от "••••••••“ ЕООД не попада. Съдът намира за доказано по безспорен начин, че веществото диазотен оксид, съдържащо се в процесните хранителни добавки, е било изложено за съхранение и продажба в търговския обект. Веществото диазотен оксид следва да се отнесе към легалното определение, посочено в чл.3, т.2, б."а" от Регламент (ЕО) 1300/2008 г., според което "добавка в храната" означава всяко вещество, което обикновено не се консумира самостоятелно като храна и не се използва като характерна съставка на храни, независимо дали притежава хранителна стойност или не, и чието целенасочено влагане с технологична цел в храни на етапа на тяхното производство, преработка, приготвяне, обработка, опаковане, транспортиране или съхранение води или може да се счита, че води, до прякото или непряко превръщане на това вещество или на вторичните му продукти в съставна част на тези храни. Още повече, веществото е поименно посочено като такова в същия регламент, който има директен ефект и пряко приложение. Е-номер Е942, съгласно списък на добавките в храните в Регламент (ЕО) № 1333/2008 от 16.12.2008 г. относно добавките в храните, кореспондира именно на веществото диазотен оксид. Установи се също, че именно дружеството жалбоподател стопанисва търговския обект, който е бил проверен от инспекторите на ОДБХ - Благоевград на инкриминираната дата. Не е спорно между страните, че същият представлява хранителен магазин. В този смисъл той попада в обхвата на определението за "обществено място" по смисъла на § 1а от ДР на Закона за здравето, поради което съгласно чл. 54а т. 5 от ЗЗ за него е налице забрана за продажба на диазотен оксид освен за продажба за медицински цели и в случаите по чл. 78а от ЗХ, каквито в случая не са налице. Съгласно чл.54а от Закона за здравето - се забранява продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн: 1) на лица под 18 години; 2) на територията на детските градини, училищата, общежитията за ученици, лечебните заведения; 3) на спортни прояви, организирани за деца и ученици; 4) на обществени мероприятия, организирани за деца и ученици и 5 ) в закритите обществени места, с изключение продажбата за медицински цели и в случаите по чл. 78а от Закона за храните. Етимологичното значение на думата "употреба" е процесът на използване на нещо за постигане на дадена цел или за задоволяване на някаква потреба. В този смисъл и доколкото нормата на чл. 54а от ЗЗ при въвеждане на забрани за продажба на диазотен оксид препраща към чл.78а от ЗХ, то несъмнено употребата, която законодателят е регламентирал с последната от посочените правни норми, включва и продажбата, а оттам и свързаното с нея съхранение на посоченото вещество. Предвид изложеното възражението на дружеството жалбоподател, досежно правилното приложение на материалния закон е неоснователно. По-нататък, посочените в чл.78а ал. 1 от ЗХ случаи касаят употребата на райския газ в хранително-вкусовата промишленост. Оттук няма място за разумно съмнение, че в магазин за продажби на дребно от типа на процесния диазотнитят оксид би могъл да бъде предназначен за хранително-вкусовата промишленост, каквото е предвиденото в чл.54а т.5 от ЗЗ изключение от забраната. В случая целта на употребата на райския газ е единствено за потребителски цели, а конкретната му употреба от крайния потребител, в т.ч. за сладкарски цели, не се съотнася към хранително-вкусовата промишленост. За да бъде предназначена една продажба за нуждите на хранително-вкусовата промишленост, дейността на търговеца, следва да отговаря по предмет и обем на нуждата на производител на храни, така щото последният да задоволи нужда със значителен обем при извършването на определена производствена дейност. Както беше посочено по-горе, процесният търговският обект представлява такъв за търговия на дребно. За това свидетелства и установения търговски асортимент в магазина, подробно описан в съставения Констативен протокол. При така установената дейност на търговския обект, житейски и логически необосновано е изброените в НП търговски асортименти да бъдат предназначени за промишлена дейност. Не може и да се приеме също така, че установеното в изброените в НП стоки вещество представлява суровина за производство на хранителни продукти. По изложените мотиви следва да се приеме, че същото не се е предлагало в обект за производство и преработка на храни, съгласно чл. 78а ал. 1 от ЗХ, а в обикновен търговски обект, представляващ закрито обществено място. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че продажбата на диазотен оксид в конкретния случай, не попада в изключението на правната норма по чл. 54а т. 5 от ЗЗ, поради което нарушена се явява именно нормата на чл. 78а ал. 1 от ЗХ. Разглежданото административно нарушение е такова на просто извършване, като не е предвидено настъпването на конкретен общественоопасен резултат. Доколкото административнонаказателната отговорност е ангажирана при условията на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, последната следва да се приеме за обективна и безвиновна. Съдът намира, че в конкретния случай не е приложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, предвид обществените отношения, които са засегнати с установеното нарушение, свързани с опазване здравето на хората и най-вече това на подрастващото поколение. Размерът на наказанието е индивидуализиран правилно. Съгласно чл. 131а ал. 3 от ЗХ (в приложимата редакция, Нов - ДВ, бр. 80 от 2023 г., Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 8.10.2024 г.) - на лице, което наруши разпоредбата на чл. 78а, се налага глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. Доколкото се посочва, че нарушението е първо по ред за субекта на отговорност и липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че административно наказание в предвидения минимален размер е подходящо за постигане целите по чл. 12 от ЗАНН. След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, а наложеното наказание- за правилно определено, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова то следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, искане в какъвто смисъл е направено от страна на пълномощника на АНО. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и участието на юрисконсулта в единственото проведено открита с.з., то възнаграждението следва да бъде определено по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв., равняващи се на 51,13 евро, поради което и на жалбоподателя следва да бъде възложено да заплати тази сума. Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът