Решение № 1812 от 3.8.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 265/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба на М. А. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], [адрес], срещу Отказ рег. № 328000-1580 от 18.03.2026 г., издаден от началника на Районно управление (РУ) – Р., към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с който на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него и е разпоредено огнестрелното оръжие - „ЧЗ-83“, калибър 9х18, № 203939, както и необходимият брой боеприпаси за него, да бъдат предадени съгласно чл. 213а от ЗОБВВПИ в КОС РУ Радомир. Жалбоподателят счита оспорения административен акт за незаконосъобразен – издаден при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че актът е немотивиран, тъй като единственият мотив за постановяването му е, че не е посочена основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение, както и че не са представени доказателства в тази връзка. Сочи, че административният орган не му е предоставил възможност да изложи писмено допълнителни мотиви относно необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие, в нарушение на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Пледира, че в процесния случай са смесени две производства – по издаване на разрешение и по отнемане на вече издадено и влязло в сила разрешение, тъй като притежава издадено и влязло в сила разрешение. В тази връзка счита, че за да се приеме, че основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отпаднала, е в тежест на органа, да установи промяна на фактите и обстоятелствата при наличието, на които вече е било издадено разрешение. Излага доводи, че борави с оръжие от 1989 г., тъй като е бил офицер в българската армия, а към настоящия момент е служител и управител на търговско дружество, стопанисва търговски обект, затваря вечер късно и носи парични суми, поради което разрешението му е необходимо. Твърди, че към момента на издаване на отказа е имал валидно разрешение за притежаване и носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана, създал е условия за съхранението му в дома си, не е осъждан, срещу него няма образувани досъдебни производства, няма нарушения на обществения ред, не е извършвал противообществени прояви, психично здрав е, представил е всички изисквани документи. С тези аргументи иска от съда да отмени постановения отказ, като претендира присъждане и на съдебни разноски. В проведеното на 09.07.2026 г. съдебно заседание, жалбоподателят М. А. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Х. Х. - АК Перник, преупълномощена от адвокат Б. Б. - АК Перник, пълномощник на жалбоподателя. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в същата доводи, моли съда да отмени оспорения акт и претендира присъждане на съдебни разноски. По делото, в срок, е постъпила и подробна писмена защита вх. рег. № 2325 от 13.07.2026г. на адвокат Б. Б.- АК Перник. В проведеното на 09.07.2026 г. съдебно заседание ответникът – началникът на РУ – Радомир, към ОДМВР – Перник, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт Д. П.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я остави без уважение. Пледира процесуална и материална законосъобразност на производството по издаване на оспорвания отказ, като развива подробни аргументи, по същество, в писмена защита от 11.06.2026 г. (л. 50). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Към датата на иницииране на процесното производство М. А. притежава Разрешение № 20210738602 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие – пистолет/револвер „ЧЗ-83“, калибър 9х18, № 203939, валидно до 15.02.2026 г. (л. 20). Със заявление вх. № 328000-692 от 05.02.2026 г., депозирано пред началника на РУ – Радомир, към ОДМВР – Перник (лист 11), М. А. иска подновяване на така притежаваното разрешение, без да сочи причина за подновяването. Към заявлението, включително служебно от административния орган, са приложени/приобщени: Декларация от 05.02.2026 г., че са създадени условия за съхранение на огнестрелното оръжие (л. 12); Декларация от 05.02.2026 г. по чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, че обстоятелствата за издаване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на притежаваните огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не са отпаднали (л. 13); Карта за предварителен медицински преглед (л. 14); Удостоверение № SIP-9792/2025 от 26.11.2025г., издадено от Национална следствена служба (л. 15), от което се установява, че към 26.11.2025 г. срещу М. А. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства; Електронна справка за съдимост с рег. № 260205005000055604 от 05.02.2026 г. (л. 16), съгласно която М. А. не е осъждан; Удостоверение № 015733 от 02.02.2026г. за годност и качество (технически преглед) на оръжието, издадено от Стрелкови комплекс „Л.“ ООД (л. 17); Служебна бележка от Стрелкови комплекс „Л.“ ООД (л. 18.), удостоверяваща че на 02.02.2026г. М. А. е стрелял на стрелбището със собствено оръжие – „ЧЗ-83“, калибър 9х18, № 203939, 50 броя патрони; копие на лична карта (л. 19); копие на Разрешение № 20210738602 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие – пистолет/револвер „ЧЗ-83“, калибър 9х18, № 203939 (л. 20); копие на диплома за завършено висше образование във ВВОВУ „В. Левски“, специалност „автомобилни войски“ (л. 21); Удостоверение рег. № ЗНК-88 от 04.02.2026 г. (л. 22), издадено в уверение на това, че М. А. е бил на военна служба за времето от 20.08.1994 г. до 01.02.2005 г. в Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, с прекратен договор поради организационно-щатни промени; разписка от 05.02.2026г. за заплатена по банков път, по сметка на ОДМВР – Перник, такса в размер на 21.73 евро (л. 23). Във връзка с подаденото заявление е извършена служебна проверка, разпоредена от младши полицейски инспектор КОС в РУ – Радомир (л. 25), като в Докладна записка (ДЗ) УРИ 328р-2066 от 19.02.2026 г. (л. 24) е отразено, че М. А. притежава късо огнестрелно оръжие пистолет/револвер „ЧЗ-83“, калибър 9х18, № 203939, като е осигурил необходимите условия за съхранението му в жилището по постоянен и настоящ адрес на заявителя в [населено място]. Отразено също, че има данни за заявителски материал по отношение на М. А. от 31.07.2008 г. по чл. 278а – несъобщаване за паметник на културата, изпратен на ОП – Благоевград. Посочено е още, че спрямо лицето не са налагани мерки по ЗЗДН, няма данни за противообществени прояви, както и данни за наличие на психични заболявания. В Докладна записка УРИ: 328р-2691 от 06.03.2026 г. (л. 26), изготвена също по повод извършената проверка, е отразено, че М. А. не е криминално проявен, няма криминални регистрации, не поддържа контакти с лица от АКК на [населено място] и може да кандидатства за издаване на разрешително. Въз основа на горните материали е изготвена Докладна записка УРИ: 328р-2842 от 06.03.2026 г. (л. 28), адресирана до началника на РУ – Радомир, към ОДМВР - Перник, в която се съдържа заключение, че заявлението е придружено от необходимите документи съгласно нормативната база, като е предложено да не бъде издавано исканото разрешение. Върху докладната записка е положена резолюция от началника на РУ – Радомир, към ОДМВР – Перник, с дата 11.03.2026 г. – „отказвам“. Административното производство приключва с Отказ рег. № 328000-1580 от 18.03.2026 г. на началника на РУ – Радомир, към ОДМВР – Перник (л. 30) за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, предмет на настоящия съдебен контрол. С оспорения акт, на М. А. А. е отказано издаване на исканото разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него и е разпоредено огнестрелното оръжие – „ЧЗ-83“, калибър 9х18, № 203939, както и необходимият брой боеприпаси за него, да бъдат предадени съгласно чл. 213а от ЗОБВВПИ в КОС РУ Радомир. Отказът за издаване на разрешение е основан правно в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Мотивиран е от фактическа страна с обстоятелството, че заявителят не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и не е представил доказателства в тази връзка, което е задължително за издаване на исканото разрешение. Отказът е съобщен на жалбоподателя на 07.04.2026 г. лично, видно от разписка (лист 31). Жалбата срещу административния акт е подадена, чрез административния орган на 14.04.2026 г. По делото като доказателства се приобщиха още: Служебна бележка УРИ: 313р-11113 от 09.06.2026 г., издадена от началник на сектор ЧРПО в ОДМВР – Перник (л. 42), от която е видно, че към 18.03.2026 г. главен инспектор П. А. Д. изпълнява длъжността „началник“ на РУ – Радомир, към ОДМВР – Перник, която длъжност заема и към момента на издаване на документа и Удостоверение рег. № ЗЖК-446 от 22.06.2026 г. (л. 47), издадено от началника на Военно окръжие II степен – Перник, в уверение на това, че жалбоподателят е бил на военна служба за времето от 20.08.1994 г. до 01.02.2005 г. Заемал е последователно в посочения период длъжности: началник на отделение, началник склад и офицер в щат. Договорът му за военна служба е прекратен на 01.02.2005 г. поради организационно щатни промени, с последно присвоено звание – капитан. По делото, по искане на жалбоподателя, се изслушаха показанията на свидетеля А. П. А., управител на кафе „Енерджи“. Същата заявява пред съда, че жалбоподателят отваря, съответно затваря заведението около 22:30 часа. Практиката в кафето е такава, че след затваряне служителите отчитат парите на М. А., той ги взема с него, съхранява ги вкъщи, а на следващия ден ги внася в банка. М. А. не живее близо до заведението. Не е чула за случай, в който жалбоподателят да е бил застрашен. Така дадените обяснения се кредитират от съдебния състав доколкото потвърждават изложените в жалбата обстоятелства, които М. А. сочи да са причина, обосноваваща подновяване на притежаваното от него разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие – стопанисване на заведение и свързано с това пренасяне на парични суми, представляващи събиран ежедневно оборот, формиран при дейността на този търговски обект. Горната фактическа обстановка се възприе от документите приобщени в хода на административното производство, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения отказ, приети по делото като годни доказателства, както и от допълнително събраните такива в хода на съдебното дирене. При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 във вр. с чл. 76, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ, заявлението за подновяване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се подава до съответния началник на РУ на МВР, по постоянен адрес на българските граждани, който орган, съгласно чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му. С оглед това, оспореният отказ по заявление за подновяване/издаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, депозирано от лице с постоянен адрес в [населено място] – територия, обслужвана от РУ – Радомир, към ОДМВР – Перник, издаден от главен инспектор П. Д., изпълняващ към 18.03.2026 г. (датата на издаване на оспорвания акт) длъжността началник на РУ – Радомир към ОДМВР – Перник (служебна бележка на л. 42), е постановен от материално и териториално компетентен орган. Не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Обжалваният отказ е издаден в писмена форма, мотивиран е съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, съответно съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за постановяването му, както и ясна разпоредителна част. Доколко посочените в акта фактически основания са подведени под съответстващите им правни разпоредби, респективно, дали предпоставките за постановяване на отказ за издаване на исканото от жалбоподателя разрешение са били налице, е въпрос на процесуална и материална законосъобразност на акта. Не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. В производството по издаване на постановения отказ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни и граждански цели. Съответно в ал. 2 и ал. 3 на цитираната норма е регламентирано, какви оръжия могат да се придобиват, притежават, съхраняват и носят за всяка от посочените цели. Регламентирано е и, какви конкретно могат да бъдат съответните цели – охрана на собствеността, както и за други разрешени дейности (служебни цели), самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, обучение, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки (граждански цели). От доказателствата по делото се установява, че процесното производство е такова, за подновяване на притежавано от жалбоподателя валидно разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. По делото няма спор, че към датата на иницииране на настоящото производство, жалбоподателят притежава валидно Разрешение № 20210738602 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие – пистолет/револвер „ЧЗ-83“, калибър 9х18, № 203939 (л. 20). По делото липсват данни, каква е конкретната цел, обосновала това предходно разрешение, съответно, какви са конкретните причини обосновали издаването му. По отношение на производството за подновяване, регламентирано в чл. 87 от ЗОБВВПИ, трайно се възприема в практиката на административните съдилища, включително и тази на ВАС на Р. България, че независимо от употребената от законодателя терминология „подновяване на разрешението“, процедурата по чл. 87 от ЗОБВВПИ, протича по реда на първоначалната такава по издаване на разрешение. Това е така, тъй като в закона не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издадено разрешение за дейности с огнестрелни оръжия за предходен период. Т.е., подновяването на вече издадено разрешение се извършва в самостоятелно и независимо производство, което няма акцесорен характер – не е обусловено от документите, нито от резултата на проведено предходно такова. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ……, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до …… съответния началник на РУ на МВР. В разпоредбата е указано, какви следва да са придружаващите заявлението за подновяване документи (в общия случай необходимите и за първоначално разрешаване), но сред тях не са документите по чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ (необходимите конкретно за издаване на първоначално разрешение на бивш военнослужещ). По отношение реда за издаване на разрешение в хипотеза на подновяване разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, препраща към чл. 83 – редът за първоначално издаване на разрешение за дейности с оръжия. Така, съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите, включително по чл. 78 от ЗОБВВПИ, РУ на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение. В чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ е посочено, че лицата по ал. 1 (т.е. включително военнослужещите) с прекратено правоотношение, за получаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подават заявление по образец до началника на съответното РУ на МВР, придружено от документите, посочени в т. 1 – 5. По делото отсъства спор, а това обстоятелство се установява и от доказателствата, че заявлението на жалбоподателя е придружено от всички изисквани документи, относимо към процесното производство. Заключение за редовността на подаденото заявление, относно съдържанието му, обаче не може да се направи и именно в това се обосновава и изводът за съществен порок на производството. Нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗОББВПИ, указваща извършването на проверка на заявлението и придружаващите го документи е императивна и се отнася, с оглед препратката на чл. 87, ал. 3 от същия закон, включително и относно процедурата по подновяване на валидно разрешение за дейности с оръжия. Съответно, съгласно ал. 2 на чл. 83 от ЗОБВВПИ, при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон, органът по ал. 1 уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им. Според чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, относим във всички производства, свързани с разрешаване на граждани на дейности с огнестрелни оръжия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В тази връзка разпоредба на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, отнасяща се до първоначалното разрешаване за придобиване на огнестрелно оръжие регламентира, че посочването на основателна причина е задължителен реквизит на заявлението за разрешаване на дейности с огнестрелни оръжия. Цитираната разпоредба е приложима и в останалите разрешителни производства за дейности с огнестрелни оръжия, водени по реда на ЗОБВВПИ, както при първоначално разрешаване, така и при подновяване, тъй като законодателят, нито е изключил изрично този реквизит на заявлението при отделните процедури, нито е предвидил облекчен ред за инициирането на някои от тях. Поради това и в производството по чл. 87 от ЗОБВВПИ, водено по реда на чл. 83 от същия закон, включително в случаите, в които се иска подновяване на разрешение по чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, в заявлението също трябва да бъде посочена основателната причина за получаване на разрешение (арг. от чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ и свързаните с нея разпоредби), съответно да се докаже наличието на тази причина. Изискването за посочване в заявлението на основателна причина за издаване на разрешение, както беше посочено, следва и от действащата, актуална разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, а също и от разпоредбата на чл. 155 от ЗОБВВПИ, съгласно която издаденото разрешение се отнема при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Депозираното от жалбоподателя заявление представлява попълнен образец (Приложение № 10), предоставен му от органа по разрешаването. Видно от основанията посочени над титулната част на образеца е, че този документ се явява „универсално“ обслужващ множество разпоредби на ЗОБВВПИ, регламентиращи необходимостта от подаване на заявление за иницииране на производства, свързани с разрешаване и регулация на дейностите, предмет на ЗОБВВПИ. В този предоставян от администрацията образец, вън от частта за идентифициране на лицето, липсват ясни указания към заявителите, относими към всяко от множеството производства, водени по реда на ЗОБВВПИ, съобразени с конкретната им цел и характер. Указано е на заявителите единствено да впишат „… вид на административната услуга, (…) идентификационни данни на изделията и (…) друго искано действие“. В резултат на това, в процесното заявление, въобще НЕ е посочена причина, ЛИПСВА обозначена от заявителя цел за подновяването/разрешаването. Доколкото обаче липсата на аргументи, придружени със съответните доказателства, обосноваващи посочена причина/цел за исканото разрешение, не е предмет на проверката по чл. 83, ал. 1, във вр. с ал. 3 от ЗОБВВПИ, не така стои въпросът със съдържанието на заявлението. Неизвършил надлежно проверка на съдържанието на заявлението, съответно не констатирал този пропуск преди да се произнесе по същество, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предполагаема, нееднозначна констатация в тази насока е направена едва в оспорвания административен, но категоричен извод в тази насока не може да се изведе, тъй като изразът „не е посочил основателна причина“ може да бъде отнесен, както до липсата на доказателства за посочена причина, така и до липса на посочване на причина въобще. В резултат на изложеното, е постановен отказ по нередовно от формална страна искане, довело до липса на яснота относно главния релевантен за производството факт – причината за неговото иницииране, което е в разрез с изискването, залегнало в чл. 35 от АПК. Това препятства, както извършването на преценка за пълнотата и относимостта на приложените към заявлението документи, така и валидното произнасяне по същество. В случая депозираното искане, в такава степен не удовлетворява изискванията на закона, че за органът е съществувало задължение да уведоми заявителят, съответно да му бъдат дадени указания и срок за отстраняване на недостатъка, както по силата на специалната норма на чл. 83, ал. 2, във вр. с ал 1, във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, така и съгласно общата разпоредба на чл. 30, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, т. 7 от АПК. Едва след това органът може валидно да се произнесе по същество. Горното представлява порок на производството независимо и от представената към заявлението декларация по чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОББВПИ. Изискването за посочване в заявлението на основателната причина (по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ) не се дерогира от новопредвиденото нормативно изискване, относимо към процесното производство, установено с разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 4 (нова – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) от ЗОБВВПИ, съгласно което, заявлението за подновяване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия се придружава от декларация за наличието на обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 10. Анализът на приложимите в процесното производство разпоредби на ЗОБВВПИ, цитирани по-горе, непроменени и след изменението на същия закон през 2024 г., води на извод, че в производството по подновяване, с новата норма на практика законодателят единствено е вменил на заявителя допълнително „задължение“, непредвидено изрично при първоначалното издаване на разрешение – да декларира, че към момента на заявлението за подновяване са налице обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОББВПИ, НЕ предвижда, а още по-малко представянето на тази декларация, в бланкетния ѝ вид, е достатъчна да обоснове подновяване на разрешението, без сочене от страна на заявителя на конкретната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В ЗОБВВПИ е установен строг разрешителен режим, който в цялост остава непроменен въпреки предвиждането на изолираната норма чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа, при веднъж издадено разрешение за дейности с огнестрелни оръжия да продължава срока му на действие само на основание представена декларация по чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ. Да се възприеме подобно разширително тълкуване, би означавало в хипотеза на подновяване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, производството да се свежда единствено до бланкетно деклариране, без ревизиране, на която и да е било от останалите разпоредби, регламентиращи реда за разрешаване на дейности с оръжия. Това автоматично би довело до подмяна на установения строг разрешителен режим в обикновен регистрационен, което е недопустимо, що се отнася до притежание на общоопасни средства. Забраната установена в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е валидна във всеки един момент от притежаването на разрешение и за всички дейности с огнестрелни оръжия, а наличието на основателната причина подлежи на проверка през целия период на действието на валидно разрешение (арг. от чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ). Така очертаната национална нормативна рамка е в унисон и с разпоредбите на Директива (ЕС) 2021/555 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 година, относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие – чл. 1, § 3, чл. 8, § 4, изр. второ, чл. 6, § 1. Действително регламентираният максимален [възраст] срок на валидност на „европейския паспорт за огнестрелно оръжие“, може да бъде удължаван, но разрешителните за притежаване на огнестрелни оръжия се ПРЕРАЗГЛЕЖДАТ периодично на интервали, които не надвишават пет години, а разрешителното за придобиване и притежаване на огнестрелни оръжия може да бъде подновено или удължено, само ако условията, сред които и основателната причина за издаването им, продължават да се спазват. Във връзка с последно изложеното следва да се посочи, че неясни остават и конкретните съображения на законодателя за приемането на така „изолираната“ разпоредба чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ. Установява се от извършена справка в архивите на 49 Народно събрание, че приетият Закон за изменение и допълнение на ЗОББВПИ (ДВ, бр. 13 от 2024 г.), представлява обединен проект на два законопроекта ([интернет адрес]), в които предложен текст с такова съдържание не съществува. Приетият окончателно текст на чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ е предложен като редакция при разглеждането на проектозакона от Комисия по вътрешен ред и сигурност ([интернет адрес]. Не са налични обаче данни за конкретните мотиви (арг. от чл. 28, ал 2 и ал. 4 от Закона за нормативните актове) за предлагане, съответно окончателно приемане на тази законова редакция, в която и да било от посочените фази на приемането на ЗИДЗОБВВПИ (ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Липсва яснота в тази насока и при преглед на съдържанието на съответния протокол на Комисията, а също и при преглед на разискванията в пленарна зала при гласуване на проектозакона на второ четене. По изложените по-горе съображения оспорваният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, в условието на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като в административното производство не са съобразени нормите на чл. 83, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗОБВВПИ, респективно чл. 35, във вр. с чл. 30, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, т. 7 от АПК. Липсата на посочена от заявителя причина/цел за исканото подновяване, препятства проверката на предпоставките по чл. 146, ал. 4 и 5 от АПК, доколкото съдът само може да предполага, дали представените по делото доказателства обосновават оспореният акт. Тъй като характерът на нарушенията и естеството на акта не позволяват произнасяне на съда по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се върне на административния орган за отстраняване на констатираните нередовности по реда на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Относно разноските: Основателна при този изход на спора, е претенцията на оспорващия за присъждане на съдебни разноски. До приключване на последното съдебното заседание, от страна на жалбоподателя, не е представен списък на направените разноски. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие (л. 40, гръб) с дата 10.06.2026 г., в който не се съдържа уговорка, нито данни за заплащане на адвокатско възнаграждение. Не са представени и други доказателства, от които да може, по обоснован начин, да се направи извод, че е заплатен адвокатски хонорар. Представено е единствено доказателство за заплатена държавна такса в размер на 5.11 евро – вносна бележка (л. 35). Съгласно застъпеното задължително становище, по т. 1, от Тълкувателно Решение № 6/2012 по описа на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Във връзка с изложеното, на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 т ДР на АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сума в размер на 5.11 евро, представляващи доказани по делото съдебни разноски. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Перник