Решение № 3 от 4.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2296/2025 г.

наказателно дело № 20253110202296 по описа за 2025 година УСТАНОВИ: Производството е образувано въз основа на депозирана жалба от О. И. чрез адв. Ж. Д. против НП № ОКМД-4/16.04.2025 г. на Директора на РЗИ – Варна, с което на основание чл. 222 ал. 1 от Закона за здравето на въззивника е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 183 ал. 1 от Закона за здравето. С депозираната до съда жалба се излага твърдение, че процесното НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка с твърдението, че на 06.02.2025 г. жалб. И. не се е намирала в процесния обект и не е извършвала посочената в НП процедура. Навеждат се доводи, че към процесната дата същата не е била в правоотношения с юридическото лице, стопанисващо козметичния център „С.Х.С.” ЕООД. Релевира се аргумент, че Наредба № 4 от 24 февруари 2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” /обн. ДВ бр. 21 от 12 март 2021 г., изм. ДВ бр. 63 от 30 юли 2021 г./ е неприложима към казуса, доколкото проверката, във връзка с която са направени процесните констатации не е извършена в лечебно заведение по смисъла на цитирания подзаконов нормативен акт. Излага се твърдение, че в процесния обект не са осъществявани медицински, а козметични дейности, поради което същият попада в обхвата на Наредба № 8 от 5 февруари 2010 г. за придобиване на квалификация по професията „козметик”. Обективира се становище, че жалб. И., в качеството си на „козметик” има право да извършва посочената процедура - пилинг с АНА киселини, което е изрично посочено и в Наредбата по чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето, като има и нужното образование и професионална квалификация в тази връзка. Твърди се, че същата е завършила успешно обучение и е придобила специалност медицинска сестра - общ профил, за което притежава съответната диплома, включително е завършила успешно курс на обучение по съвременна козметология. Предвид изложените аргументи се иска се иска НП да бъде обявено за нищожно, а при условията на евентуалност – същото да бъде отменено. Претендира се присъждане в полза на възз. И. на сторените от същата разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание възз. И., редовно призована, се явява лично и с адв. Ж. Д., редовно упълномощена и приета от съда. В съдебно заседание адв. Д. поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, ч е от събраните по делото доказателства не е доказано по несъмнен начин извършване на деянието, описано в обжалваното НП. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и д а се присъдят сторените от жалбоподателката разноски в производството, за което е представен списък за разноски и договор за правна защита и съдействие. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт И.Н., който оспорва основателността на жалбата. В заседание по същество не се явява представляващ АНО. В приложеното придружително писмо към АНП, административнонаказващият орган излага становище, че депозираната жалба е неоснователна, необоснована и недоказана. Според въззиваемата страна в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процеуални нарушения. Излага се становище, че изпълнителното деяние, с което се осъществява състава на административното нарушение по чл. 222, ал. 1 от Закона за здравето, представлява оказване на медицинска помощ без необходимата професионална квалификация, а не извършване на козметична услуга, съотв. в т. 6.3.2. от Приложение № 1 Наредба № 4 от 24 февруари 2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Пластично-възстановителна и естетична хирургия" /ПВЕХ/ са изчерпателно изброени операциите и манипулациите, които се осъществяват в областта на ПВЕХ, като химичният пилинг е изрично посочен в т. 6.3.2.5.5. в това приложение. Обективира се извод, че от анализа на цитираните текстове следва, че извършването на химичен пилинг безспорно съставлява оказване на медицинска помощ по смисъла на чл. 222, ал. 1 от Закона за здравето. Релевира се довод, че в хода на извършената проверка в обекта, актосъставителят е изискал и получил от управителя И.З. поименен списък със служителите, които осъществяват дейност в управлявания от нея лазернокозметичен център, сред които е била посочена и възз. И., а последната собственоръчно и в писмена форма е декларирала, че извършва химичен пилинг в проверявания обект. Сочи се, че при определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и всички определящи вината обстоятелства. Навежда се аргумент, че фактът на извършеното нарушение и идентичността на нарушителя са установени по несъмнен начин, като не са налице основания за прекратяване на производството или за прилагането на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. Иска се НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Ж. Г., главен инспектор в отдел „Организация и контрол на медицинските дейности , както и присъствалият в хода на проверката служител на отдел Икономическа полиция“ при ОД на МВР- Варна – И. Н.. По искане на процесуалния представител на въззивника е допусната до разпит и разпитана в качеството на свидетел служителката в лазерно-козметичен център С.Х.С.“ – свид. А.Б.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, заверени за вярност с оригинала копия на материалите по ДП № 70/2025 г. по описа на ОД на МВР- Варна, списък с разноски и договор за правна защита и съдействие. Съдът,като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: С писмо от Министерство на здравеопазването до РЗИ – Варна с вх. № 03- 09/03.02.2025 г. е възложено извършване на проверки от инспектори при РЗИ съвместно със служители на ОД на МВР-Варна, които да обхванат козметични салони и други обекти с обществено предназначение на територията на гр. Варна. Целта на възложените проверки била да се установи дали в същите се извършват процедури с ботулинов токсин и/или други инвазивни медицински манипулации или дейности, попадащи в обхвата на утвърдените медицински стандарти. По този повод на 06.02.2025 г. свид. Ж. Г., главен инспектор в РЗИ – Варна, придружавана от колежката й А.П. и служителя на ОД на МВР-Варна – свид. Н. извършили проверка в лазерно-козметичен център „Д.Л.“, находящ се на адрес: гр •••, стопанисван от „С.Х.С.“ЕООД. Проверяващите били посрещнати от две служителки, като по-късно на място пристигнала И.З., която представила пълномощно от името на дружествотожалбоподател и се представила като управител на обекта. В хода на проверката, в хладилник, находящ се в килера зад рецепцията на обекта е намерена празна опаковка от лекарствения продукт „Dysport 500“/ботулинов токсин/. В кабинет в обекта, находящ се вдясно от рецепцията били намерени: вауктейнер, пълен със съдържание на плазма с надпис „ PRB tube“, пълен със съдържавие вауктейнер с надпис „AFP tube“, празен вауктейнер от фибрин за инжекционно поставяне с надпис „Key Med“, вауктейнер с остатъчно съдържание на плазмалифтинг с изтекъл срок на годност с надпис „DPRP“ и два пълни вауктейнера с неясно съдържание с ръкописен текст със син химикал „Аутосома“ и вауктейнер с неясно съдържание с надпис „Vacuete“. В шкаф, находящ се в едно от помещенията в обекта били установени лекарствени продукти, както следва: „Дексаметазов“ в ампули – 8 броя, и „Преднизолон“ – амбули, 2 бр. Намерени били от проверяващите и празни стерилни вауктейнери за плазмолифтинг и опаковки с хиалуронова киселина, без превод на български език, а именно: кутия с надпис „Hialuron 1“, съдържаща 4 флакона от 5 мл с надпис „Toskani 1%“, кутия с надпис „Hialuron 2“, съдъжаща 5 флакона от 5 мл. с надпис Toskani 2 %“, и двете кутии с посочен производител – „Toscany Cosmetick Spain“ и дистрибутор съгласно етикета „А.“ООД. При проведено с И.З. събеседване, същата посочила, че възз. И. е едно от лицата, които извършва козметичните процедури в обекта. Впоследствие на 18.02.2025 г. И. е призована в сградата на РЗИ-Варна, като същата е поканена от свид. Г. да посочи вида на извършваните от нея в обекта процедури. На предоставен й лист, жалбоподателката собственоръчно изписала следния текст: „О. И./ Почистване, маски, пилинги /с АНА киселини/, микротокова терапия, йонофореза, ултразвуково почистване, избор на домашна грижа. Аз не извършвам ботокс, плазмотерапия и други инвазивни процедури. 18.02.2025 г. /подпис/“. При така установените факти свид. Г. съставила на възз. И. АУАН № 96/18.02.2025 г., за това, че на 06.02.2025 г. при извършена проверка на място в лазерно-козметичен център на „С.Х.С.“ЕООД, находящ се в гр. ••• е установено, че възз. И. - козметик, упражнява медицинска професия, а именно – извършва химичен пилинг на клиенти с АНА киселина, което е медицинска манипулация по смисъла на Наредба № 4 от 24 февруари 2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично.възстановителна и естетична хирургия“ /Обн. ДВ бр. 21 от 12 март 2021 г., изм. ДВ бр. 63 от 30 юли 2021 г./ и не е представила диплома за завършено викше образование по специалности от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Здравни грижи“, необходима за упражняване на медицинската професия, с което е нарушила чл. 183 ал. 1 от Закона за здравето. Поради отказа на възз. Иванчено да подпише акта, след като й бил предявен на датата на съставянето му, отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели – Н.Й.Д.-И. и В.Й.В., и двете служители на РЗИ – Варна. В законоустановения срок е постъпило възражение срещу акта от възз. И.. След като оценил възражението като неоснователно, Директорът на РЗИ – Варна съставил обжалваното НП, с което за описаното в АУАН нарушение ангажирал административнонаказателната отговорност на възз. И. на основание чл. 222 ал. 1 от ЗЗ, като й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. Междувременно, към датата на проверката е извършен оглед на обекта и от разследващ полицай при ОД на МВР-Варна, въз основа на който на същата дата е започнато ДП № 70/2025 г. по описа на ОД на МВР-Варна за извършено престъпление по чл. 324 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за това, че в периода от 26.01.2025 г. до 03.02.2025 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, упражнявал професия, свързана със здравеопазването на населението, без да има съответната правоспособност – предлагане на ботулинов токсин и осъществяване на други инвазивни манипулации и/или дейности, попадащи в обхвата на утвърдените медицински стандарти. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима,подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна. Наказателното постановление № № ОКМД-4/16.04.2025 г. на Директора на РЗИ – Варна е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 235 от ЗЗ. Като разгледа жалбата относно процесулната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи следното: В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на наказаното лице, съотв. ограничаващи възможността на съда да осъществи контрол по отношение на материалната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП. Видно от нормата на чл. 222, ал. 1 от Закона за здравето, същата предвижда налагане на глоба на този, който оказва медицинска помощ или извършва здравна дейност, без да има необходимата професионална квалификация по медицинска професия за това. Както в акта, така и в атакуваното НП е посочено единствено, че е била нарушена разпоредбата на чл. 183, ал. от ЗЗ, като същевременно не са посочени конкретни разпоредби, които определят какво представлява „медицинската помощ“ респ. „здравната дейност“, с оглед на което към същата е отнесено деянието, описано като извършване на пилинг с АНА киселина. Не е посочен и вида на киселината, която е използван, както и процентното съдържание на същата, за да е възможно да се установи дали осъществената процедура има характер на инвазивна такава, което е предпоставка да се отнесе към категорията на медицинските дейности. Следва да се отбележи, че доколкото разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗЗ, по своето съдържание е обща, абстрактна и не предвижда конкретно правило за поведение, насочено спрямо лица, упражняващи медицинска професия, същата и не може да бъде нарушена. Съдът намира, че липсата на тези съществени реквизити в АУАН и НП, представлява нарушение на нормата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и е ограничило правата на жалбоподателя, с които разполага в административно-наказателното производство и възможността му да организира адекватно защитата си. Констатира се и друг процесуален порок от категорията на абсолютните такива. В случая образуването на административно-наказателното производство е осъществено в нарушение на разпоредбата на чл. 33 ал.1 от ЗАНН, според която, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. А съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, съдът отменя акта по чл. 58д /в случая НП/ и прекратява административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон. Константната съдебна практика приема, че възбуждането на наказателно преследване за дадено деяние е достатъчно основание за прекратяването на административно-наказателното производство. В този смисъл и процесното НП следва да се отмени, а административнонаказателното производство се прекратява/ в тази насока практиката на съдилищата в страната - Решение № 864 от 5.03.2024 г. на АдмС Плевен по к. а. н. д. № 150/2024 г. Решение № 2893 от 27.03.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 374/2024 г. Решение № 1095 от 13.03.2024 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. При прилагане в процесния случай на критериите "Енгел" като тест за характера на конкретното административно-наказателно производството, се достига до извода, че то има наказателен характер по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и при провеждането и завършването му с наказателно постановление ще се наруши принципа ne bis in idem, в какъвто смисъл са мотивите на цитираното по - горе тълкувателно решение на ВКС. Относно преценката дали две водени наказателни производства се отнасят за едно и също деяние (idem), следва да се съобрази и установената практика на ЕСПЧ, която е уеднаквена с решение на Голямата камара на съда по дело Zolotukhin v. Russia, като е посочено, че понятието "престъпление" не може да бъде стеснително или ограничително тълкувано по смисъла на отделните национални законодателства, в противовес на гарантираните със забраната за повторно съдене. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ВКС, от значение е припокриването от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение като се приема, че „преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. " Безспорно образуването и провеждането на наказателно производство за същото деяние и срещу същия деец, би нарушило принципа "ne bis in idem" и това е така, защото забраната за повторно съдене на едно и също лице за същото деяние е класически принцип на наказателно-процесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, , а освен това, правата на извършителя са защитени в по-широк обем и от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, забраняваща не само повторното осъждане на дееца, но и повторното му наказателно преследване за същото деяние. В случая, според настоящия състав е налице тъждественост между предмета на воденото наказателно производство по ДП № 70/2025 г. по описа на ОД на МВР-Варна и воденото административно-наказателно производство, приключило с издаване на обжалваното НП. Налице е идентичност на фактическата обстановка, установена по административната преписка и тази, която е предмет на разследване по досъдебното производство. Това е така, доколкото макар досъдебното производство да е започнато за извършено престъпление по чл. 324 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, осъществено в периода от 26.01.2025 г. до 03.02.2025 г., с оглед извършване от лице без съответната правоспособност на инвазивни медицински манипулации и/ии дейности, попадащи в обхвата на утвърдените медицински стандарти, от материалите по досъдебното производство, приобщени по делото е видно, че разследването обхваща и процесната дата, предвид съдържанието на проведените разпити на свидетели, отнасящи се именно към установените факти за дейността в обекта на посочената дата, в т.ч. за дейността, извършвана от възз. И.. Съгласно константната практика, не е необходимо да има пълно съвпадение между състава на административното нарушение и състава на престъплението, за което се провежда административнонаказателното производство, а е достатъчно да е налично сходство, което е налице, когато административното нарушение е елемент от състава на престъплението. В случая безспорно развиващото се наказателно производство има за предмет и осъществяваната от И. дейност в лазерно-козметичен център „С.Х.С.“, включително на процесната дата. В тази връзка, с оглед започнатото на 06.02.2025 г. наказателно производство с предмет установяване на елементите на извършено престъпление, във връзка именно със съвместната проверка на служители на РЗИ – Варна и ОД на МВР-Варна и предвид нормата на чл. 33 ал.1 от ЗАНН ,е било недопустимо образуване на настоящото административно-наказателно производство срещу възз. И., чието поведение е предмет и на наказателно разследване. Независимо от констатираната процесуална незаконосъобразност на издаденото НП, съдът с оглед служебното начало разгледа делото и по същество, като установи от правна страна следното: Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че на конкретната в НП дата възз. И. е упражнявала дейността, която й е вменена с процесното НП. Видно от показанията на свид. Г. жалбоподателката не е била установена в обекта, в който смисъл са и показанията на Г. и другата служителка на РЗИ – А.П., депозирани в хода на досъдебното производство, материалите по което са приобщени по настоящото дело. В съответствие със сочените доказателствени средства са и възприятията на свид. А.Б., изложени в разпита на същата. Видно от изявленията на Г., И. е призована в сградата на РЗИ – Варна, с оглед предоставена информация от пълномощник на дружеството, стопанисващо проверявания обект, че същата осъществява козметични процедури в процесното студио и се е явила в РЗИ - Варна на 18.02.2025 г., видно от отбелязаната дата в приложения ръкописен документ документ по делото, подписан от лицето/където се е явила на е предоставила обяснения. Предвид изложеното, съдът намира, че липсва доказателствен материал, който да установява, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателката е осъществявала дейност в лазерно-козметичен център на „С.Х.С.“ЕООД, находящ се на адрес: гр. ••• , в т.ч. описаната в обжалвания акт такава – извършване на химичен пилинг на клиенти с AHA киселина. Не се доказва по безспорен начин и обстоятелството, че И. е извършвала процедури респ. манипулации в процесния обект и към друг период, различен от процесния. В приложените по делото писмени изявления от жалбоподателката, не се съдържа указание за време и място на извършване на сочените процедури, както и лицето, което ги е осъществявало. Дори да се приеме, че посоченото писмено изявление представлява самопризнание за извършвани от нея дейности в процесния салон, в какъвто смисъл са показанията на свид. Г., с оглед нормата на чл. 116 ал.1 НПК, приложима в настоящото производство, съгласно препращането на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, обвинителната теза не може да почива единствено върху самопризнанието на наказаното лице. Доказателства, установяващи извършването на химичен пилинг от възз. И. не се съдържат и в материалите по ДП № 70/2025 г. по описа на ОД на МВР-Варна, копия от които са приобщени към настоящото дело, в т.ч. такива не се обективират в изготвените, при извършения оглед на местопроизшествието, разпечатки от компютърната система в процесния обект на заявки за процедури. От друга страна, съдът счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява и съставомерността на деянието, описано в НП, предвид отсъствието на изложени факти в достатъчен обем, характеризиракщи осъществената дейност като медицинска такава, в т.ч. и предвид липсата на доказателства, установяващи, че възз. И. е извършвала процедури или манипулации, които могат да се квалифицират като „медицинска помощ“ респ. „здравна дейност“. Дeйнocтитe, извършвани от лицата, осъществяващи функциите на козметик са пoдpoбнo oпиcaни в Hapeдбa Nо 9 oт 27 aвгycт 2018 г. зa пpидoбивaнe нa ĸвaлифиĸaция пo пpoфecиятa „ĸoзмeтиĸ“ в т. 2 от държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професията "Козметик" , инкорпорирани в посочения подзаконов нормативен акт, като към тях се отнася и извършването на пилинг, без да е посочен вида на същия. Действително в Наредба № 4/24.02.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Пластично-възстановителна и естетична хирургия" /oбн. в ДВ, бр. 21/12.03.2021 г., изм. с ДВ, бр. 63/30.07.2021 г. /, като в т. 6.3.2. 5. 5. химичният пилинг е включен като манипулация в областта на пластичновъзстановителната и естетичната хирургия. Изложеното налага, въз основа тълкуване на нормативната уредба, да се определят характеристиките на химичния пилинг, който се дефинира като „здравна дейност“, респ. „медицинска помощ“ по смисъла на чл. 222 от ЗЗ, която предвижда налагане на санкция, за лица, които без необходимата професионална квалификация по медицинска професия някоя от визираните две дейности. Cъглacнo лeгaлнaтa дeфиниция, пocoчeнa в §1, т. 3 oт Зaĸoнa зa здpaвнoтo ocигypявaнe (ЗЗO), здpaвнa дeйнocт e вcяĸa дeйнocт, нacoчeнa ĸъм oпaзвaнe, пoддъpжaнe и възcтaнoвявaнe нa здpaвeтo. Cъглacнo §1, т. 9 oт ЗЗO „мeдицинcĸa пoмoщ“ пpeдcтaвлявa cиcтeмa oт диaгнocтични, лeчeбни, pexaбилитaциoнни и пpoфилaĸтични дeйнocти, ocигypявaни oт мeдицинcĸи cпeциaлиcти. Maĸap в зaĸoнoдaтeлcтвoтo дa ce изпoлзвaт мнoжecтвo пoнятия, ĸaтo „здpaвнa дeйнocт“, „мeдицинcĸa пoмoщ“, „мeдицинcĸи ycлyги“ cлeдвa дa ce имa пpeдвид, чe ce ĸacae вce зa мeдицинcĸи дeйнocти, нacoчeни ĸъм диaгнocтиĸa, лeчeниe, pexaбилитaция, пoддъpжaнe и възcтaнoвявaнe нa здpaвeтo. B пoдĸpeпa нa гopнoтo твъpдeниe са paзпopeдбитe нa чл. 6, aл. 1 и чл. 6a, aл. 1 oт Зaĸoнa зa лeчeбнитe зaвeдeниe (ЗЛЗ), cпopeд ĸoитo мeдицинcĸитe cтaндapти oпpeдeлят ĸaчecтвoтo нa мeдицинcĸaтa пoмoщ, oĸaзвaнa в лeчeбнитe зaвeдeния, ĸaĸтo и ocнoвнaтa xapaĸтepиcтиĸa нa cъoтвeтнaтa мeдицинcĸa cпeциaлнocт, зa ĸoятo ce oтнacят. Като критерий за разграничаване на козметичните и естетичните медицински дейности в медицинската и съдебната практика се приема наличието респ. липсата на инвазивен характер на същите. Съглacнo §1, т. 3 oт Зaĸoнa зa здpaвeтo „Инвaзивни мeтoди“ ca диaгнocтични и лeчeбни инcтpyмeнтaлни мeтoди, пpи ĸoитo чpeз нapyшaвaнe цeлocттa нa ĸoжaтa и лигaвицитe или пpeз ecтecтвeни oтвъpcтия ce пpoниĸвa в чoвeшĸoтo тялo“. Като инвазивните естетични манипулации се възприемат поставяне на ботокс, и филъри, както и , лазерни процедури респ. други манипулации и процедури, при които има проникване в кожата. В този смисъл е и Решение № 676/ 08.07.2025 г. на Административен съд - Монтана по адм.дело № 20257140700136/2025 г., в което съдът се е позовал на разяснението, дадено от Асоциация на естетичните дерматолози в България, София, че употребата на механични микро-игли в козметиката не представлява медицинска манипулация, когато се извършва в рамките на повърхностния слой на кожата (епидермиса) и не включва въвеждане на козметични вещества в кожата или дълбоко проникване в тъканите. Същевременно във връзка с релевантните въпроси по процесния казус следва да се съобрази, че пилингът е процедура, чрез която се въздейства върху кожата на лицето, шията, деколтето и ръцете с цел физиологична промяна, регенериране на нов епидермис. При химичния пилинг се използват химически разтвори за премахване на горния слой на кожата и така се стимулира регенерацията на нова кожа – по-здрава и гладка. При лекия , повърхностен химичен пилинг (повърхностен) се използват продукти с ниска концентрация на киселини (AHA, BHA), които са класифицирани като козметични продукти, а не като медицински изделия и представлява повърхностно ексфолиране, отстраняване на роговия слой на кожата, доколкото проникват само в епидермиса. Средният пилинг се осъществява с трихлороцетна киселина, като същия представлява повърхностно и средно ексфолиране на по-голям участък от кожата на лицето, а дълбок пилинг се извършва с фенол – представлява дълбоко ексфолиране, прониква в долната дерма. В тази връзка в практиката се приема, че лекият пилинг, при който има проникване само в повърхностния слой на кожата, няма инвазивен характер и не се отнася към медицинските дейности. С оглед на изложеното, козметиците могат да извършват различни видове пилинги, включително повърхностни химични пилинги (с плодови, млечни, гликолови киселини – АНА, ВНА киселини), механични (като диамантен пилинг/микродермабразио), както и ензимни пилинги. Химичен пилинг в тесен смисъл, а именно – при който има по-голяма степен на проникване от останалите киселини е средно-дълбокия и дълбок пилинг и за разлика от другите е съпътстван от определен възстановителен период, като същият се отнася към медицинските дейности и може да бъде осъществяван единствено от лица със съответното медицинско образование, посочено в нормата на чл. 222 ал. 1 от ЗЗ. В контекста на настоящия казус следва да се съобрази, че използването на алфа хидрокси киселини (AHA) в козметични продукти в България и Европейския съюз е регулирано, за да се гарантира безопасността на потребителите, чрез нормите на Регламент (ЕО) № 1223/2009 - основният законодателен акт за козметични продукти в ЕС, който се прилага пряко и в България, който определя отговорните лица, изискванията за безопасност и ограниченията за определени съставки, както и Наредба № 36 от 30 ноември 2005 г., който подзаконов нормативен акт който дефинира изискванията към козметичните продукти, тяхното етикетиране и инструкции за употреба. Въпреки че AHA /алфа хидрокси киселините/ нямат специфична забрана в приложенията на Регламента, те се контролират чрез общите изисквания за оценка на безопасността. Научният комитет по безопасност на потребителите (SCCS) препоръчва следните граници за масова употреба: гликолова киселина (Glycolic Acid) - максимална концентрация до 10% и pH ≥ 3.5 за продукти за домашна употреба; млечна киселина (Lactic Acid) - до нива, които не нарушават защитната бариера на кожата при ежедневно ползване. Продуктите с концентрация на AHA над 10-20% (професионални пилинги) са предназначени за употреба само от обучени специалисти и не трябва да се продават свободно на крайни потребители за домашна употреба. Анализът на цитираната по-горе нормативна уредба, както и съдебната практика и утвърдените медицински стандарти сочат, че АНА киселините присъстват в козметичните продукти, предназначени за масова, вкл. домашна употреба в определена концентрация, като използването на същите със съответен процент, предназначен за повърхностен пилинг не се отнася към медицинската дейност, доколкото пилинг с посочените особености няма инвазивен характер. Поради изложените по-горе доводи, съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено. Като взе предвид направените искания от страните за заплащане на разноски по делото, съдът установи следното: В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото. Видно от приложения по делото договор за правна помощ, въззивникът е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800/осемстотин/ лева, , с равностойност от 409, 03 /четиристотин и дават 0,03/ евро, което следва да бъда присъдено в полза на въззивника. Поради изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът