Решение № 385 от 15.7.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 706/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на депозирана пред окръжен съд Б., въззивна жалба от С. О. М., ЕГН ••••••••••, от •••, чрез пълномощника- адв. С. А., с която се облжлва частично Решение № 172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на РС Б. досежно квотите на съделителите при които делбата е допусната от съда. Сочи се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд е отказал да допусне съдебната делба при поисканата от ищцата квоти: по 1/ 2 ид.ч. за С. О. М. и съделителката С. О. И., 2/4 ид.ч. за съделителката Н. Т. И. за следните делбени имоти, придобити по наследство от О. Т. И., чрез доброволна делба като наследник на Т. Н. И. и придобити преди брака му с преживялата съпруга: 1/самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.604.216.2.2 по КК и КР на •, одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на имота: Б., ул."Григор Пърличев” № 8, ет. 0; обект ремонт на оръжие; разположена в ПИ с идентификатор № 04279. 604.216; предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда; брой нива на обекта: 1/едно/, посочена в документа площ: 25 кв.м. 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.604.216.2.4, по КК и КР на •, одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК; с адрес на имота: •••; с предназначение на сградата: жилищна сграда-многофамилна; разположена в ПИ с идентификатор № 04279.604.216. предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта 1/едно/; посочена в документа площ: 152, 00кв.м. 3/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.604.216.2.6, по КК и КР на •, одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК; с адрес на имота: •••; с предназначение на сградата: жилищна сграда- многофамилна; сградата е разположена в ПИ с идентификатор № 04279.604.216; предназначение: жилище-апартамент, в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта 1/едно/; посочена в документа площ: 76, 00 кв.м. Сочи се с въззивната жалба, че с обжалваното Решение № 172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на РС Б., съдът е допуснал извършването на съдебна делба върху описания недвижим имот, при квоти: по 1/8 ид.ч. за С. О. М. и С. О. И., и 6/8 ид.ч. за Н. Т. И.. С въззивната жалба са наведени оплаквания, че обжалваното решение досежно квотите при които е допуснато извършването съседабната делба за имотите описани в част I от ИМ е неправилно. Поддържа се че правните изводи на съда са незаконосъобразни, противоречащи на Закона и необосновани от събраните доказателства, поради което съдът е постановил един порочен акт в обжалваната част от решението. Оспорват се с въззивната жалба от жалбоподателката М., изводите на първоинстанционния съд, че описаните в жалбата недвижими имоти, предмет на делбата, са станали семейна имуществена общност по смисъла на чл. 21 СК. Поддържа се че този правен извод противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства, с които се доказа, че имотите са лично имущество на наследодателя по смисъла на чл. 22 ал.1 СК. Излагат се доводи с въззивната жалба, че с Нотариален акт за суперфиция № 191, т. 1, дело № 197/1960г., приложен по делото установява се, че на бащата на наследодателя на страните- Т. И. Н., е отстъпено право на строеж в съсобствен с брат му парцел и той е построил жилищната сграда на два етажа, обекти от нея предмет на настоящата делба. Съгласно закона, придобитото по наследство имущество е лична собственост на съпруга, в случая на наследодателя О. Т. И.. Твърди се с въззивната жалба от жалбоподателката С. О. М., чрез пълномощника и адв. А., че по силата на Договор за доброволна делба от 12.02.1990г., с вх. peг. № 222/05.03.1990г., партидна книга: том 34, стр. 22, сключен между наследниците на Т. Н. И.- Т. Т. Я. и О. Т. И.., приложен по делото, наследодателят и сестра му Т. Т. Я., като наследници на Т. И. Н. са извършили доброволна делба на оставената им в наследство двуетажна жилищна сграда, построена в южната част на имот с пл. № 1249, кв. 89, парцел VII, целият от 380 кв.м., без мястото, като Т. Я. е получила в дял и станала собственик на I /първи/ жилищен етаж, ведно с едно избено помещение, 1/2 ид.ч. от общо мазе и 1/ 2 ид.ч. от тавана, а О. И. е получил в дял и станал собственик на 2 /втори/ жилищен етаж, ведно с едно избено помещение, 1/2 ид.ч. от общо мазе и 1/ 2 ид.ч. от тавана. Навеждат се доводи с въззивната жалба, че с писмените и гласните доказателства пред първоинстнационния съд се доказа, че наследодателят О. Т. И. заедно със сестра му, като съсобственици на дворното място и на общите части на сградата, през 1991г., преди брака на наследодателя О. И. с Н. И., са построили пристройката към наследената от тях жилищна сграда, както и надстройката, в която жилищна сграда те двамата притежават по наследство по един жилищен етаж и по 1/ 2 ид.ч. от общото мазе и по 1/ 2 ид.ч. от тавана. Свидетелите М. А. и Е. Г. доказват това обстоятелство. Свидетелките на ответната страна Р. К. и К. А. дават противоречиви показания, несъотвестващи на посочените по-горе писмени доказателства, както и на показанията на първите двама свидетели. Така с жалбата се твърди че следва да се приеме за доказано че въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани пред РС Б.- че към 1991год. питейното заведение, намиращо се в пристройката към къщата вече работи, а гражданският брак с преживялата съпруга е сключен на 26.03.1994г., т.е. след пристрояването и надстрояването на жилищната сграда. Поради изложеното от фактическа и правна страна, поддържа се от жалбоподателката М., че с тези писмени и гласни доказателства се доказва, че наследствената къща с изградената към нея преди брака пристройка и надстройка към тази сграда, са лична собственост на наследодателя О. Т. И., поради което делбата следва да се допусне при квоти на съделителите посочена от ищцата в ИМ- по 1/ 4 ид.ч. за С. М. и С. И. и 2/4 ид.ч. за Н. И.. Поддържа се от въззивницата, че въз основа на събраните доказателства установява се, че пристройката и надстройката на жилищната сграда са построени от наследодателят на страните и сестра му без строителни книжа и по късно е задвижена процедурата за издаване на акт за узаконяване, който е издаден след няколко години, а именно Акт за узаконяване № 57/05.04.1996г., изд. от Гл. Архитект на Община Б.. Изказва се становище с въззивната жалба, че акта узаконява незаконния строеж по предвидения от закона ред и не е доказателство за времето на изграждане на строежа, на пристройката и надстройката и от кого е извършено строителството. Сочи се с въззивната жалба, че с последващия договор за доброволна делба, сключен след узаконяването на строежа, а именно с Договор за доброволна делба от 02.08.1996г., вх. peг. № 1839.101 партидна книга- том 102, стр. 402, сключен между наследниците на Т. Н. И.- Т. Т. Я. и О. Т. И., именно като наследници на баща си, са пристроявали и надстроявали наследената къща, като са си поделили изграденото след предишния договор за доброволна делба от 1990г., а именно магазин състоящ се от две търговски зали с № 1 и № 6, както и пристройка на два етажа, изградена към съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда и тавански стаи. Поддържа се от въззивницата, че не се подкрепя с доказателствата по делото твърдението в писмените бележки на ответната страна, възприети от съда, че тези самостоятелни обекти, по време на брака са били значително преустроени, като са били достроявани, пристроявани и надстроявани. Няма такива доказателства- нито гласни, нито писмени. Съдът необосновано е приел, че с последния договор Т. и О. са си поделили само магазин състоящ се от две търговски зали, както и че са си поделяли сгради. Това не е така, видно от договора приет като писмено доказателство. Необосновано е да се приема, че ако евентуално е извършен някакъв ремонт, то се е променила собствеността относно наследените имоти. Да придобиеш недвижим имот по силата на наследствено правоприемство и доброволна делба с другия наследник е годно придобивно основание да станеш собственик на описаните в договорите за делба самостоятелни обекти. Становището поддържано с въззивната жалба от жалбоподателката М. е, че наследодателят О. И. е придобил тези самостоятелни обекти преди брака с Н. И.. Изложени са доводи и срещу правните изводи на първоинстациония съд в мотивите към обжалваното решение, където необосновано съдът приема твърдението на ответниците, че в случая са приложими точка 2 и точка 4 от Постановление № 5/1972г. на ВС. От изложеното по-горе и сочените доказателства се установява, че в случая няма построена жилищна сграда по време на брака на О. и Н. И.и върху земя собственост на единия съпруг, какъвто казус разрешава горепосоченото Постановление № 5/1972г. на ВС. Доказано е по делото от кого е построена жилищната сграда и от кого и кога е пристроявана и надстроявана тази наследствена жилищна сграда. Също така няма доказателства, а и не може да има, че пристройката и надстройката са извършени в "груб строеж” по време на брака. Развити са съображения с въззивната жалба относно недвижимия имот с идентификатор 04279.604.402.3 с предназначение хотел, предмет на делбата, че съдът неоснователно е кредитирал свидетелските показания на свидетелите Е. А. Г., Р. Х. К. и К. А. А., които сочат че Т. С.- бащата на ответницата Н. И. й дарил значителна сума за построяването на хотела /над един милион лева/, като съдът е приел този факт за установен, тъй като не е бил успешно опроверган с други доказателства и тези показания съответстват на приетите по делото писмени доказателства. Оспорва се с въззивната жалба този извод на съда. Излагат се доводи от жалбоподателката, чрез нейния пълномощник- адв. А., че в момента на представянето на договорите за дарение, същите са оспорени от ищцовата страна досежно съдържанието и посочените суми. Преди това е оспорено приемането им като доказателства, тъй като са били посочени в писмения отговор, но не били представени с него и срокът за представянето им е бил преклудиран. Освен това с писмени молби по чл. 192 ГПК, в с.з. проведено на 09.11.2023г., са оспорени всички суми и е поискано от съда да задължи дарителя, като трето неучастващо по делото лице, да представи доказателства - извлечение от банковите си сметки, за получените от него суми по изповяданите с нотариалните актове, приложени по делото- сделки и съответно за изтеглените и дарени суми./стр. 3 и 4, както и стр. 14 и 15 от протокола от 09.11.2023г./.Сочи се във въззивната жалба, че съдът не е допуснал тези доказателства, а в съдебното решение е посочено, че свидетелските показания не са опровергани от други доказателства. Изказва се становище от въззивната страна, че е недопустимо със свидетелски показания да се доказват дарени според договорите суми от над един милион лева. Иска се въззивният съд да допусне тези доказателства, ако ответника оспорва решението относно този имот/хотил/, тъй като във всички приложени нотариални актове е посочено, че купувачите са превели на продавачите продажната цена по посочени банкови сметки от продавача Т. С. преди изповядване на сделките. Въпреки изложеното, поддържа се с въззивната жалба, че с крайният извод и с крайното решение на съда относно недвижимия имот с идентификатор 04279.604.402.3 въззивницата е съгласна. С оглед на изложеното, иска се от дъззивния съд да уважи жалбата и да отмени Решение № 172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на PC Б. в обжалваната му част и да постанови решение, с което да допуснете до делба гореописаните недвижими имоти с идентификатор № 04279.604.216.2.2; с идентификатор № 04279.604.216.2.4; идентификатор № 04279.604.216.2.6, при квоти: за С. О. М. – 1/ 4 ид.ч., за С. О. И. – 1/ 4 ид.ч. и за Н. Т. И. - 2/4 ид.ч. Претендират се сторените разноски пред въззивната инстанция. В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор на подадената въззивна жалба, пред въззивната инстанция е депозиран писмен отговор от насрещната страна- Н. Т. И., ЕГН •••••••••• и С. О. И., ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. Б., с който се оспорва изцяло въззивната жалба подадена от жалбоподателя С. О. М.. Поддържа се становище от въззиваемата страна, че в обжалваната му част първоинстанционното съдебно решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства, тъй като правилно първоинстанционния съд е приел, че допуснатите до делба три самостоятелни обекти на собственост са били построени и съществено преустроени по време на брака на О. И. и Н. И., поради което същите са станали съпружеска имуществена общност и делба по отношение на тях следва да се допусне при квоти от 1/8 ид.ч. /една осма идеална част/ за съделителя С. О. М., 6/8 ид.ч. /шест осми идеални части/ за съделителя Н. Т. И. и 1/8 ид.ч. /една осма идеална част/ за съделителя С. О. И., а не при посочените с исковата молба от ищшцата квоти на собственост. Оспорват се като неправилни и неподкрепени от събраните пред РС Б. писмени доказателства- твърдения на въззивната страна чрез нейния пълномощник, че наследодателят О. И. заедно със сестра му като съсобственици на дворното място през 1991г. са построили пристройка към притежаваната от тях по наследство жилищна сграда, както и надстройка. Поддържа се с писмения отговор, че тези твърдения на жалбоподателя не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а точно обратното-опровергават се както от събраните в първоинстанционното производство писмени такива, така и от гласните доказателства. Сочи се, че въз основа на приетото като доказателство удостоверение на наследници на Т. Н. И. /б.ж. на •, починала на •••г./става ясно, че общия наследодател на страните по делото- О. Т. И. е един от неговите наследници. От приетото като доказателство копие на Нотариален акт № ••• г. на PC Б. се установява, че Т. Н. И. и неговия брат С. Н. К. са признати за собственици на поземления имот, върху който са изградени допуснатите до делба недвижими имоти. Твърди се от въззиваемата страна, че от Нотариален акт № •••г. на PC Б. се установява, че С. Н. К. е учредил на Т. Н. И. правото да построи жилищна сграда в парцела. Установи се и не е спорно по делото, че такава сграда е била построена. Впоследствие с договор за доброволна делба от 02.08.1986г. общия наследодател на страните О. И. и неговата сестра Т. Т. Я., в качеството им на наследници на баща им Т. Н. И., разделили изградения в имота магазин, състоящ се от две търговски зали. Сочи се в писмения отговор на жалбата, че на 12.02.1990г. О. И. и сестра му Т. Т. Я., в качеството им на наследници на баща им Т. Н. И., поделили изградената в имота двуетажна жилищна сграда, като Т. Я. получила в дял първия жилищен етаж, а О. И. втория жилищен етаж. Впоследствие с акт за узаконяване № 57/05.04.1996г. О. И. и сестра му Т. Я. узаконили магазина и двуетажната жилищна сграда. Оспорва се изцяло с писмения отговор, твърденията във въззивната жалба, че тези самостоятелни обекти са пристроени, достроени и преустроени преди брака на общия наследодател със съделителката Н. И., тъй като те се опровергават от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Оспорват се от въззиваемата страна като неоснователни и неверни твърденията във въззивната жалба, че свидетелите М. А. и Е. Г. доказвали това обстоятелство, а показанията на останалите свидетели не следва да се кредитират поради противоречия в тях. Така видно от показанията на свидетеля Е. Г., дадени в първоинстанционното производство, пристройката върху заведението и двата етажа с таванското помещение са построени по време на брака между общия наследодател О. И. и ответницата Н. И.. Както от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, така и от сърбаните по делото гласни такива се установи и доказа, че през време на брака между О. Т. И. и ответницата Н. Т. И. са извършени съществени промени в обектите, като същите са били пристроени и надстроени, придобивайки нова конфигурация и обособявайки се като нов обект на правото на собственост. Разпитаните от страна на доверителите ми свидетели в първоинстанционното производство с категоричност установиха, че преустройството на обектите е извършено по време на брака на страните с общи средства, в т.ч. и с помощта на изтеглени кредити. Доказателства в обратна насока не бяха ангажирани от ищцовата страна. Единствено в своите показания свидетеля М. А. заяви, че пристройката към къщата и таванския етаж са строени от О. преди брака му с ответницата Н. И., но същите противоречат както на представените по делото писмени доказателства, така и на показанията на всички останали свидетели, поради което считам, че не следва да се кредитират. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че обстоятелството, че питейното заведение към къщата по твърдения на жалбоподателката е работило към 1991г. е ирелевантно за момента на дострояване и пристрояване на процесните самостоятелни обекти и не е в противоречие с показанията на свидетелите. Пристрояването, дострояването и преустройството на обектите не засяга питейното заведение към къщата. Оспорват се от въззиваемата страна като изцяло неоснователни и неподкрепени с никакви доказателства по делото- твърденията във въззивната жалба, че пристройката и надстройката към къщата са построени без строителни книжа, като по късно е задвижена процедурата по узаконяването им. По делото няма никакви доказателства пристройката и надстройката към къщата да са изградени преди брака на общия наследодател с Н. И.. Точно обратното - събрани са както писмени, така и гласни доказателства, от които се установява факта, че пристрояването и дострояването на тези обекти и извършените съществени преустройства са по време на брака на ответницата Н. И. с общия наследодател О. И.. Поддържа се становище от въззиваемите Н. Т. И. и С. О. И., чрез пълномощника им адв. Б., че макар описаните в жалбата имоти първоначално да са придобити от общия наследодател О. Т. И. преди брака му с Н. Т. И., на основание доброволна делба на наследство, оставено от неговия наследодател Т. Н. И., по отношение на трите имота е извършено дострояване, пристрояване и надстрояване, по време на брака с ответницата Н. И., поради което и същите са станали СИО. Поддържа се с писмения отговор на жалата, че през време на брака между О. Т. И. и ответницата Н. Т. И. са извършени съществени промени в обектите, като същите са били пристроени и надстроени, придобивайки нова конфигурация и обособявайки се в нов обект на правото на собственост. Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели с категоричност установиха, че преустройството на обектите е извършено по време на брака на страните с общи средства, в т.ч. и с помощта на изтеглени кредити. Доказателства в обратна насока не са били ангажирани от страна на жалбоподателката. При изложените съображения от фактическа страна, оспорват се като неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба за неприложимост на Постановление № 5/1972 г., т. 4, на Пленума на Върховния съд спрямо процесния случай. С цитираното постановление е прието, че построената по време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Този извод е мотивиран с императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968г., съгласно която придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като е посочено, че тази разпоредба представлява „друг начин, определен в закона“ по смисъла на чл. 55 ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ и установява „друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение по време на брака. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968г. е аналогична на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) и на чл. 21, ал. 1 от действащия СК от 2009г., поради което даденото в т. 4 на ППВС № 5/1972г. тълкуване се прилага и към настоящия момент в практиката на съдилищата. Видно е, че така даденото разрешение е абсолютно приложимо към настоящия случай, като изложените в обратна насока аргументи са изцяло неоснователни. Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че след като процесните имоти са станали съпружеска имуществена общност, то делбата на недвижимите имот с идентификатори 04279.604.216.2.2, 04279.604.216.2.4 и 04279.604.216.2.6 следва да се допусне при квотите, при които съдът е допуснал делбата: 1/8 ид. част за ищцата С. М., 1/8 ид.част за ответницата С. И. и 6/8 ид.част за ответницата Н. И.. Като неотносими към правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, са определян с отговора на въззивната жалба, оплакванията на жалбоподателя С. О. М. срещу изводите на съда за дарявани средства от бащата на ответницата Н. И. във връзка с изграждането на Сграда с идентификатор №04279.604.402.3 и кредитирането на събраните в тази връзка гласни доказателства. Видно от въззивната жалба е, че първоинстанционното решение се обжалва само в частта, с която са допуснати до делба недвижимите имот с идентификатори 04279.604.216.2.2, 04279.604.216.2.4 и 04279.604.216.2.6, поради което изводите на първоинстанционния съд и кредитираните от него доказателства във връзка с друг имот предмет на делбата, а именно Сграда с идентификатор №04279.604.402.3 са изцяло неотносими, тъй като решението не се обжалва в тази част с настоящата жалба. Ето защо всички наведени във въззивната жалба доводи и възражения в тази насока са изцяло неотносими към правилността на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част. Предвид изложеното изказва се становище от въззиваемите Н. Т. И. и С. О. И., че първоинстанционното съдебно решение в частта, с която съда е допуснал извършването на делба на СОС с идентификатор №04279.604.216.2.2 по КККР на •, СОС с идентификатор №04279.604.216.2.4 по КККР на • и СОС с идентификатор №04279.604.216.2.6 по КККР на • при квоти на собственост: 1/8 ид.ч. за съделителя С. О. М., 6/8 ид.ч. за съделителя Н. Т. И. и 1/8 ид.ч. за съделителя С. О. И. е правилно и обосновано, а подадената срещу него въззивна жалба неоснователна, поради което се иска от състава на ОС Б. да постановите съдебен акт с който да отхвърли като неоснователна въззивната жалба от С. О. М. с ЕГН ••••••••••, депозирана чрез адв. С. А., срещу Решение № 172 от 15.03.2024 год. постановено по гр.д. №2922/2022 год. по описа на Районен съд •, и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част от М., с всички произтичащи от това правни последици. Претендират се от въззиваемата страна, сторените пред настоящата съдебна инстанция съдебни разноски. В срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, депозирана е въззивна жалба от адвокат С. Б.- пълномощник на Н. Т. И., ЕГН ••••••••••, от •••, чрез адвокат С. Б., срещу Решение № 172 от 15.03.2024год. постановено по гр.д. № 2922/2022год. по описа на РС- Б., в частта му в която е допуснат до делба между страните по делото недвижим имот, представляващ Сграда с идентификатор №04279.604.402.3, по КК и КР на •, общ. Б., обл. Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на сградата: •••, разположена в ПИ с идентификатор 04279.604.402, със застроена площ от 319 кв.м., брой етажи: 4, брой самостоятелни обекти: няма данни, с предназначение: хотел, стар идентификатор № 04279.604.402.1, както и допуснатия до делба Поземлен имот с идентификатор 04279.604.402, по КК и КР на Б., одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК; с адрес на имота: •••, •••/•/, с площ от 449 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно застрояване: Ниско застрояване /до 10 м. - • метра/; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 8846, квартал: 89, съседи: 04279.604. 198; 04279.604.366; 04279.604.219; 04279.604.216; 04279.604.218; 04279.604.401. С въззивната жалба е наведено твърдение за неправилност на обжалното съдебно решение, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон, както и оплакване за необоснованост, тъй като е базирано изцяло на предположения и субективни мнения на първоинстанционния съд. Сочи се във въззивната жалба, че с искова молба, ищцата С. М. е направила искане за допускане до делба на процесната Сграда с идентификатор №04279.604.402.3 с твърдения, че същата е придобита по време на брака между Н. Т. И. и общия наследодател О. Т. И. и след неговата смърт идеални части от тази сграда по силата на настъпилото наследствено правоприемство са преминали към неговите наследници по закон. С отговора на исковата молба ответниците са оспорили наличието на съсобственост по отношение на този недвижим имот, въвеждайки възражение за настъпила пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 от СК. Възражението е обосновано с твърдения, че хотела е лична собственост на преживялата съпруга Н. И., тъй като е придобита изцяло с нейни лични средства, дарени лично на нея от нейния баща Т. М. С.. Поддържа се с жалбата, че в връзка по делото са събрани множество писмени и гласни доказателства за установяване на факта, че процесната сграда е придобита изцяло с лични средства на Н. И.. Навадени са доводи с въззивната жалба, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства, правилно е изяснил фактическата страна на спора, но неправилно е ценил съвкупния доказателствен материал по делото, неправилно е приложил материалния закон и е достигнал до изцяло грешен краен извод, че презумпцията за съвместен принос при придобиване на процесния хотел не е опровергана. В тази връзка съда се е позовал изцяло на ирелевантни за хипотезата на чл. 23 от СК факти и обстоятелства, които са извън елементите от фактическия състав на тази разпоредба, както и е базирал изводите си на предположения и субективни мнения и интерпретации на факти, а не на доказателствата по делото. Развити са съображения с въззивната жалба, че трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 21 СК /отм./, съотв. чл. 23 СК, приема, че при режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. При преценка основателността на предявен иск, възражение или довод по чл. 21 СК /отм./, съотв. чл.23 СК, от значение е произходът на средствата, с които е придобито вещното право, която преценка следва да бъде направена след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и във връзка едни с други. Ако произходът на средствата не е семеен и другият съпруг няма принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези средства, през време на брака, имущество няма да възникне съпружеска имуществена общност /Решение № 7 от 02.03.2021г. по гр.д. № 1765/2020г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. В този смисъл и съгласно константната съдебна практика на ВКС по установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен характер и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на имота. / така Решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 3056 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. Поддържа се с въззивната жалба, че в настоящия казус първоинстанционния съд изобщо не е коментирал доказателствата по делото от които се установява факта на влагане изцяло на лични средства на Н. И. за построяването на процесния хотел, а е изследвал и анализирал въпроси като това имали ли са други средства съпрузите и какво са манифестирали като собственически права по отношение на тази сграда спрямо трети лица, които са ирелевантни и които са довели до изцяло погрешен краен извод за липса на пълна трансформация на това имущество. Съда при произнасянето си с обжалваното съдебно решение неправилно е излязъл извън елементите на фактическия състав на чл. 23 от СК и е обосновал извода си за неоснователност на наведеното от Н. Т. И. възражение за пълна трансформация на лично имущество с факти и обстоятелства, които са ирелевантни. Излагат се доводи от въззивната страна, чрез пълномщоника адв. Б., че изцяло ирелевантен и неправилен е извода на съда, че от събрания по делото доказателствен материал може да се направи заключение, че както наследодателят на страните О. И., така и ответницата Н. И. са разполагали с добри доходи, произтичащи от търговската им дейност. Това е така, тъй като за иска, респ. възражението по чл. 23 от СК е без правно значение какви доходи са имали съпрузите, а дали вложените в придобиването на конкретно имущество средства са такива с личен произход. Доходите на съпрузите и техния принос в придобиване на общото имущество са предмет на изследване при предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК за определяне на по-голям дял, но не и предмет на иска по чл. 23 от СК. Още повече обстоятелството, че и двамата съпрузи са получавали „добри доходи“ само по себе си не може да обоснове извод за неоснователност на наведеното от доверителката ми възражение, тъй като по делото е доказано безспорно от множеството събрани доказателства, че хотела е построен изцяло със средствата предоставени по дарение лично на Н. И. и не са събрани други такива, които да установяват, че общия наследодател О. И. е влагал получаваните от него доходи в построяването му. При твърдение за пълна трансформация, заявена като насрещен иск или като възражение в тежест на заявилият на тази претенция е да докаже извънбрачният произход на вложените средства при закупуване на недвижимо имущество по време на брака. За да се установи пълна трансформация е необходимо да се докаже еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход. По този спор е ирелевантен приноса, тъй като трансформацията се основава на влагане на лични средства, т.е. такива, които са от преди брака, или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това основание/ Решение № 20 от 26.02.2021г. по гр.д. № 1409/2020г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. С въззивната жалба от Н. Т. И., определят се като изцяло неправилни, като базирани на предположения и в противоречие на събраните по делото доказателства изводите на първоинстанционния съд, че съпрузите по време на брака и в периода, след който е било започнало изграждането на хотела (2003г.) са теглили кредити, „като липсва логика сумите, получени от съпрузите по тези договори, да не са били влагани при изграждането на хотела“. Застъпва се становище от въззивната страна, че макар по делото да са представени договори за ипотеки по повод изтеглени кредити в периода на строеж на процесната сграда, то по никакъв начин не се доказа средствата по така отпуснатите кредити да са вложени ИМЕННО в построяването на хотела и разходвани за тази цел. Дори напротив- от гласните доказателства по делото се установи, че както общия наследодател на страните, така и ответницата Н. И. в този периода са имали отделни собствени бизнеси, които са финансирани именно с отпуснатите кредити, както и с тези средства е бил закупен магазина който също е предмет на настоящата делба. Установи се, че с част от средствата по кредитите е извършено и дострояването, пристрояването и надстрояването на част от делбените имоти. Свидетелите са категорични, че средствата за построяване на хотела са само предоставените по дарение лични средства на Н. И., а извода на първоинстанционния съд не само, че е неправилен и в противоречие на доказателствата по делото, но е и необоснован, тъй като изразява едно лично субективно мнение, а не обективен анализ на фактите по делото. Ирелевантен и изцяло неправилен е извода на съда, че в единия от сключените договори за ипотечен кредит, а именно този от 05.12.2005., сключен с „Българска пощенска банка“ АД, е бил ипотекиран именно първият етаж от процесния хотел, като в нотариалния акт № •••, по н.д. № 369/05.12.2005г., като изрично е било вписано, че съсобственици на ипотекирания първи етаж от процесния хотел са както наследодателят О. И., така и съпругата му ответницата Н. И., поради което след като се ипотекирали заедно като съсобственици първият етаж от процесния хотел, то може да се направи заключение, че съпрузите О. И. и Н. И. „са смятали“ хотела за част от съпружеската им имуществена общност, а не че същият е еднолична собственост на съпругата Н. И.. Поддържа се с въззивната жалба, че този извод е меко казано неправилен и неотносим към хипотезата на чл. 23 от СК, тъй като същата не изисква някаква манифестация и външна проява на индивидуални собственически права по отношение на конкретно имущество от единия от съпрузите в какъвто смисъл е възприетото от първоинстанционния съд. Изцяло ирелевантно е за фактическия състав на чл. 23 от СК дали съпрузите пред трети лица са третирали имуществото като съсобствено - СИО И ТО КЪМ МОМЕНТА В КОЙТО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ОБОРЕНА ТАЗИ ПРЕЗУПЦИЯ или като лично на някой от тях, тъй като единствения определящ за пълната трансформация на имущество факт е влагането на лични средства на единия от съпрузите в неговото придобиване. Поддържа се с жалбата, че този извод е неправилен и поради обстоятелството, че към 2005 год. когато е сключен въпросния договор за кредит процесния хотел не е бил изграден. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че хотела и пристройката са изграждани поетапно в продължение на значителен период от време. Установи се, че строежа на хотела - основната сграда е започнал през 2003г., а в последствие през 2010г. е започнал и строежа на пристройката, като строителството е извършвано на етапи до 2011г. за хотела, респ. до 2016г. за пристройката. Безспорно е установено, че към 2005 год. за която дата процесуалния представител на ищеца твърди, че е приключен строежа като се позовава на издадения АКТ 14 и на договор за ипотека САМО НА ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ ОТ ХОТЕЛА, с който е ипотекиран партерния етаж на процесния хотел, е бил изграден именно само партерния етаж, като след тази дата строителството е продължило. Сочи се с въззивната жалба от жалбоподателката чрез нейния пълномощник- адв. Б., че от заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява, че завършването на всички СМР се удостоверява със съставянето на Констативен акт - образец № 15, който е релевантния момент за определяне стойността на СМР. В тази връзка вещото лице е определило пазарната стойност на СМР към 2011г., респ. към 2016г. в размер на 723 301 лв. без ДДС, тъй като се установи че това е ИМЕННО моментът на завършване на всички СМР в обекта И МОМЕНТА НА ПРИДОБИВАНЕТО МУ. За да е налице трансформация на лични средства в придобития недвижим имот чрез покупко-продажба, влагането на лични средства трябва да се докаже към момента на придобиване на имуществото /Определение № 149 от 10.03.2016г. по гр. д. № 680/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. Към 2005 год. хотела не е бил изграден и това имущество не е придобито към този момент, поради което е изцяло ирелевантно, че съпрузите са теглили кредит ипотекирайки първия етаж от сградата И СА БИЛИ ВПИСАНИ И ДВАМАТА В ТОЗИ ДОГОВОР. Поддържа се с въззивната жалба, че изцяло ирелевантни КЪМ ПРЕДМЕТА НА ДЕЛОТО, неправилни и в противоречие на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че ответницата Н. И. е била заплатила на наследника по закон на починалия О. И. и негов син Р. Р. притежаваните от него 1/8 ид.част и по отношение на спорния хотел с идентификатор 04279.604.402.3 и ако ответницата е смятала, че към момента на сключване на сделката със сина на наследодателя /07.09.2022г./ е била едноличен собственик на процесния хотел, то тогава е нямало да заплати делът на Р. Р. от 1/8 ид.ч. от него. Както вече беше посочено за доказване на трансформацията на лично имущество законът не въвежда изискване спрямо съпруга който претендира такава трансформация да е отричал правата на другия съпруг, нито да е манифестирал по някакъв начин пред трети лица, че конкретното имущество е негова индивидуална собственост. Подобни условия не въвежда нормата на чл. 23 от СК за опровергаване презумпцията за съвместен принос. Точно обратното - единственото необходимо условие за опровергаване на тази презумпция е да се докаже пред съда, че вложените в придобиване на общото имущество средства са с личен характер. Ето защо и мотивите на съда, че ако ответницата Н. И. се е считала за собственик на процесния хотел, то е нямало да изкупи дела на един от наследниците от него са изцяло неотносими към хипотезата на чл. 23 от СК. Същите се явяват и неправилни и в противоречие на събраните по делото доказателства. Поддържа се с жалбата, че от показанията на разпитаните по делото пред първата инстанция свидетели по искане на Н. Т. И., част от които са очевидци на уговорките между ответника Н. И. и сина на общия наследодател Р. Р. се установи, че същите са договорили да й прехвърли придобитата от него по наследство от баща му идеална част от всички имоти, включително и от хотела, но при договарянето на цената по сделката е взет предвид факта, че хотела е индивидуална собственост на Н. И., което обстоятелство му е било известно и между тях не е имало никакъв спор или претенции от негова страна. Тези доказателства неправилно са игнорирани от първоинстанционния съд, тъй като от тях се установява именно факта, че Н. И. е заявила самостоятелни права по отношение на хотела и не е заплащала дела от него на единия от наследниците - Р. Р., на който факт макар и неправилно съда се е позовал при преценката за наличието или не на пълна трансформация на лично имущество. От друга страна към момента на прехвърляне на този дял включително и за хотела, първо не е имало спор между двамата че хотела е лична собственост на Н., втора от формална гледна точка при изповядване на сделката следва да бъде включен и дела от хотела за да бъде уредена и прекратена изцяло съсобствеността между двамата и не на последно място към този момент все още не е имало влязло в сила съдебно решение с което да е доказана оборената презумпция на СИО. Излагат се доводи с въззивната жалба от адв. Б., че като ирелевантни към предмета на доказване, въведен в хипотезата на чл. 23 от СК и изцяло неправилни са и изводите на първоинстанционния съд че преди образуването на настоящето дело, на 22.07.2021г. на основание чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗМДТ ответницата Н. И. била декларирала пред МДТ процесния хотел като наследствен, като е посочила, че собственици на последния са и останалите наследници на О. И., включително и ищцата С. М.. Отново следва да се посочи, че за установяване на трансформация на лично имущество е без правно значение какви действия и права е заявявал претендиращия лична собственост съпруг спрямо това имущество пред трети лица, държавни органи и институции, тъй като разпоредбата на чл. 23 от СК не въвежда такова условие за уважаване на предявения иск или възражение. Още повече, че тези изводи се явяват абсолютно неправилни, тъй като при формирането им не е отчетена конкретиката на процесния случай. Това е така, тъй като към момента на извършване на това действие документално сградата по силата на съществуващата в чл. 21, ал.1 от СК презумпция е придобита в режим на СИО от двамата съпрузи и е обективно невъзможно към този момент да бъде декларирана по друг начин, тъй като докато с влязло в сила съдебно решение не се обори тази презумпция, съществува презумпцията за СИО. Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ съгласно този закон за облагане с данък върху недвижимите имоти се подава при: придобиване на новопостроен недвижим имот, който не подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на закона за устройство на територията; придобиване на недвижим имот по наследство, предоставяне на право на управление върху държавен/общински имот; придобиване на новопостроен или придобит по друг начин недвижим имот от предприятие или учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот на предприятие; учредяване право на концесия върху недвижим имот; преустройство и промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка; подаване на коригираща декларация за деклариран имот. Съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ при придобиване на наследство Н. И., респ. другите наследници са били длъжни да подадат декларация в срока по чл. 32 от ЗМДТ. Декларирането на имота за всеки от съсобствениците се извършва съобразно наличните документи за собственост към момента на декларирането му. Към момента на подаване на декларацията по документи за собственост, все още не е имало влязло в сила съдебно решение с което да бъде оборена презумпцията на СИО. Обективно невъзможно е към този момент Н. Т. И. да подаде данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с различно съдържание относно обема на правото на собственост, тъй като към този момент не разполага с документ за собственост, които да удостовери това право и съответно такава декларация няма да бъде приета и обработена от отдел МДТ при Община Б.. Ето защо в производството по делба, образувано пред РС Б. Н. Т. И. е въвела възражение за пълна трансформация на лично имущество, като целта на това възражение по чл. 23, ал.2 от СК е именно да опровергае тази презумпцията на чл. 21, ал.1 от СК, че сграда с идентификатор №04279.604.402.3 по КККР е придобита в режим на СИО между нея и общия наследодател О. И.. До произнасянето на съда с влязло в сила съдебно решение се счита по силата на тази презумпция, че имота е съсобствен и поради тази причина деклараторката е декларирала и правата на останалите наследници в подадената от нея декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Декларирането на имота като съсобствен е обусловено от съответните изисквания на общината и ЗМДТ, а не по волята на ответницата, поради което подаването на такава данъчна декларация не съставлява нито извънсъдебно признание на факт, нито аргумент, който може да служи в подкрепа на извода за липса на пълна трансформация на лично имущество в настоящето производство. По изложените вече съображения, поддържа се че са ирелевантни и неотносими към основателността на наведеното възражение по чл. 23, ал. 2 от СК и изводите на първоинстанционния съд, че както в хода на арбитражното производство, така и в дадените им обяснения по досъдебно производство № 8230/2021г. по описа на РП- Б. ответницата Н. И. не е отричала наследствените права на ищцата С. М. по отношение на процесния хотел. Стана ясно по делото, че ответниците Н. И. и С. И. са били заплатили на изпълнителя „•••“ ЕООД суми по процесния договор за изработка от 10.06.2018г. съгласно техните наследствени дялове. Многократно до момента беше посочено че разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от СК не въвежда като условие за оборване на презумпцията на чл. 21 от СК за съвместен принос единия съпруг, който претендира индивидуална собственост по силата на пълна трансформация на лично имущество, придобито по време на брака, да е манифестирал по някакъв начин пред когото и да е собственическите си права, нито да е извършвал действия, които да са проява на субективното му отношение, че се счита за единствен собственик на този имот. Поддържа се с жалбата, че не може да се приеме, че е налице и някакво извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, тъй като такова не се съдържа в цитираните от съда документи. Нито в хода на арбитражното производство, нито в досъдебното такова Н. И. е правила нарочно изявление в насока, че процесната сграда е придобита с общи средства на нея и нейния съпруг. Още повече, че едно такова признание следва да е изрично и не може да се извлича посредством тълкуването на конклудентни действия на страната. Също ирелевантно е обстоятелството каква част от дълга е платила ответницата Н. И. към „•••“ ЕООД, тъй като това са облигационни отношения между общия наследодател и трето лица- изпълнител по договора и същите са изцяло ирелевантни към въпросите, включени в предмета на иска, респ. възражението по чл. 23, ал. 2 от СК, свеждащи се основно до влагане на средства с личен произход в придобиванне на имущество по време на брака. Във връзка с оплакването за неправилност, поддържа се с въззивната жалба на Н. Т. И., чрез пълномощника и адв. Б., че първоинстанционния съд не е обсъдил и ценил при формиране на решаващите си изводи събраните по делото писмени и гласни доказателства установяващи личния произход на средствата за построяване на процесния хотел и влагането им в неговото построяване, нито е съотнесъл същите към елементите от фактическия състав на чл. 23, ал. 2 от СК, в резултат на което е достигнал до изцяло погрешен извод, че презумпцията за съвместен принос за придобиването на процесния хотел не е опровергана. Поддържа се с жалбата, че при правилен и обективен анализ на събраните доказателства пред първата съдебна инстанция, спрямо релевантните за спора факти и обстоятелства, по един безспорен начин се налага извода за основателността на наведеното от ответницата Н. Т. И.- възражение за пълна трансформация на лично имущество, т.е. че процесната сграда-Хотел е индивидуална собственост на ответника Н. Т. И. и неправилно е допусната до делба от първоинстанционния съд. С жалбата е извършено позоваване на Решение № 72 от 07.07.2017г. по гр. д. № 3056/2016г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, с което е прието, че по установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на СК и че същите са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на имота. Поддържа се с въззивната жалба че в настоящия случай посочените обстоятелства се установяват с категоричност от приетите по делото доказателства-гласни и писмени, които обаче неправилно не са обсъдени и ценени от първоинстанционния съд, а вместо това съда е обсъдил и анализирал доказателства и обстоятелства, които са без правно значение за основателността на така наведеното възражение. Така от представените по делото писмени доказателства - съгласно Разрешение за строеж №278/23.09.2003год., Разрешение за строеж №447/08.11.2010год., Удостоверение за въвеждане в експлоатация №20/02.03.2012г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация 64/30.09.2016г., издадени от Главния архитект на Община Б. се установи, че изграждането на процесната сграда - хотел е започнало през 2003-2004год., а през 2010-2011г. е започнало и изграждането на пристройка към хотела, както и че същите са въведени в експлоатация и реално изградени през 2012г., респ. през 2016г. От заключението на вещото лице по приетата съдебно техническа и оценителна експертиза се установи, че пазарната стойност на извършените СМР по построяване и въвеждане в експлоатация на сграда с идентификатор №№04279.604.402.3 към момента на завършване на СМР, удостоверено с АКТ 15 е в размер на 723 301лв. без ДДС, респ. 144 660 лв. с включено ДДС. Излагат се доводи че неоснователни и недоказани са оспорванията на процесуалния представител на ищеца относно момента на завършване на строителството и съответно момента на определяне на пазарната стойност на извършените СМР. В тази връзка не се доказаха твърденията на ищцовата страна, че хотела е изграден и завършен изцяло през 2005г. когато е издаден АКТ 14. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че хотела и пристройката са изграждани поетапно в продължение на значителен период от време. Установи се, че строежа на хотела - основната сграда е започнал през 2003г., а в последствие през 2010г. е започнал и строежа на пристройката, като строителството е извършвано на етапи до 2011год. за хотела, респ. до 2016год. за пристройката. Поддържа се с жалбата, че това което е установено е, че към 2005г. за която дата процесуалния представител на ищеца твърди, че е приключен строежа като се позовава на издадения АКТ 14 и на договор за ипотека САМО НА ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ ОТ ХОТЕЛА, с който е ипотекиран партерния етаж на процесния хотел, е бил изграден именно само партерния етаж, като след тази дата строителството е продължило. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа и оценителна експертиза се установи, че завършването на всички СМР се удостоверява със съставянето на Констативен акт - образец № 15, който е релевантния момент за определяне стойността на СМР. В тази връзка вещото лице правилно е определило пазарната стойност на СМР към 2011г., респ. към 2016г. в размер на 723 301лв. без ДДС, тъй като се установи че това е ИМЕННО моментът на завършване на всички СМР в обекта И МОМЕНТА НА ПРИДОБИВАНЕТО МУ. При така събраните доказателства по делото се установи, че придобивната стойност на имота към момента на приключване на СМР е в размер на 723 301 лв. без ДДС, респ. 144 660 лв. с включено ДДС. С въззивната жалба се иска от въззивния съд да приеме, че по безспорен и несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, в т.ч. и на ищцовата страна се установи и доказа, че вложените в построяването на сградата средства са изцяло лични средства на Н. Т. И., предоставени лично на нея по дарение от нейния баща Т. М. С.. Установяването на извънсемейния произход на средства, вложени за придобиване на имущество по време на брака, може да стане с всички допустими по ГПК доказателствени средства /Определение № 287 от 29.03.2011г. по гр.д. № 128/2010г. на Върховен касационен съд/. При спор по чл. 23 СК няма пречка да бъдат разпитани свидетели, които да установят какъв е произходът на средствата, вложени при придобиването на имота /Определение № 960 от 27.10.2009г. по гр.д. № 833/2009г. на ВКС, Гражданско отделение/. В настоящия случай пред първата инстанция са събрани допустими, относими и категорични писмени и гласни доказателства, които установяват пълна трансформация на имуществото, представляващо процесния хотел, придобито в режим на СИО. От представените по делото 19 бр. договори за дарение се установи, че бащата на ответницата Н. И. й е предоставил в дарение 1 300 800 лева в периода от 2003г. до 2016г., когато е строен хотела и пристройката, и след това до 2018г. за довършителните работи и обзавеждането на хотела и пристройката. От представените справки от Служба по вписвания и нотариални актове за извършени прехвърлителни сделки от бащата на ответницата се установи, че същия се е разпореждал в този период с редица свои имоти на значителна стойност, като получената от него продажна цена по тези сделки е предоставял на ответницата като дарение за построяването на хотела и пристройката. Оспорват се с въззивната жалба от Н. И. като неоснователни направените от ответната страна оспорвания на представените договори за дарение, както и наведените твърдения, че суми на стойност над 10 000лв. е следвало да бъдат превеждани по банков път съгласно ЗОПБ. Така представените договори са частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица. В случая не е оспорено авторството на изявленията, нито са ангажирани доказателства, които да ги опровергават, поради което и бланкетното им оспорване е неоснователно. Неоснователно е позоваването и на разпоредбата на чл. 3 от ЗОПБ, която предвижда в действащата си редакция, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Така от една страна ЗОПБ е обнародван в ДВ, бр. 16 от 22.02.2011г., а голяма част от извършените дарения в полза на ответницата са преди влизане в сила на този закон. Същевременно обстоятелството, че дарените суми са платени в брой и след приемането на ЗОПБ по никакъв начин не се отразява на действителността на сключените договори за дарение, доколкото духа и целта на Закона за ограничаване на плащанията в брой са различни и са насочени към предотвратяване на недокументираното движението на значителни парични маси, респ. ограничаване на т.нар. „сива икономика". Именно заради това, в него са предвидени и административнонаказателни разпоредби, предвиждащи санкции за нарушителите на предвидените в него ограничения на плащанията в брой. Неспазването на нормата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ не влече недействителност на извършените сделки, нито може априори да изключи възможността за доказване на направено плащане. По делото са приложени договори в писмена форма, които не са опровергани откъм съдържание и авторство, в това число и за плащането на посочените в тях суми. Удостовереният с договорите, имащ характер на разписка факт е, че сумите са предоставени от дарителя на дарения в брой. Ето защо несъстоятелно е бланкетното оспорването на представените договори за дарение. От съдържанието на същите, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи и доказа по безспорен начин, че дарените от бащата на ответницата суми са дарени лично на нея именно за построяването на хотела, като волята и намерението на бащата на Н. е построяването и придобиването на хотела да е лично на Н.. В своите показания свидетелите са категорични, че намерението на бащата на ответницата е да дари само и лично на нея тези средства, за да си построи хотел в •, тъй като подобна сума е била дарена и на брат й, който с нея е построил хотел в •. Според становището застъпено с въззивната жалба от Н. Т. И., установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и от показанията на един от ищцовите свидетели, че всички дарени от бащата на ответника Н. Т. средства са вложени изцяло в построяването на хотела и пристройката. Установи се от показанията на свидетелите, че около 900 хиляди лева от тези средства са вложени за построяването на хотела, като за довършителни работи и обзавеждането са вложени още около 200-300 хиляди лева, както и че през 2018 год. е направен основен ремонт на хотела. Свидетелите с категоричност установиха, че всички необходими средства за построяването на хотела и въвеждането му в експлоатация са били лични средства на Н. Т. И., предоставени й по дарение от нейния баща. От показанията на свидетелите се установи, че други средства, освен предоставените по дарение на Н. Т. И., не са влагани в построяването на хотела и пристройката. От показанията на свидетелите се установи, че общия наследодател на страните по делото - О. И. не е участвал нито финансово, нито с труд в изграждането на хотела, тъй като същия е бил предназначен за личен бизнес на съпругата му. Поддържа се с въззивната жалба, че този факт не се опровергава от ангажираните от ищцовата страна доказателства и в частност събраните гласни такива. Така единия свидетелите на ищеца Е. А. Г. също потвърждава в показанията си, че хотела е изграден изцяло с лични средства на Н. И., като нейния съпруг О. И. не е влагал свои средства или общи такива в построяването му. Другия свидетел, разпитан от ищовата страна не пресъздаза никакви свои лични впечатления относно релевантните по делото факти и в показанията му не се съдържа информация, която да опровергава личния характер на вложените средства. Нещо повече, същия сам заяви, че е преминавал един единствен път покрай хотела в периода на неговото построяване и няма как да знае с какви средства е строен. Същевременно свидетелят споделя за общо проведени 1 -2 срещи с общия наследодател и водени разговори относно задълженията му към банки без никаква конкретика, от която да се установи, че се касае за задължения които са поети във връзка с изграждането на процесния хотел. Обстоятелството, че общия наследодател е споделил на свидетеля, че е заварявал с електрожен заварките на строежа е изцяло ирелевантно за делото, още повече че свидетеля заяви, че не е виждал О. лично да полага труд на хотела. Възразява се с въззивната жалба от Н. И., чрез пълномощника и адв. Б., че изцяло ирелевантни към основателността на заявеното възражение по чл. 23 ал. 2 от СК са въпросите дали общия наследодател на страните е участвал с нематериален принос при изграждането на процесния хотел било то чрез личен труд в строителството или грижи за децата и семейството му с ответницата Н. И.. При твърдение за пълна трансформация, заявена като насрещен иск или като възражение, в тежест на заявилият тази претенция е да докаже извънбрачният произход на вложените средства при придобиване на недвижимо имущество по време на брака. За да се установи пълна трансформация е необходимо да се докаже еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход. По този спор е ирелевантен приноса, тъй като трансформацията се основава на влагане на лични средства, т.е. такива, които са от преди брака, или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това основание /Решение № 20 от 26.02.2021г. по гр.д. № 1409/2020г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. Ето защо всички наведени в процеса доводи и твърдения, че общия наследодател е участвал в изграждането на хотела с личен труд или с грижи за детето не само се явяват недоказани, предвид липсата на събрани доказателства в тази насока, но са и изцяло ирелевантни за спора по чл. 23, ал. 2 от СК. При така събраните пред първата по делото доказателства, иска се от въззивния съд да приеме за установено, че Н. Т. И. е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК чрез пълна трансформация на лично имущество, придобито по време на брака с О. Т. И., бивш жител на гр.Б., починал на ••• год. на недвижими имот, представляващ Сграда с идентификатор №04279.604.402.3 по КККР на •, одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, разположена в поземлен имот 04279.604.402, със застроена площ от 319 кв.м., брой етажи: 4, брой самостоятелни обекти: няма данни, с предназначение: хотел, стар идентификатор №04279.604.402.1 / нула четири хиляди двеста седем• и девет, точка, шестстотин и четири, точка, четиристотин и две, точка, едно/. В този смисъл и изводите на първонстанционния съд, че не е опровергана презумпцията на СК за съвместен принос и процесната сграда е съсобствена между доверителката ми и другите наследници на нейния съпруг О. И. и следва да бъде допусната до делба са изцяло неправилни, необосновани в противоречие на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Ето защо изказва се становище от жалбоподателката Н. Т. И., чрез пълномощника и адв. Б., че в тази му част обжалваното първоинстанционно съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо това иска за делба на Сграда с идентификатор №”04279.604.402.3 по КККР на • да бъде отхвърлен като неоснователен. С въззивната жалба на Н. Т. И., поддържа се че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и в частта, с която е допуснат до делба Поземлен имот с идентификатор №04279.604.402 по КК и КР на • върху който е построена процесната Сграда с идентификатор № 04279.604.402.3 по КККР на •. Това е така, тъй като поради липсата на съсобственост по отношение на Сграда с идентификатор №04279.604.402.3 по КККР на •, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и иска за допускане до делба на описания в част II от исковата молба под т.6 недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор №04279.604.402 по КККР на •, върху който е изградена Сграда с идентификатор №04279.604.402.3 - индивидуална собственост на съделителя Н. Т. И., тъй като този недвижим имот има обслужващ характер спрямо сградата. Излагат се доводи с въззивната жалба, че не следва да се допуска до делба този недвижим имот, тъй като същия е изцяло застроен със сграда- индивидуална собственост на един от съделителите Н. Т. И.. При това положение недвижимия имот е изгубил самостоятелния си характер, тъй като има характер на обслужващ сградата имот. Ето защо поддържа се становище от жалбоподателя, че първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която е допуснат до делба този недвижим имот и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска за допускане до делба и на Поземлен имот с идентификатор №04279.604.402 по КККР на •. Претендират се от жалбоподателят сторените пред настоящата съдебна инстация разноски. В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, депозирана от Н. Т. И., чрез пълномощника и адв. Б. от С. О. М., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника и адвокат С. А. Изказва се становище, че въззивната жалба е недопустима като просрочена. Твърди се, че процесуалния представител на Н. Т. И. има електронен достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в единния портал за електронно правосъдие. Има разрешен достъп до гр.дело № 2922/2022г. по описа на PC-Б.. Решението е обявено и публикувано в електронната система на 15.03.2024г. и след като адвоката има достъп до делото, е видял и се е запознал с решението още с публикуването му. Ето защо подадената въззивна жалба чак на 02.05.2024г. е просрочена. В противен случай двете страни не са равнопоставени по смисъла на чл. 9 ГПК, тъй като страната, която няма електронен достъп, се запознава с решението от момента на връчването и й тече двуседмичния срок за обжалване от този момент, а другата страна с електронен достъп, е разполагала с решението то 15.03.2024г., подготвяла си е жалбата, без да й тече срока за обжалване с месеци. Получава се и злоупотреба с правото на електронен достъп. С писмения отговор застъпва се становище, че ако съда приеме, че въззивната жалба не е просрочена, то същата е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната от нея част е правилно и законосъобразно. Подкрепя се с многобройните събрани по делото доказателства. Съда ги е обсъдил подробно и съвкупно, и е стигнал до единствено правилния извод, че и тези два имота следва да се допуснат до делба с посочените в решението квоти, тъй като не е оборена презумпцията за съвместен принос за придобиването на имота с идентификатор № 04279.604.402.3 в режим на семейна имуществена общност по време на брака на Н. Т. И. с наследодателя О. Т. И.. Поддържа се с писмения отговор, чрез пълномощника адв. А., че В периода на изграждане на хотела, както и пристройката, и надстройката: от 2002г. до 2016г., видно от писмените доказателства, са придобити и имотите предмет на делбата с идентификатори самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610, 30.1.20, Поземлен имот с идентификатор 04279.604.402, ; Сграда с идентификатор на обекта № 04279.604.402.; Поземлен имот с идентификатор № 66247.100.9, от което може да се направи единствения извод, че всички тези имоти са придобити в режим на семейна имуществена общност, и правилно съдът ги е допуснал до делба при квоти: по 1/8 ид.ч. за С. О. М. и С. О. И., за Н. Т. И. 6/8 ид.ч. Предната година, през 2002г. съпрузите са придобили поземленият имот № 04279.604.402 върху който е построен хотела Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че не е предмет на делото иск с правно основание чл. 23 СК, за да твърди жалбоподателката, че съда “е излязъл извън елементите на фактическия състав на чл.23 СК”. Ако е било истина, че хотела е построен само с лични/дарени средства, то в рамките на здравия разум е било да са сключи брачен договор или след откриване на наследството, да е заведен иск по чл.23 СК, а не да се прави възражение, чак след предявяване на иск за делба от друите наследници, поради това че жалбоподателката не й осигурява достъп до наследсвените недвижими имоти. Вместо да предяви веднага иск, Н. И. веднага започна да твърди че наследодателят О. И. като съсобственик на процесния хотел има неплатени задължения към “приятеля му” Е. Г., собственик на фирма “•••” за извършени СМР в пристройката на хотела в размер на 57 726, 04лв., че тя се е подписала като пълномощник и че С. М. като наследник на баща си, следва да плати за ремонта 7 215, 76лв., за нейната идеална част в съсобствеността и С. М. си плати за ремонта. Претендиращата за едноличен собственик на хотела Н. И. и до настоящият момент не е върнала парите на ищцата, след като твърди че хотела е неин и тя е получила пари от баща си за построяване и ремонт на хотела. От нейното твърдение излиза, че ищцата С. И. е платила задължението на Н. И., и тя се е обогатила неоснователно, поради което следва да й върне платеното незабавно, заедно с лихвите и разноските е двойно повече от главницата. Също така, макар да твърди че е едноличен собственик на процесния хотел, в края на 2017г. Н. И. е заличила нейната партида за хотела в Община Б., съгласно представената справка и писмо от Община Б., останала е само партидата на наследодателят О. И. и при откриване на наследството при направена справка за оставено наследство се установява, че има неплатени за данък сгради и такса смет за хотела над 3 хиляди лева за периода 2018г., 2019г. и 2020г., въпреки че нейната фирма “М.” ЕООД ползва хотела. С писмения отговор се изразява недоумение, че след като Н. И. твърди, че е едноличен собственик на хотела, тя е заличила своята партида и е задължила наследниците на съпруга си- на наследодателя О. И. да плащат задълженията и към Община Б. и към “•••” за ремонта. Твърди се, че към 2024г. задълженията на съделителката С. М. към Община Б. за хотела като наследник на баща си и съсобственик са около 8 хиляди лева. От Община Б. са издали Акт за установяване на задължения по декларация, който акт е бил потвърден от съда с мотив, че С. О. М. като наследник на собственика на хотела О. И. и по настоящем съсобственик, е задължена да плати неговите задължения, както и нейните като съсобственик. Решението е потвърдено и от ВАС със същите мотиви. Не е било уважено възражението, че ползвателят е едноличното дружество на Н. И., т.е. жалбоподателката Н. И. ползва, а С. И. плаща. Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че много е удобно съделителката Н. И. сега да се е сетила, че хотела е нейна лична собственост, след като съделителката С. М. е заплатила до настоящия момент повече от 15 хил. лева задължения на баща й О. И. за този хотел, за което с отговора се представят писмени доказателства. Оспорва се с отговора на въззивната жалба, че твърденията на жалбоподателката Н. И. са голословни и необосновани. Не почиващи на здравия разум и смисъл. Във всички държавни институции и банки, пред които са представени лично от Н. и О. И.и писмени документи за собственост, са направили правилния извод, че хотела е собственост на двамата съпрузи, никой от тях не е възразил, подписали са договорите за ипотечен кредит - 5 броя за кратък период от време, по време на строежа на хотела, на обща стойност от 275 хиляди лева. Наследодателят се е задължил да изплаща кредитите, да заплаща данъците и това е така до смъртта му и даже и след неговата смърт, до завеждане делото за делба в края на 2022г. Кредитите са изплащани по време на брака като последният кредит е изплатен по-малко от един месец преди неговата смърт, края на м. октомври 2020г., съгласно издаденото удостоверение от банката, приложено по делото. Оспорват се твърденията с въззивната жалба, относно сключената сделка между Н. И. и Р. О. Р., като голословни и необосновани. Доказа се, че жалбоподателката му е обещала, че ако той й прехвърли неговият дял, тя ще му погаси оставените му от баща му задължения за ремонта на хотела и данъците за хотела в Община Б. и момчето, което не е добре здравословно /затова в сделката няма негов подпис, а има положен палец/, се е съгласило и си е прехвърлил изцяло неговият дял от наследството. Свидетелят Е. Г. потвърди тези факти. Г. твърдеше също, че няма от кого да си получи парите за ремонта, освен от наследниците на О. И. и че Н. И. се е подписала като пълномощник, а не като едноличен собственик. Свидетелите твърдяха също, че е напомнено на Р., че баща му му е давал пари за лечение в Г.. Оспорват се с писмения отговор- доводите в жалбата на Н. И. относно декларирането на имота в общината като неверни, необосновани и голословни. Във всички документи за хотела тя е посочвала нейното име и са издадени на нейно име, така че не е имало пречка да го декларира на нейно име. Съсобствеността между съпрузите не е била разделена с брачен договор и С. М. е платила задълженията към Община Б.. Оспорват се с писмения отговор като необосновани и неверни твърденията във въззивната жалба, подадена от Н. И., относно момента на извършване на строителството на хотела. От приложената справка за сключване, изменение или прекратяване на трудови договори и уведомления за промяна на работодателя за ”М.”ЕООД на лист 132 от прокурорската преписка № 8230/2021г. на РП Б., приета като доказателство по делото, е видно че на 01.02.2006год. са назначени в хотела 4 служители, като за цялата 2006год. са назначени 12 служители, което е доказателство, че хотела в първоначалният му вид е бил завършен и пуснат да приема посетители към 01.02.2006г. Това се потвърждава и с удостоверението издадено от Община Б. за степен на завършеност към месец декември 2005г., което удостоверение не е било прието като доказателство от първоинстанционния съд и се иска въззивния съд да го приеме като относимо. Доказа се, че хотела е изграден в периода, в който са теглени кредитите. По късно е имало довършителни работи надстройка на хотела и пристройка. Оспорва се жалбата и относно договорите за дарение. Същите са оспорени от С. М. още с представянето им пред РС Б.. Поддържа се, че не са представени в изискуемия срок. Освен това, след като съда ги е приел като доказателства, за оборване на съдържанието им относно дарените суми, в срок е поискано събиране на доказателства от трети лица, извадки от банковите сметки, относно придобиването от дарителя на посочените в договорите за дарения суми, както и изтеглянето им от банките, за да бъдат дарени в брой на Н. И.. Също така, договорите не са потвърдени като дадено съгласие от майката на Н. И., да й се дарят на нея всички суми от техните продажби. Съда не е допуснал събирането на тези необходими за изясняването на спора писмени доказателства. Прави се искане пред въззивния съд да ги допусне, но тъй като към настоящия момент дарителят Т. С. е починал, то прави се искане въззивният съд да задължи съделителката Н. Т. И., като негов наследник да представи извлеченията от банковите сметки на баща й за периода на извършваните дарения. Оспорва се въззивната жалба като неоснователни и относно поземления имот с идентификатор № 04279.604.402. Този поземлен имот е придобит по време на брака на Н. И. с наследодателя О. И., въпреки че една част от имота наследодателят е придобил по наследство. Ответниците не са възразили в писменият отговор относно този поземлен имот. В доклада също не е отразено възражение относно поземления имот и правилно съда го е допуснал до делба. Доклада на съда е бил приет и искането за отмяна на решението в тази част е недопустимо и необосновано. С оглед на гореизложеното, с писмения отговор от С. О. М., иска се от дъззивния съд да отхвърли жалбата на Н. Т. И. и да остави в сила решението в обжалваната от Н. Т. И. част. За опровергаване на твърденията на жалбоподателката, представят се с отговора на въззивната жалба и се иска приемането на писмени доказателства. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадените въззивни жалби за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване. Същите са депозирани в срока по чл. 259 от ГПК, като отговарят на изискванията на закона и са редовни. Подадените отговори на въззивните жалби, са редовни с оглед на писмената форма и тяхното съдържание, депозирани от насрещната страна и в установения от закона процесуален срок, поради което същите следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяването на решението по съществото на делото. В насроченото за разглеждане от ОС Б. открито съдебно заседание, процесуалните пъномощници на жалбоподателите- адв. А. и адв. Б., поддържат доводите си изложении във въззивните жалби и отговорите към същите, като молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалванит му част и да постанови правилно решение по извършване на съдебната делба. Представят в предоставения им срок- писмени защити в които подробно развиват съображенията си, изложени вече с въззивните жалби въз основа на които е образувано делото пред ОС Б.. За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд съобрази следното: Производството по делото е за делба на съсобствени недвижими имоти. Делото е в първата му фаза - по допускане на съдебна делбата. Правното основание на предявения иск е чл. 341 във вр. с чл. 34 от ЗС. РС Б. е сезиран с предявен иск от от С. О. М., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: •••, срещу Н. Т. И., ЕГН •••••••••• и С. О. И., ЕГН ••••••••••, и двете на адрес: •••. Сочи се в ИМ че е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти в •, по наследство от наследодателят на страните О. Т. И., б.ж. на •, починал на •••г., като се твърди че част от съсобствените имоти са придобити от О. Т. И. по наследство от неговия баща Т. Н. И., а друга част са придобити от наследодателят на страните преди сключването му на брак с преживялата му съпруга- Н. Т. И.- чрез доброволна делба с неговата сестра-Т. Т. Я.. Твърди се с ИМ че друга част от наследствените имоти, чиято делба се иска е придобита от О. Т. И. в режим на СИО със съпругата му Н. Т. И.. Иска се съдът да допусне съдебна делба на следните недвижими имоти, придобити от наследодателят О. Т. И. по наследство и чрез доброволна делба с останалите наследници на Т. Н. И.: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта № 04279.604.216.2.2; 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта № 04279.604. 216.2.4; 3/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта № 04279.604. 216.2.6, всичките по КК и КР на •. Сочи се с ИМ че по отношение на първите три имоти чиято съдебна делба се иска, е издаден Констативен нотариален акт, за удостоверяване право на собственост № •••год., с който се удостоверява че наследодателят- О. Т. И. и преживялата му съпруга- Н. Т. И. са собственици на посочените обекти от жилищната сграда. Оспорва се посоченото в цитирания констативен НА, тъй като същият е в противоречие с Договор за доброволна делба от 12.02.1990г., с вх. per. 222/05.03.1990г., партидна книга: том 34, стр.22 и Договор за доброволно делба от 02.08.1996г., вх. рег. 1839, 101 партидна книга- том 102, стр. 402, сключени между баща ми О. Т. И. и сестра му Т. Т. Я., като наследници на дядо ми Т. Н. И., както и на Акт за узаконяване на магазин и два етажа пристройка № 57/05.04.1996г., от които се установява, че магазина в партера, втори жилищен етаж от жилищната сграда, както и пристройката към жилищната сграда и таванските помещения, оформени в последствие в самостоятелен обект, са придобити от наследодателя О. Т. И. по наследство и по сила та на доброволна делба със сестра си Т. Т. Я., и са лична собственост на наследодателя, поради което поддържа се от ищцата с ИМ, че същата е собственик по наследство на 1/ 4 идеална част, тъй като дяловете на наследниците по закон са равни. Излагат се доводи, че издадения нотариален акт е констативен и не може да се противопостави на договорите за доброволна делба. Иска се съдът да допусне извършването на съдебна делба върху недвижим имот: 1/ 4 идеална част от 4. Поземлен имот с идентификатор 04279.604.216, по КК и КР на Б., с площ от 385кв.м. Сочи се че за този недвижим имот е издаден Нотариален акт за право на ползване на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № •••г., съставен от Б.ски народен съдия, в който поземления имот е описан като парцел XIV, в кв. 20, с площ от 400кв.м. Иска се от съда да допусне извършването на съдебна делба и на недвиживи имоти от откритото наследство на О. Т. И., придобити пред смъртта му в режим на СИО със съпругата му Н. Т. И.: 5/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30.1.20; 6/ Поземлен имот с идентификатор 04279.604.402; 7/ Сграда с идентификатор на обекта № 04279.604.402, всичките по КК и КР на •. Сочи се че тези недвижими имоти след смъртта на наследодателят на страните се ползват само от преживялата му съпруга Н. Т. И. и от дъщеря им на нея и на наследодателя- С. О. И.. В исковата молба се сочи, че на 07.09.2022г., брата на ищцата- Р. О. Р. се е разпоредил със собствените си идеални части от недвижимите имоти получил по наследство от баща му, които са предмет на настоящата делба, чрез покупко-продажба, материализирана в Нотариален акт № •••г. на Служба по вписванията Б., от 07.09.2022г., с купувач преживялата съпруга на О. Т. И. и негова наследница- Н. Т. И.. При изложените съображения от фактическа и правна страна, излагат се доводи с ИМ, че съдебната делба следва да се извърши между С. О. М., Н. Т. И. и С. О. И. при следните квоти: а/ по отношение на имотите придобити от наследодателят по наследство от баща му Т. Н. И. и от преди брака с ответницата Н. Т. И., а именно от точка 1 до точка 4, както следва: за С. О. М.- 1/ 4 идеална част, С. О. И.- 1/ 4 идеална част, а останалите 2/ 4 идеални части- за Н. Т. И.; б/ по отношение на имотите придобити с ответницата Н. Т. И. в режим на СИО с наследодателят О. Т. И., от точка 5 до точка 8, както следва: за Н. Т. И.- 6/8 идеални части, за С. О. М.- 1/8 идеалн част и за С. О. И.- 1/8 идеалн част. С отговор на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК- съделителите Н. Т. И. и С. О. И., чрез пълномощник им адв. С. Б., изразяват становище че предявения иск за делба е допустим, но частично неоснователен. Не се оспорва че страните са наследници на О. Т. И., като след смъртта си наследодателят им е оставил в наследство недвижими имоти. Не се оспорва че Р. О. Р. се е разпоредил чрез възмездна сделка с идеалната си част от собствеността на недвижимите имоти, опасини в ИМ, в полза на Н. Т. И., като същият не следва да уаства в делбата, а същата следва да се извърши между съделителите- С. О. М., Н. Т. И. и С. О. И.. Н се оспорва от ответниците съделители иска за делба по отношение на три от имотите, описани в част II, т. 5, 6 и 8 от исковата молба. Възразява се с писмения отговор на ИМ- да бъде включен при извършване на съдебната делба на сграда с идентификатор № 04279.604.402.3 по КК и КР на •. Оспорва се от съделителите Н. Т. И. и С. О. И., чрез техния пълномощник- адв. Б.- претендирания обем права от С. О. М., относно недвижимите имоти описани в Част I, от т. 1 до т. 3 включително. Оспорва се твърдението, че тези имоти са били лична собственост на наследодателят на страните- О. Т. И.. Поддържа се че в тези имоти е извършено дострояване, пристройване и надстрояване, довело до промяна на самите обекти, извършени по време на брака с Н. Т. И., поради което същите са станали СИО. Оспорват се квотите при които се иска извършването на съдебна делба по отношение на тези имоти с ИМ, като се поддържа с писмения отговор, че делбата следва да бъде допусната при квоти: С. О. М.- 1/ 8 идеална част; Н. Т. И.- 6/ 8 идеални части и за С. О. И.- 1/ 8 идеална част. С писмения отговор на ИМ е наведено възрежение за извършване на пълна трансформация на имущество по отношение на сграда с идентификатор № 04279.604.402.3, като се иска от съда да приеме че Н. Т. И. е изключителен собственик на недвижимия имот, поради пълна трансформация на имущество, придобито през време на брака и с О. Т. И., на осн. чл. 23 ал.1 от СК, като се поддържа че този имот не следва да бъде допускан до извършване на съдебна делба от съда. Навадени са доводи, че в строежа на сградата са вложени изцяло лични средства на Н. Т. И., дарени и от нейния баща- Т. М. С., които същият е получил чрез продажби на недвижими имоти в периода на строежа на сградата, които са вложени изцяло в строежа на сграда с идентификатор № 04279.604.402.3. Поддържа се във връзка с направеното възражение за пълна трансформация на имущество, че наследодателят на страните- О. Т. И., не е влагал нито лични, нито общи на съпрузите средства при построяването на сградата. Пред първоинстанционния съд са събирани писмени и гласни доказателства, допусната е и приета СТЕ. С влязло в сила Решение № 37/21.01.2004г. по гр.д. № 715/2001г. по описа на РС Гоце Делчев, на основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл.344 от ГПК, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между съделителите С. О. М., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: •••, Н. Т. И., ЕГН ••••••••••, и С. О. И., ЕГН ••••••••••, и двете с адрес: •••, по отношение на следните недвижими имоти: 1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта № 04279.604.216.2.2 по КК и КР на Б., одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006 год. на ИД на АК, с площ 25кв.м., с адрес на имота: •••; обект ремонт на оръжие; в сграда с идентификатор № 04279.604.216.2; с предназначение на сградата: жилищна сграда-многофамилна, построена в ПИ с идентификатор № 04279.604.216, съгласно Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, вписан в СВ при PC Б. с Акт № •••г.; 2.самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта № 04279.604.216.2.4, по КК и КР на Б., одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на имота: •••, в сграда с идентификатор № 04279.604.216.2; с предназначение на сградата: жилищна сграда- многофамилна, построена в ПИ с идентификатор № 04279.604.216, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна сграда, с посочена в документа площ: 152, 00 кв.м, съгласно Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, вписан в СВ при PC Б. с Акт № •••г., самостоятелния обект в сграда е описан като втори жилищен етаж, със застроена площ от 62кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с пристройка към втори жилищен етаж състояща се от дневна със застроена площ от 21, 26 кв.м. и спалня със застроена площ от 14 кв.м., представляващо самостоятелно жилище, изградено в двуетажна жилищна сграда, построена в южната част на имот пл.№ 1249 /хиляда двеста четири• и девет/, УПИ - VII/седми/ в кв.89/осем• и девети / по плана на пети микрорайон действащ към 2003г.; 3.самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта № 04279.604.216.2.6, по КК и КР на Б., одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на имота: •••; самостоятелният обект се намира на етаж 3/трети/ в сграда с идентификатор № 04279.604.216.2, с предназначение на сградата: жилищна сграда-многофамилна; построена в ПИ с идентификатор № 04279.604.216; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда със смесено предназначение; с посочена в документа площ: 76, 00 кв.м, ниво: 1/едно/; който самостоятелен обект в сграда е образуван от преустройство на тавански помещения № 3, № 4 и № 5, всички изградени в гореописаната жилищна сграда и описани в нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, вписан в СВ при PC Б. с Акт № •••г., ; 4.самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30.1.20, по КК и КР на Б., одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на имота: •••, •••; самостоятелния обект се намира на етаж 1/първи/ в сграда с идентификатор 04279.610.30.1; предназначение: жилищна сграда-многофамилна, построена в ПИ с идентификатор 04279.610.30; предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност; брой нива на обекта: 1/едно/; посочена в документа площ: 60, 90 кв.м, съгласно документ за собственост Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, вписан в СВ при PC- Б. с Акт •••г. гореописаният недвижим имот е описан като Магазин № 3/три/, със застроена площ от 60, 90 кв.м., находящ се на ниво партер на кота +_ 0, 00 м./плюс, минус нула метра/ в сграда, при съседи: магазин № 4 и проход, заедно с прилежащите на този обект идеални части от общите части на сградата, който магазин е изграден в жилищна сграда построена върху урегулиран поземлен имот III- 406, кв. 27, п плана на III м.р. на Б., при съседи на имота: •••, съгласно ЧИЗП, одобрен със Заповед № 624/20. 06.1998 г., ЗРП одобрен със Заповед 890/10.11.1998г. и допълване на кадастъра със Заповед № 330/31.05.19 99г., всички на Кмета на Б. и съгласно одобрен архитектурен проект на 23.07. 2004 г. на Гл. Арх. На Община Б., ; 5.Поземлен имот с идентификатор 04279.604.402, по КК и КР на Б., одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006год. на ИД на АК; с адрес на имота: •••, с площ от 449 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно застрояване: Ниско застрояване /до 10м.-• метра/; 6.Сграда с идентификатор на обекта № 04279.604.402.3, по КК и КР на Б., одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006 год. на ИД на АК, с адрес на имота: •••; сградата е разположена в поземлени имоти 04279.604.219; 04279.604.218 и 04279.604.402 и прилежащи към имот 04279.604.402; застроена площ: 319 кв.м.; брой етажи: 4/четири/; брой на самостоятелните обекти в сградата: няма данни; предназначение: хотел; стар идентификатор: 04279.604.402.1 /; номер по предходен план: няма, която сграда, съгласно Разрешение за строеж №278/23.09.2003год., изд. от Главния Архитект на Община Б. се състои от: гаражи два етажа и Т /45/, със застроена площ от 139, 40 кв.м., с ресторант на партерен етаж, още два етажа и тавански етаж, построен в ПИ с пл. № 8846, УПИ XXIV, кв.89 на V- ти микрорайон, а по кадастрална карта е ПИ с идентификатор № 04279. 604.402, с административен адрес: Б., ул. •••, ведно с пристройка към съществуваща сграда малък семеен хотел с идентификатор № 04279.604.402.3, съгласно Разрешение за строеж № 447/08.11.2010год. представлява нискоетажно допълващо застрояване на един етаж за търговия и услуги със застроена площ от 22, 55кв.м., построена в УПИ – XXIV, кв. 89 по плана на V-ти микрорайон на Б., а по кадастралната карта е ПИ с идентификатор № 04279.604.402, с администра тивен адрес: •••, ; 7.Поземлен имот с идентификатор № 66247.100.9, по КК и КР на •••, одобрени със Заповед РД- 18-163 от 19.03.2019г., на ИД на АГКК; с адрес на имота: •••, с площ от 4 002 кв.м., трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: Друг вид дървопроизводителна гора; отдел/подотдел 458/н/, с площ в кв.м. 3 996кв.м., вид на подотдела - иглолистни/склопена култура; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 100009; съседи: 66247.100.12, а съгласно Нотариален акт № •••г. на Служба по вписванията Б., при граници /съседи/: имот № 000001 - горскостопанска територия на МЗГ, всичките недвижими имоти допуснати до съдена делба при следните квоти: 1/8 идеална част за С. О. М., 1/8 идеална част за С. О. И., и 6/8 идеална част за Н. Т. И.. С Решение № 172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на РС Б., е отхвърлен предявения от С. О. М., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: ••• срещу Н. Т. И., ЕГН ••••••••••, и С. О. И., ЕГН ••••••••••, и двете с адрес: •••, иск за делба на 1/4 /една четвърт идеални части/ от поземлен имот с идентификатор 04279.604.216/ нула четири хиляди двеста седем• и девет, точка, шестстотин и четири, точка, двеста и шестна•/, по КК и КР на Б., одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006год. на ИД на АК; с адрес на имота: гр. •••, •••, с площ от 385 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване/до 10 м-• метра/; номер по предходен план: 1249; съседи: 04279.604.214; 404279.604.401; 404279.604.402; 04279.604.219; 04279.604.215; 04279.604.213. За да постанови решението си, съставът на РС Б. е приел че всички допуснати до съдебна делба недвижими имоти, към момента на смъртта на наследодателят на страните- О. Т. И., са били СИО, като съдът е намерил за неоснователно възражението на осн. чл. 23 от СК- за признаване на пълна трансформация на лично имущество на Н. Т. И., вложено в строежа на хотел през време на брака и с О. Т. И., по отношение на сграда с идентификатор 04279.604.402.3 (представляващ хотел с наименованието „М.“), като е отхвърлил искането същият да бъде признат за лична собственост на съдалителката Н. Т. И. и да не бъде допускан до съдебна делба. Срещу различни части от постановеното съдебно решение са подадени въззивни жалби от С. О. М. и от Н. Т. И. и С. О. И., въз основа на които е образувано в.гр.д. № 706/2024г. по описа на ОС Б.. За да постанови решението си въззивният състав на ОС Б., въз основа на самостоятелен анализ на доказателствата събрани пред ОС Б. и на тези приети като писмени дкоказателства пред настояата съдебна инстанция, счита за установено от фактическа страна следното: Установява се от събраните по делото доказателства, че страните по делото са наследници по закон на О. Т. И. /починал на •••г./ С. О. М. и С. О. И. са негови дъщери, а Н. Т. И. е негова съпруга. Наследник по закон на О. Т. И. е и трето неучастващо по делото лице Р. О. Р., който е негов син/Удостоверение за наследници № 1010/07.03.2022г., издадено от Община Б./. От своя страна, наследодателят на страните- О. Т. И. е пряк наследник по закон/син/, на Т. Н. И./поч. •••г., заедно с другата пряка наследница по закон- Т. Т. Я./негова сестра/, която също е починала на •••г./Удостоверение за наследници № 425/22.01.2021г./ Не е спорно между страните, а установява се и от приетите по делото копие на акт на брак- че О. Т. И. и Н. Т. И. са сключили граждански брак на 26.03.1994г. в •. Граждански брак е прекратен на •••г., със смъртта на съпруга наследодател на страните- О. Т. И. /по арг. от разпоредбата на чл. 44, т. 1 СК/. По отношение наСамостоятелни обекти с идентификатори 04279.604.216.2.2, 04279.604.216.2.4 и 04279.604.216.2.6 Представен е и приет като писмено доказателство заверен препис на Нотариален акт № •••г. на PC Б., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, от който се установява, че Т. Н. И. и неговия брат С. Н. К., са признати за собственици на поземлен имот, а именно: парцел XIV, в кв. 20 по плана на •, с площ от 400кв.м. С Нотариален акт за суперфиция № •••г. по описа на PC Б., С. Н. К. е учредил суперфиция в полба на брат си Т. Н. И., като му е отстъпил безвъзмедно и безсрочно, правото да построи жилищна сграда в съсобствения им парцел XIV, пл. № 462, в кв. 20 по плана на •. Не е спорно по настоящото дело че такава сграда е била построена. Видно е от събраните писмени доказателства, че с Договор за доброволна делба от 12.02.1990г., че Т. Т. Я. и О. Т. И., като наследници на починалия им баща- Т. Н. И., извършили доброволна делба на останалата им в наследство двуетажна жилищна сграда, построена в южната част на имот с пл. № 1249, в кв. 89, парцел VII, като Т. Т. Я. е получила в дял първи жилищен етаж от сградата, ведно с 1/ 2 идеална част от избеното помещение и тавана, а О. Т. И. получил в дял втория жилищен етаж от къщата, ведно с 1/ 2 идеална част от общите части на тавана и мазето на сградата. С последващ Договор за доброволна делба от 02.08.1996г. О. Т. И. и неговата сестра Т. Т. Я., в качеството им на наследници на баща им Т. Н. И., са поделили доброволно изградения в имота магазин, състоящ се от две търговски зали- № 1 и № 6, изграден в съществуващата двуетажна жилищна сграда, находяща се в парцел VI, кв. 89, пл. № 1249, по действащия план на •. Т. Т. Я. е получила в дял търговска зала № 1, със застроена площ 25 кв.м., ведно с пристройка към първия жилищен етаж- дневна и спалня, както и тавански стаи 1 и 2. Наследодателят на страните- О. Т. И. е получил в дял търговска зала № 6, със застроена площ от 25кв.м., ведно с пристройка към втория жилищен етаж- дневна и спалня, както и таванските помещения 3 и 5. Преди да бъде извършена доброволната делба, издаден е приетия като писмено доказателство Акт за узаконяване № 57/05.04.1996г., издаден от Главният архитект на Община Б., с който са били узаконени магазин и два етажа, пристройка към съществуващата масивна двуетажна жилищна сграда, изградена в парцел VI, кв. 89, пл. № 1249, по действащия план на •, който е съсобствен на Т. Т. Я. и О. Т. И.. Пред РС Б. е представен и приет като писмено доказателство- Акт за узаконяване № 537/27.12.2010г., издадено от Главният архитект на Община Б., от който е видно че е разгледана преписка за узаконяване № У 0111-203 от 20.12.2010г. и прилежащите към нея проекти- заснемане на незаконно извършен строеж и други книжа и документи, от които се установява че лицата О. Т. И. и Т. Т. Я. не са имали одобрени проекти и разрешения за строеж на Главния архитект при Община Б. за построяването на Тавански етаж на двуетажна жилищна сграда в УПИ- VII, кв. 89, пл. № 1249, по действащия план на •. От представените книжа за узаконяване и обстоятелствата, констатирани при служебна поверка, направен е извод че незаконно построеното е допустимо по действащите разпоредби и застроителни планове, съответно на разпоредбите, действащи по време, когато незаконния строеж е извършен. С цитирания акт е узаконен обекта: Тавански етаж на двуетажна жилищна сграда в УПИ- VII, кв. 89, пл. № 1249, по действащия план на •, собственост на О. Т. И. и Т. Т. Я.. С Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот № •••. по описа на Нотаруис К. Т.- О. Т. И. и съпругата му Н. Т. И., са признати за собственици на следния недвижим имот в •- търговски обект със застроена площ от 25кв.м., втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, ведно с пристройка към същия, състояща се от дневна и спалня, тавански помещения № 3, № 4 и №5, всичките изградени в 2 МЖС, построена в южната част на УПИ VII, кв. 89, пл. № 1249, по действащия план на •. Видно от приетото като писмено доказателство- Удостоверение № 74/04.08.2011г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Помещение за ремонт и преглед на оръжие“, въведен е в експлоатация обект находящ се в ПИ с идентификатор 04279.604.216, въз основа на извършено преустройство и промяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 04279.604.216.2.2, от обект за търговска дейност, в помещение за преглед и ремонт на оръжие, със ЗП 25.00кв.м. Преустройството е извърщено въз основа на одобрен архитектурен проект, въз основа на предоставена документация, съгласно изискванията на чл. 53 ал.5 от ЗКИР, във вр. с чл. 175 ал. 5 от ЗУТ, при спазване на строителните правила и норми. От приетото като писмено доказателство Удостоверение с изх. № 60/02.02.2021г. издадено от Заместник кмета по строителство на Община Б., удостоверява се, че недвижимите имоти описани в цитираните по- горе в настоящото изложение нотариални актове са идентични, като въз основа на одобрената КК и КР на •, към момента на предявяване на иска за делба, недвижимия имот съставлява ПИ с идентификатор 04279.604.216. По отношение на сграда с идентификатор 04279.604.402.3 (представляващ хотел с наименованието „М.“) Въз основа на НА за удостоверяване на правото на собственост върху недвижим имот № •••г., по описа на Нотариус К. Д., въз основа на писмени документи, О. Т. И., Т. Т. Я., Т. Г. К., Р. С. К. и В. С. С., са били признати за собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с пл. № 8846, в кв. 89, по плана на V-ти микрорайон на •, с площ по скица- 624кв.м., за който са отредени по плана: УПИ XXIII, с площ от 251кв.м.; УПИ XXIV, с площ от 187кв.м. и УПИ XXV, с площ от 186кв.м., при следните квоти: за О. Т. И. и Т. Т. Я., по 3/ 12 идеални части, а за Т. Г. К., Р. С. К. и В. С. С., по 2/ 12 идеални части. С приетия като писмено доказателство НА за покупко продажба на недвижим имот № •••г. по описа на Нотариус К. Д., Т. Г. К., Р. С. К. и В. С. С., продават на Н. Т. И., своята 1/ 2 идеална част от поземлен имот с пл. № 8846, в кв. 89, по плана на V-ти микрорайон на •, с площ по скица- 624кв.м., за който са отредени по плана: УПИ XXIII, с площ от 251кв.м.; УПИ XXIV, с площ от 187кв.м. и УПИ XXV, с площ от 186кв.м., срещу заплащане на сумата 5 760лв., която продавачите са заявили че са получили в брой. Видно е от приетия като писмено доказателство Договор за доброволна делба на недвижим имот № •••г., че е била извършена доброволна делба на наследствен недвижим имот: поземлен имот с пл. № 8846, в кв. 89, по плана на V-ти микрорайон на •, с площ по скица- 624кв.м., за който са отредени по плана: УПИ XXIII, с площ от 251кв.м.; УПИ XXIV, с площ от 187кв.м. и УПИ XXV, с площ от 186кв.м., при квоти за съсобствениците- 2 / 4 идеални части за О. Т. И. и по 1/ 4 идеална част за Т. Т. Я. и Н. Т. И.. В дял на О. Т. И. е бил предоставен- УПИ XXIII, с пл. № 8846, в кв. 89, с площ от 251кв.м. В дял на Н. Т. И. е предоставен УПИ XXIV, с пл. № 8846, в кв. 89, с площ от 187кв.м., а в дял на Т. Т. Я. е предоставен въз основа на извършената доброволна делба- УПИ XXV, с пл. № 8846, в кв. 89, с площ от 186кв.м. Съделителите са се договорили след извършване на доброволната делба, никой да не дължи на останалите съсобственици- суми за уравняване на дяловете. Въз основа на приетите пред РС Б. документи- строителна документация по отношение на процесния хотел, установвява се че от Община Б., на основание чл.148 ЗУТ, е било издадено на името на Н. Т. И.- Разрешение за строеж № 278/23.09.2003г. за строеж на „Малък хотел с гаражи, два етажа и Т /45/“, след изместване на съществуващ водопровод, съгласно съгласувани проекти от 15.09.2003г. в УПИ XXIV, имот пл. № 8846, кв. 89, по плана на V-ти микрорайон на Б.. Установява се, че от Главния архитект на Община Б., на съделителката Н. Т. И., на основание чл.148 ЗУТ, е било издадено Разрешение за строеж № 447/08.11.2010г. за строеж на обект „Пристройка към съществуваща сграда за семеен хотел и допълващо застрояване на един етаж за търговия и услуги“ /Описание на обекта: Пристройка към съществуваща сграда за семеен хотел с идентификатор 04279.604.402.3- нискоетажно застрояване и допълващо застрояване на един етаж за търговия и услуги - зала със застроена площ за двата обекта общо 161, 95кв.м. и разгъната застроена площ - 803, 00кв.м./ в УПИ XXIII, поземлен имот с идентификатор № 04279.604.402, квартал 89 по плана на V-ти микрорайон на Б., с адрес •••. Установява се от писмените доказателства по делото, че с Удостоверение № 20/02.03.2012г., издадено от главния архитект на Община Б. е бил въведен в експлоатация строеж: „Малък хотел“, находящ се в имот 04279.604.402 по кадастралната карта на Б., стар идентификатор УПИ XXIV, пл.№ 8846, кв. 89, по плана на V-ти микрорайон Б., с административен адрес: •••, Б., община Б.. Строежът е с идентификатор 04279.604.402.3 и включва: На кота -2, 40м. - снек-бар, котелно и кухня; На кота +-0, 00м. - дневен бар; На коти +2, 80м„ +5, 60м. и 8, 40м. - по 4бр. хотелски стаи със санитарен възел. Прието е че строежът е бил изпълнен в съответствие с одобрените архитектурни проекти, Разрешение за строеж № 278/30.09.2004г., издадено от главния архитект на община Б., Протокол от 30.03.2004г. за определяне на строителна линия и ниво с резултатите от проверките на контР.ираните нива - изкоп, цокъл, корниз и било и изискванията към строежите съгласно чл.169, ал.1 и 2 ЗУТ. Установява се от писмените доказателства пред РС Блгоевград, че с Удостоверение № 64/30.09.2016г. е бил въведен в експлоатация строеж: „Пристройка към съществуваща сграда за семеен хотел с идентификатор 04279.604.402.3 до кота корниз +11, 40м. и пристройка от два етажа към същия хотел“ в УПИ ХХIII-8846, кв.89 по плана на V-ти микрорайон на Б., с административен адрес: гр.Б., •••, със ЗП - 161, 95кв.м. и ЗРП - 803кв.м. За строежа е представена заверена екзекутивна документация от 20.09.2016г. Представен е пред РС Б. и приеткато писмено доказателство- заверен препис от Договор за извършване на строително-монтажни работи от 10.06.2018г. сключен между О. Т. И. в качеството на ВЪЗЛОЖИТЕЛ, действащ чрез пълномощника си и негова съпруга Н. Т. И., и търговското дружество „•••“ ЕООД, представлявано от свидетеля Е. А. Г., като ИЗПЪЛНИТЕЛ. Сключен е договор за изработка, по силата на който изпълнителят се е задължил на свой риск и срещу възнаграждение от възложителя, да извърши СМР, описани примерно в приложение 1 към договора, на „пристройката и надстройката на съществуващата основна сграда на семеен хотел и допълващо застрояване в имот с идентификатор 04279.604.402 по КК и КР на •“. Уговорено е възнаграждение за извършената работа в размер на 57 726, 04лв., като страните са договорили, че плащането следва да бъде извършено на четири вноски, след приемане на работата. За всяко плащане, изпълнителят е следвало да издава на възложителя- разписка. Срока на изпълнение на договора за изработка е бил едногодишен- до 10.06.2019г. Установява се от събраните писмени доказателства, включително от показанията на свидетеля Е. Г., че е последвало неизпълнение на договора за изработка за заплащане на цената за избаротеното от възложителя по договора. В тази връзка е било образувано и арбитражно дело пред арбитър ad hoc • Р. И., която уважила претенцията на изпълнителя „•••“ ЕООД, срещу наследниците на О. Т. И.- С. М., Н. И. и С. И. и синът на наследодателя- Р. Р.. Въз основа на влязлото в сила арбитражно решение е бил издаден изпълнителен лист от 21.06.2022г. (ИЛ) по ч.т.д. № 98/2022г. по описа на ОС-Б. срещу ищцата С. М. за сумата от 7215, 75лв., представляваща част от общата стойност от 57 726, 04лв. за ремонта на пристройката и надстройката към основната сграда на процесния хотел съгласно нейния наследствен дял. Въз основа на издадения ИЛ било образувано и изп.д. № 104/2023г. по описа на ЧСИ В. Т.. Видно е от представените по делото разписки за плащане, че на 18.04.2023г.; на 18.05.2023г. С. М. е внесла по сметката на ЧСИ сумата- 202.97лв.; на 12.07.2023г.- сума в размер на 905.42лв. и на 11.08.2023г. С. М. е внесла по сметката на ЧСИ сумата 1 806.96лв., които съставляват вноски в полза на взискателя- „•••“ ЕООД. Във връзка договор за изработка от 10.06.2018г. е постановеното арбитражно решение по жалба на ищцата С. М., като е било образувано и досъдебно производство № 8230/2021г. по описа на РП-Б./представено по делото пред РС Б./. Установява се от приетите по делото разписки, че ответниците Н. Т. И. и С. О. И., са заплатили на изпълнителя „•••“ ЕООД суми по процесния договор за изработка съгласно техните наследствени дялове. /разписка за получена сума от 16.09.2021г. за 28 863.02лв., както и разписка за получена сума от 07.12.2021г. за сума в размер на 5 000лв. Както в хода на арбитражното производство, така и в дадените им обяснения по досъдебно производство № 8230/2021г. по описа на РП-Б. Н. Т. И. и С. О. И., не са отричали наследствените права на ищцата С. М. по отношение на процесния хотел. В писмените си обяснения на досъдебното производство, Управителят на „•••“ ЕООД- свидетелят Е. А. Г. сочи, че подписите под Договор за извършване на строително-монтажни работи от 10.06.2018г. са положени от него като управител на фирмата изпълнител и от Н. Т. И., в качеството и на пълномощник на възложителя, за извършване на СМР в пристройката към съществуващия хотел „М.“. В обясненията си пред органите на досъдебно производство, Н. Т. И. също е посочила че е подписала договора за строителство като пълномощник на възложителя, като пояснява че към този момент нейния съпруг е бил все още жив, но поради влошеното му здравословно състояние, договора е подписан от нея. Пред РС Б. е представена и приета като писмено доказателство- данъчна декларация от 22.07.2021г., по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗМДТ, подадена от Н. Т. И., в която същата е декларирала недвижим имот хотел, на адрес: •••, като е дакларирала същия като наследствен имот. Посочила е в данъчната декларация, че собственици на имота са наследниците на поч. О. Т. И.- Н. Т. И. /5/ 8 идч./; С. О. И. /1/ 8 ид.ч./; С. О. М. /1/ 8 ид.ч./ и Р. О. Р. /1/ 8 ид.ч./ Представено е пред РС Б. и Удостоверение с изх. № 70-00645/05.05.2023г. на Община Б./дирекция „МДТ“/ се удостоверява, че декларации по чл. 14 от ЗМДТ е подадена- на 12.10.2017г. от Н. Т. И.; на 14.05.2021г. от С. О. М.; на 16.09.2022г. от Н. Т. И.. Пред РС Б. са представени и приети като писмени доказателства- пет броя копия на нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки- Копие на Нотариален акт за учредяване на ипотека № ••• година на Нотариус К. Д.; Копие на Нотариален акт за учредяване на ипотека № ••• на Нотариус И. К.; Копие на Нотариален акт за учредяване на ипотека № ••• година на Нотариус К. Т.; Копие на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ••• година на Нотариус Д. А.. Чрез тях се установява по делото, че в периода от 18.03.2003г. до 27.12.2006г., от „Българска пощенска банка“ АД и от „Токуда БАНК“ АД, на съпрузите О. Т. И. и Н. Т. И., както и на ЕТ „Н. И.“ И ЕТ “О. И.“, са отпуснати кредити за различни парични суми в лева и евро, по договори за ипотечни кредити в общ размер на 255 000лв. Целта на тези кредити е била за текущи нужди и за инвестиции. За обезпечение на договорите за ипотечните кредити, съпрузите са ипотекирали в полза на банките кредитори- всичките си съсобствени недвижими имоти, като същите са посочени в нотариалните актове като съсобственици на ипотекираните недвижими имоти, включително и на „първи етаж от „Малък семеен хотел“, находящ се в УПИ с пл. № 8846, в кв. 89, по плана на V-ти микрорайон на •. Пред първоинстационния съд е допусната и назначена съдебно- техническа и оценителна експертиза, която е изслушана и приета от съда. От заключението на назначената по делото СТЕ, и от уточненията на вещото лице • Х. Г., направени при проведения му разпит, се установява, че процесният хотел е на четири етажа, със застроена площ - 319 кв.м. Същият е изграден с масивна монолитна сТ.нобетонова конструкция и стени от тухлена зидария. Покривът е с дървена конструкция и покритие с керемиди. Фасадите са с топлоизолация от стиропор и минерална мазилка. Прозорците са алуминиеви и PVC със стъклопакети. Довършителни работи: Коридорите на хотела са с настилки от теракоти и плочки, стени и тавани са с шпакловка и латекс. Настилките в хотелските стаи са от ламинат, стените и таваните са с мазилка, шпакловка и латекс. Санитарните възли са с настилка от теракотни плочки, стени с фаянсова облицовка. Настилките в снек-бара са с теракотни плочки, стените с облицовка от каменни плочки, тавана с обшивка от иглолистни дъски. Настилките в дневния бар са с теракотни плочки, стените и таваните са с мазилка, шпакловка и латекс. Към основната сграда на хотела е била изградена пристройка. Сочи се в писменото заключение на експерта пред РС Б., че обекта- „Малък хотел с гаражи, два етажа и Т /45/“ е изграден въз основа на издадено на осн. чл. 148 от ЗУТ- Разрешение за строеж № 278/23.09.2003г. на Н. Т. И., след изместване на съществуващ водопровод и съобразно съгласувани и одобрени архитектурни проекти. От Главният архитект на Община Б. е издадено на Н. Т. И., на осн. чл. 148 от ЗУТ и друго Разрешение за строеж № 447/08.11.2010г. за строеж на обект- „Пристройка към съществуваща сграда за семеен хотел и допълващо застрояване на един етаж за търговия и услуги“, към сграда с идентификатор № 04279.604.202.3 по КК и КР на •, изградена в ПИ с идентификатор № 04279.604.202 по КК и КР на •. Сочи се от експерта в приетата СТЕ, че с Удостоверение № 20/02.03.2012г., издадено от Гл. архитект на •, е въведен в експлоатация строеж- „Малък хотел“, находящ се в ПИ с идентификатор № 04279.604.202 по КК и КР на •, а с Удостоверение № 64/30.09.2004г. на Гл. архитект на на Община Б., е въведен в експлоатация строеж: „Пристройка към съществуваща сграда за семеен хотел и допълващо застрояване на един етаж за търговия и услуги“, към сграда с идентификатор № 04279.604.202.3 по КК и КР на •. Сочи се от екстерта, че от СГКК • е издадена Скица № 15-52709/19.01.2023г. на сграда с идентификатор № 04279.604.202.3 по КК и КР на •, одобрен със Заповед № РД-18- 32/19.01.2023г. Установява се от писменото заключение на експерта по приетата СТЕ, че Акт - образец № 15 за основната сграда на хотела е от дата- 30.09.2011 година, а Акт - образец № 15 за пристройките към хотела е от дата- 17.06.2016 година. Експерта по допуснатата СТЕ е направил оценка на извършените СМР-та по построяване и въвеждане в експлоатация на основната сграда на хотела (30.09.2011г.), към момента на построяването му- 446 804лв., без включен ДДС. По отношение на пристройката към основната сграда на хотела вещото лице е оценило, че извършените СМР-та по построяване и въвеждане в експлоатация на същата (17.06.2016г.) е в размер на 276 497лв., без начислен ДДС. Експерта дава сочи в писменото си заключение, че пазарната стойност на извършените СМР-та по построяване и въвеждане в експлоатация на процесния хотел и пристройките към него, оценени към момента на построяването им, възлиза на 723 301лв. без ДДС. При разпита на експерта в съдебно заседание пред РС Б., • Х. Г. заявява че поддържа изготвената от него експертиза. Пояснява че е дал заключение за пазарната оценка на хотела и пристройките към него, към датата на подписване на Констативен протокол- Обр. 15, тъй като това е акта съобразно Наредба № 3, който се съставя след изпълнение на всички СМР на строежа до етапа на завършване. Това е акта, който се съставя след довършване на всички СМР и с който изпълнителят предава обекта на възложителя. По отношение на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30.1.20 Не е спорно между страните, а установява се и от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за покупко продажба на право на строеж върху недвижим имот № •••г. по описа на Нотариус К. М., че „ЕЛИТ СТРОЙ“ ЕООД, чрез Управителят си Е. С. Д., е продало на Н. Т. И.- право на строеж върху следния недвижим имот, в който ще бъде построена съобразно одобрен архитектурен проект жилищна сграда, върху УПИ III-406, за кв. 27, по плана на 3 микро район, на •. Установява се че въз основа на отстъпеното право на строеж е била изградена жилищна сграда, като към момента на разглеждането на делото за делба, страните са съсобственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30.1.20 по кадастралната карта на Б.- магазин № 3 /три/ със застроена площ от 60, 90 кв.м./ шест• цяло и девет• стотни квадратни метра/, находящ се на ниво партер на кота +_0, 00 м./плюс, минус нула метра/ в сграда, при съседи: магазин № 4 и проход, заедно с прилежащите на този обект идеални части от общите части на сградата, построена в поземлен имот 04279.610.30 с административен адрес: •••. Правото на строеж е закупено от Н. Т. И. през време на брака и с О. Т. И., като сградата е изградена със средства на двамата съпрузи, поради което собствеността върху недвижимия имот е придобита в режим на съпружеска имуществена общност. В хода на делото пред първата съдебна инстанция/пред РС Б./, установява се от писмените доказателства, че с НА за дарение № •••г., по описа на Нотариус И. К., С. О. И. е дарила на трето неучастващо в делбата лице- Г. А. С.- собствената си 1/ 8 идеална част от недвижим имот, придобит по наследство: Самостоятелен обект в сграда с предназначение „за търговска дейност“, с площ от 60.90кв.м., заснет с идентификатор 04279.610.30.1.20, находящ се на първи етаж, в сграда с идентификатор 04279.610.30.1, с предназначение „Жилищна сграда- многофамилна“, разположена в ПИ с идентификатор 04279.610.30, с адрес на имота: •••, представляващ Магазин № 3. Установява се още по делото, че с НА за покупко- продажба на недвижим имот № •••г., по описа на Нотариус И. К., Н. Т. И. е продала на трето неучастващо в делбата лице- Г. А. С.- собствената си 1/ 8 идеална част от недвижим имот, придобит по прекратена СИО и по наследство, а именно: Самостоятелен обект в сграда с предназначение „за търговска дейност“, с площ от 60.90кв.м., заснет с идентификатор 04279.610.30.1.20, находящ се на първи етаж, в сграда с идентификатор 04279.610.30.1, с предназначение „Жилищна сграда- многофамилна“, разположена в ПИ с идентификатор 04279.610.30, с адрес на имота: •••, представляващ Магазин № 3, срещу заплащане на продажна цена от 60 000лв. По отношение на Поземлен имот с идентификатор № 66247.100.9, •••: Видно е от представеното като писмено докзателство по делото- копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № •••г. по описа на нотариус И. К., че продавачът В. И. Я., действащ чрез пълномщоник- С. В. Я., е продал на Н. Т. И., следния недвижим Имот № 100009 /сто хиляди и девет/ по картата на възстановена собственост в землището на •••, с площ от 4, 002 дка, представляващ залесена горска територия - иглолистна гора, находяща се в местността “Г.”, при граници /съседи/: имот № 000001- горскостопанска територия на МЗГ-ДП. Продажбата на имота е извършена през време на брака на О. Т. И. и Н. Т. И., поради което собствеността върху него е придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Установява се от доказателствата по делото, че така закупения имот към момента на завеждането на иск за делба и след одобряване на кадастралната карта, ставлява Поземлен имот с идентификатор № 66247.100.9, по КК и КР на •••, одобрени със Заповед РД- 18-163 от 19.03.2019 год. на ИД на АГКК; последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 28.07.2022г.; с адрес на имота: •, местност Г., с площ от 4 002 кв.м., трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: Друг вид дървопроизводителна гора; отдел/подотдел 458/н/ чети ристотин пет• и осем/, с площ в кв.м. 3 996, вид на подотдела-иглолистни/ склопена култура; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 100009; съседи: 66247.100.12. От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че наследодателят на страните О. Т. И. е осъществявал търговска дейност, като е бил регистриран като едноличен търговец/ЕТ „О. И.“/. Същият е бил собственик на питейно заведение /барче, кафе-аперитив/ до наследствената му къща, на адрес: •••, което е работило до 2003-2004г. Съпругата му Н. Т. И. също е осъществявала търговска дейност, като по време на брака й с О. И. е имала магазини за дрехи. Видно от справката от ТРРЮЛНЦ, за актуалното състояние на „М.“ ЕООД, ЕИК 101712681, с основна дейност по група НКИД: 5510 – хотели и ресторанти, същата е била и Управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. Пред РС Б. са събрани писмени доказателства и във връзка с направеното възражение за пълна трансформация на парични средства за построяването на сграда с идентификатор 04279.604.402.3 /представляващ хотел с наименованието „М.“/. Така пред РС Б. са представени и приети като писмени доказателства- 19 броя писмени договори за дарения на парични средства, за периода от 01.08.2003г. до 20.05.2018г., сключени между надарената Н. Т. И. и нейния баща Т. М. С./ Договор за дарение от 01.08.2003 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 13.01.2004 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 20.12.2005 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 22.12.2005 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 05.06.2007 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 29.03.2009 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 29.03.2009 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 07.04.2011 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 30.05.2013година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 01.06.2011 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 01.08.2011 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 05.08.2011 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 10.08.2011 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 20.08.2011 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 30.09.2011година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 20.08.2014 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 15.01.2014 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 20.06.2014 година между Т. М. С. и Н. Т. И.; Договор за дарение от 20.05.2018 година между Т. М. С. и Н. Т. И./. Общата стойност на дарените от бащата Т. С. на дъщеря му Н. И. пари възлиза на сумата от 1 302 369, 79лв. Във всички договори за дарения изрично е вписано, че паричните средства се даряват лично на дъщерята- Н. Т. И.- „за заплащането и изготвянето на проекти и изкопни работи за построяването на хотел в УПИ XXIV, с пл. № 8846, в кв. 89, по плана на V-ти микрорайон на •“; „за построяването на хотел в УПИ XXIV, с пл. № 8846, в кв. 89, по плана на V-ти микрорайон на •.“; „за извършване на довършителни работи и СМР за хотел, построен в УПИ XXIV, с пл. № 8846, в кв. 89, по плана на V-ти микрорайон на •“; „за довършителни работи и СМР за хотел, построен в УПИ XXIV, с пл. № 8846, в кв. 89, по плана на V-ти микрорайон на • и снабдяване с необходимите документи за строежа“; „за довършителни работи и СМР за хотел, построен в УПИ XXIV, с пл. № 8846, в кв. 89, по плана на V-ти микрорайон на •“; „за СМР и довършителни работи на пристройката към съществуващата сграда- семеен хотел и допълващо застрояване на един етаж за търговски услуги в ПИ с идентификатор № 04279.604.202 по КК и КР на •“; „за построяването на пристройка към съществуваща сграда- семеен хотел и допълващо застрояване на един етаж за търговия в ПИ с идентификатор № 04279.604.202 по КК и КР на •“; „за довършителни работи и СМР на хотела и пристройката към съществуваща сграда в ПИ с идентификатор № 04279.604.202 по КК и КР на •“; „за ремонтни работи, обновление и СМР на семеен хотел и допълващо застрояване на един етаж за търговия и услуги в ПИ с идентификатор № 04279.604.202 по КК и КР на •“. Пред РС Б. са представени и приети като писмени доказателства- Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания от СВ- гр. Р., на името на Т. М. С., ЕГН ••••••••••, както и заверени копия на 16 бр. договори за покупко-продажба за периода от 2004г. до 2018г. / Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2004 година на Нотариус К. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус К. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус С. В.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус К. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.03.2009 година на Нотариус К. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. № ••• година на Нотариус К. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. № ••• година на Нотариус К. М.; Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус Н. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус Н. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус Н. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус Н. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус Н. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус К. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус Н. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус Н. М.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• година на Нотариус Н. М.. От представените договори за продажба се установява, че бащата на съделителката Н. Т. И.- Т. М. С., заедно със съпругата му Ц. Б. С., са продали земеделски имоти в землището на • на трети лица, като общата продажна цена по тези продажбени договори е била над 1 300 000 лева. Това се потвърждава и от приетата по делото Справка от Агенцията по вписванията-гр. Р., в която са били отразени извършените сделки от бащата на съделителката Н. Т. И.. Пред РС Б. са допуснати и разпитани свидетели по искане на страните: Свидетелят Е. А. Г. познава починалия О. Т. И. и неговата дъщеря С. О. М., както и цялото семейство. Сочи че офиса на фирмата му се помещава в партерния етаж на семейната им къща в •••. От разпита на свидетеля Г. се установява, че е познавал наследодателя на страните О. И. от април 1993г., когато работили заедно като охранители. Този свидетел сочи в показанията си, че към наследствената къща на О. И., имало една пристройка, която се ползвала като барче (заведение), като това заведение работело от 1993 година докъм 2003година -2004 година. Е. Г. знае че строителното разрешение на процесния хотел било от 2003година, като първо се построила партерната част на хотела, реално това било заведението, като до него имало едно помещение, което било като магазин. Няколко години по-късно се построили етажите към хотела. Свидетелят помагал на О. като колега с логистична подкрепа при построяването на хотела. Помагал при строежа на хотела не само на О., защото този хотел бил на съпругата му Н. И.. За хотела бил помагал на Н. И., не на О. И.. Сочи се от свидетеля Е. Г., че след като се построили етажите на хотела, много по-късно се построила една постройка на гърба на хотела, която гледала към къщата на О. И., все едно гледала в задния двор на къщата му. По този начин се бил разширил хотелът. Свидетелят Е. Г. сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че О. И. не бил взимал кредити за изграждането на хотела, тъй като парите за целия хотел дошли от бащата на Н. И.- Т. С.. Не знаел О. да е бил теглил кредит за хотела. Свидетелят заявява, че парите идвали от Б., понеже бащата на Н. И. имал много имоти в Б.. Бащата на Н. продавал имоти и свидетелят знае, че той давал парите на Н. И.. Бащата на Н. И. е давал парите за строежа на хотела. Свидетелят твърди че доколкото знае О. Т. И. не е участвал с пари при построяването на хотела. Бащата Т. С. искал да даде пари на дъщеря си да си построи хотел в •, тъй като бил дал пари за хотел и на сина си в •. Н. Т. И. живеела в • и искала хотела да е в същия град, а не в •. Свидетелят Г. си спомня, че отишъл заедно с ответницата Н. и негов колега до Р., при един нотариус, и докарали пари, дадени от Т. С. на дъщеря му Н. в Б.. Заедно с колегата му били като охрана на парите, тъй като сумата била доста голяма-в порядъка между 400-500 хиляди лева. Свидетелят лично не бил броил парите, но бил в помещението, когато пред нотариуса се платили парите за имота, който бащата на ответницата Н. И. продал. Парите се броили пред нотариуса и свидетелят бил там. След това станал свидетел как бащата на Н. й дал парите от тази продажба. Реално, като се продавал имот, парите от купувачите били дадени от баща й директно на Н., като Т. С. казал: „Тези пари са за теб. Взимайте ги за Б.“. Това предаване на парите било в периода между 2005година до 2007 година. Свидетелят твърди че общата сума дадена на дъщерята от нейния баща е била около 1 300 000лв. Свидетелят Е. Г. сочи в показанията си по делото, че след това много пъти е бил с Н., когато баща й и бил давал- по 100 хиляди лева, по 120-130 хиляди лева, но при тези случаи парите били теглени от банка в град Б.. Твърди че всичките пари които Н. И. е получила от баща си, са вложени в хотела в •. Свидетелят Г. сочи, че той е правил ремонт на пристройката към хотела, но много по-късно от самия строеж на хотела. Това било през 2018 година. Ремонтът включвал боядисване, сменяване на теракотни плочки, ламинати и ремонт на покрива. Свидетелят твърди че подписал договора с О. Т. И., тъй като тогава се разбрали, че същият няма да му плати парите веднага, тъй като имал затруднения. Свидетелят е категоричен в показанията си, че посочените от него в показания му суми, получени от бащата на Н. Т. И. били вложени в строежа на хотела. Уговорил се че парите за ремонта ще му бъдат платени по- късно, но когато починал О., той пе получил парите си. Свидетелят Г. твърди, че ремонта е извършван през 2018г., като всички материали са избирани от Н. Т. И., както и всички плащания за ремонта също били извършени от Н.. Свидетелят сочи в показанията си, че от започването на строежа на хотела, до построяването му, всички материали са били поръчвани и плащани от Н. Т. И.. Свидетелят Е. Г. сочи в показанията си, че от 2003 година, когато било строителното разрешение на хотела, се направил първият етаж- лоби бар, след това се спрял строежът на хотела, защото нямало пари. След определено време, години, се построили първият, вторият, третият и четвъртият етаж, както и покривът на хотела. Пристройката на хотела била строена много по-късно. Тези пари, които искал от наследниците на О., били за ремонт на самата пристройка. Парите, които поискал от наследниците, били за ремонта на покрива на пристройката. Тези пари трябвало да ги платил О. И.. Причината за ремонта на пристройката било лошото изпълнение на СМР по покрива на пристройката, който протекъл и се наложило да се ремонтира. Свидетелят Е. Г. е категоричен в показанията си, че всичките пари, които били дадени за построяването на процесния хотел, от основите - груб строеж, до покрива, включително и за пристройката били платени от ответницата Н. Т. И. с парите на баща й Т. С.. Свидетелят сочи че сам е бил свидетел на извършените плащания. Периодът, в който Н. И. давала пари за построяването на хотела бил от 2003 година до 2015 година - 2016 година. Свидетелят пояснява, че Н. И. е купувала вещите за оборудването и обзавеждането на хотела, отново с пари от нейния баща. В показанията си пред РС Б., свидетелят Е. Г. сочи че знае от самия О. И., че той не давал пари за хотела, а всички негови пари били влагани в пристройката към наследствената му къща, където той имал заведение, което работело още от 1993г. Свидетелят Г. твърди в свидетелските си показания, че О. не е работел тежък физически труд, тъй като пострадал при злополука, поради което той не знае той да е работил при изграждането на хотела. Свидетелят знае че О. има дете и от втория си брак с Р.- Р. Р.. Знае че детето е идвало в България, но не е имало претенции към хотела. Разбрали се да му се плати частта от останалата част от наследството, но без хотела. Заявява, че след като О. починал, нямало как да си получил парите за ремонта на пристройката на хотела, ако не бил завел дело срещу наследниците на О.. Завел арбитражно дело, от името на търговското му дружество „•••“ ЕООД. Нямало кой да му платил тези пари и пропорционално, след като видял, че О. имал и други наследници, пропорционално завел и исковете срещу всички наследници на О.. Този свидетел си спомня, че през 2005г. бил ипотекиран първият етаж на хотела. Свидетелят М. Б. А. познава С. О. М., като само е чувал за Н. и С.. Свидетелят твърди, че семейната къща на О., на • е било строена от бащата на О.- бай Т.. Свидетелят твърди че пристройката към къщата и таванския етаж е строена от О., който преди това работил в чужбина- Л. и Г. от 1989г. Когато се върнал се разбрали със сестра му да напряват пристройка към къщата. Свидетелят твърди, че когато е строена пристройката към къщата, О. още не е бил в брак с Н., а дъщеря му С. не е била родена. От разпита на свидетеля М. Б. А. се установява, че процесният хотел започнал да се строил преди 20 години. Този свидетел поддържа, че наследодателят на страните- О. И. му споделил по време на строителството на хотела, че бил теглил кредити. Споделил му също, че правил заварките с електрожена, които били необходими при изграждането на хотела. Твърдял че хем работи, хем го притискат от банките. Свидетелят обаче не е виждал лично О. да прави заварки на строежа. Свидетелката Р. Х. К. познава цялото семейство. От разпита и пред РС Б. се установява, че същата е била счетоводител на наследодателя на страните О. И.. Сочи че в периода след брака на О. и Н. се направила пристройката към къщата в която живеели и таванското помещение. Свидетелката знае, че Н. купила земята от братовчедите на О., като покупката станала с парите от баща и- Т. С.. К. заявява, че бащата на ответницата Н. И.- Т. С. и давал пари за построяването на хотела, когато продавал притежаваните от него земи и апартаменти. Бащата на Н. бил дал на нейния брат, Б., около 1, 5 милиона лева за построяването на хотел в град Б.. Идеята на баща й, Т., била да дал същата сума и на дъщеря си Н. - да даде поравно и на двете си деца, за да си построят хотели. Свидетелката К. поддържа, че имало е случай, когато Т. С. е давал пари на дъщеря си Н. и нейно присъствие. Виждала била дядо Т. давал лично пари на дъщеря си Н.. Дори дядо Т. държал Н. да подписвала договори за тези дарения, за да бъдела защитена Н., тъй като О. имал и други наследници. Т. С. искал хотелът да се водел лично на дъщеря му Н.. Свидетелката лично и виждала как двамата подписвали договори за дарение, относно даваните от баща й пари. Сочи, че бащата на Н. й бил дал някъде около 1, 3 милиона лева. Парите, които дядо Т. дарявал на дъщеря си Н., тя ги влагала в процесния хотел „М.“. Н. със съпруга й О. си били разделили бизнесите. О. имал ЕТ „О. И.“, на която основана дейност била кафе - аперитив. Н. си направила ЕТ „Н. И.“ и впоследствие и хотела „М.“. Първоначално Н. се занимавала с търговия на дрехи. Имала четири или пет магазина за дрехи - единият бил при дома, в който живеели със съпруга й, другият бил в •, кв. „•“, един на ул. „•“, на спирката. Спомня си, че другият магазин се намирал на центъра на •, до ресторант „•“. Докато се строял хотелът, Н. се занимала с бизнеса с магазините. Свидетелката К. сочи в показанаитя си, че строителството на хотела продължи доста време. Изграждането му започнало през 2003 година, или 2004година. Според нея хотелът започнал да функционирал след 2011г.- 2012г. След това се направила пристройка към хотела, която затворила градината, между къщата и хотела, която се ползвала само лятото. Тази пристройката била построена по-късно от основната сграда на хотела, някъде към 2018 година. Бащата на Н. дарявал парите в периода от 2003 година до 2018 година. Т. И. давал тези пари на дъщеря си Н. на части. Строежът вървял бавно, тъй като зависел от продажбати на имоти в •. Свидетелката твърди че всички пари от родителите на Н. били дадено с предназачение- да се построи хотел в •. Тя самата е виждала Н. да плаща за закупените строителни материали. Свидетелката сочи, че О. И. работел като охранител, имал и заведение, но с неговите пари се направили пристройката и ремонтът на къщата, в която живеели заедно със съпругата му Н. И.. Пари на О. И. отивали за пристройката на кафенето, пристрояване и надстрояване на етажа, на който живеел с Н. И., като там също се направил основен ремонт. Свидетелката К. твърди в показанията си пред РС Блогоевград, че не знае О. да е работил в хотела и да е полагал личен труд, тъй като имал поблем с ръката и не работел физическа работа. Свидетелката К. знае че О. в качеството му на ФЛ е теглил кредити за извършване на ремонт на къщата си. Не знае двамата да са взимали ипотечен кредит за строежа на хотела. Знае че през време на брака са закупили и друг магазин- на ул. „•“. Свидетелката познава Р. Р.- детето на Огнят от предходния му брак. Твърди че детето нямало претенции към хотела, а Н. го обезщетила за дела му от наследството. Свидетелката твърди че бащата обяснил на сина си, че хотела е на съпругата му, а пристройката и къщата, както и питейното заведение са негови. Свидетелката К. твърди че работела в кафето на О. докато затвори през 2007-2008г., като по това време започнал и строежа на хотела. С Н. говорели че на по- късен етап може да се наложи да се тегли кредит за да се довърши, но иначе тя разчитала на парите от баща си. От разпита на свидетелката К. А. А. пред РС Б. се установява, че тя познава О. И. от 1986- 87г., когато работили заедно в едно софийско предприятие. След •ина години се запознала и със съпругата му Н. О., като знае и дъщеря им С., когато станала ученичка. Свидетелката знае че О. има деца и от предходни баркове- дъщеря и син. Знае че О. и Н. сключили брак някъде 1993-94г., а О. починал през •г. Сочи в показанията си, че е работела през периода 2002-2006г. в един от магазините за дрехи на Н. в кв. „•“ и тъй като тя била много точна като работодател, останали приятелки и често пеили заедно кафе и след това. Свидетелката А. знае, че от периода на сключване на брака си, до смъртта си О. правил разширение на къщата и пристройката където живеели със съпругата му. След брака О. разширил къщата, като на долния етаж си направил бар. Къщата била и пристроена и надстроена. Установява се от свидетелските показания на А., дадени пред първоинстанционния съд, че Н. е получила много пари от баща си, като с тези пари построила хотел в •. Сочи в показанията си, че процесният хотел започнал да се строи през 2003г., като се достроявал през годините. Тази свидетелка заявява, че последният път през 2018г., когато трябвало да се довършил и да се обзавел хотелът си спомня, че бащата на ответницата Н. И.- Т. дошъл от Б., като донесъл последните пари. Донесъл парите в барчето, в къщата, където живеели О. и Н.. Т. С. донесъл една чанта пари. Свидетелката А. пиела кафе по това време с ответницата Н.. На тяхната маса бил тя, Н. и баща й Т.. Н. след това споделила на свидетелката, че баща й бил донесъл 300 хиляди лева. Свидетелката възприела, че в чантата изглеждала, че имало много пари. Спомня си, че баща й казал, че искал да подпишат договор помежду си, за тези пари, които й бил дал. Чичо Т. казал, че така както е дал пари на сина си, така иска и да даде на Н. И. като негова дъщеря. Чичо Т. дал лично парите на Н.. Не ги давал на семейството. Свидетелката заявява, че този хотел бил построен благодарение на бащата на Н.. Бащата на Н. искал тя да си направила хотел. Свидетелката сочи, че ответницата Н. И. ходела и до •, за да взимала по-голяма сума пари за хотела. Била свидетел, когато дядо Т. идвал в Б. и е давал пликове с пари. И винаги бил казвал, че искал да си подпише документ между тях двамата, за да се знаело, че дава парите на Н.. Свидетелката твърди по- късно в показанията си, че два пъти е присъствала лично при предаването на пари от бащата на дъщерята. Свидетелката твърди, че общо бащата на Н. и дал сума от около 1.3-1.3 милиона лева, като същите били за построяването на хотела и пристройката към него. Парите се давали на части в периода от 2003г. до 2018г., като хотела се строял години от строителна хирма. Свидетелката е категорична че парите които Н. получавала от баща си, тя влагала в строителството на хотела. Не знае О. да е влагал пари в този хотел, а бащата на Н. искала да се знае че този хотел е неин. Свидетелката предполага че парите които изкарвал О. то си ги влагал в барчето, което било негово, както и в пристрояването и ремонта на неговата си къща. Свидетелката твърди, че ремонта на пристройката на хотела бил довършен през 2018г. А. сочи в показанията си, че знае че Н. е взимала и кредит, както и че бил ипотекиран първия етаж от хотела, но не знае за какво е ползвала парите. Сочи че тя е имала четири- пет магазина за дрехи и осъществявала и търговска дейност. Знае от Н. че кредита е теглен за да закупи единия от багазините на бул. •••. Свидетелката А. знае, че О. е давал много пари и за децата от предишните си бракове. Така знае че е дал пари за операцията на очите на сина си от първия му брак. Свидетелката знае че О. е имал физически недъг- увреждане на ръката и затова е сигурна че не е участвал лично в строителството на хотела, тъй като той избягвал да извършва физическа работа. При така изложените обстоятелства от фактическа страна, въззивният съд навежда следните доводи от правна страна: Съставът на ОС Б. намира че обжалваното съдебно решение на РС Б. е валидно постановено, по предявен допустим иск за делба с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 34 от ЗС и въз основа на редовна искова молба. Същото е произнесено от законен съдебен състав, в изискуемата писмена форма, в рамките на предоставената му от закона правораздавателната власт и при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на допустимостта на постановеното решение, в обжалваната му част, въззивният съд счете че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, като в производството са конституирани всички съсобственици на недвижимите имоти, чиято съдебна делба се иска по делото. Всеки от съделителите без ограничение във времето, може да иска от съда извършването на съдебна делба, след като не може да бъде постигнато съгласие за доброволна подялба на съсобствените имоти. Иска за делба не е ограничен с преклузивен срок и всеки от съсобствениците на наследствените недвижими имоти, по всяко време може да сезира съда с иск за извършване на такава. При въззивната проверка за материална и процесуална законосъобразност на обжалваното решение, за обоснованост на решението в обжалваната му част от доказателствената съвкупност, съставът на ОС Б. при сомостоятелен анализ и оценка на събраните доказателства, следва да изгради правните си изводи като подробно се аргументира. Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от оплакванията навадени с въззивнвите жалби, с които са очертани пределите на инстанционния съдебен контР., като се ръководи от разпоредбите на закона и вътрешното си убеждение/чл. 12 от ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Съгласно разпоредбата на чл. 344 ал. 1 от ГПК, предмет на преценка от съда в първата фаза от производството за съдебна делба е установяването на принадлежността на правото на собственост по отношение на недвижимите имоти, чиято делба се иска, както постановяване на решение върху кои имоти, между кои лица и при какви квоти да бъде допусната делбата, за втората същинска фаза от нейнотно извършване. По въззивната жалба от С. О. М.: Жалбата на С. О. М., чрез пълномощника и адв. С. А., е насочена срещу частта от решението на РС Б., в която съдът е допуснал извършването на делба по отношение на следните имоти: Самостоятелни обекти с идентификатори 04279.604.216.2.2, 04279.604.216.2.4 и 04279.604.216.2.6, като оспорването е досежно квотите на съделителите при които съдът е допуснал извършването на съдебната делба. Основното оплакване изведено с въззивната жалба от съделителката С. О. И., чрез нейния пълномощник е че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел че тези имоти са станали съпружеска имуществена общност/СИО/ по смисъла на чл. 21 от СК. Поддържа се становище, че тези имоти са останали лична собственост на наследодателят на страните- О. Т. И.. Оспорва се твърдението наведено пред РС Б.- че във вече изградените самостоятелни обекти в недвижимия имот, наследствен на наследодателят О. Т. И. от неговия баща- Т. Н. И., през време на брака с Н. Т. И., двамата съпрузи са вложили значителни средства, като самостоятелните обекти са били значително надстроени, пристроени и достроени, до степен че същите съществено са се видоизменили са могли да бъдат определени като нововъзникнали сомостоятелни обекти на собственост. Установява се по безспорен начин от писмените доказателства по делото, че с НА № •••г. на PC Б., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, Т. Н. И. и неговия брат С. Н. К., са признати за собственици на поземлен имот: парцел XIV, в кв. 20 по плана на •, с площ от 400кв.м. С НА за суперфиция № •••г. по описа на PC Б., С. Н. К. е учредил суперфиция в полба на брат си Т. Н. И., като му е отстъпил безвъзмедно и безсрочно, правото да построи жилищна сграда в съсобствения им парцел XIV, пл. № 462, в кв. 20 по плана на •. Не е спорно по настоящото дело че такава сграда е била построена. Установява се още от писмените доказателства по делото, че с Договор за доброволна делба от 12.02.1990г., Т. Т. Я. и О. Т. И., като наследници на починалия им баща- Т. Н. И., извършили доброволна делба на останалата им в наследство двуетажна жилищна сграда, построена в южната част на имот с пл. № 1249, в кв. 89, парцел VII, като Т. Т. Я. е получила в дял първи жилищен етаж от сградата, ведно с 1/ 2 идеална част от избеното помещение и тавана, а О. Т. И. получил в дял втория жилищен етаж от къщата, ведно с 1/ 2 идеална част от общите части на тавана и мазето на сградата. Предмет на доброволна делба могат да бъдат само самостоятелни обекти на собственост, които съставляват завършено строителство, най- малкото до ниво "груб строеж", т.е. с вече изграден покрив на жилищната сграда. Следователно със сключения договор за доброволна делба от 12.02.1990г., налага се безспорния извод, че е поделена построена двуетажна жилищна сграда на два етажа, като поделени са между съделителите Т. Т. Я. и О. Т. И., както двата жилищни етажа, така и тавана и мазето на сградата. Поделен е доброволно наследствен недвижим имот, изграден със средствата на бащата на съделителите- Т. Н. И.. Договора за доброволна делба е сключен преди сключването на брак между О. Т. И. и Н. Т. И., поради което въззивният съд намира за безспорно доказано, че в този и вид двуетажната жилищна сграда, изградена в имот с пл. № 1249, в кв. 89, парцел VII, в частта на поставения дял на О. Т. И., е лична собственост на наследодателят на страните по настоящото дело. По делото е приет като писмено доказателство Договор за доброволна делба от 02.08.1996г., сключен между О. Т. И. и неговата сестра Т. Т. Я., в качеството им на наследници на баща им Т. Н. И., с който са поделили доброволно изградения в имота магазин, състоящ се от две търговски зали- № 1 и № 6, изграден в съществуващата двуетажна жилищна сграда, находяща се в парцел VI, кв. 89, пл. № 1249, по действащия план на •, като Т. Т. Я. е получила в дял търговска зала № 1, със застроена площ 25 кв.м., ведно с пристройка към първия жилищен етаж- дневна и спалня, както и тавански стаи 1 и 2. Наследодателят на страните- О. Т. И. е получил в дял търговска зала № 6, със застроена площ от 25кв.м., ведно с пристройка към втория жилищен етаж- дневна и спалня, както и таванските помещения 3 и 5. Въззивният съд намира за установено и доказано, че към момента на извършената доброволна делба от 02.08.1996г., са били пристроени и надстроени към вече съществуващата двужетажна жилищна сграда- магазан, пристройка към първи жилищен етаж, пристройка към втори жилищен етаж и пристояване на вече съществуващия таван на сградата. По делото не са представени строителни книжа и строителни разрешения за извършеното пристрояване и надстрояване, поради което с Акт за узаконяване № 57/05.04.1996г., издаден от Главният архитект на Община Б., са били узаконени магазин и два етажа, пристройка към съществуващата масивна двуетажна жилищна сграда, изградена в парцел VI, кв. 89, пл. № 1249, по действащия план на •, като в акта за узаконяване е посочено че същите са съсобственост на Т. Т. Я. и О. Т. И.. С Акт за узаконяване № 537/27.12.2010г., издадено от Главният архитект на Община Б., бил е узаконен и Тавански етаж на двуетажна жилищна сграда в УПИ- VII, кв. 89, пл. № 1249, по действащия план на •, собственост на О. Т. И. и Т. Т. Я.. По делото няма категорични писмени или гласни доказателства към кой момент е завършило строителството на пристройката и надстройката към вече съществуващата жилищна сграда, като липсват доказателства че същите след изграждането и узаконяването им са станали самостоятелни обекти на собственост, отговарящи на изискванията на закона, поради което да се приеме че същите могат да бъдат самостоятелни обекти на правото на собственост, отделно от двата жилищни етажа на вече съществуващата жилищна сграда. Същото се отнася и за пристрояването на таванското помещение. Пристроеното и надстроеното към вече съществуващата масивна жилищна сграда, не попада в обхвата на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗУТ от 2012г. и заради това не е издадено удостоверение за търпимост. Следва да се посочи, че търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса дали той подлежи на събаряне, но не и към правото на собственост на незаконното пристрояване и надстрояване. Узаконяването на вече извършеното пристрояване и надстрояване, сочи само че същото е извършено при спазване на строителните правила и норми и не подлежи на събаряне./Определение № 190 от 3.05.2022г. на ВКС по гр. д. № 143/2022г., I г. о., ГК/. По отношение на пристроеното и надстроеното не е издадено предписание- заповед за премахване съгласно чл. 225 ЗУТ, поради което същото е станало част от съществуващите етажи и таван на изградената наследствена жилищна сграда. Съобразно приетото с Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014г. на ВКС по т. д. № 5/2013г., ОСГТК, през време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични - чл. 22 СК и в съпружеска имуществена общност - чл. 21 СК. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити - чл. 21, ал. 1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко - продажба на недвижим имот- чл. 21 ал. 3 СК. Всеки от съпрузите може да предяви установителен иск или чрез насрещен иск или възражение да заяви частична или пълна трансформация на лични средства и да установява по съдебен ред, че част/или изцяло/ придобития през време на брака недвижим имот е негова лична собственост. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството - чл. 32, ал. 2 СК/ чл. 25, ал. 2 СК, отм./. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. В цитираното ТР се излагат съображения, че придобитото през време на брака, независимо на чие име, е в зависимост от характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването- изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Ако същото е придобито изцяло със общи средства, то имуществото е СИО. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. Изложеното води на извода, че въпроса за това дали придобитото имущество по време на брака е СИО или при установяване на частична или пълна трансформация- собственост частично или изцяло на единия съпруг, касае възмездното придобиване на недвижим имоти през време на брака. Сключеният през време на брака между О. Т. И. и Н. Т. И.- Договор за доброволна делба от 02.08.1996г., не съставлява възмездна сделка, а е договор за доброволно поделяне на имущество между сънаследници по закон- син и дъщеря, на имущество останало в наследство или изградено лично от тях в наследствения им имот, за което се приема че е съсобствено на съделителите и в тази съсобственост не участват трети лица. За да се приеме в този случай, че имуществото за което О. Т. И. е бил признат за собственик, въз основа на договора за доброволно делба, е станало СИО, следва да се установи и докаже наличието на съвместен принос и влагане на общи на двамата съпрузи средства в поделеното имущество. Въззивният съд намира въз основа на самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, че не се установява и доказва, пристройките и надстройките към вече изградената наследствена двуетажна жилищна сграда, да са изградени през време на брака между О. Т. И. и Н. Т. И., тъй като двамата са сключили граждански брак на 26.03.1994г., а договора за доброволна делба е сключен през 1996г. Не се установява и доказва от събраните доказателства че пристрояването и надстрояването е завършило след датата на сключване на брака между двамата съпрузи. В този смисъл въззивният съд намира за недоказано влагането на общи на двамата съпрузи средства при пристрояването и надстрояването на двужетажната наследствена жилищна сграда, изградена в имот с пл. № 1249, в кв. 89, парцел VII, където двамата са се установили да живеят след сключването на брака им. В настоящия случай в наследствен недвижим имот, който е съсобствен между О. Т. И. и трето лице, е изградена от техния наследодател Т. Н. И. самостятелна жилищна сграда на два етажа, която е била пристроена и надстроена след нейното довършване. Тъй като пристроеното и надстроеното не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, то същото е станало собственост на собствениците на пристроените етажи. Правото на собственост върху пристроеното и надстроеното може да бъде СИО на съпрузите- О. Т. И. и Н. Т. И., само ако строежът е осъществен въз основа на надлежно учредено право на строеж, тъй като само в този случай установената в чл. 92 ЗС презумпция би била оборена. Ако обаче такова ограничено вещно право не е надлежно учредено, правото на собственост върху пристроеното и надстроеното към сградата по общото правило на чл. 92 ЗС, ще принадлежи само на собствениците на дворното място, включително и на съпруга-съсобственик, но не и на другия съпруг, тъй като установеният в чл. 21 СК принцип за придобиване на правото и от другия съпруг е противопоставим само на съпруга-собственик на съответната идеална част от мястото, но не и на трети лица, и не може да дерогира принципа на приращението, независимо от обстоятелството с чии средства е извършено строителството. Институтът на съпружеската имуществена общност съдържа отклонения от общите правила на ЗЗД и ЗС, които важат при възмездно придобиване на право на собственост върху конкретна вещ от две или повече лица. Този институт почива на идеята за основното значение на приноса в придобиване на общото имущество. В отклонение от чл. 24 ал. 1 от ЗЗД, който придава авТ.тично вещноправно действие за приобретателя /приобретателите/, по прехвърлителен договор с предмет конкретно определена вещ, чл. 19, ал. 1 от СК предвижда, че в тези случаи вещта принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо на чие име е придобивната сделка, стига придобиването да е в резултат на съвместен принос. С други думи - когато вещта се придобива от лице, обвързано от брак, договорът има вещнопрехвърлително действие и по отношение на неучаствалия в него съпруг, само ако той има принос за придобиване на вещта. Обратният случай /че не се включва в съпружеската имуществена общност вещ, придобита от двамата съпрузи, но без никакъв принос на единия от тях/ не е уреден изрично, но този извод следва от идеята, на която се гради институтът на СИО за основното значение на приноса при възмездно придобиване на имущество по време на брака между две лица./Решение № 1239 от 14.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 5449/2007г., II г. о., ГК, / В настоящия казус не само че се касае за придобиване на пристроена и надстроена част към вече съществуващ наследствен на единия от двамата съпрузи имот, но от една страна не се касае за възмездно придобиване, а от друга страна не се установява и доказва от събраните писмени и гласни доказателства, че при извършване на пристрояването и надстрояването на наследствения имот на О. Т. И., са вложени средства на двамата съпрузи след сключването на брака им. Точно обратното- от събраните гласни доказателства установява се, че пристрояването и надстрояването на същестуващата наследствена жилищна сграда в имот с пл. № 1249, в кв. 89, парцел VII, е било извършено със средства на единия съпруг от преди сключването на брака. Свидетелят Е. Г. познава О. Т. И. от 1993г., когато двамата са работили заедно в охранителна фирма. Същевременно в показанията си по делото свидетелят М. А. твърди, че семейната къща на О., на • е било строена от бащата на О.- бай Т.. Свидетелят твърди че пристройката към къщата и таванския етаж е строена от О., който преди това работил в чужбина- Л. и Г. от 1989г. Когато се върнал се разбрали със сестра му да напряват пристройка към къщата. Свидетелят твърди, че когато е строена пристройката към къщата, О. още не е бил в брак с Н., а дъщеря му С. не е била родена. Въззивният състав на ОС Б. не приема за доказано по делото твърденията, че през време на брака между О. Т. И. и Н. Т. И., в наследствената къща на съпруга О. Т. И., са били извършени съществени промени в съществуващите преди това обекти на съсобственост/от подялбата с доброволна делба през 1990г./, при които със съвместни на съпрузите средства е било извършено пристрояване и надстрояване на значителна стойност, в резултат на което самостоятелните обекти на собственост са придобили нова конфигурация, до степен да се счете че са обособени като нови обекти на правото на собственост. В тази насока по делото не е проведено успешно пълно и главно доказване, поради което въззивният съд намира че това твърдение е останало напълно недоказано. Именно поради тази причина, според въззивният съд не съществуват основания да се приеме че с правото на собственост, установено с Договора за доброволна делба от 02.08.1996г. е настъпила промяна. Не са били налице основания за издаване на приетия като писмено доказателство НА за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот № •••. по описа на Нотаруис К. Т., с който О. Т. И. и съпругата му Н. Т. И., са признати за собственици на следния недвижим имот в •- търговски обект със застроена площ от 25кв.м., втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, ведно с пристройка към същия, състояща се от дневна и спалня, тавански помещения № 3, № 4 и №5, всичките изградени в 2 МЖС, построена в южната част на УПИ VII, кв. 89, пл. № 1249, по действащия план на •. Така издадения констативен нотариален акт е бил оспорен от съдилетилката С. О. М., чрез нейния пълномощник в настоящото производство. Касае се за констативен нотариален акт, който сам по себе си не би могъл да породи права за страните по сочени в него, а в същия не е посочено правно основание за признаване права върху описания в НА недвижим имот и на двамата съпрузи. Ето защо въззивният намира, че не може да промени изводите си само поради издаването на цитирания констативен нотариален акт. Тъй като не се установява по делото пристрояването и надстрояването на наследствения недвижим имот, собственост на О. Т. И. да е било извършено след сключването на брак с Н. Т. И., както и не се доказва същото да е извършено чрез вложени средства на двамата съпрузи, то липсват каквито и да е било доказателства, че дострояването е извършено със средства получени като заем от някой от двамата съпрузи. По делото са събрани доказателства че О. Т. И. и Н. Т. И. са взимали кредити, чрез сключване на ипотечни договори с банките кредитори, но това е станало в един значително по- късен период от брака им- от 2003 до 2006г. При изложените съображения, въззивният състав на ОС Б. намира за неприложима т. 4 от Постановление № 5/1972г. на Пленума на ВС на РБ, тъй като в настящия случай не се касае за построяване на сграда от единия съпруг през време на брака, при това върху земя, която е негова индивидуална собственост от преди брака. При изложените съображения, въззивният състав на ОС Б. намира, че въззивната жалба на С. О. М., чрез пълномощника и адв. А. е основателна, като обжалваното Решение № 172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на РС Б., следва да бъде отменено в частта му относно квотите на съсобственост при които е допусната съдебната делба по отношение на съсобствените недвижими имоти: Самостоятелни обекти с идентификатори 04279.604.216.2.2, 04279.604.216.2.4 и 04279.604.216.2.6, като бъде постановено делбата на същите да бъде допусната при квоти: -2/ 4 идеални части за Н. Т. И.; -1/ 4 идеална част за С. О. И.; -1/ 4 идеална част за С. О. М.. По въззивната жалба от Н. Т. И. и С. О. И., чрез пълномощника им адв. С. Б.: Въззивната жалба е процесуално допустима, като е редовна и не е просрочена. Жалбата изхожда от лице с процесуална легитимация и право на въззивно обжалване, насочена срещу част от съдебното решение, което е с неблагоприятен изход за обжалващата страна. Същата е депозирана чрез съда постановил съдебното решение и в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК. Срока за обжалване започва да тече от съобщаването на решението на страната, а не от момента в който страната има достъп до постановеното решение чрез КЕП. Основното оплакване наведено с въззивната жалба от Н. Т. И. и С. О. И., чрез пълномощника по делото е срещу доводите на първоинстационния съд, въз основа на които същият е отказал да признае преживялата съпруга Н. Т. И., за изключителен собственик на сграда с идентификатор 04279.604.402.3 (представляващ хотел с наименованието „М.“), след като е приел за недоказана заявената на осн. чл. 23 от СК пълна трансформация на лично имущество относно процесния по делото хотел, придобит от съпрузите О. Т. И. и Н. Т. И. през време на брака им. Неоснователни са доводите за допуснато съществено процесуално нарушение, основани на доводи че заявената пълна трансформация на лично имущество от преживялата съпруга Н. Т. И., не може да бъде навеждано пред първоинстанционния съд чрез възражение. Прието е от съдебната практика, че твърденията за пълна или частична трансформация на лично имущество, по смисъла на чл. 23 СК, могат да бъдат въведени в предмета на делото за делба било чрез иск (при условията на първоначално или последващо обективно съединяване на искове), било чрез възражение, като в първия случай исковата молба (първоначална или последваща, с която се предявява инцидентен установителен иск) следва да отговаря на установените в общата част на ГПК правила, а във втория случай възражението следва да е наведено с отговора на ИМ, както е и в настоящия случай. Само когато е предявен иск за установяване наличие на пълна или частична трансформация, съдът дължи постановяване на диспозитив по тази претенция./ Решение № 4 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2452/2021 г., I г. о., ГК/. Пълна или частична трансформация може да се заяви в първата фаза на делбеното производство както чрез установителен иск по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК, съотв. чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК (отм.), така и чрез възражение. В случай на уважаване на възражението за пълна трансформация, искът за делба следва да се отхвърли, а при уважаване на възражение за частична трансформация, делбата следва да се допусне, като частичната трансформация се съобрази при определяне квотите на съделителите. В този смисъл е практиката на ВКС, създадена по отменения и действащия ГПК./Определение № 574 от 6.12.2017г. на ВКС по гр.д. № 1536/2017г., I г.о., ГК/. В съответствие с практиката на ВКС /Решение № 62/08.05.2018г. по гр.д. № 1840/2017г. на I г.о. на ВКС и посоченото в него Решение № 218/01.02.2016г. по гр.д. № 1872/2016г. на I г.о. на ВКС/ въззивният съд е изложил съображения, че при предявен иск по чл. 23 ал. 2 СК, основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота, като при разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. /Определение № 550 от 4.12.2018г. на ВКС по гр.д. № 1819/2018г., I г.о., ГК/ В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290-293 ГПК се приема, че: -законовата презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на съделителя, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, е да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, като обратното доказване на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да бъде пълно и пряко /Решение № 581/2.08.2010г. по гр.д. № 1329/2009г. на ВКС, ГК, I-во отд./; а -по установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл. 20 СК от 1985г., техният произход и това че са еквивалентни на придобивната стойност на имота; 3) влагането на тези средства при придобиването на имота /Решение № 249/27.12.2011г. по гр.д. № 1037/2010г. на ВКС, ГК, II-ро отд./. В други свои решения, също постановени по реда на чл. 290- 293 ГПК, ВКС последователно провежда практика, че е правилно решението, в което съдът приема за доказан факт от значение за гражданското дело и само от събрани косвени доказателства, стига съвкупната тяхна преценка до обосновава еднозначно извода, че относимият факт е бил осъществен /Решение № 226/12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, IV-то отд, Решение № 198/10.08.2014г. по гр.д. № 5252/2014г. на ВКС, IV-то ГО, Решение № 223/16.11.2016г. по гр.д. № 1626/2016г. на ВКС, I-во ГО; Определение № 29 от 13.01.2017г. на ВКС по гр. д. № 3056/2016г., I г. о., ГК/. За преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК правно значение имат влагането на средства при придобиването на вещта и източникът на вложените средства. В закона не е уредено общо ограничение за доказването на тези две групи факти със свидетелски показания/чл. 164 от ГПК/. Ограничения за доказването на тези факти със свидетелски показания може да възникнат само поради формата, в която е сключена придобивната сделка за спорната вещ или поради формата, в която са удостоверени отделни факти във връзка със сключването или изпълнението на придобивната сделка./Решение № 150 от 8.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 4125/2013 г., IV г.о., ГК/ Въз основа на изложеното и съобразно разпределението на доказателствената тежест с доклада по чл. 146 от ГПК, следва да се приеме че в процесуална тежест на съделителката Н. Т. И., навела своевременно с отговора на ИМ пред РС Б. възражението за пълна трансформация на лични средства в процесната Сграда с идентификатор №04279.604.402.3, по КК и КР на •, е било провеждането на пълно и главно доказване на правнорелеватните факти, без ограничение при използването на допустимите по ГПК доказателствени средства, включително и гласни доказателства. Въззивният съд намира за установен при пълно и главно доказване произходът и размера на личните средства, които съделителката Н. Т. И. заявява че е вложила в строителството и обзавеждането на процесния хотел с оглед на заявената от нея пълна трансформация по реда на чл. 23 от СК. Установи се че в периода от 01.08.2003г. до 20.05.2018г. са били сключени 19бр. писмени договори за дарения, извършени от бащата- Т. М. С., в полза на дъщерята- Н. Т. И.. Във всички договори за дарения изрично е посочено че същите са извършени лично в полза на надарената, като е посочено и за какво конкретно се извършва дарението- за влагане на надарените суми в строителството и обзавеждането на хотел в УПИ XXIV, с пл. № 8846, в кв. 89, по плана на V-ти микрорайон на •. През посочения период бащата Т. М. С. е надарявал дъщеря си с разрични парични суми, които е получавал от продажба на реституирани земеделски земи и апартаменти в района на •, където е живеел. Оспорването на приетите писмени договори за делба, въззивният състав на ОС Б. намира за неуспешно проведено. Оспорените писмени договори за делба съставляват диспозитивни частни документи, материализиращи правната воля/волеизявленията/ на страните по двустранния договор. Недопустимо е оспорването на верността на частния диспозитивен документ, като може да бъде оспорвана само автентичността на същите. В настоящия случай не е оспорена автентичността на представените договори за дарение, поради което съдът намира че същите са произвели правното си действие, тъй като същите са сключени в изискуемата се писмена форма за действителност. Оспорването на приетите като писмени доказателства договори за дарение е неуспешно и поради това, че валидността на направените с тях изявление на страните, изцяло се подкрепя от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Пред РС Б. са представени във връзка с оспорването и 16 бр. НА за покупко- продажба от които се установява, че дарителят Т. М. С. именно през периода на направените дарения- от 2004г. до 2018г, е продавал реституирани земеделски имоти и апартаменти, в землището на • на трети лица, като установи се от събраните свидетелски показания, че част от сумите е дарявал на своя син за изграждането на хотел в •, а други суми равни по размер, е дарявал на дъщерия си Н. Т. И., за да може същата да изгради собствен хотел в •, където същата е била омъжена и е живеела със семейството си. Видно е от събраните писмени и гласни доказателства пред РС Б., че през същия период бащата Т. М. С. е надарил дъщеря си Н. Т. И., със суми чиито общ сбор възлиза на 1 300 800лв. От заключението на експерта по приетата СТЕ, установява се че пазарната стойност на извършените СМР за изграждане на хотела е 723 301лв., без начислев ДДС. Съобразно установената съдебна практика, пазарната стойност на извършените СМР, следва да се определя към момента на построяването на отделните обекти от процесния хотел, като въззивният състав на съда счита, че правилно експерта • Х. Г. е съотнесъл оценката си към момента на довършване на строителните дейности, като е приел че това е датата на издаване на Констативен акт- образец 15, а не към момента на издаване на Констативен акт- образец 14, нито към момента за издаването на Уодстоверениета за въвеждане в експлоатация на отделните части от хотела. В този смисъл съдът намира за доказано по делото, че дарените на Н. Т. И. парични средства от нейния баща, са не само еквивалентни на стойността на изградения хотел, към моманта на придобиването му, но същите и значитлено надхвърлят стойността на извършените СМР. В тази насока следва да се съобрази че дарените суми от бащата Т. М. С. са били дарени на съделителката Н. Т. И., не само за изграждането на хотела, но и за неговото довършване- оборудване и обзавеждане. Без значение за действителността на сключените договори за дарение е обстоятелството, че сумите са били теглени от банкови сметки и предоставяни от бащата Т. М. С., на дъщерята Н. Т. И. на ръка. Нарушението на чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗОБП и въведената забрана, суми на стойност по-голяма от 10 000лв., де не се заплаща на ръка, а само по банков път, може да ангажира само административна или данъчна отговорност, но не може да бъде основание за недействителност на сключените договори за дарение, нито пък може да влече като правна последица изключването на възможността да бъде доказано извършеното плащане на посочените в догорите парични суми. Обстоятелството дали паричните средства за изграждане на имота при придобиване на собствеността са преведени от банкова сметка на съпруга, на чието име е придобит имота, или са били внесени в брой по сметка на изпълнителя на възложената работа, е ирелевантно при извършването на преценка за наличие на пълна или частична трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 СК. От съществено значение е какъв е произходът на средствата, с които е платена тази цена, а не начинът, по който е извършено плащането. Всяка страна е длъжна да установи в процеса обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си и с оглед на това в производството по иск за трансформация на лично имущество, в тежест на ищеца е да опровергае установената в СК презумпция за съвместен принос/чл. 21 ал.3 от СК/, като проведе пълно обратно доказване, че вложените от него при закупуването по време на брака на вещ средства са с извънбрачен произход. Ако от събраните по делото доказателства се съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена./ Определение № 324 от 19.06.2020г. на ВКС по гр. д. № 937/2020г., I г. о., ГК/ Следователно навелият възражението за пълна трансформация на лични средства, дължи в процеса и пълно доказване на влагането на тези средства във вещта, която иска от съда да бъде приета за негова лична собственост. Това доказване може да бъде извършвано с всички допустими в ГПК доказателствени средства, вкл. и с гласни доказателства, за което в случая не се предвижда ограничение. При анализа на събраните писмени и гласни доказателства по делото, съдът намира за събрани убедителни доказателства за това че установените по произход и размер лични средства, получени от съпругата Н. Т. И., през време на брака и с О. Т. И., са били вложени от нея именно в строежа и оборудването и обзавеждането на процесния по делото хотел- Сграда с идентификатор №04279.604.402.3, по КК и КР на •, изградена в Поземлен имот с идентификатор 04279.604.402, по КК и КР на Б.. Установява се от събраните по делото доказателства, че всички подготвителни действия за извършване на строежа на хотела са извършени от Н. Т. И., като на нея са издадени и всички строителни разрешения и документи. Тя е изкупила идеалната част от имота върху която ще се строи от наследниците на Т. Т. Я.. След извършване на доброволна делба с Договор за доброволна делба на недвижим имот № •••г., в която е участвал и съпруга О. Т. И., строежа на хотела е извършен в имота, който се е паднал в дял на Н. Т. И.- УПИ XXIV, с пл. № 8846, в кв. 89, с площ от 187кв.м. Издадените Разрешение за строеж № 278/23.09.2003г. за строеж на „Малък хотел с гаражи, два етажа и Т /45/“ и Разрешение за строеж № 447/08.11.2010г. за строеж на обект „Пристройка към съществуваща сграда за семеен хотел и допълващо застрояване на един етаж за търговия и услуги“, са издадени имено на името на съпругата- Н. Т. И.. Най- близкият приятел на О. Т. И.- свидетелят Е. Г. сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че О. И. не бил взимал кредити за изграждането на хотела, тъй като парите за целия хотел дошли от бащата на Н. И.- Т. С.. Свидетелят твърди че доколкото знае О. Т. И. не е участвал с пари при построяването на хотела, като той се грижел и управлявал питейното заведение в къщата по наследство от баща му, а Н. Т. И. участвала в изграждането на хотела и осъществявала всички дейности по неговото изграждане и обзавеждане. Свидетелят Е. Г. сочи, че на всички строителни дейности във връзка с хотела на които е присъствал, именно Н. Т. И. е извършвала плащанията на строителите и на изпълнителите на възложената работа. Периодът, в който Н. И. давала пари за построяването на хотела бил от 2003 година до 2015 година - 2016 година. Свидетелят пояснява, че Н. И. е купувала вещите за оборудването и обзавеждането на хотела, отново с пари от нейния баща. Свидетелят Е. Г. сочи в показанията си, че знае от самия О. И., че той не давал пари за хотела, а всички негови пари били влагани в пристройката към наследствената му къща, където той имал заведение, което работело още от 1993г. Спроед въззивният състав на съда, анализа на останалите събрани по делото гласни доказателства също ясно сочат, че двамата съпрузи са били поделели както задълженията си, така и разходите си, единия за изграждането и поддържката на питейното заведение в наследствената сграда на съпруга О. Т. И., а Н. Т. И. в изградения нов хотел в Поземлен имот с идентификатор 04279.604.402, по КК и КР на Б., който тя построила, оборудвала и обзавела, след което започнала да развива и хотелиерска дейност. Въззивният съд в настоящия си състав намира, че макар по делото да липсват преки доказателства за това че процесния хотел е изграждан само с личните средства на Н. Т. И., получени като дарение от нейния баща, то събраните косвени доказателства сочат убедително на факта, че именно средствата получени като дарения от Т. М. С. са били вложени в изграждането, оборудването и обзавеждането на хотела, в периода от 2003г. до 2018г., като съставът на ОС Б. намира, че събраните по делото косвени писмени и гласни доказателства, които се подкрепят и от заключението на експерта по приетата СТЕ, при съвкупната им преценка сочат на единствено възможния логичен извод, че фактът на влагането на личните средства на Н. Т. И. в изграждането на хотела следва да се приеме за осъществен. Фактът на влагането на личните средства на единия съпруг, във вещта придобита по време на брака, при наведени твърдения за пълна трансформация по реда на чл. 23 от СК, може да се осъществи освен чрез пряко и чрез косвено доказване–с установяването на факти, които са индиция, че правнорелевантният факт се е осъществил, но за да обосноват изискващото се пълно доказване, те трябва да създават сигурност за това като изключват всякаква друга възможност /Решение № 843 от 21.03.2011г. по гр. д. № 315/2010 г. на IV г. о. на ВКС; Определение № 279 от 21.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1478/2022 г., I г. о., ГК/ В съответствие с практиката на ВКС /решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ГК, IV-то отд; решение № 198/10.08.2014 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV-то ГО; решение № 223/16.11.2016 г. по гр. д. № 1626/2016 г. на ВКС, I-во ГО и много други/ Въззивният съд по настоящото дело приема, че следва да се приеме за установен при пълно доказване факта на частична трансформация въз основа на цялостната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и показанията на разпитаните по делото свидетели, като косвени доказателства, като се приеме че чрез проведеното от Н. Т. И. насрещно доказване, поддържаната от жалбоподателката С. О. М. теза за съвместен принос е оборена. Съпружеска имуществена общност/СИО/върху придобито по време на брака имущество/независимо на чие име е придобито/, възниква само при доказан съвместен принос. За определяне на режима на собствеността, меродавен е момента на придобиването и наличието на възмездност при съответния придобивен способ. В разпоредбата на чл. 21 ал.3 от СК, предвидена е възможността за всеки от съпрузите да заяви пълна или частична трасформация на лично имущество в придобитата по време на брака вещ, като налице е оборима презумпция за наличие на съвместен принос, а режима на СИО се предполага до доказване на противното. За задълженията направени във връзка с такъв имот, както и за направените в него подобрения съпрузите отговарят солидарно, дори когато искът на кредитора се насочи срещу единия от тях, след прекратяване на брака. Следва да се направи разграничение на иска за установяване на пълна или частична трансформация, от иска за установяване липса на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК, при който следва да се обори презумпцията за съвместен принос от ищеца по иска. /Решение № 20 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2020 г., I г. о., ГК/ Съгласно чл. 23, ал. 1 СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. За да настъпи трансформация на лично имущество, по време на брак в законов режим на общност, е достатъчно с имущество, лична собственост, да бъде придобита собствеността върху друго имуществено благо. Трансформацията настъпва в момента на придобиването на благото с такива средства. Тя не е правна последица от упражнено потестативно право на съпруга и не е необходимо допълнително изявление от негова страна, за да породи правния си ефект. С оглед на това, в конкретния случай, за настъпване на правния ефект на трансформацията е ирелевантно, че заявилият в процеса пълна трансформация не е предявил претенция, че процесният недвижим имот е изцяло негова лична собственост преди предявяването на настоящия иск за делба./ Решение № 173 от 13.02.2019г. на ВКС по гр.д. № 3026/2017г., IV г.о., ГК/. Както е прието с Решение № 20 от 26.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1409/2020г. на I г. о. на ГК, за да се установи пълна трансформация е необходимо да се докаже еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход. По този спор е ирелевантен приноса на другия съпруг, тъй като трансформацията се основава на влагане на лични средства, т. е. такива, които са от преди брака, или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това основание./Определение № 126 от 23.03.2022г. на ВКС по гр.д. № 4803/2021 г., I г. о., ГК/. За да се установи пълна трансформация е необходимо да се докаже еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход. В цитираното Решение № 20 от 26.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1409/2020 г., I г. о., ГК, изложени са правни съображения, че по този спор е ирелевантен приноса, тъй като трансформацията се основава на влагане на лични средства, т. е. такива, които са от преди брака, или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това основание. Трансформацията изключва приноса по определение. За разлика от иска за установяване на пълна или частична трансформация, по иска за установяване липса на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК, следва да се обори презумпцията за съвместен принос от ищеца по този иск, но това не е необходимо при направено възражение по реда на чл. 23 ал.1 от СК, за да се обори презумпцията за наличието на съвместен принос. Поради изложените съображения, без правно значение за доказване на наличието на пълна трансформация на имущество по чл. 23 от СК е че двамата съпрузи- О. Т. И. и Н. Т. И. са разполагали с добри доходи от осъществяваната от тях търговска дейност, тъй като от правно значение е не въпроса дали са разполагари със имущество на значителна стойност, а дали това имущество е било вложено в изграждането и довършването на процесния хотел. Поради същите съображения и въз основа на цитираната по- горе съдебна практика, основателни са доводите наведени с въззивната жалба от Н. Т. И., чрез пълномощника и по делото- че ирелевантен към решението за наличието на пълна трансформация на лично имущество на съделителката в изградения хотел е и безспорно установения факт, че за периода от 18.03.2003г. до 27.12.2006г., на двамата съпрузи- О. Т. И. и Н. Т. И., са отпускани парични кредити в общ размер на 255 000лв., чрез учредяване в полза на банките кредитори на договорни ипотеки, като ипотекирани са били имоти придобити от съпрузите в режим на СИО. По делото няма доказателства че част от така получените кредити са били влагани в строежа и оборудването на процесния хотел, като в този случай без значение е и обстоятелството, че кредитите са били изплащани с общи средства на двамата съпрузи и през време на брака им. Меродавен във връзка с възражението за пълна трансформация на лични средства от страна на Н. Т. И., е не дали тези средства са били получени, като без значение е че при единия от договорите за кредит е ипотекиран първия етаж от процесния хотел. Относим към спора е въпроса дали и каква част от тези средства, получени чрез договори за кредит, са били вложени в строежа и оборудването на Сграда с идентификатор №04279.604.402.3, по КК и КР на •, а по делото липсват доказателства тази средства да са влагани в строежа и оборудването на хотела. Въззивният съд съобрази, че към периода на получаване на паричните кредити и двамата съпрузи са имали свой собствен бизнес- съпругът О. Т. И.- търговска дейност в питейно заведение, а съпругата Н. Т. И.- търговия с дрехи. Те са ползвали парични средства при осъществяването на търговската им дейност. Отделно установява се по делото, че именно в периода на получаване на ипотечни кредити, двамата съпрузи са закупили и придобили в режим на СИО и други два имота- Поземлен имот с идентификатор № 66247.100.9, ••• и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30.1.20 по КК и КР на •, които са допуснати до съдебна делба с решението на РС Б., като е признато от съда че са придобити в режим на СИО и в тази част първоинстанционното решение не е била обжалвана и е влязло в законна сила. Следователно получените суми като кредит са били използвани от съпрузите и за закупуване на други недвижими имоти, за които е признато че са съпружеска имуществена общност. С Решение № 110 от 10.03.2003г. на ВКС по гр.д. № 614/2002г., II г. о. на ГК, изложени са съображения че декларирането на имота, като придобит при режим на СИО, не може да съставлява извънсъдебно признание на съвместния принос, поради което подаването на декларация по чл. 14 ал.11 ал. 4 и ал. 5 и 6 от ЗМДТ, в която деклараторката Н. Т. И. е декларирала построения хотел като СИО, не може да се цени от съда в тази насока. И други решения на ВКС прието е че декларирането на имота като собственост и на двамата съпрузи, не може да съставлява косвено признание на съвместния принос на вложените средства при придобиването на имота и не може да доведе до извода че имота е СИО. Декларирането пред данъчната администрация не съставлява извънсъдебно признание, тъй като то може да се дължи на други причини или чрез него да са били преследвани други цели. Априори основателни са аргументите изложени от адв. Б. че правно технически, обективно невъзможно е било имота да се декларира от Н. Т. И. като личен имот, преди смъртта на съпруга и, още повече че към момента на декларарирането, не е било надлежно оспорена по съдебен ред презумпцията за съвместен принос по чл. 21 ал.1 от СК. Изводите на въззивният състав на ОС Б. не могат да се променят и поради обстоятелството, че след неизпълнение на задълженито за заплащане на извършените допълнителни СМР по Договор за извършване на строително-монтажни работи от 10.06.2018г., бил е издаден в полза на изпълнителя- „•••“ ЕООД- изпълнителен лист срещу наследниците на О. Т. И. и образувано изп.д. № 104/2023г. по описа на ЧСИ В. Т.. Установява се по настоящото дело, че плащане на дължимите суми за приетите СМР е било извършено не само от Н. Т. И., но и от С. О. И. и С. О. М., като наследници на О. Т. И., съразмерно на дяловете от съсобствеността им в наследството на починалия общ наследодател. Въззивният съд намира че плащането на тези суми, за размера на задължението, като припадаща се част от дела в откритото наследство от всички наследници по закон, не може да бъде основание да се изключи установяването на пълна трансформация на лично имущество от страна на Н. Т. И. в построения хотел през време на брака и с О. Т. И.. Плащането на неизпълнение задължения във връзка със строежа и ремонта на общата вещ от всеки от наследниците на починалия наследодател, съразмерно на наследствения дял, преди да е призната по съдебен ред пълна или частична трансформация на собствеността, не може да бъде основание да се изключи по-късно признаването наличието на пълна или частична траснформация, като може да породи облигационни отношения между наследниците, но не може да бъде основание да бъде отхвърлено искането или възражението за пълна или частична трансформация на личното имущество. Съгласно чл. 74 от ЗЗД, този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, може да встъпи в правата на кредитора, в случай на отпадане на основанието за извършеното плащане поради признаването на пълна трансформация на имущество за един от съделителите, както е и в настоящия случай и да иска връщане на недължимо платеното по съдебен ред. Не може да бъде основание за промяна на изводите на въззивния съд е обстоятелството, че Н. Т. И. е заплатила дела на другия сънаследник- Р. О. Р., поради което същият не участва в съдебната делба като страна. Това плащане не може да се приеме за извънсъдебно признание на съвместния принос в изграждането на процесния хотел, а от друга страна следва да се съобрази, че на Р. О. Р. е изплатен дела от цялата наследствена маса от откритото наследство на О. Т. И., а няма доказателства че изплатения дял е за частта му, припадаща се конкретно като идеална част от построения хотел в •. При изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният съд намира за установено при пълно и главно доказване, наведеното възражение от съдилетилят Н. Т. И. за пълна трансформация на лични средства в построяването и обзавеждането на Сграда с идентификатор №04279.604.402.3, по КК и КР на •, съставляваща хотел „М.“, като приема за доказано по делото че Н. Т. И. е изключителен собственик на посочения недвижим имот, придобит по време на брака с О. Т. И.. След като съделителката Н. Т. И. е призната за едноличен собственик на процесния хотел, то Сграда с идентификатор №04279.604.402.3, по КК и КР на •, съставляваща хотел „М.“, следва да бъде изключена от делбената маса на наследодателят О. Т. И., поч. на •••г., като предявения иск за делба по отношение на този недвижим имот следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде отхвърлен предявения иск за делба и в частта му в която се иска да бъде допуснат до съдебна делба като съсобствен на наследниците на О. Т. И.- Поземлен имот с идентификатор 04279.604.402, по КК и КР на Б., върху който е изградена Сграда с идентификатор №04279.604.402.3, по КК и КР на •. След като е признато за установено, че съделителката Н. Т. И. е едноличен собственик на хотел „М.“, поради доказана пълна трансформация на лични средства в сградата на хотела, то не следва да се допуска извършването на съдебна делба и по отношение на поземления имот, в който хотела е построен, тъй като недвижимия имот има обслужващ характер по отношение на сградата, която е еднолична собственост на Н. Т. И.. Следва на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК да бъде отменено обжалваното Решение № 172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на РС Б., в частта му в която съдът е допуснал извършването на съдебна делба на Самостоятелни обекти с идентификатори 04279.604.216.2.2, 04279.604.216.2.4 и 04279.604.216.2.6, по КК и КР на •, досежно квотите при които е допусната съдебната делба, като вместо при квоти: 1/8 идеална част за С. О. М.; 1/8 идеална част за С. О. И., и 6/8 идеална част за Н. Т. И., делбата следва да бъде допусната при следните квоти: 1/4 идеална част за С. О. М.; 1/4 идеална част за С. О. И., и 2/ 4 идеални части за Н. Т. И.. Следва на осн.чл. 271 ал.1 от ГПК да бъде отменено Решение № 172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на РС Б., в частта му в която е са допуснати до съдебна делба Поземлен имот с идентификатор 04279.604.402, по КК и КР на Б., ведно с изградената върху него Сграда с идентификатор №04279.604.402.3, по КК и КР на •, като вместо това бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск за съдебна делба по отношение на тези два имота. С оглед на изхода на делото пред въззивната инстанция и като съобрази доводите на страните и това че двете въззивни жалби насочени срещу различни части от първоинстанционното решение са уважени като основателни, настоящият състав на ОС Б. счита, че разноските пред въззивната инстанция следва да останат за сметка на страните и така както са направени от тях. Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът