Решение № 437 от 7.12.2023 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 455/2023 г.

производството ще се прекрати /л.14/. По повод писмото от 28.04.2023г., М.А. изпратил по електронен път отговор /л.15-16 и л.36/, заведен под вх. рег. № Ц-03-3948 на 02.05.2023г. Към нея приложил снимка на страница от сайт за продажби Базар.Бг /л.42/. Под изх. № Ц-03-3948/22.05.2023г. до Т. Т., Управител на „ Автоморга Спартак“ ЕООД, град Русе било изпратено писмо от Директор дир. ЗПЗП в КЗП /л.43/. До същото лице било изпратено второ писмо изх. № Ц-03-3948/27.06.2023г. /л.45/, а под изх. № Ц-03-3948/03.07.2023г. била отправена и покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, което било получено на 06.07.2023г. На 11.07.2023г. бил съставен против търговското дружество АУАН №003720 /л.49/. Под изх. № Ц-03-5961/07.07.2023г. до М.А. по постъпилата в КЗП жалба № Ц-03-5961 от 28.06.2023г. от Директора на дир. „ЗПЗП“ при КЗП било изпратено писмо /обжалваното/, в което били дадени разяснения по текстове от ЗЗП и допълнително била дадена информация за предприети действия от страна на КЗП за разследване на случая по подадената на 12.04.2023г. жалба. На 21.07.2023г. М.А. подал в съда жалба против отказ за образуване на производство и неоснователно бездействие на КЗП по жалба № Ц-03-3948/28.04.2023г. Допълнително се прилагат още: данни за валидността на КЕП на Х. К. Т. /л.80/; разпечатка от деловодна система /л.81/; вътрешни правила за регламентиране на вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в КЗП /л.82-101/; При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема извод за неоснователност на подадената от М.А. жалба против отказ да се образува административно производство пред Комисията за защита на потребителите, обективиран в писмо изх. № Ц-03-5961/07.07.2023г. на Директор на дир. „ЗППР“ при КЗП. Същата е процесуално допустима, но неоснователна по съществото си. М.А. чрез подадената от него като електронен формуляр жалба е претендирал от КЗП нарушаване на правата му като потребител по чл.50 от ЗЗП и е обективирал искане за възстановяване на заплатена от него сума за закупена от разстояние стока, поради установен дефект на същата, след доставката й, за която търговецът не го е информирал преди сключване на договора от разстояние. Жалбоподателят претендира, че по тази му жалба от КЗП отказали образуване на административно производство по чл.178 и сл. от ЗЗП, като този отказ бил обективиран в писмо изх. № Ц-03-5961/07.07.2023г. Съгласно ЗЗП, Комисията за защита на потребителите е държавен орган, комуто законодателят е възложил защитата на правата на потребителите. В случая отношенията между частните субекти - потребител и търговец ( доставчик, производител ), намират регламент ация в специален норматив и в съответния обем, с цел защита правата на потребителя. Когато даден потребителят сч е т е, че правата му са нарушени, той може да се обърне към компетентния орган, за да потърси защита. С подадената от А. „жалба“ същият е с езирал Комисията с искане този държав е н орган да упражни правомощията си, за да защити накърнените му, според не го права на потребител по чл.50 и сл. от ЗЗП, като за това образува особено административно производство. Т. е. това, което жалбоподател ят е претендира л е, че първо, е субект на права по Закона за защита на потребителите /чл.50 и сл./, и второ, тези му права са нарушени. Поради това търси защита от компетентния орган, като твърд и за незаконосъобразни действия на друг частен субект. Действия, за които се твърди, че са в противоречие с установения правен ред и които поради това пряко засягат негови твърдяни права и законни интереси. Органът трябва да реши субект ли е жалбоподател ят на твърдяните права и ако да, то те нарушени ли са. Съдът, като съобрази съдържанието на определеното за предмет на делото писмо и другите писмени доказателства, приема извод, че в случая административният орган е изпълнил з адължението си да образува производство пред себе си по подадената жалба, с твърдения за нарушение на правата на потребител по чл.50 и сл. от ЗЗП и не налице отказ от това. Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗЗП, държавните органи са длъжни да образуват производство за разглеждане на подадените до тях жалби, сигнал и предложения. Видно е, че ответникът все пак е възприел жалбата за редовна, като е провел процесуални действия по изясняване на случая по нея, което несъмнено сочи на факта на образувано производство пред КЗ, като за резултата от тази му процесуална дейност същият е изпратил и визираното като процесно писмо от 07.07.2023г. до г-н А., което Съдът определя като акт по см. на чл.180, ал.1 от ЗЗП. В този смисъл, опровергава се твърдението на жалбоподателят, че е налице отказ от образуване на производство пред КЗП по неговата жалба, а това сочи на неоснователност на оспорването, с искане да се отмени отказ на органа да разгледа по същество отправено до него искане. Що се отнася до генералното искане, обективирано в жалбата на А. до КЗП да му се възстанови заплатената от него на продавача сума от 300 лева за закупения компютър, то следва да се посочи, че законът не регламентира такова правомощие на КЗП, доколкото тази претенция сочи на възникнал гражданско-правен спор между частно-правни субекти, които не са предмет на регулация на ЗЗП и това така по аргумент на чл.50 и сл. от КЗП. Съгласно чл.50, т. 1 ЗЗП, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя - при договор за продажба. Според чл. 52, ал. 1 ЗЗП, когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си преди изтичането на срока по чл. 50. Няма спор, че в настоящия случай се касае за сключен договор от разстояние по смисъла на чл. 45 ЗЗП, доколкото стоката е закупена чрез интернет с ай т за продажби. Действително и с поред чл. 54, ал. 1 ЗЗП потребителят има право да му се възстановят сумите, които е заплатил във връзка с договора за продажба, но това му право е отнесено към търговеца, от който е закупена стоката, като неизпълнението на това задължение от страна на търговеца, ще влече като последица ангажирането на административно-наказателната му отговорност на осн. чл.203, ал.1, т.2 от ЗЗП, в който смисъл са и действията, извършени в проведеното административно производство по подадената от А. жалба на 12.04.2023г. от страна на КЗП /л.47 и л.49/. Така мотивиран, Съдът приема извод за неоснователност на жалбата, съдържаща искане за отмяна на изричен отказ да се разгледа по същество подадената от жалбоподателя жалба с вх. рег. № Ц-03-3948/12.04.2023г. и същата следва да се отхвърли. При този краен правен извод основателно се явява своевременно заявеното искане на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът приема, че следва да определи в минимален размер от 100 лева. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът