Решение № 15423 от 26.8.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 5476/2024 г.

от 11.08.2022 г. Обект на производството са публичните общински вземания на жалбоподателя за такса битови отпадъци, с предмет: 1. Поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 4525 кв.м, заедно с построените в него 10 броя сгради; 2. Поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица] с площ от 4056 кв.м, заедно с построените в него 2 броя сгради, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. От данните по делото се установява, че 1. ПИ, находящ се в [населено място], [улица], с площ 4525 кв.м., заедно с построените в него 10 броя сгради, собственост на жалбоподателя, е деклариран за данъчно облагане с декларации по чл. 17 от ЗМДТ вх. №№№ 94 от 28.01.2000 г., 283 от 04.12.2003 г. и 654 от 08.11.2010 г., и на основание §21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ, с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 3311 от 26.08.2010 г. За имота е създадена данъчна партида № М0000094_000128_05, с декларирана отчетна стойност на имота общо в размер на 281 035, 24 лв. 2. ПИ, находящ се в [населено място], [улица], с площ 4056 кв.м., заедно с построените в него 2 броя сгради, собственост на жалбоподателя, е деклариран за данъчно облагане с декларации по чл. 17 от ЗМДТ вх. №№№ 94 от 28.01.2000 г., 283 от 04.12.2003 г. и 654 от 08.11.2010 г., и на основание §21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ, с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 3312 от 26.08.2010 г. За имота е създадена данъчна партида № М0000095_000128_05, с декларирана отчетна стойност на имота общо в размер на 222 574, 21 лв. По данъчна партида № М00000_94)999128_05 За периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. задължението за ТБО е определено съгласно Заповед № СОА20-РД09-2742 от 30.10.2020 г. на кмета на Столична община, според която имотът се намира в границите на територията на район „С.”, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване и на основание чл. 65 от ЗМДТ и чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, съгласно подадена декларация вх. № СФИ20-ТД26-6223 от 27.11.2020 г., обработена чрез обслужващия програмен продукт на Отдел „ОП - С.“ с вх. № [ЕГН] от 05.02.2021 г. Посочено е, че съгласно Решение № 626 от 17.12.2020 г. на СОС, размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия, находящи се в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, за които има подадена декларация по чл. 23, an. 1 от НОАМТЦУПСО, е 4, 30 промила върху отчетната стойност на имотите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, заедно с размера на такса битови отпадъци на един съд за една година, в лева, при честота на сметоизвозване един път седмично, в зависимост от вида и обема на съда, съгласно Приложение Б - за съд 1100 л - 1340, 00 лв. за съд 3, 5-4 куб.м - 8030, 00 лв. С декларация № СФИ20-ТД26-6223 от 27.11.2020 г. са заявени 1 брой контейнер 3, 5-4, 5 куб.м веднъж седмично и 1 брой контейнер от 1100 л веднъж седмично, или ОС-281035, 24 лв. х 4, 30: 1000 + 1340, 00 + 8030, 00 = 10578, 44 лв. И начислени лихви в размер на 1 101, 19 лв. ПО ДАНЪЧНА ПАРТИДА № М0000095 000128_05 За периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. задължението за ТБО е определено съгласно Заповед № СОА20-РД09-2742 от 30.10.2020 г. на кмета на СО, според която имотът се намира в границите на територията на район „С.”, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване и на основание чл. 65 от ЗМДТ и чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, съгласно подадена декларация вх. № СФИ20-ТД26-6219 от 27.11.2020 г. На база посоченото решение № 626 от 17.12.2020 г. на СОС и съгласно Приложение Б – за заявен 1 брой контейнер 3, 5-4, 5 куб.м. веднъж седмично, или ОС-229574, 21 лв. х 4, 30: 1000 + 8030, 00 = 9017, 17 лв. и начислени лихви в размер на 938, 66 лв. На база горното с Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 274 от 26.08.2022 г., старши инспектор в отдел „ОП-С.“ на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при СО, са установени публични общински задължения на жалбоподателя за ТБО за двата имота в общ размер на 21 635, 46 лв. Този Акт е връчен на оспорващия на 08.09.2022 г., видно от известие за доставяне ИД PS1202 00FIW6 L (л. 193). В предоставения срок „Средец“ ООД е оспорил акта пред решаващия орган с жалба вх. № ДСР22-ТД26-113

от 19.09.2022 г. по описа на Столична община – финанси. В жалбата е посочено, че на административния орган са представени писмени доказателства, че битовите отпадъци от ПИ на [улица] са извозвани от фирма „Мао Транс“ ООД, за което са издавани фактури със фискални бонове. Допълнително е посочено, че органът издал оспорения Акт не е събрал доказателства кога са доставени заявените с декларация по чл. 23, ал.1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО) съдове. В предвидения срок, директорът на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при СО е издал Решение № СФД22-РД28-3-41 от 19.10. 2022 г., с което е потвърдил Акта за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 274 от 26.08.2022 г. Това решение е връчено на неговия адресат на 31.10.2022 г., видно от известие за доставяне (л. 205) В хода на настоящето производство като писмени доказателства са приети съдържащите се документи в адм. дело № 10528 по описа за 2022 г. на АССГ и в адм. дело № 11724 по описа за 2023 г. на ВАС, Първо отделениe, както и представените допълнително от жалбоподателя, които са налични в посочените съдебни производства. Настоящият съд счита за допустима приетата при предходното разглеждане на делото от АССГ, но същата не опровергава установената фактическа обстановка по спора. От представените отново писмени доказателства от жалбоподателя се установява, че същият е подал заявление до директора на дирекция „Общински приходи“ на 19.10.2021 г. за извършването на проверка и размера на начисления ТБО. В резултат на това заявление е издадено Становище (л.24) на началника на РИ „С.“ на жалбоподателя за процесните два имота не са зареждани контейнери за отпадъци в периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. Допълнително е записано, че са разположени съответните контейнери пред съседни имоти, използвани от оспорващия, както следва: за имот, находящ се на [улица] са ползвани 5 броя контейнера за битов отпадък, с кратност на извозване 7 пъти седмично, на адрес [улица], която е най-близката точка. За другия имот, находящ се на [улица] е ползвал 4 броя контейнери за битов отпадък – 1100 л., с кратност на използване 7 пъти седмично, на адрес ул. Железопътна, [жилищен адрес] който е най-близка точка. При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи: Въпросите за допустимостта на жалбата и компетентността на издателя на обжалвания акт са изследвани в хода на адм. дело № 10528 по описа за 2022 г. на АССГ и адм. дело № 11724 по описа за 2023 г. на ВАС, Първо отделение, поради което настоящият съд няма да ги преповтаря. Правилата за определяне на ТБО се съдържат в Раздел I „Такса за битови отпадъци“ от Глава Трета „Местни такси“ от ЗМДТ. Според тези правила, ТБО се заплаща за услугите по а) събирането битовите отпадъци и извозването им, б) обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, в) поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места (чл. 62, изр. първо ЗМДТ) и се определя в левове чл. 67, ал.1 ЗМДТ), в годишен размер за всяко населено място, с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка от изброените дейности (чл. 66, ал.1 ЗМДТ). План-сметката включва необходимите разходи за: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци (контейнери, кофи и други); събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по Закона за управление на отпадъците; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване (чл. 66, ал.1 ЗМДТ). По силата на чл. 11, ал.1 ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти. Съгласно чл. 64 вр. чл. 11, ал. 1 от закона ТБО се заплаща от данъчно задължените лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Тези разпоредби и с оглед представените нотариални актове за собственост, по недвусмислен начин определят именно оспорващия като данъчно задължено лице за процесните имоти, защото именно той се явява техен собственик. Количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, могат да бъдат определени по смисъла на чл. 67, ал.1 ЗМДТ, само когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за генерираните в него отпадъци. Реалното количество на битовите отпадъци в този случай ще бъде равно на броя на съдовете, умножено с честотата на сметоизвозването. Когато, обаче в съответния район са разположени съдове за събиране и съхраняване на битови отпадъци от неопределен брой имоти в тяхната близост, количеството на битови отпадъци от един имот в този случай не може да бъде определено и за всички имоти в района ТБО се определя по правилата на чл. 67, ал.2 ЗМДТ, а в случая и по правилата на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от СО. Настоящият случай е именно такъв. Данните по делото сочат, че процесните имоти не са били снабдени със самостоятелни съдове за събиране и съхраняване на битови отпадъци, поради което дължимата ежегодна ТБО за тях правилно е определена с оспорения акт по правилата на чл. 67, ал.2 ЗМДТ. Тук следва да се посочи, че съдът не кредитира представените от оспорващия писмени доказателства – фактури за сметоизвозване от частно дружество за негова частна заявка по следните съображения: 1. Фактурите са издадени след месец март 2021 г.; 2. Предоставената услуга е за извозване на строителен и растителен отпадък, докато дължимата такса е за „БИТОВ“ отпадък; От съдържанието на фактурите (л. 27- 30) следва изводът, че заплатената от оспорващия услуга по извозване на отпадъци не е за битов такъв, то не попадат в обхвата на ЗМДТ, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. В допълнение е необходимо да се посочи, че ТБО не се събира при наличие на основанията по чл. 71 ЗМДТ - когато не се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а също и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В случая тези обстоятелства не са налице. От представените по делото заповеди, с които кметът на общината е определял през процесните години границите на районите, в които е било извършвано организирано сметосъбиране и сметоизвозване, се вижда, че няма имоти, попадащи извън тези граници и няма имоти, които да не са били обслужвани от фирмите по сметосъбиране и сметоизвозване. Всички компоненти на услугата, за която се заплаща спорната такса, се извършват в района, където се намира недвижимия имот на жалбоподателя. Нещо повече – по делото ответникът е представил многобройни писмени доказателства, установяващи и реалното предоставяне на услугите - констативни протоколи, актове за установяване извършените и подлежащи на заплащане работи, както и фактури, в които са описани извършените дейности по събиране и извозване на битови отпадъци, тяхното депониране на определените за целта места, както и почистването на териториите за обществено ползване. Същите са съставяни въз основа на сключените договори между СО и съответните концесионери. Тези неоспорени от жалбоподателя документи доказват тезата на административния орган за предоставяне на спорните услуги, при това в договорената с възложителя периодичност и честота. С оглед на установеното Съдът намира за правилно изчислена дължимата ТБО от дружеството жалбоподател за 2021 г. По делото се установи, че процедурата по установяване на дължимите суми е протекла законосъобразно. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета са установени. Издаденият АУЗД е мотивиран, обоснован, в същия е посочена данъчната основа, въз основа, на която са определени задълженията. Изчисленията, извършени от компетентния орган по приходите са правилни и коректни. Недвижимите имоти са идентифицирани правилно, тяхната квадратура е установена от представените нотариални актове за собственост и събраните по служебен ред доказателства от административния орган, предвид което е определена и данъчната му оценка. Задълженията са определени ясно и конкретно за съответния данъчен период. Жалбата и в тази част е неоснователна. При така установеното Съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, Административен съд – София град, III – то отделение, 8-ми състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Средец“ ООД, ЕИК [ЕГН] срещу Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № № 274 от 26.08.2022 г., издаден от старши инспектор в отдел „Общински приходи“ С., потвърден с Решение № СФД22-РД28-341 от 19.10.2022 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при Столична община. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му. СЪДИЯ: