Решение № 77 от 9.7.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 291/2026 г.

за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Т. Е. С., вписан в регистрите на Адвокатска колегия С.З., ••••• и адрес на кантора град С.З., ул. "••••••" ••••• в качеството си на упълномощен защитник на обвиняемия по АНД№2308/2025 година по описа на Районен съд Плевен Д. Ц. К. с ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес град Б., ЖК „С." и със съдебен град С.З., ул. "••••••" •••••.

В жалбата сочи,че на 13.03.2025 година се провело последното съдебно заседание по АНД№2308/2025 година по описа на Районен съд Плевен, в рамките на което Съдът постановил Решение, с което освободил обвиняемия Д. Ц. К. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи административно наказание в размер на 511 евро, за това че:

На 06.05.2025 година в град Плевен, причинил по непредпазливост чрез скачане от движещ се влак средна телесна повреда на И.Х. Ц. изразяващо се в трайно затруднение на движението на долен десен крайник-престъпление по чл.133, ал.1 от НК.

Сочи,че в законно установения петнадесетдневен срок се възползва от законовата възможност да обжалва съдебния акт. От името на подзащитния му заявява, че не са доволни от така постановеното решение. Считат, че е неправилно, незаконосъобразно-постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон и необосновано и като такова следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което обвиняемия да бъде оправдан. Посочва и мотивите, на които се оповава тезата им:

1. Доводи по отношение на неправилното приложение материалния закон:

В рамките на съдебното следствие Съдът изключително далновидно очертал насоките на изследване на обстоятелствата по делото концентрирайки въпросите си към движението на влаковата композиция и момента на напускане на тялото на К.. Въпреки това извлечените от получената информация приемат, че изводите са неточни и водят до неправилно приложение на материалния закон. Нито един от свидетелите по делото не заявил категорично, че е видял К. да скача от вече движещият се ЖП състав. Пострадалият заявил, че усетил удар от към гърба, който е го поваля на земята. Потвърди казаното от него в рамките на досъдебното производство, че не е имал визуален контакт с обвиняемия до момента, в който не се озовава на земята и не вижда човек, който се изправя /К. също в един момент е на земята, но се изправя бързо и помага на пострадалия Ц. да направи същото/. Категорично заявил, че след като е тръгнал към изхода на перона полицейските служители натоварени с охраната на гарата са крачили пред него.Заявява,че вмъква тези думи като въведени към коментара им на показанията на първият от свидетелите - вече пенсионирания служител на реда, който заявил нещо в кардинално противоречие с думите на Ц.. Видял е „периферното си зрение", как К. „скача" в движение от влака. Счита,че подобно твърдение противоречи на всички закони на човешката анатомия, физиката /в частност оптиката/ и логиката. Човешкото зрение обхваща периметър по-малък от 180 градуса, а адекватаната зона, тази в която индивидът е способен да различи обекти е значително по-малка. Периферното зрение е способно просто да „засече" образ, но не и да го възприеме детайлно. Ето защо основен рефлекс в тези ситуации е да се измести поглед в тази посока. Остава неясно как с периферното си зрение е успял да види нещо, което по думите на пострадалия се случва на метри зад гърба му. Освен това тези показания се разминават с дадените на досъдебна фаза. Там категорично заявява, че е бил с гръб към ситуацията и е разбрал за случилото се едва след като чува стоновете на вече наранения Ц.. Последният свидетел потвърдил факта, че е бил с гръб към инцидента и разбрал за него от последвалата суматоха. Показанията и на двамата са категорични в това, че влакът се е движил докато пострадалият и обвиняемият са били на земята, но са неясни и непоследователни за времето непосредствено преди настъпването му.

От своя страна К. застъпил тезата, че при слизане от стълбите на вагона, композицията преминава от състояние на покой в движение чрез характерния за ЖП съставите тласък, който кара дори седналите хора да поклатят глави подети от законите на инерцията. Единият му крак е бил на стъпалото а другият във въздуха, изгубил равновесие и се сгромолясал върху Ц..

Въпреки така събраните доказателства Съдът е приел, че подзащитният му е „скочил" съзнателно от вече движещия се влак, окуражен от все още ниската му скорост и увереността, че това няма да доведе до сериозни последици за живота и здравето му и за това на околните. Водим от тези мотиви го признал за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.133, ал.1 от НК и го освободил от наказателна отговорност налагайки административно наказание глоба в размер на 511.00 евро. Тъй като нямали възможност да се запознаят подробно с мотивите на Решението,заявява,че не биха могли да го коментират в частта за формата на вината /защитата е категорична, че при тази ситуация единствената възможна е престъпната самонадеяност/. Ето защо по-подробни доводи против Решението в тази му част ще изложат в съдебно заседание. В рамките на съдебните прения защитата, подтикната от становището на Прокуратурата за престъпна небрежност като форма на вината застъпи тезата за квалифициране на деянието като случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.Приема,че наличието на отрицателен елемент тук е немислимо, тъй като К. не е обвързан от правен акт или юридически факт с това да предвижда настъпването на общественоопасните и противоправни последици. Все пак не бива да се пренебрегва обстоятелството, че той не е пътник. Между него и БДЖ няма сключен договор за превоз обективиран в билет за превоз /Такъв е налице за дъщеря му/. Но след като не са запознати в мотивите на Решението заявява,че ще се въздържат от по нататъшни коментари по този въпрос.

Без съмнение неточното възприемане на фактите по делото от Съда е довело до неправилна правна квалификация. Приема,че в настоящия казус не се говори за поведенчески акт контролиран от съзнанието, плод на осъзната потребност за изменение на обективната действителност съобразно нуждите на К., а за телодвижение-резултат от инерционните процеси подети от задвижването на влаковата композиция. На кратко казано случилото се не може да се категоризира като деяние и съответно престъпление!

2. Доводи относно нарушение на процесуалния закон:

Счита,че ако все пак възприеме идеята, че поведението на К. е подчинено на съзнанието, то следва да се отбележи, че за постановяване на Решение с осъдителен диспозитив разпоредбите на чл.303, ал.1 и 2 от НПК отхвърлят възможността то да почива на предположения и обвързват Съдът да признае подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. При толкова на брой съществени противоречия и разломи в масата на доказателствата няма как,според него, да не възникнат въпроси без отговор и категоричния извод, че Решението е постановено в противовес с процесуалния закон.

Приема,че изложеното до тук обрисува липсата на ясни и категорични мотиви, което само по себе си е основание за отмяна на Решението.

С оглед на гореизложеното моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/, след като се убеди в правотата на твърденията им да отмени Решението постановено по АНД№2308/2025г. по описа на Районен съд Плевен, с което обвиняемият е признат за виновен в това че на 06.05.2025г. В град Плевен по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. Ц. изразяваща се в трайно затруднение на движението на долен десен крайник-престъпление по чл.133, ал.1 от НК и да постанови ново, с което да го признае за невинен.

С определение №312/12.06.2026г.по КЧД№520/2026г.на ВКС делото е изпратено за разглеждане и решаване на ЛОС.

В хода на съдебните прения представителя на Окръжна прокуратура- Ловеч,прокурор Р. П. счита, че жалбата е неоснователна, а решението на РС – Плевен е правилно и законосъобразно, както в материалната, така и в процесуалната част относно състава на престъплението. Заявява,че като прочел въззивната жалба, приема,че съдът е дал отговор на всички тези въпроси, които са поставени тук, така че няма да ги преповтаря. Приема,че съдът се е обосновал, налице са мотиви и счита, че наложеното наказание е справедливо.

Защитника,адвокат Т. С. моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да уважи изцяло въззивната жалба и да отмени постановеното от РС – Плевен решение.

Заявява,че в основните тези са посочени нарушения на материалния закон, нарушение на процесуалния закон и липса на обоснованост. Всички те се дължат на неточното възприятие и на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, на което се дължи и цялостната неправилност на обжалвания съдебен акт. Основните пунктове на защитата са ясни още от първоинстанционното производство, а това е липса на съзнателен акт на човешко поведение. Защитата твърди, че тук не става въпрос за волево човешко поведение, а за движение, което се дължи на инерционните процеси на задвижващия се железопътен състав.

Второто и алтернативно твърдение на защитата, в случай че съдът възприеме поведението на К. като съзнателно такова, е липса на вина. Считат, че тук най-добре приляга квалификацията на деянието, като случайно деяние, защото няма нито юридически акт, нито юридически факт, който да обвързва поведението на К. със задължение да предвижда настъпването на общественоопасните последици.

Заявява,че последният му пункт, липсата на обоснованост на решението, което се дължи на неточната преценка на събрания доказателствен материал.

Моли ЛОС да отмени първоинстанционния акт и да постановите нов, с който признаете К. за невиновен.

Въззивникът Д. К. в защита заявява,че поддържа казаното от адвоката му,а в дадената му от съда последна дума моли ЛОС да отмени първоинстанционното решение.

Въззивната инстанция като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваното решение съгласно изискванията на чл. 313 от НПК, счете жалбата за неоснователна,поради което и същата следва да бъдат оставена без уважение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови и/или

допълнителни доказателства,които да не са съобразени от страна на РС.

ПО ФАКТИТЕ.

От фактическа страна,въззивната инстанция приема,че обосновано РС е приел за установено следното :

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - Ловеч е внесла Постановление с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, Д. Ц. К., ЕГН•••••••••• от гр.Б., обвиняем по досъдебно производство № ЗМ451/2024 г. на Първо РУ на МВР-Плевен, за това, че 06.05.2024 год. около 09.30 часа в гр.Плевен, Ж.П. гара, перон 3/, по непредпазливост, чрез скачане от движещ се влак, причинил на И.Х. Ц. от същия град, средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура /счупване/ в горната част /главичката/ на малкия пищял /фибула/ на подбедрицата на десен крак, руптура /разкъсване/ на две места / в областта на страничен диск и задния рог на вътреставния диск или т.н. менискус, травматична увреда на ставна връзка /лигамент/ на капачката на коляното/ т.н. панела/, травматичен излив на кръв в ставната капсула,травматичен оток на меките тъкани на колянната става, довела до трайно затруднение на движенията на десен кракпрестъпление по чл.133 от НК.

Въззивника Д. К., живеел в гр. Б..На 06.05.2024 год. обвиняемият Д. К. бил в гр.Плевен, като около 09.30 часа, се намирал на Ж.П. гара в гр. Плевен, като изпращал дъщеря си за гр.София. Тъй като последната имала доста багаж, въззивника К. се качил с нея във вагона, за да й помогне. По същото това време на Ж.П. гара Плевен, се намирал и свидетелят И. Ц.. Той също изпращал дъщеря си на влака, която пътувала за град София. След пристигането на композицията, дъщерята на свидетеля Ц. се качила на влака. В момента на потегляне на влака свид. Ц. се отправил по пешеходната част на перона, в посока на движението на влака, към централния изход на гарата. След потеглянето на влака, въззивника К. все още се намирал във влака и поточно- в четвърти вагон. Въпреки че, влакът бил в движение, той взел решение да слезе от движещият се влак и скочил на перона от задната врата на четвърти вагон. При приземяването си на трети перон, въззивника К. блъснал свидетеля Ц. в гръб, съборил го, при което и двамата се озовали на земята. В следствие на тези действия, свид. Ц. получил травма на колянна става на десен крак. К. предложил помощ на свид. Ц. и оказал съдействие, като изчакал да му бъде снета самоличността.

От заключението по допуснатата и приета СМЕ се установява, че получената травма от свид. Ц. се изразява във фрактура /счупване/ в горната част /главичката/ на малкия пищял /фибула/ на подбедрицата на десен крак, руптура /разкъсване/ на две места / в областта на страничен диск и задния рог на вътреставния диск или т.н. менискус, травматична увреда на ставна връзка /лигамент/ на капачката на коляното/ т.н. панела/, травматичен излив на кръв в ставната капсула,травматичен оток на меките тъкани на колянната става. Уврежданията са в резултат от тъпи травми и съответства на установеният механизъм.

Въззивната инстанция приема също за правилно установена посочената фактическа обстановка,тъй като е базирана на гласните доказателства - показания на свидетелите И.Х. Ц., В.С.В. и Д.В.С., както и на заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ. Пред въззивната инстанция не са събрани нови гласни и/или писмени доказателства,които да противостоят на същите.

От показанията се установява по несъмнен начин противоправното деяние, неговото авторство, в т.ч. конкретните действия, с които е осъществено инкриминираното деяние, чрез предприето скачане от въззивника К., от движещ се влак, както и че при приземяване на трети перон вселдствие на което блъснал свид. Ц. и го съборил.

Обосновано Районен съд –Плевен /РС/ е кредитирал обясненията на въззивника К. в частта, относно пребиваването му на процесния влак оставането на перона след инцидента, предлагането на помощ на свид. Ц., т.к. обясненията в тази им част съответстват на показанията на свидетелите.

Въззивната инстанция приема за обоснован извода на РС,че в останалата част обясненията на въззивника представляват негова защитна теза, във връзка с момента, в който заявява,че слизайки от влака залитнал вследствие движението на влака, която освен,че не съответства на показанията на свидетелите,не се базира и на каквито и да е други доказателства в тази насока.

Тъй като тези възражения се правят от страна на защитника и пред въззивната инстанция,следва да се отбележи,че в тази насока на обясненията на въззивника противостоят гласните доказателства събрани чрез разпита на свидетелите,респективно и на заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза.По-конкретно свидетелят И. Ц. сочи:“ ….. В момента, в който влакът потегли по перона, на лентата между коловозите, това беше на 3-ти коловоз, между 2-ри и 3-ти коловоз, където е пешеходната зона, хората, които бяха слезли и бяха изпращачи се задвижиха на запад към изхода на ЖП гарата. Влакът тръгна, набра скорост и както се движих почувствах силен удар отзад в областта на таза и долните крайници, които се подкосиха и паднах, не разбрах какво се случва, защото ударът беше много силен…… .Жандармеристите дойдоха, първо този, който изпадна от влака и се блъсна в мен се опита да ме вдигне.……Опита се да ме вдигне, но болката в коляното беше толкова голяма, че не можех да мръдна. Останах да седя, каза, че съжалява и че не е искал и се отдалечи по перона…. ……..Придвижих се до „Сърце и мозък", Ортопедична клиника. Там ме приеха по спешност в кабинета, подложиха ме на изследвания, видяха, че нещата не са добре с това коляно, дадоха ми болкоуспокояващи и ми обездвижиха крака временно, докато ми направиха изследвания с ЯМР, рентген, всички процедури, наложи се около месец да си обездвижа десния крайник, тъй като в областта на коляното бяха основно травмите….

СВИДЕТЕЛЯТ В.В.: „..В същия ден обслужвахме маршрут от Русе до Плевен, като патрули на влак - охрана на обществения ред. Маршрутът ни беше до гара Плевен. ……..При потеглянето на влака от 4-тия вагон, от последна лява врата по посока движението на влака скочи едно лице, влакът вече беше набрал инерция, имаше хора на перона и от инерцията при скачането и движението на влака се получи инерция и повлече едно лице, което стоеше на перона и двамата паднаха. След това едно от лицата каза, след като му помогнах да се изправи, че не може да стъпи на крака си, мисля, че беше десният. Установихме самоличността им, на пострадалото лице, което се оплакваше от болки в крака, му предложихме да извикаме Бърза помощ, но той каза, че сам ще се обърне към ортопед. ……

На въпрос на защитника- адвокат С.: Вие пряко ли възприехте придвижването на тялото на обвиняемия от вагона към земната повърхност, съответно към тялото на пострадалия? Видяхте ли скачането?

Свидетелят В.В. е отговорил „…. Ами да, бях с лице към влака, когато тръгваше и видях с периферното зрение, непряко. Стана суматоха, след като лицето скочи дежурният ръководител, който пуска влаковете завъртя, така че машиниста да го види и да спре влака, но вече беше късно. Лицето беше скочило….“.Т.е.неоснователно е възражението на защитника,че свидетеля не е възприел визуално скачането от влака от страна на въззивника.

В тази връзка са и показанията на свидетелят Д.С.: …..Имаше инцидент, изпращач скочи след като влакът потегли от гарата, който пътува за София, скочи в движение и при скачането си блъсна и събори на земята друг изпращач. Влакът беше в движение. Ние бяхме с колегата патрул за съпровождане на влака, …...“.

Нещо повече и касаещо субективната страна на деянието,респективно възражението на защитата за наличие на „случайно деяние“по смисъла на чл.15 от НК.В тази връзка свидетеля сочи“……Към онзи момент се намирахме на перона. При потеглянето на влака, има си процедура на ЖП, помощник-машинист или машинист, в зависимост от която страна е, от превозната бригада на последната врата или последния прозорец, в зависимост от вагона, си дават сигнали за готовност. Ръководител-движение дава знак „Готово" и машинистът потегля. При подобни ситуации, ако някой реши да скача или да тръгне да се качва в движение се подава друг знак „Стоп" и композицията се спира. Композицията спря, впоследствие пак пуснаха влака и продължи….“.Т.е.определено въззивника е знаел, че е налице законова забрана за скачане от влака в движение и с която забрана не се е съобразил,поради което и настоящата инстанция приема,че в конкретния казус не се касае за „случайно деяние“.Все в тази връзка свидетеля сочи,“… Видях самия сблъсък на перона, …….Впоследствие разговаряхме с лицата. Господинът, който скочи от влака обясни, че изпраща някого и се е забавил, ….Това обясни, че се е качил да помогне да настани някого и са пуснали влака……. „.Обяснението на въззивника в тази връзка,че се е забавил със слизането от влака,тъй като имало много пътуващи-слизащи и качващи се, определено,според въззивната инстанция не дава право и основание на въззивника да скочи в движение от движещия се влак,при положение,че както сочат свидетелите на перона е имало множество хора,които са възприети и от въззивника.

В тази връзка определено обосновано РС не е дал вяра на обясненията на въззивника Д. К. ,тъй като същия сочи,че ...“…. момента, в който тръгнах да слизам по стъпалата на вагона влакът потегли, като аз все още бях на едно от стъпалата. Не мога да уточня какво разстояние беше изминал, но слизайки по стъпалата при това лашкане на влака залитнах и паднах, изгубих равновесие и неволно съм закачил човек, който е бил на перон…….. „.В смисъл,че не се касае за залитане и падане на въззивника,а както сочат и двамата свидетели очевидци, въззивника е скочил от движещия се влак.

В този смисъл е и заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза-д-р Данчо Деков,който сочи,че причинените увреждания на И. Ц. са резултат от тъпи травми.Относно механизма на тяхното получаване вещото лице е дало заключение,че добре може да бъде обяснен по начина,срока и обстановката установена от гласните доказателства –свидетелски показания .По-конкретно „..скачане на пътник от потеглящ влак,върху тялото на вървящ успоредно на влака пешеходец,който пада по очи върху плочките на перона“./л.46 от ДП/.Респективно в резултат на това увреждане на Ц. е причинено трайно затруднение на движенията на десния крак и осъществяващо фактическия състав на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

При така установената фактическа обстановка обосновано РС е приел,че с деянието от обективна и субективна страна, въззивника Д. Ц. К. е осъществил състава на престъпление по чл.133 НК, като на 06.05.2024год. около 09.30 часа в гр.Плевен, Ж.П. гара, перон 3, по непредпазливост, чрез скачане от движещ се влак, причинил на И.Х. Ц. от същия град, средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура /счупване/ в горната част /главичката/ на малкия пищял /фибула/ на подбедрицата на десен крак, руптура /разкъсване/ на две места / в областта на страничен диск и задния рог на вътреставния диск или т.н. менискус, травматична увреда на ставна връзка /лигамент/ на капачката на коляното/ т.н. панела/, травматичен излив на кръв в ставната капсула,травматичен оток на меките тъкани на колянната става, довела до трайно затруднение на движенията на десен крак.

От субективна страна, въззивната инстанция също счита,че деянието е извършено при форма на вината -непредпазливост- по смисъла на чл.11 ал.3 НК - въззивника не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Обоснован и законосъобразен е извода на РС,че в конкретния казус са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл.78а НК.Поконкретно , престъплението по чл.133 НК попада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б. "а" НК – непредпазливо деяние, наказуемо с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание; въззивника отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. "б" НК - не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл.78а НК, към момента на извършване на деянието , с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване; не се касае за причинена тежка телесна повреда или смърт, или деецът да е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества, или техни аналози, или да е налице множество престъпления, или деянието да е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

Въззивната инстанция приема за обоснован извода на РС, че са налице законовите предпоставки за приложение на чл.78а от НК спрямо въззивника Д. Ц. К.,като освен това,следва да бъде посочено,че при наличието им,законодателя императивно е приел,че извършителя следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено

административно наказание - глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При определяне на размера на наказанието,обосновано РС е отчел обществената опасност на деянието, личната обществена опасност на въззивника, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Въззивната инстанция също приема,че обществената опасност на деянието е относително ниска. Личната обществена опасност на дееца,предвид приобщената справка за съдимост,от която е видно,че въззивника е с чисто съдебно минало също е относително ниска - въззивника е неосъждан и спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК. Към смекчаващите отговорността обстоятелства приети като такива от РС- изразеното съжаление за извършеното, предложената помощ на пострадалия,оставането му на местоизвършване на деянието с цел да бъде оказано съдействие,следва да бъде приета и приложената на л.25 докладна записка на ДП,от която е видно,че от страна на МВР не са установено данни за злоупотреба с алкохол и наркотични вещества от страна на въззивника,както и че в информационните масиви на МВР не са установени висящи ДП и ЗМ.Както пред РС,така и пред въззивната инстанция не са установени доказателства за обстоятелства, отегчаващи отговорността на въззивника.

При тези съображения въззивнатта инстанция приема за обоснован извода, че е налице ниска степен на обществена опасност на престъплението и ниска - на дееца.Колкото до приетото от РС,че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,следва да бъде посочено,че този извод,поначало, би бил съответен при обсъждане и наличие едновременно на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.В смисъл,че в настоящия казус не са налични отегчаващи такива,които да бъдат съпоставяни със смекчаващите такива и да се прецени,че те са с превес над отегчаващите.Така или иначе,въззивната инстанция посочва това за процесуална чистота на постановения съдебен акт,но извода на РС,че справедливият размер на административното наказание следва да е минимумът предвиден в чл.78а ал.1 НК въззивната инстанция приема за обоснован и съответен на събраните по делото доказателства.

Въз основа на подробно изложените по-горе съображения,обосновано РС е приел,че въззивника Д. Ц. К. следва да бъде признат и го е признал за виновен в това, че на 06.05.2024 год. около 09.30 часа в гр.Плевен, Ж.П. гара, перон 3/, по непредпазливост, чрез скачане от движещ се влак, причинил на И.Х. Ц. от същия град, средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура /счупване/ в горната част /главичката/ на малкия пищял /фибула/ на подбедрицата на десен крак, руптура /разкъсване/ на две места / в областта на страничен диск и задния рог на вътреставния диск или т.н. менискус, травматична увреда на ставна връзка /лигамент/ на капачката на коляното/ т.н. панела/, травматичен излив на кръв в ставната капсула,травматичен оток на меките тъкани на колянната става, довела до трайно затруднение на движенията на десен крак-престъпление по чл.133 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 511,29евро равняващи се на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА. Съобразно този изход на наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК,обосновано РС е приел,че въззивника Д. Ц. К. следва да заплати направените по делото разноски в общ размер на 125,29 евро по сметка на ОДМВР - Плевен и 60,00 евро по сметка на ПлРС.

Водим от гореизложеното въззивния съд приема,че следва да потвърди изцяло решението на РС-Плевен,като законосъобразно,обосновано и почиващо на събраните по делото доказателства.

Водим от гореизложеното и основание чл.378,ал.5 във вр. с чл.338 от НПК,съдът