Решение № 1112 от 14.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1172/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, във вр. с Глава XXI „Обжалване на определенията“ от ГПК. Образувано е по жалба на О. И. Б., в качеството му на пълномощник на В.М.З., чрез адв. А. Ч. - САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „••••••••, срещу отказ № 20260519091835-2/26.05.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ при Агенцията по вписванията, постановен по заявление А19 с вх. № 20260519091835/19.05.2026 г. за първоначална регистрация на „Арагон Студио“ ДПК. С депозираната жалба се твърди, че отказът е незаконосъобразен. Излагат се съображения, че по заявлението са дадени указания за представяне на декларация по чл. 260а, ал. 2 ТЗ, но само девет минути след даването им е постановен отказ, а единадесет минути след изпращането на указанията той е бил връчен на заявителя. Според жалбоподателя при тези обстоятелства е било обективно невъзможно указанията да бъдат изпълнени, поради което е нарушена процедурата по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Оспорва се и изложеното в отказа, че срокът за изпълнение на указанията е бил изтекъл, като счита, че това противоречи на хронологията на действията на длъжностното лице. Моли обжалваният отказ да бъде отменен, като съдът разпореди на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване на първоначална регистрация на „Арагон Студио“ ДПК. Претендира разноски. По делото е постъпил отговор от Агенцията по вписванията, съгласно който жалбата е неоснователна. Съдът, като разгледа събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: С ъ с заявление А19 с вх. № 20260519091835/19.05.2026 г. е поискано вписване за първоначална регистрация на „Арагон Студио“ ДПК. Към заявлението са приложени: дружествен договор; протокол с решения от учредителното събрание на „Аргон Студио“ ДПК, вкл. за избор на управител; протокол с решения на ОСС на съдружника „Гроу Ийзи“ ООД за участие в „Арагон Студио“ ДПК; нотариално завереното съгласие и образец от подписа на избрания за управител В.З. и нотариално завереното съгласие и декларацията по чл. 260ц, ал. 4 от Търговския закон от управителя; декларация за истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените актове, адвокатско пълномощно. На 26.05.2026 г. ДЛР е дало указания за отстраняване на нередовности, а именно - да се представи декларациите за липса на обстоятелствата по чл. 260а, ал. 2 ТЗ, с който е предвидено, че не може да бъде учредител на дружество с променлив капитал обявено в несъстоятелност юридическо лице. На същата дата - 26.05.2026 г. - ДЛР се е произнесло с обжалвания отказ № 20260519091835-2/26.05.2026 година. За да го постанови, е приело, че в 3-дневния срок по чл.19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ не са изпълнени указанията му за представяне на декларацията по чл. 260а, ал. 2 от ТЗ. С жалбата срещу процесния отказ е приложена липсващата към заявлението декларация по чл. 260а ТЗ. След указания на съда е представена и декларация по чл. 13, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ от адв. О. И. Б., че заявлението и приложените към него документи са му предоставени от заявителя. С оглед необходимостта от извършване на проверка по чл. 21, т. 9 от ЗТРРЮЛНЦ от съда е извършена служебна справка в електронния регистър на Нотариалната камара - ЕИС „Единство“ за въвеждането в същата система на представения документ, съдържащ нотариално заверено съгласие на избрания за управител на процесното ДПК и декларация по чл.260ц, ал 4 ТЗ. Установено е, че в съответствието с въведените данни извършеното нотариално удостоверяване на подпис с рег. № 5137 от 05.05.2026 г. от нотариус А.Б., с рег. № 391 на НК, с район на действие – СРС, е въведено в електронния регистър на Нотариалната камара - ЕИС „Единство“ на 05.05.2026 година. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, от оправомощено лице, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 21, т. 5 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТР задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя, когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса. Законът изрично предвижда нередовностите да се отстранят до изтичането три работни дни, след което органът по регистрация следва да се произнесе. Настоящият съдебен състав намира, че срокът за изпълнение на указанията не е бил изтекъл към момента на постановяване на отказа, поради което същият е незаконосъобразен. Указанията са дадени на 26.05.2026 г., срокът от три работни дни за изпълнението им тече от следващия ден (арг. чл. 60, ал. 5 ГПК), а длъжностното лице още в същия ден се е произнесло с обжалвания отказ. В случая е подадено заявление, приложение № А19 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с което е заявено вписване на първоначална регистрация на дружество с променлив капитал „Арагон Студио“ ДПК /в процес на регистрация/. Подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред. С жалбата е представена липсващата декларацията по чл.260а ТЗ за това, съгласно която „Гроу Изи“ ООД не е обявено в несъстоятелност и за него не са налице други законови пречки за участие като учредител и съдружник в дружество с променлив капитал (л.31). След указания на съда е представена е изискуемата декларация по чл. 13, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, удостоверяваща, че процесното заявление и приложените към него документи са представени от заявителя. Всички необходими документи за извършване на първоначалната регистрация на търговеца, предвидени с разпоредбата на чл. 33ч от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ са представени. На основание чл. 22, т. 8 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице проверява дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от ЗННД, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система. Поради това, че по делото не са налице данни, дали справката е извършена от ДЛР, такава е направена служебно от съда, като е установено въвеждане в електронния регистър на Нотариалната камара - ЕИС „Единство“ на документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис (чл. 21, т. 9 от ЗТРРЮЛНЦ). По изложените съображения съдът намира, че подаденото заявление за вписване на първоначална регистрация на дружество с променлив капитал е редовно от външна страна. Със заявлението А19 с вх. № 20260519091835/19.05.2026 г., а към жалбата и след указания на съда са представени всички изискуеми документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, поради което настоящият съдебен състав намира, че постановеният Отказ № 20260519091835-2/26.05.2026 г. следва да бъде отменен като неправилен и да бъдат дадени указания за извършване на исканото вписване. Заявеното от страните искане за присъждане на разноски се явява неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. В този смисъл е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/2021 г. на I т. о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/2021 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/2021 г. на I т. о., определение № 60380 от 27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/2021 г. на II т. о., определение № 60398 от 05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г. на II т. о. и др. Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. /. Поради изложеното разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Така мотивиран, съдът