Решение № 78 от 5.5.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 287/2025 г.

дело № 20253001000287 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалбана на ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ ЕООД и по въззивна жалба на АРГЕНТ 2002 ООД, срещу решение №71/20.02.2025г., постановено по ТД №321 по описа за 2023г. на Окръжен съд -Варна. С първата жалба, подадена от ТЕМАКС ЕООД, чрез адв.Ст.И., въззивникът обжалва решението в частта, с която съдът е осъдил ответното дружество да заплати на „Аргент - 2002“ ООД, представлявано от управителя В.Д.Д., сумата от общо 48 439,72 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба на 07.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, която главница представлява сбор от следните суми: 1) 26 333,42 лв., дължима цена за излъчвания на реклами в периода от 13.07.2022г. до 18.07.2022г. в „БТВ Медиа Груп“ ЕАД; 2) 20 951,65 лв., дължима цена за излъчване на реклами в периода от 13.07.2022г. до 17.07.2022г. и от 18.07.2022г. до 22.07.2022 г. в „Нова броудкастинг груп“ ЕАД и 3) 1 154,65 лв., дължима агентска комисионна в размер на 2%, за които суми са издадени фактура № 31397 от 11.07.2022г. и фактура № 31483 от 27.07.2022г., на правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл. 285 вр. чл. 286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Въззивникът намира решението в осъдителната му част за неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон досежно разпоредбите, регулиращи договора за поръчка, неизпълнението на договорно задължение съгласно чл.79 ЗЗД както и материалните разпоредби на чл.78 от Закона за радио и телевизия /ЗРТ/, и при допуснати процесуални нарушения на чл.12 и чл.235, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че поради неправилното приложение на законовите норми съдът е формирал погрешни правни изводи, а освен това е допуснал и процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички направени от страната доводи и възражения, необсъждане на всички събрани по делото доказателства. На първо място Темакс България ЕООД излага подробни съображения за това, че между страните не са възникнали облигационни отношения по договор за ТВ реклама, тъй като липсва подписване на такъв, поради липса на законоустановената писмена форма. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба и наведените в него възражения, в т.ч. липса на учредено представителство на г-жа Б. за сключване на договор за рекламна дейност, поради което счита, че ответното дружество не е правно обвързано с поетото от последната задължение. Твърди, че ответното дружество е кореспондирало чрез Мелоу Адвертайзинг ЕООД с цел предварително запознаване с условията и параметрите на договора, планиране на ТВ реклама, преценка от сключването му, като липсва подписване на проект – нито управителя, нито упълномощено от него лице, поради което липсва и възлагателно писмо и авансово плащане. Изтъква, че представляващият агента г-жа Б. не е имала представителни правомощия спрямо ответника, а единствено е следвало да събере данни за съдържанието на договор за рекламно излъчване./отношенията с рекламния агент се характеризират като пратеничество/ Твърди се, че в разрез с това съдът приел, че е налице валидно възникнал договор за излъчване на реклама в двете медийни групи, сключен неформално от представителите на двете страни, макар да липсва изискуемата от закона писмена форма за действителност. На следващо място въззивникът твърди, че било налице противопоставяне от ответното дружество за предпочитаните тв време и излъчване на предаванията, респ. не е постигнато съгласие по основните параметри на договора за реклама, поради което следва да се приеме, че преговорите за бъдещо закупуване на Тв-рекламно време са били преустановени и не са възникнали облигационни взаимоотношения между дружествата. Твърди се, че ответникът е изразил несъгласие с условията на офертата и не е приел предложението на ищеца за извършване на всички описани действия, вкл. и определеното на тяхна база възнаграждение. Не са налице дори конклудентни действия на ответника или на мнимия представител, чрез които да се приеме, че същият се е съгласил с предложените му условия, в резултат на което договорът да се счита сключен. Въззивникът излага, че съдът без причина е пренебрегнал възражението му срещу обвързващото действие на ОУ на двете медийни групи с аргумент от чл.298, ал.2 ТЗ и с оглед предвидената писмена форма за действителност на договора. Ответникът твърди, че не е изразявал съгласие и не са му оповестени Общите условия на медийните групи, за да се приеме, че е обвързан от тях. Оспорва се извода на съда за „редовно водене“ счетоводството на ищеца, позовавайки се на изрично изявление на вещото лице по ССЕ, което съдът е пренебрегнал да обсъди. Възприетият от съдебния състав извод, въз основа на заключението, че счетоводството на ищеца е редовно водено, е немотивиран. Съдът не се е съобразил с възражението на ответника срещу счетоводната отчетност на ищеца. Твърди се още, че доказателствата по делото са тълкувани фрагментарно, поради което и противоречиво, като се излагат подробни съображения за това, конкретно по отношение на събраните гласни показания на св.Д., срещу които ответникът е въвел възражения за заинтересованост, но така и по отношение възпроизведените в о.с.з. на 17.09.2024 г. видео клипове. По делото е установено, че лицата, за които се твърди да са изпращали процесните клипове, не са служители на ответника, макар да е налице частично съвпадение на инициали от мейл адресите им с домейн, съвпадащ с този при ответника. По отношение преценката на съда за размера и доказаността на осъдителните искове, базирани на заключението на в.л.С.И., и концентрирани около достигнатите „рейтинг точки“, въззивникът счита същата за необоснована. Изтъква довод, че съдът не е следвало да кредитира заключенията. Изчисляването на рейтинг точките и тяхната точност не биха могли да се проверят посредством съдебна експертиза, доколкото е в зависимост от официалните данни, предоставени от „ГАРБ Аудиенс Межърмънт България“ АД, която е единствената пийпълметрична агенция в РБ, без които данни не могат да се изчислят тези стойности. Счита двете изслушани в тази връзка заключения за негодни да установят статистическите данни до какъв аудиторен телевизионен дял са достигнали излъчванията. Твърди, че липсва верификационен механизъм за проверка и валидиране на резултата от обработката на тези данни, а това е пречка същите да бъдат обсъждани и поставени в основата на едно обосновано съдебно решение. Въззивникът констатира, че съдебният състав при преценка размера на претенцията е разширил периода, за който приема за установено, че рекламни спотове са излъчвани и след 18.07.22г., въпреки изрично изявление на ищеца, че след тази дата те са били преустановени /в интервала 18.07.2022г. – 22.07.2022г./, което е още една индиция за незаконосъобразност на постановеното решение. В заключение се навеждат доводи, че с оглед липсата на доказвано от ищеца валидно правоотношение, липсата на приемане на работата от възложителя, не се дължи възнаграждение за същата. Неоснователността на главния иск обуславя отхвърляне и на акцесорните претенции. Въззивникът претендира от съда да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част като отхвърли изцяло исковите претенции с правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл. 285 вр. чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ведно с присъждане разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна АРГЕНТ- 2002 ООД, представлявана от адв.Т., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения за това. Страната претендира съдът да остави въззивната жалба без уважение, а решението в осъдителната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане сторените по делото разноски. Предмет на производството е и постъпила втора въззивна жалба, подадена от ищеца „АРГЕНТ-2002“ ООД, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция за сумата о т 11 011,44 лв., съставляваща разликата от общо присъдения размер от 48 439,72 лв. до предявения такъв от 59 451,16 лв. (или сбор от следните суми: 1) 10 448,64 лв. – разликата над присъдения размер от 20 951,65 лв. до предявения размер от 31 399,80 лв., дължима цена за излъчвания на реклами в периода от 13.07.2022г. до 17.07.2022г. и от 18.07.2022г. до 22.07.2022г. в „Нова броудкастинг груп“ЕАД и 2) 563,28 лв. - такса за трансфер на 4 броя клипове през платформа Адстрийм, за което са издадени фактура №31397/11.07.2022г. и фактура №31483/27.07.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 07.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Навеждат се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в отхвърлителната част, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните норми, с подробно изложени съображения за това. Страната поддържа изложеното в исковата молба наличие на валидно правоотношение по неформален договор за изработване на рекламно планиране на ТВ-кампания с излъчване на рекламни видеоклипове по две национални ТВ-медии. Излага, че управителят на възложителя/ответник/ е признал наличието на правоотношението. Ответникът е действал чрез законния си представител като дружеството е било запознато и се е съгласило с ОУ на медиите. Налице е изпълнение на договора от ищеца съответно на постигнатите между страните договорености. /рейтинг точки/ Налице е възлагателно писмо на л.400-426. Налице е договорно правоотношение, установено от водената между страните кореспонденция, съдържаща признания от ответната страна на неизгодни за нея факти. Налице е реализирано изпълнение чрез излъчването на рекламни клипове, поради което и се дължи заплащане за излъчената реклама, обработка на рекламни клипове и агентска комисионна за осъщественото рекламно планиране. В жалбата ищецът навежда доводи за неправилно възприет от съда механизъм за остойностяване на излъчената по Нова Тв реклама в периода 13.07.2022 – 17.07.2022г. и 18.07.2022г. – 22.07.2022г. Дължимата сума възлиза не в размера, приет от съда от 20 951,65 лева, а е на стойност от 58 330,80лв., отчитайки уговореното между страните приспадане на търговска отстъпка от 40%. Ищецът претендира част от тази сума в размер на 26 155,50 лв., получена при умножение на реализираните по плана рейтинг точки от 127.7 точки по единичната цена за рейтинг точка от 761.30 лева, след което от произведението си приспада отстъпката, посочена по-гслед което се установява исковата сума. Въззивникът претендира, че дължима се явява и претендираната такса за обработка на клипове, доколкото е била заплатена като необходима услуга въззивникът обжалва решението в частта, с която съдът е осъдил ответното дружество да заплати на „Аргент - 2002“ ООД, представлявано от управителя В.Д.Д., сумата от общо 48 439,72 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба на 07.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, която главница представлява сбор от следните суми: 1) 26 333,42 лв., дължима за излъчвания на реклами в периода от 13.07.2022г. до 18.07.2022г. в „БТВ Медиа Груп“ ЕАД; 2) 20 951,65 лв., дължима за излъчвания на реклами в периода от 13.07.2022г. до 17.07.2022г. и от 18.07.2022г. до 22.07.2022 г. в „Нова броудкастинг груп“ ЕАД и 3) 1 154,65 лв., дължима агентска комисионна в размер на 2%, за които суми са издадени фактура № 31397 от 11.07.2022г. и фактура № 31483 от 27.07.2022г., на правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл. 285 вр. чл. 286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Намира решението в осъдителната му част за неправилно и необосновано, като постановено при неправилно приложение на материалния закон досежно разпоредбите от ЗЗД относно договора за поръчка, неизпълнението на договорно задължение съгласно чл.79 ЗЗД както и материалните разпоредби на чл.78 от Закона за радио и телевизия, и при допуснати процесуални нарушения на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че поради неправилното приложение на разпоредбите съдът е формирал погрешни правни изводи, а освен това е допуснал и процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички направени от страната доводи и възражения, необсъждане на всички събрани по делото доказателства. На първо място се излагат подробни съображения за това, че между страните не са възникнали облигационни отношения от договор за Тв реклама, тъй като липсва подписване на такъв документ, а и поради липса на законоустановената писмена форма. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба и наведените в него възражения, в т.ч. за липса на учредено представителство на г-жа Б. за сключване на договор за рекламна дейност, поради което ответното дружество не е правно обвързано с поетото от последната задължение. Твърди, че ответното дружество е кореспондирало чрез Мелоу Адвертайзинг ЕООД с цел предварително запознаване с условията и параметрите на такъв договор, за планиране на ТВ реклама, за преценка сключването му, като липсва подписване на проект – нито управителя, нито упълномощено от него лице, поради което липсва и възлагателно писмо, липсва и авансово плащане. Изтъква се довод, че представляващият агента г-жа Б. не е имала представителни правомощия спрямо ответника, а единствено е следвало да събере данни за съдържанието на такъв договор за рекламно излъчване. /отношенията с рекламния агент се характеризират като пратеничество/ Твърди се, че в разрез с това съдът приел, че е налице валидно възникнал договор за излъчване на реклама в двете медийни групи, сключен неформално от представителите на двете страни, макар да липсвала изискуемата от закона писмена форма за действителност. На следващо място въззивникът твърди, че било налице противопоставяне от ответното дружество за предпочитаните тв време и излъчване на предавания, респ. не е постигнато съгласие по основни параметри на договора за реклама, поради което следва да се приеме, че са преустановени преговорите за бъдещо закупуване на Тв-рекламно време, както и не са възникнали облигационни взаимоотношения между дружествата. Твърди се, че ответникът е изразил несъгласие с условията на офертата и не е приел предложението на ищеца за извършване на всички описани действия, вкл. и определеното на тяхна база възнаграждение. Не са налице и конклудентни действия на ответника или на мнимия представител, чрез които да се приеме, че същият се е съгласил с предложените му условия, в резултат на което се е стигнало до сключване на договор за реклама. На следващо място се излага, че съдът без причина е пренебрегнал възражението на ответника срещу обвързващото действие на ОУ на двете медийни групи с аргумент от чл.298, ал.2 ТЗ и с оглед предвидената писмена форма за действителност на договора. Ответникът твърди, че не е изразявал съгласие и не са му оповестени общите условия на медийните групи, за да се приеме, че същия е обвързан от тях. Оспорва се извода на съда за „редовно водене“ на счетоводството на ищеца, позовавайки се на изрично изявление на вещото лице по ССЕ, което съдът е пренебрегнал да обсъди. Възприетият от съдебния състав извод, въз основа на заключението, че счетоводството на ищеца е редовно водено, се твърди, че е немотивиран. Съдът не се е съобразил възражението на ответника срещу счетоводната отчетност на ищеца. Твърди се, че доказателствата по делото са тълкувани фрагментарно, поради което и противоречиво, излагайки подробни съображения за това, конкретно по отношение на събраните гласни показания св.Д., срещу които ответникът е въвел възражения за заинтересованост, така и по отношение възпроизведените в о.с.з. на 17.09.2024 г. видео клипове. По делото е установено, че лицата, за които се твърди да са служители и да са изпращали процесните клипове, не са служители на ответника, макар формално частично съвпадение на инициали от мейл адресите им с домейн, съвпадащ с този при ответника, да са породили такова съмнение. По отношение преценката на съда за размера и доказаността на осъдителните искове, базирани изцяло на заключението на в.л. С.И., концентрирани около достигнатите „рейтинг точки“, въззивникът счита същата за необоснована. Изтъква довод, че съдът не е следвало да кредитира заключенията. Изчисляването на рейтинг точките и тяхната точност не биха могли да се проверят посредством съдебна експертиза, доколкото изчисляването е в зависимост от официални данни предоставени от „ГАРБ Аудиенс Межърмънт България“ АД, която е единствената пийпълметрична агенция в РБ, без които данни не могат да се изчислят тези стойности. Счита двете изслушани в тази връзка заключения за негодни да установят статистически данни до какъв аудиторен телевизионен дял са достигнали излъчванията. Твърди, че липсва верификационен механизъм за проверка и валидиране на резултата от обработката на тези данни, а това е пречка същите да бъдат обсъждани и поставени в основаната на едно обосновано съдебно решение. Въззивникът констатира, че съдебният състав при преценка размера на претенцията е разширил периода, за който приема за установено, че рекламни спотове са излъчвани и след 18.07.22г., въпреки изрично изявление на ищеца, че след тази дата са били преустановени /в интервала 18.07.2022г. – 22.07.2022г./, което е още една индиция за незаконосъобразност на постановеното решение. В заключение се навеждат доводи, че с оглед липсата на доказвано от ищеца валидно правоотношение, липсата на приемане на работата от възложителя, не се дължи възнаграждение за същата. Неоснователността на главния иск обуславя отхвърляне и на акцесорните претенции. Въззивникът претендира от съда да отмените първоинстанционното решение в осъдителната част като отхвърли изцяло исковите претенции с правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл. 285 вр. чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Съобразно изхода от спора претендира присъждане разноски и за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна АРГЕНТ- 2002 ООД, представлявана от адв. Т., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения за това. Страната претендира съдът да остави въззивната жалба без уважение, а решението в осъдителната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на сторените по делото на осн.чл.80 ГПК разноски. В отговора са изложени детайлно аргументи по всички оплаквания във въззивната жалба на насрещната страна. Въззивникът „АРГЕНТ-2002“ ООД обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за сумата от 11 011,44 лв., съставляваща разликата от общо присъдения размер от 48 439,72 лв. до предявения такъв от 59 451,16 лв. (или сбор от следните суми: 1) 10 448,64 лв. – разликата над присъдения размер от 20 951,65 лв. до предявения размер от 31 399,80 лв., дължим за излъчвания на реклами в периода от 13.07.2022г. до 17.07.2022г. и от 18.07.2022г. до 22.07.2022 г. в „Нова броудкастинг груп“ ЕАД и 2) 563,28 лв. за такса за трансфер на 4 броя клипове през платформа Адстрийм, за което са издадени фактура № 31397 от 11.07.2022г. и фактура № 31483 от 27.07.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 07.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Навеждат се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в отхвърлителната част, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните норми, с подробно изложени съображения за това. Страната поддържа изложеното в исковата молба наличие на валидна облигационна връзка по силата на сключен неформален договор за изработване на рекламно планиране на Тв-кампания с излъчване на рекламни видеоклипове по две национални Тв-медии. Излага, че управителят на възложителя е признал наличието на правоотношението. Ответникът е действал чрез законния си представител като дружеството е било запознато и се е съгласило с ОУ на медиите. Налице е изпълнение на договора от страна на изпълнителя съответно на постигнатите между страните договорености. /рейтинг точки/ Налице е и възлагателно писмо на л.400-426. Налице е договорно правоотношение, установено от водената между страните кореспонденция, съдържаща признания от ответната страна на неизгодни за нея факти. Налице е реализирано изпълнение чрез излъчване на рекламните клипове, поради което се дължи заплащане на излъчената реклама, обработка на рекламни клипове и агентска комисионна за осъщественото рекламно планиране. В жалбата си ищецът навежда доводи за неправилно възприет от съда механизъм за остойностяване на излъчената по Нова Тв реклама в периода 13.07.2022 – 17.07.2022г. и периода 18.07.2022г. – 22.07.2022г. Дължимата сума възлиза не в размера, прието от съда от 20 951,65 лв, а е на стойност от 58 330,80лв., отчитайки уговореното между страните приспадане на търговска отстъпка от 40%. Ищецът претендира част от тази сума в размер на 26 155,50 лв., получена при умножение на реализираните по плана рейтинг точки от 127.7 точки по единичната цена за рейтинг точка 761.30 лева, след което от произведението си приспада отстъпката. Въззивникът претендира, че дължима се явява и таксата за обработка на клипове, доколкото такава е била заплатена като необходима услуга за трансфера на рекламни клипове в платформата Адстрийм България. Като задължителна тази услуга и разходът за нея следва да се възприеме за част от процеса на излъчване на рекламни клипове. Твърди се, че тези такси /за Адстрийм България/ са стандартизирани и публично достъпни; те не се договарят индивидуално от страните, а се заплащат съобразно Политика по ценообразуване за България дигитална доставка на ТВ реклами Платформа на Адстрийм – 60 евро /117.35 лева/ за обработка на 1 клип. Въззивникът предлага калкулация на исковата сума от 469.40 лева без ДДС – поради обработката на два броя клипове по двете медийни групи Нова броудкастинг груп ЕАД и БТВ Медиа груп ЕАД. В настоящия случай за обработката на 2 клипа в 2 телевизии следва да се приеме за дължима и сумата от 469,40 лв. без ДДС. Плащане в този размер е извършено от ищеца и заключението по ССЕ, като закрива задължението по ф.№24419/31.07.2022г., осчетоводена като външна услуга. На следващо място ищецът поддържа, че след като съдът е приел, че не е налице възлагане обработка и доставка на рекламни клипове през Адстрийм България, е следвало да се произнесе по евентуалната претенция за неоснователно обогатяване. Като част от разходите по реализиране на договора за поръчка, платеното от изпълнителя по занятие, следва да му бъде възстановено от възложителя, доколкото плащане по фактура №24419/31.07.2022г. е било изпълнено не като лично задължение (на изпълнителя), а във връзка с изпълнението на процесния договор. Въззивникът моли съда да отмени решението в отхвърлителната част като уважи изцяло предявената искова претенция, с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.Варна /с ново наименование към момента/, представлявано от адв.С. И., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения за това и оплакване за бланкетност. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а решението в осъдителната част да потвърди като правилно и законосъобразно, с присъждане на сторените по делото разноски. Третото лице - помагач на страната на ответника „Мелоу Адвертайзинг“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца. В открито заседание пред настоящата инстанция не е налице промяна в становищата на страните: въззивникът ДИ АЙ УАЙ МАКС ЕООД /с предишно наименование Темакс България ЕООД/ не изразява становище и не се явява в заседанието; АРГЕНТ 2002 ООД се представлява от адв.Т., която поддържа жалбата и подадена отговор по насрещната жалба; третото лице-помагач МЕЛОУ АДВЕРТАЙЗИНГ ЕООД не изпраща представител и не изразява становище. За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по предявени пред ВОС осъдителни искове от АРГЕНТ 2002 ООД чрез адв.П.Т. срещу ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ ЕООД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 59 451.16 лева, представляващи сбор от следните: 43 921.22 лева с ДДС по фактура №31397/11.07.2022г. и 15 529.94 лева с ДДС по фактура №31483/27.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до изплащане на задължението, а в условие на евентуалност, при отхвърляне на този иск, ответникът да заплати сумата от 38 998.99 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като основанието за нейното получаване не се е осъществило, евентуално е отпаднало. В исковата молба, допълнителната искова молба и няколко уточняващи молби ищецът Аргент 2002 ООД чрез пълномощника си по делото адв.Т. от ВАК излага, че между страните е било установено неформално правоотношение по договор за поръчка с предмет медийно планиране и излъчване на реклама. Ищецът претендира посочените по-долу суми като твърди, че в качеството си на изпълнител по този неформален договор, по възлагане от ответното дружество Темакс България ЕООД, извършил излъчване на тв реклама в периода 13.07.22г. до 31.07.2022г. по БТВ Медиа груп ЕАД и по Нова Броудкастинг груп ЕООД. Конкретизира сумите по следния начин: 1/ 43 921,22 лв. /четиридесет и три хиляди лева деветстотин двадесет и един лева и двадесет и две стотинки/ с ДДС или 36 601,02 лв. без ДДС, дължима по фактура № 31397 от 11.07.2022г., включваща: сумата от 16 695,18 лв. без ДДС, дължима за излъчвания на реклами в периода от 13.07.2022г. до 17.07.2022г. в „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, сумата от 18 727, 98 лв. без ДДС, дължима за излъчвания за периода от 13.07.2022г. до 17.07.2022г. в „Нова броудкастинг груп“ ЕАД; сумата от 469,40 лв. без ДДС - такса за трансфер на 4 броя клипове през платформа Адстрийм и сумата от 708.46лв. без ДДС, дължима агентска комисионна и 2/ 15 529,94 лв. /петнадесет хиляди петстотин двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ с вкл. ДДС или 12 941,62 лв. без ДДС, дължима по фактура № 31483 от 27.07.2022 г., включваща сумата от 5 249,34лв. без ДДС, дължима за остатъка от нефактурирани излъчвания за периода от 13.07.2022г. до 17.07.2022г., както и за излъчване на 18.07.2022г. в „БТВ Медиа Груп“ ЕАД; сумата от 7438,52 лв. без ДДС, дължима за остатъка от нефактурирани излъчвания за периода от 13.07.2022 г. до 17.07.2022г. и за излъчвания на реклами за втората седмица от рекламната кампания – от 18.07.2022г. до 22.07.2022 г. в „Нова броудкастинг груп“ ЕАД, както и сумата от 253,76 лв. без ДДС, дължима агентска комисионна. С исковата молба е поддържан в условие на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 38 998.99 лв. без ДДС, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда 07.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно. Тази сума се равнява на заплатените от „Аргент2002“ ООД, съотв. спестени от „Темакс България“ЕООД разходи за излъчвания на рекламни клипове в размер на 17 580,32 лв. без ДДС за периода от 13.07.2022г. до 17.07.2022г. на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД; 20 949,27 лв. без ДДС – заплатени от ищеца разходи за излъчвания на рекламни клипове за периода от 13.07.2022г. до 17.07.2022г. на „Нова броудкастинг груп“ ЕАД както и 469,40 лв. без ДДС– заплатена от ищеца към двете медии такса за трансфер на 4 броя клипове през платформата Адстрийм. Производството се провежда при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на страната на ответника „Мелоу Адвертайзинг“ЕООД, гр. Варна, представлявано от М. Н. Б. – управител, конституирано с Определение № 1388 / 09.10.2023г. В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на изпълнител бил в дълготрайни търговски отношения с ответника „Темакс България“ ЕООД, в качеството на възложител, по Договор за телевизионна /тв/ реклама. Твърди се, че процесният договор бил неформален, с предмет медийно планиране и излъчване на тв реклама за периода от 13.07.2022г. до 31.07.2022г. по „БТВ Медия Груп“ ЕАД и „Нова броудкастинг груп“ ЕООД. Във връзка с процесния договор, ищецът сочи, че в преддоговорните отношения страните уточнявали показателите за провеждане на кампанията като бюджет, предпочетени телевизионни канали на излъчване, продължителност на клиповете, брой на излъчванията – платени и бонусни /неплатени/ излъчвания, размер на рейтинг точки, по които страните да отчитат процент на изпълнение на поръчката и др. Конкретно сочи, че кореспонденцията между страните по този договор /предвид наличието и на предходни отношения/ започнала през месец януари 2022г., когато чрез свой представител М. Б., ответното дружество отправило запитване за условията за изработване на рекламно планиране на телевизионна кампания с излъчване на рекламни клипове по 17 сек. и 30 сек. по двете медийни групи – „Нова броудкастинг груп“ ЕООД и „БТВ Медия Груп“ ЕАД. Твърди още, че на 24.02.2022г. възложителят чрез М.Б., посочил своите изисквания за сключване на договора, като било посочено, че желае да бъде закупено време за излъчване на рекламни клипове, които да бъдат насочени към таргет група - мъже и жени на възраст от 25 г. - 54 г. Сочи, че избраният от възложителя способ за отчитане на възложеното медийно планиране и излъчване на тв реклама е способът на постигнатите рейтинг точки. Твърди, че с писмо от 26.01.2022г. ищецът уведомил ответника, че размерът на комисионната за обслужване е 2%., като ответникът не възразил срещу този размер и преговорите продължили. Излага, че чрез разменена кореспонденция в периода от м.02.2022 г. до м.07.2022г. страните уговорили конкретните параметри на неформалното правоотношение като съдържание, размер на дължимо възнаграждение, начини за отчитане на възложената работа и др. Ищецът твърди още, че на 08.07.2022г. изпратил за одобрение на възложителя конкретния медиен план, който бил одобрен на 11.07.2022г., а въз основа на това стартирали излъчванията на тв рекламите. На същия ден бил изпратен и договор за подпис както и авансова фактура на стойност 67 272,22 лева, ведно с медия план към тях. Твърди, че на 12.07.2022г. уведомил ответното дружество, че ТВ групите имат ангажимент да изпълнят кампанията на ниво месец, поради което на седмична база е нормално да има леки отклонения от договорените параметри. След постигнатото съгласие било изискано издаване на фактура за плащане на седмична база – ф.№31397 от 11.07.2022г. Ищецът пояснява, че брутният размер на цените на излъчванията е предварително обявен от ТВ групите в публикуваните от тях данни на официални сайтове, като ищцовото дружество, в качеството си на рекламен агент единствено уговаря за всеки свой клиент на база заявените показатели за рекламна кампания, отстъпки от предварително публично обявените единични цени за излъчванията. Твърди,че цените, броя на излъчванията и точното им позициониране се уговаряло между страните в медия плановете. Окончателно одобреният между страните медия план се депозирал от агента пред ТВ групите и на база на него се заявявали предпочетените от клиента излъчвания. Медия плановете следвало да бъдат предоставени предварително пред ТВ групите, за да може последните да оформят програмите си. Ищецът твърди, че на 14.07.2022г. изпратил по електронна поща на ответника окончателния медия план в екселска таблица, наименувана „To_TeMax_TV Plan_JulAug'22_140722 - BG", който бил потвърден от ответното дружество на 15.07.2022г. и по него било извършено излъчване на рекламните клипове както и фактурирана кампания. Периодът на излъчване започвал от 13.07.2022 до 14.08.2022г., а броят на ежедневните излъчвания -„Daily spots", „Total spots", били уговорени, в посочени размери: За „БТВ Медиа Груп" ЕАД - 13.07.2022 г. – 19 излъчвания; 14.07.2022 г. – 20 излъчвания; 15.07.2022 г. – 21 излъчвания; 16.07.2022 г. - 22 излъчвания; 17.07.2022 г. - 24 излъчвания; 18.07.2022 г. - 36 излъчвания; За „Нова Броудкастинг груп" ЕАД - 13.07.2022 г. – 20 излъчвания; 14.07.2022 г. – 23 излъчвания; 15.07.2022 г. – 22 излъчвания; 16.07.2022 г. – 33 излъчвания; 17.07.2022 г. - 33 излъчвания; 18.07.2022 г. – 36 излъчвания. За двете телевизии общо 237 излъчвания за първата седмица и 390 за втората седмица. Пояснява, че на 14.07.2022г., след направени корекции съобразно предпочитанията на възложителя, бил изпратен ревизиран медиен план за втората седмица на ТВ рекламата, в който отново били уговорени - единични цени на заплащане при двете ТВ групи, закупени рейтингови точки и 2 % агентско възнаграждение в полза на изпълнителя. Същият бил потвърден изрично на 15.07.2022г. и страните започнали кореспонденция относно конкретни технически изисквания към изготвените рекламни клипове, която продължила до 18.07.2022г. Между страните имало няколко одобрени плана. Медиа план от 08.07.2022г., одобрен на 11.07.2022 г. (Приложение № 5 от исковата молба), по който били направени излъчванията за дата 13.07.2022 г. и 14.07.2022г.. Медиа план от 14.07.2022г., одобрен на 15.07.2022г., по който били направени останалите излъчвания (Приложения № 5, 9 и 10 от уточнителната молба). Планът от 14.07.2022г. включвал всички уговорки от плана от 08.07.2022г., а изменения били правени единствено в седмичното разпределение на бюджетите. Именно по плана от 14.07.2022г. е било извършено крайното фактуриране на дължимите суми, предмет на настоящата претенция и са били осъществени излъчванията. Твърди, че поради забавено изпращане от страна на ответното дружество на видеоклипове, които да бъдат излъчвани, кампанията била преустановена през втората седмица. Като различните канали успели да преустановят излъчванията по различно време. Твърди, че реално излъчванията са се осъществили от 13.07.2022 г. до 22.07.2022 г. и са осъществени 539 излъчвания на 4 рекламни клипа, от които в „БТВ Медиа Груп" ЕАД от 13.07.2022 до 18.07.2022 г. - 182 излъчвания, 54 платени и 128 - бонусни и в „Нова Броудкастинг груп" ЕАД от 13.07.2022 до 22.07.2022 г. - 357 излъчвания. Твърди се, че рейтинг точките, които следвало да бъдат достигнати на седмична база за първа седмица били 192, от които за „БТВ Медиа Груп" ЕАД - 95 точки и за „Нова Броудкастинг груп" ЕАД - 97. За втората седмица били предвидени 348 таргет точки. Общият бюджет на кампанията бил уговорен на стойност от 204 124 лева, който трябвало да бъде плащан авансово за последващите пет отделни седмици, през които е следвало да бъде излъчвана кампанията. За заложените излъчвания и бюджети за първата седмица за периода от 13.07.2022 г. до 17.07.2022 г. от „БТВ Медиа Груп" ЕАД била издадена фактура № 31397/11.07.2022г., на стойност от 16 695.18 лева и фактура № 31483/27.07.2022 г., на стойност от 5 249.34 лева. За заложените излъчвания и бюджети за първата седмица за периода от 13.07.2022 г. до 17.07.2022 г. в „Нова Броудкастинг груп" ЕАД била издадена авансова фактура №31397/11.07.2022 г. на стойност от 18 728 лева и фактура № 31483/27.07.2022 г. на стойност от 7 438,52 лева. Страните уговорили, че възложителят ще дължи на доверителя 2 % агентска комисионна върху размера на нетния бюджет след приспадане на уговорените отстъпки. Излага, че след приключване на рекламните кампании, телевизионните медии издават сертификати, които удостоверяват съответните излъчвания. Твърди, че такива са получени от „Нова броудкастинг груп“ ЕООД на 23.08.2022г и от „БТВ Медиа Груп" ЕАД на 23.08.2022 г. Въз основа на тях е бил изготвен анализ между заложените рейтингови точки и реално получените, изпратени на ответника по електронен път на 26.08.2022г. Твърди, че постигнатите рейтингови точки били по-високи от заложените в медия-плана, което се доказвало и от справка от „ГАРБ Аудиенс Межърмент България" АД, издадена на 04.04.2023г. По отношение на начина на формиране на сумите, посочени във Фактура No 31397 /11.07.2022г., ищецът пояснява с уточнителна молба вх. No 15882/26.06.2023г. следното: 1/ За сумата от 16 695,18 лева, дължима за излъчена ТВ реклама по кампания „Темакс" в „БТВ Медиа Груп" ЕАД за първата седмица от кампанията. Извършени били общо 153 излъчвания на брутна стойност от 33 275 лева и нетна стойност от 17 968,50 лева, от които с първата фактура е фактурирани единствено сумата от 16 695,18 лева. За фактуриране през следващ отчетен период е останала сумата от 1 273.32 лева. От всички 153 излъчвания за периода 13.07.2023 г. до 17.07.2023 г., извършени през телевизионните програми на „БТВ Медиа Груп" ЕАД били платени 47 броя платени и 106 бонусни. Ищецът посочва конкретните платени излъчвания и тяхната цена. За сумата от 469,40 лева ищецът твърди, че била дължима за трансфер на клипове в Адстрийм, световна софтуерна платформа за управление на реклами. По изисквания на ТВ групите всички рекламни клипове следвало да бъдат обработени посредством тази платформа. Сочи, че единичната цена, посочена в Тарифата на платформата за обработка на 1 брой клип в съответната ТВ група била 60 евро, равняващи се на 117,35 лева. Твърди, че били обработени по 2 броя клипа по двете различни ТВ Групи „Нова Броудкастинг груп" ЕАД и „БТВ Медия груп" ЕАД, които се равнявали на общо 4 броя такси по 60 евро, възлизащи на общо 240 евро, с левова равностойност от 469,40 лева без ДДС. За сумата от 708,46 лева ищецът твърди, че била дължима като уговорена комисионна в размер на 2 % от нетната фактурирана сума / 16 696,18 лв. + 18 727,98 лв./. По отношение на начина на формиране на сумите, посочени във Фактура No 31483 / 27.07.2022г., пояснява с уточнителна молба вх. No 15882 /26.06.2023г. Сочи, че детайлно, извършените изчисления са описани в справки за излъчвания през „БТВ Медиа Груп" ЕАД и „Нова Броудкастинг груп" ЕАД. Твърди, че ищецът бил изпълнил възложеното му по договора за първата и втората седмица точно и добросъвестно, както се установявало и от издадените сертификати за излъчване. Настоява, че макар ответникът да не е подписал предоставения му договор за реклама, същият не е възразил срещу приемането на извършената услуга или че същата не е била добре извършена в негов интерес. Твърди, че възложителят не бил възразил незабавно и срещу размера на сумите, инкорпорирани в получените на ел. поща от 22.11.2022г. фактури. Твърди още, че ответникът с конклудентни действия бил приел извършената от ищеца работа, респективно с това се задължил да заплати цената по нея. В заключение поддържа, че събраните по делото доказателства установяват наличието на валидно договорно правоотношение с ответното дружество, възникнало по неформален договор за реклама за медийно планиране и излъчване на телевизионна реклама за периода от 13.07.2022 г. до 31.07.2022 г. по „БТВ Медиа Груп" ЕАД и „Нова броудкастинг груп“ ЕООД, на основание, на което ответното дружество дължало заплащане. Твърди, че „Темакс България" ЕООД не е заплатил към настоящия момент дължимите суми по Фактура № 31397/11.07.2022 г. и фактура №31483/27.07.2022г. В условията на евентуалност, в случай, че не се установи да е налице валидна облигационна връзка, ищецът твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно предвид това, че ищецът е заплатил на медийните групи разходите по излъчване на рекламните клипове за двете седмици от кампанията както и стойността за обработката на двата клипа за двете медийни групи чрез платформата Адстрийм. Сочи, че на ответника му била спестена сумата 39 998,99 лв., която включвала: за реализиране на рекламни излъчвания – 38 529,59 лв. без ДДС и за обработка на клипове – 469,40 лв. без ДДС. Размерът на сумата от 39 998,99 лв. бил сформиран от сбора на следните суми: 17 580,32 лв. без ДДС – заплатени разходи към „БТВ Медиа груп“ ЕАД за 182 броя излъчвания за периода 13.07.2022 до 18.07.2022г.; 20 949,27 лв. без ДДС – заплатени разходи към „Нова Броудкастинг груп“ ЕООД за 357 излъчвания за периода от 13.07.2022 г. до 22.07.2022г.; 469,40 лв. без ДДС – заплатени разходи към Адстрийм платформа 2 броя обработени клипа за 2-те ТВ групи. В срока по чл. 367 от ГПК, ответникът ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ ЕООД оспорва основателността на иска. Твърди, че въз основа на отправено от М. Б. запитване за условията за изработване на рекламно планиране на телевизионна кампания с излъчване през месец януари 2022г., не можело да се приеме, че е налице сключване на договор за изработка на рекламно планиране на ТВ кампания или такъв за поръчка. Излага, че преддоговорните отношения имали извъндоговорен характер и не представлявали източник на облигация между страните. Твърди, че предвид посоченото в чл.12 ЗЗД изискване при водене на преговори и при сключване на договори страните да действат добросъвестно, следвало ищецът да се увери в представителната власт на лицето, с което преговаря, да представи конкретно предложение с условията при които, лицето от чието име преговаря би приело планиране на кампанията и тези за сключване от името на ответното дружество с медийните групи, на договор за излъчване на телевизионна реклама в писмена форма, чрез договор или възлагателно писмо. Твърди, че през процесния период, не били възлагали нито изготвянето, нито посредничество за излъчването на рекламни клипове чрез „Аргент – 2002“ ООД, респективно не дължали плащане по издадените фактури. Дори да се приеме, че между страните била проведена рекламна радио кампания през периода 03.05.2022г. – 08.05.2022г. чрез представителя М. Б. – Костадинова, от това не следвало, ответното дружество е възложило на рекламната агенция да изготви и посредничи за процесната кампания както и че тя е извършена съобразно изискванията и интереса му. Твърди, че не са отправяли лично, нито са потвърждавали действия на надлежно упълномощен от тях представител. Липсвали и изявления за възлагане и одобряване от страните на медия план, както и за излъчване на рекламен клип. Признава, че били възложили на М. Б., в качеството й на законен представител на „Мелоу Адвертайзинг“ ЕООД, да проучи пазарните условия и да събере оферти, но твърдят, че не се е стигнало до отчетна сделка. Не са одобрявали и приемали условията, при които се твърди, че е възникнало процесното правоотношение. Излагат доводи относно характера на предвидената в специалния ЗРТ писмена форма на договора, като твърдят, че същата е такава за действителност. Оспорват се доводите на ищеца за доказаност на иска на база Общи условия на „Нова броудкастинг груп“ ЕАД като се поддържа, че липсват предпоставките за приложението им между страните, респективно, че същите обвързват ответника. Оспорва се приложимостта на разпоредбата на чл. 293 от ТЗ към разглеждания казус. Развиват се доводи относно липсата на доказателства за сключване на валидно облигационно правоотношение. Твърди се, че предвид липсата на осчетоводяване и заплащане от страна на ответника по издадените данъчни фактури за възнаграждение по договора, не е налице признание за получаване на твърдяната от ищеца материална престация и съответствието й с възложеното. Сочи, че от поведението на ответното дружество можело да се приеме, че оспорвали действителността на заявлението за възлагане, респективно, че могат да се позоват на нищожност на изявленията, направени от М. Б., съотв. на нищожност на сделката. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице валидно облигационно правоотношение, моли да бъде приложена разпоредбата на чл.285 от ЗЗД. Твърди, че липсва изявление за приемане на задължението и неговия размер. Твърди, че възложените от представител на ответно дружество действия по възлагане излъчванията на клиповете в одобрените от часови ставки, не са осъществени по първоначално одобрения медиен план, респективно е налице неизпълнение на договора. Сочи, че от представена справка от „ГАРБ Аудиенс Межърмънт България“ АД било видно, че излъчванията на рекламите, промотиращи предлагани за продажба стоки от хипермаркета, били за период 10.07.2022г. до 17.07.2022г., от което възниквало съмнение в обективността и правилността на оценката на постигнатия резултат, респективно достоверността й, тъй като промоционалният период на намалени стоки бил изтекъл. Оспорва се и заявения в условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД, по основание и размер. Развива съображения за неприложимост на нормата към процесния спор като сочи относима съдебна практика. Твърди, че с релевираните твърдения ищецът отново въвеждал като предмет на евентуалния иск, наличието на договор, което закона не допускал. Сочи за наличие на друг ред за защита на правата на ищеца. Поддържа, че работата не била изпълнена по одобрените параметри на медия плана. Обръща внимание, че процесните фактури били издадени преди излъчванията, за които се твърди, че обогатили ответника. Сочи, че преди стартиране на рекламната кампания от ТВ групите били предвидени за излъчване реклами с претендираните, неосъответстващи на запитването на М. Б., а поставени като условие за ценови отстъпки, от което следвало, че ищецът предварително бил запознат с невъзможността да осигури излъчвания съгласно изискванията на представителя на дружеството, в чиято полза се твърди обогатяване. Твърди, че лишеното от основание плащане на издадените фактури към ответника и заплатените в полза на трети лица суми, не било довело до обогатяване на ответника, съизмерващо се със спестени разходи за реклама, които иначе следвало да бъдат заплатени на ищеца като разноски, а наред с това и с обедняване на ищеца, който платил при изначално наличие на знание за невъзможност за излъчвания в период, съвпадащ с периода на промоциите, в предавания и време, които да постигнат търсения ефект. В срока по чл. 372 от ГПК ищецът поддържа изведените в исковата молба фактически и правни твърдения. Оспорва твърденията на ответника, вкл. за липсата на представителна власт на М. Б. като твърди, че това се установява от разменената между страните кореспонденция. Намира възраженията относно формата на договора за рекламна кампания, приемането на общите условия на медийните групи, редовно воденото счетоводство, реализиране на възложените излъчвания и уговорения размер на възнаграждението, за неоснователни. В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът поддържа първоначалния си отговор и наведените в него фактически и правни доводи и възражения. В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от конституираното трето лице помагач МЕЛОУ АДВЕРТАЙЗИНГ ЕООД, което оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че предметът на търговска дейност на дружеството е рекламна, маркетингова и консултантска дейност и услуги; изготвяне, рекламиране и продажба на печатни изделия и материали, като дружеството осъществявало основната си търговска дейност, свързана с консултантски услуги в сферата на рекламата, повече от 13 години. Не отрича, че през м. Януари 2022г., ответникът възложил на управителката Б. да извърши проучване на пазара и събиране на оферти за условията за телевизионно излъчване на реклами, които да представят промоционални продажни цени на избрани стоки, предлагани във веригата от хипермаркети. Като изискване към консултантската услуга било поставено от ответника „Темакс България" ЕООД, след събиране на предложенията, да се изготви препоръка за оферта, съдържаща условия, които преимуществено да отговарят на условията на възложителя, по която, последният, след преценка съобразно изискванията си, евентуално да сключи договор за рекламно излъчване на промоционалните цени на стоките. В този смисъл била и водената ел. кореспонденция, представена по делото, която съставлявала част от отправените запитвания за посочените нужди – събиране на оферти за условията на договор за реклама. Били отправяни същите запитвания от „Мелоу адвертайзинг" и към други рекламни агенции в процесния период. Поради изложеното, третото лице споделя твърдението на ответника, че г-жа Б. е водела електронната кореспонденция с ищеца в качеството си на повереник по повод събиране на информация за условията, при които може да бъде сключен договор за реклама от „Темакс България" ЕООД с рекламна агенция, ТВ медия/група, но съгласно предварително зададените параметри: бюджет 150 000 - 180 000 лв. общо за Нова и БТВ, излъчвания на 30 сек. и 17 сек. с клипове по медия план с разпределени излъчвания по предавания и посочено време. Категорично оспорва, че „Мелоу адвертайзинг"ЕООД е сключил като пълномощник на „Темакс България" ЕООД, неформалния договор за закупуване на ТВ време за реклама с ищеца, който да осигури излъчванията в „БТВ Медия груп" и „Нова ТВ". Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на излъчени рекламни спотове по 2 - те ТВ групи, въз основа на валидно възникнало възлагане, предвид липсата на възлагателно писмо, но и на извършено дори частично авансово плащане, каквато била нормалната търговска практика в тези случаи. По делото не бил представен и разходен документ, който удостоверява извършено от рекламната агенция -ищец плащане на продажната цена за закупено рекламно време, предмет на настоящите искови претенции. Дори и да се приемело за вярно твърдението на ищеца за осъществени излъчвания на рекламни спотове, при това само в предпочитаните часове и предавания, от които „Темакс България" ЕООД ще има полезен резултат, то твърди, че за всички останали излъчвания липсвало надлежно възлагане, както и плащане от рекламната агенция, респ. исковите претенции били неоснователни. На 13.07.2022г., с ел. писмо г-жа Б. изрично заявявала пред рекламната агенция, че желанието на клиента било за позициониране на рекламите (без значение платени или бонуси) в предварително уговорените часове и очакванията на ръководството на ТеМакс било рекламата да бъде излъчена в часовете, които била описала. А в случай, че излъчването не било осъществено тогава, молела да бъде договорено то да бъде компенсирано в друг ден в желаното време и предаване и да бъде съгласувано за одобрение без допълнително таксуване. Едва с ел. писмо от 15.07., Аргент уведомявали, че това било възможно при оскъпяване на заявения бюджет и съгласно Общите условия на ТВ групите, за приемане на които обаче „Мелоу Адвертайзинг" не било предоставяло съгласие. Оспорва се полезността на резултата и съответно ефективността на рекламата. Излага, че нито Мелоу адвертайзинг ЕООД, нито ответникът били давали съгласие за приемане изследванията на посочената агенция като доверен медиен рейтинг измервател. Ефективността на рекламата, преценена през системата за измерване на ТВ аудитория следвало да се гарантира с прозрачни взаимоотношения между доставчика на данните и всички участници на пазара, които в случая били компрометирани именно от факта на представянето на данните от ТВ групите към „Гарб". След съвкупна преценка на доказателствата по делото, твърденията и възраженията на страните, въз основа на изложената по-долу фактическа обстановка, в пределите на въззивното производство, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по отношение на правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията в жалбите. Жалбите са подадени в законоустановените срокове, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители на страните, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес в обжалваните части, поради което се преценяват като процесуално допустими. Същите отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани от първоинстанционния съд. Решението на първата инстанция е валидно и допустимо като въз основа на сезиращите две въззивни жалби, цялото решение на съда е предмет на настоящото производство. Липсва необжалвана и влязла в сила част от съдебния акт. Страните не правят нови доказателствени искания. Не се налага служебно събиране на доказателства или даване указания за предприемане на процесуални действия за доказване на факти и обстоятелства, релевантни за приложение на императивни правни норми. Съгласно определение от разпоредително заседание рег.№380/26.06.2025г. по ВТД №287/2025г. по описа на ВнАС /л.81…/, съдът е приел за разглеждане постъпили две въззивни жалби: ВЖ от ДИ АЙ УАЙ МАКС ЕООД, София /с предишно наименование Темакс България ЕООД, Варна/, подадена чрез адв.Ст.Илиева и ВЖ от АРГЕНТ -2002 ООД, Варна, подадена чрез адв.П.Т., двете срещу решение рег. №71/20.02.2025г., постановено по ТД №321/2023г. по описа на ВОС, ТО. Съобразно дадените с определението на АС указания, след становище на единия от въззивниците за непълнота на обжалвания съдебен акт, и връщане на делото на първата инстанция за произнасяне съгласно чл.250ГПК, е постановено решение по ТД №321/2023г. с рег.№443/18.11.2025г. /на л.1365 по делото, том VII/, с което съдът е допълнил решението си по спора като отхвърлил предявен в условие на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД на Аргент 2002 ООД за осъждане на ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ ЕООД/идентично с “ДИ АЙ УАЙ МАКС” ЕООД, ЕИК 201056573, гр.София, да заплати на ищеца сумата от 469.40 лева без ДДС, с която ответникът се е обогатил неоснователно, равняваща се на заплатени от Аргент 2002 ООД, а спестени от Темакс България ЕООД, разходи към двете медии – БТВ Медиа груп ЕАД и Нова броудкастинг груп ЕАД, представляващи такса за трансфер на 4 бр. клипове през платформата Адстрийм, като неоснователен. Решението е постановено при участието на трето лице -помагач на ответника Темакс България ЕООД – МЕЛОУ АДВЕРТАЙЗИНГ ЕООД. По въззивното дело не са постъпили нови молби/жалби срещу така постановеното решение с правно основание чл.250 ГПК, но въззивният състав констатира, че в приетата вече от въззивната инстанция жалба на АРГЕНТ -2002 ООД, е налице обжалване и в тази част на решението. С оглед на постановеното допълване на обжалваното решение, съдът приема, че съобразно въззивната жалба на АРГЕНТ -2002 ООД предмет на въззивното производство е и отхвърления иск за неоснователно обогатяване, предявен в условие на евентуалност спрямо главния иск, основан на неформален договор между страните касателно обработката на рекламни клипове, което по презумпция и съобразно техническите изисквания към излъчваните реклами предполага, че тези задължения се изпълняват чрез платформата Адстрийм, и при двете ТВ групи. Основните правни въпроси, поставени за разрешаване и пред въззивния съд касаят наличието на валидно възникнало договорно правоотношение по организиране рекламна кампания по двете основни ТВ медии – Нова броудкастинг груп ЕООД /Нова/ и БТВ Медиа груп ЕАД /БТВ/, по възлагане на ответника Темакс България ЕООД, с посредничеството на ищеца Аргент 2002 ООД, като рекламен агент, в периода юли -август 2022г., на стоки от асортимента на ответника /към настоящия момент с променено наименование в Ди Ай Уай Макс ЕООД/, които се предлагат към момента на излъчване на рекламата в промоционални условия. При установяване наличието на договорно правоотношение между страните, предмет на спора е конкретното съдържанието на поетите от страните задължения, съответно изпълнението на договора и неговото заплащане. Едва при евентуално отхвърляне на иска за изпълнение на договора, ищецът поддържа евентуално основание на претенциите си чрез субсидиарен иск за неоснователно обогатяване на ответното дружество съгласно чл.59 ЗЗД. Няма безспорни обстоятелства, доколкото ответникът и третото лице оспорват както наличието на договорна обвързаност с посочения предмет, така и представителната власт на посредника Мелоу адвертайзинг ООД, изпълнението на поръчката и размера на задълженията, съответно наличието на неоснователно обогатяване на ищеца. Най -общо, предмет на заявените договорни претенции са дължимите възнаграждения за осъществени излъчвания на тв реклами /рекламни спотове/ по двете ТВ Медии, ведно с дължимата агентска комисиона както и таксата за трансфер на видеоклипове /обработка/, необходим разход за извършване на услугата по обработката на рекламните клипове преди излъчването им. Същите са точно обективирани в издадените от ищеца и изпратени на ответното дружество две фактури, обективиращи задълженията: №31397/11.07.22г. и №31483/27.07.2022г. Съдът възприема като дължима справка по чл.366 ГПК подадената от ищеца уточнителна молба от 26.06.2023г. ведно с посочените в нея изявления за основанието и размера на претенциите. За неотносима съдът намира цитираната от ответника разпоредба на чл.78 от Закона за радио и телевизия, съгласно която доставчиците на медийни услуги уреждат включването на търговски съобщения в медийните услуги с писмени договори. Видно от чл.4 от същия закон, доставчик на медийни услуги е физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация както в хронологичен ред при линейни услуги, така и в каталог при медийни услуги по заявка. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.293 от ТЗ, за действителността на търговски сделки е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението си. Безспорно, неформалното правоотношение между двете страни е възникнало на плоскостта на търговските сделки, като ненаименовано съглашение, включващо елементи от договора за поръчка и изработка, евентуално покупко-продажба /покупка на рекламно време/. Очевидно е от въведените от страните твърдения и доводи, че в случая не се твърди сключване на договор по чл.78 от ЗРТ, а договор за извършване на специфичен тип услуга – договор за възлагане организирането и излъчването на тв реклама чрез две ТВ медии, с възложител ответното дружество, на ищеца като рекламен агент. Медийната услуга се предоставя от ТВ медиите с посредничеството на ищеца, опериращ рекламна агенция. Специфично за отношенията между страните е това, че ответникът е действал при възлагането също чрез представител Мелоу адвертайзинг ЕООД, конституиран като трето лице -помагач. В случая нито една от страните няма качество на доставчик на медийни услуги, в който случай съдът би следвало да отговори на въпроса за спазване формата на договаряне, съотв. дали тази форма е такава за доказване на договорното правоотношение или форма за действителност на същото. Въз основа на приобщените разменени между страните имейли, приложени към исковата и допълнителната искова молба /вж.л.11 и сл. по делото; л.350 и сл./, може да се направи обоснован извод, че освен за проучване на рекламния пазар най-общо, представителят М. Б. /представляваща третото лице помагач в процеса/, е съдействала на двете страни за сключване на неформален договор за предоставяне на рекламна услуга, към който намират съответно приложение нормите на чл.280 и сл. ЗЗД. В тази насока следва да бъдат тълкувани отправените изявления на страните, разменени основно между М. Б. и представител на ищеца С. Д., но и между управителите на двете дружества В.Д. и Д.Б. – управители на Темакс България ЕООД, с актуално наименование Ди Ай Уай Макс ЕООД и на Аргент 2002 ЕООД. Представеното на л.350 по делото писмо на ел.поща от Д.П., в качеството й на управител на Темакс България ООД, съдът тълкува именно като потвърждаване на извършените от М. Б. без представителна власт, доколкото не са налице данни за изричното й упълномощаване от Темакс България ЕООД, действия по одобряване на медиен план от 08.07.22г., одобрен от нея на 11.07.22г., на основание чл.301 от ТЗ. Към останалите обсъдени имейли между страните съдът препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение съгласно чл.272 ГПК. Съгласно разпоредбата, когато едно лице действа от името на търговец без да има представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. От посоченото писмено доказателство, неоспорено от насрещната страна, а така и от фактическото предаване на клиповете за излъчването им в двете ТВ групи е очевидно, че Темакс България ЕООД са били наясно с предмета на възлагането, извършвано от тяхно име чрез представляващата Мелоу адвертайзинг ООД М. Б.. С цитираното писмо на управителя на ответното дружество не само се потвърждават действията на Б. по водене на преговори от тяхно име и за тяхна сметка с рекламната агенция на ищеца, но и се заявяват претенции във връзка със стартирало изпълнение на договора от 13.07.22г. Писмото от 15.07.22г. /.350/ не съдържа противопоставяне на извършените до този момент действия както от изпълнителя /доверителя/ Аргент 2002 ЕООД, така и от посредника Б.. Поради това изявлението на ответника чрез представляващия го управител се възприема от съда като потвърждаване на неформалното правоотношение. Следва да се посочи и това, че считано от 11.07.22г. ответникът е разполагал и с договор за реклама /л.17-18/ както и с фактурата за първата седмица на излъчване, считано от 11.07.22г., започнало фактически от 13.07.22г. Не на последно място, на осн.чл.288 ТЗ, съдът преценява отношенията между страните и в контекста и на осъщественото от тях по-рано сътрудничество за излъчване на радиореклама /заплатена от ответника/, отново с посредничеството на М. Б., а така също и неколкократните изявления на С. Д. /изслушан като свидетел по делото/, че Аргент 2002 ЕООД очаква изпращането на подписан от ответното дружество договор за реклама /приложен на л.18 по делото/ В останалия неподписан от страните, но изпратен на ответника договор, по отношение на действието му следва, че изпълнението на правоотношението е факт с одобряването на медиа план, а такива планове са одобрени от ответното дружество съгласно мейлите от 11.07, 14 и 15.07.2022г., които действия са били потвърдени от ответника, макар извършени от Б. без изричното й упълномощаване за това. Съгласно чл.292, ал.1 ТЗ, предложението до търговец, с когото предложителят се намира в трайни търговски отношения се счита за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. При безспорно доказаното знание на ответника за основанието, на което са му изпратени договор и фактура, одобряването на медиа плановете, изпратени от ищеца, последният не е направил изявление за отхвърляне на предложението, а напротив, посочил е конкретни изисквания по изпълнението на договора – позициониране на рекламните спотове. С горното съдът приема, че ответникът е приел при условията на чл. 292, ал. 1 ТЗ "мълчаливо" отправеното до него предложение от Аргент 2002 ЕООД за сключване на договор за поръчка/реклама/. Същевременно, от представени на л.1148 и л.1152 писма, във връзка с изискани записи на рекламни клипове на Темакс България ЕООД, излъчени в периода 13.07.22г. до 22.07.2022г., възложени от Аргент 2002 ООД, се установява, че същите са били унищожени, тъй като е изтекъл срокът им на съхранение. В този смисъл са справките както от БТВ Медиа груп ЕАД, така и на Нова броудкастинг груп ЕООД. По отношение изпълнението на договора от страна на рекламната агенция и двете ТВ медии съдът кредитира издадените от последните сертификати, които установяват постигнатите рейтинг точки чрез излъчената рекламна кампания на ответника, съответно дължимата цена за това. В тази връзка е била изслушана СТЕ /на л.1289 и сл. по делото/, изготвена от в.л. доц.Д-р С.И., от която се установява, че обичайна е практиката за определяне полезността на рекламата чрез съпоставка на търсения с постигнатия резултат от кампанията. Рейтинг точките показват единствено обхватът на кампанията /до какъв дял от аудиторията са достигнали рекламите/, но не и нейната полезност – като въздействие върху таргетираната аудитория на ответника. Реално излъчените рекламни спотове за периода 13.07.-22.07.22г. носят следните рейтинг точки: за БТВ -138.91; за Нова – 142.03, като за отправна точка експертизата е приела данните от ГАРБ, а не от Нова ТВ /141.67/, тъй като не са налице реални данни как е изчислен рекламния обхват. /табл.1 и табл.2 дават разбивка на рейтинг точките по двете ТВ групи/. Тези точки не съответстват на медиа плановете, предоставени от ищеца. Те съответстват на сертификатите от Гарб Аудиенс Межърмънт България АД като се има предвид, че излъчванията са преустановени преждевременно. /а те са били отнесени към конкретните медиа планове/ Реално постигнатите рейтинг точки и при двете ТВ групи са по-високи спрямо трите медиа плана. В този смисъл вещото лице посочва, че осъществените рекламни кампании предоставят по-висока стойност на ответника от заложената в плановете, а това съдът приема като критерий за изпълнение на договора. Същевременно, по делото не са представени доказателства за уговаряне на цели, резултати от излъчваните реклами, извън стандартното отчитане чрез рейтинг точки /в този смисъл и първият имейл на Б. от 24.02.22г., л.11 поделото/. Заключението посочва, че рейтинг точките представляват измерител на пазарното покритие на рекламата. Те са мерна единица, която определя какъв относителен дял от целевата аудитория на кампанията е достигнала рекламата. По отношение рейтинга на програмите и излъчените рекламни спотове се ползват данните от ГАРБ, като и двете ТВ групи потвърждават, че използват техните услуги за отчитане на покритие на зрителска аудитория. Броя на излъчените реклами се определя въз основа на издадените от двете медийни групи сертификати за излъчвания /л.1292 от СТЕ, таблица №1/. В заключението е посочено, че за излъчените реклами по БТВ се дължат 40 656 лева, а за излъчените рекламни спотове по Нова – 20 951.65 лева. Тези суми са съобразени с издадените от двете медийни групи сертификати за излъчвания /приложени също по делото/. Предвидените в плановете отстъпки и метод на ценообразуване не могат да бъдат приложени изцяло, тъй като рекламите са излъчвани за по-кратък период и с по-малък обем, макар да са договаряни от рекламния агент /ищеца/ за по-дълъг период на излъчване – от 2 месеца – юли и август 2022г. /предложеният договор е бил дори до м.12.2022г./ Поради това, дължимата сума не може да бъде изчислявана въз основа на трите медиа плана. Единственият възможен вариант за изчисляване на реалната стойност на излъчените реклами е въз основа на ценообразуването при двете ТВ групи, посочена в сертификатите за излъчване. Независимо от това, на л.1298 вещото лице посочва и изчисляване на стойността съобразно трите медиа плана – подробно в таблица №7 към заключението: по медиа плановете от 08.07; от 12.07.22г. и от 14.07.2022г. По последният план след отстъпката, стойността възлиза на 42 708 лева, а преди това е на стойност от 75 125.91 лева. Съдът отчита и тези данни, доколкото ищецът е въвел твърдение, че е фактурирал именно по третия медиа план от 14.07.22г. /л.1296, табл.7/ В тази част вещото лице от СТЕ е посочило и „полезността“ на излъчените реклами за рекламодателя, която се споделя от въззивния състав въз основа анализ и на останалите доказателства, но най-вече на становището на назначения експерт. В устните си обяснения вещото лице И. посочва, че посоченият СРР е единична цена за рейтинг точка. Реалната стойност на излъчените рекламни спотове може да се установи единствено от издадените медийни сертификати, докато медийните планове са ориентировъчни документи, за ориентация на клиента. В тези обяснения вещото лице е разяснило и точното действие и методика на рейтинговане чрез ГАРБ. /л.1312/ Издадените сертификати посочват стойността, необходима за заплащане от посредника – рекламна агенция, а договарянето на конкретната цена с рекламодателя се договаря отделно между последните двама. Дължимата сума по възложената поръчка се определя най-адекватно въз основа на остойностяването й в сертификатите на двете медии, тъй като те са единственият източник на информация за броя на реално излъчените рекламни спотове. Съгласно сертификата, издаден от БТВ Медиа груп ЕАД, общата стойност на излъчените реклами на ответника е 40 656 лева, а съгласно финален количествен доклад за стойността, издаден от Нова броудкастинг груп ЕООД, общата стойност на излъчените рекламни спотове на ответника възлиза на 20 951.65 лева. Правилата за ценообразуване на тези излъчвания и условията за осъществяването им се определят от всяка от двете ТВ групи на пазарен принцип. По делото са налице данни и от двете ТВ групи, през които се твърди излъчване на рекламните спотове, на л.488 и л.489, че отчитането на зрителската аудитория от медиите, през процесната 2022г., а така и понастоящем, се извършва чрез услугите на пийпълметрична агенция ГАРБ Аудиенс межърмент България АД. От приложено на л.490 удостоверение, издадено от Регистър.БГ се установява, че домейна temax.bg е регистриран на името на Темакс България ЕООД. С писмо на Нова броудкастинг груп ЕООД на л.1087 по делото се установява, че в периода 13.07.2022г. до 31.07.22г. ТВ медията е излъчила реклами за клиент Темакс България ЕООД, заявена чрез рекламна агенция Аргент 2002 ООД. Кампанията е изпълнена и заплатена изцяло. Отразена е и извършена чрез друга рекламна агенция Дарик РАД ЕООД кампания в полза на същия клиент, въз основа на възлагателно писмо от 13.07.2022г. /приложено към справката/ Съгласно писмо на БТВ Медиа груп ЕАД /л.1090/, медията не е излъчвала рекламна кампания на Темакс България по възлагане от рекламна агенция Дарик, вкл. в посочения период м.юли-август 2022г. От изслушаната по делото ССЕ /на л.542 и сл. по делото/ се установява, че в счетоводството на ответното дружество не са осчетоводени фактура №31397/11.07.2022г. на стойност от 43 921.22 лева с ДДС и фактура №31483/27.07.22г. на стойност от 15 529.94 лева с ДДС; те не са включени и в дневника за покупки по ЗДДС и за тях не е ползван данъчен кредит. По тези фактури няма извършени плащания към Аргент 2002 ЕООД. Извършени са плащания по други фактури за предходен период. Вещото лице е констатирало водене в счетоводството на ищеца само на една фактура №31397/11.07.22г. с длъжник Темакс България, на стойност от 36 601.02 лева и ДДС в размер на 7320.20 лева, т.е. обща стойност от 43 921.22 лева. Счетоводството според заключението е редовно водено, при спазване на основните счетоводни принципи, водене на задължителните по чл.124 ЗДДС регистри и подробна счетоводна отчетност. Дружеството прилага МСС за финансовите отчети като ГФО подлежи на задължителен независим финансов одит от регистриран одитор. Във връзка с процесния договор с Нова ТВ са били издадени фактури №№32938/31.07.2022г. на стойност от 25 098.78 лева от които 20 915.65 лева осчетоводени като разходи за външни услуги, аналитичност реклама -телевизия и 4 183.13 лева ДДС за покупките. Осчетоводена е и фактура №33245/22.08.22г. на стойност от 40.34 лева – разходи за външни услуги и 6.72 лева ДДС за покупките. По отношение на БТВ Медиа груп е извършено плащане от ищеца на 29.06.22г. на стойност от 700 000 лева, ДДС в размер на 140 000 лева, или общо 840 000 лева – вземане от доставчици по аванси. На 31.07.22г. с фактура №87790 и кредитно известие №87817 е признат текущ разход за външни услуги, реклама -телевизия в размер на 17 580.32 лева без ДДС. По процесния договор към Адстрийм България АД е извършено плащане на 30.08.22г. в размер на 240 евро с равностойност от 469.40 лева по фиксинг на БНБ, закриващо задължение по фактура №24419/31.07.22г., осчетоводена като разход за външни услуги, телевизионна реклама. / приложени фактури и извадки от регистри на ищеца, вкл. на л.593 инвойс за заплатената такса към Адстрийм. Към заключението на л.591- 596 са приложени и издадените от двете ТВ групи фактури към Аргент 2002 ООД. В съгласие със заключението е и приложена справка на л.592-601 на Темакс България ООД за липса на отразени в счетоводството на дружеството транзакции с Аргент 2002 ООД. /съдът кредитира в тази връзка и дадените от вещото лице устни обяснения в съдебно заседание - л.764 по делото относно дублираща се по номер фактура от 11.07.2022г., която счетоводно е отразена единствено с по-ниската си стойност/ Доводите срещу редовността на воденото от ищеца счетоводство във връзка с горната констатация не се отчитат от съда, тъй като вещото лице е посочило, че макар да представлява нарушение на финансовата дисциплина и счетоводната отчетност, това нарушение следва да се санкционира по административен път. Не променя обаче изводите на вещото лице за редовно водено счетоводство на ищеца. С допълнителното заключение на ССЕ /л.1097 и сл. по делото/ се установява, че в счетоводството на ищеца не е налице корекция на издаден счетоводен документ – във връзка с направеното оспорване на дублирана фактура –№31397/11.07.2022г. с различни стойности, отразена в счетоводния софтуер на 18.07.22г. Според вещото лице, в счетоводството на ищеца е отразена надлежно единствено фактурата на стойност от 43 921.22 рева с ДДС, не и тази на стойност 67 272.22 лева. Вещото лице е изразило становище, че при необходимост от промяна във вече издаден счетоводен документ се извършва сторнираща операция, издаване на кредитно/дебитно известие, но в случая липсва такава корекция. Освен това, в хронологичните и систематичните регистри на Аргент 2002 ООД е отразена единствено фактурата с по-ниската стойност като вещото лице не може да посочи дали е била налице интервенция в софтуера на ищеца. Счетоводството на ищеца е водено с автоматизирана програма Ажур -Л, в която не е възможно да се извършат корекции. /в устните си обяснения на л.1107 вещото лице П. обяснява начина на осчетоводяване на фактурите в автоматизираната система на ищеца/ Вещото лице посочва, че не съществува срок в ЗСч, след издаване на фактурата /напр. от кочан/ за въвеждането й в софтуера на ползваната счетоводна програма като дава пример с издаването на фактурата и подаване на дневниците за ДДС, които срокове са различни и в случая са били спазени. От разпита на водения от ищеца св.Д., л.1111 /ответното дружество е оттеглило искането си за изслушване на свидетел/, се установява, че същият е служител на Аргент 2002 ООД като излага, че е работил с Темакс България ЕООД и Мелоу адвертайзинг ООД. Спомня си за кампанията през юли 2022година. Посочва, че долу-горе по същото време, по аналогичен начин била реализирана и радио кампания за Темакс България. От показанията на свидетеля се установява, че комуникацията относно процесните рекламни спотове е била започната от М. Б., която проучвала пазара за свой клиент. Контактуването между свидетеля и Б. се извършвало на ел.поща и по телефона. М. Б. поискала от ищеца медиен план и оферта. След потвърждаването на последните, ищецът заявил плановете пред двете ТВ медии. Излага, че клиповете за рекламните спотове били изпращани от Б. и от колежката в Темакс България ООД по имейл. Свидетелят посочва, че получил от ответника и от Мелоу адвертайзинг освен плановете и клиповете, така и превод на един от клиповете. Потвърждение за възлагане на рекламата е извършено от Б. и от служителка на Темакс България. Б. се представила като специалист в областта на рекламата в нейната агенция Мелоу адвертайзинг. Според свидетеля, медийният план представлява схема на излъчванията, в която се описват параметри като бюджет, рейтинг точки като прогнозен резултат. Свидетелят обяснява подробно по какъв начин е извършвано предварителното договаряне на плановете с ТВ групите, следенето и изпълнението на прогнозните рейтинг точки, съответно разликите при отчитане на тези резултати при двете ТВ медии. Посочва се и начина на разплащане на уговорените кампании – на годишна и на седмична база, като свидетелят подчертава, че с Б. са се уговорили за заплащане на седмична база, но договарянето с ТВ групите е било на годишна/месечна база, за да се ползват повече отстъпки. Свидетелят и Б. договаряли датите и часовете на излъчване на рекламите, но същият обяснява, че според позиционирането им е достигнато до оскъпяване от 15%. Според свидетеля, той очаквал всеки момент да получи подписан изпратения на Темакс България ООД, договор. Според г-жа Б., договорът бил оставен за преценка на юристите на Темакс. Свидетелят излага, че не е получил отказ в нито един момент. Посочва, че е информирал контрагента, че комисионата за Аргент 2002 ООД е 2%, а възнаграждението е било посочено и в договора. Според свидетеля, издадената за излъчените реклами фактура била изпратена на Темакс България, но последните не я заплатили. Според него, същите имали претенции по отношение размера на дължимите суми поради по-краткия срок на кампанията, приключила преждевременно на 20-22.07.2022г. Кампанията започнала и по-късно, едва на 13.07.2022г. като свидетелят сочи, че това се случило поради забава в изпращане на клиповете от страна на Темакс, а освен това нуждата от съобразяване на един от клиповете с техническите изисквания на ТВ групите за излъчването му. Свидетелят разбрал, че ответникът рекламодател няма да подпише договора, но кампанията му вече била стартирана. Ищццовото дружество нямало практика да започва кампания без подписване на договор /или възлагателно писмо/, освен в случаите, когато нямало достатъчно време. В случая с Темакс България ООД направили изключение. Предявили отново искането си за заплащане на фактурите през м.01.2023г. Свидетелските показания съдът цени като точни и непосредствени, съвпадащи изцяло с останалите доказателства по делото. Същите не са опровергани от насрещно представени доказателства, а ответникът е оттеглил допуснатия му свидетел. Въз основа анализ на събраните доказателства съдът намира, че се установява безспорно следното: не се установява подписване на договор или възлагателно писмо от страна на рекламодателя Темакс България ЕООД; между страните са установени преддоговорни отношения още през м.01-02.2022г. и неформално правоотношение по организиране излъчването на рекламна кампания на промоционални стоки на рекламодателя за периода юли - август 2022г.; осъществяване на рекламната кампания на Темакс България ЕООД през двете ТВ медийни групи -БТВ медиа груп ЕАД и Нова броудкастинг груп ЕООД в период по-кратък от зададения, а именно от 13.07.2022г. до 22.07.2022г. – така, както е уточнено и в уточняваща исковете молба на ищеца от 26.06.23г. Кампанията е осъществена чрез заявени пред ТВ групите медийни планове от рекламната агенция Аргент 2002 ЕООД, конкретно медиен план от 14.07.2022г., по който е извършено фактуриране на дължими плащания; фактурите, които обективират задълженията на ответника към ищеца не са били осчетоводени при Темакс България ЕООД, но са надлежно осчетоводени при ищеца, който е изпратил на ответника покана за плащането им, получена на 02.03.2023г. от Темакс България ЕООД/вж- на л.111 по делото/, и много преди това от М. Б.. Установява се също, че в дейността си ответникът и ищецът са ползвали посредничеството на трето лице, конституирано като помагач на ответника в процеса, Мелоу адвертайзинг ЕООД, представлявано от М. Б.. Установява се, че преддоговорните отношения между страните са водени на ел.поща и по телефон именно между разпитания по делото свидетел Св.Д. /служител на ищеца/ и М. Б., посредник между двете дружества. В полза на последната не е представено пълномощно или друг вид договор за възлагане на водените преговори, но действията й са били еднозначно потвърдени от ответника с коментираното по-горе ел.писмо, изпратено от управителя на Темакс - Д.Б. до управителя на Аргент 2002 ЕООД. /л.350/ В тази връзка съдът цени и писмото на служителя на ответното дружество Р.З., с което са изпратени на ищеца клипчетата за рекламата и отправеното изискване до последната от С. Д. относно формата им. /л.37 и сл. по делото/ Безспорно е, че за исковия период не е съществувал сключен между страните писмен договор за включване на търговски съобщения в медийните услуги. Това обаче не означава липса на договор изобщо и липса на валидно правоотношение между страните по повод предоставянето на рекламни услуги. Както бе посочено по-горе, принципно по отношение на търговските договори, какъвто безспорно е процесния, няма законово изискване за сключването им в писмена форма за действителност. Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.78 от ЗРТ е относима към предмета на процесния договор, съдът намира, че предвиденото изискване за обективиране волята на страните в писмен договор, е единствено за доказване параметрите на същия. Съгласно чл.292 ТЗ, предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. На тази плоскост съдът коментира и нормата на чл.293, ал.3 ТЗ, че страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Съгласно чл.302 ТЗ, длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец. Действително, в случая отношенията между страните не са били валидирани с писмен договор и възлагателни писма, но по същество изпълват съдържанието на договор за поръчка – с предмет медийно планиране и излъчване на тв реклама. Видно от разменената кореспонденция, поведението на ответното дружество не удовлетворява изискването за добросъвестност, доколкото нито е подписало изпратения му своевременно договор от страна на рекламната агенция, нито е заявило непосредствено отказ да ползва услугите на ищеца. Същевременно, от обективна страна възложената рекламна кампания на Темакс България ЕООД, макар в отклонение от планираните 2 месеца, се е случила и е донесла на ответника повече рейтинг точки от посочените в медиа плановете/които са само прогнозни/ В този смисъл е даденото заключение по СТЕ /на л.1294 по делото/, което с оглед спецификата на поставените въпроси, съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Събраните доказателства сочат, че ищецът е изпълни своите задължения по сключените договори да излъчи предоставените му от ответника рекламни клипове, т.е. да включи възложените от ответника търговски съобщения в медийните си услуги. Посоченото обстоятелство, макар да се оспорва от ответника, се установява по категоричен начин при цялостната преценка на всички описани по-горе доказателства, най-вече на приложените издадени от БТВ и Нова ТВ сертификати, удостоверяващи реално излъчване на рекламните спотове, съответно от Нова броудкастинг груп ЕООД – на 23.08.22г. и от БТВ Медиа груп ЕАД – на същата дата 23.08.22г. /л.45 и сл. от делото, л.48 и сл./ От приложените сертификати се установява, че излъчвания на рекламните спотове са извършени вкл. и след 18.07.22г., но най-продължително до 22.07.2022г. Все в този смисъл съдът кредитира и цитираното заключение на в.л. доц д-р Св.И.. /л.1297 и сл. по делото както и устните му обяснения във връзка с представената експертиза/, вкл. в частта, в която са посочени дължимите за реални излъчвания суми, съобразно издадените от двете медии сертификати. От ССЕ се установява заплащането на сумите от страна на ищеца към двете ТВ групи във връзка с процесните отношения. Въз основа на изложеното и при възприемане заключението на СТЕ, съдът намира предявените искове по чл.79 ЗЗД се явяват доказани и основателни до уважените от първата инстанция размери. Съобразно възприетите от заключението цени на извършените рекламни излъчвания, основателен се явява иска за заплащане на комисион на рекламната агенция до предявения от ищеца размер от 1154.65 лева. За разлика от първата инстанция настоящият съд намира, че по делото е установено и заплащането на такса за обработка /трансфер/ на видеоклиповете в размер на 240 евро от страна на Аргент 2002 ООД. В издадената от ищеца фактура №31397/11.07.2022г. е включена и сума в размер на 469.40 лева, без ДДС, съставляващи 240 евро, платена такса за клиповете в платформата Адстрийм, световна софтуерна платформа за управление на реклами. За изчисляване на цената е ползвана Тарифата на посочената платформа за обработка на един брой клип – 60 евро /117.35 лева/ и тъй като в случая са били обработени два клипа, ищецът е обективирал вземане за сумата от 240 евро. Съгласно приетата ССЕ ищецът Аргент 2002 ООД е извършил идентично по размер и основание плащане на 30.08.2022г. към Адстрийм България АД, закриващо задължение по фактура №24419/31.07.22г., осчетоводена като разход за външни услуги. Независимо от изложеното, от събраните доказателства, вкл. СТЕ, не се установява в чия тежест е съответната обработка на предоставените клипове както и необходимостта от конкретното действие, съотв. извършеното във връзка със същото плащане от Аргент 2002 ООД. Тези разноски, за разлика от посочената в проекто -договора комисиона от 2%, не са били предмет на договаряне между страните съобразно разменената между тях кореспонденция, поради което съдът намира, че не се дължат на основание чл.79 и чл.285 от ЗЗД. То не е залегнало и като плащане в представения на ответника проект на договор, макар да е отразено в медиа плана на л.39 по делото. Не се установява безусловното му заплащане от рекламодателя и съгласно обявените на страниците на двете тв групи данни за обработката на рекламните клипове. Същевременно, доколкото се установява заплащане на сумата от ищеца на трето лице във връзка с излъчваните реклами на ответното дружество, което е спестило този разход, то е налице неоснователно обогатяване на ответника, сбъдващо евентуалното основание за заплащане от ответника, на осн.чл.59 ЗЗД. /л.787, л.543, ССЕ, свидетелски показания на Св.Д./ Налице е обедняване на ищеца за сметка на ответника - обеднелият ищец е извършил един разход, който при директно възлагане на рекламните услуги на ТВ медиите от страна на рекламодателя, би трябвало да направи последният/обогатил се/. Претендираният разход е заплатен към трето лице Адстрийм България АД при липса основание за това плащане на ищеца, поради което нему се следва реституция на заплатената сума. Въз основа на изложеното съдът намира, че решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено в частта по предявените главни искове с правно основание чл.79 ЗЗД. Поради отхвърляне на иска за заплатената такса на платформата Адстрийм, като дължима въз основа на неформалния договор за реклама, е налице сбъдване на процесуалното условие по предявения в евентуалност иск по чл.59 ЗЗД, който съдът намира за основателен. Поради това, в тази част съдът следва да отмени допълнителното решение на ВОС по чл.250 ГПК, като постанови ново, с което бъде уважен иска. Съобразно този изход от спора, на страните следва да бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция. Тъй като въззивната жалба на ответника се явява по същество неоснователна, то разноски за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени в полза на въззивника Аргент 2002 ООД съобразно уважената част от жалбата му съгласно чл.78, ал.1 ГПК. Същият е претендирал присъждане на разноските и представил списък по чл.80 ГПК/на л.133/ за сумата от 3 820 лева, с равностойност на 1 953 евро, от които държавни такси в общ размер от 220.23 лева и 3 600 лева адв.възнаграждение. Насрещната страна Темакс България ООД следва да бъде осъдена да заплати пропорционално на отхвърлената част от разноските, направени за въззивното производство от Аргент 2002 ЕООД, или сумата от 195.42 лева, в която сума влизат заплатена част от таксите за производството и част от договорения адв.хонорар. Воден от изложеното, съдът