Решение № 523 от 23.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9211/2023 г.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 74 от Закона за железопъния транспорт (ЗЖТ) от Е. К. Г. /ищец/ срещу „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД /ответник/, както следва: за заплащане на сумата 55000 лв., в обезщетение на неимуществени вреди – търпени болки и страдания от травматично увреждане – увреда на горен ляв крайник с разкъсно-контузни рани на пръстите от 3-ти до 5-ти на лявата ръка и напрегнат подкожен хематом по оста на пръстите, както и по дланта на ръката, причинено по време на пътуване с влак № 2602 Б8 на 24.04.2023г. по маршрут София – Зверино - София, в резултат от бездействие на служителите на ответното дружество да осигурят безопасно пътуване на пътниците и да поддържат в изправност влаковото оборудване, ведно със законната лихва от 24.04.2023г. до окончателното плащане; за заплащане на сумата 194 лв. /допуснато увеличение в размера на иска по реда на чл. 214 ГПК с определение от 19.11.2024г./, в обезщетение на имуществени вреди от същото деяние, представляващи разход за закупуване на медикаменти, свързани с лечението на травматичните увреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира сторените в производството разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции с възражението, че са неоснователни и недоказани. Не оспорва, че ищцата е осъществила пътуване с влак 2602 на 24.04.2023г. с превозвач „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД по посоченото от ищцата направление София – Зверино – София. Ответникът оспорва механизма на увреждането и в тази връзка оспорва че настъпилите болки и страдания са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата злополука. Поддържа, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост. Поддържа, че твърдяните от ищцата увреждания не са доказани. Навежда възражение за 100 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като се позовава на специалната разпоредба на чл. 75, т. 2 от ЗЖТ, изключваща отговорността на превозвача. С определение от 16.11.2023г. по искане на ответника и на основание чл. 219 ГПК като подпомагаща ответника страна е конституирано ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, което заявява становище за неоснователност на исковите претенции. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна: Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. В Търговския закон /ТЗ/ се съдържа обща уредба на превозния договор, а специалните положения за различните видове превозни договори, както и останалата материя на транспортното право, се съдържат в други нормативни актове от различен ранг. Легална дефиниция на договора за превоз е дадена в чл. 367 от ТЗ, според която по силата на превозния договор превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Съгласно правилото на чл. 66 от Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/ с договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози до определено място пътниците и техните багажи с железопътен транспорт, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена. Видно от тези разпоредби, а и според съдебната практика и правната доктрина престацията на превозвача е за резултат-предвижване от една място на друго, а не за определено поведение. Съгласно чл. 369 ТЗ, превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство. В разпоредбата на чл. 74 ЗЖТ е посочено, че превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите. Разпоредба с подобно съдържание се намира и в чл. 42, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Съгласно константната съдебна практика отговорността на превозвача при осъществяването на железопътен транспорт по чл. 74 ЗЖТ или по чл. 42 ЗАвтП е за всяко телесно или психическо увреждане на пътник, който се намира в превозното средство, качва се или слиза от него, без оглед на това дали пострадалият е изпълнил задължението да си закупи предварително билет. Отговорността в случая е гаранционно обезпечителна, в обема на следващото се при деликт задължение за обезвреждане на всички вреди и не произтича от сключването на превозния договор. Основанията за освобождаване от нея са изчерпателно посочени в чл. 75 ЗЖТ. Живота и здравето на гражданите, ползващи обществения транспорт не е предмет на договора за превоз и вредоносното засягане на тези ценностти е винаги непозволено, независимо от това дали лицето е закупило билет. Водещо при възлагането на тази засилена отговорност е гаранционното задължение на превозните организации в железопътния транспорт за осигуряване безопасност на пътниците и недопускането на неоправдан риск. В железопътния транспорт рискът е мярка относно вероятността за възникване и степента на въздействие на определен влияещ фактор върху безопасността на железопътната система или на част от нея. За безопасността са от значение характеристиките на железопътната система, отговарящи на обществените изисквания, за отсъствие на риск, свързан с живота на хората, физически наранявания или материални щети. Причина, за която превозвачът отговаря е действие, пропуск, събитие или условие, или комбинация от тях, които са довели до произшествие, инцидент или нарушаване на нормативно определеното функциониране на железопътната система или на част от нея. 3а да уважи иск с правно основание чл. 74 ЗЖТ съдът следва да установи липсата на хипотезите в чл. 75 т. 1 и т. 2, според които превозвачът се освобождава от отговорност за причинените вреди, ако увреждането по чл. 74 се дължи на: 1. непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати; 2. грешка или поведение на пътника, които не отговарят на обичайното поведение на пътниците (в този смисъл решение № 267 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 998/2009 г., III ГО). В конкретния случай, страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че ищцата и ответникът са били обвързани от валиден договор за превоз, по който на 24.04.2023г. ответникът е осъществявал превоз на пътници с влак 2602 по направление София – Зверино – София и ищцата е била пътник с редовен превозен документ. Установява се от Протокол № 6 за установени нередности по време на пътуване, че по време на пътуването си с влак № 2602 на 24.04.2023г. ищцата Е. Г. е претърпяла инцидент, като пострадала от повредена преходна врата в междугарието Мездра-Елисейна. Съдът намира, че в пряка причинно-следствена връзка със злополуката са описаните от ищцата травматични увреждания – конквасация /размачкване/ на трети, четвърти и пети пръст на лявата ръка с открет фрактура на дисталната /крайна/ фаланга на пети пръст, като това обстоятелство е удостоверено както от представената медицинска документация, така и от заключението на вещото лице по приетата без възражения СМЕ, според което може да се твърди със сигурност, че механизма на реализиране на въпросната травма – директно премазване на последните три пръста на лявата ръка между две твърди тела с голяма контактуваща повърхност, отговаря напълно на начина, посочен от ищцата, а именно – притискане и смазване на засегнатите пръсти от автоматична врата на вагон. Повредта на преходната врата на вагона, както и настъпване на травматичното увреждане отв резултата на тази повреда се потвърждава и от събраните гласни доказателствени средства – разпит на св. К. Г. – дъщеря на ищцата и св. Г. Б. – началник влак и св. А. Д. – кондуктор по време на настъпване на инцидента, чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК наред с останалите доказателства по делото. Съгласно чл. 5 от Наредба № 59 от 5.12.2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, управителите на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия, както и лицата, извършващи дейности по проектиране, строителство, поддържане, ремонт и експлоатация на железопътната инфраструктура и/или подвижен железопътен състав, както и на компоненти на оперативната съвместимост, отговарят за изпълнение на изискванията за безопасност. Несъмнено ответникът "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД има качеството на управител на железопътната инфраструктура, съответно следва да отговаря за съблюдаването на изискванията за безопасност при експлоатацията на железопътната инфраструктура и/или подвижен железопътен състав. Тези изисквания за безопасност са регламентирани в редица нормативни и вътрешни за дружеството актове - Законът за железопътния транспорт, Наредба № 59 от 5.12.2006г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, Наредба № 43 от 11.09.2001г. за железопътен превоз на пътници, багажи и колетни пратки, Инструкцията за влаковия кондуктор, Инструкцията за началника на пътническия влак и др., в които са разписани задълженията на отделните членове на превозната и локомотивната бригади. Грижа на превозвача е осигуряването на безопасно пътуване на пътниците, както и поддръжката в изправност на влаковото оборудване, вкл. преходните врати между вагоните. Съдът намира, че установеното в заключението на приетата по делото СТЕ, че към момента на потегляне на влака от гара Варна всички вагони, в т.ч. и процесния са били в изправност, както и че за инцидента е съставен от превозвача протокол за установени нередности по време на пътуване, не са достатъчни за освобождаване от отговорност на превозвача за причинените на ищцата вреди, тъй като превозвачът има задължение да осъществява непрекъснат и задълбочен контрол върху техническото състояние на превозното средство досежно всички негови елементи по всяко време на движението /в този смисъл Решение от 11.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 24/2007 г., ТК, I т. о./. Нещо повече, - от приложение № 1 – Протокол към приетата СТЕ се установява, че при извършен от вещото лице оглед и проби на вагона във вагонно депо Надежда, в гр. София, в присъствие на ищцата и процесуалните представители на страните, както и на технически лица от вагонното депо, , се установява, че при повторното отваряне на вратата едното й крило изпаднало и било върнота на релсата от техническите лица от депото, т.е. подобно на това, което се е случило по време на пътуването на ищцата /вж. показанията на св. Г. Б. и св. А. Д./, т.е. дори към онзи момент констатираната повреда очевидно не е отстранена. Същевременно, не се доказа нито една причина, изключваща или намаляваща отговорността на превозвача по чл. 75 ЗЖТ - събитие от извънреден характер, поведение на трето лице, поставило в опасност пътника, нито дори необичайно поведение на пострадалия пътник, който да го постави в повишен риск или реална опасност. Следователно след като ответника има задължение, чрез свои служители да осигурява безопасността на пътниците, използващи обществени транспорт по време на пътуването, то неизпълнението на вмените от закона задължения на неговите служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната му отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЖТ, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай. Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приема за установено настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди. По отношение на размера на дължимото обезщетение, определено по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява заключението на СМЕ и следните обстоятелства: вида и броя на причинените травми: многофрагментно счупване на трохантера на дясната бедрена кост; продължителността и интензивността на свързаните с травмата болки и страдания, установени от СМЕ и от събраните гласни доказателства и продължителността на възстановяване – около 2 до 3 месеца, с първоначално поставена гипсова имобилизация за срок от около 1 месец. При определяне размера на обезщетението САС взе предвид и изводите на в.л. по СМЕ, че към момента има е налице пълно зарастване на фрактурата на дисталната фалангана пети пръст и възстановяване на конквасираните меки тъкани, както и констатираното при извършения личен преглед на ищцата като остатъчно последствие от травмата нарушена сетивност в областта на пети пръст , изтръпване и дискомфорт и леко намалена мускулна сила на захвата на лявата ръка. Съдът взе предвид и установената от гласните доказателства промяна в психичното състояние на ищеца след инцидента – след болницата вкъщи била емоционално срината, не вярвала, че тази ръка отново ще се възстанови. При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и възрастта на пострадалата 62 годишна към датата на инцидента, както и общественоикономическите условия към същия моменти с оглед на всичко изложено намира за справедливото обезщетение, което се дължи на ищцата е в размер на 7669,38 евро /равностойност на 15000 лева/, който следвада бъди присъден като обезщетение за причинени на 24.04.2023 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Съдът намира за доказано и настъпването на твърдените от ищцта имуществени вреди – разходи за закупени медикаменти, свързани с лечението на ищцата в общ размер от 99,19 евро /равностойност на 194 лева/. Описаните имуществени вреди се явяват в пряка причинна връзка с противоправното поведение на служителите на ответника, тъй като временната нетрудоспособност на ищеца и заплащането на разходите за медикаменти са настъпили поради полученото травматично увреждане. Поради това съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД тези вреди подлежат на обезщетяване от ответника и същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в посочения по-горе размер, ведно със законната лихва, счетано от датата на подаване на исковата молба - 14.08.2023г. до окончателното плащане. Относно разноските: При този изход на правния спор с право на разноски разполагат и двете страни. С определение на съда от 19.02.2023г. ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. Представлявана е от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което съобразно уважената част и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. С.К. Н. - САК адвокатско възнаграждение от 903,69 евро /равностойност на 1767,46 лв./, изчислено в съответствие с действащата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Ответникът е направил разноски за съдебни експертизи от 460,16 евро /равностойност на 900 лв./ и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя на 102,26 евро /равностойност на 200 лв./ или общо разноски от 562,42 евро /равностойност на 1100 лв./ На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати на ответника разноски от 407,60 евро /равностойност на 797,19 лв./. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 310,74 евро /равностойност на 607,76 лв./, както и 42,23 евро /равностойност на 82,59 лв./ заплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице пропорционално на уважената част от исковете или общо сумата 352,97 евро /равностойност на 690,35 лв./. На третото лице-помагач разноски не се дължат разноски по арг. от чл. 78, ал. 10 ГПК. Водим от горното, съдът