Решение № 463 от 29.1.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 446/2025 г.

Производството е по реда на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ вр. с чл.145 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба на Н. Д. А. от [населено място], чрез адвокат К. С. от ВТАК против експертно решение №90978 от заседание №057 от 16.04.2025 година на НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР №90509 от 18.11.2024 година на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново и на жалбоподателката е определена трайна неработоспособност от 35 процента за срок от три години – до 01.11.2027 година. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на процесното ЕР на НЕЛК. Правят се оплаквания, че неправилно и некомпетентно НЕЛК е определила само 5% ТНР при загубата на слуха на А., която на практика не чува с едното си ухо изобщо. Изложените в решението мотиви са неясни и не съответстват на реалното здравно положение на А.. Има очевидни несъответствия и грешки при определянето на процента на ТНР и няма логическо обяснение как се определя този процент при констатирани нелечими увреждания, водещи до трайна неработоспособност, трайна увреда на слухови нерви, ортопедични дискогенни радиокулопати, остеопороза с патологична фрактура на ляв крак и прочие. Медицинската документация неправилно е преценена от НЕЛК, като не са взети предвид и други заболявания. В представената по делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателката се поддържа извън горното и, че при разглеждане на аудиометриите от 2023 и 2024 година НЕЛК неправилно приема датите им, като същата грешка прави и ВЛ по една от допуснатите от съда експертизи. Всъщност установените данни от преглед и представените епикризи сочат на сериозно увреждане на слуха на жалбоподателката, като генезиса на това заболяване е наследственост и боледуване от Ковид 19, а същото представлява нервносензорно увреждане на слуха, именувано „периферен невросензорен синдром“, като по представената епикриза от 14.11.2025 година на доктор М. е налице двустранна нервосензорна загуба на слуха с код по МКБ Н 90.3. Идентично е и становището на вторият изслушат от съда експерт предвид заключението му и прегледа, въз основа на който е изготвена аудиогама от 16.12.2025 година. Счита, че е налице постоянен шум в ушите от загубата на проводимост на слуховите нерви, който прави невъзможно да се ползва техническо средство за усилване на звуковото възприятие. Всъщност аргументира, че при наличните данни е налице тежка загуба на слуха, която се класифицира по отправната точка 5 от част 3, Раздел 1 от НМЕ с тенденция за влошаване с прогноза за достигане на централен нервносензорен синдром, който се класифицира по т.3 от Част 7 от НМЕ. Сочи се и, че не е била изискана в цялост медицинската документация, а наличната неправилно е преценена от НЕЛК относно загубата на слуха, а не са взети предвид нито заболяването на ляв крак, нито заболяването на гръбначния стълб и хипертоничната болест. Иска се отмяната на оспореното експертно решение и присъждане на сторените разноски. Ответникът, НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и Сърдечно – съдови заболявания – София, не взема становище в открито заседание, като в молба от 09.06.2025 година на процесуалния представител на комисията се заема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Национален осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хора с увреждания не са заели становище по жалбата. Жалбата е допустима, като подадена в срок и от заинтересовано лице, засегнато от правните последици на оспорения административен акт, какъвто според фикцията на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ е експертното решение на НЕЛК. По същество жалбата е основателна. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка, която впрочем не е и спорна между страните: От представеното МЕД се установява, че със заявление – декларация №042024052882566 от 28.05.2024 година до ТЕЛК при МОБАЛ „Д-Р Стефан Черкезов“ - В.Търново, подадено чрез РКМЕ жалбоподателката е заявил искане да бъде освидетелствана за трайно намалена работоспособност. Приложено е медицинско направление за ТЕЛК с диагноза за водещо заболяване хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Посочени са следните диагнози за придружаващи заболявания, както следва: първична глаукома с отворен ъгъл, остеопороза с патологична фрактура след менопауза, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб,едностранна загуба на слуха с нормален слух на другото ухо. Според анамнезата от 28 години жалбоподателката получава болки в поясно - кръсцовата област, разпространява се по левия крак с изтръпване; доказана е медио лявостранна дискова херния; преди две години получава фрактура на 4 и 5 пръст на ляво стъпало; през април на 2024 година е доказана остеопороза и провежда лечение, а от три години внезапно получава намален слух на дясното ухо и пищене в същото като провежда лечение в УНГ – ИСУЛ но без промяна. От години страда от хипертонична болест и е на системно поддържащо лечение. Приложени са амбулаторни листове за първични и вторични прегледи, като по –специално са приложени и две тонални аудиометрии, както следва: от 30.05.2023 година и от 30.04.2024 година, като на последната е изписано и заключението на лекаря, според което лявото ухо има слух социално адекватен, а дясното ухо е с намален слух от приемен тип. Посоченото състояние е отразено и в етапна епикриза от 30.04.2024 година, като в нея е отразена средна слухова загуба за дясното ухо от 50 дeцибела. Въз основа на тези документи е издадено експертно решение №90509 от 124 заседание от 18.11.2024 година на Втора ТЕЛК при „МОБАЛ „Д-Р Стефан Черкезов“ – Велико Търново. В решението е отбелязано, че става въпрос за освидетелстване за трайно намалена работоспособност /ТНР/, и че става въпрос за освидетелстване по документи. Отразена е 85 процента ТНР без определяна на чужда помощ. Посочена е дата на инвалидизация 18.11.2024 година, като в мотивите към решението по отношение на заболяването с код по МКБ /Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето/ Н90.4 - Едностранна невросензорна загуба на слуха с нормален слух на другото ухо е посочено, че става въпрос за дълбока загуба на слуха на дясното ухо 81-95 децибела по част III, т.6 , за което се следват 75% ТНР пожизнено. По отношение на болестта с код по МКБ 51,1- хронично рецидивиращи дискогенни радикулопатии е прието, че следва да се квалифицират по част VII, т.15,2 от приложението към чл.63, ал.1 от НМЕ и се следва 30 процента ТНР за три години. По отношение на заболяването с код по МКБ 11.9 е прието, че следва да се квалифицира по отправната точка по част IV, Раздел VI, т. 2.1, като се следва 20% ТН. Съответно за заболяванията с код по МКБ Н40,1 и за остеопорозата с патологична фрактура след менопауза не са определени проценти за ТНР, като по отношение на второто заболяване е посочено, че липсва етапна епикриза от ортопед травматолог и образно доказателство. Посочено е, че на наличната разпечатка на рентгенография на лявото ходило липсват данни за фрактура и/или деформация на ходилото и данни, доказващи скъсяване на пръстите на ходилото. Общо е определен ТНР от 85% със срок от 3 години заради съпътстващите заболявания. Това експертно решение е обжалвано с жалба от 11.12.2024 година от МК по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Велико Търново, като видно от решението на тази МК, спорна е оценката на трайно намалената работоспособност с оглед констатацията за дълбока загуба на слуха на дясното ухо от 81-95 децибела по част III, т.6 – 75% ТНР пожизнено. Като мотив за обжалването е посочено, че оценената дисфункция на слуха е едностранно намаление с 50 децибела за дясното ухо, като са нарушени изискванията за оценка по друга отправна точка. За производството, образувано пред НЕЛК са уведомени жалбоподателката и другите заинтересовани страни. На 15.04.2025 е издадено процесното решение на НЕЛК, като видно от приложената обратна разписка /лист 15 от делото/, същото е връчено на 08.05.2025 година на жалбоподателката. При тези факти се налагат следните правни изводи: Жалбата е допустима за разглеждане по същество, тъй като решението на НЕЛК засяга неблагоприятно жалбоподателката, като променя резултата на определената от ТЕЛК ТНР от 85% на 35%. Спазен е и срока по чл.149, ал.1 от АПК, която норма е приложима в случая с оглед разпоредбата на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ. ЕР на НЕЛК е валиден административен акт, издаден въз основа на контролно-отменително производство във връзка с обжалването на ЕР №90509 от 18.11.2024 година на ТЕЛК към МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново, Като последното пък е издадено в производството проведено по реда на чл.32-41 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ, Правилника за лаконичност/. Съдът намира, че оспореното ЕР е формално законосъобразно, тъй като в него са обсъдени релевантните за случая факти и обстоятелства, подкрепящите ги доказателства, като те са мотивирали и разпоредения с този акт правен резултат, като НЕЛК се е произнесла в рамките на оплакванията, релевирани в жалбата на МК към ТП на НОИ – Велико Търново. От една страна НЕЛК се е произнесла като контролно – отменителна инстанция, като е проконтролирана процедурата по издаването на болничния лист и оспорването му пред ТЕЛК, а от друга страна са изложени и медицински и правни доводи по съществото на спора – наличието на временна неработоспособност на жалбоподателката, определена по реда на Наредбата за Медицинската експертиза. Съдът не констатира съществени нарушения на административно-производствените правила, повлияли върху достоверността на посочените в решението факти и обстоятелства. В случая са спазени изискванията на чл.43, т.1, чл.45, ал.1, 3 и 4, чл.49, ал.1 и чл.50 от Правилника във връзка с чл.109 от ЗЗ. По съответствието на оспореното ЕР на НЕЛК с материалния закон: С оспореното решение на НЕЛК, последната, по реда на чл.45, ал.1 във връзка с чл.51, ал.1, т.2 от Правилника е отменила ЕР на ТЕЛК и е издала ново ЕР предвид грешно определената отправна точка от ТЕЛК за заболяването с код по МКБ Н90.4 –дълбока загуба на слуха на дясното ухо 81-95 децибела. Прието е, че то следва да се [жк], посочена в Ч. Т., Раздел I, точка 2 от Приложение №1 към чл.63, ал.1 от НМЕ „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“, като съобразно тази отправна точка се следват 5% ТНР. Съответно, с оглед на неоспорените проценти за останалите заболявания, които са 30% ТНР за рецидивиращи дискогенни радикулопати и 20%ТНР за артериалната хипертония, и предвид разпоредбата на т.III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти /Приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ/ е определен общ процент от 35% ТНР. Според изложените мотиви, съобразени са две аудиометрични изследвания /като датата на едното изследване е объркана и в решението на ответника и в първото изслушано по делото експертно заключение/. Първото изследване установява загуба на слух на дясното ухо 35 децибела, а на лявото – 20 децибела. Второто изследване, което е последващо и е от 30.04.2024 година, установява загуба на слух на дясното ухо от 50 децибела, а на лявото от 20 децибела. В хода на съдебното дирене пред съда от страна на жалбоподателката са представени аудиограми, извършена в резултат от аудиометрично изследване на А., които доказателства са за обстоятелство по чл.142, ал.2 от АПК, като заключението на специалиста по УНГ и отоневрология е, че става въпрос за невросензорна загуба на слуха на дясното ухо на дата 16.05.2025 година и за двустранна невросензорна загуба на слуха. По делото са изслушани заключенията на две допуснати от съда съдебно – медицински експертизи, като първото заключение се основава на медицинската документация, сдържаща се в МЕД на жалбоподателката, която е съобразена при издаване на спорното ЕР, а второто заключение се основава както на представените пред НЕЛК аудиометрии, така и на извършеното от самото ВЛ аудиометрично изследване на слуха на жалбоподателката. Според заключението на ВЛ Г., базирано на представените пред НЕЛК документи, аудиограмите, които показват костна и въздушна проводимост, представящи оценка на функционалния дефицит на слуховият анализатор през 2023 и 2024 години /ВЛ, както НЕЛК не сочи точните години на извършените аудиометрични изследвания/ установяват данни за доказан дясно странен неврит на слуховите нерви в умерено тежка степен със социално адекватен слух на лявото ухо. Според ВЛ за даденият случай се използва и прилага таблицата на К. П., по която се установява процента на слухозагубата, която правилно е посочена на 5%. В открито заседание ВЛ поддържа, че за едното ухо загубата на слух е 20 децибела, а за другото е 35 децибела, като решението за определяне на процента ТНР от НЕЛК по таблицата К. П. е правилно. Сочи, че тази загуба може да е следствие на прекарани възпалителни процеси или на туморен процеси, но така или иначе загубата се определя според аудиограмата, представена по преписката. ВЛ отоневролог, изслушано по втората СМЕ, в заключението си, основано на всички представени по делото аудиограми и на аудиограмата, изготвена в резултат на извършеното от него аудиометрично изследване сочи, че според първата аудиограма от 2023 година има данни за социално адекватен слух на лявото ухо, като по отношение на дясното ухо е със силно изразен слухов неврит – невро сензорно намаление на слуха. Социално адекватния слух е за ниските и средни честоти, като има изразена слухозагуба за останалите честоти и по въздушна и по костна проводимост до степен 85-90 децибела, което е в сферата на практическата глухота. Съответно, от аудиометрията от 2024 година се установява идентично положение, като обаче има спадове синхронно с по 5 - 10 децибела на ухо на всички честоти. На аудиометрията от 16.05.2025 година се установява изменение на слуха на лявото ухо отново с около 10 децибела на всички честоти. По отношение на дясното ухо освен синхронният спадна ниски и средни честоти е налице и липса на слух – „ампутация на слуха“ за честоти от 4000 херца нагоре , което означа изразено тежко чуване до практическа глухота. Според аудиометрията, направена на 16.10.2025 година, а и според идентичните резултати от направената от самото ВЛ аудиометрия е налице задълбочаване на слухозагубата на лявото ухо до степен 45 децибела за ниските честоти и 60 децибела за високите. ВЛ сочи, че няма директна взаимовръзка между двете уши и всяко страда за себе си, като генезиса на загубата на слух може да е наличие на високо интензивен и високочестотен монотонен шум, вирусен активите и прочие. Налице е невъзможност за подобряване на слуховото възприятие, освен чрез слухово протезиране. В открито заседание ВЛ констатира, че според всички представени аудиометрии е налице задълбочаване на слуха, като единственият начин за подобряването му е протезиране. Поддържа ,че заболяването е отоневрологично и невросензорно, като не може да се говори за централен отоневрологичен синдром. В крайна сметка ВЛ в открито заседание обобщава, че лявото ухо е с начало на „тежко чуване“ и средна слухозагуба от 40 децибела, а дясното ухо е в зоната на тежкото чуване със средна слухозагуба от 54 децибела. Съдът кредитира заключението на отоневролога д-р С. и не съобразява заключението на ВЛ Г.. Последното, както се посочи по-горе, е основано единствено на аудиограмите, представени пред НЕЛК, последната от които е направена през 2024 година /30.04.2024 година/. От друга страна това ВЛ намира, че обосновано НЕЛК е ползвала таблицата на К. П., което според съда е неправилно, доколкото видно от Р. П. на Ч. Т. от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, оценката на функционалния дефицит на слуховия анализатор по този метод е допустимо само при определянето на оценката при трудова злополука и професионални увреждания, доказани с Протокол за професионално разследване от НОИ, които обстоятелства не са налице. Заключенията на отоневролога са основани не само на обстоятелства и данни, които са взети предвид и от ответната експертна комисия, а и на такива обстоятелства, които са съобразими от съда с оглед нормата на чл.142, ал.2 от АПК и които имат значение и с оглед проявлението на принципа на истинност, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.1 от АПК. При това положение съдът намира, че слуховото заболяване на жалбоподателката не може да се квалифицира по т.2 от Раздел I, Ч. Т. от Приложение №1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, кактонеправилно е отразено в оспореното ЕР на НЕЛК. Дясното ухо е със загуба на слухово възприятие над 50 децибела, а лявото е със загуба на слухово възприятие от 40 децибела, което прави неприложима тази отправна точка и оттам определения в нея процент на ТНР. Съответно необосновано е и общото определяне на ТНР за жалбоподателката в размер от общо 35% ТНР, доколкото прилагането на изискванията на т.III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти /Приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ/ е обусловено от неправилно определен процент на ТНР за заболяването на слуха на жалбоподателката. Посоченото налага отмяната на оспореното решение и на основание чл.173, ал.2 от АПК изпращането на преписката на състава на НЕЛК, който следва да се произнесе по жалбата на Н. Д. А. като вземе предвид аудиограмата, направена от ВЛ д-р С. Ф. С. и изводите на това ВЛ, дадени в заключението му. Жалбата е основателна и следва да се уважи. Разноски: При този изход на спора, на жалбоподателката се следват сторените от нея разноски за изслушване на експертни заключения в общ размер от 1050 лева /респ. след превалутиране в размер от 536, 86 евро/ и за ефективно заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева /204,52 евро след превалутиране/. Разноските следва са поемат от НЕЛК предвид разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗЗ. Водим от изложеното, Великотърновският административен съд, шести състав