Решение № 236 от 11.5.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 154/2026 г.

Постъпила е искова молба от Г. Р. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: обл. ••••••••••, действащ като баща и законен представител на малолетното си дете Р. Г. К., с ЕГН ••••••••••, роден на ••••, за който е съставен Акт за раждане ••••••••••, с която се иска изменение размера на присъдената с Определение от •••••• постановено по гр. дело •••••• по описа на Районен съд - гр. Кърджали ежемесечна издръжка, която ответникът А.С.Б. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••••••••••, е била осъдена да заплаща на малолетното си дете Р. Г. К., с ЕГН ••••••••••, чрез неговия баща и законен представител Г. Р. К., с ЕГН ••••••••••, като се увеличи същата от 250.00 лв. /с равностойност 127,82 евро/ на 300.00 евро, платими до 10-то число на текущия месец, чрез бащата и законния представител на детето, по банковата ми сметка в банка ••••, считано от датата на подаване на исковата молба до съда, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законна лихва за забава за всяка просрочена вноска. Искането за изменение се обосновава с това, че от постановяване на горецитираното съдебно определение, са изминали близо две години и обстоятелствата, обуславящи размера на дължимата от ответницата издръжка за детето съществено са се изменили, като се е повишил размера на минималната работна заплата, съответно и размера на минималната издръжка. Освен това значително са поскъпнали цените на хранителните продукти, дрехите, електроенергията и т. н. Посочват се видовете разходи за детето, а именно за дневни пари, дрехи, обувки, телефон, интернет, екскурзии и почивки. Наред с това твърди, че детето от месец •••• насам нито веднъж не е нощувало при майка си, въпреки определения й режим на лични отношения, съгласно който следвало да взима детето за по 5 нощувки всяка първа и трета седмица от месеца. Отделно от това се изтъква влошаването на здравословното състояние на бащата на детето, наложило напускането на работа и липсата на такава към момента, като се сочи, че същият получава парично обезщетение от НОИ. По отношение на ответника се твърди, че работи, получава добри доходи и живее в жилището на своите родители, без да има разходи за наем и консумативи. Претендира разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който намира иска за допустим и частично основателен за размера до 156 евро месечно, считано от предявяване на исковата молба пред съда - ••••, като намира претендирания размер от 300 евро месечно за завишен. Твърди, че не е в нейните възможности да заплати издръжка в този размер, поради това, че работи на минимална работна заплата, не притежава имущество, от което да се издържа и което да отдава под наем и предвид това, че има още едно дете, за което полага грижи. Отрича да се е дезинтересирала от детето, като твърди, че е изпълнявала редовно родителските си задължения, включително за заплащане на издръжка на детето. Ищецът редовно призован за откритото съдебно заседание се явява лично и с адв. Д. К. - АК Кърджали, която поддържа предявения иск. От името на ищеца прави изменение на размера на издръжката платима от ответника, считано от датата на предявяване на иска, като иска същият да се счита на предявен вместо за сумата от 300 евро за сумата от 250 евро месечно, като на осн. чл. 214 ГПК и съдът е допуснал изменението на иска. Ответникът редовно призована за откритото съдебно заседание се явява лично и с адв. И. Б. - АК Кърджали, която поддържа подадения отговор на исковата молба и не се противопоставя на исканото изменение на иска, чрез намаляването на претенцията за издръжка от 300 евро на сумата от 250 евро месечно. Съдът като взе предвид събраните по делото док-ва, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е дете на ответника в процеса. С протоколно определение от ••••. по описа на Районен съд Кърджали е одобрена спогодба, по силата на която ответникът А.С.Б. с ЕГН •••••••••• е осъдена да заплаща на малолетното си дете Р. Г. К., с ЕГН •••••••••• ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, чрез неговият баща и законен представител Г. Р. К., с ЕГН ••••••••••, считано от •••• платима до всяко 15-то число на съответния месец до навършване на пълнолетие или до настъпване на друга правопрекратяваща или изменяща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. От представено удостоверение за раждане •••• изд. въз основа на акт за раждане •••• се установява, че Г. Р. К. е баща на ищеца Р. Г. К., роден на •••• а А.С.Б.. – майка. Съгласно представено удостоверение за раждане от ••••, изд. въз основа на акт за раждане •••• съставен в гр. Кърджали Г. Р. К. е баща и на пълнолетата И.Г.К. родена на •••• С исковата молба ищецът представя удостоверение •••••••••• изд. от СУ ••••••••••, видно от което същият е записан в •••• през учебната 2025-2026 г Съгласно представено Експертно решение •••••••••• изд. от •••• Г. Р. К. е с •••• и водеща диагноза •••••••••• От представеното с исковата молба Разпореждане № ••••••••••/30.07.2025 г. е видно, че Г. Р. К. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 933,76 лв. Видно от представеното с отговора на исковата молба удостоверение, изд. на •••••••••• ответникът е трудово ангажирана и получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 620 евро. Съгласно представено удостоверение за раждане от •••• изд. въз основа на акт за раждане № 777/•••• съставен в гр. Кърджали ответникът е майка и на детето П.С.Б., родено на •••• При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът носи доказателствената тежест да установи размера на предходно определената издръжка, променените обстоятелства от предходното определяне на издръжката, нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможността на ответника да я дава. Не е спорно по делото, а и се установява от представеното удостоверение за раждане, че ответникът е майка на детето, предвид което дължи издръжка. Установи се, че по силата на протоколно определение от ••••. по описа на Районен съд Кърджали, че ответникът е осъдена да заплаща на детето Р. месечна издръжка в размер на 250 лева. От този момент до датата на подаване на исковата молба за увеличение на издръжката е изминал период от около 2 години. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е определено с протоколно определение на съда от •••• За изминалия период са настъпили съществени изменения на социалноикономически условия в страната с оглед на инфлационните процеси. Безспорно нараснали са и нуждите на детето, което при предходното определяне на издръжката е било на •••• възраст, а понастоящем е на ••••, като след по-малко от месец ще навърши ••••редвид което са нараснали и ежедневните нужди и потребности на детето, с оглед възрастта му. Същевременно трябва да се отбележи и че от предходното определяне на издръжката, с около 25% (от 477,04 евро /933 лв./ за 2024 г. на 620,20 евро /1213 лв./ през 2026 г.) е увеличен размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Предвид изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето и изменение на нормативната база. Издръжката на дете се дължи от двамата родители, независимо при кого живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са предпоставка за определяне на нейния размер (чл. 142, ал. 1 от СК). Ответникът е в трудоспособна възраст и е работоспособна и съобразно приетите по делото писмени доказателства получава средномесечен брутен доход в размер на 620 евро по трудово правоотношение. Липсват данни за наличие на здравословни или други причини, които биха й създали допълнителни трудности при изпълнение на законовото й задължение да заплаща издръжка на ненавършилото й пълнолетие дете. Доказа се по делото, че ответникът отглежда и се грижи за още едно дете, което е от един и същи ред - чл. 141, т. 1 от СК, като това обстоятелство води до извод за липсата на възможност за ответника да предоставя издръжка на детето си Р. Г. К. в претендирания размер. В хода на производството не се установи от ищцовата страна, че ответникът притежава материалните възможности да заплаща издръжка от 250,00 евро. Не се установи и промяна в специални потребности за детето, които да налагат заплащането на издръжка в този размер. От друга страна, съдът не възприема доводите на ответника, изложени в отговора и които се застъпват в открито заседание, свързани с това, че се грижи и за друго дете, доколкото всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на своето дете, както и да осигурява условия на живот, необходими за това. С други думи, грижата за другото дете, не следва да освобождава дължащия издръжка родител. Отделно от това, следва да се отбележи, че задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, за разлика от това за родител, както и е с приоритет съгласно чл. 141 от СК. Предвид всички изложени съображения съдът приема, че е налице трайно изменение в нуждите на детето, обусловено от възрастта и променената обществено-икономическа обстановка в страната. Предвид обстоятелството, че не са установени нужди на детето извън обичайните за неговата възраст, съдът определя необходима издръжка за 10 годишно дете средно от поне 350 евро месечно. При отчитане на обстоятелството, че бащата полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето Р., съдът намира, че майката следва да заплаща на сина си Р. Г. К. издръжка от 210,00 евро месечно (приблизително колкото /200 евро/ r майката чрез процесуалния си представител в хода на устните състезания изрази готовност да заплаща). Действително ответникът има още едно дете, което следва да издържа, но не следва да се забравя и че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на своите деца, още повече доколкото ответникът е в млада и трудоспособна възраст ••••, без данни за влошено здравословно състояние, за нея не са налице пречки да реализира доходи и в по-висок размер. Така определеният размер на месечната издръжка е съобразен с нуждите на детето и с възможностите на майката. Доказателства за възможности на ответника, които да обусловят основателност на иска над този размер, както и нужди на детето да получава издръжка над него не са представени, поради което е неоснователен. Издръжката за бъдещ период се следва, считано от датата на подаване на исковата молба - считано от •••• до настъпване на основания, обуславящи нейното изменение или прекратяване. По силата на чл. 146, ал. 1 от СК, при забава плащането на месечна вноска, върху сумата се дължи заплащане на законната лихва, като дължимостта настъпва на първо число на месеца, следващ този, за който се дължи издръжката. На основание чл. 242, ал. 1, пр. 1 от ГПК, следва да бъде допуснато и предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. По разноските и следващите се държавни такси: В процесния случай искът с правно основание чл. 150 от СК, е иск за периодични платежи за неопределено време, поради което дължимата държ. такса е от 4% върху увеличения размер на платежите за 3 години - арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Тъй като размерът на последната съдебно призната издръжка е от 127,82 евро (с равностойност 250 лв.), увеличението й е с 82,18 евро (с равностойност 160,73 лева) месечно, поради което се дължи и държ. такса от 118,34 евро. И двете страни са претендирали разноски, съобразно уважена или отхвърлена част от иска. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от него разноски съобразно с уважената част от иска или сумата от 235,41 евро, при заплатено адвокатско възнаграждение от 350,00 евро. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответницата разноски в настоящото производство, съобразно с отхвърлената част от иска, или сумата от 149,42 евро, при заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 евро. Мотивиран от така изложените съображения, съдът