Решение № 2334 от 26.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1980/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП).

Образувано е по жалба на „Н. 2024“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя А. Д. Н., чрез пълномощник адв. Г. П., против Отказ за издаване на разрешение за специално ползване, обективиран в Решение № 5/25.08.2025 г. на Директора на Областно пътно управление (ОПУ) - Пловдив, с който е отказано издаване на разрешение за специално ползване за обект „Паркинг“ в поземлен имот № 02974.11.677 по заявление вх. № 53-00-1845/08.08.2025 г., подадено от дружеството-жалбоподател.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Директор на ОПУ – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. А., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, I отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че от „Н. 2024“ ЕООД е подадено Искане с вх. № 94-00-693/20.09.2024 г. за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект паркоместа в имот 02974.11.677 и пътни връзки към него на път II-86 км. 35+608 – ляво – Асеновград – Бачково – Смолян. Посочено е в искането, че в имота ще бъдат обособени паркоместа за поклонниците, посещаващи Бачковския манастир (л. 14).

Във връзка с така подаденото искане, с писмо изх. № 94-00-703/26.09.2024 г. Директорът на ОПУ – Пловдив е уведомил дружеството-жалбоподател, че процедурата за издаване на исканото разрешение за специално ползване, следва да се развие по реда, посочен в чл. 8, ал. 4, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) и съгласно утвърдените Вътрешни указания на АПИ по прилагане на НСПП (публикувани на интернет страницата на АПИ (https: //[интернет адрес]). Указано е на „Н. 2024“ ЕООД, че следва да внесе искане за издаване на протокол за оглед на пътна връзка към имота, в което ясно да бъде формулиран видът на обекта, който ще бъде реализиран в имота, както и че към искането следва да бъде приложен документ за собственост на имота и примерен генерален план с уточнено инвестиционно намерение и отразени пътни връзки. Писмото се констатира, че е стигнало до своя адресат на 16.10.2024 г. (л. 15-16).

В изпълнение на дадените указания, от страна на „Н. 2004“ ЕООД е депозирано искане с вх. № 53-00-2334/07.11.2024 г. за издаване на протокол за предварителен оглед за изграждане на пътна връзка за имот 02974.11.677, област Пловдив, община Асеновград, [населено място] на републикански път II-86 Пловдив – Смолян за обект „Паркинг“ (л. 17).

С писмо изх. № 53-00-2371/13.11.2024 г. дружеството-жалбоподател е уведомено, че към подаденото искане с вх. № 53-00-2334/07.11.2024 г. няма приложения, при положение, че с писмо изх. № 94-00-703/26.09.2024 г. е било указано, че при внасяне на искане за издаване на протокол за оглед на пътна връзка към имот, в който ще се реализира заявеният обект, се прилага документ за собственост и примерен генерален план с уточнено инвестиционно намерение и отразени пътни връзка, поради което и извършване на искания предварителен оглед ще бъде извършен, след като допълнително бъдат представени липсващите приложения с ново искане. Това писмо се констатира, че се е върнало в цялост с отбелязване, че пратката е непотърсена (л. 18-19).

По делото няма данни дали и с какъв акт е приключила процедурата по подаденото искане вх. № 94-00-693/20.09.2024 г. от „Н. 2024“ ЕООД.

Последвало е подаването на Искане с вх. № 53-00-1939/19.08.2025 г. от „Н. 2024“ ЕООД за издаване на протокол за предварителен оглед за изграждане на пътна връзка за имот 02974.11.677 в [населено място], община Асеновград, за изграждане на обект – паркинг на републикански път II-86 Пловдив – Смолян км. 35+608 - в ляво. Към заявлението е приложен Примерен генерален план с уточнено инвестиционно намерение (л. 20-21).

По така депозираното искане (заявление) с вх. № 53-00-1939/19.08.2025 г. от „Н. 2024“ ЕООД, ответният административен орган се е произнесъл с оспорения в настоящото производство отказ. За да стори това, същият е приел, че поземлен имот № 02974.11.677 представлява изоставен при реконструкцията на път II-86 пътен участък, който е запазен и не е възстановено първоначалното предназначение на земята. В ел. страницата на АГКК е посочено, че същият бил отразен като вид собственост - държавна, публична, територия на транспорта, за път от републиканската пътна мрежа. Цитирана е разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за специално ползване на пътищата, съгласно която, към искането за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него заинтересуваното лице прилага съгласуван от администрацията, управляваща пътя, технически проект – част „Пътна“ и част „Организация и безопасност на движението“, копие от скицата (визата) за проектиране и документ за собственост, като е прието, че към момента на произнасяне по заявлението, представянето на документ за собственост е заложено като императивно изискване за издаване на РСПП. В тази връзка и е прието, че заявление вх. № 53-00-1939/19.08.2025 г. не отговаря на изискванията на чл. 9 от Наредбата за специално ползване на пътищата, която предвижда лицата да представят документ за собственост на терена, върху който възнамеряват да изградят и експлоатират търговски крайпътен обект, като е налице невъзможност заинтересованото лице да представи такъв документ по обективни причини, а именно – защото имотът не е негова собственост, а държавна публична. Изискването на наредбата за представяне на документ за собственост е посочено, че не е формално, а предполага доказване именно на такива права.

Отделно от това е посочено, че понастоящем в имота е обособен и функционира безплатен паркинг за посетителите на местността, като за същия имот е инициирано от АПИ предаването на владението на МРРБ, представляван от Областен управител – Пловдив, но такова до момента на издаване на отказа, не е надлежно извършено с протокол и АПИ продължава да го стопанисва и управлява, като се използва в обществен интерес.

На следващо място е мотивирано, че поземлен имот № 02974.11.677 граничи с имоти ПИ 02974.11.573, ПИ 02974.11.574, ПИ 02974.9.394, ПИ 02974.11.520, ПИ 02974.9.397, ПИ 02974.9.396, ПИ 02974.11.676, ПИ 02974.11.575 и ПИ 02974.12.31, достъпът до които може да бъде извършен единствено от поземлен имот № 02974.11,677, а видно от приложения към заявлението примерен генерален план, е предвидено ограничаване на достъпа до ПИ 02974.9.394, ПИ 02974.9.397, ПИ 02974.9.396 и ПИ 02974.11.520. Отчетено е, че ако бъде издадено разрешение за специално ползване, незаконосъобразно ще бъде ограничен достъпът до тези имоти, което би било в разрез с принципа за законосъобразност на административните актове. Посочено е, че ще бъде нарушена и общата забрана по чл. 16, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), че имоти публична държавна собственост не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, както и на нормата на чл. 14, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, според която пътните участъци, изоставени при реконструкцията на пътя, не може да бъдат ползвани чрез трайно застрояване, ограждане, прокопаване и други или да се възпрепятства ползването им за движение на МПС по какъвто и да е начин. С оглед на което е счетено, че издаването на разрешение за специално ползване би било в нарушение на цитираните по-горе разпоредби, както и на принципа за законност на актовете на администрацията, прокламиран в чл. 4 от АПК. И не на последно място е прието, че по отношение на предвидените в чл. 8, ал. 4 от Наредбата за специално ползване, етапи на процедурата, а именно: извършване на оглед от представители на съответното специализирано звено и органите на МВР в присъствието на заинтересованото лице и съставяне на протокол за извършване на оглед в 14-дневен срок от подаденото искане; проект за комуникационно-транспортен план, съгласуван от органите на МВР с положително становище и от администрацията, управляваща пътя; съгласуван технически проект – част „Пътна“ и част „Организация и безопасност на движението“, от органите на МВР с положително становище и от администрацията, управляваща пътя, провеждането им в пълнота и инвестирането на време и ресурси от страна на заинтересованото лице при положение, че още на началния етап е констатирано наличие на обективна пречка за издаване на искания административен акт, би било нарушаване на принципа на съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК и не би било упражняване на правомощията по разумен начин, добросъвестно и справедливо от страна на ОПУ – Пловдив.

При тези данни е издаден оспореният в настоящото производство отказ.

В хода на настоящото съдебно производство като доказателства по делото са приети, представените от ответника:

• писмо вх. № 04-16-2932/15.09.2025 г. на Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, от което се установява, позовавайки се на влязлото в сила съдебно решение, постановено по адм. дело № 999/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVIII състав, оставено в сила с Решение № 6417/13.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2959/2025 г. по описа на ВАС, че ПИ с ид. 02974.11.677 по КККР на [населено място] е със статут на път, като на основание чл. 8, ал. 2 от ЗП и чл. 14, ал. 1 от ППЗП същият е държавна собственост и съгласно чл. 68, ал. 4 от ЗДС за пътната мрежа не се съставя акт за държавна собственост и доколкото няма доказателства във връзка с осъществена промяна от републикански път в общински такъв или друг вид промяна, дори да е изоставен участък от път, имотът е с предназначение път и следва да се приеме, че е държавна собственост (л. 45-46);

• копия на цитираните по-горе в писмото на заместник-министъра на РРБ Решение № 6417/13.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2959/2025 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение и Решение № 11243/19.12.2024 г., постановено по адм. дело № 999/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XVIII състав (л. 47-53);

• Заповед № ДС-09-3/11.04.2024 г. на Областен управител на област Пловдив, с която е заповядано да се изземе от „БЪТЕРФЛАЙ-2003“ ЕООД, ПИ с ид. 02974.11.677 по КККР, одобрени със заповед на ИД на АГКК, ведно с Протокол за изземване на недвижим имот – публична държавна собственост (л. 54-58);

• Доклад изх. № 66-Пд-114/22.01.2024 г. на П. П. – Директор на ОПУ – Пловдив до АПИ, от който се установява, че на път II-86 „Асеновград-Смолян“ при км 35+608 ляво, при отбивката за „Бачковски манастир“, в имот на АПИ, е обособена площадка за отдих, като за пътуващите в двете посоки по републиканския път е необходимо същата да бъде сигнализира и обозначена с пътни табели, с оглед горното се моли да бъде одобрено приложеното задание, придружено със заявка за производство, доставка и монтаж на пътни знаци, ведно с Отчет с изх. № 66-Пд-732/26.04.2024 г. (л. 59-65).

• 4 бр. откази за издаване на разрешение за специално ползване, касаещи същия имот, издадени на други лица (л. 66 и сл.);

• заверено копие от Протокол от предварителен оглед на място на път II-86 при км 35+608 – ляво, съставен по искане на „БЪТЕРФЛАЙ-2003“ ЕООД (л. 79).

Приложено за послужване по настоящото дело е адм. дело № 999/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVIII състав, ведно с приложеното към него адм. дело № 2959/2025 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение.

Отново в хода на настоящото съдебно производство като свидетел е разпитан И. Д. К. – служител в ОПУ - Пловдив. Същият заявява, че във връзка с работата му в ОПУ отговаря за сектор Асеновград, контрол на поддържащата фирма на поверения му участък. Познава пътя, който е старо трасе на пътя за Смолян и се намира на отбивката за Бачково. В момента се използва като паркинг. На този имот, преди да влезе ОПУ във владение през 2024 г. пролетта, е имало бариера там и за какво се е ползвал, свидетелят не знае - дали е било паркинг или нещо друго. Имало е бариера, която е възпрепятствала достъпа. Свидетелят е бил повикан от директора, поради причината, че ще има въвод във владение. Имало е комисия от областна администрация, полиция, от страна на ОПУ служители, премахнали са бариерата, тогава са изготвени протоколи. Свидетелят тогава само е присъствал, не е бил официален член на комисията, повикали са го там, защото той е отговарял за този район. След въвода са били поставени табели на имота, които указват, че е безплатна отбивка за отдих и се ползва като такава в момента. Свидетелят си спомня, че от 2024 г. е въводът. До настоящия момент нямало промяна в ползването на имота – редовно минавал през този участък, тъй като му влиза в служебните задължения. Освен бариерата, която преди е съществувала, на свидетеля не му е известно дали е имало достъп до имота на други лица срещу чипове и заплащане. Не знае и дали този имот се използва като подход към съседни имоти. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в решението.

Други доказателства не се ангажираха от страните в хода на настоящото съдебно производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

В случая ответникът се е произнесъл по искане (заявление) с вх. № 53-00-1939/19.08.2025 г. на „Н. 2024“ ЕООД за откриване на процедура за предоставяне на разрешение за специално ползване на ПИ с ид. 02974.11.677 за изграждане на паркинг на републикански път II-86 Пловдив – Смолян км 35+608-ляво.

Дефиниция за „Специално ползване на пътищата“ е дадена в § 1, т. 8 от ДР на ЗП. Съгласно тази разпоредба, това е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост.

Според действащата нормативна уредба на въведения разрешителен режим за специално ползване на републиканските пътища, по-конкретно актуалната към момента редакция на чл. 9 от Наредбата за специално ползване на пътищата, към искането за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него заинтересуваното лице следва да приложи: съгласуван от администрацията, управляваща пътя, технически проект - част „Пътна“ и част „Организация и безопасност на движението“, копие от скицата (визата) за проектиране и документ за собственост.

В конкретния случай органът мотивира процесния отказ с липсата на документ за собственост върху имота, в който заявителят възнамерява да изгражда и експлоатира търговски крайпътен обект. В тази връзка следва да се посочи, че в случай, че към подаденото заявление не са били представени всички изискуеми според органа документи, в това число доказателства за наличие на правно основание за ползване на имота, то преди да се произнесе по същество, е следвало да уведоми заявителя за констатираните нередовности, като му предостави срок за тяхното отстраняване. Т. указание за необходимостта от представяне на доказателства по подаденото искане (заявление) вх. № 53-00-1939/19.08.2025 г., се констатира, че от страна на ответника не е дадено на „Н. 2024“ ЕООД. Постановяването на отказ, основан единствено на липсата на доказателства, без да е дадена възможност за представянето им, съставлява нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, които задължават административния орган да издаде своя акт, след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, обсъждане на обясненията и възраженията на страните. Това е самостоятелно основание за отмяна на издадения отказ.

Настоящият съдебен състав приема, че дадените указания във връзка с първоначално подаденото искане с вх. № 94-00-693/20.09.2024 г., не представляват указания, дадени и по искане (заявление) вх. № 53-00-1939/19.08.2025 г. Това е така, защото, видно от доказателствата по делото, по първоначално отпочнатата процедура с искане вх. № 94-00-693/20.09.2024 г., ответният административен орган изрично е дал указания на жалбоподателя, че следва да бъде представен документ за собственост на имота, както и примерен генерален план, а така също и ясно да формулира вида на обекта, който ще се реализира в имота, в каквато връзка и от страна на жалбоподателя е направено уточнение с искане вх. № 53-00-2334/07.11.2024 г., но с това искане не са представени изисканите документ за собственост и примерен генерален план. Производството повторно е оставено без движение, като на заявителя отново е указана необходимостта от представяне на документ за собственост и примерен генерален план, което указание се констатира, че не е достигнало до знанието на своя адресат, доколкото писмото се е върнало в цялост с отбелязване, че пратката е непотърсена. По делото обаче липсват представени доказателства дали това производство е приключило и с какъв акт е било сторено това. Административният орган в случая е приел, че подаденото от дружеството-жалбоподател искане с вх. № 53-00-1939/19.08.2025 г. е ново такова, като е констатирал, че не се представя документ за собственост, но не е оставил производството без движение и не е указал необходимостта от неговото представяне.

Друг е въпросът и че ответният административен орган не е освободен от задължението чл. 27, ал. 2 от АПК да извърши проверка на допустимостта на всяко искане, с което е сезиран. Това от своя страна означава, че преди да пристъпи към разглеждане по същество на искането, с което е сезиран, органът следва да извърши проверка на предпоставките за допустимостта на искането по ал. 2 на чл. 27 от АПК, които са: 1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; 2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; 3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; 4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; 5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; 6. наличие на други специални изисквания, установени със закон. Съответно, при наличието или липсата на която и да е от отрицателните, съответно положителните предпоставки за допустимост на искането предвидени в закона, органът следва да постанови отказ да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт, който от своя страна подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. от АПК.

Изложеното до тук, съотнесено към конкретиката на настоящия казус, налага да бъде съобразено, че при наличие на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, е недопустимо повторно отправеното искане да се разглежда - в тези случаи административният орган няма нито правото, нито задължението да се произнася. Все в тази насока и следва да се посочи, че в случай, че установи непълнота на представените доказателства по смисъла на чл. 9 от Наредбата за специално ползване на пътищата, органът следва да уведоми заявителя за констатираните нередовности, като му предостави срок за тяхното отстраняване и в случай, че това не бъде сторено – да откаже да разгледа по същество искането (заявление) за издаване на разрешение за специално ползване за крайпътен обект с възможност за развитие на процедура за обжалване по реда на раздел ІV от глава десета на АПК. Като е издал акт (процесния Отказ за издаване на разрешение за специално ползване) по съществото на искането, същият е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразността му. Това изключва необходимостта от обсъждане на останалите, събрани по делото доказателства.

Отделно от това се констатира и че с процесния акт е отказано издаването на разрешение по заявление вх. № 53-00-1845/08.08.2025 г., каквото не се констатира да е било подавано от жалбоподателя.

Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне искане (заявление) вх. № 53-00-1939/19.08.2025 г., подадено от дружеството-жалбоподател при спазване на сроковете за произнасяне по АПК, респ. ЗП и на нормативните актове по прилагането му и при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за основателност на жалбата.

С оглед изхода на спора, на дружеството-жалбоподател се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 690,24 евро, от които 25,56 евро – държавна такса и 664,68 евро адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I отд., VII състав,