Решение № 481 от 14.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 848/2022 г.

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивни жалба от „ВГД Комерс“ ЕООД, чрез управителя Г. Г. и от „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, чрез синдика В. С., срещу решение № 901689/04.04.2022 г. по т. д. № 83/ 2020 г. по описа на ОС – Благоевград, с което е признато за установено съществуването на вземане на кредитора „ВГД Комерс“ ЕООД от длъжника „В §ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н./, представляващо неустойка от 9 688 054, 29 лв. /по споразумения от 14.09.2015 г. и от 19.10.2016 г. за задължения на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД към „ВГД Комерс“ ЕООД, произтичащи от подписаното на 19.10.2016 г. споразумение между „ВГД Комерс“ ЕООД, „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н./ и „Топлофикация Петрич“ ЕАД, респ. от договор № 2/01.09.1992 г. за предоставяне на инвестиционен валутен кредит между „Балканбанк“ АД и „Агрофирма „Оранжерии Петрич“, гр. Петрич, договор за прехвърляне на вземане от 17.06.2002 г. между „КТБ“ АД като цедент и „ВГД Комерс“ ЕООД като цесионер и последващи споразумения към тях между „ВГД Комерс“ ЕООД и „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и солидарният длъжник „Топлофикация Петрич“ ЕАД/. С решението е признато за установено, че предявеното вземане е обезпечено по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ чрез учреден от длъжника „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД в полза на кредитора „ВГД Комерс“ ЕООД особен залог на търговското предприятие на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, като съвкупност от негови права, задължения и фактически отношения. Особеният залог е учреден с договор за особен залог на търговското предприятие от 17.07.2015 г. и обезпечава всички настоящи и бъдещи вземания на заложния кредитор „ВГД Комерс“ ЕООД към залогодателя „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. С решението е отхвърлен иска за приемане за установено съществуването на задължението за главница от 13 302 366, 53 лв. и лихва върху нея, считано от 09.04.2019 г., принадлежащо на „ВГД Комерс“ ЕООД от длъжника „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, както и иска за неустойка над уважения размер до претендирания от 12 431 205, 73 лв. По въззивната жалба на „ВГД Комерс“ ЕООД: Въззивникът – ищец обжалва решението в отхвърлителната му част. Твърди, че в тази част решението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че съдът не е тълкувал правилно приетите по делото експерти заключения. В ССЕ не би изследвано, дали направените от „Топлофикация Петрич“ ЕАД по сметка на „ВГД Комерс“ ООД плащания общо в размер на 17 828 545, 07 лв. са по допълнителното споразумение от 02.12.2014 г. и са били насочени именно към погасяване на задължението на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. Освен това, експертизата не отчела факта, че „ВГД Комерс“ ЕООД не е признало получените по банкова сметка финансови приходи от „Топлофикация Петрич“ ЕАД в размер на 18 726 613, 11 лв., като счетоводно не е намалило вземанията си от „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. Не бил съобразен и факта, че нито в счетоводството на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, нито в това на „ВГД Комерс“ ЕООД са отразени плащания по процесните договори и споразумения. Доколкото експертното заключение не обхващало счетоводството на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, то експертизата не давала отговор на въпроса, дали плащанията на това дружество са погасявали задължения на ответника. Ответникът по жалбата синдикът на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД я оспорва и моли решението да бъде потвърдено. Ответникът по жалбата „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, чрез управителя В. Г. твърди, че жалбата е основателна и моли да бъде уважена. По въззивната жалба на синдика на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, В. С.: Въззивникът – ответник обжалва решението в частта, в която предявения иск е уважен и е признато за установено, че вземането за неустойка от 9 688 054, 29 лв. е обезпечено по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ с особен залог на търговското предприятие на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. Твърди, че решението в тази част е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че след като главния дълг е бил погасен с плащанията в размер на 18 947 285, 88 лв., то неустойката като акцесорно задължение също е погасено. Заявява, че с извършваните от „Топлофикация Петрич“ ЕАД плащания е погасен дълга на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, тъй като акционерното дружество е встъпило като съдлъжник за процесните задължения. Оспорва мотивите на съда с които е оставено без уважение възражението за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави. Излага разбирането, че свързаността между страните по сделките влияе на валидността на споразуменията. Договорът между тях бил нищожен, тъй като е привиден и увреждащ кредиторите, подписан единствено с цел за генериране на задължения към дружеството „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, без да е налице реална воля за пораждане на посочените в договора правни последици. Към момента на подписване на договора „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД било в процес на откриване на производство по несъстоятелност и предвид качеството на свързани лица на дружествата, то ищецът бил наясно с финансовото състояние на ответника. Ответникът по жалбата „ВГД Комерс“ ЕООД я оспорва и моли решението в тази част да бъде потвърдено. Навежда, че съобразно чл. 3, ал. 3 от споразумението от 19.10.2016 г. длъжникът „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е поел задължение, че в случай на забава ще изплати в срок до 20.12.2016 г. цялата дължима на „ВГД Комерс“ ЕООД сума в размер на 13 302 466, 53 лв., освен нея ще дължи и неустойка за забава в размер уговорен в чл. 12, ал. 3 от Споразумението за прихващане и за прехвърляне на вземания вместо изпълнение от 14.09.2015 г., а именно, неустойка за забава в размер на 0.1 % върху сумата от 21 594 948, 91 лв. за всеки ден забава, считано от датата на подписване на споразумението 19.10.2016 г. до деня на пълното погасяване на главницата по дълга, като тази неустойка не може да надхвърля 12 431 205, 73 лв. Изложеното потвърждавало, че „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е поело отделно от главницата, задължение за изплащане на неустойка. Съобразно приетото по делото допълнително заключение съм ССЕ, задълженията на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД към „ВГД Комерс“ ЕООД към момента на предявяване на вземанията са в общ размер на 10 287 864, 92 лв., поради което и съдът правилно е уважил претендираното вземане за неустойка в размер на 9 688 054, 29 лв. Ответникът по жалбата „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, чрез управителя В. Г. твърди, че жалбата е неоснователна и моли решението в тази част, да бъде потвърдено. Съдът констатира, че жалбите са подадени срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирани да обжалват лица, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съдът при съвкупна преценка на доказателствата по делото и поддържаните от страните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С предявените по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ обективно съединени искове, ищецът моли да бъде признато за установено съществуването на вземания от „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД в размер общо на сумата от 25 733 672, 26 лв., от които главица 10 330 258, 03 лв., неустойка за забава в плащането на главницата за периода от 04.05.2016 г. – 19.11.2016 г. в размер на 2 972 208 лв. и неустойка за периода от 20.11.2016 г. до 09.04.2019 г. в размер на 12 431 205, 73 лв. и които вземания, да бъдат признати с поредност на удоволетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като са обезпечени с вписания под номер 20150805153948 в ТР по партидата на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД четвърти по ред особен залог на търговското предприятие на длъжника. В този размер, с посочените основания и като необезпечени, с поредност на удоволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, вземанията са били включени от синдика на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД под т. 6 в списъка на неприетите вземания, публикуван в ТРРЮЛНЦ на 31.05.2019 г. С определение № 1623/04.05.2020 г. по т. д. № 252/2016 г., Окръжен съд – Благоевград е оставил без уважение подаденото от „ВГД Комерс“ ЕООД възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ. В исковата молба са изложени обстоятелства, че вземанията произтичат от споразумение сключено на 19.10.2016 г. между „ВГД Комерс“ ЕООД, „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и „Топлофикация Петрич“ ЕАД. В основата на споразумението е прехвърлено на 17.06.2002 г. на „ВГД Комерс“ ЕООД от „КТБ“ АД вземане в размер на 1 660 659, 09 щ.д. от „В§ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, за което в годините последователно са сключвани множество споразумения между новия кредитор „ВГД Комерс“ ЕООД и длъжника, чрез които главницата е нараснала многократно, посредством преоформяне на дълга, чрез натрупване към главницата на незаплатената възнаградителна лихва и последващото начисляване на последната върху така увеличения размер на главницата. На 26.06.2013 г. в ТР е вписано преобразуване на „В§ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, чрез отделяне от дружеството на нови шест дружества, едно от които е „Топлофикация Петрич“ ЕАД, като е договорено между всички дружества, че на основание чл. 263л, ал. 1 ТЗ, ще отговарят за задълженията на „В§ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, солидарно, до размера на получените права. С чл. 2 от споразумението от 19.10.2016 е признато, че въз основа на извършените погашения от страна на солидарния длъжник „Топлофикация Петрич“ ЕАД /подробно описани/ паричното вземане от длъжника „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД възлиза на сумата от 13 302 466, 53 лв., от които 10 330 258, 53 лв. главница и 2 972 208 лв. неустойка за забава за 137 дни за периода от 04.05.2016 г. до датата на подписване на споразумението. За да се стигне до тази сума са отчетени всички плащания извършени от „Топлофикация Петрич“ ЕАД общо в размер на 18 504 340 лв., до която сума е ограничена и солидарната отговорност на това дружество, съобразно получените от същото права при преобразуването. Налице е признание на кредитора за факта на посоченото плащане от 18 504 340 лв., поради което и доколко същото е включено или не в счетоводните книги на „ВГД Комерс“ ЕООД е без правно значение. Съобразно чл. 3, ал. 3 от споразумението, сумата в размер от 13 302 466, 53 лв. трябва да бъде заплатена в срок до 20.12.2016 г. и ако падежа бъде просрочен, длъжникът ще дължи неустойка за забава в размер на 0.1 % върху сумата от 21 694 948, 91 лв. за всеки ден забава, считано от датата на подписване на споразумението до деня на пълното погасяване на главницата, като общо сумата на неустойката не може да нахвърля 12 431 205, 73 лв. С чл. 4 от споразумението е посочено, че за гарантиране издължаването на сумата от 13 302 466, 53 лв. ще останат в сила всички обезпечения учредени до момента в полза на кредитора „ВГД Комерс“ ЕООД. Според приетите по делото основно и допълнително заключение на ССЕ и съобразно счетоводните книги на „ВГД Комерс“ ЕООД, след датата 19.10.2016 г. кредиторът е погасил част от главницата, чрез прихващане между двете дружества със сумата от 2 587 851, 99 лв., при което според размера на главницата в споразумението от 19.10.2016 г., дължимия остатък е в размер на 7 742 406, 54 лв. /10 330 258, 53 лв. – 2 587 851, 99 лв./. С оглед констатациите в допълнително заключение към ССЕ, за 2018 г. „ВГД Комерс“ ЕООД е осчетоводило по партидата за задължения на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД получен превод в размер на 166 515, 98 лв. от „Сага Комодити“ по фактура 8951/28.02.2018 г. и за 2019 г. е осчетоводило превод в размер на 39 557, 87 лв. получен от „Енерджи лимитед“. И двата превода са отнесени към погасяване на „забава по т. 10 А от 01.02.2015 г. – 14.09.2015 г.“. Ако с тези суми се намали главницата, то тя достига до сумата от 7 536 332, 69 лв. /7 742 406, 54 – 166 515, 98 – 39 557, 87/. За периода 2019 г. по партидата на длъжника, „ВГД Комерс“ ЕООД е осчетоводило и сторно на заем в размер на 1 410, 97 лв. с които е намалена главницата, при което тя е в размер на 7 534 921, 72 лв. /7 536 332, 69 – 1 410, 97/. Освен това, макар и да не са включени счетоводно, вещото лице е установило, че „ВГД Комерс“ ЕООД е получило общо сума в размер на 220 672, 77 лв. платени за сметка на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, както следва: 84 500 лв. от Г. Г., 49 013, 46 лв. от НЕК и 87 159, 31 лв. от ДФЗ. Намалено с тази сума, задължението за главница възлиза на 7 314 248, 95 лв. /7 534 921, 72 – 220 672, 77/ и съдът намира, че до този размер следва да бъде уважен иска, в частта относно съществуването на вземане на ищеца от „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД за заплащане на главница на основание споразумението от 19.10.2016 г., а в останалата част до сумата от 10 330 258, 53 лв., иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Вземането за главница следва да бъде прието като обезпечено, на основание чл. 4 от споразумението от 19.10.2016 г., с оглед вписания под номер 20150805153948 в ТР по партидата на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД четвърти по ред особен залог на търговското предприятие на длъжника, в полза на заложния кредитор „ВГД Комерс“ ЕООД, с поредност на удоволетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. с чл. 16, ал. 1 ЗОЗ, съобразно чл. 14, ал. 1 ЗОЗ, според поредността на вписването. Вземането на ищеца за дължимата законна лихва върху главницата е законна последица от уважаването на иска по чл. 694 ТЗ, поради което и с оглед обвързващата сила на решението, синдикът е задължен да включи служебно в съответния ред за признатото вземане и законната лихва върху него от датата на молбата за предявяване на вземанията, до окончателното му плащане. Претендираните вземания за неустойка в размер на 2 972 208 лв. за забава за 137 дни за периода от 04.05.2016 г. до датата на подписване на споразумението и за неустойката за периода от 20.11.2016 г. до 09.04.2019 г. в размер на 12 431 205, 73 лв., представляват задължения в резултат на начисляването на 0.1 % върху сумата от 21 694 948, 91 лв. за всеки ден забава, при условие, че размера на главницата, вредите от чиято забава обезщетяват е друг - 13 302 466, 53 лв. Определена така, неустойката за един ден възлиза на сумата от 21 694, 94 лв. Налице е санкция в неоправдано висок размер, която излиза извън обезпечителните и обезщетителните си функции, които са и придадени от страните. В подкрепа на този извод сочи и обстоятелството, че кредиторът „ВГД Комерс“ ЕООД и длъжникът „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ТЗ /„ВГД Комерс“ ЕООД притежава 148 121 дяла от капитала на длъжника/ и кредиторът е имал ясна представа, доколко е възможно главницата да бъде погасена. Съотнесено към факта на продължилото повече от шестнадесет години целенасочено поддържане и мултиплициране на дълга, което обективно не подлежи на санкция от закона, но по аргумент на житейската логика, намерила израз в принципа на обичайната добросъвестност, поставя под съмнение преследваната цел, се стига до заключение, че се нарушава принципа на справедливостта и се създават условия за неоснователно обогатяване. Преценката за накърняване на пределите на нравствена допустимост в тази хипотеза се основава на начина на определянето на неустойката към момента на договарянето й, като съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вреди. Подобни уговорки, договорени в противоречие с добрите нрави не могат да разчитат на помощта на държавата и се игнорират от гражданското право, не се зачитат и не се приемат, като основание за юридическа дължимост на престациите. Ето защо, САС намира, че възражението на синдика на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ ООД за нищожност на клаузата за неустойка в споразумението от 19.10.2016 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е основателно, поради което и исковете, относно съществуването на неустойка за забава в плащането на главницата за периода от 04.05.2016 г. – 19.11.2016 г. в размер на 2 972 208 лв. и за неустойка за периода от 20.11.2016 г. до 09.04.2019 г. в размер на 12 431 205, 73 лв. следва да бъде отхвърлени. Поддържаните от синдика доводи за нищожност на споразуменията между „ВГД Комерс“ ЕООД и длъжника, поради привидност са недоказани. Твърденията, че със същите се увреждат интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността, поради което и са относително недействителни спрямо тях, следва да бъдат разгледани в производство по реда на чл. 135 ЗЗД, чрез иск, съобразно чл. 649, ал. 1 ТЗ предявим от синдика, в отделно производство, а не като възражение в настоящото. В обобщение, решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено в цялост, а вместо него да бъде постановено ново решение, съобразно изложените по – горе мотиви. По разноските по делото: При този изход на спора и съобразно чл. 694, ал. 7 ТЗ „ВГД Комерс“ ЕООД следва да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 184 194, 22 лв. и за въззивното производство в размер на 92 097, 11 лв. Водим от горното, Софийският апелативен съд,