Решение № 5225 от 20.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 11011/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 18.10.2021г. по гр.д. № 2537 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 76-ти състав:

1. с а отхвърлени като неоснователни главните исковете, предявени с искова молба вх. № 2001123/17.01.2020г. на „К.” ЕООД, ЕИК ••••••• срещу „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК ••••••• за заплащане на основание на чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 57 от ЗКИ вр. с чл. 420 и сл. от ТЗ на сумата от 18281, 24лв., относно банкова сметка с № ••••••• / IBAN: ••••••••••••••/, постъпили по сметка на дружеството от AZK-К. Р. ltd; сумата от 1643, 75лв., представляващи лихва за периода от 27.02.2019г. до 16.01.2020г;

2. „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК ••••••• е осъдено по предявения евентуален иск да заплати на „К.” ЕООД, ЕИК ••••••• на основание на чл. 55 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 18281, 24лв., постъпили по банкова сметка на дружеството с № ••••••• / IBAN: ••••••••••••••/от AZK-К. Р. ltd, ведно със законната лихва от 17.01.2020г. до изплащането й; сумата о т 1643, 75лв., представляващи лихва за периода от 27.02.2019г. до 16.01.2020г.; съдебни разноски от 239, 69лв С Определение от 13.12.2021г. по гр.д. № 2537 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 76-ти състав е изменено на основание на чл. 248 от ГПК постановеното Решение от 18.10.2021г. по дело № 2537/2020г. на СРС, като „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК ••••••• е осъдено да заплати на К.” ЕООД, ЕИК ••••••• на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3107, 97лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1.въззивна жалба вх. № 25105800/17.11.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 05.11.2021г. о ответника по исковете „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК ••••••• в частта, с която евентуалните искове са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че иск по чл. 55 от ЗЗД за постъпили суми по сметката на ищеца при ответника от от AZK-К. Р. ltd, не бил предявен. Ищецът в първото о.с.з. бил заявил че суми от това 3-то лице не били постъпили по сметката му при ответника и поддържал това си твърдение през цялото производство. Ищецът не твърдял ответникът да е получил суми от ищеца, че ищецът е предоставил на ответника сум, а същото било необходимо за да се приеме, че е предявен иск по чл. 55 от ЗЗД. Нямало твърдения на ищеца за някоя от хипотезите на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, включително и по пр. 3 – на отпаднало основание. Конкретни фактически твърдения, че е съществувало основание за получаване на сумите към момента на получаването, което в последствие да е отпаднало ищецът не бил навел, включително и защо е отпаднало това основание. Дори да се приемело че има такива твърдения решението било недопустимо, защото иск по чл. 55 от ЗЗД би бил недопустим. Решението не сочело по кое предложение от чл. 55 от ЗЗД е уважен иск От дадената от ищеца правна квалификация на иска, , както и мотивите на СРС макар и неясни, можело да се приеме, че уважен иск е по чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, както по този иск, така и по другите състави на чл. 55, ал.1 от ЗЗД решението било недопустимо и неправилно. Установено било по делото, че на 19.02.2019г. по сметката на ищеца при ответника постъпили суми от сметка в ПроКредит Банк”ЕАД с титуляр Ж. М. в размер от 16511 лв. и от 6906 лв., като на 19.02.2019г. ищецът наредил сумата от 18409, 90лв. от тази си сметка в полза на AZK-К. Р. ltd в банка Fidor Bank AG, че на същата дата при ответника постърпила информация от ПроКредит банк”ЕАД сумите наредени от М. в полза на ищеца били наредени в резултат на измама /неоторизирани от М. плащания чрез кражба на самоличността му- с невалидна лична карта се издава нова СИМ карта за мобилен оператор, а старата се блокира/, като на 20.02.2019г. са постъпили SWIFT съобщения с искане от Прокредит Банк” да върне преведените суми, ответникът подал сигнал за случая до ГДБОП, отправил искане до Fidor Bank AG за връщане на преведената сума от 18409, 90лв, след комуникация с клиента, на 26.02.2019г. AZK-К. Р. ltd наредило връщане на сумата от 9399, 91 евро и сумата постъпила при ответника по техническата сметка на банката и на 01.03.2019г. Уникредит Булбанк наредило на ПроКредит Банк. С писмо от 01.03.2019г. ответникът уведомил ищеца, че сметката му е блокирана, че следва да се приложи т. 84 от ОУ, на 19.03.2019г. ищецът поискал прекратяване на пакетната програма „Бизнес Лидер Лайт” и закриване на сметката си при ответника, това станало и остатъкът по сметката от 4964, 68лв. бил предаден на управителя на ищеца на каса. Така не било установено ищецът да е дал на ответника сумата. Отделно договорът не бил прекратен с обратна сила, а за в бъдеще При нито една от платежните операции ответника не бил получил нищо. Постъпилите суми по техническата сметка на банката били с цел пренасочването им към 3-то лице AZK-К. Р. ltd. Нямало твърдения на ищеца, че сумата изобщо е постъпила по негова сметка, твърденията от о.с.з. били в обратния смисъл, неправилно СРС приел, че банковата сметка на ищеца при ответника е била заверена с процесната сума. В банковите сметки не се съхранявали пари и от тях не се нареждат пари в наличност, поради което и титуляр на сметката не ставал собственик на парични знаци, дори сметката да му е заверена в резултат на банков превод. Нямало основание за аналогия с чл. 34 от ЗПУПС, касаещ електронни пари. Банковата сметка на ищеца била закрита на 19.03.2019г., договорът за пакетната услуга бил прекратен след това, като и двете събития били след извършване на всички банкови операции от сметката на ищеца и от техническата сметка на банката, прекратяването било занапред. Изявлението от 01.03.2019г. не било за разваляне на договора и не водело до същото. Хипотезата на чл. 80 и на т. 82 от ОУ били изпълнение, защото от сметката на М. била закупена круптовалута с невалидна лична карта, с тази лична карта било наредено плащането по сметката на ищеца, като в много кратък времеви интервал управителя на ищеца наредил по сметка на AZK-К. Р. ltd процесната сума, което пораждало съмнение за изпиране на пари. Дори да се приемело, че договора за банкова сметка не бил прекратен, а бил развален, този договор бил с продължително изпълнение и развалянето нямало обратно действие. Ищецът не твърдял унищожаемост на някоя от сделките, поради което и мотивите на СРС за измамата като основание за унищожаване на договорите били неотносими към предмета на делото, такъв иск не бил предявен СРС приемал, че иск е за пропуснати ползи и вреди, което означавало, че СРС също приемал че не е налице чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД Банката не била получила суми от ищеца. Преведените от банката суми на 3- то лице AZK-К. Р. ltd не били суми, на които банката е била собственик. Банката не била действала като косвен представител на 3-тото лице. Това 3-то лице AZK-К. Р. ltd не било принудено от ответника да върне сумата, а го направило по самостоятелно взето за същото решение, ответникът имал право да обменя информация с другите банки. Ответникът можел да прекрати договора с ищеца, а и в случая самият ищец бил отправил такова искане. Поведението на банката не била хипотеза на агресивна търговска практика, нямало конкретни мотиви кое СРС е приел за такава. Поведението на банката било коректно, ищецът сам подал искане за закриване на сметката си. Ищецът не действал коректно, не спазил ЗМИП и ППЗМИТ, защото ако го бил направил, то щял да установи, че лицето, което се представя за М. е друго лице, което няма правомощие да се разпорежда със суми по банковата сметка на М.. Ищецът не бил закупил криптовалута от борса за криптовалута К. по възлагане от Ж. М., ищецът не бил прехвърлил същата на Ж. М.. Собственикът на адреса за транзакцията с криптовалута бил анонимен, извлеченията от кореспонденция по Вайбър и по и-мейл били вътрешно противоречиви. Сумите получени от Прокредит банк” с превод от М. не били за закупуване на дигитална валута вещото лице по съдебно-компютърната експертиза било некомпетентно, защото образованието му по банково дело било следно специално Документите, постъпили от съда във Великобритания не били подписани, не било ясно кой ги е съставил, съответно не можело да се установи дали са верни Ищецът не бил получател на сума по транзакция от 26.02.2019г., защото тази сума постъпила по искане от ответника към 3-тто лице. Това 3-то лице нямало възражения по изпълнението на тези операции, а само неговата воля за тази операция била релевантна при изследване на действията на банката. Нямало правоотношение по което това 3-то лице AZK- К. Р. ltd да дължи на ищеца сума и така нямало основание ищецът да получи такава от AZK-К. Р. ltd.Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец„К.” ЕООД, ЕИК ••••••• е оспорило жалбата.

Навело е твърдения, че решението в тази част било допустимо и правилно. Предявени били както главен, така и евентуален иск, последният намирал своята квалификация в разпоредбата на чл. 55, ал.1у пр. 3 от ЗЗД – за връщане на дадено на отпаднало основание. Както в исковата молба, така и депозираното становище преди първо о.с.з. бил посочил, че УниКредит Булбанк” било получило процесната сума, която била дължима на ищеца.. Уточненията в първо о.сз. били направени защото едва с отговора на исковата молба били представени документи за неправомерното поведение на ответника по пренасочване на суми дължими на ищеца по техническа сметка на банката. Превод не бил изпълнен и сметката му не била заверена с процесната сума, което доказвало, че има неоснователно обогатяване, защото ако превод беше изпълнен ищецът щял да получи сумата. Ясно било за ответника по кое предложение на чл. 55, ал.1 от ЗЗД се бил произнесъл СРС и това личало от пространната му жалба. Банката получила нещо, което било дадено на ищеца, банката нямала право да задържи полученото нито да го пренасочи Евентуален иск бил ако се приемело, че има разваляне на договора за банкова разплащателна сметка. Не било доказано, че преводите от М. към ищеца са в резултат на измама. Кореспонденцията между банките не доказвали измама, още по-малко че такава била извършена от К.”ЕООД. Ответникът нямал право да отмени превода, да отклони от сметка на ищеца, като се бил разпоредил с превода по угоден за банката начин. Отказал да се върнат средствата на М., защото вече бил прехвърлил поисканите от М. 2 биткойна и 10 етериума, тези транзакции не можело да бъдат отменени от ищеца. Сумата наредена от AZK-К. Р. ltd била наредена по сметка на ищеца, а не по техническа сметка на Уникредит Булбанк”АД, но ответникът неправомерно отклонил превода и го насочил към техническата сметка на банката, това било нарушение на правилата за заприходяване своевременно на сметки на клиентите. С прекратяването на договора за банкова сметка за ответника отпаднало основанието да съхранява средствата по банковата смитка на ищеца и следвало да ги върне. На 26.02.2019г. по превод от AZK-К. Р. ltd е била наредена сумата от 9399, 91 евро, тази сума била собственост на ищеца и следвало да му се предостави при постъпването й или най – късно при прекратяване на договора с ответника. С прекратяването на договора банката нямала право да задължа сумата Ищецът изпълнил задълженията си към Ж. М. по договора за продажба на криптовалута срещу платената от М. цена, искането за връщането на парите от борсата, направено от банката било в нарушение на ЗПУПС и въпреки изричното възражение на ищеца. Всъщност сумата била наредена от борсата AZK-К. Р. ltd по сметка на ищеца по искане на ищеца от 08.06.2020г., което доказвало че сумата е собственост на ищеца, а не ответникът или трето лице. Банката пренасочила превода и така получила сума, която се дължи на ищеца. Сметката на ищеца при AZK-К. Р. ltd била захранена със средства и активи н ищеца, от тази сметка бил наредена процесната сума с цел да му бъде възстановена Дали сумата била наредена от ищеца или чрез негов длъжник нямало значение за случая. Нямало основание банката да разваля договора с ищеца защото не били приложими т. 80 от ОУ, банката по същество направила изявление за разваляне на договора, а не за прекратяването му. В частта за съхранение на парични средства договора между страните имал характер на банков влог и не бил с периодично действие, развалянето било с обратна сила. Уникредит Булбанк нямало право да се позовава на измама в договорните правоотношения на ищеца с М. Доказано било че сумата принадлежи на ищеца и че до момента ответникът не му я бил платил. AZK-К. Р. ltd не бил собственик на тези суми в нито един момент, това били средства по сметка на ищеца в управляваната от AZK-К. Р. ltd борса за криптовалута. Отношенията между М. и ищеца били по договор за продажба/замяна на крипто-валута, като срещу продадената криптовалута ищецът следвало да получи възнаграждение, но поради действията на ответника това не се случило. Ответникът нямал право да се намесва в отношенията между AZK-К. Р. ltd и ищеца. Измама не била доказана, криптовалута била прехвърлена, преводът от ищеца към AZK-К. Р. ltd бил изпълнен. Извършил необходими действия за да идентифицира М. – изискал лична крта, декларация за произход на средства, посочил че транзакция може да извърши само ако сума се нареди директно от банкова сметка на М.. Възражения срещу това поведение на ищеца не били въведени в производство пред СРС. Престацията на криптовалута била направена не от AZK-К. Р. ltd, а от ищеца и то още преди да получи плащането Сумите, платени от М. били поради покупката на криптовалутата, това се сочело в основанието на превода. Вещото лице било компетентно, посочено от Българска Биткойн асоциация, вещото лице членувало там 5 години и придобило необходимия опит. Книжата, изпратени от съда във Великобритания били с несъмнено авторство, същото било удостоверено от съда във Великобритания, проверило дали автор им е AZK-К. Р. ltd, а и последното потвърдило, че документите са съставени от него. Поведението на банката било недобросъвестна търговска практика.

Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на въззивника.

2.насрещна въззивна жалба вх. № 25003461/18.01.2022г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца К.” ЕООД, ЕИК ••••••• в частта, в която главните искове са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че неправилно било прието от СРС, че договора за разплащателна сметка бил прекратен по взаимно съгласие. Нямало такова съгласие. Договор не бил прекратен и едностранно от банката, защото нямало основание за същото. Този договор не бил прекратен и от ищеца, изявлението му за същото било направено по принуда, поради заявеното от банката, че блокира сметките на ищеца и преустановява изпълнението на платежни операции. СРС правилно приел, че върху ищеца е упражнен икономически натиск от банката, но необосновано приел, че имало съгласие за прекратяване на договора между страните В случая нямало съгласие на ищеца за прекратяване на договора, изявленията били поради упражнено насилие от банката. Дори да се приемело, че договор е прекратен, ответникът не изпълнил задължението си по чл. 86 и чл. 89 от ЗПУПС като незабавно предостави на ищеца сумата по платежната операция. Салдото следвало да се преведе ако сметка е блокирана и съгласно т. 83 и т. 84 от ОУ. Главният иск бил да се осъди банката да изпълни процесната операция, а ако това е невъзможно – да заплати обезщетение за вреди от неизпълнението, които с в размера на неизпълнената операция. СРС не обсъдил алтернативното искане за обезщетение. Това се отнасяло и за заявената претенция по чл. 49 от ЗЗД. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на въззиваемия.

Въззиваемият- ответник по исковете „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК ••••••• е оспорил насрещната въззивна жалба. Посочил е, че решението в тази част е правилно. Договорни правоотношения между страните били прекратени валидно на 01.03.2019г. от банката на основание на т. 80 от ОУ, защото сметката на ищеца била ползвана за постигане на забранен от закона резултат-измама по сметка на Ж. М.. СРС неправилно бил приел, че прекратяването е по взаимно съгласие на 19.03.2019г. Искането на ответника от 19.03.2019г. не било по принуда от банката. Настъпилите факти обективно правели невъзможно изпълнение на задълженията на банката Правилно било прието от СРС, че ищецът имал свободна воля да реши дали да закрие сметката си, че прекратяването не е опорочено. На 07.03.2019г. тестовия превод бил изпълнен, което означавало е и други преводи можело да бъдат изпълнени. Законът не предвиждал иск за изпълнение на платежна операция, правилото на чл. 86 от ЗПУПС уреждало забрана да се удържат от преводите такси.

Разпоредбата на чл. 89 от ЗПУПС уреждала задължение за незабавно заверяване на сметка и с какъв вальор. По операцията от 26.02.2019г. ищецът не бил получател, сумата била преведена от AZK-К. Р. ltd по искане на Уникредит Булбанк с цел да бъде възстановена на М.. Тази операция не била оспорена от AZK-К. Р. ltd. Нямало правоотношение между ищеца и AZK -К. Р. ltd, по което на ищеца да се дължат суми от AZK -К. Р. ltd. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2001123/17.01.2020г. по регистъра на СРС на „К.” ЕООД, ЕИК ••••••• срещу „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК •••••••, с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 18 281, 24лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането й, както и сумата от 1643, 75лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 27.02.2019г до 16.01.2020г. /първоначално иск за главница е бил предявен като частичен за сумата от 1000лв, а иск за лихва е предявен като частичен за 50лв., увеличение на размер на е направено на 21.03.2021г /, като главен иск е посочен такъв за изпълнение на договорно задължение по договор от 11.07.2018г. за включване на пакетна програма Бизнес Лидер Лайт” № BLL/0585/299/ 11072018 и договор за предоставяне на услугата Булбанк Мобайл по транзакция от 26.02.2019г. с наредител AZK-К. Р. ltd.; евентуален иск – за връщане на дадено на отпаднало основание по прекратен договор за банкова сметка, прекратяването на който водело до липса на основание банката да задължи сумите по банковата сметка, защото отпаднало правомощието й да ги съхранява. Навел е твърдения, че по договора му била открита банкова сметка с № ••••••• / IBAN: ••••••••••••••/ и ползвал платежните услуги по нея за търговската си дейност. На 19.02.2019г. наредил 18 409, 90лв. по сметка на AZK-К. Р. ltd, тази услуга била изпълнена. На 26.02.2019г. AZK -К. Р. ltd наредило по сметката на ищеца при ответника сумата от 9399, 91 евро, но и до момента сумата не била предоставена от ответника на ищеца. На 01.03.2019г. ответникът посочил, че прекратява договора едностранно на основание на чл. 44, ал. 6 вр. с ал. 4 от ЗПУПС вр. с т. 80 от ОУ, че на основание на т. 83 от ОУ банковата сметка е блокирана и в 3 дневен срок следва представител на ищеца да я закрие. Това изявление на банката не довело до прекратяване на договора, защото нямало неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, нямало основание и за блокиране на сметките, банкова сметка била закрита против волята на ищеца, не успял да изтегли сумата, същата била неправомерно задържана от банката. Задължението на банката да изпълни транзакцията било посочено в чл. 86 и чл. 89 от ЗПУПС. Дори да се приемело, че има основание за прекратяване на договора, то съгласно т. 84 от ОУ банката следвало да му преведе наличното салдо, а това не била направено за процесната сума. Посочил е, че предявява евентуален иск по чл. 79, ал.1 от ЗПУПС – за възстановяване на стойността на неразрешената платежна операция, която банката извършила по собствена инициатива, като с процесната сума направила превод към банкова смека в ПроКредит банк” за 18281, 24лв. Поискал сумата да му бъде платена на 24.09.2019г., но в забава банката изпаднала още при закриване на сметката. Със становище от 29.05.2020г. е посочил, че главния иск е на договорно основание за изпълнение на задължението по договора за банкова сметка да се изпълни платежната операция, като му се преведе и завери в пълен размер сумата по нея и да му се заплати тази сума, а евентуалния иск е за връщане на сума по банковата сметка, основанието за съхранението на която ответника вече е отпаднало поради прекратяване на договора. Преводът от наредител AZK-К. Р. ltd бил предназначен за ищеца, но неоснователно бил усвоен от ответника., а в последствие отпаднало основанието, на което ответникът имал право да ги държи. Превел сумите на наредител AZK-К. Р. ltd ползвайки свои средства, едва след това по сметката му били наредени суми от М.. Нямало измама, в която ищецът да е участвал във връзка с покупката на криптовалута и преводите от М.. Основанието да получи суми от М. било закупуването на дигитални активи. На 19.02.2019г. ищецът получил запитване от М. за закупуване на биткойн и етериум, М. се легитимирал с лична карта, декларация за произход на средства, страните се съгласили на сделката и на 19.02.2019г. ищецът прехвърлил на М. 2 биткойна и 10 етериум. На 19.02.2019г. ищецът захранил акаунта си при наредител AZK-К. Р. ltd необходимост за което настъпила поради прехвърляне на криптовалута на М.. Твърденията на ПроКредт Банк за измама не били годно основание да се блокира и закрие сметката на ищеца, ответникът нямал право да извършва и действията по отношение на наредител AZK-К. Р. ltd. Не бил искал доброволно прекратяване на договора с ответника, бил принуден от ответника да закрие сметката си, защото с писмото от 01.03.2019г. банката прекратила едностранно договора. Превода от наредител AZK-К. Р. ltd бил в полза на ищеца. Това плащане имало своето основание- предходно внесените средства.

Със становището от 29.05.2020г е посочил, че първия евентуален иск не бил по чл. 79 от ЗПУПС, а по чл. 49 от ЗЗД. В о.с.з. от 29.05.2020г. е посочил, че не твърди, че сумата по превода от 26.02.2019г. първо е постъпила по негова сметка. Претендирало е разноски.

Ответникът „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК ••••••• в предоставения срок за отговор е оспорило исковете като недопустими и неоснователни. Разпоредбата на чл. 86 и чл. 89 от ЗПУПС не давали право на ищеца да получи сумите. Разпоредбата на чл. 79 от ЗПУПС сочела задължение за възстановяване на суми по сметка, но тази на ищеца вече била закрита и ищецът нямал правен интерес от този иск. По иска по чл. 55, ал.1 пр 3 от ЗЗД също имало недопустимост, не била дадена сума от ищеца на ответника, съответно основание за същото не било отпаднало с обратна сила. Действително страните били обвързани от договорите посочени в исковата молба, на 19.02.2019г. от сметка на ищеца била наредена сумата от 18409, 90лв. по сметка на AZK-К. Р. ltd и тази операция била изпълнена, на 01.03.2019г. уведомил ищеца че банковата му сметка е блокирана и следва приложение на т. 84 от ОУ. На 19.02.2019г. по сметка на ищеца били направени два превода от банкова сметка на Ж. М., открита в ПроКредит Банк съответно за 16511лв и за 6906лв., но същият ден ПроКредт Банк уведомило ответника, че тези преводи са направени с измама и на 20.02.2019г. ПроКредит Банк поискало връщане на сумите по двата превода. Затова сметка на ищеца била блокирано поискано било становището на ищеца, на 21.02.2019г. ищецът отказал връщането на сумата, на 19.03.2019г. ищецът поискал прекратяване на договора и закриване на сметката, това било направено и салдото от 4964, 68лв. било платено на ищеца. Ответникът поискал от банката, обслужваща наредителя AZK-К. Р. ltd, да върне преведената сума от 19.02.2019 от 18 409, 90лв. По искане на наредителя AZK-К. Р. ltd за уточнения, Прокредит Банк посочило, че измамата е станала чрез кражба на самоличността на М.- с невалидна лична карта била издадена нова СИМ карта, а старата била блокирана, с невалидната лична карта била направена покупка на криптовалута, наредените плащания били неоторизирани. На 26.02.2019г. AZK-К. Р. ltd наредили връщане на сумата от 9399, 91 евро, тази сума постъпила по техническата сметка на Уникредит Булбанк и от там средствата били насочени към ПроКредит Банк по тяхното искане за връщане на сумите по транзакциите. Нямало основание плащането от AZK-К. Р. ltd да бъде в полза на ищеца и твърденията на ищеца, че сумата е наредена в негова полза било неправилно. Това плащане било само с оглед на искането на от Уникредит Булбанк за връщане на сумата с цел да я върне на ПроКредит Банк”ЕАД. Тази сума била преведена и заверена по техническа сметка на ответника, тя не била задържана от него. Прекратяването на договора било по правилата на чл. 80 и т. 84 от ОУ Ищецът не бил наредител на превода от 26.02.2019г. и не можело да се уважи иск по чл. 79 от ЗПУПС. Не му били дадени суми от ищеца, нямало основание, което да е отпаднало и иск по чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД бил неоснователен. Претнедирало е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните носещи подписи положени за техни представители договор № BLL/0585/299/ 11.07.2018г. за включване на пакетна пакетна програма Бизнес Лидер Лайт” и договор от 11.07.2018г. за предоставяне на услугата Булбанк Мобайл, съгласно които Уникредит Булбанк”АД се е съгласило да включи К.”ООД в пакетна програма Бизнес Лидер Лайт при условия на програмата и на Общите условия на банката за откриване, обслужване, закриване на банкови сметки, неразделна част от договора, като му предоставя услуги и продукти по програмата срещу възнаграждение по Тарифата на банката, като банката открива банкова разплащателна сметка на клиента с IBAN: ••••••••••••••. Срок на договора е една година, но е уговорено автоматичното му подновяване за нови 12 месеца. Съгласно чл. 11 от договора той се прекратява по искане на някоя страна с едномесечно предизвестие; от банката - при неплащане на таксите за два последователни месеца. С договора за услугата Булбанк Мобайл банката се е задължила да осигури на ищеца електронно банково обслужване чрез ползване на мобилно банкиране, съгласно общите условия за същото- дистанционен достъп до средства поддържани по банковите сметки на клиент за изпълнение на платежни операции.

Приети са Общи условия за откриване, обслужване, закриване на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги, съгласно които платежна сметка се ползва не само за платежни услуги, но и за съхранение на пари, разплащателната сметка се ползва за съхранение на пари, платими на виждане без срок на предизвестие до банката, както и за платежни операции по внасяне, прехвърляне и теглене на средства. Съгласно чл. 8 от ОУ банковата сметка се закрива при прекратяване на договора, на който тя е предмет. Съгласно чл. 44 от ОУ банката не проверява законосъобразността на сделката, която е основание за платежната операция, освен ако договор или нормативен акт не я задължават за същото. Съгласно чл. 62 от ОУ банката отказва да изпълни платежната операция, ако изпълнението би довело до нарушение на българското законодателство, съдебно решение, вътрешни актове на банката Съгласно чл. 65 от ОУ банката има право да не изпълни, да забави или спре изпълнението на платежно нареждане, ако има съмнение че то не отговаря на изискванията на Закона за мерките срещу изпиране на пари, ППЗМИП, случаи в които са необходими допълнителни проверки за факти свързани с тези нормативни актове. Съгласно чл. 73-76 от ОУ банката може да извършва служебен коригиращ превод от сметка на клиента в предвидени случаи, като служебния коригиращ превод е в размер в който платежна система се възстановява в състоянието, в което би била преди неточното изпълнение на операцията Съгласно чл. 75 клиентът овластява банката да блокира използваните от клиента платежен инструмент по обективни причини, свързани със сигурността на платежния инструмент, съменине за неразрешена употреба на същия, употреба на инструмента с цел измама. Съгласно т. 80 от ОУ банката не изпълнява наредени операции по и от банкови сметки, които са предназначени за набиране на суми по отправени до неопределен кръг от лица, непоискани търговски съобщения и оферти, чиито условия допускат насрещната престация да не бъде осъществена или е на хазартен принцип или имат за цел използване на нелоялни, агресивни практики или изпиране на пари и/или финансиране на тероризъм или осъществяване на форми на измама и злоупотреба с доверието на Уникредит Булбанк”АД или застрашават репутация на банката или на банковата система. Съгласно чл. 82 от ОУ при нарушение на забрани по чл. 80 от ОУ по вина на клиент банката незабавно блокира сметката му за получаване и нареждане на плащания, събира такси служебно за банковата сметка докато получи нареждане от титуляра за закриване на банковата сметка, което да сочи банкова сметка при друга банка, по която да се преведе салдото по закриваната сметка. Съгласно чл. 84 от ОУ клиентът е задължен да нареди закриването на сметката в срок от 3 дни от получаване на уведомление за необходимостта от същото.

Прието е платежно нареждане от 26.02.2019г. съгласно което FDDODEMMXXX на 26.02.2019г. е наредил по сметка на К.”ООД при Уникредит Булбанк по договора от 11.07.2018г. сумата от 9399, 91 евро с основание „ return TxQCCHHYA-MOLAQO-XCOGWX.

Прието е писмо от 01.03.2019г. от ответника до ищеца, сочещо че прекратява договора си с ищеца на основание на чл. 44, ал. 6 вр. с ал. 4 от ЗПУПС вр. с т. 80 от ОУ, банковите сметки са блокирани и следва в 3 дневен срок да закрие банковата си сметка.

Прието е искане от 19.03.2019г. по образец на ответника, съставено подписано от представител на ищеца, с което е поискал закриване на банковата си сметка, като желае да преустанови ползването на услугите по програма Бизнес Лидер Лайт.

Прието е възражение от 13.03.2019г. от ищеца до ответника с което е заявил своето несъгласие, обосновавайки се, че парите са предмет на търговска сделка с активи, които са получени в замяна и пари не могат да бъдат възстановени.

Прието е възражение от 24.09.2019г. с което ищецът е поискал от ответника да му плати процесната сума дължима по превода от К. Р. ltd в размер на 9399, 91 евро.

Прието е писмо от ответника до ищеца от 08.11.2019г. сочещо, че банковата сметка е била блокирана поради получени по междубанкова информация данни за от ПроКредит Банк, че преводите от 19.02.2019г. към сметка на ищеца с наредител Ж. М. са в следствие на измама, като ПроКредит Банк е поискало връщане на сумите по тях; поради отказа на ищеца да се върне сумата, ответникът поискал връщане на превода направен от ищеца на 19.02.2019г. и FIDOR BANK AG възстановила сумата, а ответникът ги превел на ПроКредит Банк.

Прието е извлечение от разплащателна сметка на К.”ООД при УникредитБулбанк”АД IBAN: ••••••••••••••, съгласно което на 19.02.2019г. К.”ООД е наредило по сметка на AZK-К. Р. ltd сумата от 18409, 90лв.; след това са отразени на 19.02.2019г. по сметката на ищеца са наредени преводи от Ж. М. за сумата от 16511лв. и за сумата от 6906лв. с посочено основание съответно „покупка на дигитални валути” и „покупка на дигитални активи”, на 07.03.2019г. е направен тест по банкова сметка със сумата от 0, 50лв., като на 19.03.2019г. ищецът е изтеглил сумата от 4903, 68лв. на каса, тогава банката е усвоила и сума за такса за закриване на сметката, допълнителна такса е усвоена от банката на 20.03.2019г.

Приети са SWIFT съобщения от ПроКредит Банк”АД до Уникредит Булбанк”АД, съгласно което на 20.02.2019г. Прокреди Банк е поискало от Уникредит Булбанк”АД да възстанови сумата от 16511 лв. и от 6906лв нареден от Ж. М. превод от 19.02.2019г. в полза на К.” във връзка с това, че плащането е свързано с измама.

С писмо от 21.02.2019г. К.”ЕООД е посочило на Уникредит Булбанк”АД, че не дава съгласие за връщане на сумата, защото с преведената сума са закупени дигитални активи от К.”ЕООД, които са прехвърлени на наредителя на посочените от него адреси и не могат да бъдат върнати Прието е писмо от 22-02.2019г. от Уникредит Булбанк”АД до МВР, ГД”БОП”, с което банката е посочила, че за преводите от 19.02.2019г. от Ж. М. до К.”ЕООД сумите са постъпили по сметката на К.”ЕООД, но поради съобщение от Прокредит Банк”, че тези преводи са свръзани с измама, Уникредит Булбанк”АД блокирало сметките на К.”ЕООД, на 20.02.2019г. ПроКредит Банк поискало връщане на сумите по преводите. Посочило е, че веднага след получаване на сумите по двата превода от М. К. е наредило сумата от 9400 евро към сметка с получател К., на 21.09.2021г. К.”ЕООД отказал връщане на сумата.

Приети са S W I F T съобщения от Уникредит Булбанк”АД до FDDODEMMXXX, съгласно което Униклредит Булбанк е поискало да бъде анулирано и върнато нареждане за плащане за 9400 евро по нареждане от К.”ЕООД до К. П. поради това, че плащането е свързано с измама, на същото е отговорено, че по информация на К., възстановяване на плащането е инициирано; на 25.02.2019г. Прокредит банк е уточнило, че измамата е свързана с неоторизирани плащания от М., извършени чрез кражба на самоличност – с невалидна лична карта е издадена нова сим-карта от мобилен оператор, старата е блокирана, с невалидната лична карта е направена покупка на криптовалута, тази информация Уникрледит Булбанк”АД е предало на FDDODEMMXXX.

Приети са извлечения от писма, изпратени по електронна поща с адреси:

•••••••••••• и от адрес office@••••••••••••, извлечения от разговори по приложението Вайбър, съгласно които на 18.02.2019г. от адреса на М. е изпратено запитване за покупка на биткойни и етериум, поискано е от дружеството да се продължи комуникация по Вайбър, като е уточнено, че се иска покупна на 2 биткойна и 10 етериума за 16511лв., поискано е да се попълни декларация за произход на средства и попълнена такава е изпратена, като парите е посочено, че са преведени на 19.02.2019. Декларацията е от 19.02.2019г. по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП, сочеща че средствата за сделката са от спестявания от работна заплата, изпратено е и копие на лична карта с № ••••••• на Ж. М. М.. В изпълнение на съдебна поръчка с предмет задължаване на Ф. Банк да представи кореспонденция между Ф. банк и AZK-К. Р. ltd по повод връщането на 9399, 91 евро и копия от същата, информация за наредителя и получателя, дата и основание на транзакция от 26.02.2019г. са приети книжа, съгласно които по издадена заповед от Върховния съд на правосъдието, централния офис на Кралския съдебен състав на Великобритания, с която К.Д.П..П.”ООД е задължена да представи заверени копия на исканите от СРС документи- подробна информация за всички транзакции с криптовалути по сметката от 01.01.2019г. до 30.03.2019г.; писмено потвърждение за наличие на сметка/портфейл; данни за адреси на които са изплатени валутите, като К. е посочило описание на колоните и информацията, като е изпратило тази информация, документи за откриване на сметка, съгласно които К.”ЕООД има бизнес уебсайт •••••••••••& за търговия с критовалута, има въпросник за противодействие на пране на пари Приета са извлечения от електронна поща, съгласно които К. е уведомило ищеца на 22. 02. 2019г, че средства са блокирани, ще закрие акаунта му и ищецът следва да изтегли средствата по сметката си, на 22.02.2019г. ищецът е посочил, че иска да изтегли цялата сума, част от която е блокирана, на 01.03.2019г. К. са посочил, че превод вече е обработен и изпратен към банката на ищеца.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза изготвена от посочен от Българска Биткойн Асоциалия специалист – Л.С. С., след съобразяване на задачите на експертизата, вещото лице С. след запознаване с документите по делото посочило, че К.”ЕООД е имало регистрация на борса за криптовалути К., като в акаунта си ищецът е притежавал различни криптовалути, включително биткойн и енериум, като е извършвало транзакции с тях. На 19.02.2019г. била извършена транзакция на 2 биткойна с левова равностойност между 13283лв. и 13808лв. и 10 етериума с левова равностойност между 2444лв. и 2581лв., които са изтеглени. Транзакциите в блок-верига, която се ползва от Биткойн и Етериум били неотменими, неподменими, не било възможно да се сторнират или променят, практически било невъзможно веднъж извършени транзакциите да бъдат върнати обратно. Под теглене на криптовалита към определен адрес се разбирало изваждане на криптовалутата от борсата К. към личния профил на потребителя, само това лице можело да ги похарчи, защото само то ги притежава. Транзакцията била видима, само собственикът на адреса зад транзакцията не бил видим. В случая двете транзакции били направени към адресите, посочени в и-мейл от 19.02.2019г. от адрес ••••••••••, изпратен на ищеца /лист 122 то делото/, като транзакциите са записани и обнародвани в блок веригата на 19.02.2019г. съответно в 13: 13ч. за биткойните и в 10: 36ч. за етериумите.. Вещото лице е посочило, че е член на Българска Биткойн Асоциация от 4-5 години, която имала за цел да подпомогне държавата да се адаптира към тази нова платежна система, имал средно специално образование по банково дело, в България блок-чейн технологията не се преподавала.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ответника е посочило, че входящите преводите от 19.02.2019г. са били изпълнени от ответника, като сумите са постъпили по сметката на ищеца. По изходящия превод от 19.02.2019г. който бил нареден в 13: 25ч., вальор бил от 20.02.2020г. На 20.02.2019г. при ответника постъпили суифт съобщения от Прокреди Банк с искане за възстановяване на плащанията по входящите преводи от 19.02.2019г. поради това че плащането е свързано с измама, на 19.02.2019г. ответникът е поискал от Ф. Банк да върне сумата по превода от 19.02.2020г. за 9400 евро поради дейност, свързана с измама, на 21.02.2019г. Ф. Банк е уведомило ответника, че е осъществил контакт с клиента К. П., отговорило, че връщането на парите ще се инициира същия ден, на 22.02.2019г. Ф. Банк е поискало повече информация за измамата, на 25.02.2019г. ответникът е предоставило такава по писмото на Прокретид банк, на 19.03.2019г. К. е получило сумата по банковата си сметка при ответника в размер от 4903, 68лв., други движения по тази банкова сметка на ищеца при ответника нямало, сметката била закрита. Сумата от 93391, 91 евро била върната на 27.02.2019г. от П. ООД с преводно нареждане към сметка на ищеца при ответника с основание „ return TxQCCHHYA-MOLAQO-XCOGWX, но тази сума с левова равностойност от 18329, 82лв. е била осчетоводена от банката по сметка на банката, за последващо връщане на ПроКредит Банк. Такъв превод ответникът извършил на 01.03.2019г. за 18239, 82лв. по платежно нареждане с получател ПроКредит Банк и основание „връщане на суми по преводи от 19.02.2019г. съгласно МТ999/20.02.201г., суифт референция +90301033694BSRG.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Правилно е прието от СРС че предявените искове са няколко, правилно са разграничени главния иск – на договорно основание по договора за банкова сметка и евентуалния иск-на отпаднало основание – за връщане на суми по прекратен договор за банкова сметка, водещ до отпадане на основание на което сумата може д се съхранява о банката.

Действително, с исковата молба и със становището от 29.05.2020г. ищецът е посочил, че поддържа иска си за обезщетение за вреди който със становището от 29.05.2020г. е посочено че не бил по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал.1 от ЗПУПС, а бил по чл. 49 от ЗЗД - ответник умишлено и неправомерно не е изпълнил платежната операция от 26.02.2019г. и така нанесъл вреди на ищеца в размер на сумата по платежното нареждане от 9399, 91 евро. Доколкото с решението си СРС не се е произнесъл по такъв иск, а по оплакванията във въззивната жалба за същото по дадените указания от въззивния съд в срок ищецът не е посочил, че твърди че има непълно решение на СРС, чието допълване иска, то съдът приема, че предмет на въззивното производство са само главен иск за изпълнение на договорно задължение и евентуален иск по чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.

Главният иск е осъдителен и с него се търси заплащане на сумата, а не само заверяване на банковата сметка. Обратното би означавало че петитум не съответства на търсената защита. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата по платежната операция, необходимо условие за което е да се изпълни транзакцията от 26.02.2019г. Търсения резултат от ищеца е ответникът да бъде осъден да му заплати сумата по превода от 26.02.2019г., изпълнението на платежната операция по платежното нареждане е само условие, изпълнение на което да доведе до получаване на търсената защита – заплащане на сумата от 18281, 24лв.

По евентуалния иск по чл. 55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД със становището от 29.05.2020г. е уточнено, че сумата е наредена по сметка на ищеца, че банката неоснователно ги усвоила, че с прекратяването на договора за банкова сметка отпаднало основанието на което банката имала право да ги държи, защото отпаднало правомощието й да ги съхранява. В първо о.с.з. ищецът е посочил, че не поддържа твърдението си, че по превода от 26.02.2019г. сумата първо е постъпила по неговата банкова сметка. Това изявление не променя твърденията, на които се основава евентуалния иск-те остават, че банката е усвоила без основание суми по този превод, че не е имало основание тя да ги съхранява по прекратения договор за банкова сметка.

Така очертан от ищеца предметана делото както по главния иск, така и по евентуалния иск отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК и доводи на ответника по исковете в обратния смисъл са неоснователни. Изявленията по становището от 29.05.2020г. представляват уточнение на исковете, както и изявления във връзка с възраженията по отговора, същите са направени своевременно-преди да изтекат предвидените в ГПК за същото срокове.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявенините главни искове са с правно основание чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД - за изпълнение на договорно задължение, като ответникът бъде осъден да изплати на ищеца сумата по платежна операция от 26.02.2019г.;

Предявените евентуални искове са с правно основание чл. 55, ал.1пр. 3 и чл. 86 от ЗЗД- за осъждане на ответника да плати на ищеца преведена за последния сума на 26.02.2022г., която ответникът усвоил без основание и задържал при прекратен договор за банкова сметка, тоест при отпаднало основание за продължи да я съхранява.

Съдът приема за установено по делото, че на 11.07.2018г. между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за включване на пакетна програма Бизнес Лидер Лайт” и договор от 11.07.2018г. за предоставяне на услугата Булбанк Мобайл, съгласно които Уникредит Булбанк”АД за срок от една година се е съгласило да предостави на ищеца услуги и продукти по програмата срещу възнаграждение, открило е на ищеца банкова разплащателна сметка на клиента с IBAN: ••••••••••••••, като страните са се съгласили, договор може да се прекрати по искане на някоя страна с едномесечно предизвестие; както и от банката - при неплащане на таксите за два последователни месеца. Установява се, че по така откритата банкова сметка ответникът е изпълнявал платежни операции, че на 19.02.2019г. в 13: 25ч от сметка на ищеца била наредена сумата от 18409, 90лв. по сметка на AZK-К. Р. ltd и тази операция била изпълнена с вальор на 20.02.2019г., че на 19.02.2019г. по сметка на ищеца били направени два превода от банкова сметка на Ж. М., открита в ПроКредит Банк съответно за 16511лв и за 6906лв с основание „покупка на дигитална валута/активи“, по извлечението тези преводи са направени след изходящия превод за 18409, 90лв. Тези обстоятелства не са спорни по делото, те се установяват от приетите по делото договор от 11.07.2018г., извлечение от банкова сметка, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира в тази част като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото.

Съдът приема, че договора от 11.07.2018г. е прекратен на 19.03.2019г.

Искане за същото е направено от ищеца до банката с посочена дата за прекратяване на договора от 19.03.2019г., банката се е съгласила с това искане, като изпълнила искането за закриване на банковата сметка по договора. Така страните са постигнали съгласие договора да бъде прекратен по взаимно съгласие. Отправеното на 01.03.2019г. от банката изявление до ищеца за едностранно прекратяване на договора на основание на чл. 80 от ОУ съдът приема, че не е довело до прекратяване на договора. По делото не са установени предпоставки на т. 80 от ОУ, поради което и това изявление на банката правилно е прието от СРС за такова, което не е породило търсената с него правна последица. По същите съображения съдът приема за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, основани на това че за банката имало обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по договора с ищеца /поради наличие на условия по т. 80 от ОУ/. Тази разпоредба на общите условия, предвижда право на банката да не изпълни платежна операция по и от банкови сметки, които са предназначени за набиране на суми по отправени до неопределен кръг от лица, непоискани търговски съобщения и оферти, чиито условия имат за цел използване на нелоялни, агресивни практики или изпиране на пари и/или финансиране на тероризъм или осъществяване на форми на измама и злоупотреба с доверието на Уникредит Булбанк”АД или застрашават репутация на банката или на банковата система. Доказателства, че ищецът е провел поведение, което да попада в хипотезата на чл. 80 от ОУ не е установено по делото да е проведено. Правилно е прието от СРС, че проведеното поведение от ищеца във връзка със сделката за покупка на криптовалута от 19.02.2019г. е било добросъвестно – проверил е самоличност на клиента по лична карта, изискал е представянето на декларация за произход на средства, с които ще се осъществи сделката. Установява се от приетата кореспонденция по електронна поща и по Вайбър, че лице, представило се за Ж. М. е поискало от ищеца да закупи 2 биткойна и 10 етериума, че ищецът му е продал така поисканата криптовалута. Разговорите, проведени по и-мейл и по Вайбър не са противоречиви, същите последователно и конкретно уточняват параметри на сделката и необходими документи за същото. Приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза установява, че продажбата е осъществена посредством борса за криптовалути на която ищецът е имал регистрация, че криптовалутата е преведена на електронни адреси, посочени от купувача., че сделки са осъществени и час на сделките от 19.02.2019г. са 10: 36ч. за етериумите и 13: 13ч. за биткойните. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като вярно и неопровергано от останалите доказателства по делото. Вещото лице е съобразило книжата, събрани посредством съдебна поръчка. Същите са изпратени от Съда във Великобритания, задължение на когото е било да провери, дали исканата информация и документи са с автор лицето, посочено в искането на СРС. Така съдът приема за установено по делото, че документите, въз основа н които вещото лице по техническата експертиза е изградило изводите си са автентични и доводи на ответника по исковете в обратния смисъл са неоснователни. Съдът приема, че вещото лице е разполагало с достатъчно специални знания, за да отговори на поставените задачи. При посочването на вещото лице от „ Българска Биткойн Асоциация” са били съобразени задачите на съдебната експертиза и е посочено, че вещото лице разполага с необходимите знания, за да отговори на същите. Вещото лице е посочило, че блок-чейн технологията, по която се продават биткойн и етериум не се преподава в България, че от 4-5 години е член на тази асоциацията, целта на която е да подпомогне държавата при регулиране на пазара с криттовлута. При така установеното и като съобрази отказа на няколко вещи лица пред СРС да изпълнят задача поради липса на специални знания за същото, обосноваността на изводите на вещото лице, образованието му по банково дело, макар и следно специално, липсата на доказателства, които да опровергават изводите му, то съдът приема че заключението по техническата експертиза следва да се кредитира.

Не се установява условията на ищеца по сделките, сключвани с него да са с цел изпиране на пари, финансиране на тероризъм, измама и злоупотреба с доверието на банката, да застрашава доброто име на банката и на банковата система. В тежест на ответника по исковете е било да докаже тези си твърдения, а това не е направено по делото. Добросъвестността се предполага, презумцията за същото не е оборена по делото. Обстоятелство, че 3-то лице е извършило неразрешена операция по банкова сметка на Ж. М. в Прокредит Банк, като е наредило от тази сметка сума в полза на ищеца по банковата му сметка при ответника не попада в хипотезата на чл. 80 от ОУ. Това е така, защото т. 80 от ОУ поставя условия за плащания от и по банкови сметки, които имат за цел осъществяване на измама, а доказателства за последното по делото не са ангажирани. Ищецът в хода на производството пред СРС и във въззивното производство е твърдял последователно, че такава измама не е установено да е извършена. Доказателства за такава измама, които да установяват същата по несъмнен начин по делото не са ангажирани. Реално единственото доказателства в подкрепа на твърденията на банката за наличието на измама са съобщенията от Прок Кредт Банк” за сигнал за измама от техен клиент за преводите от 19.02.2019г. Те обаче не са от естество да обосноват извод по делото, че такава реално е извършена. Разпоредбите на чл. 78, ал.1 и ал. 4, чл. 79 и чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС сочат, че при твърдения на ползвател на платежна услуга, че тя е неразрешена, то автентичността й е в доказателствена тежест на доставчика на услугата, като - регистриране на нареждането и осъществяването му с електронното устройство на ползвателя не е достатъчно за да установи същата. За да се освободи от задължението по чл. 79 от ЗПУПС доставчикът следва да установи, че осъществяването на платежната услуга се дължи на измама или проявена от ползвателя груба небрежност, поради неизпълнение на задълженията му по договора. Така въведените от законодателя правила се прилагат в отношенията между ползвателя на платежната услуга и на доставчика й. Тези правила, включително за доказателствената тежест за установяване на неразрешената платежна услуга в случая са приложими за отношенията между ПроКредт Банк”АД и Ж. М. във връзка с нарежданията от 19.02.2019г. към банковата сметка на ищеца. Те оБаче поради изключителния си характер не са приложими в отношенията между страните по делото, защото те не са страни по платежната услуга наредена на ПроКредит Банк на 19.02.2019г. За да се приеме за установено в отношенията между страните по делото, че такава неразрешена платежна услуга е извършена, в тежест на ответника по исковете е било да установи, че на 19.02.2019г. двете платежни услуги с наредител Ж. М. са в резултат от измама. Това следва от общото правило на чл. 154 от ГПК и принципа, че всяка страна следва да докаже обстоятелствата, от които черпи правата си. За ответника не е съществувало пречка да докаже твърденията си, че тази измама е осъществена по начина посочен от него – с невалидна лична карта е издадена сим - карта от мобилен оператор, старата е блокирана, като с тях са направени нарежданията от 19.02.2019г. Този извод следва при съобразяване на междубанковите отношения, обмена на информация между банките, естеството на фактите, посочени като основание за извода, че е имало измама, които предпоставят извод, че биха могли да бъдат доказани чрез представяне на документи, които Ж. М. е представил на ПроКредит Банк. Доказателства за тези факти по делото не са ангажирани и така твърденията на ответника за същите остават недоказани.

Неоснователни са доводите на ищеца, че изявлението му от 19.03.2019г. не било от естество да доведе до прекратяване на договора, защото не съдържало съгласие за прекратяването му – такова не било валидно дадено, имало упражнена принуда от банката да даване на такова съгласие. Още с исковата молба ищецът е посочил, че е бил принуден от банката с писмото от 01.03.2019г. да направи изявлението си от 19.03.2019г., но доказателства в подкрепа на тези твърдения по делото не са ангажирани. Вярно е, че с писмото от 01.03.2019г. банката е поискала от ищеца за закрие банковата си сметка, като е навела твърдения, че договор се прекратява от банката едностранно. С това писмо банката не е искала от ищеца да прекрати договора от 11.07.2018г., напротив – посочила е, че банката го прекратява. Така съдът приема, че не е установено по делото на ищеца да е повлияно от банката при съставянето на изявлението от 19.03.2019г. с искане за прекратяване на договора от 11.07.2018г. считано от 19.03.2019г., което влияние да е от естество да обоснове извод за нищожност или унищожаемост на изявлението му за същото.

С оглед гореизложеното съдът приема, че договора от 11.07.2018г. е бил прекратен по взаимно съгласие на 19.03.2019г. За обстоятелството, че изявлението на банката от 01.03.2019г. не е довело до прекратяване на договора доказателство е и приетото извлечение от банковата сметка на ищеца, установяващо, че при тест на 07.03.2019г. е установено, че по банковата сметка се изпълняват платежни операции.

Прекратяването на договора на 19.03.2019г. съдът приема, че е довело до разкъсване на облигационната връзка между страните за в бъдеще. Това е така, защото договорът е прекратен по взаимно съгласие, което препятства възможността с обратно действие да се заличат последиците от сключването на договора. Така съдът приема, че няма пречка да се уважи иск за изпълнение на договорно задължение, което е било част от договорното съдържание преди прекратяването му. В случая договора между страните е бил за разплащателна сметка, тоест предмет на същия са били не само изпълнение на платежни услуги, но и съхранение на пари – чл. 6, ал.5, т.1 от Наредба № 3/18.04.2018г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /Наредба № 3/2018г./. Съгласно чл. 7 от Наредба № 3/2018г. банковата сметка се закрива при прекратяване на договора на основание на която е открита, като доставчикът на платежни услуги възстановява на титуляра останалите по сметката средства или средствата, неизползвани за платежни операции. При така разписаната нормативна уредба съдът приема, че задължението на банката при прекратяване на договора и закриване на банковата сметка да изплати на титуляра средствата, които са наредени по тази банкова сметка и които са постъпили, е договорно задължение, тоест прекратяването на договора не води до невъзможност същото да бъде изпълнено. Закриването на банковата сметка преди банката да е изпълнила задължението си да завери банковата сметка на титуляра с преведени по сметката суми, поради причини за които банката отговаря, не могат да обосноват извод, че е налице невъзможност за изпълнение на това задължение, което да освободи банката от отговорност пред титуляра на банковата сметка за изпълнение на това й задължение. Следва да се посочи, че действия по закриването на сметката в случая е вменено в задължение на клиента - да посочи къде и как да му изплати наличните средства по закриваната банкова сметка. Това задължение е договорно, то възниква с оглед прекратяването на договора, но това не означава че няма договорен характер. Задължението да се изпълни транзакция от 26.02.2019г. и да се изплати сумата по нея при поискване или при прекратяването на договора с оглед закриването на банковата сметка също има договорен характер. Обстоятелството че към момента банкова сметка на ищеца при ответника вече е закрита и сумата по превода от 26.02.2022г. не може да бъде заверена по нея не може да обоснове извод за невъзможност за изпълнение на транзакцията и за изплащане на сумата по нея. Въпросът за заверяването на сметка е предварителен по отношение на заплащането на сумата, този предварителен въпрос касае техника на изпълнение, която не е предмет на делото, изпълнението е възможно при съобразяване на разпоредби на чл. 87 от ЗПУПС.

Съдът приема за установено по делото, че Уникредит Булбанк”АД е изпратило на Ф. банк, като обслужваща банка на AZK-К. Р. ltd, искане за анулиране на преводно нареждане за сумата от 9400 евро от 19.02.2019г. с твърдения, че има измама във връзка със същото и да се върне сумата, че информация е предадена на AZK-К. Р. ltd, което на 21.02.2019г. е информирало ищеца, че акаунта му ще бъде блокиран поради така подадената информация, на 22.02.2019г. е информирало ищеца, че сметката на ищеца ще бъде закрита, на 22.02.2019. ищецът е поискал от AZK-К. Р. ltd да му преведе цялата сума по сметката, включително и сумата от 9400 евро, на 26.02.219г. AZK-К. Р. ltd е наредило по сметка на ищеца сумата от 9399, 91 евро по банковата му сметка при УникредитБулбанк”АД, с която сума банката не е заверила сметката на ищеца, а я е насочила по своя банкова сметка. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото извлечения от кореспонденция между банките, между AZK-К. Р. ltd и ищеца, заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира като неоспорено от страните, вярно и задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото.

Спорен въпрос по делото е дали Уникредит Буллбанк”АД е имало право да не изпълни преводното нареждане от 26.02.2019г. и да насочи сумата по своя банкова сметка. Съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е имал такова право по следните съображения:

Платежното нареждане от 19.02.2019г. с което ищецът е наредил по сметка на AZK-К. Р. ltd сумата от 18409, 90 лв е било съставено преди постъпленията по сметката на ищеца от 19.02.2019г. по оспорените транзакции. Това следва от реда на записване на транзакциите в извлечението от сметки. Криптовалутата е продадена от ищеца съответно в 10: 36ч. и в 13: 13ч., тоест преди ищецът да нареди суми по сметка на AZK -К. Р. ltd в 13: 25ч. Това обосновава извод, че продажбата на криптовалута няма връзка с превода на 18409, 90лв., че продадена криптовалута е била собственост на ищеца, а с превода от 19.02.2019г. той е захранил своята акаунт на криптоборсата, не е платил криптовалута, продадена на 19.02.2019г. Така отношенията между страните по сделката от 19.02.2019г. за криптовалута съдът приема, че са по договор за покупко-продажба, а не по посреднически договор.

Измама по платежните операции за внасяне на суми по сметки на ищеца от 19.02.2019г. по делото не е установено и подробни съображения съдът изложи по-горе. Измама във връзка с платежната операция, наредена от ищеца в 13: 25ч на 19.02.2019г. не е установена. Така за ответника по исковете съдът приема, че не е било възникнало право да не изпълни платежната операция, наредена от AZK-К. Р. ltd на 26.02.2019г. Нормите на чл. 78, ал. 1 и, ал. 4 и на чл. 79 от ЗПУПС, сочат, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на услугата. Последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, наредена чрез приетия от доставчика платежен инструмент, остават в правната сфера на платеца само при доказване от страна на банката, че е налице извършена от платеца измама, или при груба небрежност на ползвателя на платежните услуги, изразяваща се в неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент по чл. 75 от ЗПУПС. Тези норми са приложими в случая в отношенията между ПроКредит Банк и Ж. М. във връзка с двете платежни нареждания от 19.02.2019г. Така за Прокредит Банк е възникнало задължение да възстанови на М. стойността на неразрешената платежна операция, ако са налице останалите условия на закона. Тези норми обаче не са приложими в отношенията между ищеца и ответника нито във връзка с нареждането на ищеца от 19.02.2019г. за 18409, 90лв., нито с нареждането на AZK-К. Р. ltd от 26.02.2019г. за 9399, 91 евро. Няма основание да се приеме, че рискът от неразрешената операция по нарежданията на Ж. М. следва да се понесе от ищеца. Следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, че УникредитБулбанк”АД носи отговорност за неразрешената операция. Така съдът приема за недоказано по делото, че за ответника по исковете е съществувало основание да не изпълни платежната операция наредена на 26.02.2019г. от AZK-К. Р. ltd. Уникредит Булбанк” не е имало съгласието на ищеца да иска от Ф. банк връщане на сумата, напротив – за същото ищецът изрично е възразил. Ответникът по исковете не е имал и право да превежда върната от AZK-К. Р. ltd сума на ПроКредит Банк, съответно на Ж. М.. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 95 от ЗПУПС урежда възможността понеслия отговорността за неразрешената транзакция доставчик на платежна услуга да търси от друг доставчик на платежни услуги, който е причинил неизпълнение или неточно изпълнение на платежна операция обезщетение за вреди. По делото не се установява, а и не се твърди да са налице основания Уникредит Булбанк да носи отговорност по чл. 95 от ЗПУПС пред ПроКредит Банк, поради което и основание за плащане на суми от Уникердит блбанк“АД на ПроКредит Банк нее установено по делото.

За пълнота на изложението и във връзка с оплакванията във възизвната жалба следва да се посочи, че няма пречка да се предяви иск за реално изпълнение като банката бъде осъдена да изпълни платежна операция и изплати сумата по нея на ищеца. Искът за реално изпълнение е уреден в чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предмет на същия може да бъде всяко притезание, не само такова за заплащане на сума. Така дори да се приемат доводи на ответника по исковете, че иск за реално изпълнение не е предвиден в специалния закон ЗПУПС, то няма пречка такова искане да се квалифицира като иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и същия да бъде уважен. Това е така, защото нормите на специалния закон не дерогират тези на ЗЗД.

С оглед гореизложеното съдът приема, че главния иск е основателен, неправилно е отхвърлен от СРС, решението на СРС в тази час следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което главния иск следва да се уважи. Основателен е и акцесорния иск за забава. Срещу изводите на СРС за размер на обезщетението на забава, не са въведени конкретни оплаквания, при обосноваването им СРС не е допуснал нарушение на императивна норма. Установено е по делото то, че на 27.0.2019г. сумата п транзакцията от 26.02.2019г. е била постъпила в банката, че ищецът е посикал плащането й.

Законна лихва върху сумата от 1000лв. следва да се присъди от подаването на исковата молба - 17.01.2019г., а върху сумата от 17281, 24лв. – от 19.03.2021г., когато е направено увеличение на иска, предявен първоначално като частичен.

При така възприето решението на СРС по евентуалния иск следва да се обезсили и същият следва да бъде оставен без разглеждане. При този изход на делото безпредметни остават останалите оплаквания и твърдения на страните направени във връзка с евентуалния иск и те не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд.

По отговорността за разноски:

Решението на СРС в частта за разноските следва да се отмени, защото те са присъдени по евентуалния иск.

Отговорността за разноски за производство пред СГС и СРС следва да се постави в тежест на ответника. При предявен главен и евентуален иск, отговорността за разноски се разпределя в зависимост от това дали някой от тях е уважен.

Така ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производство пред СРС в размер на общо 3347, 66лв.

За производство пред СГС на ищеца се следват разноски за държавна такса от 398, 50лв. и разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 1300лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд