Решение № 18 от 5.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3457/2023 г.

наказателно дело № 20231110203457 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от ,,•••“ С.а.р.л. дружество регистрирано и действащо съгласно законодателството на В.Х.Л., с идентификационен № ••• в търговския регистър на Люксембург, със седалище и адрес на управление: Люксембург, ул. ,,•••“ № 2, п.к. •••, представлявано от управителя Т.О., депозирана чрез адв. П. М. от САК и адв. С. Д.А. от САК от Адвокатско дружество "•••", редовно упълномощено срещу Наказателно постановление № 36/11.11.2022 г. издадено от И.Ц.Д. - Председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на ,,•••“ С.а.р.л на основание чл. 327, ал. 6 във вр. с чл. 251е, ал.2, изр. 1 от Закон за електронните съобщения /ЗЕС/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за нарушение на чл. 251е, ал.2, изр.1 от ЗЕС.

В жалбата от ,,•••“ С.а.р.л. депозирана чрез адв. П. М. от САК и адв. С. Д.А. от САК от Адвокатско дружество "•••", редовно упълномощено се излагат оплаквания, свързани с допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се вмененото на санкционираното лице извършване на нарушението, а така също и твърдяното неспазване на изискванията на чл. 251е, ал. 2, изр. 1 от Закон за електронните съобщения /ЗЕС/. Изтъква се, че още на 11.10.2021 г. дружеството-жалбоподател е уведомило председателя на Комисията за регулиране на съобщенията за намерението си да осъществява обществени електронни услуги на територията на Република България чрез т. нар. VoIP услуга, при която не се използват номера от Национален номерационен план /ННП/ и се осъществяват изходящи повиквания към обществени телефонни мрежи. Излагат се доводи, че видно от съдържанието на съдебното разпореждане, от санкционираното дружество не се изисква предоставяне на данни във връзка и/или относно VoIP услуга, каквато единствено се предоставя от дружеството. Твърди се в жалбата от ,,•••“ С.а.р.л, че в рамките на законово установения 72-часов срок е изпратен отговор до Главна дирекция „Национална полиция“ гр. София по повод на това, че дружеството жалбоподател не е обработило и съхранило данни за потребител с номера, посочен в Разпореждането на съда по реда на ЗЕС, доколкото същият потребител не е бил регистриран и не е използвал посочената по-горе VoIP услуга. Оспорва се изводът, че част от данните, изискани със съдебното разпореждане, са свързани с информация за профила на потребителя в приложението „Viber“ и са от значение за предоставяне на съответните услуги, включително и за изходящи повиквания чрез IP протокол /VoIP услуги/. Сред нарушенията на процесуалния закон, в жалбата се инвокират такива, свързани с липсата на анализ и обсъждане по същество на депозираните срещу съставения АУАН писмени възражения и отговора на дружеството-жалбоподател. Позовава се на това, че данни, обработени и събрани от санкционираното дружество извън предоставяната от същото VoIP услуга, подлежат на регулация по друг нормативен ред, различен от утвърдения със ЗЕС.

На последно място в жалбата се твърди, че с издаване на процесното наказателно постановление са нарушени основни принципи на административнонаказателния процес – в това число липсата на събиране и проверка, както на доказателства, които подкрепят административнообвинителната теза, така и такива, които опровергават същата. Навеждат се аргументи в посока на това, че твърдяното нарушение не може да се вмени във вина на дружеството-жалбоподател поради отсъствието на елемент от субективната страна. При условията на евентуалност се изтъква приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН към процесния случай и се иска съдът да приложи същата.

С оглед на изложеното и в жалбата от ,,•••“ С.а.р.л депозирана чрез адв. П. М. от САК и адв. С. Д.А. от САК от Адвокатско дружество "•••" се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, а при условията на евентуалност да приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да не налага административно наказание на дружеството като се претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ,,•••“ С.а.р.л., редовно призовано, се

представлява от адв. С. Д.А. от САК, редовно упълномощена, която пледира съдът да уважи жалбата срещу издаденото наказателно постановление и да отмени същото като издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и необосновано, респективно да отмени наложената на дружеството имуществена санкция. При евентуална преценка за осъществено административно нарушение, адв. Д.А. от САК пледира съдът да приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като същата претендира присъждане на направените от дружеството разноски, за което представя списък с доказателства за извършването им.

В представени писмени бележки от адв. С. Д.А. от САК отново се акцентира на изложените в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат и допълнителни доводи в тази насока и отново се иска съдът да отмени същото.

Административнонаказващият орган - Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт М. Я., редовно упълномощена, която пледира съдът да отхвърли жалбата на ,,•••“ С.а.р.л. и да потвърди издаденото наказателно постановление, тъй като счита претендираното с него нарушение за безспорно доказано. В тази насока главен юрисконсулт М. Я. излага съображения относно липсата на твърдените от дружеството жалбоподател процесуални и материалноправни нарушения. Прави пространен анализ на естеството на извършеното нарушение като обосновава сериозността на санкцията при този вид нарушения с характера на засегнатите обществени отношения и тяхната важност за улесняване обективното доказване в наказателния процес. Наред с това изтъква, че в производството не са представени доказателства, свидетелстващи за обективна невъзможност за изпълнение на вмененото по закон задължение на санкционираното лице. Заявява също така, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като в тази насока сочи, че това не е първото и единствено нарушение на дружеството-жалбоподател на посочената за нарушена правна норма. Позовава се на практика на Административен съд – гр. София. Наред с това излага аргументи в подкрепа на това, че дружеството-жалбоподател системно не изпълнява задълженията си по вменения му текст от закона, като изтъква неотносими към задължението му обстоятелства – в частност заплащането на някакви вътрешни такси, определени от дружеството-жалбоподател.

Упълномощеният представител на въззиваемата страна акцентира и върху това, че след влизане на в сила на Регламент 1543/23 и Директива 1544 всички доставчици на електронни съобщителни услуги ще бъдат задължени да предоставят директно на поискалия компетентен орган информация за трафични данни, заедно с данни за съдържание. В този смисъл твърди, че атакуваното НП е законосъобразно и правилно, поради което моли за потвърждаване на същото. Претендира присъждане на разноски в справедлив размер като навежда възражение за прекомерност по отношение претендирания от въззивника размер на разноските.

В реплика по повод заявеното от гл. юрк. Я. процесуалният представител на жалбоподателя - адв. С. Д.А. от САК излага несъгласието си по отношение представеното естество на така изискваните от дружеството-жалбоподател вътрешни такси, като в тази връзка твърди, че въпросните такси касаят техническата обработка, а не услугата по предоставяне на данни, както и това, че същите представляват реални разходи за дружеството.

Съдът, като взе предвид становищата изложени от процесуалните представители на страните и събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.05.2022 г. съдия при Софийски районен съд, оправомощен от председателя на СРС е издал разпореждане по реда на чл.251г, ал. 1 и ал. 5 от Закон за електронните съобщения /ЗЕС/ по ЧНД № 6483/2022 г. по описа на СРС, с което е разрешил на ,,•••“ С.а.р.л. (••• S.a.r.l.), с рег. № •••, чуждестранно юридическо лице, създадено и осъществяващо дейност съгласно законодателството на Люксембург, да предостави чрез главен инспектор И.Д. - ВПД началник сектор "БО", отдел "Икономическа полиция" - Главна дирекция "Национална полиция" гр. София, бул. "Александър Малинов" № 1, за инспектор В.М. от сектор "БО", отдел "Икономическа полиция" - ГДНП, справка за следните данни по чл.251б, ал.1 от ЗЕС: За периода от 00.00 часа на 14.02.2022 г. до 24.00 часа на 17.05.2022 г. регистриран и активен ли е профил на платформата на ••• S.a.r.l.:

• Регистриран ли е с номер на избиране +••• и с какъв номер получателят е

регистриран във Вашата база данни;

• Какъв е IP адресът на потребителя;

• Време на разговор;

• Продължителност на разговор;

• Дата и местоназначение /произход на получени и изпратени съобщения/.

,,•••“ С.а.р.л. рег. № ••• (••• S.a.r.l.) е предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, като същото било вписано в публичния регистър по чл. 33, ал. 1 ,т. 1 от Закон за електроните съобщения /ЗЕС/.

На 30.05.2022 г. жалбоподателят ,,•••“ С.а.р.л. (••• S.a.r.l.), чрез пълномощника му Адвокатско дружество „•••“, получило горепосоченото разпореждане на съда от 26.05.2022 г., издадено по ч.н.д. № 6483/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с рег.№ 16- 1633/26.05.2022г. в специалния регистър на съда по чл.251г, ал.7 от ЗЕС, за предоставяне на достъп по реда на ЗЕС на данни, създадени и обработени от страна на дружеството. В писмен отговор изпратен до Главна дирекция „Национална полиция“ на 31.05.2022 г. дружеството жалбоподател ,,•••“ С.а.р.л, чрез своя упълномощен представител Адвокатско дружество "•••" е посочило, че исканите с разпореждането на съда данни не са предоставени от ••• S.a.r.l. тъй като дружеството изисква заплащане за предоставяне на данни.

На 17.06.2022 г. било изпратено писмо от заместник-директора на Главна дирекция „Национална полиция - старши комисар А.Д. до председателя на КРС, в което бил изложени мотивите за отказ от страна на дружеството "•••" S.a.r.l. да предостави исканите данни. Наред с това се излагали твърдения в посока на това, че действията или в случая бездействието на ,,•••“ С.а.р.л. представлява нарушение на чл. 327, ал. 6 от ЗЕС, като се вземе предвид краткият срок, считано от постъпване в предприятието на разпореждането на съда, в рамките на който дружеството-жалбоподател е следвало да предостави информацията.

Въз основа на посочената кореспонденция, на 23.06.2022 г. от служители на Комисия за регулиране на съобщенията - свид. А. М. - държавен инспектор в Главна дирекция "Мониторинг и контрол на съобщенията" на КРС и Михаела Богданова също от КРС била извършена проверка в адвокатско дружество „•••“, упълномощено да представлява дружеството-жалбоподател ••• S.a.r.l., които констатирали горепосочените обстоятелства. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № С-АМ-059/23.06.2022 г.

В резултат на проверката и за констатираното нарушение на ЗЕС при нея от страна на ,,•••“ С.а.р.л, а именно за непредоставяне на исканите данни, на 10.08.2022 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № С-030/10.08.2022 г. от свид. А. М. - държавен инспектор в Главна дирекция ,,Мониторинг и контрол на съобщенията“ от КРС, с който на „•••“ С.а.р.л. било вменено за извършено административно нарушение по чл.327, ал. 6 във вр. с чл. 251е, ал.2, изр. 1 от ЗЕС. В акта било отразено, че дружество ,,•••“ С.а.р.л не е предоставило на длъжностното лице по чл. 251г, ал. 6, т. 3 от ЗЕС в законоустановения срок до 10.15 ч. на 02.06.2022 г. посочените в съдебното разпореждане данни по чл. 25б, ал. 1 от ЗЕС.

Възоснова на така съставения акт и от председателя на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) е издадено обжалваното Наказателно постановление № 36/11.11.2022 г., с което на „•••“ С.а.р.л на основание чл. 327, ал. 6 във вр. с чл. 251е, ал.2, изр. 1 от Закон за електроните съобщения /ЗЕС/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за нарушение на чл. 327, ал. 6 във чл. 251е, ал.2, изр.1 от ЗЕС.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетеля А. М. от КРС - актосъставител като логични, подробни, изчерпателни и спомагащи за изясняване на релевантната по делото фактическа обстановка. Същият изяснява обстоятелствата около извършената проверка в адвокатско дружество "•••" - упълномощен представител на жалбоподателя „•••“ С.а.р.л и установеното при нея. Доколкото свид. М. е взел участие при извършване на проверката и е направил съответните констатации на място, то в това си качество същият се явява източник на пряка доказателствена информация.

Съдът кредитира и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - съдебно разпореждане на съдия при Софийски районен съд, писма изпратени между Главна дирекция „Национална полиция и Комисията за регулиране на съобщенията, както и писмени отговори на ,,•••“ С.а.р.л., чрез адвокатско дружество "•••" по повод изпълнението на изисканата от него информация, Констативен протокол № С-АМ- 059/23.06.2022 г. и др.

От правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В настоящото производство съдът следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че и двата процесуални документа са издадени от компетентни за това административни органи. Отделно от това настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения и на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН и Наказателното постановление, доколкото и в двата процесуални документа се съдържат всички изискуеми по закон реквизити.

По отношение на основния довод на жалбоподателя „•••“ С.а.р.л. досежно липсата на извършено нарушение поради факта на осъществяване на обществени електронни услуги на територията на Република България единствено чрез т. нар. VoIP услуга, при която не се използват номера от Национален номерационен план /ННП/ и се осъществяват изходящи повиквания към обществени телефонни мрежи, съдът намира същия за неоснователен. С оглед естеството на предоставяната VoIP услуга и отказа на дружеството жалбоподател да предостави исканите данни поради липсата на регистрация и използване на услугата от потребителя, съдът намира за необходимо да отбележи, че за целите на предоставяне на исканата информация е достатъчно, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на предприятие, предоставящо обществени електронни услуги, е разполагало с мобилния номер на потребителя. По съдържание исканата информация се отнася до проведени разговори, записите по които могат да се предоставят и са свързани пряко с въпросния мобилен номер. Като се вземе предвид необходимостта от посочване на мобилен номер за регистрация във „Вайбър“ и последващото създаване на акаунт на потребителя, то от вече създадения такъв биха могли да се извлекат и предоставят за нуждите на разследването така указаните в разпореждането на съда данни.

Съгласно разпоредбата на чл. 251е, ал. 2, изр. 1 Закон за електронните съобщения, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, във възможно най-кратък срок, но не повече от 72 часа от постъпването в предприятието на разпореждането за достъп по чл. 251 г, ал. 1 и 2 и по чл. 251з, ал. 2, изпращат данните на съответното длъжностно лице по чл. 251 г, ал. 6, т. 3, неизпълнението на което задължение е скрепено със санкцията визирана в разпоредбата на чл. 327, ал. 6 от ЗЕС.

Безспорно по делото е установено, че е налице разпореждане на съда по чл. 251 г, ал. 1 и ал. 5 ЗЕС, надлежно получено от „•••“ С. а. р. л., чрез пълномощника му - Адвокатско дружество "•••" на 30.05.2022 г. в 10:15 ч. Съгласно разпоредбата на чл. 251е, ал. 2, изр. 1 ЗЕС, дружеството е следвало да предостави посочената информация на длъжностното лице по чл. 251 г, ал. 6, т. 3 ЗЕС до 02.06.2022 г. в 10:15 ч. Касае се за задължение, скрепено със срок за изпълнение. Срокът е законово определен и не зависи от обема на разпоредената за предоставяне информация или други обстоятелства, вкл. заплащане на такса за предоставянето й. Неизпълнението в указания по-горе срок представлява нарушение на чл. 251е, ал. 2, изр. 1 ЗЕС, за което се налага административно наказание по чл. 327, ал. 6 ЗЕС. В допълнение следва да се отбележи, че срокът по чл. 251е, ал. 2, изр. 2 ЗЕС за предоставянето на данните е съобразен с шестмесечния срок по чл. 251б за съхранението им от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. За пълнота следва да бъде посочено, че към датата на извършване на нарушението, както и към датата на издаване на НП е действала Наредба № 40 от 07.01.2008 г. за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления (отм., ДВ бр. 69 от 16.08.2024 г.), в чл. 3 на която подробно е разписано какво представляват данните по т. 1 – т. 6 на чл. 251б, ал. 1 ЗЕС.

По отношение доводът на жалбоподателя за липса на субективна страна на вмененото му за извършено нарушение, съдът намира същия за неоснователен. Доколкото с обжалваното НП е ангажирана отговорността на юридическо лице, то въпросът за вината не следва да бъде обсъждан, тъй като се касае за обективна и безвиновна отговорност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице консумиран състав на нарушението по чл. 251е, ал. 2, изр. 1 ЗЕС от страна на "•••" С. а. р. л.,.

По повод направеното в условията на евентуалност искане от жалбоподателя за квалифициране на деянието като маловажен случай и приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът не споделя същото. С оглед факта на предходно извършени нарушения от санкционираното лице по същия текст, намиращо проявление в системното неизпълнение на вменените му по закон задължения, се изключва подвеждането на настоящия случай като маловажен.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 6 от ЗЕС - на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължение по чл. 251е, ал. 2 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв., а на дружеството жалбоподател "•••" С. а. р. л. е наложена имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, поради което и съдът не намира за необходимо да обсъжда същия.

По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и предявената от процесуалния представител на въззиваемата страна КРС - гл. юрк. М. Я. претенция за присъждане на разноски, съдът намира за основателна. Като отчете, че административнонаказващият орган се е представлявал от юрисконсулт, който се е явил в проведените няколко на брой съдебни заседания, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът намери, че на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да определи размер на юрисконсултско възнаграждение в размер на 61.00 /шестдесет и едно/ евро /представляващи левовата равностойност на 120.00 лева/ за процесуалното представителство, осъществено пред въззивната инстанция по делото, която сума ,,•••“ С.а.р.л. следва да бъде осъдено да заплати на Комисия за регулиране на съобщенията.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,