Решение № 302 от 20.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6111/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0435-000323 / 30.07.2024 година на Началник-сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 02 Районно управление - Пловдив, с което на Д. Ж. Х., ЕГН ••••••••••, от ••••, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от същия Закон (ЗДП). В Жалбата си Д. Ж. Х. сочи, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Навежда аргументи за липса на описание на мястото на нарушението, както на обстоятелствата по извършването му. Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат Б. Н. У. от Адвокатска колегия - Пловдив, който поддържа жалбата. Не претендира разноски. Въззиваемата страна – Началник-сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 02 Районно управление - Пловдив – редовно призован, не се явява, не изпраща представител. С Молба-становище към писмото за изпращане на административнонаказателната преписка е изразено мнение по същество – да се остави Жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди Наказателното постановление, а при евентуално уважаване на Жалбата, се прави възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения размер в Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет. Не претендира разноски. След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна. От фактическа страна: Преди обед на 11.07.2024 година свидетелят П. Г. Д. (••• във 02 Районно управление при Областна дирекция на МВР - Пловдив) – актосъставител, и колегите му А. И. П. и И. А.ов П. се намират в служебен автомобил с отличитени знаци на Полицията и светлинна и звукова сигнализация на кръстовището на булевард „Шести септември“ с улица „Йоаким Груев“, изчакващи на червен сигнал на светофарната уредба при движение от запад на изток. Всички служители на реда, намиращи се в патрулният автомобил са униформени, като водач е свидетелят П. Г. Д.. На самото кръстовище те са първа кола и се подготвят да завиват надясно към Областната дирекция на МВР. В същото време в посока от изток на запад в лявата лента се движи лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № •••, който, докато всички останали коли на кръстовището са спрели, пред очите на полицейските служители, преминава на червен забранителен сигна на светофара и завива към паркинга, който се намира срещу Съдебната палата на град Пловдив. Полицаите моментално задействат светлинен сигнал и спират водача на беемвето, като по документална проверка установяват самоличността му – Д. Ж. Х., на която на място, в нейно присъствие, съставят и връчват срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД, бланка № 364117 / 11.07.2024 година. Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление. Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, които се кредитират като обективни и логични и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, приложени по административнонаказателната преписка. От правна страна: От наказващия орган се сочи нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст: Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а за Д. Х., като водач на лекия автомобил с ДК № •••, се описва несъобразяване на поведението й съгласно предложение 2. от визираната правна норма – със светлинните сигнали. При отчитане, че чл. 12, ал. 1 от ЗДП предвижда регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища с пътни светофари със светлини с червен, жълт и зелен цвят, а по смисъла на чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗДП червената светлина на светофара означава „Преминаването е забранено“, при който сигнал водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават стоп-линията или при липса на такава – да преминават линията, на която е поставен светофарът, с оглед установените факти правилно на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП. В случая няма спор, че Д. Х. е водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 и т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДП. Нещо повече – в самата жалба липсват доводи и аргументи срещу съставомерния факт по преминаване от страна на жалбоподателя на червен забранителен сигнал на светофара на кръстовището на булевард „Шести септември“ с улица „Йоаким Груев“ в град Пловдив в 12:00 часа на 11.07.2024 година с лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № •••. Съдът не констатира основания да не кредитира заявеното от свидетеля Д., доколкото същият се явява обективен доказателствен източник, по отношение на когото не се констатират основания, създаващи каквото и да било съмнение в изложените от него твърдения. Не е опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от събраните по делото доказателства, и най-вече от показания на актосъставителя, които Съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е ясно описано мястото на извършване на нарушението. В случая, доколкото нарушението касае преминаване на забранителен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на булевард „Шести септември“ с улица „Йоаким Груев“, мястото на извършване на нарушението е отбелязано именно с посочването на конкретното кръстовище, където е извършено, като е без съществено значение от коя точно страна и посока на кръстовище Д. Х. преминава на забранен сигнал, а е важно, че тя изобщо преминава на такъв, като от показанията на актосъставителя се установява и посока й на движение. Спазено е изискването за точно определяне на санкционната норма по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП (в редакцията към датата на нарушението): Наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – глобата е точно фиксирана от законодателя и наказващият орган не може да определя размера й. И Актът, и Наказателното постановление са конкретизиране по време, място и извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за процесуално представителство, а от въззиваемата страна не се претендират и не са представени доказателства за такива. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, XII наказателен състав