Решение № 2507 от 19.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1511/2026 г.

Производството е по Глава XIII от ГПК във вр. с чл. 10 ЗУТОССР. Образувано е по предявен от П. Х. Д., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: обл. В., общ. В., гр. В., ул. Н. К. № *,чрез адвокат К. Г. К. срещу ТП на Н. - гр. В., с адрес: гр. В., ул. О. № * и „О." ЕООД, с ЕИК: *, с адрес: гр. В., бул. Вл. В. № *, представлявано от Т., Тр. Хр.., иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване на установено в отношенията между страните, че П. Х. Д., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Н.К." *, от една страна, и Териториално поделение на НОИ - В., с адрес: гр. В., ул. О. № * и „О." ЕООД, с ЕЖ: *, с адрес: гр. В., бул. Вл. В. № *, от друга страна, че ищцата П. Х. Д., с ЕГН: ••••••••••, в периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1991 г. е полагала труд като работник/служител на длъжност „сервитьор" към Стопанска Дирекция (СД) „Търговия"- „Обществено хранене" - В. с правоприемник Комбинат за търговия и услуги (КТУ) "Л."- предприятие „Р."- В., чийто правоприемник е „О." ЕООД с ЕИК: *, което време да бъде зачетено на ищцата за трудов стаж. В исковата си молба ищцата твърди, че в периода от 1986 г. до 1991 г. е работила по трудово правоотношение в СД „Търговия - Обществено хранене" В., в последствие КТУ „Л.", „Р. - В." и по точно в ресторант „М. К." - гр. В., на длъжност "Сервитьор", на пълен работен ден, с трудово възнаграждение в размер на 140 лева. При подаване на документи за получаване на лична пенсия, ищцата не е представила документи за трудовия й стаж за периода от 1986 г. до 1991 г., тъй като трудовата й книжка за този период е изгубена й не разполага с други документи, с които да удостовери придобития от нея трудов стаж в посочения период, поради което и този стаж не й е зачетен. Ищцата твърди, че тъй като не разполага с трудова книжка, която да удостовери трудовия й стаж при горепосочения работодател в периода от 1986 г. до 1991 г., същата е поискала от ответника „О." ЕООД, с ЕИК: *, който е правоприемник на ГТП „Здрава храна" с правоприемници СД „Търговия - Обществено хранене" В., КТУ „Л.", „Р.В.", ДФ „О." В., да й бъде издадено удостоверение за трудов стаж за горепосочения период и/или да й бъдат издадени ведомости за заплати за същия период, в който ищцата е полагала труд в СД „Търговия - Обществено хранене" В., в последствие КТУ „Л.", „Р.- В." и по точно в ресторант „М.К." - гр. В., наответникът „О." ЕООД, с ЕИК: *, е издал Уведомително писмо с изх. № *г., с приложено Писмо от II - ро РПУ - В., от което се установило, че разплащателните ведомости на СДТ „Обществено хранене" с правоприемник „О." ЕООД за периода мес. 01.1986г. - мес. 12.1993г. са откраднати, поради което е невъзможно да й бъде издадено Удостоверение за трудов стаж. В тази връзка, ответникът „О." ЕООД е издал Удостверение на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР с изх. № *г., с което е удостоверил, че разплащателните ведомости за заплати за периода от 1960 г. - до 2000 г. на ГТП „Здрава храна" с правоприемници СДТ „Обществено хранене", КТУ „Л.", „Р.- В.", ДФ „О." В. и О. ЕООД, липсват поради установена кражба с взлом в ресторант „Почивка" (офис на „О." ЕООД през месец. 08.2003г.) Ищцата сочи, че по време на полагане на трудовия й стаж в периода от 1986 г. до 1991 г., когато е работила по трудово правоотношение в СД „Търговия - Обществено хранене" В., в последствие КТУ „Л.", „Р. - В." и по точно в ресторант „Морско Казино" - гр. В., на длъжност "Сервитьор", на пълен работен ден, е работила със следните лица: К.Х. Г. с ЕГН •••••••••• и Ел.Г. В. с ЕГН: ••••••••••. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП на Н. В., чрез процесуалния му представител - юрк. Ел.Л. Поддържа становище за недопустимост на предявения иск, тъй като не е представено удостоверение по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 ЗУТОССР. По същество оспорва предявения иск като неоснователен .Иска се производството по делото да бъде прекратено. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „О.“ ЕООД. Излага, че за него е налице обективна невъзможност да представи каквито и да било данни относно твърдяния трудов стаж на ищеца. Поддържа, че поради регистрирана кражба с взлом за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г. липсват разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. за посочените в писмото на Второ РУ-В., сред които е и соченият от ищеца работодател. Счита, че не е станал причина за завеждане на исковата молба, поради което и не следва да дължи разноски по делото. В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от процесуалния му представител – адв. К.К., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. Ответникът ТП на НОИ – гр. В. се представлява от юрк. Ел.Л., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. В открито съдебно заседание ответникът „О.“ ЕООД не се представлява. В писмено становище се заявява, че не се оспорва предявения иск. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че ответникът „О.“ ЕООД, ЕИК *, е правоприемник на работодателите КТУ „Р-" - В. и ДФ „Л.Р." В., съответно е съхранявал ведомостите за работни заплати на работодателя; че ведомостите за работни заплати са откраднати и не могат да бъда установени към момента. Видно от Удостоверение изх. № * г., издадено от „О.“ ООД, в същото е посочено, че ведомостите на дружеството-работодател за периода от 01.1986 г. до 12.1993 г.и не могат да бъдат представени поради кражба.поради което и е невъзможно да бъде издадено удостоверение за трудов стаж. Посочено е, че се прилага писмо от II РПУ - В.. Видно от Уведомително писмо от II РПУ - В., със същото управителят на „О.“ ЕООД е уведомен, че във връзка със съобщение на дружеството № * г. е регистрирана кражба с взлом в ресторант „П.“ (офис на „О.“ ЕООД), като при огледа е установено, че липсват разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. на ГТП „Здрава храна“ с правоприемници СДТ "Общ.хр.", КТУ „Л.“ поделение „Р.“, ДФ „О.“ и „О.“ ЕООД - общо 631 папки, сред които 11 бр. папки за 1986 г., 4 бр. папки за 1987 г., 25 бр. папки за 1988 г., 26 бр. папки за 1989 г., 23 бр. папки за 1990 г. и 13бр. за 1991г. По делото като писмени доказателства са приложени, както следва: удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № *г.; писмо изх. № *г.; уведомително писмо изх. № *г.; уведомително писмо до управителя на „О.“ ЕООД; удостоверение изх. № *г.; опис от Териториален държавен архив – В.– историческа справка – 2 стр.; решение № *г. на Министерство на търговията и услугите; решение от *г. с нечетлив номер на дело; заповед № *г. на Министерство на търговията, ведно с приложение 1; решение от *г. по гр.д. № *г. по описа на ВОС; справка за актуално състояние за „О.“ ЕООД към 26.02.2026г.; дело № ЛС Архив „Обществено хранене“ – В.; дело № ТЗ щатно разписание за 1989г. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № *г, че П. Х. Д. и П. Х. Ст. принадлежат на едно и също лице. От приложено копие на дело № ЛС Архив „Обществено хранене“– В. /л.23/ се установява, че към 01.07.1986г, П. Х. Ст., съществува с списъка и е записана под № * , като работник/служител на длъжност „сервитьор" към ресторант Морско казино. Видно от приложената извадка от дело № ТЗ щатно разписание за 1989г./л.31/ съгласно длъжности и работни заплати, регламентиращ структурата на предприятието се установява, щатната численост и структурата на предприятието, както и заеманите длъжностите и конкретния размер на основната щатна заплата. Представената трудова книжка представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР, поради което е допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на трудовия стаж на ищцата. С ал. 4 на същия законов текст е уредено, че за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.На основание чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР в производството като свидетели са разпитани Катя Г. и Здравка Катева Янева, с оглед представените от тях писмени документи /трудови книжни/, установяващи обстоятелството, че същите са работили при същия работодател през периода, през който е положен претендираният от ищцата стаж. От трудовата книжка на свид.К.Х. Г., представена с исковата молба и впоследствие в оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание, се установи, че същата е работила по трудово правоотношение със Комбинат за търговия и услуги (КТУ) "Л."- предприятие „Р."- В. на длъжност „сервитьор“ от 20.11.1987- до 01.09.1988г.т.е. през процесния период. Свидетелката излага, че работила 1987-1988г. и тогава заварила ищцата, като същата и била бригадир.Не знае точно колко време е била от преди това. Твърди, че като е напуснала, ищцата била останала да работи.Посочва, че е отивала на на работа към 16:30 часа и започвали зареждането, 19ч започвала програмата,а те са работили до 00-01ч докато има клиенти.Споделя, че е работила като сервитьор, а ищцата я обучавала. През деня работили само като имали сватба, след сватбата до 17ч започвало бързо зареждане, защото в 18:30ч трябвало залата да е готова. Посочва, че Морско казино било към предприятие „Л.“.Получавали възнаграждение около 140лв и работили на трудови договори. От трудовата книжка на свид. З.К.Я. представена в оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание, се установи, че същата е работила по трудово правоотношение със КТУ "Л."- предприятие „Р."- В. на длъжност готвач от август 1980г. до 02.1993г. Свидетелката излага, че работила с ищцата за откакто е почнала работа 1986г. от май-юни месец, която е полагала труд на длъжност сервитьор. Твърди, че след като напуснала 1993г. април месец, ищцата останала там да работи.Посочва, че тогава Морско казино е било към „Здрава храна“, а после ги преименували на „Л.“. Твърди, че работила в кухнята и била на първа и втора смяна. Сервитьорите били вечерта, а помощния персонал работил сутрин и вечер.Работили на трудов договор. Показанията на двамата свидетели са еднозначни, безпротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Предявеният иск е с правна квалификация чл. 3 във вр. с чл. 1 ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР. Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по съдебен ред. Производството по установяване на трудов стаж се развива по правилата на общия исков процес, но ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска – визираното в чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 1 от с.з задължително представяне на удостоверение издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени, което в случая е налице. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. С исковата молба е представено писмо от Второ районно управление – В. във връзка с регистрирана кражба с взлом в ресторант „Почивка“ /офис „О.“ ЕООД/ за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г., като при огледа е установено липса на разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. на посочените дружества, сред които е и СДТ „Обществено хранене“, в полза на което твърди, че е полагал труд ищецът. В отговора на ответника „О.“ ЕООД, правоприемник на СДТ „Обществено хранене“, е приложено същото писмо, като този ответник изрично подчертава обективната невъзможност да представи ведомостите за заплати и други документи, релевантни за спора и за установяване на твърдяния от ищеца трудов стаж. Всичко това дава на съда достатъчно основание да заключи, че предявеният иск е допустим, като именно отговорът на правоприемника „О.“ ЕООД следва да се приеме, че по съществото си представлява удостоверяване на обстоятелството, че документите /ведомостите за заплати/ са откраднати, поради което не могат да бъдат представени както на ищеца, така и на съда. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол. За основателността на предявения иск е необходимо ищцата да установи при условията на пълно и главно доказване, че в процесните периоди от 01.01.1986 г. до 31.12.1991 г. е работила по трудово правоотношение в СД „Търговия - Обществено хранене" В., в последствие КТУ „Л.", „Р. - В." и по точно в ресторант „Морско Казино" - гр. В., на длъжност "Сервитьор", на пълен работен ден, съответно че е получавал ежемесечно трудово възнаграждение. Що се отнася до изводът за периода на полаганият труд като работник/служител на длъжност „сервитьор" към Стопанска Дирекция (СД) „Търговия"- „Обществено хранене" – В., съдът взе предвид показанията на св.З.Я. и конкретно прецени писмените доказателства, а именно дело № ЛС Архив „Обществено хранене“– В. /л.23/ , при което се усановява, че към дата 01.07.1986г, П. Х. Ст., съществува с списъка и е записана под № *, като работник/служител на длъжност „сервитьор" към ресторант Морско казино.Т.е началният период остана недоказан за времето от 01.01.1986г. до 30.06.1986г, поради което предявеният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен. Само за изчерпателност на обосновката, дори и за целите на доказването да се приеме обратното, то гласните доказателствени средства не установяват главно и пълно точния период, в който ищцата е започнала работа по-рано, същите не са убедителни и се основават на предположения, касаещи продължителността на периода. За периода от 01.07.1986г. до 31.12.1991, предявеният иск следва да бъде уважен.За да стигне до този извод съда взе предвид показанията на св. З.Я., която е работила на длъжност готвач в периода от август 1980г. до 02.1993г.Тези твърдения бяха установени и по безспорен начин от представена в оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание трудовата книжка.Събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката безпротиворечиво насочват съда на извода, че ищцета е полагала труд за периода след юни месец 1986г. до края на 1991г. Що се отнася до продължителността на работното време, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 39 от КТ, обнародван в ДВ, бр. 91 от 13.11.1951 г. и действащ за процесния период, съгласно която нормалният работен ден е 8 часа през деня и 6 часа през нощта, като в случая няма твърдения и не се установява ищцата да е работила нощна смяна. Съвкупния анализ на събраните доказателства установяват наличието на трудово правоотношение между ищцата и Стопанска Дирекция (СД) „Търговия"- „Обществено хранене" - В. с правоприемник Комбинат за търговия и услуги (КТУ) "Л."- предприятие „Р."- В.. Съвкупно с декларираното от ищеца под страх от наказателна отговорност и установеното от показанията на разпитаните свидетели, мотивира съда да приеме, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че ищцата в периода от 01.07.1986 г. до 31.12.1991 г. е полагала труд като работник/служител на длъжност „сервитьор" към Стопанска Дирекция (СД) „Търговия"- „Обществено хранене" - В. с правоприемник Комбинат за търговия и услуги (КТУ) "Л."- предприятие „Р."- В., чийто правоприемник е „О." ЕООД с ЕИК: *, при пълно работно време, съответно, че е получавала ежемесечно трудово възнаграждение. По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен. По отношение на съдебно-деловодните разноски Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, поради което такава не следва да бъде определяна от съда. При този изход на спора, разноски се следват на ищцата, с оглед даденото разрешение в ТР № 2/2015 г. от 06.06.2016 г. по тълк. дело № 2/2015 г., ОСГК на ВКС, съгласно което при уважаване на предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за трудов стаж, на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищцата със списък по чл. 80 ГПК претендира разноски за настоящото производство в размер на 818,07 евро за платено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора и съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя е в размер от 40/четиридесет/ евро. Съдът намира, че в конкретния случай предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК са налице по отношение на ответника „О.“ ЕООД, който е съдействал на ищцата за изясняване на обстоятелствата относно установяването на трудовия й стаж, издал е относимите документи и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, както и не оспорва исковата молба. Предвид изложеното, разноски в негова тежест не следва да бъдат възлагани. По възражението за прекомерност отправено от ответника: Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/. Настоящият състав намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, което ведно с ограничените процесуални действия, представлява предпоставка за намаляване размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. С оглед на изложеното съдът намира, че сума в размер на 400 евро, за адвокатско възнаграждение за иска, след въведено от ответника възражение за прекомерност е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело. Воден от горното, съдът