Решение № 134 от 27.7.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 85/2026 г.

Административно наказателно дело № 20262150200085 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по подадена жалба от "К••••" ••• с ЕИК-2••••, представлявано от управителя О.К. против наказателно постановление № 02-000•••••/26.01.2026 г., издадено от директор на дирекция "И••••" гр. Бургас, с което е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 800 евро, за извършено нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски. Въззиваемата страна не взема писмено становище по жалбата. В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от процелуален представител по пълномощие, който поддържа жалбата. Излага съображения по същество. Моли съда да отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от ст. юрисконсулт Н., която оспорва жалбата. Излага съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Н а 10.10.2025г. около 12,00ч. от служители на Д "ИТ"- Бургас в екип А. Д.- ••••• и Д.С.-••••• е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в кафе-аперитив, находящо се в гр.Н••••, к.к.С•••••, кв.П•••• № •••, ет.•••, комплекс „Е••••“, стопанисван от „К•••••“ ••• с ЕИК-2••••. При проверката на место са установени работниците, които са били в обекта, като е връчена призовка по чл.45, ал.1 АПК/л.27/, съдържаща списък с необходимите документи, които следва да се представят в Д“ИТ“-Бургас с посочени дата и час за това, които в определения срок са били представени от въззивника. При осъществена на 03.11.2025г. проверка на представените документи от дружеството и по-конкретно от представения график за работното време за м.септември 2025г./л.29/ и платежна ведомост за същия месец, служителите на инспекцията са установили, че Т.Г., назначена по трудов договор № •••/••••г. на длъжност „••••-•••“/л.28/ е полагала труд на 19.09.2025г. четвърта смяна от 16,00ч. до 22,00ч., а на следващия ден – 20.09.2025г. е започнала работа първа смяна от 09,00ч. до 13,00ч.. Доколкото от графика за работното време е установено, че на този служител не е осигурена непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа, тъй като за времето от 22,00ч. на 19.09.2025г. до 09,00ч. на 20.09.2025г. има 11 часа, то е констатирано нарушение трудовите права на този работник по см.на чл.152 от КТ. За така установеното нарушение е съставен от А.Д. – ••••• в Д“ИТ“-Бургас в присъствието на двамата управители на въззивното дружество и връчен на същите АУАН № 02-000•••••/10.12.2025г./л.21-23/. В законовия срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, писмени възражения по акта н е с а постъпили в Д"ИТ" - Бургас. В дадените в о.с.з. показания актосъставителя потвърждава изложените в АУАН и протокол за извършена проверка фактически обстоятелства и констатации. При правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти. В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извършване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал. 1 КТ има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН, като при непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Констатациите посочени в АУАН и НП се потвърждават и от събраните писмени доказателствени средства. В контекста на гореизложеното следва да се посочи, че към приложенията, представени с жалбата е представен нов работен график за м.септември 2025г./л.10/, като същия се представи и в о.с.з./л.72/, в който е добавена „Забележка“, съгласно която „Във връзка с задължителната 12 часова почивка между смените лицата които от редовна смяна и 2-ра смяна на един работен ден преминават 1-ва смяна на следващия ден, работното време започва от 10,00часа.“. Доколкото представяният с жалбата нов график за работното време за м.септември 2025г. е без дата на изготвяне и дата на която е утвърден/съгласуван, а също така се различава по допълнената забележка от представения график по време на проверката на 03.11.2025г./л.29/, то съдебният състав не кредитира новопредставения в съдебната фаза график и намира, че е съставен за нуждите на настоящото производство. Административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „К••••“ ••• административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 800евро на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 152 от КТ. Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Наказателното постановление е връчено на представляващия санкционираното дружество на 28.01.2026г., а жалбата против него е постъпила на 10.02.2026г. в Д“ИТ“-Бургас. Следователно жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна И••••" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 3 9 9 К Т или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна И••••" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция "ИТ" Бургас, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е приложената по делото Заповед № З-0860/17.10.2022г. на ИД на "ГИТ" Видно от т. 5 от заповедта с нея ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на дирекции "ИТ" да издават НП по актове съставени от •••••и от " "ИТ". АУАН също е съставен от компетентен орган, служители на Д“ИТ“-Бургас, съобразно разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ и представена длъжностна характеристика. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете п о чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не зА.га пряка правото на защита на обвинения правен субект. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление е дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство не се събраха доказателства, които да оборят изложените фактически обстоятелства и констатации в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл.152 КТ. Съгласно разпоредбата чл. 152 от КТ - Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 152 от КТ, като на работник, който съгласно представения трудов договор е назначен на длъжност „••••-•••“ не е осигурена непрекъсната междудневна почивка не по – малко от 12 часа, като на 19.09.2026 г. Т.Г. е отработила втора смяна до 22,00 часа и на 20.09.2025 г. е започнала работа в 09,00 часа. Предвид това осигурената й междудневна почивка е била в размер на 11 часа. Нарушението се установява с категоричност от показанията на актосъставителя и представения при проверката по документи график за работното време за месец септември 2025г. и платежна ведомост за работната заплата за същия месец. Ето защо и като се основава на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Приложена е коректна санкционна норма по чл. 414, ал. 1 от КТ, като наложеното наказание е правилно, целесъобрано и съответно на обществената опасност на деянието и дееца, доколкото е предвидно имуществена санкция от 1500лв. до 15000лв., наложеното наказание (800.00 евро) е сведено към предвидения в закона миминум. Неоснователно е възражението за същестуване на процесуални нарушения. Правилно и законосъобразно е проведена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Неоснователно е възражението за неправилна установеност на фактическата обстановка и по-конкретно, че не било установено нарушението. Напротив същото както и по – горе бе посочено се установява от всички събрани по делото доказателства. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неустановена фактическа обтановка. С оглед особения кръг на обществените отношения, регулирани от КТ, а именно тези предоставящи закрила на работната сила, законодателят е предвидил в чл. 402 КТ по-широк кръг от допустими доказателствени средства за установяване на правно релевантните обстоятелства по трудови дела или по дела за реализиране на административно-наказателна отговорност за нарушаване на трудовото законодателство. В случаите, когато те съдържат изявления за неизгодни за работодателя факти, те представляват извънсъдебно признание за допуснатите нарушения и се ползват с материална обвързваща съда доказателствена сила, до оборването им с други годни доказателства и доказателствени средства, а представеният по време на проверката по документи график на работното време води до обоснованият извод на съда, че на Т.Гусева не е била осигурена почивка от 12 часа. В случая нарушението не може да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл. 415в КТ, доколкото в чл. 415в, ал. 2 КТ се съдържа изрична забрана за това. С Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд по задължителен за съдилищата начин е указано че нормата на чл. 415в КТ е специална спрямо чл. 28 ЗАНН и изключва нейното приложение по принципа lex specialis derogate lex generali. С оглед спецификата на защитаваните обществените отношения и особения предмет на защита преценката за маловажност на случая е направена по императивен начин от законодателя, като в чл. 415в КТ изрично са посочени предпоставките при които нарушенията на трудовото законодателство са маловажни, а в чл. 415в, ал. 2 КТ са посочени и случаите, които никога не са маловажни, какъвто е и настоящият случай. Следва да бъде посочено, че наложената санкция в размер на 800 евро е съобразена по см.на чл.27 ЗАНН с тежестта на нарушението предвид фактът, че отговорността на юридическото лице се ангажира чрез налагане на "имуществена санкция", съобразно разпоредбата на чл. 412а, т. 2 от КТ. Жалбоподателят – "К••••" ••• безспорно има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, а размерът на имуществената санкция е в рамките на предвиденото за "работодател" в чл. 414, ал. 3 от КТ. Предвид гореизложеното, подадената жалба е неоснователна, а издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди. При този изход на делото наказващият орган има право на разноски. Сторено е своевременно искане в тази насока от процесуалния представител на ДИТ Бургас. В ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. т. е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед ниската фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80лв./40,90евро/. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция "Главна И••••", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас /като териториално поделение/ – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда " вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК. Предвид гореизложеното, съдът